№ 339
гр. Плевен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500661 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,ІХ-ти гр.с.№260379 от 19.05.
2021г.,постановено по гр.д.№5974/2020г.по описа на същия съд е отхвърлен
като погасен по давност предявеният от „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София,район
Витоша,ж.к.“***“,ул.“***,представлявано от управителя Р. М. - Т. против П.
М. Л. ,ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.*** иск с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата 3 749,66лв.,падежирала и непогасена
главница за периода 04.05.2013г.-04.04.2017г.,ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК-07.08.2020г.,за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3705/2020г.по описа на ПРС.Със
същото решение на ПРС на осн.чл.78 ал.3 ГПК „ЕОС
Матрикс“ЕООД,гр.София е осъдено да заплати на П. М. Л. от гр.Плевен
направените деловодни разноски за исковото производство в размер на 490
лв.за адвокатско възнаграждение.С решението на ПРС на осн.чл.78 ал.3 ГПК
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София е осъдено да заплати на П. М. Л. от
1
гр.Плевен направените деловодни разноски за заповедното производство в
размер на 280 лв. за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца пред ПРС „ЕОС Матрикс“ЕООД,гр.София ,чрез пълномощника на
дружеството адвокат А.К. от АК Монтана ,с която същото се обжалва като
неправилно,постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и
събраните доказателства.Изложени са доводи,че сключеният договор за
потребителски кредит отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
необходими реквизити,изискуеми по закон.Посочено е,че „Юробанк и Еф
Джи България“АД в качеството на цедент е прехвърлила задължението на П.
М. Л. на основание сключен договор за цесия на цесионера „ЕОС Матрикс“
ЕООД,като сумата по договора е усвоена от длъжника.В жалбата са изложени
подробни доводи и съображения,че предсрочната изискуемост не настъпва
автоматично с факта на неплащане на вноски с настъпил падеж,а с
упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем.В тази насока въззивникът се позовава на дадените разяснения в
ТР№4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.18 от същото,
цитирана е и съдебна практика на ВКС. Твърди се,че в конкретната хипотеза
волеизявлението на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е
достигнало до П.Л. преди подаване на заявлението,а волята на кредитора е
достигнала до длъжника едва с получаване на препис от ИМ,ведно с
приложенията към нея,едно от които е и уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост.В заключение въззивното дружество моли Окръжния
съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което да
бъде признато за установено,че П. М. Л. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
сумата 3749,66лв.главница,дължима по договор за потребителски кредит от
30.03.2011г.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане ,както и направените
разноски в заповедното производство.Претендират се и направените по
делото разноски.В съдебното заседание на 06.10.2021г. представител на
въззивното дружество не се е явил,депозирана е молба за разглеждане на
делото в отсъствие на представител на въззивника.Подробни доводи и
съображения са изложени в депозираното от пълномощника писмено
становище.
2
Въззиваемият П. М. Л. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 06.10.2021г.същият чрез своя
пълномощник адвокат Ч. Д. от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и
моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да
бъде потвърдено.Подробни съображения в тази насока са изложени в
депозираните от адвокат Ч. Д. писмени бележки.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
От приложеното ч.гр.д.№3705/2020г.по описа на ПРС безспорно
се
установява, че същото е образувано на основание подадено от „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК срещу П. М. Л. от гр.Плевен. Заявлението е
уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№1990 от 07.08.2020г.по чл.410 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът П. М.
Л. от гр.Плевен да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София
,представлявано от управителя Р. М. - Т. сумата от 3 749,66лв.
,представляваща главница по договор за потребителски кредит от
30.03.2021г.и анекс №1 от 14.02.2012г.,дължима за периода от 04.05.2013г.до
04.04.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 07.08.
2020г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на 75лв. В самата заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора
произтича от следните обстоятелства:неизпълнение на парично задължение
по договор за потребителски кредит от 30.03.2021г.и анекс №1 от
14.02.2012г.,сключен с „Юробанк България“АД,вземанията по който са
цедирани в полза на заявителя „ЕОС Матрикс“ЕООД с договор за цeсия от
18.01.2016г.От длъжника П.Л. е подадено възражение в срока по чл.414 ал.2
ГПК,въз основа на което ПРС е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си . На това основание кредиторът„ЕОС
3
Матрикс“ЕООД гр.София е предявил иск за установяване съществуване на
вземането си за главницата в горепосочения размер.Така предявеният
установителен иск с правно осн. чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
От представените към ИМ писмени доказателства,които не са оспорени
от ответника се установява,че на 30.03.2011г.между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД гр.София и П. М. Л. от гр.Плевен е сключен договор за
потребителски кредит № FL578806, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
10 470лв за пълно предсрочно погасяване на задълженията по предходен
потребителски кредит от 07.07.2009г.и кредитна карта от
09.09.2008.Крайният срок за погасяване на кредита,вкл.дължимите лихви е
04.04.2021г.,като страните са договорил през първите 9 месеца размерът на
месечната погасителна вноска да е от 43,63лв.,а за периода след първите 9
месеца до крайния срок ,месечната вноска да е в размер на 168,71лв.,като
ежемесечните погасителни вноски се заплащат на четвърто число от
съответния месец.Не се оспорва с оглед представеното банково бордеро,че на
04.04.2011г.кредитът е усвоен ,като сумата от 10 470лв.е преведена по
сметката на ответника П.Л..
С анекс №1 към договора за потребителски кредит,сключен на 14.02.
2012г. страните са предоговорили част от условията по отпуснатия кредит.
От представените договор за възлагане на вземания ,сключен на
18.01.2016г. и потвърждение за извършена цесия се установява,че „Юробанк
България“АД /правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България „АД е
прехвърлила свои вземания на „ЕОС Матрикс „ЕООД гр.София,като съгласно
Приложение №1 с договора е прехвърлено и вземането на банката към П. М.
Л.,произтичащо от договор за потребителски кредит н размер на общо
задължение от 14 617,31лв.от които главница 10 293,54лв.и лихви в размер на
4 323,77лв.Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа,с
което представляващият дружеството цедент „Юробанк България“АД е
упълномощил цесионера“ЕОС Маткрикс“ЕООД от името на банката да
уведомява всички длъжници ФЛ за извършената цесия ,съгласно чл.99 ал.33
ЗЗД.Въз основа на така даденото пълномощно цесионерът „ЕОС
Матрикс“ЕООД от името на цедента е уведомил ответника П.Л. за
4
извършената цесия с писмо от 10.04.2020г.,което не е получено,тъй като
пратката е върната с отбелязване „непотърсена“.С писмени отговор на
ответника чрез назначения му от съда особен представител не се оспорва
активната легитимация на ищеца.Уведомлението за извършената цесия е
надлежно връчено на длъжника П.Л. с получаване на ИМ и приложенията
към нея.На основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията е породила своето действие
спрямо кредитополучателя П.Л. и ищецът „ЕОД Матрикс“ ЕООД има
качеството на кредитор спрямо ответника.
В производството пред ПРС е назначена счетоводна експертиза.От
заключението на ВЛ В. В. ,което не е оспорено от страните и като обективно и
компетентно съдът възприема изцяло,се установява ,че сумата от 10 470лв.по
предоставения кредит е усвоена на 04.04.2011г,като на посочената дата са
прехвърлени средства за предсрочно издължаване на предходен кредит и на
кредитна карта.Кредитополучателят към датата на сключване на анекс от
14.02.2012г.е извършил плащания в размер на 2 309,78лв.,с които са погасени
главница в размер на 492,58лв.;лихва за редовна главница в размер на
1812,16лв. и лихва за просрочена главница в размер на 5,04лв.Установено е от
ВЛ ,че последното плащане е извършено на 07.05.2013г. в размер на 3,14лв.,с
което частично са погасени просрочени лихви по редовна главница,дължими
на 04.05.2013г.Съгласно заключението общият размер на задължението е
14 160,22лв.към датата на цесията 18.01.2016г.,а към датата на подаване на
заявлението -07.08.2020г.общият размер на задължението е в размер на
15 816,30лв., от които главница-10 293,54лв.;лихва върху редовна главница
от 04.05.2013г.до 18.01.2016г.-3568,18лв.и лихва върху просрочена главница
от 04.05.2013г.до 07.08.2020г.в размер на 1 954,58лв.
С предявения на основание чл.442 ГПК иск кредиторът не претендира
цялото вземане,а само част от главницата в размер на 3 749,66лв.,
представляваща падежирала и изискуема главница за периода 04.05.2013г.до
04.04.2017г.,за които суми е издадена и заповедта по чл.410 ГПК.
Основното възражение на ответника в депозирания писмен отговор е,че
цялото вземане,предмет на исковата претенция е погасено по давност.
Изложени са твърдения,че съгласно чл.15 ал.5 от сключения между страните
договор,цялото вземане е станало предсрочно изискуемо,считано от
04.05.2013г.,от датата на първата просрочена вноска и от този момент до
5
подаване на заявлението е изминал период повече от 5 години,поради което
същото е погасено по давност.ПРС е приел за основателно това възражение и
е стигнал до извода,че съгласно чл.15 ал.5 от договора кредитът е станал
предсрочно изискуем на 04.05.2013г.и към датата на подаване на заявлението
-07.08.2020г.е изтекла петгодишната погасителна давност.Съдът е изложил
доводи,че клаузата на чл.15 ал.5 от договора е единствено и само в интерес
на кредитора,но в конкретния случая липсата на активност от страна на
същия,не означава ,че от нея не може да се възползва и потребителя по
договор за кредит.На това основание съдът е отхвърлил изцяло предявения
иск като погасен по давност .Тези съображения на ПРС са неправилни и не се
възприемат от въззивната инстанция.
В чл.15 ал.5 от сключения договор за потребителски кредит страните са
уговорили,че целия кредит става предсрочно и изцяло изискуем при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита,както и при неизпълнение на което и да е друго
задължение, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.
Клаузата на чл.15 ал.5 от договора действително е в интерес на
кредитора и представлява негово право, което той може да упражни и да
обяви целия кредит за изцяло и предсрочно изискуем,но може и да не
упражни това свое право.Единствено и само в правомощията на кредитора е
преценката дали ще обяви кредита за предсрочно изискуем.Независимо от
уговорката,че изискуемостта настъпва без волеизявление на
страните,предсрочната изискуемост не е настъпила автоматично към датата
на първата просрочена вноска 04.05.2013г.,както е приел ПРС.Изводите на
първоинстанционния съд са в противоречие с дадените разяснения в ТР
№4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.18 от същото.В
мотивите към т.18 ВКС е приел,че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора ,което настъпва при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащане и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна
уговорка,че при неплащане на определен брой вноски или при
др.обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да
събере вземането си и без да уведомява длъжника,не поражда действие ако
банката изрично не е заявила,че упражнява правото си да обяви кредитът за
6
предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника-
кредитополучател.Съгласно т.18 от цитираното ТР в хипотезата на предявен
иск по чл.422 ГПК вземането,произтичащо от банков кредит става
изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си на направи кредита
предсрочно изискуем ,като това право на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Последователна и непротиворечива е по-новата практика на ВКС , че
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита може да се съдържа в исковата молба, в която хипотеза това
волеизявление се счита надлежно връчено на ответника-дължник с
получаване на препис от ИМ и приложенията към нея. Непротиворечива е
практиката ,че волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, съдържащо се в ИМ се счита надлежно връчено и
когато ИМ и приложенията към нея са връчени на особения представител на
длъжника –кредитополучател.
В конкретната хипотеза както старият кредитор-цедент „Юробанк“АД ,
така и цесионера“ЕОС Матрикс“ЕООД, на когото е прехвърлено вземането
по процесния потребителски кредит,не са се възползвали от правото си по
чл.15 ал.5 да обявят кредита за предсрочно изискуем,въпреки,че обективните
предпоставки за това са били налице към 04.05.2013г. Такова изявление не е
направено от кредитора нито преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
нито се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК, за да се приеме,че в хода на
съдебното производство е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане.Аргумент в тази насока е обстоятелството,че ищецът не претендира
изцяло дължимите суми по кредита-главница и лихви,а само част от
падежиралата главница в размер на 3 749,66лв.,за периода 04.05.2013г.-
04.04.2017г. Към днешна дата цялото вземане по договора е изискуемо,но не
поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита,доколкото такава не е
обявена от кредитора,а поради изтичане срока на договора.Падежът на
последната погасителна вноска е изтекъл на 04.04.2021г., в хода на съдебното
производство,от който момент цялото вземане по кредита е станало
изискуемо. След като кредиторът не е упражнил правото си да обяви
кредитът за предсрочно изискуем,предсрочната изискуемост не е настъпила
автоматично към дата 04.05.2013г.,съгласно чл.15 ал.5 от договора.Към
посочената дата изискуеми са били само вноските с настъпил падеж,но не и
7
цялото вземане.В този смисъл неправилни са изводите на ПРС за отхвърляне
изцяло на предявения иск за главницата като погасен по давност.
Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за
главницата е частично основателно,макар и по различни от изложените
съображения.Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 07.08.2020г.,от който
момент се счита предявен и искът по чл.422 ГПК.Вземането за главницата за
част от падежиралите вноски за периода от 04.05.2013г.до 07.08.2015г.е
погасено по давност ,тъй като е изтекъл петгодишния период ,съгласно чл.от
110 ЗЗД от падежа на всяка вноска до завеждане на ИМ-07.08.2020г.Съгласно
изготвената от ВЛ В. справка за задълженията,за периода от 04.05.2013г. до
07.08.2015г.,погасителните вноски са от №48 до №76,като за всяка от тях
размерът на главницата е различен.Съобразно посочените от ВЛ стойности,
главницата за горепосочения период, погасена по давност е в размер на
1 931,29лв.За тази сума, представляваща главница по падежирали вноски за
периода 04.05.2013г.до 07.08.2015г.вземането е погасено по давност и искът
по чл.422 ГПК следва да се отхвърли като погасен по давност.В тази част
крайният извод на ПРС,макар и по др. съображения съвпада с изводите на
въззивната инстанция,поради което решението на основание чл.271 ГПК
следва да бъде потвърдено.
В останалата част за разликата над 1 931,29лв.до 3 749,66лв.или за
сумата 1 818,37лв.за периода от 07.08.2015г.до 04.04.2017г.искът по чл.422
ГПК е основателен ,доказан и следва да бъде уважен.За тази част от
главницата е установено безспорно,че вземането е изискуемо и дължимите
суми не са заплатени от ответника-кредитополучател,като вземането не е
погасено по давност.В частта,в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен като
погасен по давност за горепосочената сума и период ,решението на ПРС се
явява неправилно и на осн.чл.271 ГПК следва да бъде отменено,а въззивната
инстанция се произнесе по същество в горния смисъл.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски за
двете съдебни инстанции в размер на 145лв.,съобразно уважената част от иска
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените в исковото производство разноски за двете съдебни инстанции в
8
размер на 252 лв.съобразно отхвърлената част от иска.В писменото становище
пълномощникът на въззивника е направил възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на др.страна на основание чл.78 ал.5 ГПК,което е
неоснователно.В производството пред ПРС на адвокат Ч. Д. е заплатено
адв.възнаграждение в размер на 490лв.,което не е прекомерно и е съобразено
с мин.размери ,съгласно Наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения,а
за въззивната инстанция на пълномощника не е изплащано
адв.възнаграждение.Така посоченото възнаграждение е за две съдебни
инстанции и е в минимален размер,поради което не са налице предпоставките
за неговото намаляване .
По компенсация на осн.чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК,съобразно уважената и
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника деловодни
разноски за двете инстанции в размер на 107лв.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на
ищеца деловодни разноски за заповедното производство в размер на 36,37лв.
Решението на ПРС следва да се отмени и в частта относно
присъдените разноски.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд,ІХ-ти гр.с.№260379 от 19.05.2021г.,постановено по гр.д. №5974/2020г. по
описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в която е отхвърлен като погасен по давност предявения
от „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.София,район Витоша,ж.к.“***“,ул.“******, представлявано от управителя
Р. М. - Т. против П. М. Л. ,ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.*** иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника ,че дължи на ищеца разликата над
1 931,29лв.до 3 749,66лв.или сумата 1 818,37лв.падежирала главница за
периода от 07.08.2015г.до 04.04.2017г.,ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението 07.08.2020г.до окончателното й
9
изплащане,представляваща част от сумата,за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3705/2020г.по описа на ПРС.
- В ЧАСТТА, в която на осн.чл.78 ал.3 ГПК „ЕОС Матрикс“ЕООД
гр.София, ЕИК *** е осъдено да заплати на П. М. Л. , ЕГН ********** от
гр.Плевен деловодни разноски за исковото производство в размер на 490лв.
-В ЧАСТТА, в която на осн.чл.78 ал.3 ГПК „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.
София, ЕИК *** на осн.чл.78 ал.3 ГПК е осъдено да заплати на П. М. Л. ,ЕГН
********** от гр.Плевен деловодни разноски за заповедното производство в
размер на 280лв.КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК,че П. М. Л.
,ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.“Гренадерска“ №27 ап.5 дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.София,район Витоша,ж.к.“***“,ул.“******, представлявано от управителя
Р. М. - Т. разликата над 1 931,29лв.до 3 749,66лв.или сумата 1 818,37лв.,
представляваща непогасена падежирала главница за периода от
07.08.2015г.до 04.04.2017г.по договор за потребителски кредит № FL578806
от 30.03.2011г.и анекс №1/14.02.2012г.,ведно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението 07.08.2020г.до окончателното й
изплащане, която сума е част от сумата,за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №1990/07.08.2020г.по ч.гр.д.№3705/2020г.по
описа на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ГПК решението на Плевенски
Районен съд в частта,в която е отхвърлен като погасен по давност искът по
чл.422 ГПК за сумата 1 931,29лв.,главница по падежирали вноски за периода
04.05.2013г.до 07.08.2015г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК „ ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК
***,със седалище и адрес на управление гр.София,район Витоша, ж.к.
“***“,ул.“******, представлявано от управителя Р. М. - Т. ДА ЗАПЛАТИ на
П. М. Л. ,ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.*** деловодни разноски за
исковото производство,по компенсация за двете съдебни инстанции в размер
на 107лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78ал.1 ГПК П. М. Л. ,ЕГН ********** от
гр.Плевен,ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „ ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК ***,със
10
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.
“***“,ул.“******, представлявано от управителя Р. М. - Т. деловодни
разноски за заповедното производство в размер на 36,37лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11