Решение по дело №279/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 266
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20207110700279
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                      Р  Е  Ш  Е  Н   И   Е

                                              19.11.2020 г.

 

Номер                 266                 2 0 2 0 година                         гр. Кюстендил

 

                              В    И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на двадесет и седми октомври                                            2 0 2 0 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                          Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 279 по описа за 2020 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията.

         И.Р.А. *** е подала жалба срещу Заповед № РД-04-590/11.06.2020 г. на Кмета на Община Дупница, с която при констатациите за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 224а ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, е наредено да бъде спряно изпълнението на всички строителни и монтажни работи и забранен достъпа до строеж “Реконструкция и надстройка на едноетажна сграда с обслужващо предназначение”, с ид. 65245.2.477.3 по КК на с. Самораново, попадащ в УПИ ІІ-253, кв. 36 по регулационния плана на с. Самораново, общ. Дупница, с адрес: ул. „Б.“ № *, с възложител И.Р.А.. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт, издаден при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед. Претендират се съдебни разноски и се представят писмени бележки.

         Ответната страна - чрез процесуалния си представител юк. К., моли жалбата да се остави без уважение и да се остави в сила атакуваната заповед. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

         По делото е допусната и приета и съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. А.А., която съдът приема за достоверно изготвена и ще я кредитира като такава.

         Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

         По постъпила жалба срещу извършено незаконно строителство на строеж с местонахождение: с. Самораново, общ. Дупница, ул. „Б.“ № *, служители на Община Дупница към отдел „Устройство на територията“, извършили проверка на място и по документи по повод Заявление вх. № 94-А-7/03.01.2020 г., като съставили Констативен акт № 2/03.06.2020 г. /връчен на 03.06.2020 г. на упълномощен от жалбоподателката /, в който е установено следното:

         В УПИ ІІ-253, кв. 36 по регулационния план на с. Самораново / ½ собственост на И.Р.А./, съгласно приложен нотариален акт за дарение № 195, том Х, дело № 3295/1997 г. на ДРС. Видно от констативния акт е, че се извършва реконструкция, пристройка и надстройка на едноетажна сграда с обслужващо предназначение – сграда с ид. 65245.2.477.3 по КК на с. Самораново – строеж V категория, съгл. чл. 137 ал. 1 т. 5 б. “в“ и „г“ от ЗУТ, със засроена площ от 70 кв.м. Функционалното предназначение на сградата е определено с Удостоверение за търпимост № УТ – 133/09.11.2018 г., издадено от Гл. архитект на Община Дупница. Сградата е реконструирана и надстроена в периода 06.2018 г. – 14.05.2020 г., видно от нотариално заверена декларация с рег. № 0831/14.05.2020 г. от И.Р.А..

      Строежът не е завършен, като не са изпълнени електрическите, водопроводни и канализационни инсталации. Не са изпълнени външна и вътрешна мазилки и покривното покритие. Върху съществуващ каменен зид по западната  и северна фасада на сградата е изпълнен стоманобетонов пояс и тухлена зидария над него за достигане на по – голяма светла височина от 2.60 м. до стоманобетоновата плоча. Част от ограждащите стени по източната фасада на сградата са премахнати и заменени с нови, изпълнени с тухлена зидария – керамичен блок, тип „Четворен“ от тухли четворки с височина 2.60 м. Излята е нова стоманобетонова плоча с дебелина 1.50 м. обрамчен с вертикали и хоризонтални стоманобетонови пояси. Изпълнена е нова многоскатна дървена покривна конструкция с греди, покривни ребра и дъсчена обшивка с хидроизолационно покритие. Изпълнена е и топлоизолация по фасадите на сградата.

     Към сградата от югоизточната страна е изградена пристройка с размери 5.20 м/4.00 м. с височина 2.60 м. Изпълнена е с дървена конструкция – колони, греди, покривни ребра, дъсчена обвивка с плосък покрив и покритие от аквапанел, функционално свързана, чрез отвор за врата в тухлената зидария на отраждащата стена на подпокривното пространство.

         Установен е строеж, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ, тъй като липсва надлежно разрешение за строеж. Строежът е пета категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ от ЗУТ.

         Срещу съставения Констативен акт № 2/03.06.2020 г. жалбоподателката е подала възражение в 7 - дневния законен срок в Община Дупница /вх. № 94 – И – 118/09.06.2020 г., което не е било уважено, тъй като не са представени доказателства за законността на строежа и не са открити служебно.  

         Въз основа на съставеният констативен акт е образувано административно производство за спиране на всички видове строителни и монтажни работи и забрана достъп до строежа и образуване на административно производство по реда на чл. 224а ал. 5 от ЗУТ.

         Във връзка с обстоятелствата, установени при извършените проверки и отразени в приложеният към административната преписка констативен акт, Кметът на Община Дупница издава Заповед № РД-04-590/11.06.2020 г., в която по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 е констатиран незаконен строеж и на основание чл. 224а ал. 1 и ал. 5, във вр. с чл. 223 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ е наредил да бъде спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и забранен достъпа до строеж “Реконструкция и надстройка на едноетажна сграда с обслужващо предназначение”, попадащ в УПИ ІІ-253, кв. 36 по регулационния план на с. Самораново, община Дупница, ул. „Бор“ № 2, с възложител И.Р.А..          

          Издаденият административен акт е връчен на 18.06.2020 г. Жалбата е подадена с вх.№ 94-И-475-1/25.06.2020 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.            

         По делото са представени и приети писмени доказателства с вх. № 2851/08.07.2020 г.; вх. № 3291/03.08.2020 г.; вх. № 3467/25.08.2020 г.; вх. № 4111/05.10.2020 г., съгласно текста.     

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета  на Община Дупница, съответно зам. кмета.

         Съгласно чл. 224 ал. 5 от ЗУТ при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, от служителите по чл. 223 ал. 2 от ЗУТ се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7 – дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения. Съгласно чл. 224а ал. 6 от ЗУТ със заповедта за спиране по ал. 5 се забранява достъпът до строежа. Налице следва да е обект, който е незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.      

         По съществото на спора, съдът счита за установено, че са налице основанията  по смисъла на чл. 224а ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ. По делото се установява, че изграденият в незавършен вид строеж, съгласно представения по делото констативен акт, е признат за търпим строеж, но без издадено разрешително за строеж и други строителни книжа и документи, в нарушение на чл. 137 ал. 3, чл. 148 ал. 1 и ал. 2 и чл. 169 ал. 1 от ЗУТ. Съставеният Констативен акт № 2/03.06.2020 г., с който е поставено началото на административното производство, като официален свидетелстващ документ има обвързваща съда материална доказателствена сила, досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаването им чрез съответните доказателствени средства. В случая, такива не бяха представени в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е представил изисканите му строителни  документи за извършеният строеж и пред административния орган.  

         Видно от заключението на в.л. арх. А. е, че в постройката има обособено второ ниво и същата е променила предназначението си, като при това положение постройката става елемент на основното застрояване, което променя нейната категория от VІ – та на V -та. Изрично сочи, че строежът не попада в хипотезата на чл. 44 ал. 3 от ЗУТ, която допуска обособяване на второ ниво в сграда от допълващото застрояване.

        От доказателствата по делото се налага изводът, че процесният строеж представлява от една страна „реконструкция на строеж“, доколкото дейностите, които се извършват попадат в обхвата на понятието  по § 5 т. 44 от ДР на ЗУТ, който гласи, че „реконструкция е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите“. От друга страна, извършеното е и основен ремонт по смисъла на § 5 т. 42 от ДР на ЗУТ – „частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строеж, както и СМР, с които износени конструкции или конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи“. В приетата експертиза също така е посочено, че носимоспособността на новоизпълнената стоманенобетонова плоча е значително по - голяма, което обстоятелство още веднъж потвърждава и констатациите на комисията посочени в Констативния акт. В случая безспорно е извършена замяна на част от конструктивни елементи, като премахване на разделителни стени и изграждането на нови тухлени стени и зидове, както и на покривната конструкция, изпълнен е стоманобетонов пояс и тухлена зидария над него за постигане на по – голяма светла височина до стоманобетоновата плоча, които представляват засягане на конструкцията на сградата и променят натоварването й. Всички тези дейности засягат конструкцията на сградата и представляват реконструкция, основен ремонт и преустройство на съществуващ строеж, съгласно дадените по – горе характеристики, но е безспорно, че се касае за строеж, който е незаконен, съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.

         Съгласно § 5 т. 36 от ДР на ЗУТ, ”строителни книжа” са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строеж, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. В случая за процесният строеж същите не са налице. Строежът е извършен без изискващите се строителни книжа и документи, като горното квалифицира незавършения строеж като незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ.   

         Цел на производството по чл. 224а от ЗУТ е преустановяване на действията по извършване на строеж и забрана за достъпа до същия с оглед гарантиране здравето и сигурността на гражданите. Спирането на изпълнението на строеж е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, каквото е и констатираното. За приложението на чл. 224а ал. 5 и 6 от ЗУТ  е без значение времето на извършване на строежа, а само това, че  не е довършен и че към датата на проверката с Констативен акт, продължава да се строи без строителни книжа. Това обстоятелство не се спорва от страните.        

         С оглед на изложеното е налице хипотезата на чл. 224а ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ и атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, съобразен с целта на закона.              

                  Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И:

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.Р.А. *** срещу Заповед № РД-04-590/11.06.2020 г. на Кмета на Община Дупница, с която при констатациите за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 224а ал. 1 и ал. 5 и чл. 223 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ е наредено да бъде спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и забранен достъпа до строеж “Реконструкция и надстройка на едноетажна сграда с обслужващо предназначение” с ид. 65245.2.477.3 по КК на с. Самораново, попадащ в УПИ ІІ - 253, кв. 36 по регулационния план на с. Самораново, община Дупница, с административен адрес: ул. „Бор“ № 2, с възложител И.Р.А..    

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

         ОСЪЖДА И.Р.А., с посочен по – горе адрес, да заплати на Община Дупница, пл. „Свобода“ № 1, дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото на основание чл. 138 от АПК.

 

                                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: