РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Благоевград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500275 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Община Благоевград,
представлявана от М.Б. - кмет, чрез юрисконсулт, против Решение № 929 от
09.12.2024 г., постановено по гражданско дело № 2718/2023 г. по описа на
Районен съд - Благоевград.
С обжалваното решение № 929/09.12.2024 г. по гр.д. № 2718/2024 г.,
Районен съд - гр. Благоевград е признал за установено на основание чл. 124 от
ГПК по отношение на Община - Благоевград, ЕИК *********, адрес: гр.
Благоевград, пл. „Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на
общината М.Б., че И. Д. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. ***, е
собственик на основание давностно владение на поземлен имот с
идентификатор № 07168.501.216, по кадастрална карта и кадастрални
регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 24, квартал
13, парцел V, с площ от 663 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград,
област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи):
07168.501.100; 07168.501.98, 07168.501.99 07168.501.193.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Община
- Благоевград, представлявана от кмета на общината М.Б., чрез юрисконсулт, с
която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
1
Излагат се твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че се
касае за нищожен акт за държавна собственост по изложени съображения.
Въззивникът не е съгласен с твърдението на съда, че спорният имот не е бил
коопериран или включван в каквато и да е било селскостопанска организация.
Според него, видно от РП на с. Бучино от 1959 г., процесният имот е бил част
от един по-голям имот с планоснимачен № 24. Съгласно експертното
заключение, по-конкретно в отговора на въпрос № 2 към експертизата, имот с
идентификатор № 07168.501.216, като част от имот с планоснимачен № 24 по
КП на с. Бучино, е бил внесен в ТКЗС при образуването му през 1957 г. Видно
от разписния лист за парцелите в кв. 13 като собственик е записан
първоначално ТКЗС. На по-късен етап ТКЗС като собственик е зачертан и
като собственици са вписани физически лица с посочен документ за
собственост. Вписаните физически лица обаче са собственици само на парцел
IV. Т. е. за останалите парцели записаният собственик продължава да е ТКЗС,
тоест имотът е бил част от ТКЗС.
Сочи, че в случая Община Благоевград не е актувала поземлен имот с
идентификатор № 07168.501.216, с адрес на имота: с. Бучино, с площ от 663
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.). Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3
от ЗОС, актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.
Съставянето на акт за общинска собственост по чл. 5 от ЗОС има само
удостоверително значение, аналогично на констативните нотариални актове
по чл. 587 от ГПК и не е условие нито за придобиване, нито за доказване на
общинската собственост. Поради това, фактът, че за имота няма съставен акт
за общинска собственост, не е пречка за преминаването му в патримониума на
Община Благоевград. Според жалбоподателят разпоредбата на § 42 ПЗР на
ЗОС предвижда, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Регулационния статус на процесния имот, съгласно РП на с. Бучино от 1959 г.,
е проектен, индивидуален, жилищен парцел. Това твърдение се потвърждава и
от експертното заключение в отговора на въпрос № 7. Т. е. към 1959 г.
процесният недвижим имот, установен с пространствени граници, бива
предназначен и отреден за посочените в разпоредбата на § 42 ПЗР на ЗОС,
нужди. Не са налице данни за одържавяването на процесния имот, за
отчуждаване или за провеждане на реституционна процедура, но за да се
изключи приложимостта на забраната за придобиване по давност е нужно да
бъде установено, че имотът е принадлежал на друг субект на правото -
физическо или юридическо лице, каквото в конкретното производство не се
установи. Това е така, защото с приемане на Конституцията на НРБ от 1947 г.,
е премахната възможността общините да притежават право на собственост
върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно
КРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост,
изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били
предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС,
обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите
или на частните физически или юридически лица. В чл. 6 от Закона за
собствеността, в първата му редакция изв. бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от
1991 г. (ДВ бр. 77/17.09.1991 г.) държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. С приемането на §42 ПЗР на ЗОС (ДВ бр. 96/5.11.1999 г.), тази
държавна собственост е преминала в патримониума на общината.
Разпоредбата касае застроени и незастроени имоти, частна държавна
собственост, които към момента на влизането й в сила, съгласно
предвижданията на действащите към този момент подробни
градоустройствени планове на населеното място, са отредени за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините. При наличие на така
предвидените в тази разпоредба условия, с влизането й в сила, т. е. по силата
2
на този закон, настъпва трансформация на частната държавна собственост в
частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на същата. И
след като в случая процесният имот е заварен като образуван от имот частна
държавна собственост и при положение, че по силата на действащия към онзи
момент градоустройствен план - РП от 1959 г. е отреден за застрояване, то
тази трансформация на правото на собственост е валидно настъпила. Затова и
процесният имот понастоящем, по силата на закона, е станал общинска
собственост, въпреки че за имота няма съставен акт за общинска собственост.
Според въззивникът, на следващо място, правото на собственост по
давност върху недвижим имот, съгласно чл. 79 от ЗС се придобива с
непрекъснато владение на имота в продължение на десет години, а от
събраните в хода на процеса доказателства, а и от изложеното в исковата
молба не става ясно как е бил завладян този имот от ищцата, на какво
основание и съответно как и по какъв начин е установила своята категорична
фактическа власт върху имота и по какъв начин е демонстрирала намерение за
своене. Поради това оспорва твърдението, че ищцата е доказала по реда на
пълно и главно доказване, че за периода 1959 г. - 1991 г. имотът е владян от
наследодателите й, а след 1991 г. след смъртта им е владян от ищцата, като е
присъединила владението на своите наследодатели.
Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което
постановеният от първоинстанционния съд акт да бъде отменен, като се
постанови ново решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения от И.
Д. Д., ЕГН **********, иск. Прави се искане за присъждане на сторените пред
двете инстанции разноски, включително юрисконсулско възнаграждение.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от И. Д. Д., ЕГН
**********, чрез адвокат, с който заявява, че процесното решение е правилно,
постановено съобразно буквата на закона и събрания доказателствен
материал, както и при спазване на процесуалните правила. В тази връзка,
намира за неправилни изводите на въззивника за неправилност и
необоснованост на процесното решение № 929/09.12.2024 г. постановено по
гр.д. № 2718/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград. Смята, че в
хода на съдебното производство е успяла да проведе пълно и главно
доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, Последователно
и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за придобиване правото
на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е
необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за
своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и
явно. Според показанията на свидетелите, посоченият имот се владее
необезпокоявано от семейството на въззиваемата трето поколение, още от
времето на нейния дядо С.-Д., който започва да владее имота, като част от
дворно място през 1959 година. В последствие, имотът се е владял от бащата
на И. Д. Д. - Д.Д., което също е установено със свидетелски показания. В хода
на съдебното производство е доказано, че е налице присъединяване на
владение съгласно разпоредбата на чл. 82 от Закона за собствеността (ЗС),
според която - владелецът може да присъедини към своето владение и
владението на праводателя си. Присъединяване е допустимо, както при общо
/при наследяване/ така и при частно правоприемство /когато вторият владелец
получава владението върху определен имот от предходния на правно
основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. Сочи, че в
този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
Оспорва твърдението на въззивника, че първоинстанционното решение е
неправилно, тъй като съдът е приел, че актът за държавна собственост е
нищожен, поради липса на реквизити в спорния акт. Изллага съображения.
Оспорва и твърдението, че неправилно съдът е приел, че спорният имот не е
бил коопериран или включван в селскостопанска организация. Оспорва като
невярно и твърдението на въззивника, че процесният имот е станал общинска
собственост с приемане на параграф 42 от ПРЗ на ЗИД ЗОС (ДВ бр. 96/
3
5.11.1999 г. )
И. Д. Д. уточнява, че от 1959 година до датата на предявяване на
исковата молба, тя и нейното семейство владеят един голям имот, състоящ се
към настоящия момент от три отделни поземлени имоти, което е било
установено и от вещото лице: процесният поземлен имот с идентификатор №
07168.501.216; поземлен имот с идентификатор № 07168.501.98, за който
разполага с нотариален акт; и поземлен имот с идентификатор №
07168.501.97, за които е възникнал аналогичен правен спор с Община
Благоевград за установяване на собствеността и е било образувано гр. дело №
2718/2023 г. по описа на Районен съд — Благоевград, приключило с
постановяване на Решение № 566/19.07.2024 г. по гр. дело № 2719/ 2023 г. по
описа на Районен съд — Благоевград. С цитираното решение
първоинстанционният съд е приел за установено на основание чл. 124 от ГПК
по отношение на Община Благоевград, че И. Д. Д. е собственик на основание
давностно владение на поземлен имот с идентификатор 07168.501.97.
Решението на първоинстанционния съд е било потвърдено с Решение №
605/20.12.2024 г. по ВГД 996/2024 г. по описа на Окръжен съд — Благоевград,
като същото е влязло в законна сила от 22.02.2024 г.
С оглед изложеното, моли да потвърди Решение № 929/ 9.12.2024 г. по
гр. дело № 2718/2023 г. по описа на Районен съд — Благоевград в неговата
цялост като правилно, законосъобразно и постановено съобразно
процесуалните правила и основните начала, уредени в Гражданско -
процесуалния кодекс, респективно да отхвърли предявената въззивна жалба
като неоснователна и недоказана.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции,
поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на материалния
закон при обсъждането и оценката на доказателствата. Първоинстанционният
съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които безпротиворечиво се
изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
4
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на
приобщените доказателства. Те не съдържат противоречиви доказателствени
данни за относимите обстоятелства и еднозначно установяват фактите,
предмет на спора.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях. В
мотивите му ясно е отразена извършената от съда оценъчна и логическа
дейност по обсъждане и и оценка на доказателствата и направените въз основа
на тях фактически и правни изводи.
Окръжен съд Благоевград, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закон, намира следното:
Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба от
И. Д. Д., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на
ответника община Благоевград, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор № 07168.501.216, по кадастрална карта и кадастрални
регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 24, квартал
13, парцел V, с площ от 663 кв.м, находящ се в а Бучино, община Благоевград,
област Благоевград, предназначение : урбанизирана, с начин на трайно
ползване : „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи):
07168.501.100; 07168.501.98, 07168.501.99 07168.501.193, на основание
давностно владение.
Твърди се в исковата молба, че от 1959 г. до настоящия момент, ищцата
и нейното семейство владеят поземлен имот с идентификатор №
07168.501.216, по кадастрална карта и кадастрални регистри в с. Бучино, с
ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 24, квартал 13, парцел № V, с площ
от 663 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград, област Благоевград,
предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: „ниско
застрояване (до десет метра), при граници (съседи): 07168.501.100;
07168.501.98, 07168.501.99 07168.501.193, като процесният имот е
индивидуализиран в Скица на поземлен имот № 15- 290914-17.03.2023 г. Сочи
се, че данъчната оценка на имота е 1557, 80 лева. Твърди се, че от 1959 г. до
днес, ищцата и нейното семейството владеят съседния поземлен имот с
идентификатор 07168.501.98 и прилежащата двуетажна къща, която е
построена през 1959 година. Навежда се, че посоченият имот и двуетажната
жилища сграда се владеят лично от ищцата от началото на 90- те години и
същите са официално прехвърлени на ищцата от нейните родители - Д.С.Д. и
В.Й. Д., съгласно два броя нотариални актове: Нотариален акт № *** г. за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 07168.501.98 и
Нотариален акт № *** г. за дарение на г-жа Д. на двуетажна жилищна сграда,
изходяща се в поземлен имот с идентификатор 07168.501.98. Според ищцата
двуетажната къща е построена от нейният прадядо С.-Д. в края на 50-те
години, като от скицата се установява, че голяма част от постройката (4) към
5
двуетажната къща, която е собственост на ищцата се ползва от нея, навлиза в
процесния имот. Твърди, че от момента на построяване на къщата, прадядото
С.-Д. е оградил поземлен имот с идентификатор 07168.501.98 и процесния
имот с идентификатор № 07168.501.216 с телена мрежа. Твърди се, че от 1959
г. до настоящия момент, ищцата и нейното семейството владеят поземлен
имот с идентификатор 07168.501.98 и процесния имот с идентификатор №
07168.501.216, с ясното съзнание, че и двата имота са тяхна собственост.
Сочи, че г-жа Д., самостоятелно, владее процесния имот от началото на 1991
година до настоящия момент, поради което същата предприела действия по
снабдяване с констативен нотариален акт. По повод на това при подаване на
молба – декларация за признаване на собственост чрез обстоятелствена
проверка от ответната община било издадено удостоверение, в което отразено,
че за процесния имот има издаден Акт за държавна собственост (АДС) №
89/6.5.1985г., с което обосновава правния интерес от предявяване на иска
срещу ответната община за установява правото си на собственост.
Ищцата твърди се, че процесният имот се владее още от прадядото й -
С.-Д. от края на 50-те години, като от 1959 г. до настоящия момент, никой не й
е оспорвал владението на имота, като същите владеят имота с ясното
съзнание, че е тяхна собственост. Твърди се, че ищцата, в самостоятелно
качество, владее имота от началото на 1991 г. до настоящия момент, като
имотът е ограден с телена ограда, която се поддържа от ищцата и в същия се
отглеждат овошки (круши, кайсии, сливи). Твърди се, че от 1991 г. до
настоящия момент, ищцата е стопанисвала, обработвала и облагородявала
поземления имот, тоест същата е инвестирал в него, вярвайки, че той е нейна
собственост, като трети лица не са имали претенции към процесния имот,
респективно не са се противопоставяли на фактическото владение на имота от
ищцата. Сочи се, че ищцата е демонстрирала по един явен и безусловен начин
упражняването на фактическа власт върху поземления имот и намерението си
да го държи като собственик, поради което владението на процесния имот от
ищцата е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение
да държи вещта като своя. Подробно се изтъкват правни доводи за
възможност да се придобие процесния имот като частна общинска
собственост по давност, като се твърди изтичането на необходимия за това
срок,с оглед отпадане на забраната за спиране течението на срока по чл. 86 от
ЗС за такива имоти.
От ответната страна искът се оспорва, като се твърди, че община
Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от
ЗОС вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Сочи се, че със Заповед № 3005/24.12.1959
г. на ОНС -Благоевград е одобрен първият регулационен план за с. Бучино, в
който процесният имот е отразен с планоснимачен номер № 24 и за него са
отредени парцели V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII, XIV, XV, XVI от кв. 7 и
парцели I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV от кв. 13, а със
Заповед № РД-02-14- 50/11.01.2000 г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството е одобрен кадастралният план на с. Бучино, в който
6
процесният имот е отразен с планоснимачен номер № 97. Сочи се, че с Акт за
държавна собственост № 89/06.05.1985 г. парцел V от процесния имот с
планоснимачен номер № 24, на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от
Наредбата за държавни имоти, е актуван като държавна собственост, съгласно
който акт е бил бивша собственост на АПК „Д. Благоев“ и представлява
незастроен жилищен парцел - земеделска земя. Твърди се, че съгласно АДС №
89/06.05.1985 г. за парцел V от процесния имот с планоснимачен номер № 24
има отстъпено право на строеж на Д.Д. по силата на протокол на АПК. Поради
предназначението на имота за жилищно застрояване, според предвижданията
на РП от 1959 г. на с. Бучино, с който е извършена първичната регулация, се
твърди, че имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на
основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм. с ПМС № 1/07.01.1981 г.
Сочи се, че по силата на това разпореждане всички земи на АПК и другите
селскостопански организации, попадащи в строителните граници на
населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и
необходимите за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на
ОбНС, които могат да отстъпват върху тях право на строеж. В случай, че тези
имоти не са застроени се посочва, че подлежат на реституция по ЗСПЗЗ -чл.
10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а ако не са заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ - се считат
общински на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди се, че за парцел V от имот
с планоснимачен № 24 има отстъпено право на строеж на Д.Д.. Видно от
справката за собствеността на имотите, се сочи, че процесният имот е останал
незастроен, поради което на основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г., изм.
с ПМС № 1/07.01.1981 г. и чл. 10, ал. 13 във вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ имотът е
станал общински.
Освен горното обаче, в отговора от ответната страна се поддържа и
твърдението, че на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ бр. 96/5.11.1999 г/, с
оглед на предвижданията на РП на с.Бучино, в който попада и процесния имот
и отреждането му за жилищно строителство, обществени и благоустройствени
мероприятия, по силата на това отреждане е настъпила трансформация на
имота от държавна собственост в частна общинска.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като е прието за
установено по отношение на Община Благоевград, че ищцата И. Д. Д. е
собственик на основание давностно владение на поземлен имот
идентификатор № 07168.501.216, по кадастрална карта и кадастрални
регистри в с. Бучино, с ЕКАТТЕ 07168, с номер по преходен план 24, квартал
13, парцел V, с площ от 663 кв.м, находящ се в с. Бучино, община Благоевград,
област Благоевград, предназначение: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: „ниско застрояване (до десет метра), при граници (съседи):
07168.501.100; 07168.501.98, 07168.501.99 07168.501.193. Съдът е приел, че
ищцата е доказала придобиване на имота по давност, като е кредитирал
събраните по делото гласни доказателства.
Направеният от въззивният съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
7
Ищцата И. Д. Д. е пряк наследник на Д.С.Д., починал на ** г., видно от
удостоверение за наследници изх. № 4604 от 23.11.2021 г.
По делото е приета и молба-декларация от И. Д. Д., чрез пълномощник,
за издаване на удостоверение за наличие или липса на съставен акт за
общинска собственост, във връзка със снабдяването й с констативен
нотариален акт на основание наследяване и давностно владение, като
Общината е издала удостоверение, в което е записано, че за имота има
регистриран АДС № 89/06.05.1985 г.
Установява се от представените и приети по делото Нотариален акт №
** г. за дарение на недвижим имоти и нотариален акт № ** г. за покупко-
продажба на поземлен имот ищцата е придобила от родителите си УПИ VI-24,
кв. 13 по плана на с. Бучино, целия с площ от 460,00 кв.м. и двуетажна къща,
построена в същия, като се установява, че имотът и къщата са съседни на
процесния.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ** г., на *** година И. Д. е придобила недвижим имот, а
именно УПИ VI-24, кв. 13, по плана на село Бучино, целия с площ от 460 кв.м.
С АДС № 89 от 06.05.1985г. от Общински народен съвет Благоевград,
на основание ПМС № 1 от 07.01.1981г., чл.77 от НДИ и Рег. план, одобрен със
Заповед № 3005/24.12.1959 г. - незастроен жилищен парцел - 33 с площ от 650
кв.м. в с. Бучино е актуван като държавна собственост. Едновременно с това в
описанието на местонахождението на имота е посочено, че е в с. Бучино,
кв.13, парцел V, при съседи улица и парцел парцел № VI, и допълнени на ръка
VI. Посочено е в акта и за бивш собственик - АПК „Д. Б.“, отразено е и
отстъпено право на строеж с протокол на АПК /без данни за номер/ на Д.С.Д..
Актът не е подписан за „одобрявам“ от посочения в него като председател на
Изпълнителния комитет на Общинския /районния/ народен съвет в
Благоевград.
По делото са приети извадка от РП на с. Бучино, одобрен със Заповед №
3005 от 24.XII.1959 год. на Председателя на Окръжен народен съвет, също
представена, извадка от КП на с. Бучино, одобрен със Заповед № РД-02-
14.50/11.01.2000г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството /също приета/, които са коментирани и взети предвид от
вещото лице по допуснатата и назначена съдебнотехническа експертиза.
Видно от разписния лист към проекта за дворищна регулация, за имот
пл. № 24, записите са разделени по парцелите в различните квартали и те са
следните: за всички парцели в кв. 7 и кв. 13, отредени за пл. № 24 - записано
ТКЗС, зачертано, с добавяни записи за собственици, с документи за различни
парцели, като между тях е и името на Д.С.Д., за жилищна сграда в парцел VI,
в кв. 13; останалата част е нечетлива, а за всички парцели в кв. 8, отредени за
пл. № 24 - записано първоначално ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни
записи за собственици с документи за различни парцели.
Видно от справка, без яснота от къде е извадката, в същата са отразени
8
номера на имоти, площ, застрояване или не, година на застрояване, имена и
документи за собственост, със забележка държавен или собствено, като за
парцел V, в кв. 13 е отразено името на Д.Д., АПК, държавен, парцел VI, в кв.
13 е отразен С.-Д.-собствен, парцел VII, кв. 13, площ 600,00 кв. м. незастроен -
С.-Д. - държавен.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. Д., сочи, че е съседка на ищцата И. Д.. Сочи, че е родена
в село Бучино, като баща й бил кмет в селото дълги години. Познава и дядо
Стоян и баба Г., които са дядо и баба на И.. Свидетелства, че С. и Г. построили
къща, която я помни от дете, когато е била десетгодишна. Сочи, че от 1979 г.
техният имот е разделен на парцели, като получили с Указ на Министерски
съвет два парцела - единия на бащата на свидетелстващата и единия на нея,
като тяхната къща е срещу къщата на И.. Свидетелства, че е родена през 1949
г. и през 1959 г. си спомня, че е ходила в пощата с баща му, което било къщата
на И.. Сочи, че след това като започнали и техните парцели, там било овощна
градина, ниви, които се обработвали от дядо С. и баба Г., които гледали овце,
кон. Срещу къщата на свидетелката сочи, че са стопанските постройки,
къщата на И., като и бунар си направили, работели си, обработвали си лози,
дървета, като първоначално бабата и дядото работели там, а след това и
родителите на И. - Добри и кака Видка, които преди около две години за една
седмица починали и двамата и оттогава до ден днешен И. и сина й
стопанисвали имота, като махнали животните, по - късно и коня, но гледали
градините - домати, чушки, а сега гледат овощни градини. Сочи, че никой не е
имал претенции за тези имоти. На това място имало овчарник, краварник,
свине гледали, кокошки, след това е кози и крава също гледали. Сочи, че
винаги семейството на И. е владяло този имот, друг човек не е виждала там.
От разпита на свидетеля К. Т. става ясно, че живее на улицата, където
живее И. в село Бучино, като от около 1983 г. си направил една малка виличка
в съседство от другата страна на улицата на И.. Посочва, че по това време там
живеели дядото и бабата на И. - С. и Г., заедно с бащата на И. – Д. и леля й, но
след това И. и брат й живеели там. Сочи, че дядо Стоян е купил имот,
направил къщата, която е и до ден днешен там и там живее цялото семейство.
Когато към 1983 г. отишъл да строи къщата си тогава къщата на И. била
построена, като там живеело цялото й семейство. Семейството на И. садили в
имота овощни дървета, като майката на И. садяла и домати, чушки, като И.
впоследствие започнала да поддържа имота, защото всички други починали.
Споделя, че всички знаят в селото, че там е нивата на дядо С. впоследствие
станали парцели, като имотът е ограден откъм улицата, отвсякъде е ограден,
като семейството на И. са си го оградили. Откакто е в селото сочи, че от 1983
г. имотът е бил ограден и се използва от тези хора. Виждал е, че И. обработва
имота. Не може да каже дали имот на дядо С.е внасян в ТКЗС. Посочва, че
семейството на И. си имат къща, старото перде, а отдолу има конюшня. Не е
разбрал някога да е имало спор между семейството на И. и държавата за този
имот.
9
Съдът кредитира показанията на свидетелите като намира същите за
последователни, взаимноподкрепящи се, основани на лични впечатления.
По делото е прието заключението по допуснатата и назначена
съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В. Ю.. Според
заключението на вещото лице Ю. поземлен имот с идентификатор №
07168.501.216, като част от имот пл.№ 24 по КП на с. Бучино от 1959 год.
/Приложение № 1 към експерт./, е бил земеделска земя, кооперативна
собственост, видно от записа ТКЗС в разписния лист към регулационния план
от 1959 год. /Приложение № 3 към експерт./, по който регулационен план той
е проектен парцел V24, в кв.13; че като част от имот пл.№ 24 по КП на с.
Бучино от 1959 год. /Приложение № 1 към експерт./ е внасян в ТКЗС при
образуването му през 1957 год., но с одобряване на РП от 1959 год., той е
влязъл в границите на с. Бучино, като урбанизирана територия и е загубил
земеделския си характер. Няма данни от кого е внасян имота в ТКЗС. Няма
налице подавани заявления за възстановяване на собствеността, отнасящи се
до Поземлен имот с идентификатор № 07168.501.216. В обстоятелствената
част е констатирал, че Кадастралният план е изработен през периода 1958-59
год. при действие на Закона за Планово изграждане на населените места
/ЗПИНМ/, като имота попада в границите на много голям земеделски имот
нива и част мера, с поставен пл.№ 24, в границите на имота към 1959 год.,
присъстват една масивна сграда-сушилня, на един етаж /М.М.Суш.-1/.
Общият регулационен план на уличната и дворната регулация,
задължителните застроителни линии, и напречни профили, на с. Бучино,
Благоевградско, е одобрен със Заповед № 3005 от 24.XII.1959 год. на
Председателя на Окръжен народен съвет - Благоевград, на основание § 18, т. 3
от временната Наредба по прилагане на Закона за ПИНМ, като този
регулационен план е изработен върху основата на кадастралния план от 1959 г.
Според вещото лице по регулационен план, за имот пл. № 24, са проектирани
и отредени по-голяма част от дворищните парцели в кв.7, всичките дворищни
парцели в кв.13 и няколко парцела в кв.8, а част от имота е отреден за
проектни улици. Парцелът - обект на СТЕ е проектен парцел V-24, в кв.13, с
тонирани в оранжево граници от в.л., като отношение към СТЕ има, и парцел
VI-24 в кв.13, която е тонирана в синьо граници и парцел VII-24 в кв.13, с
тонирани в зелено граници. Графически изчислената площ на проектен парцел
V-24, в кв.13, е площ от 685 кв.м., графически изчислената площ на проектен
парцел VI-24, в кв.13, е площ от 690 кв.м. и графически изчислената площ на
проектен парцел VII24, в кв.13, е площ от 490 кв.м. В разписния лист към
проекта за дворищна регулация /Приложение № 3 към експерт./, за имот пл.№
24, записите са разделени по парцелите в различните квартали и те са
следните:
- за всички парцели в кв. 7 и кв. 13, отредени за пл. № 24 - записано
първоначално ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици, с
документи за различни парцели, като между тях е и името на Д.С.Д., за
жилищна сграда в парцел VI, в кв. 13;
10
- за всички парцели в кв. 8, отредени за пл. № 24 - записано
първоначално ТКЗС, зачертано по-късно, с добавяни записи за собственици с
документи за различни парцели.
При действието на КРП от 1959 г. е съставен АДС на недвижим имот №
89 от 6.V.1985 год., на ОбНС гр. Благоевград /лист 10 и 41 към гр. дело №
2718/2023 год./, за незастроен жилищен парцел - 33, с площ от 650 кв.м., в с.
Бучино, кв.13, парцел № V, при съседи: улица и парцел № VI. Вещото лице е
констатирало, че при действието на РП от 1959 г. няма данни за уреждане на
регулационни сметки, за всички парцели, отредени за имот пл. № 24, със
съседните имоти, както и за отчуждаване на части от имота за улици. Видно от
заключението кадастралният план в М 1:1000 на с. Бучино, е изработен през
периода 1995 - 1997 год., в координатна система 1970 год. и одобрен със
Заповед № РД-02-14- 50 от 11.01.2000 год. на Министъра на МРРБ, на
основание чл.11 от Закона за единния кадастър /ЗЕК/ /Приложение № 4 към
експерт./, в цифров и графичен вид. Посочил е, че районът на експертизата
попада основно в имот пл. № 98, с тонирани в оранжево граници от в.л., но
имоти които имат отношение към СТЕ са съседния му от юг имот пл. № 97, с
тонирани в зелено граници. В границите на имот пл. № 98 има заснети и
показани една жилищна сграда на два етажа /2МЖ/, две паянтови стопански
сгради /ПС/ и един голям навес, залепен до жилищната сграда от изток.
Въпросните имоти не са оформени в границите им, като отредени проектни
парцели, по действащия РП от 1959 год., което показва, че към 2000 год. няма
приложен регулационен план за въпросния имот пл.№ 98, като парцел V-24. В
регистъра на имоти към кадастралния план по имоти, записването е следното :
- за имот пл. № 96, с площ по кадастрален план - 552.30 кв.м., е
записано - двор – собственик : Р. Д. Д., по н.а. № 178, т. 3, д.№ 599;
- за имот пл. № 97, с площ по кадастрален план - 600.42 кв.м., е
записано - двор – собственик : И. Д. Д., без вписан документ за собственост;
- за имот пл. № 97, с площ по кадастрален план – 600.42 кв.м., е
записано – двор - собственик : И. Д. Д. без вписан номер на документ за
собственост; - за имот пл. № 98, с площ по кадастрален план - 1258.82 кв.м., е
записано – двор – собственик : Д.С.Д., по н.а. № 145, т.2, д. № 507.
Нов регулационен план върху основата на кадастралния план от 2000
год., за урбанизираната територия на с. Бучино, не е изработван и при това
положение регулационния план в М 1:1000 на с. Бучино от 1959 год., одобрен
със Заповед № 3005 от 24.12.1959 год. на Председателя на ОНС Благоевград, и
показан на цветна извадка от плана е в сила и към настоящия момент. През
2003 год. е извършено оцифряване на действащия КП на с. Бучино от 2000
год. и действащия РП на с. Бучино от 1959 год., като двата плана са
съвместени, като според цифровия модел на КП, показано на скица-извадка
/Приложение № 7 към експерт./, имотът е с поставен идентификатор № 501.98
и е с площ от 1258,82 дка /по скица 1259 кв.м./, записан на Добри Стоянов
Девилски по н.а № 145. За цялата урбанизирана територия на с. Бучино, общ.
11
Благоевград, има изработвана и одобрена със Заповед № РД-18-176 от
24.10.2022 год. на ИД на АГКК, Кадастрална карта и кадастрални регистри
/КККР/. По одобрената КККР имотът е Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
№ 07168.501.216 /Приложение № 10 към експертизата и скица на лист 40 към
гр. дело № 2718/2023 год./, с НТП „Ниско застрояване (до 10 м)“, с площ на
имота от 662,97 кв.м. /по скица 663 кв.м./, без запис за собственик /липсват
данни за собственост/, с номер по предходен план: 24, кв.13, парцел V.
При направения оглед на място вещото лице е констатирано, отразено
на цветна скица в М 1:250 /Приложение № 12 към експерт./, фактическо
състояние на имота, както следва: - с плътни черни линии и зелени щрихи по
ъглите - са показани границите на имота ползван и стопанисван на място,
който в себе си включва имот пл. № 97 и пл.№ 98 по КП от 2000 год., като по
КККР този имот на място отговаря по граници на ПИ с идентификатори №
07168.501.216 /въпросен имот/, с тонирани в оранжево граници, №
07168.501.98, с тонирани в синьо граници и № 07168.501.97, с тонирани в
зелено граници; - зачертани с червени хиксчета - са показани граници, огради
и сгради, които не присъстват на място; - с червен Z - показан знака за
общност между обединените на място имоти; - с черен условен знак за
подпорна стена - две черни линии с къси черни щрихи - са показани всички
подпорни стени констатирани на място; - с черни пунктирани линии - са
показани на място асми на метална конструкция; - със зелено кръгче - е
показано местоположението на стар бунар с помпа; - със сини надписи - са
показани сигнатурите на сградите и всички пояснителни надписи; - с условни
знаци и до тях с надписи - са показани констатирани на място овощни
дървета, - по конкретно в границите на въпросен поземлен имот №
07168.501.216, с тонирани в оранжево граници, присъстват две кайсии, две
круши, една ябълка, една черница /показани с техните диаметри на дънерите/,
храсти с къпини, една бивша кошара, стена от суха каменна зидария,, част от
масивен навес, част от състояща стопанска постройка /МС/ и част от масивна
жилищна постройка /МЖ/, т.е. имотът представлява овощна градина, и между
дърветата е зеленчукова градина и запустяло място. При така ограден и
ползван общо на място имот, констатираната му площ е 1870 кв.м., показан
тониран в сиво на специална скица в М 1:250 /Приложение № 13 към
експерт./.
Според заключението на вещото лице Поземлен имот с идентификатор
№ 07168.501.216, с площ от 633 кв.м. по КККР /Приложение № 10 към
експерт./, и площ като проектен парцел /УПИ/ VII-24, в кв.13, по
неприложения РП от 1959 год., от 687 кв.м. /Приложение № 8 към експерт./, е
частично идентичен с имота, описан в Акт за държавна собственост № 89 от
06.05.1985 год., като парцел /УПИ/ V, в кв.13, с площ от 650 кв.м., за площите
описани по-горе. Регулационният статус на процесния поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 07168.501.216, с площ по КККР от 663 кв.м., според
действащия регулационен план на с. Бучино от 1959 год., който е първи и
единствен, е проектен, индивидуален, жилищен парцел /УПИ/ V-24, в кв. 13, с
12
тонирани в оранжево граници на извадката от плана /Приложение № 1 към
експерт./, с площ на парцела /УПИ/ по ц.м. от 687 кв.м. /Приложение № 8 към
експерт./, като това отреждане е валидно към 05.11.1999 год., и към 25.03.2024
год. През целия период на съществуване от 1959 год. имота е владян, като
дворно място, част от имота на Д.Д.. Няма налице за поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 07168.501.216, влезли в сила плановете, посочени в чл.19 от
ЗСПЗЗ, тъй като от 1959 год., той е станал урбанизирана територия, а не
остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ.
При така установените обстоятелства, които напълно съвпадат с
приетите от районния съд фактически констатации, настоящият въззивен
състав изцяло споделя и направените от него правни изводи и счита
оплакването за неправилно приложение на материалния закон за
неоснователно.
В тази връзка неоснователен е доводът в жалбата, че за процесния имот
има надлежно издаден Акт за държавна собственост. Представеният и приет
като доказателство АДС № 89/06.05.1985г. не съдържа подпис, както на
съставителя /л.10 – РС/, така и за "одобрявам" от посоченото лице като
председател на Изпълнителния комитет на ОНС Благоевград и съответно
печат от издаващата го институция. Съгласно чл.78 от НДИ /отм./, действаща
към датата на издаване, актовете за държавните недвижими имоти се съставят
от службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети или
кметствата, а съгласно чл. 79, ал.1 от НДИ /отм./ се подписват от съставителя и
се одобряват от председателя на изпълнителния комитет на съответния
общински народен съвет. Процесният акт няма подпис нито на съставител,
нито за „одобрява“, следователно акта не отговаря на изискванията за форма,
съгласно цитираната разпоредба на чл. 79 НДИ /отм./. Поради непредставяне
на съставен акт съобразно необходимата към датата на издаването му форма
следва да се приеме, че този документ не притежава белезите на официален
свидетелстващ документ. Следва да се има предвид, че констативните
нотариални актове, както и актовете за държавна, респ.общинска собственост
не се ползват с материална доказателствена сила относно констатациите в тях
за придобивното основание, така и за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти /ТР № 11/21.03.2013 г. т. д. № 11/2012 г. на ОСГК ВКС/.
Ето защо , независимо от данните за липса на съставен в необходимата за това
форма на процесния АДС и от тук извода за липса на качеството на документа
на официален свидетелстващ, при оспорване от насрещната страна на
вписаното в акта основание за собственост, в тежест на страната, която се
позовава на този факт и твърди, че черпи права от това отбелязване, следва
при условията на пълно и главно доказване /чл.154, ал.1 ГПК/ да установи
осъществяване на вписаното в акта придобивано основание. В случая
процесния АДС е послужил на ответната община да оспори правото на
собственост на ищеца върху спорния имот, което поражда правен интерес за
ищеца да установи срещу оспорващата община, че е собственик на имота. Тъй
13
като искът е предявен като положителен установителен ищецът, настоящ
въззиваем, носи доказателствената тежест да установи всички елементи на
соченото основание за придобиване на имота – давност, включително и чрез
присъединяване на владение на праводателите й, като наследодатели, а
въззивникът носи доказателствената тежест да установи осъществяване на
вписаното в процесния АДС придобивно основание и придобиване на имота
от държавата, а впоследствие транформиране на собствеността от държавна в
общинска.
Въззивникът се позовава на съставения АДС № 89/06.05.1985г. , на
вписаното в него основание за актуване на имота като държавен, както и за
вписаното в този акт, че имотът е бил бивша собственост на АПК „Д.Б.“ и
представлява незастроен жилищен парцел, върху който е било предоставено
право на строеж за жилище с протокол на АПК на Д.Д.. Въззивникът
поддържа още, че поради предназначението на имота за жилищно
застрояване, според предвижданията на РП от 1959 г. за с.Бучино имотът е бил
със статут на дворно място и се е считал за държавен на основание
Разпореждане № 404/28.10.1968г., изм. С ПМС № 1/07.01.1981г., по силата на
което всички земи на АПК, попадащи в строителните граници на населените
места се предават безвъзмездно на ОНС, които могат да отстъпват върху тях
право на строеж.
Сочи се, процесният парцел е останал незастроен, поради което е
подлежал на възстановяване по реда на ЗПСЗЗ и тъй като не е бил заявен за
възстановяване на основание чл.19 ЗСПЗЗ се счита за общински.
На следващо място въззивникът сочи, че имотът е общински на друго
самостоятелно основание - а именно по § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, поради
факта, че като държавна собственост с оглед регулационния му статус на
проектен жилищен парцел, според предвижданията на РП от 1959 г. на
с.Бучино по силата на закона се е транформирало правото на собственост на
държавата в полза на общината. По делото от съществено значение е да се
установи статута на имота към датата и периода, през който ищцата твърди
започнато и осъществявано владение и присъединяване на такова от
праводателите й, за да се прецени дали и доколко през този период, статута на
имота и респ. изменението в него е допускало възможността за придобиването
му по давност. Затова от съществено значение е да изследват въпросите дали
процесният имот е бил включен в ТКЗС, ДЗС или друго такова образувание,
има ли данни за предишен собственик или собственици на имота преди
кооперирането му, дали преди или след обобществяване е включен в
регулационните граници на населеното място, бил ли е застроен, предявени ли
са реституционни претенции и в този смисъл подлежал ли е на реституиране
по ЗСПЗЗ, налице ли са последващи регулационни планове, какво е
отреждането по тях на имота, както и дали плановете са приложени и какво е
значението на приложението на плана относно статута на имота и
възможността му да се придобива по давност, ако към този момент няма
данни за собственик на имота.
14
За да се обоснове от въззивника тезата, че имотът е общински чрез
трансформация на собствеността от държавна, се позовава на първо място на
записванията в АДС № 89/06.05.1985г. като основание за придобиване на
имота от държавата – ПМС № 1/07.1981г. и регулационен план, одобрен със
Заповед № 3005/24.12.1959 г.
Съгласно ПМС № 1 от 01.01.1981г. за по - нататъшно
усъвършенствуване на системата за самозадоволяване на населението от
селищните системи с месо, мляко, яйца, риба, плодове, зеленчуци и фасул –
според § 1 от ЗР АПК и другите селскостопански организации предоставят
безвъзмездно на съответните общински /районни / народни съвети
включените в строителните граници на населените места земи от блоковете
им, освен парцелите в стопанските им дворове и необходимите им парцели за
производствени нужди, както и парцелите, образувани от земи, внесени в
ТКЗС, които са запазили юридическата си самостоятелност. Върху
предадените безвъзмездно парцели общинските народни съвети, по писмено
предложение на управителните съвети на съответните селскостопански
организации, са могли да учредяват право на строеж на работници и
служители, които се задължават писмено да работят не по-малко от 5 години в
тези селскостопански организации.
Следователно, според вписаното в АДС основание за придобиване на
права от държавата на съответните ОНС се предоставя само правото на
ползване на земи в строителните граници на населените места, включени в
блокове на ТКЗС, но не се прехвърля право на собственост. В мотивите в
Решение № 12 от 8 юли 1993 г. по конституционно дело № 12 от 1993 г., Обн.
ДВ. бр.64 от 27 юли 1993г. Конституционния съд на страната е постановил, че
по силата на това постановление върху тези земи Общинските народни съвети
не са имали правно основание да учредяват право на строеж или други
ограничени вещни права. Само собственикът на земята може да учредява
такива права. "Безвъзмездното предоставяне" не прехвърля собствеността.
Министерският съвет не може с административен акт да отчуждава или да се
разпорежда с внесена от кооператорите земя в блоковете на селскостопанските
организации. Тя е останала в собственост на лицата, които са я внесли, макар и
не в реални граници. Съгласно чл. 28 от тогава действащата Конституция на
НРБ от 1971 г. отчуждаване на имоти на граждани и начинът на обезщетяване
се определят със закон.
В тази връзка с цитираното в АДС постановление на МС не се
установява да прехвърля права на държавата по отношение на спорния имот.
Нещо повече – в АДС е посочено, че е издаден на 06.05.1985 г. С ПМС № 11 от
02.03.1982 г. за цялостно изграждане на системата за самозадоволяване на
населението от окръзите и селищните системи с основни селскостопански
продукти - със заключителните разпоредби на Параграф /§/ единствен се
отменя Постановление № 1 на Министерски съвет от 1981 г. Следователно –
към датата на издаване на АДС № 90/06.05.1985 г. е било отменено ПМС № 1
от 07.01.1981г., вписано като основание за придобиване на спорния имот от
15
държавата.
С отмяна на нормативното основание, посочено като такова за
придобиване на права от държавата, вписано в АДС към датата на издаването
му, както и при неспазване на необходимата за това форма относно липса на
данни за съставител и издател /за „одобрявам“/, опровергават качеството на
документа като официален свидетелстващ и поради това същият няма
присъщите на официалните свидетелстващи документи материалната
доказателствена сила на верността на отразеното в съдържанието му.
В тази връзка не следва да се кредитират данните от експертизата, че
процесният имот е бил включен в ТКЗС въз основа на записванията в този
документ, поради липсата на качеството му на свидетелстващ. Този извод
вещото лице сочи че е направил въз основа на записванията в АДС, който се
установи, че няма материална силата на верността на отразеното в
съдържанието му относно това обстоятелство. Вещото лице сочи, че не е
открило други данни относно установяване на факта дали процесният имот е
бил коопериран и включван в ТКЗС, освен тези, отразени в разписния лист
към проекта за дворищна регулация за имот пл. № 24. Видно от приетия като
доказателство разписен лист на л. 42 – РС - за всички парцели в кв.7 и в кв.13,
отредени за пл. № 24, в който е и процесният, записа „ТКЗС“ е зачертан и са
добавени записи за собственици с документи за различни парцели, като между
тях е посочено и името на Д.С.Д. – дядо на ищцата /удостоверение за
наследници/.
Косвени данни относно собственика на един имот могат да се черпят и
от отразяванията за това напр. в различни карти, планове, регистри и друга
документация, съставена през годините и в които е отразена такава
информация. Ако се установят такива документи, но в тях няма данни за
собственик по силата на закона имотът става държавен /така Решение №
541/06.07.2010г. на ВКС по гр.д.№ 661/2009г., 1 г.о., ГК; Решение №
16/12.03.2016г. на ВКС по гр.д.№ 3401/2015г., 2 г.о., ГК ; решение №
131/13.06.2011г. по гр.д.№ 1602/2009г. на ВКС; определение №
207/17.05.2021г. на ВКС по гр.д.№ 1657/–2021г. , 1 отд., решение №
393/23.06.2009г. по гр.д.№ 1207/2008г. на ВКС, 2 отд.; Решение №
476/04.06.2009г. по гр.д.№ 774/2009г. на ВКС, 1 го.и др.– относно правното
значение на вписването в разписния лист, имотната ведомост или имотния
регистър като косвено доказателство за собственост./. Ето защо, на база на
записа в разписния лист, макар и със зачертаване, може да се направи косвено
извод, че имотът е бил в ТКЗС преди включването му в регулационния план от
1959 г., но при липсата на други планове, карти, разписни листове, в които да
се съдържат данни за предходен собственик на имота преди обобществяването
му също така може да се направи извода, че изобщо и преди коопериране на
имота и включването му в ТКЗС няма данни да е бил собственост на
определено лице. Имотите, за които няма данни за собственик, се считат за
държавни по силата на самия закон - чл. 3 от ЗДИ /отм./, а впоследствие и по
силата на чл.6 от ЗС.
16
При тези данни, следва да се счете, че имотът, до включването му в
регулационния план, е бил имот в ТКЗС, но при липса на данни за това кой е
бил собственика преди включването му в ТКЗС следва извода, че като с
неустановен преди кооперирането собственик, по силата на закона е бил
държавен.
Следователно, за да се приеме тезата на въззивника, че спорният имот е
такъв по чл. 19 ал.1 ЗСППЗЗ следва да се установи, че става дума за имот,
който е бил внесен в ТКЗС или други организации, но от определено лице.
ЗСПЗЗ възстановява правата на собствениците или на техните наследници
върху земеделските земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства и включени в тях или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации (чл. 10, ал. 1), доколкото собствениците никога
не са загубвали своята собственост, но през определен период обективно не са
могли да упражняват това свое пълно вещно право. Внесената в
кооперативните стопанства земя за общо ползване е останала в собственост на
лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници (в този смисъл чл.
10, ал. 1 от Примерен устав на ТКЗС - ДВ, бр. 83 от 15.X.1968 г.). Със ЗСПЗЗ
се възстановяват реалните граници на внесените земи там, където те
съществуват или е възможно да бъдат установени, а ако това е невъзможно - в
реални граници върху равностойни по количество земи (чл. 10а, ал. 1 и 2). По
същия начин се възстановяват правата на собствениците и върху земи, които
са били включени в селскостопански организации, но се намират в
строителните граници на населените места, освен ако върху тях законно са
построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и
строежът на законно разрешена сграда е започнал (чл. 10, ал. 7).
За да възникне основание за реституиране на такава земя по ЗСПЗЗ,
следва да се установи отнемането й от конкретни лица, чрез внасяне в ТКЗС,
липса на подадено заявление за възстановяване и изтичане на съответните за
това срокове, за да се счете, че като земя, подлежаща на реституция, същата е
останала невъзстановена. По делото липсват данни преди внасяне на имота в
ТКЗС да е била собственост на определено физическо лице. Ето защо няма
основание да се възстановява собствеността на процесния имот по реда на
ЗСПЗЗ, независимо от данни за внасянето му в ТКЗС, тъй като обществените
отношения, които се уреждат с този закон, касаят възстановяване на
собствеността върху такива земи, внесени от собствениците в такива
стопанства, но не и когато се установи, че става дума за земя, която поради
неустановен собственик към момента на кооперирането е била държавна по
силата на закона.
Отделно от това от въззивника не се установи, че е спазена процедурата
по определяне на спорния имот като земя по см.на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Определянето на имотите по този ред се извършва от комисия, назначена от
директора на областната дирекция "Земеделие", в която участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия,
17
картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или
държавните ловни стопанства /ал. 2 на чл. 19/, а условията и редът за
определянето на имотите по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на
закона – ал. 3. Така също да е спазена процедурата по чл. 45 , ал.1 и сл. от
ППЗСПЗЗ за издаване на решение по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 от
съответната ОСЗ. Не са представени доказателства за влизане в сила на плана
за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници, в които планове процесният имот да е отразен като имот със
статут на земеделска земя, представляваща остатъчен поземлен фонд,
незаявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Вещото лице сочи данни, че имотът по одобрения през 1959
г.регулационен план е получил проектен парцел V-24, кв.13, и в този смисъл е
влязъл в урбанизираната територия. Също така сочи, че този план не е бил
приложен. Приложението на плана обаче няма отношение към
трансформиране на статута на имота от земеделски в такъв в урбанизирана
територия. Прилагането на един план има отношение по въпроса дали е
настъпило отчуждителното му действие само в случаите, когато се засягат
имоти на частни лица и обществени организации. При промяна на
уличнорегулационния план за държавни имоти, те остават собственост на
държавата /Решение № 520 от 14.06.2000г. на ВКС по гр.д.№ 1524/99г., 4 г.о./.
Следователно с влизане в сила на регулационния план на с. Бучино през 1959
г., по който процесният имот е включен, същият загубва земеделския характер
и става такъв в урбанизираната територия. С включване на имота в рег. план
от 1959г., макар и неприложен, се променя само статута му от земеделски в
такъв в урбанизирана територия. Промяната на статута с одобряване на плана
пред 1959 г. не води до промяна на собствеността, като имотът продължава
към този момент да е държавен, но в урбанизирана територия.
В чл. 2, ал. 2 и сл. от ЗДС изрично са изброени имотите публична
държавна собственост. Спорният не е сред изброените, поради което на това
основание следва да се счете, че по силата на закона /чл. 2, ал. 3 от ЗДС/, като
имот с неустановен собственик е станал частна държавна собственост, но
имот в урбанизирана територия. На основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС
/ДВ, бр.96/05.11.1999 г./ застроените и незастроените парцели и имоти -
частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон
подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Това е придобивно основание - за придобиване на частна общинска
собственост по силата на самия закон. Не се установи отреждане на имота по
регулационния план от 1959 г. за някое от изброените мероприятия, за да
настъпи трансформиране на собствеността на имота от частна държавна в
частна общинска. Ето защо и това сочено от въззиваемата страна основание за
придобиване на собствеността е недоказано.
Тъй като искът е положителен ищцата следва пълно и главно да
18
установи осъществявано владение от праводателите й – прадядо, дядо и
родителите й от 1959 г. и присъединяването му към осъществяваното лично от
нея от 1991г.
С оглед изложеното по-горе се установи, че процесният имот не е
публична държавна или общинска собственост, поради което не е относима
забраната за придобиване на такива имоти по давност. Вещите, частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила
на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., могат да се придобиват по
давност най – рано, считано от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният
ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем
месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на
давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022г.
по к.д.№ 16/2021г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни
разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността
обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение
изрично е посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно
действие на последното по време удължаване на срока на спиране на
давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС
е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31
декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема
вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от
31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От мотивите на цитираното решение,
следва извода, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да
текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е и разглежданият случай, както
и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018
г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се
зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради
обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на
ЗС от 19.01.2018 г. за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по
отношение на заварените от решението на Конституционния съд
неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи
съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед
на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на Решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният
досегашен ефект.
Както изрично в цитираното решение на Конституционният съд, така и
в Решение 207 от 06.01.2020 г., постановено по гр. д. № 4662/2019 г., 3 г.о., ГК,
е постановено, че в случая отмяната на §1 и §2 от ПЗР на ЗС за
19
противоконституционни имат действие занапред, като ефекта на спряната
давност до обявяване на текстовете за противоконституционни се запазва, т.е.
за периода от 31.12.2017 г. до обявяване на §1 от ПЗР на ЗС в последната му
редакция за противоконституционен, забраната /мориториума/ за придобиване
на собственост по отношение на имоти държавна или общинска частна
собственост е приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
Следователно по настоящото дело не следва да се приложи
мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти - частна
собственост, действал в периода от сочената като начална дата на владение –
от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., както и за периода от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за
противоконституционен - или това е период от време от повече от
необходимите за давностно придобиване при недобросъвестно владение 10 г.
Ищцата изрично се е позовала на осъществявано от нея владение и
присъденяване на такова от праводателите й, основано на наследаване.
Свидетелските показания са категорични, че от 1959 г. прадядото и съответно
дядото, а впоследствие и родителите на ищцата са започнали да ползват
имота, да го стопанисват, обработват и дори са го оградили, а към настоящият
момент това владение е продължено и от ищцата. Свидетелите са категорични,
че имотът е бил ползван изключително от ищцата и нейните праводатели, като
никой не им е оспорвал правото на собственост. От свидетелските показания
следва изводът, че от страна на ищцата и наследодателите й са обективирани
конкретни фактически действия по заявяване на намерение за своене на имота
като свой, като са го оградили чрез отделянето му и разграничаването му от
останалите вещи и в частност от останалата част от земната повърхност с
обособяване и на конкретни пространствени предели на осъществяваното
владение. В случая ограждането на имота от ищеца и праводателите й,
ограничаването на достъпа на трети лица и обективиране на тези действия,
явно, открито, спрямо неограничен кръг лица, следва да се счете за
обективиране на собственически намерения /Решение № 97/ 19.10.2020г. по
гр.д. № 325 /2020 г., 1 г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Съгласно чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето
владение и това на праводателя си при наличие на правоприемство.
Присъединяване е допустимо, както при общо /при наследяване/ така и при
частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху
определен имот от предходния на правно основание, което е годно да
прехвърли собствеността върху имота/. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по
описа на Второ г.о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о.,
решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.;
решение № 178 от 9. 07. 2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на ВКС, 1 г.о. и
решение № 33/19.06.2018г. по гр.д.№ 1931/2017 г. на вКС, 1 г-о./. и др.
постановени по реда на чл.290 от ГПК. Когато се присъединява еднородно
владение необходимият срок за придобиване на имота по давност е този,
20
предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г.
недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г.
добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника, а когато е
разнородно при присъединяване необходимият срок за придобиване по
давност на недвижим имот е като при недобросъвестно владение – от 10 г.
Следователно пълно и главно в процеса от ищцата са установени
всички елементи на сочения придобивен способ – установени обективни
действия по установяване на фактическа власт върху вещта, обективиране на
действия по установяване на намерение за своене на вещта, осъществяване на
това владение явно, спокойно, непрекъснато и за период от време, през който
давност по отношение на придобиване на имота е могла да тече – от
01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и
през който период са изтекли необходимите за недобросъвестно придобиване
10 г., както и изрично позоваване на давността на ищеца.
При тези аргументи оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
уважил предявеният иск, поради което обжалваното решение следва да се
потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемата стана жалбоподателят
дължи направените разноски, които са направени и доказани по основание и
размер. Такива са направени и поискани в размер на 1500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение. От въззивникът е направено възражение за прекомерност.
При поддържане на такова възражение, на основание решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за националните
съдилища на основание чл. 633 от ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата
и правна сложност на делото. При направено възражение за прекомерност и с
оглед данните по спора, съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд.практика
/определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21,г., 4г../ и определи
такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и
приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на
пълномощника /депозиране на отговори, жалби, молби и др./. При
съобразяване на посочените критерии, поисканите от жалбоподателя разноски
от 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция не се
явяват прекомерни с действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което следва да се присъдят изцяло.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
21
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 929 от 09.12.2024 г., постановено по
гражданско дело № 2718/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Община Благоевград, с адрес гр. Благоевград, пл. “Георги
Измирлиев” №1, представлява от М.Б. – кмет, да заплати на И. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. ***, сума в размер на 1 500,00 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22