Присъда по дело №2892/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 25
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20211100202892
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 25
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
СъдебниС.Т.Т.

заседатели:Ц.Б.Б.
при участието на секретаря Радка Ив. Г.а
и прокурора Ил. Ил. Б.
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от
общ характер № 20211100202892 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И.П.И.., роден на *******. в гр. София,
българин, български гражданин, с ЕГН **********, със средно образование,
студент, неосъждан, неженен, постоянен адрес: гр. София, ул. ******, с
настоящ адрес: гр. София, ул. *******, за ВИНОВЕН в това, че за времето от
10:45 ч. до 16:30 ч. на 6.02.2019 г. в гр. София без надлежно разрешително,
изискващо се съгласно чл.73 ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 3 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73 ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови
наркотични вещества, включени в Списък I „Растенията и веществата с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ – приложение № 1 към чл. 3 ал. 1 от „Наредбата за реда за
класифициране на растения и вещества като наркотични”, а именно – коноп с
общо нетно тегло 3,62 грама на стойност от 21,72 лева (двадесет и един
лева и седемдесет и две стотинки), както следва: в себе си, на 6.02.2019 г.
около 10.45 ч. в гр. София, в парк „Княжевска градина“ в близост до
паметника на Съветската армия, 4 бр. обекта, съдържащи коноп /марихуана/:
1
– обект № 1 коноп /марихуана/с нетно тегло от 0,49 грама с процентно
съдържание от 17% тетрахидроканабинол, на единична стойност от 2,94 (два
лева и деветдесет и четири стотинки),
– обект № 2 коноп /марихуана/с нетно тегло от 0,42 грама с процентно
съдържание от 18% тетрахидроканабинол, на единична стойност от 2,52 (два
лева и петдесет и две стотинки),
– обект № 3 коноп /марихуана/ с нетно тегло от 0,46 грама с процентно
съдържание от 13% тетрахидроканабинол на стойност 2,76 (два и седемдесет
и шест стотинки) лева;
– обект № 4 коноп /марихуана/ с нетно тегло от 0,52 грама с процентно
съдържание от 18% на тетрахидроканабинол на стойност 3,12 (три лева и
дванадесет стотинки) лева;
както и за времето от 10.45 ч. до 16:30 ч. на 6.02.2019 г. в гр. София ул.
*******, ет. 6, ******, в буркан – високорисково наркотично вещество коноп
/марихуана/ с нетно тегло от 1,73 грама с процентно съдържание от 17%
тетрахидроканабинол, на единична стойност от 10,38 (десет лева и тридесет и
осем стотинки) лева,
като случаят е маловажен – престъпление по чл. чл.354а, ал. 5 вр. ал. 3,
пр. 2, т. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 НК го
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ глоба в полза на държавата в размер
на 1000 лв. (хиляда лева) и на основание чл. 304 НПК го признава за невинен
в това държането да е било с цел разпространение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.
4, алт. 1 НК и престъплението да е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1
НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъжда подсъдимия И.П.И.., със снета
самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 740, 63
лв. (седемстотин и четиресет лева и шейсет и три стотинки) по сметка на
СДВР, както и сумата от 170 (сто и седемдесет лева) по сметка на Софийския
градски съд.
ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 5 НК в полза на държавата
предмета на престъплението – високорисковите наркотични вещества –
коноп, предадени в Агенция „Митници“ с приемо-предавателен протокол №
62763/22.05.2019 г. , които след влизане на присъдата в сила да бъдат
УНИЩОЖЕНИ на основание чл. 112, ал. 2 от НПК.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийския апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.о.х.д.№ 2892/2021 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29
състав
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 334/2019 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. вх. № 862/20 г. по описа
на Софийска градска прокуратура, срещу И.П.И.. за това, че за времето от 10:45ч. до
16:30 ч. на 6.02.2019 г. в гр. София в условията на продължавано престъпление – с две
деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, без надлежно разрешително
съгласно чл.73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73 ал. 1 от ЗКНВП държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества, включени в Списък I - Растенията и веществата с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина – приложение № 1 към чл. 3 ал.
1 от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични,
коноп с общо нетно тегло 3,62 грама на стойност от 21,72 лв., както следва:
1. На 6.02.2019 г. около 10.45 ч. в гр. София, в парк ,,Княжевска градина“ в близост до
паметника на Съветската армия без надлежно разрешително по чл. 73, ал. 1 от Закона
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 3, ал. 1 Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73 ал. от ЗКНВП държал 4 бр.
обекта с цел разпространение, съдържащи високорискови наркотични вещества,
включени в Списък I – Растенията и веществата с висока степен на риск за
общественото здраве поради вреден ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната ветеринарната медицина – приложение № 1 към чл. 3 ал. 1 от
,,Наредбата реда за класифициране на растения и вещества като наркотични – коноп
/марихуана/ както следва: обект № 1 коноп/марихуана/ с нетно тегло от 0,49 грама с
процентно съдържание от 17% тетрахидроканабинол на единична стойност от 2,94
лева, обект № 2 коноп (марихуана) с нетно тегло от 0,42 грама с процентно
съдържание от 18% тетрахидроканабинол, на единична стойност от 2,52 лева, обект №
3 коноп (марихуана) с нетно тегло от 0,46 грама с процентно съдържание от 13%
тетрахидроканабинол на стойност 2,76 лева; обект № 4 коноп (марихуана) с нетно
тегло от 0,52 грама с процентно съдържание от 18% на тетрахидроканабинол на
стойност 3,12 лева.
2. За времето от 10.45 ч. до 16:30 ч. на 6.02.2019 г. в гр. София ул. „ ****, ******, без
надлежно разрешително съгласно чл.73 ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 3 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване
на дейностите по чл. 73 ал. 1 от ЗКНВП държал с цел разпространение буркан,
съдържащ високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/ с нетно тегло от
1,73 грама с процентно съдържание от 17% тетрахидроканабинол на единична
стойност от 10,38 лева, включено в Списък I - Растенията и веществата с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина – приложение № 1 към чл. 3 ал.
1 от ,Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични –
престъпление по чл.354а ал. 1 изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 26, ал.1 от HK.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратура не поддържа
обвинението срещу подсъдимия И.И. в частта относно целта на държането на
наркотичните вещества – за разпространение. Счита, че не са събрани убедителни и
надеждни доказателства в негова подкрепа. Същевременно приема за несъмнено
1
установени инкриминираните две деяния при обстоятелствата, описани в обвинителния
акт. Излага доводи, че фактическата обстановка се изяснява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства чрез свидетелските показания, протокола за
извършеното претърсване и изземване в обитаваното от подсъдимия жилище, а така
също и от заключенията на физико-химическата и съдебно оценителната експертиза.
Относно наказанието счита, че следва да бъде определено при съобразяване на редица
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата
на други висящи наказателни производства, младата възраст и добрите му
характеристични данни на подсъдимия, малкото количество и ниската стойност на
инкриминираното наркотично вещество, както и факта, че от извършване на
престъплението е изминал значителен период от време. Поради това предлага
наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Алтернативно, ако съдът намери, че установеното държане на наркотични вещества от
страна на подсъдимия представлява маловажен случай, предлага деянието да бъде
квалифицирано по ал. 5 на основния текст на това престъпление и да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78а НК с налагане на глоба към средния размер.
Защитникът на подсъдимия пледира, че обвинението не е доказано и моли
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Твърди, че в наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не може
да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Алтернативно, в случай
че съдът не приеме, че са допуснати изтъкнатите от защитата нарушения, моли
подзащитният й да бъде признат за невинен по обвинението за специалната цел за
разпространение, а деянието му да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.
354а, ал. 5 НПК с оглед ниската стойност на веществото и на обществената опасност на
дееца, изводима от личните качества на подзащитния й, чистото му съдебно минало,
изключително добрите му характеристични данни.
Подсъдимият И.И. дава обяснения, в които признава, че е държал
наркотичните вещества, включени в обвинението, но категорично отрича държането да
е било с цел разпространение. Разказва, че поради напрежението в студентския му
живот се случвало епизодично да употребява марихуана, изразява искрено съжаление
за това и твърди, че след събитието променил начина си на живот и не би допуснал
същата грешка. В последната си дума моли за справедлива присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.П.И.. е роден на *******. в гр. София, с ЕГН **********,
българин, български гражданин е, неженен, неосъждан, със средно образование,
студент последна година редовно обучение в УНСС, специалност „Международни
отношения“, с постоянен адрес: гр. София, ул. “****, с настоящ адрес: гр. София, ул.
****. Преди изпити подсъдимият пушел епизодично марихуана (коноп), защото така
смятал, че потиска напрежението. По време на разглежданото събитие подсъдимият
работел като фитнес инструктор и се ползвал с много добра репутация.
На 6.02.2019 г. сутринта подс. И. тръгнал за изпит в УНСС в гр. София. На
път за станцията на метрото минал през парк Княжевска градина. Случайно срещнал
своя познат св. СЛ. ОХ. Г.. и двамата продължили пеша, разговаряйки за фитнес
програмата на св. Г., който наскоро бил претърпял операция на лявото коляно. В
района на паметника на Съветската армия около 10.45 ч. двамата били спрени за
полицейска проверка от свидетелите Г.Г. и Д.Д., полицаи от 1 РУ-СДВР, назначени
този ден за пеши патрул. В себе си подсъдимият държал за лична употреба коноп с
общо нетно тегло 1,89 грама в полиетиленов плик, оформен на четири топчета: обект
2
№ 1 коноп с нетно тегло от 0,49 грама с процентно съдържание от 17%
тетрахидроканабинол; обект № 2 коноп с нетно тегло от 0,42 грама с процентно
съдържание от 18% тетрахидроканабинол; обект № 3 коноп с нетно тегло от 0,46 грама
с процентно съдържание от 13% тетрахидроканабинол; обект № 4 коноп с нетно тегло
от 0,52 грама с процентно съдържание от 18% на тетрахидроканабинол. Полицейските
служители обискирали подсъдимия и св. Г. и намерили подсъдимия 4-те топчета с
наркотично вещество. Впоследствие в полицейското управление св. Д. съставил
протокол за доброволно предаване на марихуаната, който подсъдимият подписал.
След като установили, че подсъдимият живее в гр. София ул. ****, ******,
полицейските служители уведомили разследващите органи, които в периода до 16,30 ч.
същия ден извършили претърсване в апартамента. В стаята, обитавана от подсъдимия,
в чекмедже в бюро, открили буркан, в който намерили коноп (марихуана) с нетно
тегло от 1,73 грама с процентно съдържание от 17% тетрахидроканабинол, който
подсъдимият държал за лична употреба.
Общата стойност на наркотичните вещества, държани от подсъдимия в него и
апартамента му, възлизала на 21,72 лв.
Подс. И. е психично здрав. По време на разглежданото събитие е могъл да
разбира свойството и значението на поведението си и да го ръководи. Няма зависимост
към наркотични вещества.
За подсъдимия са събрани отлични характеристични данни. Съзряването му е
било пълноценно, работи и продължава образованието си. Оценен е от предишния си
работодател като надежден и изпълнителен служител и колега.
Съдът прие за несъмнено установена изложената фактическа обстановка след
комплексен анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на
подсъдимия И.П.И.. (л. 74-75 от съд. д.), показанията на свидетелите Р. В. Р. (л. 76 от
съд. д..), Г. ЦВ. Г. (л. 76-78 от съд. д. и приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. с
ал. 1, т. 2 от НПК – л. 10 и следващите от д. пр.), Д. Г. Д. (л. 79-82 от съд. д. и
приобщените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 12 и следващите от
досъд. пр.), АНН. Д. АТ. (л. 82 от съд. д.), С.О. Г. (л. 119-121 и сл. от съд. д., дадените в
хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 5 и ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2 от НПК – л. 95 от досъд. пр., депозираните показания при първоначалното
разглеждане на делото и приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК – на л.59
от НОХД 4625/2019 ), ВЛ. Б. ЦВ. (л. 129-130 и сл. от съд. д.), Г. СТ. Н. (л. 131-132 от
съд. д.), Н. Цв. Н. (л. 132-134 от съд. д., дадените в хода на досъдебното производство и
приобщени на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 20 от досъд. пр.);
писмени доказателства и доказателствени средства –протокол за претърсване и
изземване от 6.02.2019 г. на апартамент, находящ се в гр. София, ул. ****q ****** (л.
24-27, досъд. пр.), справка за съдимост (л. 30, л. 106, досъд. пр. ), характеристики, чрез
експертните способи на доказване – заключенията на съдебно-оценителна експертиза
(л. 85-86, досъд. пр.), на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза (л. 77 и сл., досъд. пр.), на химичната експертиза НИК № 19 НАР-577 (л.
61-63, досъд. пр.), физико-химична експертиза № 79-Д/2019 (л. 73, досъд. пр.), физико-
химична експертиза № 83-Х/2019 (л. 65-66, досъд. пр.), дактилоскопна експертиза №
19/ДКТ-139 (л. 56 и сл. от досъд. пр.).
Както посочва и защитникът, при събирането на веществените доказателства
– наркотични вещества, държани от подсъдимия сутринта на 6.02.2019 г. в парка
Княжевска градина, са допуснати процесуални нарушения, които обаче не
възпрепятстват да бъдат установени надеждно и категорично съществените
обстоятелства, че действително подсъдимият е носел в себе си за лична употреба
инкриминираното количество марихуана, разпределено в 4 топчета с различна
3
концентрация на активното наркотично вещество тетрахидраканабинол. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, че не е предал доброволно веществата, а че те
са били намерени при обиска, който му е бил извършен от полицейските служители.
Относно тази част на събитията обясненията на подсъдимия, които по същество
представляват самопризнание, са решаващият доказателствен източник за изясняване
на обективната истина. При съблюдаване на правилата за доказателствената тежест по
чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на
подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от
несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено
основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно
невъзможна версия. Съобразявайки тази базисна правна постановка, съдът установи, че
обясненията на подсъдимия не само че не се опровергават от други несъмнени
доказателства, издържали проверката за достоверност, но се подкрепят от показанията
на св. Г.. Това е така, тъй като показанията на полицейските служители св. Г.Г. и св.
Д.Д. в частта относно намирането на наркотичното вещество не представляват годен
доказателествен източник. Показанията на тези свидетели демонстрират
пристрастност, мотивирана от видимия им стремеж да избегнат какъвто и да било риск
от възможността да бъдат упрекнати относно законността на полицейската проверка. В
тази насока е красноречив фактът, че св. Г. не си спомня никакви подробности от
твърдения акт на доброволност от страна на проверяваните лица, а св. Д., за да отрече,
че наркотичното вещество е намерено при обиск, отрича изобщо да е бил извършван
обиск на лицата преди да бъдат транспортирани в полицейското управление, въпреки
полицейското правомощие по ЗМВР, и не отговаря на въпроса у кого е било
наркотичното вещество по време на транспортирането. Св. Д. изтъква опита си за
установяване на наркотични вещества, от който става ясно, че практиката му се
изчерпва с документалното оформяне на акт на доброволно предаване от съответния
държател на наркотика. Св. Д. не е в състояние да изясни, ако проверяваното лице не
признава или отказва да предаде забранено вещество, какви полицейски действия в
този случай се извършват. Впоследствие на поставения въпрос какви действия
конкретно се предприемат, когато полицейските служители имат съмнения, че
проверяваното лице е въоръжено, в крайна сметка признава, че се извършва
претърсване на лице, но настоява, че името на тези действия не е „обиск“, а
„полицейска проверка“. Изтъкнатите специфични характеристики на показанията на
полицейските служители в тази част са основанието съдът да приеме, че те не
представляват обективно и безпристрастно отражение на действителното развитие на
събитието. В същото време обясненията на подсъдимия не са насочени към изграждане
на оневиняваща версия и съдържат последователен, логически устойчив и
безпротиворечив разказ, който съответства на показанията на св. Г..
При това положение съдът намира за установено, че полицейските служители
са извършили обиск на подсъдимия и това действие не е било обективирано в протокол
за извършване на процесуално следствено действие, както изисква разпоредбата на чл.
128 НПК, нито е спазена процедурата по чл. 164 НПК. След това е създадена
привидност, че подсъдимият доброволно е предал наркотичните вещества, за да бъде
спестена процесуалната дейност по изготвяне на писмени доказателствени средства. В
този смисъл решаващи за съдбата на тази част на обвинението са обясненията на
подсъдимия, които кореспондират на показанията на свидетелите полицейски
служители относно държането на конкретните количества коноп у подсъдимия.
Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК никои доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила, т.е. нито да могат бъдат
априори приоретизирани, нито противното – да бъдат дисквалифицирани изначално.
Поради това въпреки незаконосъобразността на извършеното процесуално действие
4
обиск обясненията на подсъдимия и потвърдените показания на свидетелите
полицейски служители в посочената част са достатъчни, за да се докажат несъмнено
фактите за държането на наркотичните вещества в района на паметника на Съветската
армия и авторството на подсъдимия.
От показанията на свидетелите В.Ц., Н.Н., Г.Н., протокола за претърсване и
изземване от апартамента на ул. „Московска“, който е годно писмено доказателствено
средство, и не на последно място – от обясненията на подсъдимия се изяснява
еднопосочно, че в жилището е намерен буркан с остатъчни количества марихуана,
която принадлежала на подсъдимия и била предназначена за лична употреба.
По делото не са събрани никакви доказателства относно това подсъдимият да е
разпространявал наркотични вещества или намерените в него и в дома му вещества да
са били предназначени за разпространение.
От показанията на свидетелките Р.Р. и Г.Н., баби на подсъдимия, се изясняват
конкретните факти за израстването на подсъдимия, за учебните му интереси и
постигнатите лични успехи в образованието. От показанията на св. А. се извежда, че
подсъдимият е надежден и отговорен в работата си млад човек. Много добра
професионална атестация се съдържа и в показанията на св. Г..
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прие от правна страна следното.
Подсъдимият И.П.И.. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК.
От обективна страна по делото несъмнено се установява, че в посочения
времеви интервал подсъдимият на две различни места – в себе си в гр. София, в парк
,,Княжевска градина“ в близост до паметника на Съветската армия около 10,45 ч., и в
интервала от 10,45 ч. до 16,30 ч. в дома си в гр. София ул. „****, ******, държал без
надлежно разрешително съгласно чл.73 ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 3 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване
на дейностите по чл. 73 ал. 1 от ЗКНВП високорискови наркотични вещества
– растителна маса от растението наркотичен коноп (марихуана) с общо тегло 3.62
грама на стойност 21.72 лв., разделена в пет обекта с процентно съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол съответно 17%, 18%, 13 %, 18 %, 17 %.
Конопът е наркотично вещество, включено в Списък I - Растенията и веществата с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина – приложение №
1 към чл. 3 ал. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като
наркотични.
Съдът не споделя тезата на прокуратурата, че с описаните си действия
подсъдимият е осъществил две деяния в рамките на едно продължавано престъпление.
Вярно е, че подсъдимият е държал на две различни места наркотични вещества, но тези
факти показват, че деянието е едно, защото представлява психофизическо единство –
единна проява, извършена в изпълнение на едно конкретно решение на подсъдимия –
да разполага с марихуана за собствена епизодична употреба. Видно от развитието на
ситуацията, двете прекъсвания на фактическата власт върху предмета на
престъплението в кратък времеви интервал не произтичат от поведението на
подсъдимия, нито от волево управляван процес по вземане на отделни решения, а от
действията на органите на досъдебното производство, които по различно време в
рамките на един ден са установили двете места, на които подсъдимият е държал
забранените от закона вещества. Поради това съдът прие, че е налице едно деяние, а не
– усложнено престъпление под формата на продължавано, включващо два
самостоятелно осъществени състава на престъплението държане на наркотични
5
вещества.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал, че държи у себе си високорискови наркотични вещества
без надлежно разрешително. Съзнавал е общественоопасния характер на забраненото
от закона поведение, разбирал е, че с действията си извършва противоправно деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Същевременно по делото не се доказва, че подсъдимият е държал с цел
разпространение наркотичните вещества, което изключва съставомерния субективен
елемент по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК.
Въз основа на тези съображения, които изискват оправдаване на подсъдимия
за това престъплението да е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, а държането
на наркотичните вещества да е било с цел разпространението им, както и с оглед
доказателствата за личността на подсъдимия и конкретната специфика на предмета на
престъплението, съдът прие, че деянието е маловажен случай. Преценката за
маловажността на случая е комплексна и индивидуална и се определя от фактите по
делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, в която се съдържа легално
определение на юридическото понятие за маловажност. По смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК деянието представлява „маловажен случай“, когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на
вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е
извършено деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в сравнение
с обикновените случаи може да даде основание за разграничаването му от
престъплението и за приемане, че се касае за маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на
ОСНК на ВС). В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността
на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието,
изводима както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от
другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца – личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка. Именно през тази призма съдът обсъди конкретните
обстоятелства, отнасящи се до личността на подсъдимия, вида и стойността на
предмета на престъплението и на вредните му последици и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното:
– количеството наркотично вещество е минимално, минимална е и неговата
стойност, концентрацията на активните наркотично действащи компоненти също не е
висока;
– обстоятелството, че марихуаната спада към така наречените “меки дроги” и
при нея не се формира физическа зависимост, а само психическа;
– подсъдимият не е наркотично зависим и деянието е инцидентна проява в иначе
законосъобразния му живот;
– отличните характеристични данни за подсъдимия, правилното му и пълноценно
развитие като съзряваща личност – след завършване на средното си образование
продължил образованието си в университет, работи, има позитивна оценка от
работодателя и успешна кариера;
– младата му възраст;
– перфектното процесуално поведение на подсъдимия;
6
– чистото съдебно минало на подсъдимия.
С оглед на комплексното значение на всички изтъкнати обстоятелства съдът
преквалифицира деянието на подсъдимия по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т.1 от
НК и оправда подсъдимия за това да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.
1, пр. 4, алт. 1 НК, както и за това престъплението да е продължавано по смисъла на чл.
26, ал. 1 НК.
Правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК неминуемо се
отразява и на наказуемостта на подсъдимия, която с оглед на предвидената за това
престъпление санкция (глоба) и наличието на останалите обективни предпоставки,
установени в закона, изисква освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 НК.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с
деянието не са причинени съставомерни последици, не са налице и отрицателните
предпоставки по чл. 78а, ал. 7 НК.
По отношение на размера на глобата съдът съобрази, че чл. 78а, ал. 5 НК
създава забрана административното наказание да надвишава размера на предвиденото
за съответното престъпление наказание глоба. В този смисъл за деянието, за което е
признат за виновен, подсъдимият не може да носи по-тежко наказание от това, което е
посочено в чл. 354а, ал. 5 от НК, а именно 1000 лева. Минималният размер на
административното наказание глоба обаче е уреден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от
НК и поради това съдът следва да съобрази именно него в случаи като настоящия, а не
минималния размер, предвиден за наказанието глоба по чл. 47 от НК. Това е така,
доколкото наказанието глоба по чл. 47 НК представлява реализация на наказателна
отговорност, а това по чл. 78а, ал. 1 НК е административно, т.е. реализира по-лека по
вид санкционна отговорност, която не води до обременяване на съдебното минало на
подсъдимия. В този смисъл чл. 78а, ал. 5 НК гарантира единствено, че размерът на
административното наказание глоба няма да надвишава максималния размер на
същинското наказание глоба, предвидено за съответното престъпление, в случая – по
чл. 354а, ал. 5 НК, но не може да бъде по-ниско от императивно въведения му
минимум в чл. 78а, ал. 1 НК (в същата насока решение № 69/2010 г. на ВКС по н. д. №
684/2009 г., II н. о.).
На тази основа съдът наложи на подсъдимия административно наказание

глоба в единствено възможния размер от 1000 лв., които е минималният, предвиден в
чл. 78а, ал. 1 НК и максимално ограниченият в чл. 354а, ал. 5 НК.
На основание чл. 354а, ал 6 вр. ал. 5 НК съдът отне в полза на държавата
предмета на престъплението – високорисковите наркотични вещества – коноп,
предадени за съхранение в Агенция Митници, които след влизане на присъдата в сила
следва да бъдат унищожени на основание чл. 112, ал. 2 от НПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди
подсъдимия И.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 740, 63 лв. по
сметка на СДВР, както и сумата от 170 лв. по сметка на Софийския градски съд.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.



7
Съобщи за изтекли лични данни