Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 6455 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Б.М.З. с ЕГН:**********, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК *********, сумата от - 3777.95/три хиляди седемстотин седемдесет и седем лв. и 95 ст./ представляваща главница за периода 01.01.2004 до 30.04.2009г. и сума от 1455.52 /хиляда четиристотин петдесет и пет лв. и 52 ст./лв. представляваща лихва за периода 01.03.2004г. до 20.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 08.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, и 229.67 разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№**** г. по описа на ПРС, тъй като процесиите суми са погасени по давност изцяло.
В исковата молба се сочи, че ищцата е собственик на
недвижим имот - апартамент № 13 , находящ се в гр. П., ул. “ Д. “ ***. На ответното дружество е била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.№**** по описа
на ПРС, за сума от 3777.95 представляваща главница за периода 01.01.2004 до
30.04.2009г. и сума от 1455.52 лв. представляваща лихва за периода 01.03.2004г.
до 20.10.2009г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението- 08.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата
и 229.67 лв. разноски по заповедното производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът е образувал изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Е.Д. , peг. № 753 в КЧСИ, с район на действие ПОС. Последното изпълнително действие по делото е извършено от ТОПЛОФИКАЦИЯ- П." ЕАД през 2010г., а имено молбата за образуване на изпълнителното дело. С постановление ат 2019г. ЧСИ Е.Д. е прекратила производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ТПК.
След прекратяването на ид.№ ***, въз основа на същия изпълнителен лист, пред ЧСИ С.Б., ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” ЕАД е образувала ид. № **** г. по описа на ЧСИ Ст.Б., с район на действие ПОС., за което ищцата разбрала от наложения запора върху пенсията му.
От последното изпълнително действие, предприето от ответника по ид. №***г. по описана ЧСИ Е.Д.. на 29.03.2010г. до 2020 г., когато е образувано изп.д. № **** е налице изтекла предвидената в чл.111, б.в от ЗЗД погасителна давност за принудително събиране на вземането и ищцата не дължи горепосочените суми, тъй като на основание чл. 111,6. “в” от ЗЗД задължението за плащане на тези суми е погасено по давност, на която ищцетъ се позовава.
Тези обстоятелства обосновавали правния интерес от завеждането на настоящия отрицателен установителен иск, за сумата, представляваща главница, лихви и разноски предмет на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № ч.гр.д.№***г. по описа на ПРС, тъй като посочените суми са погасени по давност.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между Б.М.З., с ЕГН **********, с адрес *** и “ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” ЕАД, гр. П., ТЕЦ Република, регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********. че ищеца Б.М.З., с ЕГН **********, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 3777.95/три хиляди седемстотин седемдесет и седем лв. и 95 ст./ представляваща главница за периода 01.01.2004 до 30.04.2009г. и сума от 1455.52 /хиляда четиристотин петдесет и пет лв. и 52 ст./лв. представляваща лихва за периода 01.03.2004г. до 20.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 08.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, и 229.67 разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№**** г. по описа на ПРС. Моля Ви, да присъдите на доверителя ми направените разноски по делото.
Моли се съдът, на
основание чл. 192 ГПК, да задължи ЧСИ ДА
ПРЕДСТАВЯТ- от ид. № *** г. перемирано на
ЧСИ Е.Д., с район на действие ПОС и ид. **** г. на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация –П.“
АД, с ЕИК: *********,
не е депозирал писмен отговор.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение № 2554 от 09.10.2009 по ч.гр.д .№**** гпо описа на ПРС за 2009г., и Изпълнителен лист от 27.11.2009 г., въз основа на Заповед № 2554 от 09.10.2009 г. по ч.гр.д. .№**** г на ПРС за 2013г., а именно сумите в размер на: сумата от - 3777.95/три хиляди седемстотин седемдесет и седем лв. и 95 ст./ представляваща главница за периода 01.01.2004 до 30.04.2009г. и сума от 1455.52 /хиляда четиристотин петдесет и пет лв. и 52 ст./лв. представляваща лихва за периода 01.03.2004г. до 20.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 08.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, и 229.67 разноски в заповедното производство, са били образувани две изп. Дела, като видно от представените писмени доказателства по делото първото ид. По описа на ЧСИ Б. ид.д. 30 /2010 г., е било прекратено с нарочно постановление от ЧСИ Б. от дата 26.03.2010 г. по нарочна молба от същия от 24.03.2010 г. за изпращане продължаване на действията по делото при ЧСИ Д., като видно от представени съобщения по делото, това дело е било преобразувано при чси Д. под номер ид №*** г. По това дело ищецът е внасял на два пъти доброволно суми, видно от представени бележи от по 150 лева на дати-14.05.2010 г. и 09.06.2010 г. и на 10.09.2010 г.е внесъл 2000 лева по сметка на ЧСИто по делото, както и 800 лева на 14.09.2010г. ЧСИ Е изготвило съответни сметки, като други действия по делото не са били извършвани.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба от
12.01.2010 г. Първоначално е било образувано делото при ЧСИ Б., а именно ид.
30/2010 г., впоследствие изпратено на ЧСИ Д. и преобразувано под горепосочения
номер. Видно от цитираното прекратително постановление на ЧСИ Б., то към
момента на прекратяване на делото по същото не са били постъпвали суми, като е било
проучвано имуществото на длъжника и са били изпращани ПДИ до същия.
От материалите по изпълнителното дело № 177/10г., по описа на ЧСИ Е.Д., peг. № 753 в КЧСИ, с район на действие ПОС. Последното изпълнително
действие по делото е извършено от ТОПЛОФИКАЦИЯ- П." ЕАД през 2010г., а
имено молбата за образуване на изпълнителното дело. С постановление ат 2019г.
ЧСИ Е.Д. е прекратила производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК
Следователно, последното
извършено от длъжника доброволно пращане от 14.09.2010 г. е последното валидно
действия по делото, прекъснало давността, като Постановлението на ЧСИ Е ОТ 14.02.2019
Г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на
чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните
суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.
Ищецът
твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла
погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл
давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти
(изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е
наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било
проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за
вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод
за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да
избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение
при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това
не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 14.05.2013 г., (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент),
от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността е прекъсната с последното
извършено от длъжника доброволно пращане от 14.09.2010 г. е последното валидно
действия по делото, прекъснало давността, като Постановлението на ЧСИ Е ОТ 14.02.2019
Г
С.
при действието на ППВС 3/80 Г. ,когато давност не е текла, и следователно
същата при 5 годишна давност от перемцията е изтекла на СЪОТВЕТНО ПРИ перемция
за времето 12.01.2010 Г. ДО 12.01.2012 Г. , давността е изтекла на 12.01.2017
г.., като делото при ЧСИ Б. е било образувано на 15.10.2020 г. тоест далеч след
изтичане на давността / По въпроса Откога започва да тече
нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; е постановено Решение
№ 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за
2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено
по въпроса-Откога започва да тече
нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор
е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и
в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата
давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.
Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива
следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 209,33
лева - държавна такса, 48 лева – такса за препис на 2 бр. изпълнително дело,
като относно сумата от 546,31 лева- внесена гаранция по обезпечение, то същата
следва да се поиска да бъде освободена с нарочна молба и не представлява
разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Б.М.З.
с ЕГН:**********, не
дължи на ответното дружество “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино,
с ЕИК *********, сумата от - 3777.95/три хиляди
седемстотин седемдесет и седем лв. и 95 ст./ представляваща главница за периода
01.01.2004 до 30.04.2009г. и сума от 1455.52 /хиляда четиристотин петдесет и
пет лв. и 52 ст./лв. представляваща лихва за периода 01.03.2004г. до
20.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 08.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, и
229.67 разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№**** г. по описа на ПРС, въз основа на които са били образувани
изп.д.№ *** г. по описа на ЧСИ Д. , и впоследствие въз
основа на същия изпълнителен лист, ид. №
**** г. по описа на ЧСИ Ст.Б., с
район на действие ПОС, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.“- АД, гр. П., кв. Мошино, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.З. с ЕГН:**********, сумата в размер на 257,33 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № **** г.по
описа на Районен съд - П. да бъде
върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: