Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.02.2019
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На седемнадесети януари 2019 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 95 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.
82 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) ищецът твърди, че обработва описаните подробно зем. земи от 2013г. въз основа на валиден договор за наем
от 27.02.201Зг., с нот.заверка на подписите, вписан в
СВп-Омуртаг на 06.03.2013г., за 20 стоп.години,
считано от датата на подписване. Ищецът сочи, че ответникът неправомерно го е
лишил да декларира, ползва, очертае и да реализира биологична продукция от био-културите, които ищцовото
дружество като сертифициран зем.производител и
фактически го лишил от ползването на процесните зем.земи в землището на с. Изворово, общ. Антоново:
1)Поземлен имот с идентификатор 32473.52.13 с КВС № 052013- нива от 11.798 дка,
5 категория, м.”Турски гробища”, при граници: имоти с КВС №№ 052014, 052016,
052017, 051012, 052032 и 2)Поземлен имот с идентификатор 32473.48.6 с КВС №
048006-нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”,
при граници: имоти с КВС № 048007, №048025, 048026, №048002, №048003, №048004,
№048005. Ищецът твърди, че упражнявайки неправомерно и недобросъвестно свои
права по договора, придобити чрез следващо встъпване в договора, ответникът,
без налично правно основание по чл.87 ЗЗД, и в очевидно нарушение на останалите
разпоредби на чл.87 ЗЗД, направил волеизявление пред съдията по вписванията за
заличаване на договора относно горепосочените имоти и поискал от СлВп.- гр. Омуртаг заличаване вписването на договора, което
било уважено. За да защити правата си ищецът инициирал исково производство, по
което с решение № 2712/01.07.2016 г. по гр.д. № 16548/2015г. на РС-Варна,
потвърдено с Решение по В.т.д. № 1517/2016г. на ОС-Варна, влязло в законна
сила, се установило валидността и съществуването на наемното правоотношение,
възникнало въз основа на горепосочения договор, както и че заличаването на
договора за аренда на земеделска земя, поради едностранното му разваляне без
законово основание, съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство в
имотния регистър и е отменено извършеното вписване по имотна партида, извършено
с акт № 53/15.04.2015г. на Сл.вписванията-Омуртаг, с предмет- посочените
земеделски земи в общ размер на 25.298 дка.
Ищецът твърди още, че до влизане в сила на решението е бил лишен от
възможността да ползва имотите, предмет на договора, тъй като създаденият режим
по чл.37 ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.70 и следващите от ППЗСПЗЗ не позволява да бъдат
заявени за обработване зем.площи, ако е заличено
вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото
на замеделско земеползване,
а ако бъдат заличени, не се очертават и не се постановява заповед по чл.75 а от
ППЗСПЗЗ. Ищецът твърди, че притежава сертификат за производство на биологични
култури, които култури за всяка година са проверяват и сертифицират от
лицензирана по правилата на ЕС за производство на екологична продукция фирма. В
резултат на непроизвеждане на реколтата от горепосочените имоти, ищецът не
изпълнил договорните си задължения за доставка на екологични/биологични/
селскостопански култури именно от тези имоти, предварително огледани, посочени
и избрани на място от съконтрагента по договор от 10.11.2014г. в Алмирос Р.Гърция между ищеца и Х.К.-земеделски производител
на земеделска и животинска биологична/екологична/ продукция от Дримона, окр. Магнисиас,
РГърция. В този договор била предвидена неустойка за
неизпълнение, която ищецът не бил в състояние да заплати, довело до снабдяване
на контрагента му по договора с Европейска заповед за плащане № А15/76 на
Районен съд гр.Волос, Република Гърция №48/2017г., с която ищцовото
дружество е осъдено да заплати сумата на договорената неустойка -110 000 евро;
за което ищецът получил известие, че кредиторът предприема принудително
изпълнение на вземането по заповедта.
С гореописаните действия, според ищеца, ответникът му е причинил преки
вреди и пропуснати ползи, лишавайки го от възможността да направи последните
обработки и да прибере реколта за стопанската 2014/2015г., както и от реалната
възможност да реализира приходи от арендуваната земеделска площ, които би
получил, ако обработва имота /пропуснати ползи за непроизведена и нереализирана
продукция/ през стопанската 2015г./2016г.
Преките вреди, според ищеца са следните:
През 2014г. и 2015г. направил разходи по обработване на почвата и разходи
свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране на следните култури: люцерна
от 13.500 дка- многогодишна култура засята в началото на м.април 2014г.;
слънчоглед от 11.798 дка- пролетна култура, засята в началото на м.април 2015г.
с очакване да прибере реколта след 20 октомври 2015г.
Твърди, че общата стойност на разходите, извършени за отглеждане на
културите през 2014г. и до 15.04.2015г., без стойността на семената, без да са
завършени всички обработки върху площите и без да е прибрана реколта от
пролетниците и есенниците, е в размер на 941.33 лв.
Сочи, че очевидно е налице сигурна възможност за увеличаване на имуществото
му, по подробно изложени доводи и съображения (ищецът е земеделски
производител, обработва имоти в това землище, реализира продукция от тях и при
обичайно развитие на нещата- ако беше обработвал имотите, беше ги заявил,
очертал, произвел и реализирал продукция, то в патримониума
му щяла да настъпи положителна промяна), поради което моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от общо
36 066.89 лв., представляваща, предвид и депозираната молба-уточнение на ИМ
вх. № 2890/27.07.2018 г.:
1/30 539.40 лв. – причинени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - стойността на неполучената и нереализирана
био продукция, представляваща нереализиран чист
приход (стойност на продукцията-разходите), след приспадане на разходите за
производство на обща стойност 30 539.40лв. за стопанските години 2014/2015г. и
2015г./2016г., за отделните култури, както следва: 13 500 кг бали
люцерна*1лв.-13 500 лв. / за една стоп.година/-за две стоп.години-27 000 лв. от
имот № 048006 - нива с площ от 13.500 дка, 4 категория, м.„Мешето",
в землището на с.Изворово; 1 769.70 кг зърно слънчоглед *1лв.-1 769.70лв.-за 1
ст.година, за две стоп.години- 3 539.40лв. относно Имот № 052013- нива от
11.798 дка, 5 категория, м."Турски гробища”, в землището на с.Изворово;
2/941,33 лв. или средно по
37,20лв./дка, представляващи преки вреди - разходи за предварителните обработки
на земята-предмет на договора и сертифицирана за екологична продукция: оран,
култивиране, дискуване, сеитба и окопавания /само за
слънчогледа/ и валиране /само за люцерната/ относно: за люцерната имот 048006,
за слънчогледа- имот 052013;
З/ 4 586.16 лв. - неполучени
субсидии/ за 2 стоп.години, от които:
•по СЕПП - 16,57лв./дка+ зелени плащания-13,10лв/дка = 29.67лв./ дка или за
25.298дка сумата е в размер на 750.59 лв. за1 ст.г., а за две стоп.години-1 501.18лв.-от площите-предмет на
договора;
•субсидии съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие" от ПРСР в размер на 2 274.94лв. за две стопански години, / сбор от сумите : -за имоти в
период на преход, засети с полски фуражни култури-13.500 дка /ПИ 48006/ х
55.54лв/дка.=749.79лв. за 1 ст.г., а за две стопански години- 1499.58лв.; за
биологични площи, преминали периода на преход- 11.798 дка / ПИ № 52013/
*32.86лв.-387.68лв.-за една стоп.година, а за две стоп.години-775.36лв.
•субсидия за протеинова култура/СПК/- люцерната от ПИ 48006/ 13.5
дка*30лв.-405лв.-за една стоп.година, а за две стопански години-810 лева.
Извършена е двойната размяна на книжа съгласно разпоредбата на чл.367 и сл.
от ГПК.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на ИМ, с който ответникът оспорва иска
като неоснователен и моли за отхвърлянето му, претендира разноски. Изложените
възражения: Ответникът не е извършил сеитба, последващи
обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесните
имот. Към стопанската година 2014/2015 не е притежавал земеделска техника, не е
предприемал действия и не е създавал пречки на ищеца, относно отглеждането и
реализирането на земеделска продукция в пълен обем; не е подавал заявление за
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, нито е
препятствал ищеца да подаде такова.
Заявява, че по делото не е спорно обстоятелството кога е вписано
развалянето/прекратяването на процесния договор за
наем. Това е датата 15.04.2015 г. Следователно договорът е бил действащ през
по-голямата част на стопанската година 2014/2015г., която съгласно § 2, т.З от
ДРЗА е от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. Периодът от средата на м.ІХ.2014 г. до
м.април 2015 г., когато прекратяването на договора не е било вписано в имотния
регистър, е времето, през което от агротехническа гледна точка е следвало да се
извърши сеитба на есенници или съответно на пролетници в процесните
имоти. Поради това ищецът не е бил препятстван да стори това. През този период
също така не е имало законова или фактическа пречка ищецът да подаде заявление
за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015.
Подаването на заявление за подпомагане за кампания 2015 и 2016, по никакъв
начин не гарантира извършването на плащане в неговият максимален размер от
страна на ДФ „Земеделие”. Извършването на плащане представлява едно бъдещо
несигурно събитие.
При положение, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015
г. процесният договор е бил действащ, то не е имало
пречка в този период ищецът да подаде заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а и
от подаденото такова от ищеца (№ 519/24.07.2015 г. на ОСЗ-Антоново по чл.70,
ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.З от ЗСПЗЗ) е
видно, че описаните в исковата молба имоти не са посочени в заявлението, при
което ищецът сам се е поставил в позицията да бъде лишен от възможността да ги
обработва. Не е имало пречка ищецът да подаде такова заявление и в периода след
вписване прекратяването на договора в
имотния регистър,т.е. в периода 15.04.-31.07.2015г., защото в чл. 70 ал. 2 е
посочен краен срок за подаване на заявлението (31 юли), но не и начален.
Заявление ищецът можел да подаде и след вписване прекратяването на договора,
като представи към него доказателства за заведения иск по чл. 124 ГПК
удостоверяващо съществуващия между страните правен спор; или пък да сезира
комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ, че той , а не ответникът е правоимащо
лице.
Възразява се, че е завишено няколко пъти както евентуалното количество
земеделска продукция, която ищецът щял да добие, така и посочената цена на
единица продукция (на 1 кг). Ищецът не е посочил доказателства относно вида на
продукцията, която е засял през стопанската 2014/2015г., и на тази която е
възнамерявал да засее през 2015/16г. – относно нейното количество и цена.
Представените към исковата молба документи не установяват, че процесните имоти са били включени в системата за контрол на
биологично производство за целия период от две стопански години (2014/2015 и
2015/2016/, за да се мотивира претенция за обезщетение за пропуснати ползи от
неполучена и нереализира биологична продукция.
В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба ищецът отново преповтаря и
изложените от него факти и обстоятелства, доводи и съображения в ИМ и уточнителната към нея молба, като изрично счита, че
„вредите са реално настъпили - загуби и пропуснати ползи“, тъй като ответникът
не е изпълнил договорното си задължение за осигуряване земеползването
на зем.земи по договора. Конкретизирал е
агротехническите мераприятия, извършени от него в процесните зем.земи.
Заявява и следното: През 2014г. и 2015г. е направил разходи по обработване
на почвата и разходи свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в
оран, дискуване, сеитба, валиране и окопаване.
Продукцията от есенниците обаче била унищожена и прибрана от фактическия
ползвател на имотите, като през месец юни ищецът заварил само стърнища, а
площите от пролетници били разорани. Всички агротехнически обработки били
направени до края на м. март и първата десетдневка на месец април 2015 г., но
била осуетена възможността му да прибере реколтата за 2014/2015 г. и за
2015/2016 г. от био-земеделски култури и е планирал
засяване на същите посочени площи със същите биологични земеделски култури,
както следва: слънчоглед от 11.798
дка/ за ПИ 052013/пролетна култура, био-култура и люцерна от 13.500 дка/ ПИ № 048006/ -многогодишна
култура, в период на преход-биологично сертифицирани продукти, включени в
системата за контрол на акредитиран контролен орган за сертификация на
земеделски продукти „Кю Сертификейшън“АД.
Оспорил е твърденията на ответника в
депозирания писмен отговор, че ищцовото дружество не
е извършило посочените агротехнически мероприятия. Посочил е, че „след
разваляне на договора, неговото заличаване и прекратяване, както в Агенцията по
вписванията, така и в ОСЗ-Антоново“, ответникът отдава имота под наем на трето
лице- посочено ЕООД, по силата на договор, с нот.заверка
от 16.04.2015г., с предмет наем на
всички имоти с обща площ 353.180 дка, между които и процесните,
със срок 20 години. Ползвайки земите сам или отдавайки ги под наем на трети
лица, ответникът е възпрепятствал възможността ищецът да обработва земите и
получава добиви от тях, да ги заявява за отпускане на помощи и субсидии, тъй
като за всяка регистрация или заявление е необходимо да бъде представен договор
за наем/аренда. При вписано прекратяване на договора, ищецът не би могъл да
реализира своите права. Позовава се на разпоредбите на чл. 37б, ал.1, ал.3 и
чл. 37в от ЗСПЗЗ, чл. 70 ал.1 ЗСПЗЗ, чл. 41 ал. 2 т. 2 от ЗПЗП, чл. 69 и чл. 70
ППЗСПЗЗ.
В постъпилия в срока по чл. 373 ГПК
допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа
изцяло възраженията си в първоначалния отговор и доводите и съображенията си за
неоснователност на иска.
В о.с.з. страните, действащите чрез своите процесуални представители, поддържат
своите твърдения и възражения. И двете страни претендират разноски.
В хипотезата на чл. 149 ал. 3 ГПК съдът е предоставил на страните
възможност за писмени бележки.
В депозираната в срок писмена защита
ищецът поддържа исковата си претенция, а именно:
1/За присъждането на преки вреди, изразяващи
си в разходите, направени от него през стопанската 2014/2015 г. до края на м. април
2015 г. за засаждане и отглеждане на земеделски култури, които култури след
направеното от ответника волеизявление за прекратяване на договора и вписването
му в службата по вписване и в регистъра на ОСЗГ гр. Антоново културите са
частично разорани и частично прибрани от ответника и от неговия наемодател ”Ландком”ЕООД с ЕИК202961715 гр. Варна.
2/За присъждането на пропуснати ползи, представляващи размера на чистия приход
от добивите от култури от процесиите имоти, представляващи сертифицирани по
съответния ред земеделски био култури за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., които
ищецът е бил лишен да добие и реализира както на вътрешния, така и на
Европейския пазар, поради неизпълнение на задължението по договора на ответника
да предостави на ищцовото дружество ползването върху
тези земи, съгласно действащия договор, резултат от направеното от ответника
волеизявление за прекратяване на договора и вписването му в службата по
вписване и заявяването на същите за ползване и подпомагане по Закона за
подпомагане на земеделските стопани от неговия нов наемодател”Ландком”ЕООД. За тази стопанска година ищецът уточнява, че не
претендира направени разходи, тъй като такива не са правени, поради това ,че е
било невъзможно да ползва тези земи, поради липса на правно основание до влизане в сила на решението на Варненския
районен съд по установителния иск през лятото на 2017
г., и не е правил такива разходи. Освен това същите се включват в
себестойността на продукцията, която би получил, ако ответникът не бе вписал
изявлението за прекратяване на договора, а след завеждане на този иск, не бе
възстановил доброволно правото на ищеца на ползване. След като са включени в
себестойността на възможната за производство земеделска продукция, и след като
себестойността следва да се извади от бруто дохода, който е възможен да се
реализира от ищеца, за да се получи чистия доход или пропуснатата полза,
разходите не могат да се претендират отделно от чистия приход.
След тези уточнения, исковите претенции се поддържат в следните размери:
1/Размерът на неполучения по вина на ответника чист доход за стопанската
2014/2015г. за отделните култури:
-Слънчоглед-1674 кг. с цена на добива общо- по 1.07лв. килограм =1791.18лв., след като се
намали добива или бруто дохода със сумата на себестойността, която е 1674 кг.
по 0.33 лв. на килограм или 552.42лв. е себестойността, то размера на чистия
доход за стопанската 2014/2015г. е 1791.18-552.42= 1238.76лв.
Ако добива се определя по цени на извършени продажби по фактурите от
Таблица 3 стр.6,7. и 8 извършени през годините 2015- 2017г. видно е ,че
слънчоглед био има продажна цена 1лв.
Следователно бруто дохода ще е равен на 1674х1лв.=1674лв.
Намален със себестойността 552.42лв. чистия доход ще равен на сумата
получена от 1674лв.- 552.42лв=1121.58лв.
-Люцерна - 13 500 кг. с цена на добива 13 500X0.1.07лв, ако се приеме като съставна част от смес
зърнени прани и люцерна по договора=14 445лв, след като се намали този бруто
доход със сумата на себестойността на люцерната, която е според комплексната експертиза
/стр.11 табл.1 колона 5/, е 0.09 лв. на килограм, или 14 445 X 0.09 лв.=1300.05
лв. или чистия доход от тази култура за стопанската 2014/2015 е равен на сумата
14 445- 1300.05= 13144.95лв.
Ако възможният добив се оцени по действителните средни цени по фактурите от
продажбите в Гърция през периода 2015- 2018г. по Таблица 3 стр.6 и7, или по
средна пазарна цена 0.34,, а те както неправилно е определило вещото лице на 0.32лв.,
добивът би бил на следната стойност: 13500кг.х 0.34 лв.=4 590 лв.- бруто
стойност на добива. Като се намали бруто добива със себестойността, която е
13.500x0.09=1215 лв. или чистия доход би бил: 4590-1215=3 375лв.
Чист доход за 2014 по цени на договора с Куцогеоргиу.
Като сумираме чистия доход от културите от слънчоглед - 1238.76лв.с чистия
доход от люцерната по цени на договора 3 375лв.,
или 1238.76 + 3 375 =4613.76лв. чист доход, който ищеца е могъл да добие
от площите с люцерна през 2014/ 2015г. Следователно
по цени на договора чистия доход за стопанската 2014/2015г. възлиза на 13
144.95лв.
Чист доход по цени на продажбите по Таблица 3 на стр.6,7 и 8 актуални за
годините 2015-2018г.
Като сумираме чистия доход от слънчоглед за стопанската 2014/2015г.
1121.58лв. плюс чистия доход от люцерна от стопанската 2014/2015г. продадена на
цени по таблицата 4 613.76лв.=5735.34лв.
В представената писмена защита, процесуалният представител на ответника
поддържа становището, заявено както в отговорите , така и откритите съдебни
заседания, за неоснователност на всички искови претенции, по следните
съображения:
Съгласно чл.23, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. на МЗХ
/отм./, която е приложима за периода на стопанските години 2014/2015 и
2015/2016, за да премине едно земеделско стопанство към биологично производство
на земеделски продукти задължително условие е производителят да има сключен
договор за контрол и сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице. По
делото са представени договори за контрол и сертификация на биологично
производство, сключени между ищеца и контролен орган, касаещи 2007, 2008, 2011
и 2013 години, а не 2014 и 2015 години. Видно от съдържанието им всички те са
подписани за по една календарна година, като последният по време е изтекъл на
31.12.2013 г. Поради което, разгледани
поотделно, тези договори са ирелевантни по делото.
Необходимо е също да се отбележи, че поради неотносимостта
им към стопанските години 2014/2015 и 2015/2016, тези договори не могат да
бъдат анализирани в съвкупност с представените по делото сертификати за
съответствие.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2 от същата Наредба другата предпоставка за
преминаване към биологично производство е производителят да е уведомил МЗХ в
срок един месец от датата на сключване на договора за контрол и сертификация за
преминаване към биологично производство. Такова уведомление по делото не е
представено. Следва да се акцентира, че производителят не преминава към
биологично производство веднага с факта на уведомлението, а съгласно чл.23,
ал.2 от Наредбата от датата на уведомлението за него започва да тече преходен
период към биологично производство, през който не се произвежда биологична
продукция, а продукция в преход, която не е биологична и не може да се продава
като биологична, а ако в дадено стопанство се произвеждат едновременно продукти
в преход и биопродукти, те трябва да бъдат съхранявани отделно без да бъдат
смесвани /виж чл.23, ал.6 от Наредбата/.
От сл.бележка с дата 18.07.2017г., издадена от сертифицираната фирма, е
видно че имот № 048006 в с. Изворово е „включен“ в системата на контрол на био производство на 24.02.2015г., а съгласно чл. 24 ал. 1
т. 2 от Наредба 1/2013г. вр. с чл. 36 §1 от Регламент
(ЕО) № 889/2008г. продължителността на преходния период към билогично
производство е най-малко 2 години при площи с многогодишни фуражни култури,
поради което и ищецът за процесните 2 стопански
години е имал право да произвежда само и единствено био
продукция в преход, а не както твърди в ИМ че е създал биологична продукция от
люцерна в този имот през стоп.2014/2015г. Освен това, в процеса ищецът не е
представил доказателства за първоначално закупуване и използване на биологично произведен
посевен и посадъчен материал.
След като ищецът не е доказал, че е имал право да произвежда биологична
продукция в процесните имоти, съответно няма как да
има право да претендира за обезщетение за създадена и неприбрана биопродукция за 2014/2015г., съответно за несъздадена
такава за стоп. 2015/2016г., обуславящо отхвърляне на исковете. Излагат се подробни
съображения, че с поведението си ответникът не е пречил на ищеца да добие продукция
за стоп.2014/2015г. Претенцията за неполучени субсидии също е неоснователна, и
като едно бъдещо несигурно събитие.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, приетите експертизи и становищата на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, установява се и от доказателствата по делото,
че между ищеца и М.Д.К. е бил сключен Договор
за наем от 27.02.201Зг., с нот.заверка на подписите
рег.№2742, акт № 75, том 3 на Нотариус П.А., рег.№ 496 на НК, вписан в
Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 411, Акт № 193 на 06.03.2013г., том 1,
със срок от 20 стоп.години, считано от датата на неговото подписване, за процесните земеделски земи, находящи
се в землището на с. Изворово, общ.Омуртаг, а именно: имот № 052013- нива от
11,798дка, 5 категория, м. „Турски гробища“ и имот № 048006- нива от
13,500дка, 4 категория, м. „Мешето“. Договорът е регистриран в ОСЗ-Антоново под
№ 2093/14.03.2013г.
Видно от приложения нот.акт (л.10-11) на
26.03.2014г. наследниците на М.К.са продали на ответника „И..“ ЕООД процесните две ниви и това обстоятелство не се оспорва от
страните .
От изисканата и предоставена от ОС“Земеделие“
гр. Антоново справка №
АО-03-382/31.10.2018г. се установява, че: 1. И двата имота НЕ участват в
споразумение за разпределяне на масиви за ползване и няма подадени
заявления за участие в споразумение за
разпределяне на масиви в землището на с. Изворово за стопанската 2014/2015г.; 2. За стопанската 2015/2016г. и двата имота
участват в споразумение за разпределяне на масиви за ползване за стопанската
2015/2016 година, за имотите има подадена декларация по чл. 69 ал. 1 от ППЗСПЗЗ
от „И..“ ЕООД гр. Варна, с цел участие в споразумение за разпределяне на масиви
за ползване за стопанската 2015/2016 година; 3. На основание подадено заявление
до ОСЗ гр. Антоново с вх. № НА-01-544/13.05.2015г. от „И..“ ЕООД гр. Варна, с
приложена Молба за заличаване на Договор за наем на зем.земя,
вписан в СлВп.-Омуртаг, с Вх.рег. № 1135/15.04.15г.,
е ЗАЛИЧЕНА регистрацията на Договор за
наем от 27.02.2013г., със заверка на подписите рег.№ 2742 (процесния
договор за наем); 4.На основание подаденото до ОСЗ-Антоново заявление с вх. №
НА-01-254/30.07.2018г. от „Константинос Ан.-98“ ЕООД с.Млекарево, общ. Н.Загора, с
приложено решение № 2712/01.07.2016г., акт № 22, т.2, е ВЪЗСТАНОВЕНА регистрацията на Договор за наем с х. № НА-01-2093/14.03.2013г. в ОСЗ-Антоново.
С решение № 2712/01.07.2016г по гр.д. № 16548/2015г. на Варненския районен
съд, потвърдено с Решение по В.Т.Д. № 1517/2016г. на Варненски окръжен съд,
влязло в сила на 16.01.2017г. (л.27), е прието за установено в отношенията
между страните и по настоящото дело, че между тях СЪЩЕСТВУВА ПРАВООТНОШЕНИЕ по
валиден договор за наем на земеделска земя от 27.02.2013г. за процесните две ниви. С решението е ОТМЕНЕНО извършеното с
Акт № 53, т.1 от 15.04.2015г. на АВп-Служба по
вписванията гр. Омуртаг (дв.вх.№ 1125) ВПИСВАНЕ едностранно прекратяване от „И..“
ЕООД на процесния договор за наем и описаните две
ниви.
По делото е приложен и приобщен към доказателствения
материал, по искане на ищеца, ЧАСТЕН ДОГОВОР, сключен между ИЩЕЦА и Х.К.К., земеделец, жител на Дримона, окр.Магнисиас, на 10.11.2014 г.,
съгласно който ищцовото дружество се е задължило да доставя
на този земеделски производител, всяка година, до 2022 година, двеста хиляди (200 000)
килограма фураж за животни, смески от зърно и люцерна, срещу договорена цена от
0,55 евро за килограм 1био фуражни култури, включващи фуражни зърнени култури и
суха люцерна, добити върху определени предварително от купувача площи, в които
се включват и процесиите имоти. Договорената цена на фуражните култури е
осреднена и е равна на 55 евроцента за килограм, платима 2 месеца след
доставката.по местоживеене на животновъда- втората страна по договора (Х.К.-бел.на
съда). Страните са договорили начина на определяне на имотите, с личното присъствие и проверка на гръцкия
контрагент на място – „същите се описват по местност, площ и номер на парцел,
със зърнени култури (ечемик,царевица и др.) и фуражни растения по екологичен
метод (люцерна)“.
От представените по делото доказателства и от заключението на
първоначалната и комплексната експертизи се установява, че ищцовото
дружество се занимава с био-производство. В подкрепа
на това си твърдение ищецът е представил заверен от сертифициращ орган „Кю Сертификейшън" АД гр.
Пловдив ДНЕВНИК за сертифицираните земеделски площи и видове култури,
отглеждани на тях. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели (св.
Ал. и св. Ан.) ищцовото дружество предлага за
продажба, основно на гръцкия пазар, смес от зърнени култури, като смесите се
състоят от различни видове зърнени култури и в различно съотношение на
използваните култури, според желанието на клиентите, като традиционната рецепта
е смес от пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, третикале,
овес, като съотношението между отделните компоненти е тайна на дружеството (св.
Ал.).
От служебна бележка изх. № 139049-2/18.07.2017г., издадена от „Кю Сертификейшън“ АД Пловдив, се
установява, че процесните имоти са включени в системата
за контрол на биологично производство, както следва:
-имот 048006- от 24.02.2015 г. до 12.08.2015г.
-имот 053013 е включен в системата за наблюдение на 27.12.2014г. и е
изключен на 12.08.2015 г.
Показанията на свидетелите
установяват, че процесните имоти са били засети от ищцовото дружество със слънчоглед и люцерна през
стопанската 2014/2015 година, но дружеството не е прибрало реколтата от засятите култури.
През стопанската 2014/2015г. дружеството е ползвало и обработвало
имотите до м.май-юни 2015г., а за стопанската 2015/2016г. не ги е ползвало
реално, и за двете стопански години не е получавало субсидии за подпомагане, не
е реализирало печалба от тях. И двамата свидетели свидетелстват за личното
посещение на гръцкия съконтрагент по представения към
исковата молба ЧАСТЕН ДОГОВОР от
10.11.2014г. В подробности относно начина на проверка от страна на
сертифициращият орган „Кю Сертификейшън“ АД Пловдив на
сертифицираните био площи и продукция, са показанията
на св. Ал. (л. 645).
От показанията на двамата свидетели
по делото се установява още, че земеделските земи, описани в договора със
земеделския производител от Република Гърция-Х.К., възлизат над 400 декара, всички
от които са предмет на иска по настоящето дело. От същите показания се
установява, че ищцовото дружество е извършило през
стопанската 2014/2015, разходи за предсеитбена обработка на почвата, сеитба и
обработка на културите, както и обстоятелството, че засетите култури, са били
прибрани от други лица – „от друг собственик“ (св. Ан.),..при слънчогледа беше
култивирано, развалено..; люцерната не беше разорана, но съм виждал да я
косят…“
Същите установиха, че представител на ищеца е бил извикан в ОСЗ-гр.
Антоново, през м.май 2015г., и съответно- уведомен, че е отпаднало правното
основание на ищеца за ползването на процесните
земеделски земи, поради вписване в службата по вписванията и в ОСЗГ Антоново
прекратяването на процесния договор за аренда.
Последните обстоятелства се установяват и от писмените доказателства по делото-
относно вписванията, респ. заличаването на договора за аренда, както и от
приложеното към делото заверено копие от влязлото в сила решение на ВРС
(цитирано по-горе).
От приложените по делото справки-писма, изискани от съда от ОСЗ гр.Антоново
и ДФ”Земеделие” при МЗГ, се установява, че стопанската 2015/2016 година процесните имоти са заявени за обработка от ответника и/или
наемателя му „Ландком” ЕООД. Данните от справките се
потвърждават от заключението на първоначалната агрономическа експертиза в
частта относно получените от ответника и „Ландком”ЕООД
субсидии за процесните имоти . По искане на страните
по делото са назначени, изготвени и приети съдебно-агротехническа експертиза и
комплексна съдебно-агротехническа и икономическа експертиза.
Първата агротехническа експертиза
дава заключения по поставените въпроси от съда в следната насока: Общата
стойност на извършените агротехнически мероприятия (АТМ) за посяване на процесните имоти е в размер на общо 870.22лв.- стойността
само на мероприятията, като не е включена стойността на семената. Стойността
на семена – общо за двата имота 606 лв.
Евентуалните добиви от имотите са определени от вещото лице както следва:
-От
имот № 048007 в с.Изворово, засят с люцерна: Среден добив 2014/2015 – 470кг/дка, суха
маса, съответно –добив от имота 6,345 тона; а за 2015/2016 – среден добив
600кг/дка, суха маса, съответно добив от имота - 8,100 тона. Производствена
себестойност за имота за първата година- 1606,50 лв., за втората година-
1917.00лв.
-От
имот № 051016 в с.Изворово, засят със слънчоглед: Среден добив 2014/2015 – 130кг/дка, добив от
имота-1,533 тона, а за 2015/2016 – среден добив 140кг/дка, а от имота- добив
1,652 тона. Производствена себестойност за имота за година - 861,25 лева.
Съгласно заключението на приетата комплексна експертиза, изследвайки
добивите на базата на информацията в Дневника за сертифицираните площи,
произведена био продукция, представените по делото
фактури от ищеца, и въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи ищеца,
ако беше обработвал процесните земи, съгласно
договора, то печалбата, която би получил, предвид установените от вещите лица
общи средни пазарни цени по продажби в България и в Гърция, е както следва:
За 2014/2015г. по продажби в
България общата средна пазарна цена е в размер на - 5049.00лв./пет хиляди
четиридесет и девет лева/. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на
количеството продукция би бил в размер на 3281.58лв.
/три хиляди двеста осемдесет и един 0.58 лева/.
За 2014/2015г. по продажби в Гърция
общата средна пазарна цена е в размер на - 4320.00лв. /четири хиляди триста и
двадесет лева/. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на
количеството продукция би бил в размер на 3105.00лв.
/три хиляди сто и пет лева/.
За 2015/2016г. пo
продажби в България общата средна пазарна цена е в размер на — 6415.50лв. /шест
хиляди четиристотин и петнадесет 0.50 лева/. Реализираният чист приход от ищеца
от продажбата на количеството продукция би бил в размер на 4197.24лв. /четири хиляди сто деветдесет и седем 0.24 лева/.
За 2015/206г. по продажби в Гърция
общата средна пазарна цена е в размер на - 4315.52лв. /четири хиляди триста и
петнадесет 0.52 лева/. Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на
количеството продукция би бил в размер на 3101.78лв.
/три хиляди сто и един 0.78 лева/.
В съдебната комплексната експертиза (СКЕ) вещите лица са посочили, че по делото има приложени фактури, в които е
описано в графа наименование на стоките или услугите - „смес от зърнени храни“,
като същите не са взети в предвид при определянето на средната пазарна цена от
ССЕ за културата слънчоглед, тъй като същата не представлява зърнена култура,
за културата слънчоглед няма фактури за продажби в Гърция и поради тази причина
не е определена средна цена за килограм. В изготвените в самото заключение
таблици са показани средните пазарни цени за био
продукция в Европейския съюз /Гърция/ и средни пазарни цени за био продукция в Европейския съюз и в България, както и е
показан чистия приход. Както в експертизата, така и в о.с.з., в обясненията си
в.л.–икономист, пояснява, че за определяне на средна пазарна цена в България за
един килограм, СКЕ е направила отделни таблица за всяка една култура по отделно
- слънчоглед и люцерна. 3а определяне на средна пазарна цена в Европейския съюз
- Гърция за един килограм, СКЕ е направила отделни таблица за всяка една
култура по отделно - слънчоглед и люцерна, а относно наименованието във
фактурите смес от зърнени храни, СКЕ не може да ги вземе в предвид относно
културата „слънчоглед“, тъй като културата не е зърнена. Че слънчогледът не е
зърнена култура изрично е пояснено от вещото лице-агроном, в съдебно заседание–в
отговор на зададен от представителя на ищеца въпрос. Вещото лице е посочило, че
в представените от ищеца фактури няма продажби в Гърция с наименование на
стоката „слънчоглед“, поради тази причина, не може да се определи цена за
килограм на слънчоглед в Гърция, тъй като ищецът няма извършени продажби през процесния период.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД.
В ИМ, уточнението и в допълнителната ИМ, ищецът е претендирал „преки вреди“,
определени като „стойността на извършените в процесните
имоти агротехнически мероприятия“. В същото време претендира за същия период и
пропусната полза, представляваща печалбата, която дружеството би реализирало от
произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция. Стойността на извършените агротехнически
мероприятия представлява разход за дружеството, който следва да се приспадне
при определяне на неговата печалба. Претенцията на ищеца за осъждане на ищцовото дружество за преките вреди (стойността на
извършените АТМ) подлежи на самостоятелно разглеждане, само ако бъде отхвърлена
претенцията за пропуснати ползи, която, дефинирана като печалба от реализация
на земеделска продукция, образно казано „поглъща“ претенцията за преките вреди.
Печалбата съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна
търговска дейност. За да бъде определена чистата печалба от определена
търговска сделка, от получените, в резултат на сделката, приходи, следва да
бъдат приспаднати всички разходи, извършени от търговеца по повод на
реализацията й. Общите разходи подлежат на приспадане от приходите, тъй като
рефлектират върху крайния положителен резултат от реализираните сделки.
Що се отнася до претендираната субсидия, за процесните две стопански години - предназначението на
същата е да подпомогне земеделските производители. Получените от ДФ „Земеделие“
средства, под формата на субсидии, земеделските производители влагат за закупуване на семена и
агротехнически мероприятия – т.е. използват ги за разходи по обработване на
земята и получаване на добиви от нея. Тези субсидии не представляват награда,
която се дължи на земеделските производители отделно от печалбата, която те
реализират. При така заявената от ищеца претенция за пропуснати ползи от
конкретните имоти, претенцията на ищеца за осъждане на ответника за неполучени
субсидии, не би могла да се разглежда отделно от претенцията за пропуснатите
ползи.
Предвид така изложените доводи, съдът
приема, че на първо място следва да обсъди въпроса за основателността на ищцовата претенция за пропуснати ползи, и в зависимост от
отговора на този въпрос, да се произнесе по останалите две претенции.
В случая безспорно е установено по делото, че вредата е настъпила при
неизпълнение на задължения по договор за наем, поради което обезщетението за
изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно
основание.Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като
неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се
касае за неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се вреди
другиму. Поради което отговорността е договорна, а не деликтна.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД,
регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно
неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност
на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според
посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като засягане на правно
защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им разновидности - претърпени
загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са всички разходи, необходими за
поправяне на последиците от неизпълнението, с извършването на които се намалява
имуществото на кредитора, а пропуснатата полза като вид имуществена вреда,
настъпила в резултат на неизпълнение на договорно задължение, се изразява в
невъзможността да бъде реализиран определен парично оценим интерес. Всяко
неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със
сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението, съставлява пропусната
полза. Такава е както печалбата, която кредиторът е можел да получи от
изпълнението на договора, осуетен от поведението на длъжника, така и всяка
друга имуществена облага, която със сигурност
той би реализирал, ако неизпълнението не беше настъпило, респ. ако
договорът беше изпълнен точно.
Предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за вреди (под
формата на претърпяна загуба и пропусната полза) са основани на неправомерно
прекратяване от страна на ответника на договора за наем преди изтичането на
срока, за който е сключен.
Предметът на доказване в настоящото производство обхваща следните факти:
ищецът следва да докаже, че ответникът, чрез фактически или правни действия, в
нарушение на закона и действащия между страните договор, го е лишил от ползване
на процесните имоти, поради което са настъпили вреди
в патримониума на ищеца, описани в исковата молба и
уточнението й. Ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, действало в процесния
(исков) период, за който се претендира обезщетението; изправността му по
договора, съответно неправомерното прекратяване на договора от страна на
ответника; настъпилият вредоносен резултат по основание и размер;
причинно-следствената връзка между соченото неизпълнение на задълженията на
ответника (неправомерно прекратяване на договора) и претендирания
вредоносен резултат. Ответникът следва да докаже възраженията си, че е изправна
страна по договора за аренда, че ищецът е могъл да избегне претендираните
вреди, ако беше положил грижата на добър стопанин по заявяване на земите.
Както е установеното в приетата от съда фактическа обстановка, след
придобиване на процесните земи на 26.03.2014г., на
15.04.2015г. ответникът в качеството си на арендодател
(встъпил в арендното правоотношение по силата на прехвърлителната сделка –съгласно чл. 17 от ЗАЗ, предвид
чл. 18 от договора от 27.02.2013г.) е заявил в Служба по вписванията ВПИСВАНЕ
НА ЕДНОСТРАННО РАЗВАЛЯНЕ на договора за наем, поради което и в периода от
15.04.2015г. до 17.07.2017г. (в Службата по вписванията), съответно в периода
от 13.05.2015г. до 30.07.2017г. (в Общинска служба „Земеделие“ гр. Антоново) процесният договор за наем се е считал прекратен.
След узнаване на тези действия на ответника, ищецът е предявил иска за
съществуването на наемното правоотношение, който иск е бил уважен, с цитираното
по-горе в мотивите, решение на РС-Варна.
С оглед на горните разсъждения и разпределената доказателствена
тежест, съдът намира, че ищецът е доказал факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните, действало в процесния
период, за който се претендира обезщетение – стопанските 2014/2015 и 2015/2016
година; изправността си по договора; както и неправомерното прекратяване на
договора от страна на ответното дружество.
Основният въпрос в настоящото производство е претърпял ли е ищецът вреди
под формата на пропуснати ползи (печалба от реализирана земеделска продукция,
която ищецът би произвел от процесните имоти, ако
договорът не беше прекратен) и при положителен отговор – в какъв размер са тези
вреди.
В тази насока съдът се позовава на
принципните постановки и тълкувания, залегнали в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012
г. на ОСГТК по тълк.дело № 3 по описа за 2012 г. на
ВКС, съгласно които, в обобщение, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за
обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага.
В цитираното ТР, ВКС е приел следното: „Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, ПРОПУСНАТАТА ПОЛЗА се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза
се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора
би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените
от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника“.
Предвид възприетата фактическа обстановка, съдът приема за безспорно
установено в процеса, че през 2014 и 2015 година ищцовото
дружество е направило разходи по обработването на почвата и разходи, свързани с
извършените агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране на следните култури: слънчоглед
от 11.798 дка /за ПИ 052013/ пролетна култура, засята в началото на м.март
2015г. и люцерна от 13.500 дка /ПИ № 048006/ -многогодишна култура, засята в края
на м. март 2015г. В тази насока са и показанията на свидетелите Ал. и Ан..
След като ищецът е засял процесните култури,
нормално е да очаква да получи продукция от тези имоти в определен обем и да
реализира печалба от тях.
При съвкупната преценка и обсъждане на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, съдът начина за доказано, че за процесните две стопански години в резултат на
неправомерните действия на ответното дружество, прекратило и заявила за
вписване прекратяване на процесния договор за наем,
ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирпане на печалба от продажбата на произведените
земеделски култури. Ищецът е земеделски производител от 2007г. Видно от
приетите по делото експертизи, през годините ищцовото
дружество регулярно е реализирало и продавало слънчоглед и люцерна, и съответно
е имало приходи от тази си дейност. Основната реализация на продукцията на
ищеца е била на пазара в Гърция. В подкрепа на това е и приложения по делото
договор, сключен между ищеца и цитирания по-горе в мотивите гръцки зедемеделски производител. Видно от клаузите на този
договор ищецът се е задължил в рамките на 8 години да доставя на съконтрагента си сме от произвежданите от него култури на
посочена цена от 55 евроцента. Този договор доказва, че ищецът е имал осигурен
пазар за продажба на произвежданите от него култури и то за един продължителен
период от време, съответно – осигурена печалба в дългосрочен план. Очевидни са
сериозните намерения на страните по този договор, след като преди сключването
на договора гръцкият контрагент е идвал на място, оглеждал е имотите/площите, в
които е следвало да се сеят съответните земеделски култури, предмет на
сключения договор за продажба. В тази насока са е показанията на разпитаните
свидетели и залегналите в договора условия. Съвкупния анализ на тези доказателства
води до извода за доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищцовото дружество.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ако беше
положил грижата на добър стопанин ищецът би могъл да си обработва имотите, респ.
би могъл да ги заяви за ползване по реда на чл. 69-71 ППЗСПЗЗ, представяйки
пред ОСЗ-Антоново доказателства за воденото между страните гр.дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи
грижи на добър стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира
отговорността на длъжника, кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение. Не може да се приеме, че във
всички случаи и без оглед на останалите обстоятелства по делото, вредите винаги
ще се равняват на печалбата за целия исков период, тъй като това би означавало
да се поощри поведение на кредитор, който, вместо да вземе надлежни мерки за
защита на интереса си (а така и за ограничаване на вредите), бездейства в
течение на периода до изтичане срока на наемния договор и се надява да получи
житейски неоправдано обезщетение.
Чрез предприетите действия, изразяващи се в предявяване на иск за
установяване съществуването на наемно правоотношение, ищецът е доказал, че през
процесния период е положил усилия и е успял да
ограничи времетраенето, в което би могъл да търпи вреди от неизправното
поведение на ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът е доказал, че има право
на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи печалбата, която дружеството би реализирало от
произведената продукция след приспадане на разходите, необходими за
произвеждане на тази продукция, за процесните две
стопански години.
За определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи за
двете стопански години, съдът се позовава на приетата комплексна агротехническа
и счетоводна експертиза. Първоначалната агротехническа експертиза е принципна и
не отразява реално добивите, които би получило ищцовото
дружество, ако през двете стопански години стопанисваше въпросните имоти,
докато комплексната експертиза е работила, изследвайки добивите на
базата на информацията в Дневника на ищеца за сертифицираните площи,
произведена био продукция, представените по делото
фактури от ищеца, и въз основа на изчисления добив, който е могъл да получи
ищеца, ако беше обработвал процесните земи, предвид
установените от вещите лица общи средни пазарни цени по продажби в България и в
Гърция. В комплексната експертиза вещите лица са приспаднали
разходите, които са необходими за реализиране на въпросната продукция през
обсъжданите две години, като в същата подробно е разяснено от вещите лица
начинът на изчисление на добивите, на изчисление и приспадане на разходите, на
съобразяване с пазара и с приложените от ищеца фактури.
Съдът възприема заключение на комплексната експертиза във варианта, на
съобразяване на продажните цени в Гърция, защото, както се установява от
събраните доказателства (обсъдени по-горе), продукцията, добивана от ищеца,
основно е реализирана на гръцкия пазар. Следва обаче към посочената от вещите
лица сума в този вариант да се добавят и сумите по таблица №1 и таблица № 3 относно слънчогледа (л.624)
- т.е. при съобразяване посочената за България средна пазарна цена от 1.00лв.,
доколкото, видно от представените фактури, ищецът е реализирал такъв вид
продукция именно на такива цени, като същевременно е бил засял имот евидно от .
Съобразявайки СКЕ съдът приема, че ищецът е доказал, че има право на
обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи печалбата /чист приход/, която дружеството би
реализирало от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими
за произвеждане на тази продукция, за процесните две
стопански години в общ размер на 9 367.84.
лева., от които за стопанската 2014/2015 г. - 4 226,58 лв.(за слънчоглед био- 1121, 58лв. + за люцерна био
– 3105.00 лв.) и за стопанската 2015/2016 г. – 5 141.26 лв. ( за
слънчоглед био – 2039,48 лв. + за люцерна био – 3101,78 лв.). Предвид изложеното предявеният иск за
пропуснати ползи се явява основателен и доказан за сумата от 9367,84 лв., в какъвто
и размер следва да бъде уважен, като се осъди ответното дружество да заплати на
ищеца тази сума, ведно с лихва за забава, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане, като до пълния, посочен в исковата молба,
размер от 30 549,40 лв., искът, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
Що се касае до посочените в договора от 10.11.2014 г. цени от 0.55 евро на
килограм, видно е че се касае за цени на „фураж за животни, смески от зърно и
люцерна“, а настоящата претенция е за пропуснати ползи от конкретно определени
култури. Самите свидетели на ищеца заявиха, че продаваните от тях смески са в
състав от различни култури, по желание на клиента, макар фирмата им да има своя
традиционна рецепта, която е фирмена тайна. Освен това съгласно договора цената
е договорена, при доставка по местоживеене на животновъда (гръцкия съконтрагент).
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно това, че
ищецът не е имал право да произвежда и съответно продава био
сертифицирана продукция. Установява се от доказателствата, че про;есните площи са включени в
системата за био сертифицирани площи, че са били
предмет на проверка за процесните периоди от компетентен
за това орган, ищецът е реализирал такава продукция. Дали същият подлежи на
административно наказание или не на осн.чл. 29 ал. 4
от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ е от компетентността на съответните
органи по контрол, но е ирелевантно за настоящия
спор.
По отношение на исковата претенция
за причинени „преки“ вреди в размер на 941,33
лв. – както сам ищецът посочва, тези вреди се изразяват/
съответно са претендирани като разходите, направени
от него по обработката на процесните площи – оран, дискуване, сеитба и окопаване (само за слънчогледа) и
валиране (само за люцерната) през стопанската 2014/2015г. Именно тези разходи вещите лица са съобразили
при изчисленията си за „чистия приход“, претендиран
от ищеца като пропусната полза. Претенцията на ищеца за пропуснати ползи,
уважена от съда, е именно обезщетение/ равностойността на онова, което би
получило ищцовото
дружество при евентуалната реализация на евентуално произведената от тези имоти
продукция от стопанската 2014/2015г., т.е. след приспадане от получената
пазарна цена на разходите, сторени от ищеца за получаването на тази продукция.
Предвид изложеното съдът намира тази искова претенция за изцяло
неоснователна, обуславящо отхвърлянето й.
Трета искова претенция касае сумата
от 4 586.16 лв. - неполучени субсидии (подробно описани от ищеца), за процесните 2 стоп.години, претендирани
като вреди под формата на пропуснати ползи.
Не е спорно, че за процесните имоти ищецът не е
получил субсидии по посочените схеми за подпомагане за процесните
две години.
За да се произнесе по тази претенция, съдът съобрази следното:
СЕПП е основна схема за подпомагане на земеделските стопани. Средствата по
тази схема се осигуряват от Европейския фонд за гарантиране в земеделието.
Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с
количеството продукция или броя на отглежданите животни. ДФ„Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители/. Разплащателната агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащанията от Европейските земеделски фондове. За
изпълнението на своите функции Разплащателната агенция следва да поддържа и
използва Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание
Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 от ЗПЗП. ИСАК представлява комплексна автоматиризирана система, която след приключването на
всички етапи на обработка, през които преминават заявленията за подпомагане и
след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с
които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се намалява или отказва
плащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на тази
схема за подпомагане /късно деклариране, грешки, застъпване на заявки,
неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние на
декларираните площи или наддеклариране на допустими
за подпомагане площи/.
Крайната оторизация на подадените от земеделските
стопани заявления за подпомагане по СЕПП
се извършва след преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи,
изтичане на крайния срок за подаване на възражения по слой „Допустими за
подпомагане площи“ и изготвен окончателен слой. Специализираният слой
„Допустими за подпомагане площи“ представлява геореферирана
графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната
кампания, изграден на база актуални ортофото и
сателитни изображения за територията на Република България за съответната
година.
Предвид гореизложеното се налага
извод, че само наличието на сключени
договори за наем или аренда на
земеделска земя не е достатъчно условие
и не може само по себе си да гарантира
на ползвателя сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези
площи.
Установяването на пропуснатата
полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Това предположение обаче
трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, в каквато
насока съдът вече изложи доводи по-нагоре в изложението.
В случая съдът не приема, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години представляват установени по делото реални
вреди. Позоваването на ищеца, че би получил субсидии за процесните
имоти за двете стопански години, поради това, че в предходни години е получавал
такива субсидии, не води до извода за сигурност в получаване на тези субсидии
през обсъждания период, поради което тази претенция се явява неоснователна и
следва да се отхвърли като такава.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски. Ищецът е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК /1442.68 лв.- д.такса; 1650.00- адв.възнаграждение,
350 +360лв. - депозит за вещи лица/. Ответникът е представил списък за разноски
в размер на 2080лв. /1900.00лв.-адв.възн., 180.00лв.- депозит за в.л./. Страните са представили
доказателства за заплатените разноски, в т.ч. за адв.възнаграждения
(за ищеца – л.9 и 442; за ответника л.65-66), както и за внесените депозити за
в.лица,с уточнението, че ищецът е внесъл за вещи лица общо 530 лв. (350 + 180),
съгласно указанията на съда.
Общо направените от ищеца разноски са 3 622,68 лева, а от ответника –
2080.00лв.
Съобразно изхода на спора по предявените искове, съдът намира, че
основателно направените разноски от страна на ищеца са в размер на 940,94 лв.,
а от ответника - в размер на 1539,75 лв. Следователно по съразмерност и
компенсация ищецът следва да заплати на ответника ищеца сумата от 598,81 лв. – на осн.чл.
78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „И..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Й.Г.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** 8960, Стопански двор, представлявано от управителя К.А.Г.,
с адрес за кореспонденция: с. Изворово, общ.Антоново, обл.
Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, сумата от 9 367,84 лева (девет хиляди триста
шестдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и
нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за ИМОТ с идентификатор 32473.52.13, с КВС № 052013 - нива от 11.798
дка, 5 категория, м.”Турски гробища”, при граници: имоти с КВС №№ 052014,
052016, 052017, 051012, 052032 и ИМОТ с
идентификатор 32473.48.6 с КВС № 048006-нива от 13.500 дка , 4 категория, м. „Мешето”, при граници: имоти с КВС № 048007, №048025,
048026, №048002, №048003, №048004, №048005, по плана за земеразделяне на с.
Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за реализация на
печалба от тези имоти, чрез засяването им с люцерна и слънчоглед, за
стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, на
основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска (11.07.2018г.)
до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до
пълния й предявен размер от 30 539,40
лв. като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК
*********, срещу „И..” ЕООД, ЕИК
*********, иск за сумата от
941,33 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г., за ИМОТ с идентификатор
32473.52.13, с КВС № 052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория, м.”Турски
гробища”, и ИМОТ с идентификатор 32473.48.6 с КВС № 048006-нива от 13.500 дка ,
4 категория, м. „Мешето”, по плана за земеразделяне
на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на стойността на разходи за
предварителните обработки на земята-предмет на договора и сертифицирана за
екологична продукция: оран, култивиране, дискуване,
сеитба и окопавания /само за слънчогледа/ и валиране /само за люцерната/
относно: за люцерната- имот 048006, за слънчогледа- имот 052013; за стопанската 2014/2015 година, на осн.чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, против „И..” ЕООД, ЕИК *********, иск за сумата от 4 586,16 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от
27.02.2013г., за ИМОТ с идентификатор
32473.52.13, с КВС № 052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория, м.”Турски
гробища”, и ИМОТ с идентификатор 32473.48.6 с КВС № 048006-нива от 13.500 дка ,
4 категория, м. „Мешето”, по плана за земеразделяне
на с. Изворово, общ.Антоново, равняващо се на пропусната възможност за
получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна и слънчоглед
за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години неполучени субсидии, от които: по
СЕПП +зелени плащания - 1501,18 лв. за
двете стопански години; по „Мярка 11“от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015
г. – за биологични площи /преминали периода на преход/ в размер на 2 274,98
лв. за двете стопански години и по схема СПК-протеинова култура-люцерна в
размер на 810.00лв., на осн. чл. 82 от ЗЗД във връзка
с чл. 79 от ЗЗД - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС Ан.-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** 8960, Стопански двор, представлявано от управителя К.А.Г.,
с адрес за кореспонденция: с. Изворово, общ.Антоново, обл.
Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, ДА ЗАПЛАТИ на „И..” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя П.Й.Г.Г., сумата от 598,81 лв. - съдебни разноски
в производството по съразмерност и компенсация – на осн.чл. 78 ал.1 и ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: