Определение по дело №295/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 699
Дата: 7 ноември 2023 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20237270700295
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ........, гр.Шумен, 07.11.2023 г.

 

   Шуменският административен съд в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година,  в състав:

 

Административен съдия: Росица Цветкова

 

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова АД №295 по описа за 2023 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.166 ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.459 ал.4 от Изборния кодекс ИК).

   Административното дело е образувано е по жалба на ПП Национално движение за права и свободи /НДПС/, чрез Председател Г.Б.Т., срещу Решение №101/30.10.2023 г. на ОИК – Никола Козлево за избиране на Кмет на Община Никола Козлево.

   С подадената жалба е отправено искане за спиране изпълнението на Решение №101/30.10.2023 г. на ОИК – Никола Козлево за избиране на Кмет на Община Никола Козлево, на основание чл.459 ал.4 от ИК във връзка с чл.166 ал.2 от АПК. Оспорващият сочи, че от изпълнението на оспореното решение на ОИК за жалбоподателя биха настъпили значителни по характер и трудно поправими вреди от евентуалното полагане на клетва на новоизбрания Кмет на Община Никола Козлево, още повече, че са налице и данни за вероятно извършени престъпни деяния от членове на СИК.

   Ответната страна Общинска избирателна комисия – Никола Козлево не изразява становище по искането за спиране изпълнението на обжалваното решение.

   Шуменският административен съд като съобрази фактите въз основа на представените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

   Предмет на оспорване по настоящото дело е Решение №101/30.10.2023 г. на ОИК – Никола Козлево за избиране на Кмет на Община Никола Козлево. Съгласно разпоредбата на чл.459 ал.1 от ИК всеки кандидат за общински съветник или кмет, партиите, коалициите и лицето, което представлява инициативния комитет, регистрирали кандидати за съответния вид избор, може да обжалват решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването на решението.

   В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.459 ал.4 от специалния ИК предвижда, че обжалването на решението не спира неговото изпълнение. В Изборния кодекс няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на жалбоподателя съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. В случая искането е обективирано в самата жалбата против Решение №101/30.10.2023 г. на ОИК – Никола Козлево за избиране на Кмет на Община Никола Козлево, депозирана на 04.11.2023 г. чрез ОИК Никола Козлево – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.459 ал.1 от ИК и от партия, регистрирала кандидат за избор за Кмет на Община Никола Козлево.

   Въз основа на изложеното съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, респективно съдържащото се в нея искане за спиране предварителното изпълнение на обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Тъй като няма изрична законова норма, която да предвижда забрана за съдебен контрол, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното Решение следва да бъде разгледано по същество.

   Съдът намира, че разгледано по същество, искането е неоснователно, предвид следните съображения:

   Оспореното Решение №101/30.10.2023 г. на ОИК – Никола Козлево е акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му съобразно изричното предвиждане на чл.459 ал.4 от ИК, т.е. по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение. В този случай не е необходимо административният орган да постановява предварително изпълнение на акта, тъй като то следва от законовата разпоредба, нито да излага мотиви, обосноваващи предварителното изпълнение. Доколкото в самия ИК не са фиксирани материалните предпоставки, при наличието на които може да се иска спиране на изпълнението на оспорения акт, в настоящото производство се прилага разпоредбата на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК – при отправено искане за спиране изпълнението на обжалваното решение, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси, равни или противопоставими на защитените такива по чл.60 ал.1 от АПК. Освен разместването на доказателствената тежест, установена от чл.170 ал.1 от АПК, с чл.166 ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона, винаги сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен.

   В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат никакви основания, съобразно посочените законови критерии за спиране изпълнението на акта. Липсва и твърдение за наличие на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на акта, в резултат на които предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, каквото е изискването, поставено от чл.166 ал.2 от АПК.

   Бланкетният характер на искането и липсата на твърдения и доказателства за вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди,  препятства съда в преценката му за неблагоприятните последици от изпълнението, а аргументи в тази насока не могат да се черпят от съображенията по съществото на спора, свързани с евентуалната незаконосъобразност на акта, които са неотносими към проверката на условията за обезпечаване на оспорването чрез спиране на предварителното изпълнение на издаденото решение. При липсата на посочени аргументи за вреди, които могат да настъпят от предварителното изпълнение, не е налице обезпечителна нужда за жалбоподателя.

   В жалбата и обективираното в нея искане за спиране изпълнението на решението на ОИК не се установява, а и не се твърди да е налице интерес, който по степен на важност да е от категорията на тези по чл.60 ал.1 от АПК и да е противопоставим на обществения интерес, защитен от законодателя. Следва да се има предвид, че когато законодателят допуска предварително изпълнение на един административен акт, той съобразява защитата на особено важни обществени интереси/ценности, предвид което значителните и трудно поправимите вреди, които жалбоподателят следва да докаже, трябва да произтичат не от административния акт, а от неговото предварително изпълнение и същите да са от такова естество, че да са противопоставими на защитимия от законодателя интерес/ценност. В случая, както се каза и по-горе, не се сочат каквито и да е вреди, които да са последица от действието на обжалваното решение.

   Наред с изложеното съдът намира, че неосъществяването на предварителното изпълнение на атакуваното решение би накърнило обществените интереси, тъй като се касае за проведен избор за конституиране на териториален орган на изпълнителна власт, какъвто е Кметът на Община. Ето защо предварителното изпълнение на оспорения пред съда административен акт несъмнено е в обществен интерес. При решаването на този въпрос задължително трябва да се държи сметка за принципа за баланс между обществения и личните интереси, като тези на населението (гласоподавателите) от общината се ползват с приоритет. Волята на законодателя жалбата срещу решението на общинската избирателна комисия за определяне на изборните резултати да не спира неговото изпълнение, е категорично доказателство за приоритет на обществения интерес от конституиране на новоизбрания Кмет на Община Никола Козлево пред частния на оспорващата го страна. В същото време в Изборния кодекс са уредени специални механизми, които да обезпечат максимално бързо разрешаване на спора. Това е сигурен начин за защита интересите на всички страни в спора за законосъобразност на административния акт, в това число и на правните субекти, които провеждат оспорването.

  Предвид гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл.166 ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Решение №101/30.10.2023 г. на ОИК – Никола Козлево за избиране на Кмет на Община Никола Козлево, поради което искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

   ОТХВЪРЛЯ искането на ПП Национално движение за права и свободи /НДПС/, представлявана от Председател Г.Б.Т., за спиране предварителното изпълнение на Решение №101/30.10.2023 г. на ОИК – Никола Козлево за избиране на Кмет на Община Никола Козлево.

   Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

   Настоящото определение да се съобщи на страните, в това число по телефон, факс или на посочен електронен адрес.

 

                                                 Административен съдия: