Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Русе, 14.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети ноември през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева
при
секретаря ГАЛЯ Г., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2248 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск по искова молба на Т.И.С., ЕГН ********** рещу П.Т.Б., ЕГН **********
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Т.И.С. твърди, че на 08.09.2002 г., при автомобилна
катастрофа между селата И. и К. (Русенска област) загинал синът му И. Т.С..
Заедно с неговата майка и бивша съпруга Р.
Т.Б. (сестра на П.Т.Б. - ответницата), били разстроени от кончината му. Независимо
от обстоятелството, че били разведени, с нея поддържали добри отношения и от нея
знаел, че малко преди смъртта на сина им тя била откупила за себе си гроб.
Била заплатила
таксата за гробоползване на гроб № 1 а, намиращ се в раздел 2, парцел 11 а, ред 2, в Гробищен парк „Чародейка" в гр. Русе (ГП „Чародейка"). Макар
че гробът бил предназначен за нея, тя настояла сина
им да бъде погребан в него. Но тъй като не се знаело
кой от тях двамата ще умре по-рано, за да не се налагало после да бъдат ровени костите на сина им, а да си почивал в покой, предложила: ако тя умре преди
него, да й откупи гроб в близост
до този, а ако той умре преди нея,
тя щяла да направи същото. Съгласил се с предложението й и тъй
като тя била изпаднала в депресия, той поел организацията и разходите
по погребението. На 10.09.2002 г. погребали сина си по християнския обичай в гроб № 1а, след което за тях двамата, като негови родители, се породило правото на гробоползване
върху този гроб, съгласно Наредба № 13 за организация и управление на гробищните
паркове в гр. Русе и кметствата в Русенска община, приета с Решение № 411 по Протокол № 24/28.11.1997 г. на Общински съвет Русе (Наредба
№ 13/1997 г.). Със свои средства направил паметник на
сина си от мрамор, оградил гроба с гранит,
а за да освободи бившата си
съпруга от ангажиментите за засаждане на цветя и за периодично обслужване на гроба, наел жена, която
да върши това срещу заплащане. В последствие всички християнски траурни ритуали за почитане паметта на сина им, като възпоменания,
панихиди и пр. (на повечето от които присъствала и ответницата със семейството си), организирали заедно с бившата му съпруга. Освен
паметна плоча на лобното място на сина им, за годишнината
от смъртта му прокарал вода и направил чешма в двора
на църквата в с. К., освещаването на която извършил лично Русенският
митрополит Неофит (понастоящем- Негово Светейшество
Неофит I - Патриарх Български и митрополит Софийски), в присъствието на бившата му съпруга и най-близките му хора, които
споделяли мъката им и с които приживе тя поддържала добри отношения. След смъртта й до 15.09.2013 г. всички описани дейности и поддържането на гроба извършвал само той.
На 06.08.2013г. ответницата му съобщила по телефона, че
сестра й починала скоропостижно от инфаркт. Попитал я къде е
положено тялото за поклонение, кога ще бъде погребението
и предложил да откупя подходящо гробно място, както се били разбрали със
сестра й. Тя не отговорила нищо определено. Казала му, че ще му се обади
допълнително. Минало време, но
обаждане от ответницата не последвало, което го накарало да си мисли, че в суматохата
около смъртта и погребението същата е пропуснала да стори това, но се оказало, че тя изобщо не е искала той да научи за намеренията й
да кремира трупа на сестра си и да зарови урната с праха й в гроба на
сина му, под предлога, че това е
било
предсмъртното й желание.
С
притежаваното от нея удостоверение за наследници на
сестра си, както и от обстоятелството, че таксата за гробоползване на гроба на сина им била заплатена от починалата му съпруга до 2015
г., ответницата получила разрешение от администрация на ГП „Чародейка"
за полагане урната с пепелта от сестра й в гроб № 1а. Без
гробищната администрация да съобрази императива на чл. 12 ал. 1 от Наредба № 13/1997 г., съгласно който след смъртта на сина им правото на
гробоползване върху този гроб имали само
той
и бившата му съпруга, а след нейната смърт - само той (като единствен
жив наследник на сина си), поради което само той (но не и
ответницата) имал право да извършва последващи
погребения в него, както разпореждала чл. 12 ал. 2 т. 1 от същата
наредба.
По описания начин, в
разрез с разпоредбите на чл. 19 ал. 2 и ал.
З от Наредба № 13/1997 г.), на 15.09.2013 г.,
предвиждащи да бъде уведомен от съответното длъжностно лице, или от
погребалната фирма, наета за погребението, ответницата
позволила гробът на сина му да бъде разкопан, като урната с праха
от сестра й била закопана в тази му част, предназначена за
засаждане на живи цветя. При това, без да бъде поставен траурен
надгробен знак, каквото задължение визира чл. 28 ал. 1 от същата наредба, или някакъв надпис, за да знаят хората, че освен синът му, в този гроб
почива и майка му Р. Т.Б. - сестра на ответницата.
Вместо да си
заплати съответната такса: за урнов гроб, съгл. чл.10 т. 2 от Наредба № 13/1997 г., в който да постави урната с пепелта от сестра й или за нов
обикновен гроб, съгл. чл.10 т. 1 от същата наредба (в който също може да положи урната) и така легално да придобие право на гробоползване, с
поставяне на урната в гроба на
сина му, ответницата успяла да придобие качеството на „грижовник" за този гроб,
след съответното вписване в регистъра на покойниците, воден и
поддържан в ГП „Чародейка".
За него
описаните действия, освен незаконност и кощунство, представлявали и оскверняване гроба на сина му.
На 22.02.2014 г. ответницата констатирала, че урната с пепелта от сестра й липсва от гроба и подала
писмен сигнал до Районна прокуратура - гр. Русе,
където било образувано досъдебно наказателно производство -
преп. вх. № 1192/2014 г. - ДП № 2780/2014 г. на РП -Русе (ДП № 809/2014
г. на ОДМВР-Русе) срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, спряно на 06.04.2014 г. до
разкриване извършителя на престъплението.
Същевременно,
въпреки че лично била констатирала липсата на урната от гроба на сина му, на 05.03.2017 г., в нарушение на чл. 10, ал. 2 от сега действащата
Наредба № 13 за организация и управление на гробищните
паркове на територията на Община Русе, приета с Решение № 1066 по Протокол № 40/18.07.2014 г. на ОС-Русе (Наредба № 13/2014г.),
ответницата предплатила таксата за правото на гробоползване върху гроб № 1а за
срок не от 15, а от 50 години - до 05.03.2067 г., с
единствената цел да го лиши той да стори
това
и до края на живота му да ползва спокойно законното си
право на гробоползване и на грижовник върху гроба на неговия син. От
този момент нататък реално той бил лишен от законното му право на гробоползване: да се грижи лично за гроба на сина си и да почита паметта му,
спокойно да извършва възпоменателните християнски обреди и
ритуали, или дори да поставя на гроба му цветя,
необезпокояван от присъствието на чужди хора и без да зависи от доброто
отношение на ответницата. Принуден бил да прави всичко това с
огорчение и чувство на безпомощност, само след като
предварително лично се е убедил, че ответницата не се намира там и няма да я
срещне, а не когато пожелае.
За да може пълноценно да се
възползва от полагащото му се по закон и по морал
право на гробоползване и на грижовник за гроба на сина си, бил принуден да подаде заявление в този
смисъл до Директора на ОП „Обреден дом" - Русе. Била
издадена Заповед № 22/20.11.2017 г., с която за грижовник на гроб № 1а, в който се намират само тленните останки на неговия син, бил определен той. Ответницата оспорила заповедта пред
Административен съд - гр. Русе, с мотива - че урната била извадена по престъпен начин и че в РП -Русе имало досъдебно производство. Така, с влязло в сила
решение по адм.д. № 469/2017 г. на АС -Русе заповедта била обявена за нищожна, поради „,липса на компетентност''' от страна на
административния орган за издаването й. В Наредба № 13
нямало разпоредба, оправомощаваща Директора на ОП „Обреден
дом" - Русе да определя грижовници за гробните места, а защита на
накърнените си права можел да потърси по исков ред.
Предвид
изложеното моли съда: Да обяви нищожността на предоставеното в полза на П.Т.Б. и вписано в регистъра на покойниците
към ГП „Чародейка" в гр. Русе, без правно основание и при нарушение на
императивни разпоредби от Наредба № 13 за организация и управление на
гробищните паркове на територията на община Русе, приета с Решение № 585 по
Протокол № 29/25.4.2005 г. на ОС-Русе и Наредба № 13 за организация и
управление на гробищните паркове на територията на община Русе, приета с
Решение № 1067 по Протокол № 40/17.7.2014 г. на ОС-Русе, право на гробоползване за срок от 50 години върху
гробното място, намиращо се в същия гробищен парк, раздел 2, парцел 11а, ред 2,
а именно - гроб № 1а, в който на 10.09.2002 г. е погребан И. Т.С..
2. Да
приеме за установено по отношение на ответницата П.Т.Б., че
правото на гробоползване върху гробното място, намиращо се в ГП
„Чародейка" в гр. Русе, раздел 2, парцел 11а, ред 2, а именно - гроб № 1а,
в който на 10.9.2002 г. е погребан И. Т.С., съществува и принадлежи на неговия баща и единствен жив наследник Т.И.С..
Претендира разноски по делото.
Ответната страна
– П.Т.Б., в
писмен отговор оспорва
предявените искове и излага доводи за тяхната неоснователност.
Третото лице – помагач на
страната и на двете страни Община – Русе,
ангажира становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като съобрази становищата на страните
и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са предявени от страна с надлежна процесуална, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 13.04.2002г. Р. Б., сестра на ответницата П.Б.
и бивша съпруга на ищеца Т.С., откупила гробно място раздел 2, парцел11а, ред
2, гроб 1а в гробищен парк „Чародейка“, гр.Русе за срок от 15 години. На
10.09.2002г. синът на Р. Б. и Т.С. бил погребан в гробното място. На
07.08.2013г. Р. Б. починала и ответницата П.Б., нейна единствена наследница,
положила урната с праха на Р. Б. в същия гроб, каквото било предсмърното й
желание. Като единствена наследница на последния положен в това гробно място
покойник, ответницата П.Б. е вписана за грижовник на гробното място. На
22.02.2014г. П.Б. установила, че урната
с праха на сестра й е извадена от гроба и подала сигнал в Районна прокуратура
Русе за извършеното оскверняване на гроба. Образувано било досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, което към настоящия момент е спряно.
На 5.03.2017г. П.Б. заплатила
правото на гробоползване за още 50 години, до 2067г.
На 29.09.2017г. Т.С. подал
заявление до административния ръководител на гробищен парк „Чародейка“, гр.Русе
/видно от материалите по приложеното адм.д.№ 469/2017 г. на Административен
съд-Русе/ да бъде заличена П.Т.Б. от регистрите на парка като грижовник на
гроба на И. Т.С. и Р. Т.Б. и на нейно място да бъде вписан Т.С.. На
20.11.2017г. е издадена Заповед, с която Т.И.С. е определен за грижовник на
гробно място раздел 2, парцел11а, ред 2, гроб 1а в гробищен парк „Чародейка“,
гр.Русе. Тази заповед е оспорената от П.Б.,
за което е образувано цитираното административно дело, по което е постановено
решение, с което е обявена за нищожна Заповед
№ 22/20.11.2017 г., издадена от Директор на общинско предприятие „Обреден дом“
Русе. Решението на Административен съд-Русе е потвърдено с Решение на Върховен
административен съд.
Ищецът основава претенциите си с
това, че от момента, в който ответницата е вписана като грижовник на гробното
място, той не можел да се грижи за гроба на сина си и да почита паметта му, да
извършва спокойно възпоменателни християнски обреди и ритуали, или дори да поставя
на гроба му цветя, необезпокояван от присъствието на чужди хора и без да зависи
от благоволението на ответницата. Твърди, че бил принуден да прави това с мъка,
огорчение и тягостно чувство на безпомощност, несправедливост и унижение, че
ответницата може да се намира там. Твърди, че правото на П.Б. на гробоползване
не й принадлежи, тъй като урната с праха на покойната й сестра е извадена от
гроба в периода 06.02.2014 – 22.02.2014 год. и към настоящия момент в този гроб
са тленните останки на неговия син И. Т.С., поради което счита, че за грижовник
на гроба следва да бъде приет той като негов баща.
Ответницата П.Б., оспорва
предявените искове с аргумента, че никой, включително и ищеца не може да черпи
права от нечие престъпно поведение – изваждане на урната от гробното място, пък
макар и извършителят на това престъпление да е неизвестен. Навежда съображения,
че не е налице акт на длъжностно лице, по силата на който урната с праха от
тленните останки на сестра й да е извадена от определеното й по надлежния
законов ред гробно място. Твърди, че тя е единствения жив наследник на
последния положен в този гроб покойник в лицето на Р. Т.Б. и като такава за нея
съгласно действащата нормативна уредба, се е породило безвъзмездно право на
гробоползване за срок от осем години, за
което в последствие тя е заплатила за вечни времена.
От разпитаните свидетели на
ищцовата страна не се доказаха твърденията на ищеца, че не може да се грижи за гроба на сина си и да почита
паметта му, да извършва спокойно възпоменателни християнски обреди и ритуали.
Установи се, че никой не му пречи до върши това, както и че противно на
твърденията му за невъзможност да се грижи за гробното място на сина си, дори е
наел озеленител, който да подържа гроба му. От разпита на св. Ангелова ,
съжителстващ партньор от дълги години с
ищеца се установи, че нито П.Б., нито нейни близки някога са пречили на ищеца
да извършва обреди и ритуали на гроба на сина си. Ангелова свидетелства, че Т.С.
е наел жена, която да се грижи за гроба, която също е разпитана по делото и
дава подробни показания за начина по
който полага грижите, за които е наета. Св. Радев установява, че по поръка на
ищеца също се е грижил за процесния гроб. Дори излага твърдения, че само С. се
грижи за гробното място.
В хода на делото е разпитан и
свидетелят Николай Г. – съпруг на ответницата,
от разпита му се установява, че ищецът С. бил категорично несъгласен
тленните останки на Р. Б. да бъдат положени в гроба на Иван С.. Това принудило
ищцата да търси алтернативни варианти, за да изпълни предсмъртното желание на
сестра си тленните й останки да бъдат положени до тези на покойния й син, като
за целта тялото на Р. Б. било кремирано, а урната с праха й била положена в
горния десен в гробното място. При едно от посещенията на гроба през м.
февруари 2014 год., ищцата и свидетелят установили, че урната с тленните
останки на Р. Б. е извадена от гроба, за което уведомили Русенски районна
прокуратура. Г. свидетелства, че преди полагането на урната в гроба е взел шепа
прах от тленните останки на Р. Б., която възнамерявал да разпръсне по река
Дунав, във връзка с желание на Р. Б. да осъществи своя мечта да пътува по
реката, което желание останало неизпълненио, поради внезапното заболяване на
същата, довело и до смъртта й. След изчезването на урната от гробното място,
свидетелят Г., лично разпръснал тази част от тленните останки на Р. Б. в
гробното място, където почива синът й, за да не бъде нарушено предсмъртното й
желание да бъдат положени в един гроб с детето й. Г. изнася данни, че за гроба
грижи полагат, както близките на Р. Б., така и тези на другият покойник положен
в гроба – Иван С., т.е. от страна на ищеца.
При така изложените факти, съдът
формира следните правни изводи:
В конкретния казус е приложима
Наредба №13 за организация и управление на гробищните паркове на територията на
Община Русе, приета с решение №1067 по протокол №40/17.07.2014г. на Общински
съвет Русе. От анализа на чл.12 от Наредбата, /„Близките на починалия
определят помежду си лице, което ще изпълнява функциите на грижовник,
регламентирани в тази наредба...“/ и чл.15, ал.2 от наредбата /“В
срок не по-малък от 3 месеца преди изтичане срока на правото на гробоползване директорът
на ОП „Обреден дом – Русе“ или определени от него служители уведомяват
грижовника, а когато не е
определен такъв – близките на починалия…“/ се установява, че 1.грижовникът
на гробното място се определя от близките на починалия.
Последният положен в процесното гробно място покойник е Р. Т.Б.. За да бъде
положена урната с праха от тленните й останки в това гробно място са изпълнени
всички административни и законови разпоредби. Дори и след оскверняването на
урната й, част от тленните й останки и към настоящия момент са в този гроб, пък
макар и свободно разпръснат праха й, а не поставен в съд /ковчег, или урна/. Не
съществува законово ограничение тленните останки на положен в гроб покойник да
са в ковчег или урна. Към настоящия момент последният положен в това гробно
място покойник е Р. Т.Б.. Ответницата е единствен нейн наследник. Съгласно
разпоредбите на Наредба № 13 за организация и управление на гробищните паркове
на територията на Община Русе, приета с решение №1067 по протокол
№40/17.07.2014г. на Общински съвет Русе, грижовникът се определя между близките
на покойника положен в гробното място, като в случая единствения близък на покойника
Р. Б. е ответницата и като такава тя е тази, която следва да е вписана като
грижовник в регистрите на ГП „Чародейка“ в гр. Русе, и право й на
гробоползване за срок от 50 години върху
гробно място, намиращо се в същия гробищен порк, раздел 2, парцел 11а, ред 2, а
именно – гроб №1а, в който през 2002 год. е погребан И. Т.С., а през 2013 год. Р.
Б. не е нищожно. По изложените съображения първия предявен от ищеца иск е
неоснователен. По същите съображения неоснователен се явява и вторият предявен
от ищеца иск да бъде прието за установено по отношение на отв. П.Т.Б., че
правото на гробоползване върху гробното място, намиращо се в ГП „Чародейка, в
гр. Русе, раздел 2, парцел 11а, ред 2, а именно – гроб № 1а, в който на
10.09.2002 год. е погребан И. Т.С., съществува и принадлежи на неговия баща и
единствен жив наследник Т.И.С..
Предвид изхода на спора, на
ответницата се следват направените по делото разноски, съгласно представения
списък – 900.00 лв. адвокатски хонорар /изплатен изцяло и в брой, видно от
договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран така и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Т.И.С., ЕГН **********, да бъде обявена
нищожността на предоставеното в полза на П.Т.Б., ЕГН ********** и вписано в
регистъра на покойниците към ГП „Чародейка“ в гр. Русе, право на гробоползване
за срок от 50 години върху гробно място, намиращо се в същия гробищен парк,
раздел 2, парцел 11а, ред 2, а именно – гроб №1а, в който на 10.09.2002 год. е
погребан И. Т.С..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.И.С., ЕГН **********,
да бъде прието за установено по отношение на П.Т.Б., ЕГН **********, че правото
на гробоползване върху гробното място, намиращо се в ГП „Чародейка, в гр. Русе,
раздел 2, парцел 11а, ред 2, а именно – гроб № 1а, в който на 10.09.2002 год. е
погребан И. Т.С., съществува и принадлежи на неговия баща и единствен жив
наследник Т.И.С..
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на П.Т.Б.,
ЕГН **********, сумата 900 / деветстотин/
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач – Община- Русе.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: