РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Кюстендил, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600440 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №260031 на Кюстендилския районен съд от 19.05.2021 г. по НЧХД №
1169/2020 г. на същия съд подсъдимият Б.Н.А. е признат за виновен в това, че на 24.04.2020 г. в
с.Д., Кюстендилска община е причинил на М. Д. СТ. лека телесна повреда с разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в контузия, оток, болка на
главата и кръвонасядане на дясното й бедро, с което е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от
НК. На осн. чл.78а от НК същият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева. Със същата присъда подс.Б. А. е
осъден да заплати на М. Д. СТ. сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.04.2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния
претендиран размер от 3 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден
да заплати и разноските по делото на частната тъжителка в размер на 812 лева и следуемата се
държавна такса.
Присъдата се обжалва от адв. Ю.С.- защитник на подс. Б. Н. АЛ.. Във въззивната
жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Твърди се,
че доказателствения материал по делото е обсъден превратно и че присъдата страда от липса на
мотиви. Иска се същата да бъде отменена и постановяване на нова, оправдателна присъда, респ.
отхвърляне на гражданския иск.
Присъдата се обжалва и от М. Д. СТ. в частта на наложеното административно
1
наказание и в частта на присъденото обезщетение. Изтъкват се доводи за несправедливост на
наложеното наказание и на присъденото обезщетение. Иска се увеличение на размера на
наложеното административно наказание и уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Повереникът на тъжителката- адв. И. поддържа въззивната жалба и изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на подс. А.. Изтъкват се доводи за несправедливост на
наложеното наказание и на присъденото обезщетение; изменение на осъдителната присъда на
КнРС в частта на наложеното наказание, респ. за увеличение на неговия размер и за увеличение на
претендираното обезщетение, както и присъждане на разноски за въззивния съд.
Пред въззивния съд адв.Ю.С. поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на
тъжителката С. и пледира за оправдаване на подсъдимия. Пледира алтернативно за намаляване на
размера на наложеното административно наказание, както и прави искане за намаляване на
размера на присъденото обезщетение.
Подсъдимият Б. Н. АЛ. твърди, че е невинен и искат постановяване на оправдателна
присъда.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и
доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като
съобрази релевираните в жалбите оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че
въззивната жалби на подсъдимия е основателна само в частта на наложеното наказание и
присъденото обезщетение, а на тъжителката е неоснователна, респ. присъдата следва да бъде
частично изменена на осн. чл.337, ал.1, т.5 НПК по следните събражения:
За да признае подсъдимия Б. Н. АЛ. за виновен в извършването на престъпление по чл.
130, ал.1 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:
На 24.04.2020 г. около 20,00 часа тъжителката С. се движела по посока на имот на съседа
й св. Х.С., живущ на ул. „Л.“, на и тя живеела. Обичайно и за по- пряко, вървейки към него, тя
тръгнала да преминава през друг съседен, които нямал изградена ограда. На връщане по същият
маршрут, била пресрещната от подс. Н.. Последният, без каквато и да е причина се нахвърлил
върху нея, докато тя била в гръб към него. Блъснал я на пътеката и почнал да удря я с юмруци и
ритници по цялото тяло. С. започнала да вика за помощ.
Виковете й били чути от съседката св.Р.Д. и св.Х.З.. Те се притекли на помощ на С..
Подс.А. пуснал С., но нападнал Д., като й нанесъл удари. Започнал да хвърля камъни по св. З.,
който подал сигнал до полицията в гр. Кюстендил. На място пристигнали полицейски служители.
Те взели сведения от участниците и изготвили протоколи за предупреждение по ЗМВР.
Тъжителката успяла да се обади по телефона на св.Л.С., която я заварила, лежаща на
пътеката и й съобщила, че е пребита от подс. А..
На 27.04.2020 г. пострадалата посетила МБАЛ гр. Кюстендил, където била прегледана
и освидетелствана. Издадено е медицинско свидетелство №16/20 г., в което са отбелязани
следните увреждания:
**************************************************************************************чно.
От заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р В.Н. се установяа, че описаните увреждания са
причинени по механизма на удари с или върху твърд тъх предмет и е възможно да са получени по
съобщения начин- удари с ръце и крака. Те са причинени от един удар в областта на главата и
2
един и не повече от 2- 3 удар в областта на дясно бедро. Същите е възможно да са получени по
начин и време на сочения инцидент. Причинили са на тъжителката болка и страдание,
благоприятно протичащия процес за възстановяването й е в срок от 15 до 20 дни.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно,
така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. Д., З., С., А.а; дал е възможност на
подсъдимия да даде обяснения, изискал е полицейските преписки във връзка с подадения сигнал
до полицията. Показанията на тези свидетели са обсъдени пълно и всестранно, като КнРС е
изложил подробни мотиви за причините поради които не кредитира показанията на св. А.а-
съпруга на подсъдимия, която принципно не отрича, че подсъдимия и пострадалата са се
срещнали през процесния ден. КнРС е изтъкнал причините, поради които приема показанията на
първите трима свидетели за достоверни, както и защо не е дал вяра на показанията на тази
свидетелка в частта им, в която сочи, че досег между подсъдимия и пострадалата не е имало. В
тази част те са напълно противоречащи на показанията на посочените първи трима свидетели и
следва да се отхвърлят като заинтересовани. Същият е дал обяснения, като съдът се е съобразил с
двойнствената им природа- като на годно доказателствено средство по чл.115 НПК и като израз на
защитната теза. В случая КнРС обосновано ги е отхвърлил като израз на защитната му позиция.
Преки доказателства за механизма на уврежданията и лицето, причинило уврежданията
на пострадалата се съдържат в показанията на свидетели – очевидци Д. и З., като няма никакви
индикации за наличие на пристрастност или заинтересованост в тях. Същите са безпротиворечиви,
последователни и се кредитират изцяло. Те косвено се потвърждават и от показанията на св. С.,
която непосредствено е възприела следите от увреждания по тялото на пострадалата
непосредствено срлед случая. Мотивите на КнРС в тази насока са обосновани и изцяло
съобразени с доказателствения материал, респ. в тази насока съдът е спазил изискванията на разп.
на чл. 305, ал.3 НПК. КнРС е изложил убедителни аргументи относно достоверността на
показанията на св. Д. З. и С., като е акцентирано на съвпадането им със заключението на СМЕ
относно механизма на деянието. В този аспект присъдата на КнРС в частта относно приетите
факти по делото се явява обоснована, поради което КнОС намира доводите на защитата във
въззивната жалба на подс. А. за недоказаност на обвинението за неоснователни.
При обсъждането на доказателствения материал КнРС стриктно е спазил процесуалните
правила и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази
насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14
НПК. Наличието на преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. Д., З., С., които предават
лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на деянието, съпоставени със
заключението на СМЕ на д-р Н. относно механизма на травмите на пострадалата, налагат
единствения възможен извод за доказаност на авторството на деянието. В този смисъл КнРС е
направил правилни и обосновани изводи относно авторството на деянието и механизма на
причиняването му, които напълно се споделят от въззивния съд.
КнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от
обективна и субективна страна, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На 24.04.2020
г. година подс. А. в с.Д. е причинил на пострадалата М. Д. СТ. лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в контузия, оток,
болка на главата и кръвонасядане на дясното й бедро. Несъмнено телесните увреждания,
3
причинени на пострадалия, имат характер на лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.1 НК и се
изразяват във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, довело до болка и
страдание. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал,
че нанася увреждания на пострадалия, в това число и от характера на получените, но независимо
от това е сторил всичко възможно за постигане на крайния резултат.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на
чл. 78А от НК при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия. КнРС правилно е
посочил предпоставките, визирани в този текст и е преценил, че основанията в него са налице,
респ. че същият следва да бъде приложен. В този аспект подсъдимият законосъобразно е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в
полза на държавата.
При определяне на нейния размер, КнРС е определил размера на административното
наказание над минимума, предвиден в закона, а именно- 1 500лева. От представено пред КнОС
удостоверение №2150-09-1768/07.10.2021 г. на ТП на НАП Кюстендил се установява, че
подсъдимия А. е с пенсия в размер на 601, 76 лева. Размерът на наложеното административно
наказание следва да се съобрази с имущественото състояние на подсъдимия, което е в параметрите
на необходимия жизнен минимум. Ето защо същото следва да се намали от 1 500 лева до размера
на минимума, предвиден в закона, а именно- 1 000 лева. Изтъкнатите доводи в жалбата на
тъжителката С. за необходимостта от увеличение на размера на наложеното административно
наказание са неоснователни и следва да не бъдат уважавани.
Вследствие причиненото от деянието на подсъдимия увреждане, въззиваематата страна
М.С. е понесла неимуществени вреди, които безспорно следва да бъдат възстановени. Безспорно в
случая са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,
като пострадалата С.а несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят обещетение за
неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимият е длъжени да репарира
виновно причинените й вреди. Същевременно КнОС счита, че присъденото обезщетение по
уважения граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2 000 лева, е завишен и се налага
изменение на присъдата в гражданската част на присъдата Присъдената сума не е съобразена с
характера на претърпяното от пострадалия увреждане. Действително С. е претърпяла леко телесно
увреждане, което е нарушило нейния телесен интегритет, цялост и неприкосновеност, респ. същата
е понесла болки и страдания в рамките на около 15- 20 дни; била е наранена нейната психика,
чувство на себеуважение и лично достойнство, за известен период от време е била обслужвана и
подпомагана от св. Стоименова. Същевременно естеството на уврежданията (кръвонасядания) е
такова, че не е довело до съществени неудобства и ограничения в ежедневното общуване с оглед
тяхното местонахождение; респ. възстановителния период не е бил по- продължителен в
сравнение с други телесни увреждания от същия вид. В този аспект определеното обезщетение е
завишено и е налице необходимост от неговото намаляване. Настоящата инстанция счита, че
справедлива, достатъчна и съобразена с разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД би била сумата от 1 500
лева, която е съобразена с тежестта на уверждането и продължителността на възстановителия му
период. Ето защо присъдата следва да се измени и в гражданската й част, като се намали размера
на присъденото обезщетение на тъжителката от 2 000 лева на 1 500 лева. Намалението на
обезщетението води и до намаление на следуемата се държавна такса, което е в размер на 60 лева.
По тези съображения присъдата на Кюстендилския районен съд следва да се измени в
частта на наказанието, на обезщетението и на държавната такса, а в останалата- да се потвърди
4
като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260031/19.05..2021 г., постановена от Кюстендилския районен
съд по НЧХД № 1160/2020 КнРС в частта относноразмерите на: наложеното административно
наказание, на присъдените обезщетение и държавна такса, като:
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ от 1 500 лева на 1 000
лева;
НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
извършеното престъпление по чл.130, ал.1 НК от 2 000 лева (две хиляда) лева на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева;
НАМАЛЯВА размера на следуемата се държавна такса за уважената част на
гражданския иск от 80 лева на 60 лева.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5