№ 458
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20213110110326 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, за осъждане на А. Е. З., ЛНЧ **********, да заплати на
ищеца следните суми: сумата 21945.21 лв., представляваща главница по Договор за
студентски кредит № UL 459/09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата 870.49 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 10.03.2020
г. – 03.10.2020 г.; сумата 1654.14 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 03.10.2020 г. – 23.06.2021 г., както и сумата 63.68 лв., представляваща
разноски за връчване на покана-уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, на основание чл. 432, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за студентски
кредит № UL 459/09.03.2015 г. ищцовата банка се е задължила да предостави на ответника
поетапно кредит в размер на 93879.84 лв., като целта на кредита е за погасяване на 12
семестриални такси за обучение на кредитополучателя. На 09.03.2015 г. кредитополучателят
е усвоил сумата 15646.64 лв., с което се изчерпват отпуснатите средства. В чл. 4 от договора
страните са уговорили фиксиран размер на възнаградителната лихва от 7%. Освен
възнаградителна лихва, банката е начислила и мораторна такава. Погасяването на
дължимата главница е отложено съгл. чл. 6, ал. 3 от договора след изтичане на гратисния
период. Начислената по време на гратисния период възнаградителна лихва е капитализирана
ежегодно. Към 23.06.2021 г. общият размер на капитализираните лихви възлиза на 6298.57
1
лв. Съгласно условията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от договора, за кредитора възниква право да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не предостави
на банката в рамките на два поредни семестъра документ от съответното висше учебно
заведение, удостоверяващ студентското му качество. Ето защо и при условията на договора
на 03.10.2020 г. ищецът е обявил дълга за изцяло предсрочно изискуем. Изявлението на
банката в този смисъл е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез съдебен изпълнител с
нарочно уведомление. Поддържа, че в резултат на неизпълнението, е заплатил общо сумата
от 64 лв. като разходи по връчване на съобщението за предсрочна изискуемост. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Оспорва да е настъпила предсрочната изискуемост на
дълга. Счита, че клаузата на чл. 13, ал. 1, изр. 2 от процесния договор за кредит не е
произвела действие при липса на уведомяване, което да е достигнало до потребителя.
Евентуално намира клаузата за нищожна, доколкото позволява на доставчика на услугата да
се освободи от задължението си за уведомяване и същата води до неравновесие в правата и
задълженията на предоставящия услугата. Намира, че не са изпълнени изискванията на чл.
47, ал. 2 ГПК, за да може съобщението за предсрочната изискуемост да се счита за редовно
връчено, доколкото редовното връчване не е удостоверено от ЧСИ. Счита за нищожна
клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора, предоставяща възможност на банката да извърши
капитализация за възнаградителната лихва. По този начин се заобикаля изискването на чл.
20 ЗКСД и действителния размер на лихвата надхвърля уговорения между страните размер
от 7%. Поддържа, че ЗКСД не допуска капитализация на изтекли лихви. Позовава се на
постановките на ТР 3/2017 г. и съответно счита, че след датата на предсрочната изискуемост
не се дължи възнаградителна лихва. Оспорва претенциите по размер. В заключение настоява
за отхвърляне на исковете.
В проведеното на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание по делото ищецът се
представлява от адв. Светлана Костова, която поддържа становище за основателност на
предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Ответникът се представлява от особения представител – адв. Ж. К., който поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представения договор за студентски кредит № UA459/09.03.2015 г. се установява,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
банката е приела да предостави на кредитополучателя целеви кредит в максимален размер
93879.84 лв. за заплащане на таксите за обучението на кредитополучателя във висше учебно
заведение, като ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
2
лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор.
От представените с исковата молба документи – искане за усвояване на транш от
студентски кредит от 09.03.2015 г., бордеро за усвояване на кредит 4426170 от 09.03.2015 г.,
както и от заключението на вещото лице Н. А. по приетата без възражения от страните
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, се установява, че по процесния кредит на 09.03.2015 г. са усвоени две суми, всяка
в размер на 7823.32 лв. или общо в размер на 15646.64 лв., като тези суми са постъпили по
сметка на кредитополучателя на основание чл. 3, т. 2 от договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от договора, банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем в случаите, в които кредитополучателят не предостави на
банката за два поредни семестъра документ от съответното висше училище или научна
организация, удостоверяващ качеството му на редовен студент или докторант с право да се
запише за следващ семестър или ако се установи, че кредитополучателят е предоставил
неверни сведения.
По делото ответникът не наведе твърдения и не представи доказателства да е
изпълнил тези изисквания /липсват документи, удостоверяващи качеството му на редовен
студент/, поради което съдът приема, че може да се направи обоснован извод, че ищецът
надлежно е предприел действия по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Връчването на поканата-уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост е
възложена на ЧСИ Надежда Г.а с рег. № 807 на КЧСИ, с район на действие – ВОС.
Видно от представените констативни протоколи от 03.10.2020 г., изготвени от Весела
Авренска, заемаща длъжността „призовкар“ при ЧСИ Надежда Денчева Г.а и разписките за
залепени уведомления, ответникът е търсен на известните му адреси в страната, като същият
не е бил открит, съответно не е открито лице, съгласно да получи документите /покана-
уведомление/. Посещенията са извършени в различно часово време, включително и в
неприсъствен ден, като са залепени и съответни уведомления по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. В
законоустановения двуседмичен срок за получаване на книжата лицето не се е явило да
получи документите.
В тази връзка съдът намира, че може да се направи обосновано заключение, че
длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за
кредит по реда на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК, считано от 03.10.2020 г.
Неоснователни в този смисъл са възраженията на особения представител, че
редовността на връчването не е установена от ЧСИ, поради което към настоящия момент
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила. Действително, липсва краен акт,
изготвен от ЧСИ относно редовността на връчването на процесната покана-уведомление.
Представени обаче са съответните констативни протоколи, изготвени от връчителя към
същия този частен съдебен изпълнител. Проверката за редовността на връчването всъщност
се извършва от съда, така че не е необходимо някакъв нарочен акт от ЧСИ и дори наличието
на такъв не обвързва съда в преценката дали са изпълнени всички изисквания на закона, за
3
да се приеме, че връчването е редовно.
Следва да се отбележи още, че в договора за кредит е налице клауза, предвиждаща, че
предсрочната изискуемост настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните, която не следва да намери приложение, предвид и нейния неравноправен характер.
В приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк. д. №
4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, е застъпено становището, че предсрочната изискуемост
на договора за кредит не настъпва автоматично, а настъпва с упражняването на
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно дадените
разяснения в т. 18 от цитираното тълкувателно решение е необходимо кредиторът да доведе
до знанието на длъжника волеизявлението си за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
В настоящия случай такова редовно уведомяване на длъжника е налице, като
кредиторът е положил всички необходими усилия, за да открие кредитополучателят и да
обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, което следва да бъде зачетено от
съда.
Основният спорен момент в производството е свързан с въпроса допустима ли е
предвидената ежегодна капитализация на лихвата към главницата, съгласно чл. 6, ал. 3 от
договора за кредит.
За процесния кредитен продукт е приложима специалната нормативна уредба на чл.
23, ал. 3 и чл. 24, ал. 1 ЗКСД, предвиждаща начисляване на уговорената в допустим
нормативно лимитиран размер договорна лихва по време на гратисния период и
включването й в общото задължение на кредитополучателя, разсрочено в погасителния план
и изискуемо след края на едногодишния срок след приключване на обучението. Тези норми
обаче не уреждат олихвяване на отсрочените вече изтекли годишни лихви.
„Капитализиране“, тоест натрупване на непадежирали лихви към отново олихвяема
главница е предвидено в съдържанието на Типовия договор, утвърден от ведомствата,
натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието (обн. ДВ,
бр. 33 от 30.04.2010 г.), сключени с банката – кредитор по реда на чл. 7 ЗКСД. Оспорените
от особения представител уговорки възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл. 10,
ал. 2 (годишно капитализиране на лихвите по време на гратисния период) и чл. 27, ал. 1 от
типовия договор (формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя от
главница, равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за
срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през
гратисния период). Нито в закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да
урежда уговарянето на погасителния план и олихвяването на лихви чрез разсрочване във
вноските не само на главницата, но и на лихвения елемент от сборния дълг. Ето защо съдът
приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи свободно
формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват законови императивни
забрани.
4
Както е установено в последователната практика на ВКС (решение № 66 от
29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. №
739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г., І т. о., решение №
132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.) уговарянето на прибавяне към размера на редовната
главница на задължения за натрупана вече възнаградителна лихва представлява анатоцизъм
по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал.
1 ТЗ.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от процесния договор за кредит, по време на гратисния период /в
случая до 30.09.2021 г./ кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по
кредита. Начислява се само лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира
годишно /чл. 6, ал. 3 от договора/ и върху капитализираната лихва /по същество
трансформирана в главница/ се начислява отново възнаградителна лихва. По този начин
практически се стига до забранен от закона анатозицъм, тъй като върху начислената
възнаградителна лихва (с отложен падеж) отново се начислява лихва. Не може да се приеме,
че това преструктуриране на начислената лихва в гратисния период чрез прибавянето й към
главницата представлява капитализиране на лихва. При капитализация към главницата се
прибавят изтекли просрочени лихви (по аргумент от чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за
оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск, обн., ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г.). В разглеждания казус
прибавените към главницата лихви не са просрочени, а техният падеж е отложен след
изтичане на гратисния срок. Начисляването на възнаградителна лихва върху начислени
веднъж възнаградителни лихви с отложен падеж е в противоречие и с чл. 24, ал. 1 ЗКСД,
който регламентира съдържанието на задължението на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период. Според чл. 24, ал. 1 ЗКСД това задължение включва главницата и лихва
за срока на договора, тоест уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея.
Тоест, предвиденият общ размер на задължението по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗКСД не дава
основание за включването на възнаградителната лихва към вече усвоената главница.
Направените в този смисъл възражения от страна на особения представител на ответника
съдът намира за основателни.
Така направените изводи, отнесени към настоящия случай, дават основание съдът да
приеме, че предявеният иск за главница е основателен и следва да бъде уважен до размера на
усвоената сума по кредита – 15646.64 лв. В останалата си част главницата /чистата стойност
на кредита/ включва капитализираната вече възнаградителна лихва за периода 09.03.2015 г.
– 09.03.2020 г. в размер на 6298.57 лв., както посочва и вещото лице в заключението си,
което, както се посочи по-горе в изложението е недопустимо /още повече, че върху
възнаградителната лихва в размер на 7 % на годишна база след включването й към
главницата в края на съответния едногодишен период отново е начислявана възнаградителна
лихва/, поради което не следва да бъде зачитано от съда.
За разликата над 15646.64 лв. до претендираните 21945.21 лв. искът е неоснователен
5
и подлежи на отхвърляне. Следва да се отбележи, че самостоятелен иск за заплащане на
възнаградителна лихва в периода 09.03.2015 г. – 09.03.2020 г. не е предявен в
производството.
Основателна е претенцията за присъждане на законна лихва върху уважения размер
на главницата - 15646.64 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва:
В договора за кредит е уговорена фиксирана за целия срок на кредита годишна лихва в
размер на 7 % /чл. 4, ал. 1 от договора/.
Възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга, начислявана
според срока на предоставеното ползване. При предсрочна изискуемост, възнаградителна
лихва не следва да се начислява, поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на
правото на ползване на кредита занапред. В този смисъл са и разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г., постановено по тълк. дело № 3/2017 г. по описа на
ВКС, ОСГТК. Следователно претенцията за дължима възнаградителна лихва за периода след
03.10.2020 г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ би била неоснователна,
както правилно възразява и особения представител на ответника. Такава обаче в случая не е
предявена.
Видно от приетия за окончателен доклад по делото, претенцията за възнаградителна
лихва обхваща периода до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – до
03.10.2020 г.
Кредиторът има право да претендира договорни /възнаградителни/ лихви единствено
до датата на предсрочна изискуемост, съобразно условията на договора /съгласно
разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и 3 от договора за кредит, дължимите лихви се начисляват от
датата на първо усвояване на суми от кредита по настоящия договор, като за дата на първо
усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя, като лихвата се
начислява само за усвоената част от главницата/.
Предвид посоченото и изложените по-горе съображения относно недопустимостта на
уговорената капитализация на лихвата, съдът приема, че относно размера на претенцията
следва да бъде възприет първия вариант на допълнителното заключение на приетата по
делото ССЕ, съгласно който размерът на възнаградителната лихва за периода 10.03.2020 г. –
03.10.2020 г., без капитализация на лихва, се равнява на сумата 617.61 лв. До този размер
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до
претендираната 870.49 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху главницата:
Както се посочва и в горецитираното Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г.,
постановено по тълк. дело № 3/2017 г. по описа на ВКС, ОСГТК, с волеизявлението за
обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава,
6
поради което по правилото на чл. 79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира
с искане за обезщетение за забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е
забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на
кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
Съгласно чл. 9 от договора за кредит, при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.
Настоящият иск обхваща периода от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 03.10.2020 г. до 23.06.2021 г., в който, предвид и изложените по-горе
съображения, следва да се приеме, че ответникът е бил в забава. Тоест, претенцията е
доказана в своето основание.
По отношение на размера й съдът кредитира първия вариант на допълнителното
заключение по т. 2 от експертизата, съгласно който размерът на мораторната лихва за
процесния период, без капитализация на лихва, се равнява на сумата 1130.04 лв. До този
размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над
установената от вещото лице сума – 1130.04 лв. до претендираните 1654.14 лв. претенцията
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно претенцията за разноски за връчване на покана-уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем:
Както се посочи и по-горе в изложението, за надлежното обявяване на задълженията
по договора за кредит за предсрочно изискуеми ищецът е възложил на ЧСИ Надежда
Денчева Г.а връчването на приложената с исковата молба покана-уведомление.
Представени са и надлежни доказателства за заплащане на сумата в общ размер от 64
лв. в полза на ЧСИ Надежда Г.а.
В този смисъл следва да се приеме за доказано извършването на действителни
разходи във връзка с уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът намира, че в случая може да се направи обоснован извод, че тези разходи имат
характера на имуществени вреди, доколкото представляват допълнителни разноски за
кредитора.
По тези съображения съдът приема, че така предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло в заявения от ищеца размер – 63.68 лв.
По разноските:
В настоящото производство ищцовото дружество представя списък с разноските по
чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: за държавна такса /1034.69
лв./, депозит вещо лице /320 лв./, депозит особен представител /1000 лв./ и платено по
7
банков път адвокатско възнаграждение /1518.98 лв./. С оглед крайния изход на делото,
съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на
2756.49 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
В производството по искане на ищеца е допуснат допълнителен въпрос към вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Определен е депозит в размер на 150
лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от проведеното на 30.11.2022 г. първо открито
съдебно заседание по делото. Вещото лице е депозирало допълнително заключение, като
след приемането му в открито съдебно заседание на 25.01.2023 г. повторно са дадени
указания на ищеца, че в едноседмичен срок следва да представи доказателства за довнесен
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 150 лв. Страната е предупредена, че ако не
внесе депозита в определения срок, сумата ще бъде принудително събрана по реда на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски,
съдът постановява определение за принудителното им събиране.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ищецът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 150 лв., представляваща
депозит вещо лице за изготвяне на допълнително заключение по допуснатата по делото
експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Е. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Парашкева Николау” №
6, ет. 5, ап. 9, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 15646.64 лв. /петнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща главница по
сключения между страните Договор за студентски кредит № UL459/09.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
14.07.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15646.64 лв. до претендираните 21945.21 лв.
ОСЪЖДА А. Е. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Парашкева Николау” №
6, ет. 5, ап. 9, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 617.61 лв. /шестстотин и седемнадесет лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.03.2020 г.
– 03.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 617.61 лв. до претендираните
870.49 лв.
ОСЪЖДА А. Е. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Парашкева Николау” №
6, ет. 5, ап. 9, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 1130.04 лв. /хиляда сто и тридесет лева и
8
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата 15646.64 лв. за
периода 03.10.2020 г. – 23.06.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 1130.04 лв. до претендираните 1654.14 лв.
ОСЪЖДА А. Е. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Парашкева Николау” №
6, ет. 5, ап. 9, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 63.68 лв. /шестдесет и три лева и шестдесет
и осем стотинки/, представляваща разноски за връчване на покана-уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Е. З., ЛНЧ **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Парашкева Николау” №
6, ет. 5, ап. 9, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 2756.49 лв. /две хиляди седемстотин
петдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща депозит
вещо лице за изготвяне на допълнително заключение по допуснатата по делото експертиза,
на основание чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
В частта му, с която ищецът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС, сумата 150 лв., решението има характер на определение и същото
не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9