Решение по НАХД №3030/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260607
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330203030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 260607                            23.07.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На седми октомври                                      двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     3030  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № РД 04-ХІ-Б-40/23.04.2020г. на ** на РЗИ – Пловдив, с което на М.А.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл.63, ал.1 от Закона за здравето и Глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл.36, ал.1 от същия закон.

          Жалбоподателя  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.

          Въззиваемата страна - РЗИ - Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и също претендира разноски

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 08.04.2020г. около 17.30ч. била извършена проверка в обект стопанисван от жалбоподателя от служители на РЗИ Пловдив, сред които и свид. К.К.. Обекта бил зала находяща се в гр.Съединение и се ползвала като фитнес салон. В хода на същата било установено, че две лице – неустановени по делото провеждат тренировка като местели тежести, а едното лице точно поставяло такива на щанга. Същите били приканени от свид.А. – полицейски служител да се легитимират, но те заявили, че не носят документи за самоличност. Помолили за малко време да отидат да ги донесат и напуснали помещението. Така и не се върнали обаче. Вместо това дошъл жалбоподателя, който потвърдил, че стопанисва помещението.  На тетрадка находяща се вътре били нанесени цифри сочещи на заплащане за тренировка, поради което била иззета от свид.К.. Освен това обекта не бил регистриран като такъв с обществено предназначение в РЗИ Пловдив. Ето защо за горното на 09.04.2020г. бил съставен срещу жалб.К. АУАН № 001240 за нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЗ, както и по чл.36, ал.1 ЗЗ. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите К.Б.К. и Д.А.А., частично от показанията на свид.Б.А.К., а така също и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви.

При тези установени факти Съдът констатира, че на жалбоподателя К. е вменено нарушение на нормата на чл.63, ал.1 ЗЗ, която норма обаче към датата на деянието не е предвиждала състав на административно нарушение. Според същата при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Както е видно това е норма овластяваща определен държавен орган да извършва определени регулации, а не въвежда някакво задължение за определени адресати в частност за жалбоподателя.  Ето защо и според настоящия състав няма как К. да бъде санкциониран за нейно неизпълнение. В тази част процесното НП следва да бъде отменено.

Не така стои въпроса с второто вменено нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че всъщност свид.К. така и не внесе няккав идоказателства от които да се оборят посочените от другите свидетели факти, а именно че в залата, стопанисвана по силата на договор от К., не се провеждала тренировка. Изрично свид.А. потвърди, че не ставало дума за чистене, каквото възразили двете лица установени вътре. Според настоящата инстанция приложената тетрадка също не съдържа данни от проведени игри на карти, а отразява дати и цени за тренировка, защото такава е заварена да се провежда. Не може да се сподели тезата и че някакви лице се самонастанили вътре, а дори и това да е така, в крайна сметка жалбоподателя е следвало да контролира ставащото в обекта. Няма съмнение, че залата не била регистрирана в РЗИ Пловдив като обект с общестевно предназначение към датата на деянието 08.04.2020г. Така с бездействието си жалб.К. е извършил вмененото му нарушение по чл.36, ал.1 ЗЗ. Тази норма изисква всеки, който открие обект с обществено предназначение да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността. Ето защо и актосъставителя правилно е квалифицирал същото деяние,а в последствие наказващия орган правилно е приложил закона. Съгласно чл.211, ал.1 ЗЗ се предвижда глоба от 200 до 3000лв. В случая глобата е ориентирана към минимума и далеч от максимума. Като се има предвид , че деянието е извършено във време на извънредна епидемична обстановка, то обосонван е малко по-високия размер от 500лева.

Следва да се посочи, че според настоящия състав налице е компетентност на актосъставителя да състави акта, по силата на заеманната от нея длъжност в РЗИ Пловдив, за което бяха представени надлежни доказателства. Ето защо това възражение е неоснователно. Във връзка с първото вменено нарушение следва да се посочи, че неизпълнението на мерките въведени със заповед от минисътра не е нужно да е скрепено с някакво връчване или съобщаване индивидуално на жалбопоадтеля за тези мерки. Същите се въвеждат с нормативен административен акт, който само се оповестява. Не е нарушение обстоятелството дали към момента на делото, същите са налични някъде или не. Към момента на деянието е следвало жалбоподателя да е запознат с тях, а не в хода на делото. По тази причина и измененията в законите може трудно да се откриват от същия, но това не значи че не са действали към момента на деянието. На следващо място не е от значение дали се е запознал с тях или не, а да е имал такава възможност. Чрез огласяването им през интернет и средствата за масово осведомяване това е станало.

По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта за второто вменен о нарушение. С оглед този резултат на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и двете страни имат право на разноски. По съразмерност на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 200лева за повереник пред настоящата инстанция, а на РЗИ Пловдив сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер. Приложената по делото тетрадка като ВД, следва да се върне на жалбоподателя след влизане на решението в сила.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД 04-ХІ-Б-40/23.04.2020г. на ** на РЗИ – Пловдив, В ЧАСТТА с което на М.А.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл.63, ал.1 от Закона за здравето.

          ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

ОСЪЖДА РЗИ Пловдив да заплати на жалбоподателя М.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 200 лева разноски за повереник по делото пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН ********** *** да заплати на РЗИ Пловдив сумата от 40 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Вещественото доказателство приложено по делото – тетрадка, да се върне на жалб.М.А.К. след влизане в сила на настоящото решение.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.