№ 94
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207112 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 590045 - F595430/
29.07.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, с което на "Еко България" ЕАД на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.
185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител дружеството – жалбоподател сочи, че не оспорва изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка, но намира, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка поддържа
конкретни доводи, обуславящи приложението на цитираната разпоредба, като
моли за отмяна на атакуваното постановление. Претендират се разноски,
релевира се възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител – юр.
1
А., моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. По същество
се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба и в съдебно
заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от въззивника.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка, изложена по идентичен начин в процесните АУАН и НП:
На 19.02.2021 г., в интервала от 10,45 до 15,30 часа била извършена
проверка от служители на ЦУ на НАП, съвместно с представители на БИМ на
обект – Бензиностанция и Търговски комплекс „ЕКО Пловдив – Васил
Априлов“ – 1106, находящ се в град Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 156Б,
стопанисван от „ЕКО България“ ЕАД. В хода на проверката било
констатирано, че „ЕКО България“ ЕАД в качеството си на лице по чл. 3 от
Наредба Н – 18/ 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение
на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и
услуги по данъчна група според вида на продажбите.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н – 18/ 2006 г. на
МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по
чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по
данъчни групи според вида на продажбите – в случая – в група „А“ – за стоки
и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби за
които не се начислява ДДС.
В хода на проверката бил изведен дневен финансов отчет от ФУ с рег. №
4465163, видно от който за деня на проверката общият оборот в размер на
3663,36 лв. е отчетен изцяло и само в групи „Б" и „В" на фискалното
2
устройство.
Изведен бил КЛЕН от ФУ - ФПр Epson TMT810F KL 01 с ИН на ФУ
ОР002045 и ИН на ФП 55002171 за 19.02.2021г., от който се установило, че
има извършена продажба на електронна винетка на стойност 97,00 лв.,
отчетена в данъчна група „Б" на ФУ за продажба на стоки и услуги, които се
облагат с 20% ДДС, която е следвало да се отчете в данъчна група „А" - за
стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за
продажби, за които не се начислява ДДС.
За констатирането на нарушението, извършено на 19.02.2021 г. в гр.
Пловдив, бил съставен нарочен ПИП сер. АА № 0076975/ 19.02.2021 г.
Впоследствие бил издаден и АУАН № F595430/ 01.03.2021 г. в присъствие на
пълномощник на дружеството, който подписал акта без възражения. Такива
били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, като
констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Горепосочената и неоспорена от страните фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на делото писмени доказателства – заповед №
ЗЦУ – 1149/ 25.08.2020г., писмени възражения изх. № 02/ 953 от 04.03.2021 г.
по описа на „Еко България“ ЕАД, протокол за извършена проверка в обект
сер. АА № 0076975/ 19.02.2021 г.; Удостоверение № 001251- С;
декларации от работещи лица; печат КЛЕН от 19.02.2021г., сервизен
протокол № 22022021 - 1.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приложената Заповед № ЗЦУ - 1149/
25.08.2020 г. се установява както материалната, териториална, така и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
3
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива били депозирани. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в
него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са установени на 19.02.2021 г. (при
извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив), АУАН е съставен на
01.03.2021 г. (в присъствието на упълномощено лице), а процесното НП е
издадено на 29.07.2021 г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че в случая се
касае за нарушение по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като на 19.02.2021 г. в гр.
Пловдив в обект – Бензиностанция и Търговски комплекс „Еко Пловдив –
Васил Априлов“ - 1106, намиращ се в гр. Пловдив, бул. "Васил Априлов" №
156Б, с въведено в експлоатация фискално устройство ФПр Epson TMT810F
KL 01 с ИН на ФУ ОР002045 и ИН на ФП 55002171, санкционираното лице не
е изпълнило задължението си да регистрира продажба на електронна винетка
на стойност 97,00 лв., в данъчна група „А" - за стоки и услуги, продажбите на
които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС, като вместо това посочената продажба на винетка е била отчетена
данъчна група „Б" на ФУ за продажба на стоки и услуги, които се облагат с
20% ДДС.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал. 2 вр. 185, ал. 1
ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от
закона размер - 500 лв. Същият в конкретния случай се приема от съда за
съответен на тежестта на нарушението, тъй като наказващия орган е наложил
санкция в предвидения от закона минимален размер, което съответства на
тежестта на нарушението и на обстоятелството, че същото е извършено за
първи път.
Настоящата съдебна инстанция намира за изцяло несподелими доводите на
жалбоподателя за наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
4
28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по процесния състав, доколкото обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая, не са налице.
На първо място, следва да се посочи, че неизпълнението на законовото
задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е категорична,
че именно наличието на обективни причини, които са възпрепятствали
законосъобразното процедиране е един от отличителните белези на
маловажния случай.
Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за първи
път. Това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при
индивидуализация на наказанието, като е наложена санкция в минимален
размер.
Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в
случая интересите на фиска не са нарушени. В тази връзка, следва да се
отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се
изисква настъпването на допълнителен общественоопасен резултат освен
самото деяние. Приемането, че липсата на вредни последици е основание за
маловажност при формалните нарушения, на практика би довело до
положение да не бъдат налагани санкции за по-голямата част от
5
извършваните в страната противоправни посегателства, което е идея чужда на
законодателя. Още повече, че това обстоятелство, че интересите на фиска не
са накърнени, тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи,
е съобразено от законодателя, като за нарушения водещи до неотразяване на
приходи е предвидена много по-висока санкция в чл. 185, ал.2 ЗДДС.
На следващо място, противно на изложеното във въззивната жалба и в
откритото съдебно заседание, в конкретния случай липсва един от типичните
белези на маловажния случай, а именно еднократността и изолираността на
случая в дейността на нарушителя.
В тази връзка впечатление правят констатациите в приложения като
доказателство по делото протокол от проверка, от които е видно, че при
същата проверка са констатирани и други нарушения на приходното
законодателство отново свързани със задълженията визирани в чл. 27, ал. 1 от
Наредба Н – 18/ 13.12.2006 г. / отчитане в ненадлежната данъчна група и на
други продажби на други винетки от 19.02.2021 г., както и продажби на храни
и напитки, отразени в група „Б“ вместо в група „Г“/. Видно е, че е налице
състояние на трайно непознаване от персонала на дружеството на
разпоредбите на ЗДДС и наредбите по прилагането му, като с оглед
преустановяване на това състояние се налага реалното санкциониране на
юридическото лице, като както вече беше отбелязано, наложената от
наказващия орган санкция в минимален размер според съда е адекватна и
пропорционална на преследваните цели.
Действително в случая е представен сервизен протокол, видно от който
техническият проблем с фискалното устройство е бил отстранен от
сервизната фирма „Орпак България“ ЕООД още в деня на проверката.
Посоченото обаче се явява негодно да опровергае гореизложеният извод за
невъзможност да се приложи чл. 28 от ЗАНН, доколкото както вече беше
отбелязано в случая не се касае за еднократност и изолираност в поведението
на санкционираното лице, а за едно трайно непознаване от персонала на
дружеството на разпоредбите на ЗДДС и наредбите по прилагането му,
поради което се налага санкционирането на юридическото лице.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
6
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 80,00 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 590045 - F595430/
29.07.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейност“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на "Еко България" ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 185,
ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на чл. 27,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "Еко България" ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сума в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7