Р Е Ш Е Н И Е
№ .................../23.01.2024г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Светлана
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5432 по описа на съда за 2021 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано след
изпращането му по подсъдност от Софийския районен съд, по искова молба от Т.Р.Ч.,
подадена чрез пълномощник, с която е предявен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК срещу Кооперация „П.“, ЕИК *******,
за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 31 529,27лв.,
от които 30 028,36лв. главница и 1500,91лв. договорна лихва по
изпълнителен лист от 12.05.2010г., издаден по гр. дело № 15451/2010г. по описа
на СРС, 79 състав, въз основа на който е било образувано изп.дело
№ 20108380402418 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, поради погасяване на
вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен
лист от 12.05.2010г. по гр. дело № 15451/2010г. по описа на СРС, 79 състав,
издаден срещу ищцата в полза на ответника, е образувано изп.дело
№ 20108380402418 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, по което не са извършвани
изпълнителни действия за период повече от десет години от последното
изпълнително действие по чл.115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД, като същото е прекратено по
силата на закона в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Излага се, че
изпълнителното дело е спряно по силата на закона още на 22.06.2012г., поради
двегодишно бездействие на взискателя, поради което и
извършените изпълнителни действия след 22.06.2012г. са незаконосъобразни.
Поддържа се, че в случая изпълнителни действия не са извършвани и поради това
давността не е спирана и прекъсвана, като последното изпълнително действие по
искане на взискателя е било образуването на
изпълнителното дело, че в продължение на десет години след това той не е правил
искания за извършване на каквито и да било изпълнителни действия. Прави се
искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. След изтичане
на срока е постъпило становище, наименовано отговор
на исковата молба, като ответникът счита, че производството по делото следва да
бъде прекратено, тъй като предявяването на отрицателен установителен
иск за вземания, предмет на изпълнителен лист в хипотезата на липса на висящо
изпълнително дело и липса на извънсъдебна покана от кредитора, е недопустимо.
Твърди се, че при липса на висящ изпълнителен или исков процес разглеждането на
въпроса за изтекла погасителна давност е недопустимо. В становището ответникът признава,
че вземането е погасено по давност, като сочи, че той не е дал повод за
завеждане на делото, доколкото изпълнителното производство е прекратено от
съдебния изпълнител с постановление от 14.07.2020г., след което наложените
обезпечения са вдигнати, а доколкото Кооперация „П.“ не е предприела последващи действия, насочени към принудително или
доброволно събиране на сумите по изпълнителния лист и същият все още се
съхранява по изпълнителното дело, се прави искане, на основание чл.78 ал.2 от ГПК, всички разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че по молба
от 11.05.2010г. от Кооперация “П.“, ЕИК ******* и въз основа на изпълнителен
лист от 13.04.2010г., издаден по Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15452/2010г. на СРС, ГО, 55
състав, съгласно който „А.Т.Г.I“ ООД, ЕИК *****и
Т.Р.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на Кооперация “П.“ сумата от
2699,26лв., дължима по Запис на заповед от 13.02.2009г., ведно със законната
лихва от 31.03.2010г. до изплащането на сумата, както и сумата от 319,18лв. –
разноски по заповедното производство, е образувано изп.дело
№ 20108380402418 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие
СГС.
В
молбата, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, взискателят е поискал да бъде извършен опис и оценка на
движимите вещи на длъжниците, както и да бъдат изискани
справки от МВР-КАТ и от Агенция по вписванията за установяване на
обстоятелствата какви МПС, недвижими имоти и права върху недвижими имоти имат длъжниците.
След
образуване на изп.дело са изискани и изготвени
справки от НОИ, имотен регистър, от СДВР, КАТ – Пътна полиция, от Столична
община, Дирекция ПАМДТ, като на 11.05.2010г. са изпратени запорни
съобщения за налагане на запори на сметките на длъжниците
по изп.дело в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Емпорики Банк“ ЕАД, „МКБ Юнионбанк“ АД, ТБ“Инвестбанк“ АД,
„Юробанк И Еф Джи България“ АД, „БНП Париба С.А. – клон София“, „Сибанк“
АД, „Обединена българска банка“ АД, „ПроКредит Банк“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД,
„Райфайзенбанк“ ЕАД, „Алфа банка – клон България“, „Алианц
Банк България“ АД, „Регионална Инвестиционна банка –
клон България“, „Банка Пиреос България“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. В получените отговори на запорните съобщения от банките не е посочено да са налични
авоари по сметките на длъжниците, като единствено от
„ЦКБ“ АД е направен превод в размер на 7,07лв. към ЧСИ, видно от приложеното на
лист 53 от изп.дело писмо, както и от „Банка ДСК“ ЕАД
– лист 58 от изп.дело.
С
молба от 15.06.2010г. взискателят е поискал към изпълнителното
дело да бъде присъединен за провеждане на общо изпълнително производство изпълнителен
лист от 12.05.2010г. издаден по Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по гр. дело № 15451/2010г. по описа на СРС,
79 състав, с който е разпоредено длъжниците
„А.Т.Г.I“ ООД, ЕИК *****и Т.Р.Ч. да заплатят солидарно на
Кооперация “П.“, ЕИК *******, сумата от 30 028,36лв. по Запис на заповед
от 13.02.2009г., ведно със законната лихва за забава, считано от 31.03.2010г.
до окончателното й изплащане и сумата от 1500,91лв. – разноски по делото. С
разпореждане от 22.06.2010г. този изпълнителен лист е присъединен към
образуваното изп.дело № 20108380402418 по описа на
ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС.
На
22.06.2010г. на ищцата – длъжник по изп.дело, е
изпратена Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, направена е справка в НАП ТД –
София за наличието на задължения и обезпечителни мерки, съгласно постъпило
удостоверение, издадено на 15.07.2010г. С молба от 12.10.2010г. – лист 77 от изп.дело, взискателят е поискал
към изп.дело да бъде присъединен за провеждане на
общо изп.производство изп.лист
от 28.07.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 15450/2010г. на СРС, срещу
дружеството-длъжник - „А.Т.Г.I“ ООД, ЕИК
*********, след което е изискана справка от СДВР КАТ – Пътна полиция за
притежаваните леки и товарни автомобили от същото дружество, изпратена му е
ПДИ, изискани са справки от НАП, Дирекция ПАММДТ само по отношение на
дружеството-длъжник.
На
24.08.2011г. съдебният изпълнител е изпратил запорно
съобщение до „М.Х.Б.“ ЕООД за налагане на запор върху всяко възнаграждение за
труд, което дружеството изплаща на ищцата, като видно от приложените платежни
нареждания – лист 123 и 124 от изп.дело, посоченото
по-горе дружество е направило два превода – на 02.09.2011г. и на 04.10.2011г.,
от по 133,33лв., всеки от тях, по сметката на ЧСИ по изп.дело,
а с писмо вх.№ 29672/10.10.2011г. е уведомило
съдебния изпълнител, че считано от 01.10.2011г. трудовия договор на Т.Р.Ч. с
дружеството, е прекратен.
На
28.09.2012 ЧСИ е изискал предоставянето на справка от Служба по вписванията –
София относно вписванията, отбелязванията и
заличаванията по партидите на длъжниците, като на
11.06.2013г. по изп.дело е постъпило писмо от „ЦКБ“
АД, съгласно което банката е изпратила писмо до ЧСИ, че по сметката на Т.Р.Ч.
няма наличност и движение на парични средства за срок по-дълъг от една година,
поради което на 31.05.2013г. до титуляра на сметката
е изпратено съобщение, че банката прекратява договора за откриване на банкова
сметка ***лучаване на писмото от нея, сметката ще
бъде закрита служебно.
С
молба от 21.06.2013г. взискателят е направил искания
до съдебния изпълнител да изиска официална справка от НАП на декларираното движимо
и недвижимо имущество от ищцата, за декларираните трудови правоотношения и
банкови сметки, като в случай, че такива са налични – да бъдат наложени запор
и/или възбрана.
На
18.06.2013г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до
„Т.“ ЕООД за налагане на запор върху възнаграждението за труд на ищцата, като
по изп.дело е постъпил отговор от дружеството, че по запорни съобщения от друг ЧСИ се превежда част от трудовото
възнаграждение на длъжницата по едно от образуваните при този съдебен
изпълнител дела.
С
молби от 31.03.2014г. и от 28.07.2015г. взискателят е направил искания до съдебния изпълнител да
изиска официална справка от НАП на декларираното движимо и недвижимо имущество
от ищцата, за декларираните трудови правоотношения и банкови сметки, като в
случай, че такива с налични – да бъдат наложени запор и/или възбрана, като по
делото няма данни такива да са наложени.
На
23.11.2016г. до ищцата е изпратено съобщение, че на 17.12.2016г. ще бъде
извършен опис на движими вещи, като по делото не са налице доказателства ищцата
да е била уведомена и няма приложен протокол, от който да се установи
извършването на опис.
С
молба от 14.02.2017г. взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да изиска официална справка от НАП на декларираното движимо
и недвижимо имущество от ищцата, за декларираните трудови правоотношения и
банкови сметки, както и да насрочи дата за извършване на опис и оценка на
движимите вещи на ищцата, като с писмо от 21.02.2017г. ЧСИ е уведомен от „ОББ“
АД, че предстои служебно закриване на банковата сметка на длъжницата.
С
молби от 28.05.2017г. – лист 116-117 от изп.дело, взискателят е поискал да бъдат наложени възбрани върху
недвижимите имоти на длъжниците и запори на банковите
им сметки, като по делото няма данни такива да са наложени.
Въз
основа на постъпила молба от 28.05.2017г. от ищцата, подадена до ЧСИ М.Б., рег.
№ 838 на КЧСИ, с влязло в сила на 14.07.2020г. Постановление от 26.06.2020г.,
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, е прекратено изпълнителното производство
по изп.дело № 20108380402418.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, поради изтекла
погасителна давност, дори при липсата на висящо изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден съгласно Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, се явява
процесуално допустим, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в определение
№ 513/24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г., І т.о., определение № 410/20.09.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 3172/2018г., IV г.о., решение № 60282/19.01.2022г. по гр.д.№ 903/2021г. на ВКС, III г.о. Предвид установената съдебна практика, възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск се явяват неоснователни, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, предвид осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Съгласно
чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а съобразно
разпоредбата
на чл.439
ал.2 от ГПК, предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните
предпоставки обуславят допустимостта на производството, в какъвто смисъл е и
определение № 313/25.03.2011г. по ч.т.д. № 157/2011г. на ВКС, II т.о. Наличието
на нововъзникнал факт е условие за допустимост на оспорването, а въпрос по
съществото на спора е рефлектира ли този факт върху съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото
право.
С
оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване несъществуването в полза на ответника на вземане
срещу ищеца, предмет на образувано производство за принудително събиране, което
е прекратено, доказателствената тежест се носи от ищеца.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, като съобразно чл.116 б.“в“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение.
С
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, като от доказателствата по делото се установява, че в случая
изпълнителното производство е образувано преди посочената дата – през 2010г.
Според
приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като със същото тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Когато
в рамките на образувано дело пред съдебен изпълнител не са предприемани
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява по силата на закона, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. В същото тълкувателно решение е прието, че без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
При
съобразяване на приетото в посочените по-горе тълкувателни решения и независимо
от направеното след изтичане на срока за отговор признание от ответника в
приложеното по делото становище, наименовано отговор
на исковата молба с вх.№ 300168/17.08.2022г., че вземането е погасено по
давност, с оглед обстоятелството, че определения в закона срок, след изтичането
на който вземането се погасява по давност, не може да бъде съкращаван,
посредством направеното признание от ответника, както и с оглед на
обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020г.,
срока по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл, съдът намира, че предявения от ищцата иск
се явява неоснователен, каквито са и възраженията й в исковата молба.
Установи
се по делото, че по молба от 11.05.2010г. на ответника и въз основа на изп.лист от 13.04.2010г., издаден по Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
15452/2010г. на СРС, ГО, 55 състав, е образувано изп.дело
№ 20108380402418 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие
СГС, като въз основа на постъпила молба от 15.06.2010г. взискателят
е поискал към изпълнителното дело да бъде присъединен за провеждане на общо
изпълнително производство изпълнителния лист от 12.05.2010г. издаден по Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
гр. дело № 15451/2010г. по описа на СРС, 79 състав, вземането по който се
твърди от ищцата, че е погасено по давност, както и че с влязло в сила на
14.07.2020г. Постановление от 26.06.2020г. производството по изпълнителното
дело е прекратено, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По образуваното изпълнително дело на
длъжницата е била изпратена покана за доброволно изпълнение, изискани са и са
изготвени множество справки, извършени са различни изпълнителни действия, взискателят е депозирал молби с искания за предприемане на
изпълнителни действия, противно на твърденията в исковата молба. На 11.05.2010г.
са изпратени запорни съобщения за налагане на запори
на сметките на длъжниците по изп.дело
в описаните по-горе в решението на съда банки. На 24.08.2011г. съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение до „М.Х.Б.“
ЕООД за налагане на запор върху всяко възнаграждение за труд, което дружеството
изплаща на ищцата. На 18.06.2013г. е изпратено запорно
съобщение от ЧСИ до „Т.“ ЕООД за налагане на запор върху възнаграждението за
труд на ищцата. С молба от 21.06.2013г. взискателят е
направил искане до съдебния изпълнител да изиска официална справка от НАП на
декларираното движимо и недвижимо имущество от ищцата, за декларираните трудови
правоотношения и банкови сметки, като в случай, че такива са налични е поискал
да бъдат наложени запор и/или възбрана. С молби от 31.03.2014г. и от
28.07.2015г. взискателят е направил искания до
съдебния изпълнител да изиска официална справка от НАП на декларираното движимо
и недвижимо имущество от ищцата, за декларираните трудови правоотношения и
банкови сметки, като в случай, че такива са налични, е поискал да бъдат
наложени запор и/или възбрана, като по делото няма данни такива да са наложени.
На 23.11.2016г. до ищцата е изпратено съобщение, че на 17.12.2016г. ще бъде
извършен опис на движими вещи, като по делото не са налице доказателства ищцата
да е била уведомена и няма приложен протокол, от който да се установи
извършването на опис. На 14.02.2017г. взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да изиска официална справка от НАП на
декларираното движимо и недвижимо имущество от ищцата, за декларираните трудови
правоотношения и банкови сметки, както и да насрочи дата за извършване на опис
и оценка на движимите вещи на ищцата. С молби от 28.05.2017г., взискателят е поискал да бъдат наложени възбрани върху
недвижимите имоти на длъжниците и запори на банковите
им сметки, като по делото няма данни такива да са наложени.
С
оглед постъпилата молба от 28.05.2017г. от ищцата - длъжник по изпълнителното дело
с искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело, както и след
изтичане на двугодишния срок от подаване на последните молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия,
предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, считано от
29.05.2019г., с Постановление от 26.06.2020г. съдебният изпълнител е прекратил
производството по изп.дело № 20108380402418 по описа
на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, като видно от извършеното отразяване върху постановлението,
същото е влязло в сила на 14.07.2020г.
Съгласно
приетото в ТР № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС, а изп.дело
№ 20108380402418 е било образувано още през 2010г., поради което и докато
същото е било висящо и по него са били извършвани изпълнителни действия,
давност не е текла.
Предвид
горното, съдът намира, че доколкото от прекратяването на изпълнителното дело по
силата на закона, считано от 29.05.2019г.,
прекратено с Постановление от 26.06.2020г., до датата на подаване на исковата
молба - 15.12.2020г., не е изтекъл
петгодишния срок по чл.110 от ГПК за погасяването по давност на вземането по
изпълнителния лист от 12.05.2010г., издаден по гр. дело № 15451/2010г. по описа
на СРС, 79 състав, същото е дължимо от ищцата, поради което и предявения от нея иск по чл.439 вр.чл.124 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Р.Ч., ЕГН **********,***,
офис 2, срещу Кооперация „П.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“*******, иск с правно основание чл.439 вр.чл.124
ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че Т.Р.Ч. не дължи на Кооперация „П.“
сумата от 31 529,27лв., от които 30 028,36лв. главница и 1500,91лв.
договорна лихва по изпълнителен лист от 12.05.2010г., издаден по гр. дело №
15451/2010г. по описа на СРС, 79 състав, въз основа на който е било образувано изп.дело № 20108380402418 на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ,
поради погасяване на вземането по давност.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: