№ 169
гр. Свищов, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четИ.десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело №
20244150100915 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Е“АД гр. В, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт В.М. твърди, че ответникът А. Н. А. е клиент на „Е” АД, с
клиентски номер кл.№: *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление заведен с абонатен номер аб.№: **, находящ се на адрес ***. Тези
облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е" АД, които били
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от
ДКЕВР(КЕВР към момента). Ищецът сочи, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е" АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане
на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителя изпадал в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми. Посочва, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ
„Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към „Е” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден". Излагат, че във връзка с горното и
на основание чл. 410 от ГПК и чл. 107 от Закона за енергетиката на 09.08.2024
1
в Районен съд - Свищов било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника А. Н. А., в резултат на което било образувано
ч.гр.д.№559/2024г. по описа на СвРС. Ищецът твърди, че към момента на
подаване на заявлениетоответникът имал неизпълнение задължения в размер
на 774,80 лева, за обект за потребление, заведен с абонатен номер № **, в
която сума били включени 736,47 лева- главница, представляваща незаплатена
ел. енергия, 38,33 лева– мораторна лихва връху главницата, представляваща
сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до
09.08.2024 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№
* към същата дата. Ответникът е получил съобщение за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, след като са изпълнени
предвидените в чл.47 ал.1-ал.5 от ГПК процедури и същият не е открит,
поради което ищецът предявява настоящия установителен иск. Моли съда да
признае за установено, че ответникът А. Н. А. дължи гореописаните суми,
като се присъдят му и направените в исковото и заповедното производство
разноски. С постъпила по делото молба вх.№ 4611/08.10.2025 г. ищецът е
депозирал становище, с което заявява, че ответникът е заплатил задълженията
си за главица и мораторна лихва, но не са заплатени разноските по делото.
Взема становище, че поради настъпилото плащане на задълженията, искът
следвало да бъде отхвърлен, като им се присъдят направените по делото
разноски, с оглед факта, че ответникът е станал причина за завеждане на
делото.
Ответникът А. Н. А., в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал.
6 от ГПК, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Излага, че съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "Е" АД, приложени към
исковата молба, „потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице — собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа....” Сочи, че видно от справка на Агенцията
по вписванията, ответникът не притежавал в собственост имот, находящ се на
ул. ****, а е собственик на имот на ул. - от справката/. Поради това счита, че
няма как да е потребител на ел. енергия за имот на посочения в исковата молба
адрес. Твърди, че ответникът А. Н. А. не дължи исковите суми, поради което
моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
С оглед направените признания за заплащане на главница плюс лихви, намира,
че те също следва да бъдат взети предвид и на това основание искът следва да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 559/2024г. по
описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Е“АД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника за дължими суми за доставена и неизплатена електрическа
енергия и лихва. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение
2
на парично задължение № 315 от 14.08.2024 г. в полза на ищцовото дружество
за сумата 736,47 лв. (седемстотин тридесет и шест лева и 47 ст.)-главница,
представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода
23.02.2024г.– 23.05.2024г., за обект с абонатен номер № **, находящ се в гр. --,
по клиентски номер *; 38,33 лв. (тридесет и осем лева и 33 ст.) – мораторна
лихва за периода от падежната дата на фактурите до 09.08.2024 г., със законна
лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на сумата. Присъдени били и разноски в
размер на 75,00 лв. (седемдесет и пет лева), от които 25,00 лева за ДТ и 50,00
лева – юрисконсултско възнаграждание. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. В
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Приложено по делото е извлечение за фактури и плащания за период
към 05.11.2024 А. Н. А. за абонат № *****, в която фигурират издадените
фактури от Е АД, с посочените падежи и стойности, от които претендират че
не са заплатени четири - фактура № ********** от 23.02.2024г., фактура №
********** от 25.03.2024г., фактура № ********** от 23.04.2024г. и фактура
№ ********** от 23.05.2024г. на обща стойност 736,47 лева. Тези фактури са
приложени по делото, като посочените стойности и падежи съвпадат с
отразяването в извлечението от сметка. Същите фактури, с посочената
стойност фигурират и във справка за потреблението през последните 12/23/36
месеца към дата 6.11.2024г. за клиент – ответника.
Приложено по делото е Решение № 0У-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР с
което са
одобрени на Е АД Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е-, както и Извадка от вестник "Черноморие" от
30.11.2007 година, Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година и от
"Труд" от 15.02.2017 година. Общите условия за продажба на електрическа
енергия на Е АД са приложени по делото.
С молба, депозирана по делото вх.№ 4611/08.10.2025г., ищецът е
признал, че ответникът е заплатил претендираните от него суми за главница и
мораторна лихва, но остават неплатени разноските по делото, които
претендира, както сторените в заповедното, така и в исковото производство,
които не се оспорват от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. За основателност на иска в тежест на ищеца е да
установи: съществуване на облигационно отношение между страните;
изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на
ответника електрическа енергия за процесния период, както и изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Е“АД. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.
3
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от
ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 86 от ЗЗД за съществуване на претендираното от ищеца вземане за
доставена и неплатена електрическа енергия е процесуално допустим,
доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по същество се явява неоснователен. Съгласно чл. 235, ал. 3
от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. В случая, след предявяване на
исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК ответникът е заплатил изцяло
претендираната от ищеца сума по издадените от него фактури и лихви.
Извършеното от ответника плащане на задължението се явява извънсъдебно
признание на вземането.Това плащане е нов факт, настъпил в хода на делото и
е от значение за спора, поради което следва да се отчете от съда. След като
ответникът е платил спорното вземане за главница и лихва, претенцията на
ищеца е удовлетворена и предявения от него иск с правно основание чл. чл.
422 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на
дължимото от ответника парично вземане, съгласно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр. дело № 559 /2024 г.
по описа на Районен съд Свищов за сумата 736,47 лв. (седемстотин тридесет и
шест лева и 47 ст.)-главница, представляваща незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени в периода 23.02.2024г.–
23.05.2024г., за обект с абонатен номер № **, находящ се в гр. --, по клиентски
номер *; 38,33 лв. (тридесет и осем лева и 33 ст.) – мораторна лихва за периода
от падежната дата на фактурите до 09.08.2024 г., към момента е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане в хода на делото.
Относно претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, същата
е за акцесорно вземане, което не може да бъде предмет на самостоятелен иск,
съединен с този за главното вземане, поради това, че тази претенция не може
да бъде конкретизирана по размер. Кредиторът на едно парично задължение
има право на законна лихва, поради това, че до момента на плащането е бил
лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и която не е получил.
В настоящия случай, въпреки, че законна лихва се дължи до момента на
плащането, доколкото ищецът заяви, че искът му следва да се отхвърли,
поради извършено плащане, т.е. не поддържа заявеното с исковата молба
искане за присъждане на мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане, следва това искане също да
бъде отхвърлено от съда.
По разноските:
При този изход на делото, съобразявайки, че причина за отхвърляне на
иска е изпълнение на задължението на ответника в хода на процеса, че с
поведението си същият е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
изпълнил задължението си да заплати дължимите суми за потребената ел.
енергия преди предявяване на исковата молба, същият не може да бъде
освободен от задължението за заплащане на разноски по делото, поради което
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски.
4
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС). С
оглед задължителните указания дадени в т. 12 от цитираното Тълкувателно
решение, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността
за разноски и в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на
25,00 лева ДТ и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на
уважените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 75,00 лева за заповедното производство.
Ищецът претендира разноски за ДТ, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на ищеца следва да
се присъдят разноски в претендирания размер на 525,00 лева, от които 25,00
лева – ДТ, депозит за особен представител – 400,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е“ АД, ЕИК ***, адрес гр. В, бул. „В,
представлявано от П.С., Я.Д., Д.Д., чрез юрисконуслт В.М. против А. Н. А. с
ЕГН **********, с настоящ адрес на гр. ---- искове по чл. 422 от ГПК вр. чл.
415 ал.1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от
ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено, че „Е“ АД, ЕИК ***, адрес
гр. В има вземане от А. Н. А. за сумата а 736,47 лв. (седемстотин тридесет и
шест лева и 47 ст.)-главница, представляваща незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени в периода 23.02.2024г.– 23.05.2024г., за обект с абонатен
номер № **, находящ се в гр. --, по клиентски номер *; 38,33 лв. (тридесет и
осем лева и 33 ст.) – мораторна лихва за периода от падежната дата на
фактурите до 09.08.2024 г., със законна лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на
сумата, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 315 от 14.08.2024 г. по ч.гр.д. № 559/2024 г. на СвРС, като
неоснователни, поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА А. Н. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес на гр. ---- ДА
5
ЗАПЛАТИ на „Е“ АД, ЕИК ***, адрес гр. В, бул. „В, представлявано от П.С.,
Я.Д., Д.Д., чрез юрисконуслт В.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 75,00 лева/седемдесет и пет лева/ – направени разноски в хода на
заповедното производство, както и сумата от 525,00 лева/петстотин двадесет и
пет лева/, представляваща направените в исковото производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6