№ 47
гр. Трявна, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100061 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
В исковата молба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД против Д. Х. В. се излага,
че се предявява във връзка със заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по
описа на Районен съд – Бургас. С разпореждане от 05.01.2024 г. по ч.гр.д.
№3988/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас (възстановено ч.гр.д.
№8420/2010 г. по описа на същия съд) на ищеца било указано да предяви
установителен иск по чл.422 ГПК срещу длъжника Д. Х. В., но ищецът счита,
че в случая не са налице предпоставките за това. Твърди, че заповедта за
незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 31.03.2012 г., преди влизане в
сила на изменението на чл.415 ал.1 ГПК, поради което е влязла в сила.
Депозираното възражение от длъжника се явявало просрочено, а предявеният
иск по чл.422 ГПК недопустим. Твърди се в исковата молба, че на 05.09.2007 г.
между „Обединена Българска Банка“АД, като кредитор, и ответника, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който банката предоставила кредит в размер на 10 000 лв. срещу
задължението на кредитополучателя да върне ползвания кредит, заедно с
договорна лихва, при месечни вноски, всяка в размер на 163,13 лв., със срок
до 26.08.2015 г. Съгласно чл.7 от договора, при забава на плащанията на
1
главницата по кредита, включително при предсрочна изискуемост на целия
дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва. В чл.21 от
договора страните уговорили, че при пълно или частично неплащане на две
поредни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно
изискуем, без да е необходимо уведомяване на длъжника. На 30.09.2010 г.
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. С договор за продажба на
вземания (цесия) от 31.01.2018 г. вземанията по договора за кредит били
прехвърлени на ищеца, за което кредитополучателят бил уведомен от ищеца,
като пълномощник на цедента.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа
на Районен съд – Бургас, а именно: 7872,94 лв. – главница, 620,31 лв. –
договорна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г.; 37,47 лв. –
наказателна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който
оспорва предявения иск с твърдение за настъпила погасителна давност по
чл.110 ЗЗД за главницата и по чл.111 ЗЗД за лихвите. Твърди, че въз основа на
издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас са образувани изп. дело
№114/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г.., а по-късно и изп. дело №489/2021 г. по
описа на ЧСИ Н. Г... По първото изпълнително дело имало частично
погасяване на задълженията по заповедта, които не били съобразени при
предявяване на иска. И по двете изпълнителни дела в продължение на повече
от две години не били извършени валидни изпълнителни действия, поради
което изпълнителните производства следвало да се считат за прекратени.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а чрез
депозирано писмено становище на пълномощника си юрисконсулт М. М.
заявява, че поддържа предявения по делото иск и претендира за неговото
уважаване. Ответникът, чрез упълномощения адв. Г., поддържа направените в
писмения отговор оспорвания.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
2
намира за установено следното:
Въз основа на подадено на 19.10.2010 г. заявление е издадена заповед
№5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на
Районен съд - Бургас, с която е разпоредено длъжникът Д. Х. В. и длъжникът
Д. Г. Г. да заплатят солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД
следните суми: СУМАТА от 7872,94 лв. - главница по договор за
потребителски кредит от 05.09.2007 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 620,31 лв. –
договорна лихва, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г.;
СУМАТА от 37,47 лв. – наказателна лихва за просрочени главници, дължима
за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г.; СУМАТА от 566,53 лв. - разноски
по делото. За вземанията по заповедта е издаден изпълнителен лист от
26.10.2010 г.
На 29.06.2023 г. е подадено възражение от длъжника Д. Г. Г., в резултат
на което на заявителя е указано да преди установителен иск по чл.422 ГПК
срещу посочения длъжник. С определение №5745/10.10.2023 г. по ч.гр.д.
№3988/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас (образувано поради
унищожаването на ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас
след изтичане на срока за съхранение на делото по чл.65 ал.1 т.2 ПАС)
издадената заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г.
по описа на Районен съд – Бургас и издадения въз основа на него
изпълнителен лист са обезсилени спрямо длъжника Д. Г. Г..
На 04.12.2023 г. по образуваното ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на
Районен съд – Бургас е депозирано и възражение от длъжника Д. Х. В.. С
разпореждане №229/04.01.2024 г. по ч.гр.д. №3988/2023 г. по описа на Районен
съд – Бургас (възстановено от ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд –
Бургас) на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, като цесионер на вземане от
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е указано да предяви установителен
иск срещу длъжника Д. Х. В. относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В указания му едномесечен срок е
депозирана искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. №4018/2024
г. по описа на Районен съд – Бургас. С влязло в сила определение
3
№66/03.01.2025 г. по гр.д. №4018/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас
производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на
настоящия Районен съд – Трявна.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че на 05.09.2007 г. между „Обединена българска банка“АД /като
кредитор/ и ответника Д. Х. В. /като кредитополучател/, при поръчителството
на Д. Г. Г., е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с
обезпечение, по силата на който кредиторът се е съгласил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 лв. С договора
кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съобразно уговорените в
него условия и срокове и да го върне ведно с дължимите лихви. Съгласно
договора: Редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на
12,25% годишно. Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на
отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит, е
в размер на 13,6. Кредитът се издължава на 96 месечни анюитетни вноски в
размер на 163,13 лв., включващи главница и лихва, считано от 26.09.2007 г., на
26 число на месеца. Крайният срок на издължаване на дълга по кредита е
26.08.2015 г.
На 31.01.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД (като цедент) и „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД (като цесионер), по силата на който в полза на ищеца „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД са прехвърлени парични вземания, включително са
прехвърлени и вземанията по договор за предоставяне на потребителски
кредит с обезпечение от 05.09.2007 г., сключен с ответника Д. Х. В.. С
приложение №3 към договора за прехвърляне на парични вземания,
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е потвърдила извършената цесия.
На 21.12.2021 г. е изготвена уведомление за извършено прехвърляне на
вземания изх.№МА 00008182 до длъжника Д. Х. В., което е представено по
делото, но без данни за връчването му на адресата.
Въз основа на представени по делото справки от ЧСИ с рег.№802 Н. Г..
се установява, че въз основа на изпълнителния лист по заповед
№5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на
Районен съд – Бургас са образувани последователно, както следва:
4
изпълнително дело №414/2012 г. и изпълнително дело №89/2021 г. – и двете
по описа на посочения ЧСИ, като в хода на изпълнителните дела са постъпили
плащания от длъжника Д. В..
От заключенията на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице К. Н. Д. (основно и допълнително), както и от
обясненията на вещото лице при приемане на заключението му, се установява,
че: Отпуснатият потребителски кредит по процесния договор за кредит е
изцяло усвоен от ответника Д. В. на 10.09.2007 г. След приспадане на такса за
управление на кредита в размер на 175,00 лв., на 11.09.2007 г. е изтеглена в
брой сумата от 9805,00 лв. През периода 25.09.2007 г. – 25.08.2010 г. са
платени по договора общо 4949,77 лв., от която: 2127,06 лв. – главница;
2795,87 лв. – договорна лихва; 26,84 лв. – наказателна лихва. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – към
20.10.2010 г. непогасена по договора за кредит е сумата от общо 8530,70 лв., от
която: 7872,94 лв.; 620,31 лв. – договорна лихва за периода 26.02.2010 г. –
18.10.2010 г.; 37,47 лв. – наказателна лихва за периода 26.02.2010 г. –
18.10.2010 г. След подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е образувано изпълнително дело №114/2012 г. по описа на ЧСИ Н.
Г.., като в периода 04.11.2010 г. – 05.03.2014 г. ответникът е направил
допълнителни вноски в размер на 2737,00 лв. От тях за погасяване на
присъдени съдебни разноски е сума в размер на 680,00 лв. и 2057,00 лв.
разноски по изпълнителното дело. В хода на изпълнителното производство са
погасени суми от длъжника Д. Велев, като към датата на изготвяне на
заключението на вещото лице, от вземанията по изпълнителния лист са
погасени вземанията за договорна и наказателна лихва, както и за съдебни
разноски. Непогасена към тази дата е главницата в размер на 7872,94 лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
По отношение допустимостта на предявения иск:
Заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по
описа на Районен съд – Бургас и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист от 26.10.2010 г. са връчени на длъжника в хода на образуваното въз
основа на последния изпълнително дело 489/2021 г. по описа на ЧСИ Н. Г.. с
5
рег.№802 на Камарата на ЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Бургас –
на 01.12.2023 г., заедно с връчването на покана за доброволно изпълнение.
Възражението от длъжника Д. В. по чл.414 ГПК е подадено на 04.12.2023 г.,
т.е. в едномесечния срок по чл.414 ал.2 ГПК (в действащата към този момент
редакция с ДВ бр.100/2019 г.).
Неоснователно в исковата молба се твърди, че заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника преди датата 01.12.2023 г. Данни за редовно такова
връчване по делото няма. Извършеното в хода на изпълнителното
производство връчване чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника
Д. В. е нередовно, тъй като е видно, че уведомлението е залепено, без да е
удостоверено от връчителя изпълнение на процедурата по чл.47 ал.1 ГПК, а
именно най-малко три посещения на адрес, с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
В случая не е налице хипотезата на чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК, тъй като
няма посочен източник на данни, че лицето не живее на адреса.
Поради изложените по-горе съображения съдът счете, че след като
възражението на длъжника Д. В. е подадено в срока по чл.414 ал.2 ГПК, то
издадената срещу него заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.
№8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас не е влязла в сила и
предявеният в настоящото производство иск от цесионера „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на предявения иск:
Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК искът за установяване на
вземането се смята за предявен от датата на подаване на заявлението.
Съгласно мотивите към т.9 на Тълкувателно решение №4/2014 г. по тълк. дело
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с тази разпоредба е създадено изключение от
общото правило, че искът се счита предявен от постъпване на исковата молба
в съда съгласно чл.125 ГПК, което законодателно решение е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяването на
иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на
искова молба. Материалноправните последици се изразяват в прекъсване
течението на погасителната и придобивната давност, спиране течение на
давността. Процесуално правните последици от предявяването на иска по
чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК, настъпват с подаването на исковата молба,
6
но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 19.10.2010 г., поради което именно към този момент следва да
бъде установено съществуването на вземанията, предмет на предявения в
настоящото производство иск по чл.422 ГПК.
Въз основа на представения по делото договор за потребителски кредит
от 05.09.2010 г. се установява съществуването на валидно договорно
правоотношение между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД (като
кредитор) и ответника Д. Х. В. (като кредитополучател), както и изпълнението
на договорните задължения на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредит в размер на 10 000,00 лв., която сума (след приспадане на дължима
такса от 175,00 лв.) е изтеглена в брой от кредитополучателя на 11.09.2010 г. С
усвояването на кредита, за ответника като кредитополучател е възникнало
задължение да погаси главницата и лихвите, чрез заплащане на месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 163,13 лв., за периода от
26.09.2007 г. до 26.08.2015 г. От заключението на съдебно счетоводната
експертиза се установява, че след сключване на договора и до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
документ от страна на кредитополучателя е погасена сума в размер на общо
4949,77 лв., от която: 2127,06 лв. – главница; 2795,87 лв. – договорна лихва;
26,84 лв. – наказателна лихва. Непогасена по договора за кредит към тази дата
– 19.10.2010 г. е сумата от общо 8530,70 лв., от която: 7872,94 лв.; 620,31 лв. –
договорна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г.; 37,47 лв. –
наказателна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г.
Към настоящото дело не е приложено ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на
Районен съд – Бургас, по което е издадена заповедта за изпълнение, чиито
вземания са предмет на настоящия установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК – по причина унищожаването му след изтичане на сроковете за
съхранението му по ПАС, поради което не може да се установи дали и как
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, но следва да се съобразят
указанията по т.1 на Тълкувателно решение №8/2019 г. по тълк. дело №8/2017
г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което предявеният по реда на чл.422 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
7
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. В случая всички вноски по процесния договор за банков кредит
са с настъпил падеж, поради което се явяват дължими от кредитополучателя.
Няма спор по делото, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е
прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на ищеца. По
силата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, считано от постигане
на съгласието в отношенията между цедента и цесионера, а спрямо длъжника
– от момента, когато му е съобщено от предишния кредитор. За извършеното
прехвърляне на вземанията по договора за кредит от 05.09.2010 г. няма данни
ответникът да е бил уведомен преди подаване на настоящата искова молба, но
с оглед приложеното към нея уведомление за цесията, следва да се счита
уведомен с получаването му.
С оглед изложеното по-горе следва да се приеме съществуването на
вземане в полза на ищеца за посочените суми в заповед №5391/20.10.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас суми, а
именно: СУМАТА от 7872,94 лв. - главница по договор за потребителски
кредит от 05.09.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
19.10.2010 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 620,31 лв. – договорна
лихва, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г.; СУМАТА от 37,47
лв. – наказателна лихва за просрочени главници, дължима за периода от
26.02.2010 г. до 18.10.2010 г. За тези суми заключението на съдебно
счетоводната експертиза сочи, че не са били погасени от длъжника към датата
на подаване на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение –
20.10.2010 г., а се установи, че са дължими.
Установеният по делото факт, че в хода на изпълнителното производство
по образуваните пред ЧСИ с рег.№802 Н. Г.. изпълнителни дела, съответно
114/2012 г. и 489/2021 г., са били погасени вземания за договорна и
наказателна лихви от страна на длъжника, не обосновава различни от
направените по-горе изводи. В хипотезата по чл.418 ал.1 ГПК заповедта
подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите,
8
събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на
основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение,
което не подлежи на проверка в исковия процес. В този смисъл е т.9 на
Тълкувателно решение №4/2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Направените от ответника възражения в хода на производството по
делото за изтекла погасителна давност на вземанията по заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК съдът намира за неоснователни. По общото
правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на
иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415 ал.1 ГПК. Съгласно приетото в
решение № 118/12.12.2019 г. по т. д. № 2288/2018 г., ІІ т. о., при спазен
едномесечен срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК,
прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението е
предприето действително незабавно, респективно в разумен срок и при липса
на бездействие от страна на кредитора, с аргументите, че липсва бездействие
на кредитора в заповедното производство при издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като препис от нея се връчва на длъжника за
възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва
след влизането й в сила – чл.416 ГПК. Преди този момент кредиторът няма
правна възможност да действа по изпълнението й, но при издаването на
заповед за изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно
със заповедта се издава и изпълнителен лист – чл.418 ГПК, като заповедта за
изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител след
образуване на изпълнително дело. Времето от момента на издаване на заповед
за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на
действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето
защо правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска
за съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване на
заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да
важи безусловно само за заповедите, издадени по чл.411 ал.3 ГПК. В случаите
9
по чл.418 ГПК /които показват по-голямо сходство с предходната процесуална
уредба на ГПК от 1952 г. - отм. за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание/ бездействието на кредитора да
предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния изпълнител, с
което да започне да тече, както срокът на длъжника за възражение по чл.414
ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК,
следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно
значение по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК. В случая от издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист /съответно на 20.10.2010 г. и на
26.10.2010 г. до образуване на първото изпълнително дело въз основа на
последния – през 2012 г., са изминали по-малко от три години, което налага
извод, че не е налице бездействие по смисъла на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ВКС от страна на кредитора.
Неоснователно съдът счита, че е и възражението за изтекла погасителна
давност, поради липсата на принудителни действия по образуваните
изпълнителни дела. Както бе посочено по-горе, искът за установяване
съществуване на вземането по чл.422 ГПК се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо в
хипотезата на подадено възражение и предявен иск по реда на чл.422 ГПК в
законовите срокове, прекъсването на давността следва да се определи към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в
с.см. определение №776/11.10.2023 г. по т.д. №2677/2022 г., I т.о.), която
давност в случая не е изтекла.
На основание всичко изложено по-горе съдът прие, че искът по чл.422
ГПК е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: СУМАТА
от 7872,94 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 05.09.2007 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.10.2010 г. до изплащане на
вземането; СУМАТА от 620,31 лв. – договорна лихва, дължима за периода от
26.02.2010 г. до 18.10.2010 г.; СУМАТА от 37,47 лв. – наказателна лихва за
просрочени главници, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г., за
което е издадена заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас.
10
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 566,53 лв. - направени разноски
в заповедното производство.
С оглед изхода на делото, направеното искане от ищеца и на основание
чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 770,61 лв. -
направени разноски в настоящото исково производство. Ответникът следва да
заплати и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100,00 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема
и вида на извършените от юрисконсулта процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Х. В., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Т., ул. ****** №** (със съдебен
адрес: гр. Б., ул.******* №**, чрез адв. А. Г.), че дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ЖК Младост 4, ул. „Бизнес Парк София“ №1 бл.15
вх.А ет.4, представляван заедно и поотделно от Р. И. М.–Т. и Т. И. В., както
следва: СУМАТА от 7872,94 лв. (седем хиляди осемстотин седемдесет и два
лева и 94 ст.) - главница по договор за потребителски кредит от 05.09.2007 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.10.2010 г. до изплащане на
вземането; СУМАТА от 620,31 лв. (шестстотин и двадесет лева и 31 ст.) –
договорна лихва, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г.;
СУМАТА от 37,47 лв. (тридесет и седем лева и 47 ст.) – наказателна лихва за
просрочени главници, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г., за
което са издадени заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас, на основание чл.422
ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Т., ул. ****** №** (със съдебен адрес: гр. Б., ул.******* №**, чрез адв. А. Г.),
да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
11
адрес на управление: гр. София, район Младост, ЖК Младост 4, ул. „Бизнес
Парк София“ №1 бл.15 вх.А ет.4, представляван заедно и поотделно от Р. И.
М.–Т. и Т. И. В., сумата от 566,53 лв. (петстотин шестдесет и шест лева и 53
ст.) - направени разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. Х. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Т., ул. ****** №** (със съдебен адрес: гр. Б., ул.******* №**, чрез адв. А. Г.),
да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ЖК Младост 4, ул. „Бизнес
Парк София“ №1 бл.15 вх.А ет.4, представляван заедно и поотделно от Р. И.
М.–Т. и Т. И. В., сумата от 770,61 лв. (седемстотин и седемдесет лева и 61 ст.)
- направени разноски в настоящото исково производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. (сто лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на ЧСИ с
рег.№802 на КЧСИ Н. Г...
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
12