Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 25.02.2021
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
При секретаря Кина Иванова, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 12 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Иванова - Н.
процесуален представител на ЕТ „ЕСТЕЛ – С.Р.“, със седалище и адрес на
управление гр.Нова Загора, ул.„Васил Левски“, №44 против решение №
260033/21.10.2020 г. по гр.д. № 949/2019г. на Новозагорския районен съд, в
частта с която е било признато за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 415 от ГПК по отношение на ЕТ „ЕСТЕЛ – С.Р.“, че дължи на „БЕЛРЕНТАЛС“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Волга“, № 66 сумите
3192.00лв. – главница по фактури №157/20.06.2018г. и № 165/02.07.2018г., 351.42
лв. – мораторна лихва върху главниците по фактури № 132/15.05.2018г., №
142/01.06.2018г., № 157/20.06.2018г. и № 165/02.07.2018г., както и в частта на
разноските присъдени в първа инстанция.
Решението е обжалвано като неправилно,
постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано.
Страната посочва, че съдът не е
трябвало да приеме всички представени по делото доказателства. Той не трябвало
да приеме доказателствата представени след с.з. проведено на 18.12.2019г.,
когато ищецът бил имал възможност последно да представи доказателства. Всички
представени след тази дата доказателства не били нововъзникнали. Неправилно
съдът бил приел, че между страните е било постигнато договорно споразумение и
за четирите издадени фактури. Такова било постигнато само за фактури
132/15.05.2018г. и 142/01.06.2018г., а останалите две фактури били оспорени. Ищецът
не бил доказал съществуването на договорни отношения във връзка, с които са
били издадени останалите две фактури. Непостигането на договореност,
неизвършването на услуга и неползването на услугите, за които са били издадени
фактурите били отрицателни факти и не подлежали на доказване. На следващо място
страната посочва, че пътни листи № 9358/18.06.2018г. и №9552/02.07.2018г.,
както и записът на заповед издаден на 01.08.2018г. от Атанас Борносузов били
неотносими към спора. Пътните листи касаели дейността на трета фирма, чужда на
спора, а записът на заповед не касаел отношенията между ищеца и ответника.
Съдът неправилно бил обсъдил доказателства – справки от НАП, представени след
преклузията. Съдът не обсъдил възможната заинтересованост на разпитаните по
делото свидетели.
На
следващо място въззивникът твърди, че мораторната лихва върху главницата се
дължи от деня следващ датата на издаване на фактурите, а не от 21.12.2018г. –
датата на която ответникът бил получил нотариална покана за плащане на главниците.
Противното становище възприето от съда било противоречало на разпоредбите на
чл. 84, ал.2 от ЗЗД , както и на чл.303а, ал.3 от ТЗ, според които при липса на
уговорен срок на плащане, длъжникът изпада в забава след получаване на покана
за плащане.
Моли
се обжалваното решение да се отмени, както следва :
·
За сумата от 14.36лв., мораторна лихва изчислена
за периода 16.05.2018г. – 14.02.2019г. върху главницата от 188.00 лв. по
фактура № 132/15.05.2018г. над сумата от 2.95лв. ., мораторна лихва изчислена
за периода 21.12.2018г. – 14.02.2019г.
·
За сумата от 128.14лв., мораторна лихва
изчислена за периода 02.06.2018г. – 14.02.2019г. върху главницата от 1788.00
лв. по фактура № 142/01.06.2018г. над сумата от 27.82лв. ., мораторна лихва
изчислена за периода 21.12.2018г. – 14.02.2019г.
·
За сумата от 2 292.00лв., главница по фактура №
157/20.06.2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 152.17 лв.изчислена
върху главницата за периода 21.06.2018г. – 14.02.2019г., ведно със законната
лихва начислена върху главницата.
·
За сумата от 900.00лв., главница по фактура №
165/02.07.2018г., ведно с мораторната лихва в размер на 56.75 лв. изчислена
върху главницата за периода 03.07.2018г. – 14.02.2019г., ведно със законната
лихва начислена върху главницата.
·
Както и ва частта на присъдените разноски в
първоинстанционното производство и в заповедното производство.
Не се
претендират деловодни разноски. Няма направени нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв.И. – процесуален представител на „БУЛРЕНТАЛС“
ООД, с който жалбата
е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Страната посочва, че в хода на производството п оделото са
били събирани допълнителни доказателства, които не са били посочени
първоначално в исковата молба, тъй като се е установило, че част от фактите не
могат да се установят с първоначално посочените доказателства и доказателствени
средства. Наложило се да се представят справки – декларации по ЗДДС и от
дневниците за продажби, тъй като ответникът не бил включил издадените фактури в
своите дневници. Освен това се наложило да се разпитат двама свидетели, тъй
като ответната страна била оспорила две от фактурите. Страната заявява, че от
събраните по делото доказателства безспорно се било установило предоставянето
на услуги от тях на ответната страна, така както са заявени в исковата молба.
Било доказано липсата на заплащане на услугите и основателността на исковата
претенция. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Няма претенция за
разноски. Не са направени доказателствени искания.
В
с.з.въззивната страна редовно призована, не се представлява. В писмено
становище процесуалният и представител адв.Иванова - Н. заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
В с.з. въззиваемата страна, не се
представлява. В писмено становище процесуалният и представител адв. И., който заявява, че въззивната
жалба не следва да бъде уважена, а да се потвърди обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 23.10.2020г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 05.11.2020 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата
се явява основателна.
Основните
възражения във въззивната жалба са във връзка с допуснати процесуални нарушения
при допускане и приемане на доказателства в първоинстанционната фаза на
производството.
В
разпоредбите на чл. 127, ал. 2 от ГПК е посочено, че в исковата молба ищецът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва
с тях, както и да представи всички
писмени доказателства. Ищецът има
възможност да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и представи
още доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника ( чл.
143, ал. 2 ГПК). Страните, в частност ищецът, са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства ( чл. 143, ал. 3 ГПК). Това трябва да стане в
първото открито заседание след решаването на предварителните въпроси, след като
съдът е пристъпил към изясняване на фактическата страна на спора. След като
съдът извърши доклад по делото и даде възможност на страните да вземат
становище по него е последният момент, в който те и в частност ищецът може да
направи доказателствени искания за изясняване на позицията си. Непоискването на
доказателства до този момент на производството влече като последица
настъпването на законова преклузия, според която страната губи възможност да
искат събирането на нови доказателства освен в случаите на чл. 147 от ГПК.
Според чл. 147 от ГПК до приключване на съдебното дирене страните могат да
твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само
ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и да
твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото.
В случая,
след като първоначално ответникът не е бил намерен на адрес за връчване на
исковата молба, съдът е предоставил възможност на страните да направят
доказателствените си искания до с.з. проведено на 18.12.2019г. Към този момент
ищецът е бил запознат с отговора на исковата молба от ответника, включително с
обстоятелството, че той оспорва съществуването на облигационни отношения във
връзка, по които са издадени фактури 157/20.06.2018г. и №
165/02.07.2018г., както и позицията му, че не дължи сумите отразени в тях.
В
исковата си молба и в доказателствените си искания направени в с.з. на
18.12.2019 г. ищецът е поискал от съда да приеме като доказателства копия от
фактури №132/15.05.2018г., № 142/01.06.2018г., № 157/20.06.2018г. и №
165/02.07.2018г., да се задължи ответникът да представи Справки – декларации по
ЗДДС и дневниците за покупки за м. май, юни и юли 2018г. В случай, че
ответникът не представи Справките – декларации по ЗДДС и дневниците за покупки
за м. май, юни и юли 2018г., ищецът е искал да се задължи ТД на НАП – Бургас да
представи Справките – декларации по ЗДДС и дневниците за покупки за м. май, юни
и юли 2018г. С тези доказателствени искания се изчерпват претенциите на ищеца.
Към момента на настъпване на преклузията по чл.146, ал. 3 от ГПК страната не е
имала други искания за събиране на доказателства.
След с.з. проведено на 18.12.2019г. ищецът е
поискал, а съдът е допуснал събирането на допълнителни доказателства, а
именно : Справки – декларации по ЗДДС на ищеца „ Булренталс“ ООД за м. май, юни
и юли 2018г., пътен лист № 009358/18.06.2018г. на фирма „ БВБ – Н“ ООД, пътен
лист № 009552/02.07.2018г. на фирма „ БВБ – Н“ ООД, фактура № 2126/08.06.2018г.
издадени от фирма „ БВБ – Н“ ООД с получател „Булренталс“ ООД, фактура №
2089/23.05.2018г. издадени от фирма „ БВБ – Н“ ООД с получател „Булренталс“
ООД, запис на заповед с издател Атанас Николов Бурносузов. Били са разпитани
свидетелите Николай Спасов Цветков и Васил Атанасов И..
Представените
след 18.12.2019г. доказателства от ищеца не следва да бъдат кредитирани и при
постановяване на решението си, съдът не следва да ги взема предвид. Те нямат характер на доказателства, които
страната да не е можела да узнае преди настъпването на преклузията или да не е
могла да поиска да бъдат събрани с исковата молба или след направеното
оспорване на ответника с отговора на исковата молба.
По
този начин, съдът намира, че не са налице доказателства, от които да се
установи съществуването на договорни отношения във връзка, с които са били
издадени фактури № 157/20.06.2018г. и № 165/02.07.2018г. В тежест на ищеца е било да установи твърдения
от него факт на съществуване на такива договорни отношения. Събраните по делото
доказателства обаче не го установяват. Договорните отношения по фактури №132/15.05.2018г.
и № 142/01.06.2018г., се установяват предвид направеното признание на иска от
ответната страна, както и от направените отбелязвания в представените Справки –
декларации по ДДС на ответника. Справките – декларации по ЗДДС на ответника
обаче не установяват наличието на облигационни отношения във връзка, с които да
са били издадени фактури № 157/20.06.2018г. и № 165/02.07.2018г.
Тъй
като исковата претенция за главници по фактури № 157/20.06.2018г. в
размер на 2292.00 лв. и № 165/02.07.2018г. в размер на 900.00 лв. не се
доказаха, обжалваното решение в частта, с която те са признати за установени
като дължими следва да се отмени. Следва да се отмени решението и в частта на
присъдените съответни мораторни лихви (предвид акцесорния характер на
мораторната лихва), по фактура 157/20.06.2018г. в размер на 152.17 лв. и по
фактура 165/02.07.2018г. в размер на 56.75 лв.
По
отношение претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва и предвид
качеството на търговци на двете страни, съдът намира, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ (3),
според която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на
друга покана за плащане. В случая липсват доказателства, от
които да се установи, на коя дата издадените фактури са били получени от
ответника, но съществува доказателство – нотариална покана, от което може да се
установи кога ответникът е бил поканен да изпълни. Нотариалната покана е била
получена от ответника на 21.11.2018г. и от 22.11.2018г. до датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.02.2019г. върху главниците по фактури №132/15.05.2018г.
и № 142/01.06.2018г. се дължи мораторна лихва.
След
изчисление с електронен калкулатор, съдът установи, че по фактура №132/15.05.2018г.,
за главница 188.00 лв., дължимата мораторна лихва за периода 22.11.2018г. –
17.02.2019г. е в размер на 4.60 лв. Обжалваното решение следва да се отмени за
сумата над 4.60 лв. до присъдения размер от 14.36 лв.
След
изчисление с електронен калкулатор, съдът установи, че по фактура №142/01.06.2018г.,
за главница 1788.00 лв., дължимата мораторна лихва за периода 22.11.2018г. –
17.02.2019г. е в размер на 43.71лв. Обжалваното решение следва да се отмени за
сумата над 43.71лв. до присъдения размер от 128.14лв.
Тъй
като правните изводи на настоящия съдебен състав не съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.
Деловодните разноски по
първоинстанционното дело, както и по заповедното производство следва да се
преизчислят съобразно уважената част от иска. Ответникът дължи разноски по
гр.д. 949/2012г. на НЗРС в размер на 257.75лв. Присъдените разноски над този
размер до 696.22 лв. следва да се отменят. Дължимите от ответника разноски по
заповедното производство са в размер на 186.75 лв. присъдената сума над тази до
514.45 лв. следва да се отмени. В полза на ответната страна не следва да се
присъдят деловодни разноски за първа инстанция, тъй като такива не са
претендирани и не са доказани. За въззивната фаза на производството разноски не
се присъждат, тъй като такива не са поискани.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №260033/21.10.2020г.
по гр.д. № 949/2019г. на Новозагорския районен съд в частта, с която
е било признато за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК по отношение на ЕТ „ЕСТЕЛ – С.Р.“, със седалище и адрес на
управление гр.Нова Загора, ул.„Васил Левски“, №44 че дължи на „БЕЛРЕНТАЛС“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Волга“, № 66 сумата в общ
размер 5519.42 лв. за сумата над 2024.31лв.,
от които
·
по фактура №132/15.05.2018г., за главница 188.00
лв., дължима мораторна лихва за периода 22.11.2018г. – 17.02.2019г. над 4.60 лв. до присъдения размер от
14.36 лв.
·
по фактура №142/01.06.2018г., за главница
1788.00 лв., дължима мораторна лихва за периода 22.11.2018г. – 17.02.2019г. над 43.71лв. до присъдения размер от
128.14лв
·
по фактура № 157/20.06.2018г., главница в
размер на 2292.00 лв. и мораторна
лихва в размер на 152.17 лв.
·
по фактура № 165/02.07.2018г., главница в
размер на 900.00 лв. и мораторна
лихва в размер на 56.75 лв.
както и в частта на присъдените деловодни разноски :
· за първа инстанция
за сумата над 258.75 лв. до
присъдените 696.22лв.
· и присъдените
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. 147/2019г. на НЗРС за сумата над 186.75 лв. до присъдените 514.45лв.,
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Вместо
това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ЕТ „ЕСТЕЛ – С.Р.“, със седалище и адрес на
управление гр.Нова Загора, ул.„Васил Левски“, №44, че дължи на „БЕЛРЕНТАЛС“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Волга“, № 66 сумите
·
по фактура №132/15.05.2018г., - мораторна лихва
за периода 22.11.2018г. – 17.02.2019г. над
4.60 лв. до претендирания размер от 14.36 лв.
·
по фактура №142/01.06.2018г., - мораторна лихва
за периода 22.11.2018г. – 17.02.2019г. над
43.71лв. до претендирания размер от 128.14лв
·
по фактура № 157/20.06.2018г., главница в
размер на 2292.00 лв. и мораторна
лихва в размер на 152.17 лв.
·
по фактура № 165/02.07.2018г., главница в
размер на 900.00 лв. и мораторна
лихва в размер на 56.75 лв.
В останалата част
потвърждава решението като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.