Решение по дело №165/2016 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 135

 

гр.София, 27.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 20.октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря М.Букина и при прокурора като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№165 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Искът е с правно основание чл.226 КЗ (отм.), във връзка с чл.45 ЗЗД.

Ищците М.А.Ч., ЕГН **********, Й.А.Ч., ЕГН ********** и Н.А.Ц., ЕГН **********, всички с адрес: *** чрез пълномощника си адв. С.Ч. от САК, със съдебен адрес: *** са предявили срещу „З.Е.” АД, ЕИК., със седалищеи адрес на управление:***, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1  КЗ(отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 200 000 лв., на всеки един от тях, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищците, вследствие смъртта на тяхната майка Р.Д. Ч.а, ЕГН **********, настъпила от ПТП на 03.09.2015 г., причинено по вина на Б.А.Я., водач на МПС - л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З.Е.” АД, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на ПТП – 03.09.2015г. до окончателното им изплащане.

           Ищците твърдят в исковата си молба, че при пътнотранспотно произшествие, настъпило на 03.09.2015г., била причинена смъртта на тяхната майка Радка Димитрова Чернева, ЕГН **********, вследствие на което търпели неимуществени вреди.

            Твърдят, че на посочената дата – 03.09.2015г., Б.А.Я., управлявал л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН на път ІІ-73 Ришки проход. На 71 км., нарушил правилата за движение по пътищата като управлявал лекия автомобил под въздействието на алкохол, с несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения скорост. Не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, не намалил скоростта и не спрял пред появилото се препятствие на пътя и осъществил удар с пешеходката Р.Д. Ч., вследствие на което била причинена смъртта й.

            По случая било образувано ДП№ 286/2015 г. по описа на РУП – гр. Сунгурларе и пр. пр. № 7182/2015 г. по описа на Окръжна  прокуратура – гр.Бургас.

            Произшествието настъпило по изключителна вина на водача Б.А.Я., поради това, че последният нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Виновният водач Б.А.Я. е имал възможност да предотврати произшествието, ако не бил употребил алкохол, ако се е движил със съобразена конкретната пътна обстановка и разрешена скорост и ако е бил внимателен към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и особено възрастните хора.

            Причина за настъпването на смъртта на Р. Д. Ч. били множеството несъвместими с живота увреждания, причинени при настъпилото ПТП.  Прекият деликвент Б.А.Я. извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, че ще причини ПТП, в резултат, на което ще загине починалата Р. Д. Ч., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

Ищците излагат още в исковата си молба, че смъртта на тяхната майка, която ги отгледала с много грижи, любов и внимание се отразявала изключително тежко на живота им, тъй като била тяхна морална опора и при всеки по-сериозен проблем разчитали на нейната подкрепа. Твърдят, че все още не могат да се отърсят от преживяното и да приемат смъртта на майка си. Затворили се в себе си, опитвайки се да преодолеят мъката и скръбта по най-близкия им човек. Болезненият начин, по който преживявали ищците смъртта на майка си се дължал на силните връзки в семейството, на нейната основна роля в него, както и на дълбоко емоционалната връзка помежду им. Силният стрес, печал и огорчение от загубата на майка им били само част от интензивните отрицателни преживявания, които търпели ищците вследствие нейната смърт. Депресивните и негативни изживявания от загубата на близкия им човек продължавали със същия интензитет и към момента. Изживявали стрес, подтиснатост и безпокойство, имали изострена чувствителност, които довели до душевно разстройство у ищците.

            С оглед на изложеното и предвид степента и интензитета на причинените им неимуществени вреди, както и обстоятелството, че последните ще бъдат търпени от тях продължително време, считат, с оглед изискванията на закона, че претендираното с настоящата искова молба обезщетение в размер на от по 200 000 лева, за всеки един от тях би било справедливо. 

            Ищците поддържат, че отговорността на застрахователя - ответник в настоящото производство, „З.Е.” АД, за обезщетяване на причинените, вследствие на процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди е ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108КН с полица №07515000164502, валидна от 10.01.2015г. до 09.01.2016г. Последното обуславя и предявения пряк иск срещу застрахователя.

            Ето защо, ищците - М.А.Ч., Й.А.Ч. и Н.А.Ц., молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на всеки един от тях сумата от 200 000 лв., претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищците, вследствие смъртта на тяхната майка, Р. Д. Ч., ЕГН **********, настъпила от ПТП на 03.09.2015 г., причинено по вина на Б.А.Я., водач на МПС - л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З.Е.” АД, ЕИК, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на ПТП – 03.09.2015г. до окончателното им изплащане.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.Е.” АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника си юрисконсулт И.Л., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

            В отговора се излага следното:

            Оспорва се допустимостта на предявените искове, поради липса на доказателства, обосноваващи наличие на предпоставките за претендиране на застрахователно обезщетение, вследствие на причинена при ПТП смърт на пострадало лице. Прави се искане за прекратяване на производството по делото, поради липса на обоснован от ищците правен интерес от предявяване на исковете.

По основателността на предявените искове се излага следното:

Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер.

Поддържа се, че не са налице всички елементи на сложния фактическият състав по чл.226, ал.1 КЗ (отм.): настъпило застрахователно събитие, безспорно доказано виновно и противоправно поведение от страна на застрахования за настъпване на застрахователното събитие, претърпени вреди, причинно-следствена връзка между вредите и събитието. Сочи се, че нито едно от посочените обстоятелства не се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, а исковете са основани на голословни твърдения за настъпило събитие и неговия механизъм. В случай на установяване на наличие на настъпило ПТП, се оспорва твърдението на ищците за виновно и противоправно поведение от страна на застрахования водач л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН, Б.А.Я., за когото се твърди от ищците да е участник произшествието. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП има единствено пострадалата Р. Ч. и че само нейното поведение е било причина за настъпване на събитието. В случай, че бъде установено, че пострадалата действително е била пешеходка, се твърди, че същата е приела внезапно пресичане на пътното платно, на непозволено за пресичане на пешеходци място, като в момента, в който водачът Я. за първи път е имал възможност да възприеме пешеходката, последната се е намирала в опасната му зона за спиране и ударът е бил непредотвратим.

В случай, че ищците докажат наличието на виновно и противоправно поведение от застрахования водач, се прави възражение за изключително високо по степен съпричиняване, за претърпените вреди от страна на пострадалата, изразяващо се в пресичане на пътното платно по начин и време, когато това не е било безопасно.

На следващо място в отговора се оспорва наличието на претърпени от ищците вреди. Сочи се, че установената съдебна практика въвежда два кумулативно дадени критерия, които следва да са налице за определяне на лицата, имащи право на обезщетение – единият с оглед родството и близостта на лицата, а втория – духовната връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо вреди. Поддържа се, че на правоимащото лице се дължи обезщетение само след като се установи, че действително са претърпели вреда. Поддържа се още, че близките родственици на починалия при непозволено увреждане нямат право на обезщетение за неимуществени вреди в случаите когато приживе не са живели заедно с него и не са поддържали никакъв контакт. С оглед на изложеното се твърди, че в настоящия случай не е съществувала приживе трайна и непрекъсната духовна връзка между пострадалата и нейните наследници и се оспорват твърденията за настъпило душевно разстройство у ищците.

            На самостоятелно основание се оспорва размерът на предявените искове като прекомерено завишен и некореспондиращ с принципа на справедливостта, трайната съдебна практика към датата на събитието и социално-икономическите условия и стандарт на живот в Р. Б. С оглед възрастта на пострадалата – 82г. и възрастта на ищците - пълнолетни, независими и със собствени семейства, се поддържа, че тези обстоятелства са такива, които не могат да обосноват и не съответстват на претендирания паричен еквивалент за търпени болки и страдания в размер на исковите суми от по 200 000 лв.

            С оглед твърдяната неоснователност на главните искове, се оспорват като неоснователни и акцесорните, с които се претендира мораторна лихва.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба, с която поддържат първоначалната и оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

            Оспорват възраженията на ответника относно липсата на застрахователно събитие. Твърдят, че по процесното ПТП е образувано досъдебно производство пред Окръжна прокуратура – гр.Бургас – пр.пр. 7182/2015г., както и че ответникът е запознат с посоченото обстоятелство, доколкото с отговора е направил искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с материали от същото.

            Оспорват и възраженията относно механизма на ПТП и твърденията за липса на виновно противоправно поведение от страна на водача на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН.            Оспорват изцяло направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, както и за прекомерност на претендираните обзщетения.

            В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът „З.Е.” АД е подал допълнителен отговор оспорва възраженията на ищците и се взима становище по доказателствените искания.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се представи Присъда №220 от 19.09.2017г. по НОХД №461 от 2017г. на Окръжен съд гр.Бургас, влязла в сила на 05.10.2017г., видно от която Б.А.Я. е признат за виновен в това, че на 03.09.2015г., като е управлявал л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН на път ІІ-73 Ришки проход. На 71 км., нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал МПС със скорост 101 км./ч., с което е нарушил чл.21 ал.2 ЗДвП, като пътят е бил обозначен със знак В-26, указващ движение със скорост 70 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта на Р.Д.Ч. като на основание чл.343 ал.1 б.”в” във връзка с чл.342 ал.1 НК и чл.21 ал.2 ЗДвП е осъден на две години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66 НК с изпитателен срок от четири години. На основание чл.304 е признат за невиновен в това че е извършил деянието в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0,52 на хиляда.

Видно от удостоверение №114 от 07.09.2015г. за наследници на Р.Д. Ч.след смъртта и същата е оставила за наследници синовете М.А.Ч., Й.А.Ч. и дъщеря Н.А.Ц..

Видно от справка от базата данни на Гаранционния фонд л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН към датата на настъпване на ПТП 03.09.2015г. е бил със задължителна застраховка гражданска отговорност към ответника „З.Е.” АД.

По делото се разпита свидетеля Б.А.Я.. На 03.09.2015г.тръгнал с брат си към с.С.. спрял в с.Л., където се видял с приятел и изпил една малка мента със сода. След като тръгнали отново за с.С. се разминал с камион. Зад камиона пресичала жена с количка. Първо спряла, после пак тръгнала, но Я. не успял да спре и да предотврати удара. Водачът и брат му веднага слезли, помолили последваща кола да извикат линейка и полиция, дали и вода, измили й лицето. Водачът я възприел на около стотина метра, тя се спряла, но после пак тръгнала и се намирала в лентата за движение на Я.. Било в светлата част на денонощието, настилката била суха, като водачът се е движил с около 100км./ч. пътят има лека дъга като жената е пресичала след преминалия камион.

По делото се разпита свидетеля Б.А.Я., който на 03.09.2015г. пътувал с брат си. Разминали се с ТИР, като след него жена е започнала да пресича. Спряла по средата Б.Я., натиснал спирачки, жената тръгнала срещу тях и тогава е последвал удара. Ударът е настъпил в лявата част на автомобила.Жената е пресичала от ляво на дясно, като пред себе си е бутала детска количка. Двамата с брат си слезли, попитали жената дали е добре, тя отвърнала да, помолили друга кола да извика линейка и полиция. Жената се е движила бавно.

По делото чрез разпит по делегация по ч.гр.д.№270/2017г. по описа на РС гр.Карнобат се разпита свидетеля Р. Т. А., който е познавал както пострадалата Р.Д.Ч.а, така и ищците М.А.Ч., Й.А.Ч. и Н.А.Ц.. Свидетелят А. заявява, че Р. Д. Ч. е живяла в с.Л. със сина си М.А.Ч.. Й.А.Ч. и Н.А.Ц. се оженили  и отделели. Ч. се е занимавала с билкарство и е издържала семейството си. Р.Ч. била в добри отношения със своите деца, които идвали често. Свидетелят заявява, че не знае за скандали в семейството. Свидетелят знае за станалото с нея. Отишъл е на мястото на катастрофата видял е количката й на 10-15м. от мястото, където е била ударена, а самата Р. Д.Ч.а е била на 10-15м. от мястото на удара. Дошла е линейката и А.е помогнал да я натоварят. След това е разбрал, че е починала в Б.. Помогнал е за погребението, всичките й деца са били там. След погребението посетил дома й и там били всички нейни близки. Децата не знаели какво да правят, трагедията за всички е била голяма. Децата са били в стрес, не били на себе си от мъка и са преживяли страшно тежко смъртта на майка си. Н. преживяла тежко загубата, като използвала и хапчета за депресия. След загубата поведението на децата й се променило, като вече не ги е виждал да се веселят. Свидетелят има преки впечатления вижда близките на починалата, тъй като живеят много близо. Към настоящия момент не са превъзмогнали загубата, мъчно им е и често ходят на гробищата.

По делото чрез разпит по делегация по ч.гр.д.№270/2017г. по описа на РС гр.Карнобат се разпита свидетелката Д. А. М., която заявява, че познава ищците М.А.Ч., Й.А.Ч. и Н.А.Ц., както и тяхната майка Р. Д. Ч. от много години. С Р.са ходили на църква и за билки. Към момента на смъртта си Р. Ч. е живяла със сина си М.. Другите деца след като се оженили се отделили. Р. Ч. била грижовна майка. Свидетелката посетила близките след смъртта й, като много тежко приели случилото се. Постоянно са плачели и започнали да взимат лекарства. Още са в депресия. Й., който е шофьор на автобус не може да започне работа, тъй като е уплашен и депресиран. В скоро време няма да могат да превъзмогнат загубата на майка си.

По делото чрез разпит по делегация по ч.гр.д.№270/2017г. по описа на РС гр.Карнобат се разпита свидетелката М. К. Г., която заявява, че познава М.А.Ч., Й.А.Ч. и Н.А.Ц. и Р.Д. Ч.от 1988г., тъй като тогава им е станала комшийка. Р.Ч.а била добър човек, събирала е билки. Р. Ч. е живеела със сина си М., но Й. и Н. са ги посещавали често. От продажбата на билки Р. е подпомагала децата си. Отношенията на Р.Ч.с децата са били много добри. Никога не е имало пререкания, скандали. Свидетелката заявява, че знае, че Р. Ч. е била блъсната от кола. Близките й приели тежко новината, изпаднали в депресия, дъщеря й Н. започнала да взима и лекарства. Р. Ч. била здрав човек и близките и тъгуват по нея, споменават я, плачат и още не са превъзмогнали загубата.

По делото се изслуша и прие заключението на съдебно-автотехническа експертиза за механизма на настъпилото ПТП. Вещото лице установява на база на установения спирачен път от огледния протокол и пътните условия скорост на движение на автомобила 100км.ч. Механизмът на ПТП показва, че Б.А.Я. на 03.09.2015г. към 16,50ч. в светлата част на денонощието при нормална видимост и прав участък при сухо асфалтово покритие в зоната на 71км. в посока с.Л. е  управлявал л.а марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН със скорост 100км./ч. при максимално допустима 70км./ч. Ударът е осъществен в средната част на лентата за движение на автомобила.Пешеходката се е движила със скорост 2,3км./ч. предвид възрастта й и бутането пред себе си на детска количка. Директната видимост се е откривала когато разстоянието между пешеходката и МПС е било около 100м. Мястото на ПТП не е било обозначено като такова за пресичане на пешеходци.

По делото се изслуша и прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението на която при ПТП на 03.09.2015г. на Р. Д. Ч. са причинени тежки травматични увреждания на шийния гръбнак на ниво пети-шести прешлен и гръбначния мозък. Тези увреждания са довели до развитието на възходящ отток, на мозъка с последващо вклиняване и разстройство на функцията на центровете на дишането и сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък, което е непосредствена причина за смъртта. Телесните увреждания са механични увреждания от удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието. Налице е пряка е непосредствена причинно-следствена връзка между телесните увреждания довели до смъртта на Р. Д. Ч. и пътнотранспортното произшествие.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С присъда №220 по НОХД №461/2017г. по описа на ОС гр.Бургас, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданският съд е установено, че на 03.09.2015г., Б.А.Я. като е управлявал л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК №А9108 КН на път ІІ-73 Ришки проход на 71 км., нарушил правилата за движение по пътищата като е управлявал МПС със скорост 101 км./ч., с което е нарушил чл.21 ал.2 ЗДвП, като пътят е бил обозначен със знак В-26, указващ движение със скорост до 70 км./ч. и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Д. Ч.. С това е установено причиняването от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД на и неговите елементи: деяние на виновния водач, неговата вина при условията на непредпазливост, настъпването на смъртта на пострадалата Р.Д. Ч., противоправност на деянието, причинно-следствена връзка между деяние и настъпилата смърт. Видно от представеното удостоверение за наследници ищците М.А.Ч., Й.А.Ч. и Н.А.Ц. са първите двама синове, а последната дъщеря на Р. Д. Ч..  

Видно от справката на Гаранционния фонд процесният автомобил към датата на настъпването на ПТП е бил застрахован със застраховка гражданска отговорност при ответното дружество.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като от механизма на ПТП се установява, че виновният водач я е възприел на разстояние от около 100м., движил се е с превишена скорост, над разрешената (до 70км./ч.), несъобразена с пътните условия и с тези действия е станал причина за настъпването на ПТП. От страна на пострадалата не е налице виновно поведение при предприетото пресичане, тъй като се е движила бавно, не е изненадала с поведението си водача на МПС и той и е следвало да не допусне настъпването на ПТП. Мястото за пресичане, макар и да не е обозначено с маркировка или знаци пешеходна пътека даваща предимство на пресичащите пешеходци пред нерелсовите ППС не е място забранено за пресичане, като водачът е следвало да се движи с подходяща скорост, която му позволява да спре безопасно и да не допусне настъпването на ПТП.

С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за причинената смърт на Р. Д. Ч. съдът намира близките лични отношения на починалата Р.Д. Ч. с нейния син М.А.Ч., внезапната трагична загуба на неговата майка, което видно и от показанията на свидетелите Р. Т. А., Д.А. М. и М. К. Г. е довело до емоционални страдания и болка, на мъка и тъга. Следва да се има предвид, че ищецът М.Ч. е в зряла възраст и е загубил своята майка, която е в напреднала възраст на 82години. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –болки и страдания следва да се определи съгласно чл.52 ЗЗД в размер на 80000,-лв.

С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за причинената смърт на Р. Д. Ч. съдът намира близките лични отношения на починалата Р. Д. Ч. с нейния син Й.А.Ч., внезапната трагична загуба на неговата майка, което видно и от показанията на свидетелите Р. Т. А., Д.А. М. и М. К. Г. е довело до емоционални страдания и болка, на мъка и тъга. Следва да се има предвид, че ищецът Й.Ч. е в зряла възраст и е загубил своята майка, която е в напреднала възраст на 82години. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –болки и страдания следва да се определи съгласно чл.52 ЗЗД в размер на 80000,-лв.

С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за причинената смърт на Р. Д. Ч.съдът намира близките лични отношения на починалата Р.Д.Ч. с нейната дъщеря Н.А.Ц., внезапната трагична загуба на нейната майка, което видно и от показанията на свидетелите Р. Т. А., Д.А. М. и М. К. Г. е довело до емоционални страдания и болка, на мъка и тъга. Същата е изпаднала в депресия и употребата на лекарства. Следва да се има предвид, че ищцата Н.Ц. е в зряла възраст и е загубила своята майка, която е в напреднала възраст на 82години. Ето защо съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –болки и страдания следва да се определи съгласно чл.52 ЗЗД в размер на 80000,-лв.

Тъй като водачът МПС е било застраховано с „гражданска отговорност” при ответника „З.Е.” АД, ищците, претърпели неимуществени болки и страдания  имат право съгласно чл.226 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД да търсят обезщетениета пряко от застрахователя, като исковете са неоснователни за остатъка до пълните предявени размери.

            Ответникът „З.Е.” АД следва да понесе направените от ищците М.А.Ч., Й.А.Ч. и Н.А.Ц. деловодни разноски в размер на 650лв. за съдебни експертизи и 19908,-лв., общо 20558лв. предвид изхода на делото и съобразно уважената част от исковете 8223,20лв., и на Софийския окръжен съд на основание чл.78 ал.6 ГПК направени дължима държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 9600,-лв.

Ответникът също има право на направените разноски (13780лв.) съобразно на размера на отхвърлените част от исковете чл.78 ал.3 ГПК или 8268,-лв.

            Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.226 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД „З.Е.” АД с ЕИК-, със седалище и адрес на управление:***-13 да заплати на М.А.Ч., ЕГН *****, с адрес: *** сумата 80000,-лева (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от ПТП, настъпило на 03.09.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 03.09.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА на основание чл.226 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД „З.Е.” АД с ЕИК-, със седалище и адрес на управление:***-13 да заплати на Й.А.Ч., ЕГН *****-, с адрес: *** сумата 80000,-лева (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от ПТП, настъпило на 03.09.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 03.09.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА на основание чл.226 КЗ (отм.) във връзка с чл.45 ЗЗД „З.Е.” АД с ЕИК-, със седалище и адрес на управление:***-13 да заплати на Н.А.Ц., ЕГН ******-, с адрес: *** сумата 80000,-лева (осемдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания от ПТП, настъпило на 03.09.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 03.09.2015г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за остатъка до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА основание чл.78 ал.1 ГПК „З.Е.” АД с ЕИК-, със седалище и адрес на управление:***-13 да заплати на М.А.Ч., ЕГН **********, Й.А.Ч., ЕГН ********** и Н.А.Ц., ЕГН **********, всички с адрес: *** сумата 8223,23лв. (осем хиляди двеста и двадесет три лева и двадесет и три стотинки),  представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА основание чл.78 ал.3 ГПК М.А.Ч., ЕГН **********, Й.А.Ч., ЕГН ********** и Н.А.Ц., ЕГН **********, всички с адрес: ***  да заплатят на „З.Е.” АД с ЕИК-, със седалище и адрес на управление:***-13 сумата 8268,-лв. (осем хиляди двеста и шестдесет и осем лева),  представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА основание чл.78 ал.6 ГПК и чл.71 ГПК „З.Е.” АД с ЕИК-, със седалище и адрес на управление:***-13 да заплати на Софийски окръжен съд с ЕИК- с адрес: гр.С- бул. „Витоша” №2 сумата 9600,-лв. (девет хиляди и шестстотин лева), представляваща дължима държавна такса.

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от решението.

 

Председател: