Р Е
Ш Е Н
И Е № 2373
гр. Пловдив,28.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
VІII н.с., в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Магдалена Койчева, като разгледа АНД № 5948/2019г. по описа
на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 445893-F477729/04.07.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция ,,Контрол‘‘ при ТД на НАП гр. Пловдив, с което
на ,,М. Н. ****” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 180, ал.4, вр. чл.180,
ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 400 /четиристотин/
лв. за нарушение на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, вр. чл.119, ал.1 от ЗДДС,
вр. чл.112 от ППЗДДС.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление
като незаконосъобразно. По същество
признава нарушението, но молейки случаят да се определи като маловажен. Редовно
призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от **. ***. Ш. , която пледира за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето,
което е било санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна Съдът
установи следното:
В наказателното
постановление е посочено, че при проверка от органи на НАП – Пловдив, било
установено, че в качеството му на регистрирано по реда на ЗДДС лице ЕООД „М. Н. ****” с ИН по ЗДДС BG204484547 не е
начислило в законоустановения срок - от 01.05-2018 г до 14.05.2018 г, за данъчен
период април 2018 година следващия се ДДС в размер на 92,24 лева за получена
сума от продажби, реализирани в обекта на дружеството на адрес гр. Пловдив, ул.
Ст. и Об. Обрейкови" № 1 с данъчна
основа 461,20 лева. Съгласно данни от въведеното в експлоатация ФУ с
дистанционна връзка в обекта, данъчната основа на продажбите за месец април
2018 година е 10 511.82 лева, върху която дължимия ДДС е в размер на 2102,39
лева. Дружеството е следвало да издаде отчет по чл.119 от ЗДДС и включи размера
на данъка при определяне на резултата за данъчен период април 2018 година и в
подадената в ТД на НАП Пловдив справка-декларация по ЗДДС с вх №
16003620877/13.05.2018 г. Вместо това то е включило ДДС в размер на 2010.12
лева при определяне на резултата за данъчен период април 2018 година. ДДС в
размер на 92, 24лв. е доначислен на 10.01.2019г.,с подадена в ТД на НАП Пловдив
коригираща справка-декларация по ЗДДС с вх. № 16003828682/10 01.2019г., след връчено
на 09.01.2019 година съобщение по чл. 103 от ДОПК за корекция на подадената
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период април 2018 година.
Нарушението е констатирано в хода на проверка по прихващане и
възстановяване възложена с резолюция № П-16001619000035-ОРП-001 на 02.01.2019
г. и приключила с издаване на акт за прихващане и възстановяване № АПВ-16001619000035-004-001
от 10.01.2019 г.
С оглед на това е прието, че
дружеството - жалбоподател е
извършило нарушение по чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, вр. чл.119, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.112 от ППЗДДС. За
установеното нарушение бил съставен АУАН срещу дружеството - жалбоподател в присъствието на представител, който подписал акта
без възражения.
Въз основа на съставения
акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, като за установеното
нарушение с идентична правна квалификация, било наложено администртаивно наказание
– имуществена снакция в размер на 400 лв, на основание чл.189, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка
се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира.
Съдът намира, че несъмнено е осъществено
нарушението по посочената правна квалификация, засегнала разпоредбите на чл.
86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, вр. чл.119, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.112 от ППЗДДС.
Всъщност самото наказано
лице не оспорва установеното нарушение.
Що се отнася до наведеното
от същото възражение за допусната техническа грешка от страна на служител и неоткриване
на тази грешка впоследствие от счетоводителя, съдът намира тези обстоятелства
за ирелевантни и неотносими към предмета на спора.
Ето защо правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за така извършеното и установено нарушение.
Неизпълнението на горния
установен от закона алгоритъм е довело до съставомерността на нарушението,
поради което за административно -наказващия орган е възникнало задължението да
санкционира тази противоправна деятелност с налагане на имуществена санкция в
размер на 10 % от данъка, но не по-малко от 400 лева, когато регистрираното
лице е начислило данъка в срока след срока по ал.3 /до 6 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен/, но не по-късно от 18
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен на
основание чл.180, ал.4, вр. ал.1 от ЗДДС. В случая вместо целият дължим данък в
размер от 2 102,39 да се начисли за данъчен период април 2018, е бил
начислен 2010,12, а останалата част от 92,24 лв дължим данък е бил доначислен
едва на 10.01.2019г. с подадена коригираща справка – декларация. Наложен е
минимумът в размер от 400 лева.
Настоящият случай не може
да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената
опасност на нарушението не разкрива признаци, които да го отличават с по–ниска
степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от
същия вид. Освен това с извършеното
нарушение се засягат интересите на фиска и на обществото като цяло, на
обществените отношения, пряко свързани със задълженията към бюджета и
фискалната дисциплина, допълнително основание да не се приложи визираната
норма.
При съставянето на АУАН
и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, предвидени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Предвид гореизложеното, съдът намира,че
процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Ето защо и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
445893-F477729/04.07.2019г., издадено от Директор на Дирекция ,,Контрол‘‘ при
ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ,,М. Н. ****” ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 180, ал.4, вр. чл.180, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 400 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС,
вр. чл.119, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.112 от ППЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив
по реда на АПК.
/п/
Вярно с оригинала!
ВК