Решение по дело №214/2021 на Районен съд - Враца

                           Р Е Ш Е Н И Е

                                      №

                                                      Гр. Враца, 27.05.2021 г.

 

                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, V- ти наказателен състав, в публичното заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                               Председател: СТЕЛА КОЛЧЕВА

                                                  Съдебни заседатели:

 

При секретаря Б. СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора...... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело №214 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Инвест пропърти” АДСИЦ, гр. Враца срещу Наказателно постановление (НП) №Р-10-39/26.01.2021 г., издадено от председателя на КФН, с което на основание чл.31, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 ЗДСИЦ, за нарушение по чл.4, ал.2, вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 лв. В жалбата и в с.з. се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за неговата отмяна.

 Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановлението, с молба за потвърждението му.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, СЪДЪТ намира от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е процесуално допустима, като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

 

С Решение №772-ДСИЦ от 07.09.2006 г. на КФН е издаден лиценз на „Инвест пропърти" АДСИЦ за извършване на дейност по инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (сeкюритизация на недвижими имоти).

На 15.10.2012 г. между „Инвест пропърти“ АДСИЦ и „Борса имоти“ ЕООД е сключен договор за заем по силата на който „Борса имоти“ ЕООД предоставя на „Инвест пропърти" АДСИЦ кредит в размер на 120 000 лв. при условията на кредитна линия, който може да усвоява в рамките на определения срок. Срокът на договорът е 24 месеца от подписването, като при издължаване на сумата срокът се удължава с още 12 месеца. Договорена е годишна лихва в размер на 5% върху усвоената сума от кредитната линия. Договорът е подписан от представляващия заемодателя „Борса имоти" ЕООД М.Т. и от М.М., представляващ „Инвест пропърти“ АДСИЦ.

С Анекс №l/15.05.2013 г., подписан от М.Т. като представляваща „Борса имоти“ ЕООД и от М.М. като представляваща „Инвест пропърти" сумата по договора за паричен заем е увеличена на 300 000 лв., а срокът е удължен с 12 месеца или до 15.10.2015 г.

С Анекс №2/30.01.2014 г., подписан от М.Т. като представляваща „Борса имоти" ЕООД и от Д.К.като представляващ „Инвест пропърти" АДСИЦ, отпуснатата сума за паричен заем е увеличена на 700 000 лв., а срокът за издължаване на заема е запазен до 15.10.2015 г. с опция за удължаване с още 12 месеца след тази дата.

С Анекс №3/05.07.2015 г., подписан от М.Т. като представляваща „Борса имоти" ЕООД и от Д.К.като представляващ „Инвест пропърти“ АДСИЦ, отпуснатата сума по договора е увеличена на 1 800 000 лв.

С Анекс №4/30.09.2016 г., подписан от М.Т. като представляваща „Борса имоти” ЕООД и от Д.К.като представляващ „Инвест пропърти“ АДСИЦ, срокът за издължаване на заема е удължен с 12 месеца.

С Анекс №5/20.09.2018 г. подписан от М.Т. като представляваща „Борса имоти“ ЕООД и от Д.К.като представляващ „Инвест пропърти“ АДСИЦ, срокът за издължаване на заема е удължен до 15.10.2020 г. с опция за удължаване с още 12 месеца след тази дата.

С Анекс №6/10.01.2019 г., подписан от М.Т. като представляваща „Борса имоти“ ЕООД и от Д.К.като представляващ „Инвест пропърти" АДСИЦ, е променен годишния лихвен процент върху неиздължената главница на 3%.

По така сключения договор били преведени парични суми в различни размери, като след достигането на сумата от 1 800 000 лв. превеждането на парични суми продължило при следните плащания:

- на 07.01.2019 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 28.01.2019 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 04.02.2019 г. сума в размер на 8000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 11.03.2019 г. сума в размер на 9000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 04.04.2019 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 07.05.2019 г. сума в размер на 9000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 04.06.2019 г. сума в размер на 9000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 04.07.2019 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 19.08.2019 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 11.09.2019 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 09.10.2019 г. сума в размер на 500 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 24.10.2019 г. сума в размер на 6500 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 18.11.2019 г. сума в размер на 5000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 10.12.2019 г. сума в размер на 3000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 27.01.2020 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 05.02.2020 г. сума в размер на 2000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 12.02.2020 г. сума в размер на 5000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 04.03.2020 г. сума в размер на 25000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

- на 10.03.2020 г. сума в размер на 7000 лв. с посочено основание „получен заем по договор за заем“.

През 2020 г., дружеството представило годишен финансов отчет за дейността (ГФО) за 2019 г. с вх. №10-05-1206/17.03.2020 г. В пояснителните бележки към ГФО са посочени общо задължения по получени търговски заеми в размер 2 790 659 лв., други задължения - лихви по получени търговски заеми в размер на 638 570 лв., а относно сделки със свързани лица е оповестено, че 103 200 лв. са от получени търговски заеми.  В доклада за дейността към ГФО за 2019 г. се посочва, че през 2019 г. дружеството има сключени сделки със свързани лица, изразяващи се в получени суми по договори за търговски заеми в размер на 103 200 лв. и начислени лихви за отчетния период в размер на 83 510 лв.

Във връзка с оповестената информация в представения от дружеството ГФО за 2019 г., с писмо с изх. №РГ-05-1280-5/19.05.2020 г. на КФН, от „Инвест пропърти" АДСИЦ е изискана  допълнителна информация и документи. В отговор на това, с писмо с вх. №РГ-05-1280-5/01.06.2020 г., дружеството представило справка за измененията в стойността на активи и пасиви на „Инвест пропърти" АДСИЦ с разшифровка по отделните елементи и счетоводни справки за получените през 2019 г. суми по договори за търговски заеми, извлечения от разплащателната сметка на дружеството, приходни ордери, копия от договорите за заем и анексите към тях. При преглед на съдържанието на представения Договор за паричен заем, сключен на 15.10.2012 г. между „Инвест пропърти" АДСИЦ и „Борса имоти" ЕООД, се установило, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. „Инвест пропърти" АДСИЦ е получило няколко пъти заемни средства на каса и няколко пъти са преведени средства по банков път. Установило се, че началното салдо на дружестото по сметка 15 „Други заеми и дългове" е в размер на 1 853 398 лв. с пояснение „получен заем по договор за заем" при лимит на договора 1 800 000 лв. С това КФН приела, че всяко предаване на парични средства, надскачащо лимита от 180000 лв./общо 19 бр./ се явява сключване на нов заемен договор между страните.

 С оглед установеното е изпратена покана за съставяне на АУАН със срок за явяване до 24.08.2020 г. включително. На 24.08.2020 г., за всеки извършен в периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. превод от „Борса имоти“ ЕООД към „Инвест пропърти" АДСИЦ, св. Е. С. съставила на дружеството 19 броя АУАН, в които е посочено, че е извършено нарушение по чл.4, ал.2, вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ.

Въз основа на така съставените актове, при идентично словесно описание на извършените деяния и посочване като нарушена разпоредбата на чл.4, ал.2, вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ, са издадени 19 наказателни постановления, с които на основание чл.31, ал.3, т.2 ЗДСИЦ, на дружеството-жалбоподателя са наложени 19 административни наказания „имуществена санкция“ в размер на по 10 000,00 лв.

По жалби срещу НП пред РС Враца са образувани 19 броя наказателни административен характер дела – НАХД №143/2021 г., НАХД №171/2021 г., НАХД №172/2021 г., НАХД№173/2021 г., НАХД №174/2021 г., НАХД №208/2021 г.,  НАХД№209/2021 г., НАХД №210/2021 г., НАХД №211/2021 г., НАХД №212/2021 г., НАХД №213/2021 г., НАХД №221/2021 г., НАХД №222/2021 г., НАХД №223/2021 г., НАХД №224/2021 г., НАХД №225/2021 г., НАХД №238/2021 г., НАХД №239/2021 г. и настоящето НАХД №214/2021 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните свидетели Е. С. и М. Т., както и от писмените материали по делото- цитираните ГФО, с пояснителни бележки, решение, заповеди, кореспонденция по повод проверката, съставяне на АУАН и НП и др.  

Според показанията на св. Е. С., при извършената проверка е установено, че началното салдо на дружеството по сметка 15 „Други заеми и дългове" е в размер на 1 853 398 лв. с пояснение „получен заем по договор за заем" при лимит на договора 1 800 000 лв. Установява се и това, че лимитът на договора е надскочен в периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. чрез получаването от „Инвест пропърти" АДСИЦ на заемни средства на каса и по банков път общо 19 пъти. Установява се още, че св. Е. С. е приела, че всяко плащане представлява скючването на нов договор за заем. Установява се и това къде е извършена  проверката, както и обстоятелствата около съставянето на АУАН.

От показанията на св. М. Т. пък се установява, че средствата от представляваното от нея дружество „Борса имоти“ ЕООД са предоставяни на дружеството-жалбоподател с убеждението, че са дължими по договора за заем от 15.10.2012 г. и че между двете стани никога не са водени преговори за сключването на нов договор за заем.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост. Кредитират се  и писмените доказателства по делото. Наличните доказателства са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти, поради което и не се налага по-подробен анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект не се констатират допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и НП, представляващи формално основание за отмяна на последното. АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като изложените в обратен смисъл възражения са неоснователни. Това е така защото АУАН, а в последствие и НП посочват и санкционират като самостоятелно нарушение извършените в периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. 19 плащания, а не сключения на 15.10.2012 г. договор и неговите анекси.

От материално правна страна:

По делото еднозначно и безпротиворечиво се установи, че на 15.10.2012 г. дружеството-жалбоподател е сключило с „Борса имоти“ ЕООД договор за заем при лимит на договора 1 800 000 лв. Установи се също, че дружеството е получило 1 853 398 лв. с пояснение „получен заем по договор за заем", като сумата над 1800000 лв. е получена в периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. чрез 19 плащания. С това обаче съдът приема, че не е извършено вмененото нарушение на чл.4, ал.2, вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ, при следните съображения:

 Действително договорът за обикновен паричен заем по смисъла на чл.240 ЗЗД е неформален и има реален характер. Това означава, че предаването на вещта е част от фактическия състав на самото сключване на сделката, а не е акт по изпълнение на възникнало от вече сключен договор задължение. В конкретния казус обаче, между страните е наличен писмен договор от 15.10.12 г., който независимо от даденото му от тях наименование –договор за паричен заем,  според общата вола на страните обективирана в конкретното му съдържание, показва множество отклонения от обикновения заем по чл.240 ЗЗД. Уговорения между страните предмет-кредитна линия, във връзка с останалите клаузи от договора, тълкувани по правилата на чл.20 ЗЗД, разкрива специфични характеристики на договора, сходни с тези на договора за банков кредит по чл.430 ТЗ и договора за потребителски кредит по смисъла на ЗПКр. При тях банката/кредитодателя се задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и уговорени условия и срок, а кредитополучателя се задължава да ползва сумата съгласно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заплати и лихва по кредита. За разлика от обикновения заем за потребление по чл.240 ЗЗД, при този вид сделка реалното предоставяне на паричната сума може да се извърши и след сключване на договора и не представлява условие за неговата валидност, но за влизането му в сила обикновено се изисква подписването на такъв договор.

В случая актосъставителят и АНО изначално не са отчели конкретните специфики на първоначалния договор за кредитна линия, като в нарушение на материалния закон са го квалифицирали като обикновен договор за заем по чл.240 ЗЗД.

На следващо място, за да се счита за сключен обикновеният договор за заем, не е достатъчно да се докаже единствено предаването на парична сума, а е необходимо да се докаже и това, че между страните е налице воля за сключването на такъв договор, което доказване е в тежест на административно-наказващия орган. В разглеждания случай наказващият орган не ангажира каквито и да е доказателства в тази насока и се позовава единствено на извършеното предаване на паричната сума с посочено основание „получен заем по договор за заем". Действително, в хипотеза, в която между страните няма каквито и да е договорни-заемни отношения, това би било достатъчно основание да се приеме, че съществува воля за сключването на договор за заем. В случая обаче, доколкото между страните съществува вече сключен през 2012 г. договор и са извършени редица плащания с идентично основание /“получен заем по договор за заем"/, констатирането на предоставена парична сума  над лимита на договора не е достатъчно, за да се обоснове наличието на воля за сключването на нов договор за заем и да се изключи по категоричен начин предоставянето на паричната сума да е извършено по вече съществуващия договор за заем, без значение дали това се дължи на грешка или на отпаднало или несъществуващо вече основание. Именно в тази насока са и показанията на св. М. Т., която като представляващ заемодателя „Борса имоти“ ЕООД, заявява, че не е имало каквато и да е воля между страните за сключването на нов договор за паричен заем, а че паричните преводи са извършени с убеждението, че са дължими по първоначалния договор от 15.10.2012 г. При това положение и след като страните така са тълкували договора и волята им е била не да сключат нов, а да извършат плащане по съществуващия вече такъв договор, изводите на наказващия орган, че  съществува воля и е сключен нов договор за заем, се явяват необосновани и недоказани.

Недоказано остава и възприетото от наказващия орган да са извършени множество нарушения по чл.4, ал.2, вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ. Факт е, че сумата от 53398 лв. е предоставена на дружеството-жалбоподател чрез 19 плащания, извършени в периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. Видно е и това, че наказващият орган е приел, че са сключени 19 нови договора за заем и съответно са извършени 19 нарушения по чл.4, ал.2, вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ. Но дори да се приеме, че с оглед изчерпания лимит по договора за заем от 15.10.2012 г., извършените след това плащания на парична сума в размер на 53398 лв. изразяват волята за сключването на нов договор за заем, липсват каквито и да е доказателства за всяко от извършените 19 плащания да е налице воля за сключването на нов договор за заем. При това за съда остава неясно защо наказващият орган е приел наличието на 19 отделни нарушения, подлежащи на самостоятелно санкциониране. А презумтивното възприемане, че всяко предоставяне на парични средства, независимо от волята на страните, представлява самостоятелна търговска сделка, е недопустимо. Ето защо съдът приема, че е налице още едно основание за отмяна на атакуваното НП.

Тук е мястото да се посочи, че още със сключването на първоначалния договор от 15.10.12 г. за банков кредит с лице, което не е банкова институция, дружеството-жалбоподател е извършило нарушение, но то е с фактически и правни параметри изцяло различни от тези посочени в АУАН и в НП и които параметри не подлежат на изменение от съда в рамките на предвидените му по чл.63 ЗАНН правомощия. Освен това и спрямо датата на извършване на това нарушение /датата на неправомерно сключения договор/, то и понастоящем всички възможни срокове за санкционирането му по чл.34 ЗАНН и чл.80, ал.1,т.5 НК, вр.чл.11 ЗАНН се явяват изтекли.

Предвид всичко гореизложено, жалбата се явява основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                                              Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №Р-10-39/26.01.2021 г., издадено от председателя на КФН, с което на основание чл.31, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 ЗДСИЦ, за нарушение по чл.4, ал.2, вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ, на „Инвест пропърти“ АДСИЦ, гр. Враца, с ЕИК:********* е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Враца в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: