Р Е Ш Е Н И Е
№ 3588/2.8.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 04.07.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17951 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Н.К.Н. – П. ЕГН **********, с адрес: ***3 срещу
ответника Застрахователно
акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 600,00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, съгласно застрахователна полица №
*****************за лек автомобил: марка - Мерцедес, модел - Е 270 с рег.№ В **** НС,
във връзка с щета
№ **********************ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в съда – 07.12.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед от
05.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
85957/2017 г. по описа на Софийски районен съд-48 състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага , че на 22.12.2016 г. между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК -ЗАСТРАХОВАНЕ" и Н.К.Н. - П. е сключен договор
-застраховка/застрахователна полица № ****************„КАСКО" при клауза
за покрити рискове „ПЪЛНО КАСКО" за лек автомобил: марка - Мерцедес, модел
-Мерцедес Е 270 /дизел; изпълнение: авангард/ с държавен peг. номер В № ****рама № ****************двигател №***************,
цвят - черен металик, със срок на валидност от 00:00 ч. на 23.12.2016 г. до
24:00 ч. на 22.12.2017 г. Дължимата застрахователна премия към датата на
подаване на настоящето заявление е заплатена изцяло. Застрахователната премия е
765, 00 лв., която е разсрочена на четири равни вноски
от които всички са заплатени своевременно. Общата
застрахователна сума е 12 000 лв.
Процесното
застрахователно събитие е настъпило на 08.10.17 г.,
като при движение по пътя излиза куче, което се удря в предната броня, което
води до нейното счупване, включително счупване и на решетката на бронята.
Излага се, че
счупените части по процесния автомобил са предната броня и решетката ,
прикрепена към нея, но която се води отделен елемент и се продава отделно от
бронята , като степента на увреждането е до степен непозволяваща ремонтиране на
счупването , а изисква подмяна на частите с нови, тъй като е налице отделяне на
големи фрагменти вследствие на удара.
По повод настъпило застрахователно събитие е заведена щета №*********************. и на 09.10.2017 г. е
направен опис на увредените детайли, а именно на предна броня и решетката към
нея, за които бе прието, че са увредени до степен изискваща подмяната им.
Въпреки горното , се излага, че към момента
застрахователя неоснователно отказва да изплати дължимо обезщетение необходимо
за подмяна на увредените детайли.Въпреки горното към момента застрахователя
неоснователно отказва да изплати дължимо обезщетение необходимо за ремонт.
В случаят се твърди, че ищецът е изпълнил всички свои задължения, като
предпоставка за възникване на задължението за плащане на застрахователното
обезщетение от страна на ответника.
Във връзка с подаденото заявление по реда на чл. 410 ГПК бе образувано ЧГД
№ 85957/17 г. по описа на Софийски районен съд, 48 св., а със Заповед за
изпълнение на парично задължение по същото дело ответникът е осъден да заплати
исканата сума от общо 600 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
С Разпореждане по ЧГД № 85957/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
48 св.
на Н.К.Н. е указано, че срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 415 ГПК
за Н.К.Н. - П. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С оглед на
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по
делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба
, в който се изразява становище , че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва се изцяло иска, както
по основание, така и по размер.
Излага се , че
не е налице правно основание за възникването на твърдяното материално право -
предмет на депозирания положителен установителен иск, а именно наличието на
валидно възникнало парично вземане на ищцата към ответното дружество в
посочения в исковата молба размер от 600 лв.
Не се оспорва, че към
08.10.2017г. между ищцата и
ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна
полица № *****************от 22.12.2016г. за застраховка
„Каско" на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 270" с peг. №***** НС със срок на застраховката от 23.12.2016г. до 22.12.2017г.
Между страните по настоящия спор е бил сключен валиден договор за
застраховка „Каско на МПС" при Общи условия, като за конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Общите условия, в която се сочи, че застрахователят не изплаща
застрахователно обезщетение, в случай, че при извършената проверка се установят
различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства,
установени посредством техническа експертиза и снимков материал.
Оспорва се наличието на
причинно - следствена връзка между констатираните по застрахования автомобил
повреди и описаното в исковата молба събитие. Предвид наличието на горепосочената хипотеза, застрахователят
обосновано и законосъобразно е постановил отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. Не е възникнал правопораждащ факт, който
да доведе до ангажиране на отговорността на застрахователя, поради
обстоятелството, че в настоящия случай е налице изключен от застрахователното покритие
риск.
Възражения срещу иска и обстоятелства,
на които те се основават
I. Обвързваща сила на Общите условия по
застраховка „Каско на МПС" и наличие на изключен застрахователен риск
Съгласно легалното
определение, дадено в чл. 343, ал.
1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
При детайлното очертаване на правата и задълженията на
страните при сключването на застрахователния договор се цели да се създаде
предвидимост в отношенията между страните в случай, че застрахователното
събитие настъпи, както и процедурата, посредством която ще се ликвидират
неблагоприятните последици от него. В облигационните
правоотношения съществуват основни начала и принципи за недопускане на
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. В тази връзка са предвидени механизми, които максимално да
ограничат нарушаването на тези принципи чрез установяване на съответствие между
декларираните от застрахования обстоятелства и действителната фактическа
обстановка.
Застрахователният риск е
съществен елемент от застрахователното правоотношение и представлява обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или
неимуществено благо. С оглед
свободата на договаряне, постановена в чл. 9 от ЗЗД,
страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие.
След като Общите условия на
застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, то законът поставя
конкретни изисквания към съдържанието им, които са спазени от ответника при
изготвянето им. При
несъгласие с Общите условия на съответния застраховател в частта относно
клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да сключи договор
при условия, които не приема. Неприемането на отделни
клаузи от Общите условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата за
застраховане. В процесната застрахователна полица е
посочено, че застрахованият е получил Общите условия, явяващи се неразделна
част от полицата. В случая се касае за доброволна, а не за задължителна
застраховка, поради което обема на риска, който носи застрахователят, както и
начина за калкулиране на застрахователно обезщетение, се определят с договора
между страните, доколкото липсва нормативно определено съдържание на покритите
рискове по имуществена застраховка „Каско" на МПС.
С подписването на застрахователна
полица № *****************от 22.12.2016г. застрахованото лице е потвърдило, че е получило валидните
към датата на сключването Общи условия по застраховка „Каско" на МПС,
запознат е с тях, съгласен е със съдържанието им и ги приема като неразделна
част от застрахователния договор. В чл. 18, ал. 4 от Общите условия се предвижда,
че застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай, че при
извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и
декларираните обстоятелства по отношение на декларираното ПТП, установени
посредством техническа експертиза и снимков материал. Застрахователят
не е поел задължение за изплащане на застрахователно обезщетение в този случай.
Настъпването на подобно събитие не поражда задължение за
застрахователното дружество да репарира декларираните от собственика вреди,
след като в Общите условия посоченото обстоятелство изключва застрахователното
покритие. В този смисъл е и Решение № 96/15.04.2016г.,
постановено по е.т.д. № 51/2016г. по описа на
Апелативен съд - гр. Варна.
II. Различия
между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства
На 09.10.2017г. представител на ищцата е подал уведомление за
регистриране на щета до ответното дружество, в което сочи, че на 08.10.2017г. по време на движение по пътя Аспарухово - Провадия, на
пътното платно изскочило животно, което увредило застрахования автомобил. На същия ден застрахователят е извършил опис и техническа
експертиза по щета № 0020-090-1810/2017, изготвен е и снимков материал. Констатирани са повреди по броня предна и решетка средна в предна
броня. По повод на заведената претенция по щета, в
хода на проверката е установено, че увреждането, констатирано с Опис техническа
експертиза не кореспондира с механизма на декларираното събитие и описаната от
ищцата фактическа обстановка. Наличието на подадено
уведомление до застрахователя не доказва настъпването на увреждането по
посочения начин. За установяване на ПТП не е съставен
официален удостоверителен документ от органите на МВР, сектор "Пътна
полиция", а именно протокол за ПТП. Не е
настъпило събитие, което да представлява покрит риск по застрахователния
договор, сключен между страните по спора.
Оспорва се механизма на
настъпване на увреждането. Счита се,
че описаният в исковата молба механизъм не съответства на действително
реализиралия се. Ищецът не е представил никакви
доказателства, които да установяват начина, времето и условията на настъпване
на събитието и какви са причините за настъпването му и дори дали става дума за
едно събитие или за няколко случая. Оспорва се
наличието на пряка причинно - следствена връзка между декларираното събитие и
констатираните повреди.
III. Необоснован
размер на исковата претенция
В условията на евентуалност, в случай,
че съдът счете искът за доказан по основание, то същият е недоказан по размер
като се моли, при постановяване на акта си, решаващият състав да съобрази
действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване на щетите по
автомобила. Размерът на застрахователното обезщетение следва
да репарира действителните вреди към датата на процесното ПТП. В противен случай ще се допусне неоснователно обогатяване на ищеца
за сметка на застрахователя. Искът е предявен в
прекомерен общ размер и не кореспондира с действително претърпените вреди.
Ищецът не сочи доказателства, от които да е видно по какъв
начин е калкулирана исковата претенция. Посочената
цена за ремонт на увредените части е завишена като не е съобразена с
действителната стойност на необходимите материали и труд.
В застрахователния договор ищецът се е съгласил, че начинът за
обезщетяване ще бъде по експертна оценка или в доверен сервиз. С оглед изразеното от застрахования желание и съгласие за
определяне на оценка на щетите по експертна оценка, прилагането на Методиката
за определяне на застрахователни обезщетения на застрахователя, е задължително.
Само ако застрахованият по застраховка "Каско" представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не
надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната
възстановителна стойност, какъвто настоящия случай не е. В този смисъл са
Решение от 12.12.2014г., постановено по в.т.д. № 1526/2014г. по
описа на Окръжен съд - гр. Варна и Решение № 109/14.11.2011г., постановено по
т. д. № 870/2010 г., ВКС, Iт.о.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия по застраховка „Каско", надлежно приети от ищеца при
сключване на застрахователния договор, при частични щети застрахователят
определя размера на застрахователното обезщетение, въз основа на опис на
увредените детайли, изготвен при огледа и го предоставя по експертна оценка,
съгласно действащата Методика за определяне на застрахователни обезщетения на
застрахователя или МПС се ремонтира в посочен от застрахователя сервиз, с
когото има сключен договор -доверен сервиз. Следователно, при частични щети
застрахователят определя размера на обезщетението по един от избраните от
застрахования начини: по експертна оценка и съгласно методиката; в доверен
сервиз или по представени оригинални разходни документи. Предвид
горното, след настъпване на застрахователното събитие, ищецът не може да се
отклонява от постигната между страните договорка относно метода на оценка и
обезщетяване и неоснователно да претендира оценката на щетите да бъде
определена по различен от изброените в договора начини.
Оспорва се акцесорния иск за
присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, по
аргумент от неоснователност на главния иск.
С оглед на изложеното се моли да бъде отхвърлен предявения иск и сторените в
производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
Ø По допустимостта на
производството по делото :
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 85957/2017 г. по описа на
Софийски районен съд-48 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 07.12.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед от 05.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника ЗАД ОЗК-Застраховане да
заплати на кредитора Н.К.Н.-П. сумата от 600,00 лв.,
представляваща обезщетение по имуществена застраховка застрахователна полица №
*****************за лек автомобил: марка - Мерцедес, модел - Мерцедес Е 270 с
ДК № В № ****във връзка с щета №*********************.,, ведно със законната
лихва от 05.12.2017г. до изплащане на вземането и 425
лв. разноски, а именно№ 25 лв. държавна
такса и 400 лв. възнаграждение на адвокат.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за имуществена застраховка Каско , обективиран в полица № **************
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство Застрахователно акционерно дружество
"ОЗК Застраховане" АД за недължимост на присъдената в полза на
заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото
възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства
за заведената искова молба по по ч.гр.д.№ 85957/2017 г. по описа на Софийски
районен съд-48 състав. Вследствие на изложеното ,
съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е образувано по редовно предявена и допустима искова
претенция, при наличие на идентитет между исковото и заповедното производство, поради което следва да се
произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото свидетелство за регистрация част ІІ , се установява, че процесният
лек автомобил марка - Мерцедес, модел - Мерцедес Е 270 /дизел; изпълнение:
авангард/ с държавен peг. номер В 9939 НС е собственост на ищцата Н.К.Н..
Видно от удостоверение
за техническа изправност на ППС от 20.05.2017г., процесният лек автомобил е
преминал през технически преглед на 20.05.2017г. , същият е изправен и подлежи
на преглед до 20.05.2018г.
Видно от представената по делото Застрахователна полица № ***********
издадена на 22.12.2016 г., със срок на действие от 00.00 часа на 23.12.2016
г. до 24.00 часа на 22.12.2017 г., процесният лек автомобил лек автомобил марка
- Мерцедес, модел - Мерцедес Е 270 /дизел; изпълнение: авангард/ с държавен
peг. номер В № ****рама № ****************двигател №***************, цвят -
черен металик , който е собственост на Н.К.Н., е бил застрахован с имуществена застраховка
„Каско на МПС“.
Приети по делото са Общи условия за застраховка «Каско МПС» на ЗАП „ОЗК Застраховане“
АД.
Прието за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото е, че 1/ между ищеца и
ответника е сключен валиден договор за имуществена застраховка „КАСКО" на
МПС по застрахователна полица № *****************от 22.12.2016г. за застраховка
„Каско" на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 270" с peг. №*****
НС със срок на застраховката от 23.12.2016г. до 22.12.2017г., както и 2/ че
ищецът е изправен по отношение на поетите от него задължения по договора за
застраховка; на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Приобщено
по делото е уведомление за щета на
МПС от 09.10.2017г., от което е
видно, че собственикът на процесния лек автомобил Н.К.Н. уведомява ответното
дружество за настъпили щети на процесното МПС, изразяващи се в „счупена предна
броня в лявата й част“, при движение на лекия автомобил, който се удря , поради
„изскочило животно на пътя“.
Видно от Опис - техническа експертиза по щета №***********по
отношение на процесния лек автомобил са констатирани следните щети: броня
предна и решетка средна в предната
броня.
Приета по
делото е заверена за вярност преписка от книжата съдържащи се в преписка по щета № *************а именно: Талон за оглед №**********.; Талон за извършен технически преглед на МПС от
20.05.2017г.; Свидетелство за регистрация на МПС - част II; Банково
удостоверение; Доклад по щета №-**********.; Писмо с
изх. № 15-5180/27.10.2017г.; Молба с вх. № 415/01.11.2017г.; Писмо с изх. №
315-24735/14.11.2017г.; Снимков материал.
Видно от Доклад по щета № *************от 16.10.2017г. ответното дружество е отказало да изплати на
ищцата Н.К.Н. застрахователно
обезщетение, по следните причини : „нередовни документи“.
С Писмо с изх. № 15-5180/27.10.2017г.
ищцата Н.К.Н. е уведомена , че не следва да се калкулира и изплати
застрахователно обезщетение по преписка по щета № *****************т.к.
уврежданията , описани в Опис - техническа експертиза не кореспондират с
механизма на декларираното събитие. С
Молба с вх. № 415/01.11.2017г. ищцата е
сезирала ответното дружество с молба за преразгледа отказа си за изплащане на
застрахователно обезщетение, като в отговор ответникът с Писмо с изх. № 315-24735/14.11.2017г. отново е уведомил ищцата , че
не следва да преразгледа становището си.
Видно от заключението на вещото лице А.М.В. по
приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза,
вероятната причина за настъпване на описаните щети по
автомобила е внезапно изскочило на пътното платно животно, което е било ударено
с предната част на процесния автомобил, следователно механизмът на настъпване на щетите
отговаря на посоченото от ищцата в уведомлението до ответното дружество и на твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП на процесната дата 08.10.2017. Стойността на
увредените детайли, материалите и труда за възстановяване на автомобила, по
средни пазарни цени е в общ размер на щетите от 726.66 лева.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да
установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на
настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието на валиден застрахователен договор
между него, като собственик на увредения автомобил и ответното дружество; изправността си по застрахователното
правоотношение по отношение на поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както
и нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и
настъпилата вреда; стойност на
настъпилите вреди.
От своя страна в тежест на ответника е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наведените от него положителни твърдения
за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В процесния случай съдът намира за
установено, че между ищцата Н.К.Н.-П. и ответника Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД е
сключен валиден договор за имуществена застраховка „Каско” по отношение на
притежавания от първата лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 270"
с peг. № В № ****обективиран в Застрахователна полица № ************, издадена
на 22.12.2016 г., като срокът на
действие на договора от 00.00 часа на 23.12.2016 г. до 24.00 часа на 22.12.2017
г., която застраховка е валидна към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие – 08.10.2017 г., както и че ищцата е заплатила в полза на ответника
дължимата по договора застрахователна премия.
Съдът
намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата
съдебна автотехническа експертиза,
твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП на процесната
дата 08.10.2017 г.
В
резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек
автомобил, собственост на ищцата. Доказването на посочения механизъм на
настъпване на ПТП , механизмът на настъпване на вредите се установяват от
приетото по делото заключение на вещото лице по допусната
съдебно-автотехническа експертиза, приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства, от които се установяват и настъпилите увреждания по
увреденото МПС. Следователно съвкупния анализ на експертното заключението с
писмените доказателства обосновават извода, че по делото са установени
механизмът на ПТП и причинната връзка между същото и повредите по автомобила.
Застрахователят
е мотивирал своя отказ да заплати застрахователно обезщетение , по причини, че
твърдените
от ищеца увреждания на процесния лек
автомобил, описани в Опис - техническа експертиза не кореспондират с механизма
на декларираното събитие. Видно от заключението на вещото лице и лично
посоченото от него в проведеното по делото открито съдебно заседание, настъпилите
увреждания на процесния лек автомобил кореспондират с декларираните от ищцата
увреждания на процесния лек автомобил , т.е. налице е причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и
настъпилите увреждания на автомобила.
Другият
спорен въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По смисъла
на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012
г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие,
без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по
такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената вещ, т.е. при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието като за възстановителна
стойност съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ се смята стойноста за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В
конкретния случай обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не
може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато
хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва
да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата
от 726.66 лева. Това е така, защото
принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя,
чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да
се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ -
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
, възприет от отменения закон , е възпроизведен и в новия закон.
Предвид
установения размер на претърпените щети в приобщеното към доказателствения
материал заключение по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, съдът
намира, че застрахователят дължи на ищеца процесната сума , която сума е
необходима за възстановяване на увреденото процесен лек автомобил.
С оглед на изложеното , исковата претенция се явява
основателна и доказана, поради което следва да бъде изцяло уважена .
Предвид
направеното искане, ответникът дължи законната лихва върху присъдената главница , считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 07.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението.
Ето защо и въз основа на
изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в
конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между
страните дължимостта на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната
сума.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и
доказателствата за реализирани разходи. В списъка се претендират направените в исковото
производство разноски , както следва: 27,00 лв.- за държавна такса , ведно с
преводна такса, 7,00 лв.- за съдебно удостоверение, ведно с преводна такса,
202,00 лв.- за депозит за вещо лице, ведно с преводна такса, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. Ответната страна е направила възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството,
поради което същото следва да бъде редуцирано на 300,00 лв. С оглед изложеното,
на ищцовата страна се дължат разноски за исковото производство в общ размер от
536,00 лв.
С оглед направеното искане и съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в общ размер от 425,00лв.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Н.К.Н. – П. ЕГН
**********, с адрес: ****, от една страна и ответника Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 600,00 лв., представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, съгласно застрахователна полица №
*****************за лек автомобил: марка - Мерцедес, модел - Е 270 с рег.№ В **** НС,
във връзка с щета
№ **********************ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в съда – 07.12.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед от
05.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 85957/2017
г. по описа на Софийски районен съд-48 състав, на
основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА ОЗК
Застраховане" АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Н. – П. ЕГН **********, с адрес: **** сумата в размер на 425,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по по ч.гр.д.№ 85957/2017 г.
по описа на Софийски районен съд-48 състав, както и сумата от 536,00 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: