РЕШЕНИЕ
№ 1899
гр.Бургас, 30.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
08 ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1865 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.73 ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Жалбоподател е Китартас ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен
адрес гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев 57. В производството жалбоподателят участва
чрез пълномощник – адвокат С.С.от АК Бургас.
Ответник по жалбата е главен директор на главна дирекция
ЕФМПП към Министерство на труда и социалната политика гр.София, ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
(ОПРЧР). В производството ответникът участва чрез пълномощник – юрисконсулт
Даниел Д..
Предмет на оспорване е решение за определяне на финансова
корекция № BG05M90Р001-1023-0089/36/07.07.2021г. на ответника. С решението :
1. На основание чл.55 ал.1, предл.1 от АПК, във връзка с
чл.62 и сл. от ЗУСЕСИФ е възобновено производството по верификация по отношение
на 9 153.60лв.
2. Установено е извършено нарушение по чл.70 ал.1 т.7 от
ЗУСЕСИФ, представляващо неизпълнение на одобрен индикатор за резултат
„Участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията“.
3. На основание чл.72 ал.3 от ЗУСЕСИФ и т.6 от Приложение
№ 2 към чл.2 ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции, приета с ПМС № 57/2017г., в сила от
06.03.2020г., е определена финансова корекция в размер 20 на сто от допустимите
разходи по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект
„Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места чрез
осигуряване на подкрепа за предприемачеството : Гейм чейндър“ с №
BG05M90Р001-1.023-0089-С01.
4. Извършена е финансова корекция в размер
9 153.60лв., определена върху всички допустими разходи по искането за
окончателно плащане.
Във връзка с изясняване предмета на делото следва да се
отбележи, че съдържащото се в решението разпореждане за възобновяване на
административното производство не е предмет на оспорване.
В мотивите на решението си органът, преди да изложи фактическите
си и правни изводи относно визираната нередност е отбелязал, че процедурата е
по извършване на повторна проверка, във връзка с решение № 2925/04.03.2021г. на
ВАС.
В жалбата не се правят оплаквания във връзка с
компетентността на органа да издаде оспорения административен акт. Правят се
оплаквания допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и за издаване на акта в несъответствие с целта на закона. Не
се оспорва сключването на процесния ДБФП и развитието на отношенията по него.
Посоченото в решението неизпълнение (частично) на одобрен индикатор за резултат
„Участници в самостоятелна заетост при напускане на операцията“, също не се
оспорва. Оспорват се произтичащите от този факт правни изводи. Излагат се подробни
доводи, че размера на финансовата корекция следва да се определи по реда на
чл.72 ал.2 от ЗУСЕСИФ, а не както е постъпил органа по чл.72 ал.3, при което
жалбоподателят счита, че финансовата корекция следва да се определя съобразно
неизпълнената част от визирания индикатор, а не върху общо допустимите разходи
по ДБФП. Излагат се доводи, че посочените от органа като значими факти за
формиране на извод за нередност, всъщност са неотносими, съобразно тълкуванието
на закона, дадено в мотивите на цитираното в самия административен акт решение
на ВАС. Оспорва се и извода на органа относно наличието на причинно-следствена
връзка между установеното несъответствие и потенциалния вредоносен резултат за
ЕСИФ. Иска се съдът да отмени изцяло оспореното решение, като преписката се
върне на органа за приключване на процедурата по верификация на разходи. Иска
се присъждане на разноски. Несе сочат
нови доказателства.
Ответникът оспорва жалбата с писмен отговор и устно в съдебно заседание.
Счита, че обжалваното решение е издадено при липсата на основания за оспорване
по чл.146 от АПК. Излага подробни съображения за неоснователност на направените
от жалбоподателя оплаквания. Иска съдът да отхвърли жалбата и да му присъди
разноски. Не сочи нови доказателства.
Съдът намира подадената жалба за допустима. Оспореното решение е издадено
на основание чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ и с него се определя по основание и размер
финансова корекция. По този начин се засягат законни права и задължения на
жалбоподателя – адресат на акта, поради което решението се явява индивидуален
административен акт. Жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът
се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и
като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.
С договор № BG05М9ОР001-1.023-0089-С01 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР
(л.103 и сл.), ответникът се задължил да предостави на Китартас ЕООД БФП за
изпълнение на проект № BG05М9ОР001-1.023-0089 с наименование „Подобряване
достъпа до заетост и качеството на работните места чрез осигуряване на подкрепа
за предприемачеството : Геймчейнджър“. Общата стойност на проекта, финансиран с
договора, е определена на 191 748.79лв., от които 191 748.79лв. БФП,
в това число разходи по линия на ЕСФ в размер на 191 748.70лв.
В т.2.2.
страните са договорили три основни дейности и три индикатора за изпълнение. Първата
дейност е информиране и мотивиране за развитието на самостоятелна стопанска
дейност и предприемачество. Тази дейност е отворена за участници без
ограничения.
Втората
дейност е предоставяне на обучения, свързани с развитието на предприемачески,
управленски и бизнес знания и умения и изработване на бизнес идеи и бизнес
планове за управление на самостоятелна стопанска дейност (специализирани
обучения. Третата дейност е предоставяне на консултантски услуги за подготовка
за самостоятелна стопанска дейност и дейности за подкрепа. Спрямо участниците
във втората и третата дейности страните по договора са предвидили изисквания,
които са насочени към това обучаемите да не осъществяват стопанска дейност.
Обучението е именно с цел да се съдейства на обучаемите да започнат такава
дейност.
Първите два
индикатора за изпълнение по договора за БФП са безработни и неактивни участници
– 25 и заети участници – 11. Третият индикатор е такъв за резултат – участници
в самостоятелна заетост при напускане на операцията – 18.
Във връзка с
установяване допустимостта на целевите групи, въз основа на които критерии
следва да се изградят изводите за наличието на надлежно изпълнение на
индикаторите по договора съдът взе предвид, че като доказателство по делото са
приложени публикуваните и одобрени от управителния орган условия за
кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОПРЧР 2014-2020
година, процедура чрез подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване BG05М9ОР001-1.023 – „Подкрепа за предприемачество“. Съгласно т.15 от условията
допустими целеви групи по процедурата са лица, желаещи да започнат
самостоятелна стопанска дейност, в това число безработни, неактивни или
работещи, включително младежи до 29г. Приоритетно трябва да бъдат включвани
безработни и неактивни лица. В проекта не могат да бъдат включвани лица, които
вече са самонаети и упражняват стопанска дейност.
По делото не
се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че
дейността по договора е била осъществявана от жалбоподателя, но индикаторът за резултат е бил изпълнен спрямо
9 обучаеми. В тази връзка по делото е приложен препис от цитираното в оспорения
акт решение №
2925/04.03.2021г. по а.д. № 8404/2020г. на ВАС, от което се установи следното.
Производството
пред първоинстанционния съд, във връзка с обжалването на решението по което е
образувано а.д. № 8404/2020г. на ВАС, е било образувано по жалба на Китартас
ЕООД срещу решение № BG05 M90 P001-1. 023-0089/2 от 30.03.2020 г. на
ръководителя на Управляващия орган на ОПРЧР, с което на "Китартас"
ЕООД е отказано верифицирането на разходи по договор № BG05М9ОР001-1.023-0089-С01. Като краен резултат оспореното решение на УО е отменено
отчасти, а в мотивите си съдът приел за установени факти, за които жалбоподателят
сочи в жалбата си по настоящото дело, че са преюдициални. Общо, относно
развитието на отношенията на страните по процесния договор, е прието следното :
На
28.06.2018 г. между "Китартас" ЕООД и Управляващият орган на
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е сключен договор
за безвъзмездна финансова помощ за проект "Подобряване достъпа до заетост
и качеството на работните места чрез осигуряване на подкрепа за
предприемачеството: Геймчейнджър" на стойност 191 748, 70 лв.
На
неустановена по делото дата "Китартас" ЕООД подава искане за плащане
№ 2 в размер на 175 902, 77 лв. за периода 11.08.2018 г. – 11.11.2019 г.
На 3.02.2020
г., във връзка с представените към искане за плащане № 2 технически и финансов
отчети, от дружеството са изискани допълнителни документи и разяснения.
На
29.02.2020 г. "Китартас" ЕООД представя допълнителна информация и
доказателства във връзка с указанията от 3.02.2020 г.
На
неустановена дата, УО изисква от дружеството допълнително документи във връзка
с представения технически отчет.
На
10.03.2020 г. "Китартас" ЕООД представя исканите документи.
На
30.03.2020 г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма
"Развитие на човешките ресурси", с т. 2 от Решение №BG05 M90 P001-1.
023-0089/2 определя общ размер на неверифицираните разходи 82 401, 57 лева.
Във връзка с
развилия се пред първоинстанционния съд фактически спор и констатациите в
мотивите на първоинстанционното решение по въпроса за доказаността на
изискуемите качества на лицата, посочени в отчетната форма за
изпълнение/резултат от дейността, ВАС е приел, че липсата на посочен период на (не)извършване
на стопанска дейност от тези лица в мотивите на оспорения административен акт
не препятства съдебния контрол по отношение на всяко от изброените лица и
съответствието им с изискванията за принадлежност към целевата група. Това е
така, тъй като става въпрос за информация, налична в публично достъпни регистри
и проверката в тях по безспорен начин може да установи дали в релевантния
период – от датата на включването им в проекта и до датата на приключване по
отношение на всяко от тях на дейността по проекта те са имали твърдяното от
органа качество. Касационната инстанция е поместила в мотивите на решението си
констатации относно регистрацията за стопанска дейност на всяко от лицата, въз
основа на служебно направена справка в регистър Булстат и в Търговския
регистър. Съдът приел, че от направената справка е видно, че изводът на органа,
че посочените лица към датата на включването им в проекта са самонаети и
упражняват стопанска дейност е законосъобразен. Съгласно чл. 8 а от Закона за регистър Булстат,
когато е посочен код по Булстат, съдът, държавните и местните органи, лицата,
на които е възложено упражняването на публична функция, и организациите,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в регистър Булстат. Според чл. 7, ал. 2, т. 8 от същия закон, дата на
започване, спиране, възобновяване на дейността подлежи на вписване. След като
подобни обстоятелства не са вписани за посочените лица, съдът не може да
приеме, че са възникнали, независимо от приложените по делото справки за
осигурителните вноски на лицата. Наред с това задължението за внасяне на
осигуровки е задължение на лицата, развиващи стопанска дейност, но
неизпълнението на това задължение не значи, че стопанска дейност не се
извършва, в какъвто смисъл са формираните на съда изводи. В случая, с оглед
посоченото по-горе, внасянето или не на осигурителните вноски е ирелевантно,
тъй като то не е факт, доказващ исканото качество на лицата. От публичната
информация посочена в Регистър Булстат е видно, че част от лицата, обект на
дейността по проекта, са самонаети и не са прекъсвали заявената от тях за
осъществяване дейност. Същото се отнася и до информацията вписана в Търговския
регистър. Съгласно чл. 11 от Закона за Търговския регистър,
Търговският регистър е публичен. Съгласно чл. 23, ал. 6 от същия закон ако е посочен
идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното
самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено
упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги,
включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани
в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и
представянето на актове, обявени в търговския регистър. От публичната
информация посочена в Търговския регистър е видно, че част от лицата, обект на
дейността по проекта, упражняват стопанска дейност. Липсата на посочен период
на стопанската дейност в мотивите на органа не препятства съдебния контрол по
отношение на всяко от изброените лица и съответствието им с изискванията им за
принадлежност към целевата група. Уточняване на периода не е необходимо с оглед
факта, че органът изрично е посочил, че приема недопустимост на лицата, тъй
като към датата на включването им в проекта не попадат в обхвата на целевата
група. Всички посочени лица са относими за периода, в който са направени
разходите, поради което не е необходимо уточняване на конкретния период, в
който са проведени консултациите.
Както бе
посочено по-горе, горните обстоятелства не са спорни между страните по
настоящото дело. В частност страните не спорят относно верността на
констатацията в обжалваното решение, че резултата по третия индикатор е 9
отговарящи на изискванията лица, от предвидени 18.
Приложено
(л.149 и сл.) е по делото, издадено след постановяване на цитираното по-горе
решение на ВАС и във връзка с него, решение за верификация на постъпилото
искане от Китартас ЕООД за окончателно плащане рег. № BG05М9ОР001-1.023-0089/29/02.06.2021г., с което ръководителят на УО на ОПРЧР е
определил общ размер на допустимите разходи по постъпилото искане за плащане
40 275.84лв., представляващи допълнително определени за допустими
45 768лв., намалени с 20% предложена (процесната) финансова корекция в
размер 9 153.60лв. и прибавени към нея 10% общи допустими разходи по
бюджетно перо 6.1. в размер 3 661.44лв. Отбелязано е, че посочените
разходи в размер 9 153.60лв.,
предложени за финансова корекция, също са допустими. В мотивите на решението,
аналогично на мотивите по обжалваното по настоящото дело решение е посочено, че
в отчетната форма към искането за плащане, Китартас ЕООД е посочила пълно
изпълнение по индикатор 3, т.е. 18 лица, участници в самостоятелна заетост при
напускане на операцията. След проверка за допустимост на лицата в търговския
регистър и правно-информационна система Сиела УО установил, че 9 от посочените
лица са регистрирани като упражняващи стопанска дейност и поради това не
отговарят на изискванията за включването им в резултата по индикатор 3.
Китартас ЕООД било уведомено за констатациите в решението. В решението подробно
са описани нарушенията, както и мотивите, с които същите се приемат за
нередност. Посочен е и начинът за изчисляване размера на предвидената финансова
корекция. Указан е срок за подаване на възражение срещу констатираните
нарушения. Дружеството се е възползвало от правото си, като е подало подробно
описано възражение на 17.06.2021г. (л.153 и сл.). Направените с възражението
оплаквания са в съществената си част съпоставими с тези по жалбата. Оплакванията
са били обсъдени от органа в мотивите на решението, но са приети за
неоснователни.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи:
Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия
орган, одобрил проекта.
Съгласно чл.9, ал.5, изр. второ от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия
орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура
се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице. Представено е копие от заповед №
РД-03-2/01.12.2020г. на министъра на труда и социалната политика, с която на издалият
процесното решение Ц.С., заместник главен директор на Главна дирекция
„Европейски фондове, международни програми и проекти“, считано от 01.12.2020г.,
е възложено да изпълнява функциите на ръководител на УО по ОПРЧР 2014-2020,
съфинансирана от Европейския социален фонд в пълния обхват от функции по чл.125
от Регламент 1303/2013, с всички произтичащи от това правомощия, свързани с УО
и Сертифициращия орган на ОПРЧР, Наръчник на ОПРЧР и съгласно приложимата
уредба, в това число и да поема задължения/сключва договори и да извършва
плащанията по сключените договори по смисъла на чл.13 ал.3 т.1 от ЗФУКПС; да
установява нарушения и да издава актова за определяне на финансови корекции и
да издава АУПДВ. При така извършеното възлагане съдът приема, че оспореното
решение е издадено от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по
чл.146 т.1 от АПК.
Не са налице основания за оспорване и по чл.146 т.2 и 3 от АПК. Оспореното
решение е издадено в предвидената от закона форма и е мотивирано. Спазено е
изискването по чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ – на ползвателя на помощта, преди
издаването на решението, е дадена възможност да представи своите възражения и
същите са били обсъдени от органа в мотивите на решението.
Правилното приложение на материалния закон има два основни аспекта –
правилно установяване наличието на визираната в решението нередност и правилно
определяне размера на финансовата корекция.
Посочената като приложима норма на закона е чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ,
съгласно която финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена
изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на
одобрени индикатори. В процесния случай по третия договорен индикатор, който е
такъв за резултат, вместо посочените 18 лица, самостоятелна заетост в края на
дейността са постигнали само девет такива, отговарящи на уговорените изисквания
за допустимост. Този факт не е спорен, а освен това се установява по несъмнен
начин от събраните доказателства. Не е спорна и дадената квалификация. Съгласно
чл.37 ал.3 т.2 от ЗУСЕСИФ индикаторите обхващат обектите на финансиране и
предмета на инвестицията, която се реализира с отпуснатата БФП. Непостигането
на заложените от страните в договора показатели представлява неизпълнение на одобрените
индикатори, при което е налице материалноправната хипотеза на чл.70 ал.1 т.7 от
ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с
издаването на решение по чл.73 от същия закон. Затова съдът прие, че дадената
от органа правна квалификация на установената нередност е правилна.
Определянето на размера на финансовата корекция и свързаните с него правни
изводи са основен спорен въпрос по делото.
Приложима в тази връзка е нормата на чл.72 от ЗУСЕСИФ, съгласно чиято ал.2
размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените
финансови последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими
разходи. Съгласно ал.3 изр.1 когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за
определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо
засегнатите от нарушението разходи.
Органът е приел, че е налице хипотезата на ал.3 и следва да се определи
финансова корекция като процент от общата стойност на оторизираните разходи.
Посочил, че изпълнението по договорените първи и втори индикатор не може да
компенсира неизпълнението по третия договорен индикатор. Наред с това органът е
посочил, че разходите за изпълнение на дейностите по договора в съществената си
част са общи. Наети са зали и оборудване за провеждане на обучение и
консултации. Тази дейност е била осъществявана едновременно спрямо допустимите
и спрямо недопустимите представители на целевите групи, за осъществяване целите
на проекта и реализиране на индикаторите. Затова органът приел, че не е
възможно да се даде конкретно количествено изражение на финансовите последици от
констатираното неизпълнение на индикатора за резултат „Участници в
самостоятелна заетост при напускане на операцията“.
Застъпеното от жалбоподателя становище е, че е приложима разпоредбата на
чл.72 ал.2 от ЗЕСЕСИФ, тъй като са установими реалните последици от частичното
неизпълнение на трети индикатор. В тази връзка обосновава доводи за нарушение
на изискването по чл.3 ал.2 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(Наредбата), съгласно което определянето на размера на финансовите корекции се
извършва чрез прилагането на диференциален метод, а когато това е невъзможно –
чрез пропорционален метод. В чл.4 от Наредбата е посочено, че когато се определя
финансова корекция чрез прилагане на диференциалния метод, нейният размер
трябва да е равен на реално установените финансови последици на нередността
върху изразходваните средства – допустими разходи.
При така застъпените становища на страните, в основната си част спорът се
състои в това дали при установеното неизпълнение на индикатор е възможно реално
установяване на финансовите последици на нередността върху изразходваните
средства. Съдът приема за правилно становището, че констатираното частично
неизпълнение по трети индикатор не позволява да се определят точно разходите,
засегнати от него. По делото е установено, а се установява и от мотивите на
цитираното по-горе решение № 2925/04.03.2021г. по а.д. № 8404/2020г. на ВАС, че спецификата на
отделните видове разходи по договора не позволява да се формира генерален извод
за тяхната относимост персонално към всеки от участниците. Просто казано общия
размер на допустимите разходи не може да се раздели на броя на участниците и
така да се формира обоснован извод относно финансовите последици при
непостигане на стойностите по определен индикатор. Правилно органът е взел
предвид в мотивите си, че част от допустимите и извършени съобразно целите на
договора разходи (като наеми на зали, оборудване и др.) са общи за дейността и
размера им не зависи пряко от броя на участниците. Вярно е соченото от
жалбоподателя обстоятелство, че (друга) част от разходите се определят за всеки
участник, както подробно е изяснено в решението на ВАС, но това не може да обоснове
извод за наличието на предпоставките по чл.72 ал.2 от ЗУСЕСИФ, съответно за
прилагане на диференциалния метод за определяне размера на финансовата
корекция. Реално установени по смисъла на чл.72 ал.2 от ЗУСЕСИФ са финансовите
последици, които са с точно определен размер, каквито процесните не са изцяло.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, основан на
посоченото на стр.86 от Ръководството на бенефициента по ОПРЧР и по-точно на
указанието, според което в отчетната таблица за извършени дейности „следва да
бъдат посочени само тези лица, които се ползват пряко от отпуснатата БФП и
разходите за участието им могат да бъдат точно определени. Така например
лицата, които са участвали в информационни събития, не следва да бъдат
отчитани.“ С оглед контекста на отношенията по договора и договорените различни
по характер индикатори, не следва да се възприема изискване за определеност на
разходите индивидуално за всеки участник, а определеността следва да е налице
за групата надлежни участници в съответната дейност. Посоченото в ръководството
като пример, че лицата, взели участие в информационните събития, но не и в
следващите договорени дейности, не следва да се отчитат, съответства на това
тълкуване, тъй като само втората и третата от договорените дейности са пряко
относими към формулираните индикатори, изискващи определен брой участници. В
продължение на горното съдът приема, че липсата на индивидуална приложимост на
разходите за информационно-мотивационна дейност спрямо участниците в следващите
две дейности не обосновава извод за намаляване на базата на разходите, върху
която следва да се изчисли финансовата корекция, а потвърждава извода, че
финансовите последици от констатираната нередност не могат да бъдат реално
установени като функция от броя на участниците във втора и трета дейност по
договора, т.е. не са налице предпоставките за определяне на финансовата
корекция по реда на чл.72 ал.2 от ЗУСЕСИФ.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че са
неправилно приложени изискванията за определяне размера на финансовата корекция
по т.6 на Приложение № 2 от Наредбата. Съгласно визираното правило за
неизпълнение на определени индикатори, които са свързани с постигане целите на
програмата, когато неизпълнението е между 50% и 59% (в процесния случай
неизпълнението е 50 %), размерът на финансовата корекция е 20 на сто. Според
жалбоподателя, посочването в множествено число неизпълнени индикатори изисква
приложение на правилото едновременно спрямо всички индикатори по договора –
другите два индикатора имат изпълнение съответно 100% и 92%, следователно
общото неизпълнение на индикаторите по договора е 80%, което съгласно т.6 от
Приложение № 2 налага определяне размер на финансовата корекция 5% от
допустимите разходи.
Подобно „усредняване“ на неизпълнението не намира опора в
закона. Съгласно решение № 11238/05.11.2021г. по а.д. № 6457/2021г. на ВАС,
ІVо. и множеството цитирани в него други решения на касационната инстанция,
всяко неизпълнение на индикатор по договора за предоставяне на БФП представлява
самостоятелно материално основание за определяне на финансова корекция по
смисъла на чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕСИФ.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че в
случая не е установено финансово отражение на неизпълнението върху средствата
по ОПРЧР. Както правилно е отбелязано в писменото становище на ответника,
предвид разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗУСЕСИФ, предоставената по договора БФП не
е с цел бенефициентът да развива стопанската си дейност изобщо, а средствата са
предназначени за постигане на определена публична цел. В конкретния случай
средствата по ОПРЧР са били предоставени за постигане на три цели, от които
едната не е постигната. Това е достатъчно за да се приеме, че е налице
негативно финансово отражение върху средствата от ЕСИФ.
Сумирайки изложеното съдът приема, че не е налице
основание за оспорване на решението за определяне на финансова корекция по
смисъла на чл.146 т.4 и 5 от АПК. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход от спора в полза
на ответната страна следва да бъде присъдено исканото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл.25 от
НЗПП, във вр. чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.37
от ЗПП.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Китартас ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев 57, против решение за определяне на финансова корекция №
BG05M90Р001-1023-0089/36/07.07.2021г. на главен директор на главна дирекция
ЕФМПП към Министерство на труда и социалната политика гр.София, ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.
ОСЪЖДА Китартас ЕООД да заплати на Министерство на труда и
социалната политика – юридическото лице, в чиято структура се намира ответния
орган, разноски по делото в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :