№ 16338
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110144148 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца и адв. С., с която оспорва пресъдените в
полза на ответника съдебни разноски и заявява присъждането им в тяхна полза.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна оспорва молбата.
Съдът, като разгледа молбата и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Молбата, подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК срок, е
допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съдът не констатира основание да ревизира своята преценка, съобразно
изложеното в мотивите на съдебното решение за отговорността на ищеца за
съдебните разноски, с оглед изхода на спора и съображенията по чл. 78, ал. 2 от
ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски,
когато е признал е иска и не е дал повод за водене на делото. Ищецът заявява
недължимост на паричното вземане поради липса на продажбено
правоотношение и евентуално възражение за изтекла погасителна давност.
Второто основание ще бъде разгледано и релевантно за изхода на спора, и
отговорността за съдебните разноски в случай, че ответникът докаже, че е
титуляр на спорното материално право поради съществуването на договорна
връзка между страните през процесния период, по която е престирал. Ответникът
изпълни своята тежест на доказване за тези факти. Освен това, с отговор на
искова молба признава иска на предявеното евентуално основание и счита, че на
ищеца не се следват разноски, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК. Спорът по разноските
е дали ответникът е дал повод за водене на делото предвид предпоставките на чл.
78, ал. 2 от ГПК. Ищецът представя Фактура №001900335084/31.10.2020 г. и
справка от топлофикационното дружество за неплатени задължения към
10.10.2022 г. Кредиторът обаче има право да търси изпълнение от длъжника и на
погасени по давност престации и не е длъжен да отписва вземания покрити с
давностен срок. Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от
ГПК в хипотезата на отрицателен установителен иск с Определение
№383/18.07.2018г. по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, IV г. о., „ отправената до
длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще
бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и
1
принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на
иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба”,
освен ако – кредиторът предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за
вземането си, оспори направеното от длъжника основателно възражение по чл.
110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения основателен иск за недължимост на
вземането поради изтекла погасителна давност. В този смисъл е Определение
№12366/21.05.2019г. по ч.гр.д. №5144/2019г. по описа на СГС и цитирана в него
съдебна практика, предвид което Фактура №001900335084/31.10.2020 г. и
справката за неплатени задължения към 10.10.2022 г. на „Топлофикация София”
ЕАД не обосновава извод за друго. В хода на съдебното дирене не се доказа
ищецът, респ. неговия наследодател, да се е позовал на изтекла в негова полза
давност и въпреки това ответникът да е отправил нова покана за плащане на
паричните вземания и отказал да зачете възражението преди и след предявяване
на иска. Не се твърди и доказва ответникът да е предявил иск или сдобил с
изпълнителен титул за паричните вземания. Ето защо съдът приема искането на
ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК за основателно, поради което сторените от
ищеца разноски, в т.ч. и претенцията по чл. 38 от ЗА, следва да останат за негова
сметка, а в полза на ответника да се пресъди възнаграждение на юрисконсулт от
100лв., определено от съда в минималния размер по чл. 25 от НЗПП и по реда на
чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. чкл. 37 от ЗПП. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 248 от ГПК на
ищеца А. П. Х. и адвокат В. Ф. С..
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2