РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Пловдив, 13.02.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 2523 по
описа за 2018 год. на Пловдивския административен съд, за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от
ДОПК.
2. Образувано е по жалба на “Л.“
еоод, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от
управителя С. И.М., чрез адвокат Г.М., против Ревизионен акт № Р-16002417007282-091-001/11.05.2018 г.,
издаден от Г.Н.Ч.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и П.Г.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите – гр. Пловдив, потвърден с Решение
№ 445/25.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция по
приходите, в частта, с която на оспорващия за период м.09 и м.10.2017г. по 6
бр. фактури от „М.ЕООД е отказан данъчен кредит в общ размер на 63 379,98
лева и е определена прилежаща лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и
се иска отмяната му от съда. Твърди се, че доставките са реални, а органите по
приходите в нарушение на принципите за обективност и служебно начало не са
оценили адекватно събраните доказателства. Цитирана е национална и европейска
съдебна практика, според която при сходна фактическа обстановка, спорът е решен
в полза на ревизираното лице. Претендира се присъждане на сторените в хода на
съдебното производство разноски.
3. Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.,
е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в настоящото
производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения
за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален
срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002417007282-020-001/25.10.2017г. /л. 1005/ на Г.Н.Ч.– началник сектор при
ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на “Л.“ ЕООД, с обхват данък по ЗДДС за периода от 01.09.2017
г. до 30.09.2017 г. Срокът за извършване
на ревизията е определена на три месеца от съобщаването на заповедта, което е
сторено по електронен път на 01.11.2017г.
Със заповеди №
Р-16002417007282-020-002/22.11.2017г. /л.998/, №
Р-16002417007282-020-003/30.01.2018г. /л.995/ и №
Р-16002417007282-020-004/30.01.2018г. /л. 993/ крайният срок за извършване на
ревизията е съответно продължен до 01.03.2018г. като към обхвата на ревизията е
включен данък по ЗДДС за периода от
01.10.2017 г. до 31.10.2017 г.
В хода на тази
административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16002417007282-092-001/16.04.2018
г. /л. 163/, въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на
ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16002417007282-091-001/11.05.2018
г. /л. 108/.
По жалба на “Л.“ ЕООД е издадено Решение № 445/25.07.2018 г. /л. 28/
от Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” -
Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото
производство ревизионния акт.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по делото е
представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 год. /л. 3/ на Директора на ТД на НАП
- Пловдив.
7. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от
материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за
това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона
форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2
във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
органи на приходната администрация.
ІV.
За фактите:
8. „Л.“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС от 10.10.2013г., без промени в регистрацията.
Декларираната от дружеството дейност за периода е вътрешна и международна
търговия, покупко – продажба на селскостопанска
продукция /етерични масла - лавандула, роза и др./ Дейността се осъществява в обекти под наем –
складови помещения в с. Лозен, общ. Стара Загора.
През периода на ревизията дружеството е
декларирало доставки на територията на страната облагаеми със ставка 20%,
свързани с продажби на етерични масла на обща стойност 4047,77 лв., за които е
начислен ДДС 20% в размер на 809,43 лв. Същите са документирани с издадени
фактури и са платени в брой. В периода (м. 09/17
г., м. 10/17 г.) дружеството е извършило и вътреобщностни
доставки /ВОД/ на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС в размер на
530396,65 лв., обложени със ставка на данъка 0% на основание чл. 53, ал.l от ЗДДС.
9. През месец септември
и октомври 2017 г. дружеството е получател по 6 бр. фактури, издадени от „М.ЕООД,
ЕИК **, с предмет: „аванс за доставка на лавандулово масло“ и „доставка на
лавандулово масло“. Ревизираното лице е отразило фактурите в справките –
декларации и дневниците за покупки по ЗДДС за съответните периоди и е упражнило
правото си на данъчен кредит в пълен размер - 63 379,98 лв.
В хода на ревизията „Л.“ ЕООД е представило:
договори за покупко – продажба, процесните
фактури ведно с касови бонове, товарителници, приемо
– предавателни протоколи, оборотни ведомости, хронологични и аналитични
ведомости, справки – декларации и банкови извлечения.
От доставчика „М.ЕООД са представени: справки
относно механизма на доставките, количествата и вида на стоката, и лицата,
ангажирани с предаването й във владение на получателя; фактури и приемо – предавателни протоколи от предходни доставчици;
договор за наем на земеделска земя; оборотни ведомости за м. 10/2017г.;
хронологични аналитични ведомости за м. 10/2017г.; анкетни и регистрационни карти
на земеделски производители; банкови извлечения; искане за отпускане МЦ от
склад № 2/31.01.2017г.; отчет по журнал на операции за м. 10/2017г.; протоколи
от изпитване.
Според писмените обяснения на Д.Х.– управител
на „М.ЕООД, предмет по доставките към „Л.“ ЕООД е лавандулово масло, придобито и от собствено производство.
Количеството закупено лавандулово масло е събирано и донасяно до куриер с
автомобил Опел Астра Комби, безвъзмездно предоставено от собственика Д.Й.А.,
управлявано от– упълномощен представител. За извършването на търговската
дейност, товаренето и разтоварването е било необходимо един човек. Не се
изискват други работници и ДМА, складове или други подобни активи на
дружеството. Информация за налични количества и потвърждения за покупка са били
давани по телефона и устно от представител на клиента. Сделките са уговорени по
конкретна договорена цена съобразно договори с клиента. С доставчиците е имало
сделка от място – каквото има и с качеството каквото е.
9.1. От съдържанието на договорите
се установява, че „М.ЕООД се е задължило
да продаде на „Л.“ ЕООД етерично масло
от лавандула по нетни количества както следва: 1) на 14.09.2017г. – 400 кг,
съответстващо по качество с Протокол от изпитване № 55/11.09.2017г., заверен от
Лаборатория „Лавена“, гр. Шумен; 2) на
25.09.2017г. – 200 кг, хамурирано, филтрирано и
обезводнено съгласно БДС; 3) на
26.09.2017г. – 200 кг; съответстващо по качество с Протокол от изпитване №
15/19.07.2017г., заверен от Лаборатория „Лавена“, гр.
Шумен; 4) на 04.10.2017г. – 10 кг,
хамурирано, филтрирано и обезводнено съгласно БДС; 5) на 19.10.2017г. – 900 кг., хамурирано, филтрирано и обезводнено съгласно БДС
Според клаузите на договорите правото на
собственост върху стоката преминава върху купувача в момента на предаването й
като разходите за транспорт и товарене са за сметка на продавача. Не е
уговорено място за предаване на стоката.
9.2. Във връзка с
договорите за доставка „М.ЕООД е издало на ревизираното лице: 1) фактура №
**********/14.09.2017г. с предмет: „По договор за лавандулово масло“ – 400 кг,
ДО 68800 лв. и ДДС 13760 лв.; 2) фактура № **********/25.09.2017г. с предмет:
„Аванс по договор за лавандулово масло“ – 200 кг., ДО 34400 лв. и ДДС 6880 лв.;
3) фактура № **********/26.09.2017г. с предмет: „Лавандулово масло“ – 200 кг,
ДО 35000 лв. и ДДС 7000 лв.; 4) фактура № **********/04.10.2017г. с предмет:
„Лавандулово масло екстра качество“, ДО 3828,54 лв. и ДДС 765,71 лв.; 5)
фактура № **********/19.10.2017г. с предмет: „Лавандулово масло, Авансово
плащане по договор от 19.10.2017г.“, ДО 83333,34 лв. и ДДС 16666,66 лв.; 6) фактура
№ **********/31.10.2017г. с предмет: „Лавандулово масло приспадане на Аванс по ф-ра № ********** от 19.10.2017г.“, ДО 91538,05 лв. и ДДС
18307,61 лв.
9.3. Според представените
товарителници от куриерска фирма „Транспрес“ ООД до
клиента „Л.“ ЕООД са доставени следните
пратки:
1) № LVN2009, взета на 20.09.2017г./доставена
на 21.09.2017г.; подател Я. С./получател „Левандер“ 1
ЕООД – И.М.; туби лавандулово масло, 3 бр. пакети с тегло 465 кг;
2) № LVN2809, взета на 28.09.2017г./доставена на 29.09.2017г.; подател „Левандер“ 1 ЕООД – С.М./получател „Левандер“
1 ЕООД – И.М.; лавандулово масло, 1 бр. пакет с тегло 285 кг;
3) № LVN0410, взета на 03.10.2017г./доставена
на 06.10.2017г.; подател „Левандер“ 1 ЕООД – С.М./получател
„Левандер“ 1 ЕООД – И.М.; лавандулово масло, 1 бр.
пакет с тегло 267 кг.;
4) № #54349568, взета на 25.10.2017г./доставена на 30.10.2017г.; подател „Мева България“ ЕООД – С.М./получател „Левандер“
1 ЕООД – И.М.; варели, 10 бр. пакети
с тегло 170 кг.;
5) № LAV2610, взета на 27.10.2017г./доставена на 30.10.2017г.; подател „Левандер“ 1 ЕООД – С.М./получател „Левандер“
1 ЕООД – И.М.; масло 2 бр. пакети с тегло 1034 кг.;
От куриерска фирма „Спиди“ до „Левандер“ 1 ЕООД е
доставена една пратка с № 50484896397, взета на 04.10.2017г./доставена на
05.10.2017г.; подател „Левандер“ 1 ЕООД – С.М./получател
„Левандер“ 1 ЕООД – И.М.; масло 1 бр. пакет с тегло
230 кг.;
9.4. Според съдържанието
на приемо – предавателните протоколи, сключени между
„М.ЕООД, представлявано от Д.Х.и „Левандер“ 1 ЕООД, представлявано
от С. Манолов, по доставките са приети следните количества лавандулово масло:
на 20.09.2017г. /по договор от 14.09.2017г./, в село Лозен – 400 кг; на
04.10.2017г. /по договор от 04.10.2017г./ в град Варна – 10 кг; на 04.10.2017г.
/по договор от 25.09.2017г./ в град Варна – 200 кг; на 04.10.2017г. /по договор
от 26.09.2017г./ в град Варна – 200 кг; на 31.10.2017г. /по договор от 19.10.2017г./ в град Варна – 952,25 кг.
Върху протокола от 31.01.2017г. за предал е
изписано собственоръчни името на Б. Х. и е положен подпис, който разкрива
сходство с подписите върху протоколите от 04.10.2017г., за разлика от този
върху протокола от 20.09.2017г., който съдържа ясно различим инициал „Д“.
9.5. Според справката на „М.ЕООД
механизмът на доставките е следният:
На 20.09.2017г., в склад на „Трнаспрес“, логистичен парк Варна, доставчикът, чрез
пълномощника Б. Х. Х., предал на Я. Я.П.С.–
пълномощник на „Левандер“ 1 ЕООД, 47 бр. туби с
лавандулово масло с нетно тегло 391,755 кг. За доставката е използван лек
автомобил Опел „Астра“ с рег. № В0327РС, взет безвъзмездно от собственика му М.Ю.М..
Допълнително на същата дата в гр. Варна Д.Х.предал на С.М.една туба с нетно
тегло 8,245 кг лавандулово масло, с което общото количество достигнало 400 кг,
съгласно подписания в присъствието на С.М.протокол.
На 27.10.2017г. в склад на „Трнаспрес“, логистичен парк Варна,
доставчикът, чрез пълномощника Б. Х.Х., предал на С.М.- представител на „Левандер“ 1 ЕООД, пет варела с лавандулово масло с нетно
тегло 900,70 кг. и 7 туби с лавандулово масло с нетно тегло 51,55 кг. За
доставката е използван товарен автомобил Форд с рег. № В**ВС, управляван и
предоставен безвъзмездно от собственика му К. Г.Г.. Окончателният
протокол от 31.01.2017г. бил подписан в присъствието на С. М.. Разликата от 52,25 кг била фактурирана с
изравнителна фактура № **********/31.10.2017г.
На 03.10.2017г., в склад на „Трнаспрес“, логистичен парк Варна, доставчикът, чрез
пълномощника Б- Х- Х-, предал на С.М.– представител
на „Левандер“ 1 ЕООД, шестнадесет туби с лавандулово
масло с нетно тегло 126,50 кг и четиринадесет туби с лавандулово масло с нетно
тегло 73,50 кг. За доставката е
използван лек автомобил Опел „Астра“ с рег. № В***РС взет безвъзмездно от
собственика му М. Ю. М..
На 04.10.2017г., в склад на „Спиди“ АД, логистичен парк Варна, доставчикът, чрез
пълномощника Б. Х.Х., предал на С.М.– представител на
„Левандер“ 1 ЕООД, един варел с лавандулово масло с
нетно тегло 164 кг и седем туби с лавандулово масло с нетно тегло 46 кг, от
които една туба от 10 кг - екстра качество, с което общото количество достигнало 410 кг, съгласно подписаните в
присъствието на С.М.протоколи от 04.10.2017г.
Представени са също справки от Б.Х.Х., които разкриват сходно съдържание с данните от
управителя на „М.ЕООД, с разликата, че по отношение на дата 27.10.2017г. не се
съдържа информация за транспортно средство и водач, с който е извършен превоза
на стоката до склада на „Трнаспрес“, логистичен парк
Варна.
10. Според съдържанието
на договор от 01.05.2017г., сключен между Я. С., ЕГН ********** – наречен „Първа
страна“ и „М.ЕООД – наречено „Втора страна“, Първата страна предоставя на
Втората страна за временно и възмездно ползване поземлен имот с номер 013025,
находящ се в землището на с. Дебелец, общ. Дългопол, с площ 32,408 дка, засят с лавандула и имот с номер
013030, находящ се в землището на с. Дебелец, общ. Дългопол, с площ 7,870 дка,
засят с лавандула, срещу което Втората страна се задължава да обработва земята,
което включва ръчно изкопаване, машинно култивиране и жътва. Първата страна
предоставя на Втората страна описаните по - горе имоти срещу правото да прибере
лавандуловия цвят. Срокът на договора е четири месеца, считано от датат на
подписването му. Не е договорена цена на възмездното ползване.
Съгласно анкетна карта вх. № А4 17-04-874/19.01.2017г.
на Министерство на земеделието и храните Я.П.С., ЕГН **********, е регистриран
като земеделски стопанин със седалище гр. Дългопол, община Дългопол, област
Варна, обработващ нива 013025 /собствена/ по КВС на с. Дебелец, община Дългопол
и нива 013030 /под аренда/, общо 4,027 хектара засети с култура лавандула под
код 3027.
Според справка от регистрите на Държавен фонд
„Земеделие“ за кампания 2016г. Я.П.Я.П.С.е получил субсидии по схеми и мерки,
администрирани от фонда.
Според декларация на „Левандер“
1 ЕООД към 28.11.2017г. дружеството има ликвидни и изискуеми задължения към ЗП Я.П.Я.П.С.по
фактура № 37/07.08.2017 г.
11. Съгласно фактура №
17/30.08.2017г. и фактура №
18/12.09.2017г. „М и С А. 2009“ ЕООД, ЕИК *********, е доставчик на „М.ООД на
стока: „Лавандулово масло реколта 2017г.“ – 220 кг и
„Лавандулово масло реколта 2017г.“ – 200 кг, което
според приемо – предавателени
протоколи от дати 30.10.2017г. и 12.09.2017г. е предадено срещу подпис от
Николай Петков Николов (представител на доставчика) на Д.Х.(представител на
получателя). В протоколите не се индивидуализира място на предаване на стоката.
Между страните е сключен договор за отложено
плащане от 30.08.2017г., според който за продадените по фактура № 17/12.09.2017г. 220 кг лавандулово масло
реколта 2017г. купувачът се задължава да плати на продавача в срок до
20.12.2017г.
По отношение на предходния доставчик е извършена насрещна проверка,
отразена в № П-03000318016587-141-001/02.03.18 г., при която по реда на чл. 32
от ДОПК е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. По
искането не е постъпил отговор и не са представени документи.
12. Съгласно фактура №
123/04.08.2017 г. „Х Мобил“ ЕООД, ЕИК **, е доставчик
на „М.ООД на стока: „Лавандулово масло не преработено“
– 150 кг., а по фактура № 120/01.08.2017г. – на стока: „Лавандулово масло не
преработено“ – 100 кг. За посочените количества не са представени приемо – предавателни протоколи.
По отношение на предходния доставчик е извършена насрещна проверка,
отразена в № П-********** 6591-141-001/13.02.18 г., по която на 26.01.18 г. на
представляващия дружеството Д.Х., ЕГН **********, е връчено е искане за
представяне на документи и писмени обяснения. По искането не е постъпил
отговор, не са представени и документи.
13. Според фактура № 10/04.10.2017г. ЗП Добромир
М. Д. е доставчика на „М.ООД на стока: „Лавандулово
масло“ – 192 кг, за чието предаване е съставен приемо
– преавателен протокол от 04.10.2017г., в с. Сенокос,
подписан от Д. М. Д. /предал/ и Д.Х./приел/.
По отношение на предходния доставчик е извършена насрещна проверка,
отразена в протокол № 03000818015937-141-001/13.02.2018г. От лицето са
предоставени: свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника; инвентарна
книга към 31.12.17 г.; регистрационна карта на земеделски производител и
справка пред МЗХ за обработвани от ЗП Добромир Минев Донев към 22.05.2017г.
4,3786 хектара, засети с лавандула. Според писмените обяснения лицето се занимава
с отглеждане на лавандулови насаждения от 2014 г.
Регистриран е като земеделски производител и продава единствено собствената си
продукция. Разполага с необходимата техническа обезпеченост за извършване на
дейността си, като известна част от инвентара е изработил сам, със закупени
материали във времето. Няма необходимост от допълнителен персонал за извършване
на дейността. Относно въпросната продажба декларира, че стоката е предоставената
купувача след получен банков превод. Писмен договор няма, съставен е единствено
приемо - предавателен протокол. Ангажимент относно
транспортиране на стоката не е поемал, изнесена е била от собствената му сграда
- склад в с. Сенокос, с транспортно средство на купувача.
14. Извършена е насрещна проверка по отношение
на „Лавена“ АД, ЕИК *********, при която е
установено, че по заявки № 15/19.07.2017г. от ЗП Добромир Минев Донев и
55/11.09.2017г. от Я.П.С.дружеството е извършило лабораторни изследвания на лавандулово масло, отразени в протоколи за изпитване
/л.350/. За извършените услуги са издадени фактури № 180401/20.07.2017г. и №
19788/11.09.2017г. Плащането е извършено от клиентите в брой и чрез наложен
платеж, за което са съставени приходни касови ордери от дати 24.07.2017г. и
11.09.2017г.
15. Според представения отчет по журнал на операции за м. 10/2017г. /л.440/
и хронологична ведомост аналитична
/л.446/ „М.ООД е отразило счетоводно доставки на лавандулово
масло с общо количество 1328 кг, по фактури № **********/16.10.2017г., №
**********/17.10.2017г., № **********/19.10.2017г., **********/№ 20.10.2017г.,
№ **********/24.10.2017г., № **********/26.10.2017г., издадени от „Юсеи – 2012“ ЕООД.
На предходния доставчик е извършена насрещна проверка, отразена в протокол
№ П-03002518040504-141¬001/12.04.18 г., при която по реда на чл. 32 от ДОПК
му е връчено искане за представяне на
документи и писмени обяснения. По искането не е постъпил отговор и не са
представени документи.
16. След служебни проверки органите по приходите
са констатирали, че прекият доставчик „М.ЕООД е дерегистриран по реда
на чл. 176 от ЗДДС, считано от 16.03.18г. Собственикът и представляващ
дружеството Д.Х.Х. е собственик/представляващ на над
15 други дружества, регистрирани в различни градове и дерегистрирани
по инициатива на данъчен орган на основание чл. 176 от ЗДДС. Всички те са с
големи задължения към бюджета. През
цялата 2017 г., вкл. и за периода, когато са „извършени“ доставките към „Лавенедр 1“ ЕООД, лицето Д.Х.Христов е придобивал дерегистирани по ЗДДС дружества с големи данъчни задължения.
Съгласно справка актуално състояние за трудови договори – Д.Х.за периода от
08.06.17 г. до 25.09.17 г. се води по трудов договор като работник кухня във „ВИР
2017“ ЕООД и на допълнителен трудов договор също като работник кухня в „БОР
2016“ ЕООД. Съгласно подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за период 2017 г. от
дружества с рисков профил, дерегирирани на основание
чл. 176 от ЗДДС, лицето е получило доход в размер на 1010,00 лв. от извършени
строителни услуги и 0,88 лв. доход от продажба на скрап. „М.ЕООД няма декларирани недвижими имоти и МПС. По
отношение назначен персонал, в дружеството са регистрирани 4 лица по трудови
правоотношения – В.М.А., Г. М. Г., А.И.А., Т.Р.Х., на длъжност „работник
полагане на пътни настилки“ с дата на сключване на 13.09.17 г. и дата на
прекратяване 03.10.17 г. За периода след 04.10.17 г. до 31.12.17 г. няма наети
лица по трудови правоотношения. За 2017 г. дружеството е подало справка вх. №
03000183048229/12.02.18 г., по чл. 73 от ЗДДФЛ, като е посочило още физически
лица, на които са изплатени общо суми в размер на 3800,00 лв. и удържан данък в
размер на 254,60 лв. за доход – строителни услуги и услуги по ремонт,
поддържане и реконструкции на сгради. За периода 2017 г. е подадена ГДД по реда
на чл. 92 от ЗКПО, като е декларирано, че дружеството е отчело приходи от
търговия на дребно с други нехранителни стоки, неквалифицирани другаде.
17. При тази фактическа
обстановка органите по приходите са приели, че издадените от „М." ЕООД
фактури с получател „Л.“ ООД не отразяват реално извършени стопански операции,
поради което липсва доставка по смисъла на чл. 6, ал.
1 от зддс. За да достигнат до този извод
ревизиращите са обосновали, че „М." ЕООД не доказва да е притежавало процесните количества лавандулово
масло нито в резултата на собствено производство, нито чрез възмездно
придобиване. В този аспект е съобразено, че отглеждането на лавандула изисква материално
- техническа обезпеченост и персонал, която не се доказва нито за „М."
ЕООД, нито за сочените предходни доставчици. Счетено е, че липсват
доказателства за култивацията, обработката, добива, превоза, преработката, съхраняването
и счетоводно отчитане на процесните количества
лавандула.
На свой ред са отбелязани и несъответствията
между количествата на фактурираните и
транспортираните от куриерите стоки, респ. наличностите при доставчика
към датите на прехвърляне на собствеността, отбелязани в приемо
- предавателните протоколи. Формиран е извод за фиктивно фактуриране на
доставки и недобросъвестно поведение от страна на ревизираното лице, чрез
включването им в дневниците за покупки и справките декларации по ЗДДС. По същество
органите по приходите не са оспорили обстоятелството, че до „Л.“ ООД са
изпращани куриерски пратки с лавандулово масло, но са
счели, че липсват доказателства същото да е реално доставено именно от „М." ЕООД, поради което са отказали
право на данъчен кредит по процесните 6 бр. фактури за
данъчни периоди м.09 и м.10.2017 г. общо в размер на 63 379,98 лв.
18. По делото бе
допусната съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице В.Й.Б., чието заключение
бе прието със заявени резерви от страна на ответника. Вещото
лице е установило,
че процесните фактури са отразени в дневниците за
продажби и справките декларации на „М.ЕООД за съответните периоди. Посочените
във фактурите количества лавандулово масло са надлежно
осчетоводени от ревизираното лице. Плащането по доставките е извършено по
банков път. Налице са счетоводни записи за последваща
реализация на стоката чрез ВОД към клиенти от Европейския съюз. Съдържанието на
фактурите отговаря на извикванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. В
счетоводството на ревизираното лице не са отразени други покупки от същия
доставчик.
19. В хода на съдебното
дирене се събраха свидетелските показания на Росица Георгиева Милева, Я.П.С.и Иван Стамов М..
Свидетелят М.заявява, че работи във фирма „Лавендър
1“ ЕООД като счетоводител от 2013 година. През месец септември и октомври 2017 година осчетоводила доставки на
лавандулово масло от „М.ЕООД. Извършвани са плащания
по съответните доставки по банков път. Количествата лавандулово
масло е изнесено и отразено в месечните продажби и декларацията в системата „Интрастат“ и в дневниците. Не е подписвала приемо - предавателни протоколи. Нямам достъп до приемането
на количествата от доставчиците.
Свидетелят Я.П.С.сочи, че работи в с. Дългопол като земеделски
производител. Фирма „Лавендър 1“ ЕООД го упълномощила
през 2017 година месец август да приемам стоки за нея – етерични масла. Пълномощника
на фирма „М.- В.Х.му доставил 47 туби лавандулово
масло, с бруто тегло 398 кг, това количество го доставил на два пъти, на същия
ден - 20.09.2017 г. в склада на Траспрес град Варна –
спедиторската фирма. От там го изпратил в склада на „Лавендър
1“ ЕООД в село Лозен, град Стара Загора. Лично получил стоката от пълномощника
на „М.в град Варна. Била на три палета, опаковал я със стреч
и предал на спедиторската фирма. Преди да изпрати маслото не е подписвал приемо - предавателни протоколи. В товарителницата било
посочено общото тегло на трите палета с тубите лавандулово
масло. През 2016 г. – 2017 г. година е доставял на фирма „Лавендър 1“
ЕООД преработено лавандулово масло от собствено
производство, така осъществил контакта и управителят на дружеството го
упълномощил. Доставял маслото от град Провадия чрез спедиторска фирма.
Свидетелят И.М., заявява че е баща на С. ИвановМ.-
управител на „Лавендър 1“ ЕООД. Упълномощен е да
представлява на фирмата, когато трябва да се приемат стоки и пред различни административни
органи на територията на град Стара Загора. От фирма „М.получил доставки на лавандулово масло в склада, в село Лозен, през 2017 година,
месец септември. Пратките били изпращани чрез „Спиди“
и „Транспрес“ от С. и Я.. Лавандуловото
масло било в туби на палети. След като пристигнела доставката се разписвал на товарителниците,
като получател на стоката. Нетното притегляне го правил в склада на село Лозен.
Засичал килограмите и ги сравнявал с приемо - предавателния
протокол, които се подписвали от
управителя след получаване на стоката от куриера.
V. За правото:
20. При обсъдената фактическа
обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава
данъчни
документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който
данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не
се спори, че фактурите са издадени (към съответните периоди) от регистрирано по
ЗДДС лице, съставени са съответни фискални бонове, плащанията са отразени
редовно в счетоводството на жалбоподателя. Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането
им като проявени юридически факти, така
като се твърди от ревизираното лице.
21. Пряко приложимото в случая национално право, предвижда
следното:
За да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се
държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1
от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните
предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
22. В посочения смисъл е
и практиката на Съдът на ЕС, а именно правото на данъчен кредит на получателя
по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е
посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези,
отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на
същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада,
дори когато не отговаря на действително дължим данък, то
данъчната измама би била по-лесна.
Изрично в
решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът
на ЕС казва, че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е
налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са
били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за
извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в
съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да
извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това
дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на
споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази
преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие
същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице
облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде
отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване
на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването
на фактурираната доставка.
В допълнение,
според решение на СЕС по дело С-18/13,
при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително
тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска
извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с
материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две
кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз
основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се
установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.
Също така
константна е практиката на СЕС по дела С-80/11
и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза
да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе
всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че
осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна
измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на
легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами,
правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и
от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото
на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение
на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част
от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело
С-285/09, т. 48 и т. 49/.
Тук е важно да
се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на
облагаемата доставка на услуга е индиция за
несъществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на
данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС
по дело С-324/11.
23. Тук следва да се има
предвид и общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е.
лицето което, претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на
главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68
от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето,
което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените
условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В
тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в
счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност
на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на
всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи
по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните
доставки, и то по начина, по който същите са обективирани
в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Както при доставката на услуги, така и при
доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се
разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на
доставката и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното
осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране
са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за
продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411
"Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни
услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за
продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби
на стоки"; справки – декларации за
съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари
бележки; приемо - предавателни протоколи; стокови
разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и
количество; последваща реализация и
приходи от продажби, свидетелски показания и др.
Доказателства, установяващи потенциалната
възможност за осъществяване на доставката са: фактът на притежание на
стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика,
материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги
достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС
Без значение от кой вид са доказателствата, те
следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват
хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един
категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал
стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са
транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети.
24. При договори за
прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се
прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на
такова, когато бъдат предадени, съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено
друго, предаване на родово определени вещи се извършва в седалището на
продавача в момента на предаване на стоката на спедитора, превозвача или купувача
/ арг. от чл.68, б. ”в” вр.
чл. 186а от ЗЗД/. В този смисъл, в случаите на продажба на родово определени
вещи, ако, между страните не е уговорено друго, когато транспортът се извършва
от доставчика или за негова сметка, прехвърлянето на собствеността се извършва
в момента на предаване на стоката на получателя.
25. Как се съотнася
горната фактическа и правна установеност към конкретиката на настоящия казус?
На първо място съдът намира, че ангажираните от
ревизираното лице приемо – предавателни протоколи не
са годни да удостоверят предаването на стоките, предмет на куриерските
доставки.
Видо от съдържанието на приемо
– предавателния протокол от 31.10.2017г., отнесено към данните в товарителниците,
се установява, че количествата по фактура № **********/19.10.2017г. - 952,25 кг
са предадени на 31.01.2017г. в град Варна от Д.Х.на С. М., което изключва
възможността същите родово определени вещи да са били транспортирани с
куриерска пратка № LAV2610, взета на
27.10.2017г. в гр. Варна и доставена на 30.10.2017г. в с. Лозен. От друга
страна описаният от управителя на
„М.ЕООД механизъм на доставките сочи, че на
27.10.2017г., в гр. Варна стоката е била предадена от Б.Х.Х.(в
качеството на упълномощен представител) на С. М..
Същото е положението и с доставките по фактури
№ **********/25.09.2017г., № **********/26.09.2017г., № **********/04.10.2017г.,
отразени в протоколите от 04.10.2017г. От една страна протоколите сочат, че в гр. Варна на същата дата Д.Х.е предал на С.М.410 кг лавандулово масло, а
в обясненията на Д.Х.се поддържа, че 200 кг са предадени на 03.10.2017г.
Единствената товарителница от тази дата, сочи че пратка № LVN0410 - лавандулово масло, 1 бр. пакет с тегло 267 кг., е взета на
03.10.2017г. и доставена в с. Лозен на 06.10.2017г. Тоест отново се изключва
възможността получени в гр. Варна на 04.10.2017г. количества да са били предмет
на куриерската услуга от 03.10.2017г.
Горният извод съдът намира за релевантен и по
отношение на доставката по фактура № **********/14.09.2017г. Видно от
съдържанието на приемо – предавателния протокол
стоката е предадена на 20.09.2017 г. в с.
Лозен от Д.Х.на С. М., а според товарителницата
пратка № LVN2009, е доставена в с. Лозен на 21.09.2017г. Същевременно се
твърди, че предаването е извършено в гр. Варна
на 20.09.2017г. /47 туби - 391,75 кг/ от Бойко Христов на Я. Я.П.С.като
пълномощник на „Левандер“
1 ООД и 1 туба - 8,245 кг от Д.Х.на С. М..
При това положение съдът намира, че относно
придобиването на собствеността върху процесните
количества лавандулово масло се твърдят взаимно
изключващи се обстоятелства, за място, дата и лица, които са участвали в
предаването на родово определените вещи. Това налага да се приеме, че в
условията на пълно и пряко доказване ревизираното лице не установява
релевантния за правото на данъчен кредит факт – придобиване на правото на
собственост върху съответните родово определени вещи, изискващо пълна
идентичност и проследимост на обстоятелствата кога, къде, от кого и какво е придобито.
Не се доказва и прехвърляне на правото на
собственост на стоки от „М.ЕООД , респ. придобиването им от „Левандер“ 1 ООД, в хипотезата на чл.68, б ”в” вр. чл. 186а от ЗЗД – чрез предаване на родово определени вещи на
спедитора, тъй като по пратки № LVN2009, № LVN2809, № LVN0410, № #54349568 и № LAV2610,
№ 50484896397, податели са „Левандер“ 1 ООД, респ. „Мева България“ ЕООД или Я. С..
На следващо място съдът намира, че към датите
на доставките не се доказва „М.ЕООД да е притежавало във свое владение, респ.
да e било собственик на фактурираните към „Левандер“ 1 ООД количества стоки. Недоказани останаха твърденията
за собствено производство. При внимателен прочит на т. 2. 1) от договор за
възмездно ползване на земеделска земя, сключен между ЗП Я. Я.П.С.- първа страна и „М.ЕООД - втора страна, се установява, че
първата страна предоставя на втората страна засетите с лавандула земеделски
площи срещу правото да прибере лавандуловия цвят.
Така договорената насрещна престация явно изключва
възможността втората страна да свои лавандуловия
цвят, след като първата страна запазва правото си да го прибере.
Съдът намира, че за нуждите на производство
следва да се съобразят и спецификите в отглеждането на лавандулови
насаждения и производството на лавандулово масло. Според
данните в раздел 3, стр. 19, 20 и 21 от Бюлетин № 44 на Областна дирекция
„Земеделие“ – Стара Загора, при Министерство на земеделието и храните (достъпен
за свободно ползване на интернет адрес:
http://www.mzh.government.bg/odz-stzagora/Libraries/%D0%91%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B8/44_bul.sflb.ashx) лавандулата е средиземноморско, планинско,
вечнозелено, многогодишно храстовидно растение; ежегодно по време на
вегетацията растението преминава през следните фази: разлистване, бутонизация, цъфтеж, узряване на семената и
разклоняване; извличането на лавандуловото масло се извършва чрез дестилация; от един декар се реколтират от 200 до 800 кг (средно 500 кг) свежи съцветия,
а добивът на масло е от 3 до 12 кг (средно 4 – 6 кг).
Тоест, в идеални условия от процесната
обработваема площ могат да се добият не повече от 483 литра лавандулово
масло при максимална реколта 12 л/1 дка. При тези данни и с оглед краткия срок
на договора /м. май – м. август 2017г./ несъстоятелно е да се приеме, че „М.ЕООД е реколтирало
свежи съцветия годни за дестилация, различни от тези върху които собственикът
на земята е запазил правото си. Дори и
да се приеме, че волята на страните е била „М.ЕООД да добие реколтата от
засетите с лавандула 40,278 дка, то липсват каквито и да е други
индивидуализиращи данни за добитото количество лавандулов
цвят, събирането, извозването до мястото на дестилацията, добитото количество лавандулово масло, транспортирането и мястото на
съхранението му в разположение на дружеството.
Според договора от 14.09.2017г. „М.ЕООД се е
задължило да продаде на „Левандер 1“ ООД етерично
масло от лавандула, количество 400 кг нето, съответстващо по качество на
Протокол за анализ № 55/11.09.2017г. Тоест налице е пряка връзка между
договорения предмет на доставка и конкретно анализирана партида масло. Каза се,
лабораторните изследвания по този протокол са възложени от ЗП Я. Я.П.С.през
месец септември, т.е. след изтичане на договора за ползване на земеделската
земя, от която се твърди да е придобита реколтата. Това обстоятелство подкрепя
извода, че лавандуловият цвят от парцелите на Я.П.С.не
е бил придобит от „М.ЕООД въз основа на
договора за ползване на земеделската земя. Не се доказва, нито се твърди между
посочените лица в периода 11.09.2017г. – 14.09.2017г. да са извършвани и възмездни
доставки на лавандулово масло. Тезата, че дружеството
реално е могло да достави договорените с ревизираното лице количества
допълнително се разколебава и от обстоятелството, че през 2017 г. ЗП Я. Я.П.С.самостоятелно е доставял на „Левандер 1“ ООД етерично масло от собствено производство. Това
обстоятелство се потвърждава от свидетелските показания на С., кореспондиращи с
декларираните от ревизираното лице към 28.11.2017г. ликвидни и изискуеми
задължения към кредитори. Съвкупната преценка на тези обстоятелства,
включително и данните по пратка № LVN2009 с подател Я. С., потвърждават извода,
че ревизираното лице не доказва безспорно по фактура № **********/14.09.2017г. „М.ЕООД реално да му е доставило договорените 400 кг лавандулово масло.
Сходно е положението и с предходния доставчик
ЗП Добромир Минев Донев. Макар от декларираните като засети към 22.05.2017 г.
4,3786 хектара с лавандула теоретично
да е възможно реколтирането на цвят за дестилация на 192
кг лавандулово масло, неясно остава, колко е реално добитото
количество лавандулов цвят, кога и как е извозено до
мястото на дестилацията, колко е добитото количество лавандулово
масло, как е транспортирането до мястото на съхранение, за да е възможно
реалното му предаване във владение на „М.ЕООД. От друга страна протоколът за
изпитване № 15/19.07.2017г. е посочен изрично в договора от 26.09.2017г. и
обвързва продадените количества лавндулово масло, с
тези, за които се твърди да са получени на 04.10.2017г. от ЗП Добромир Минев
Донев. При това положение се установява, че „М.ЕООД е продало количества лавандулово масло, отразени във фактура №
**********/26.09.2017 г., които не е притежавало към датата на доставката.
Действително в националната ни правна система се приема, че продажбата на чужда
вещ не е недействителна, а за нуждите на ревизионното производство релевантен е
фактът на придобиване на владението върху вещта и реалното й предаване в полза
на получателя по доставката. Именно последните обстоятелства остават извън
кръга на безспорно установените в хода на съдебното дирене факти. Колебанията в
поддържаната от ревизираното лице фактическа обстановка отново изключват
успешното провеждане на прякото и пълно доказване.
По отношение на количествата лавандулово масло, за които се твърди да са придобити чрез
доставки от „Юсеи – 2012“ ЕООД, „М и С А. 2009“ ЕООД
и „Х Мобил“ ЕООД, липсват каквито и да е дозактелства
за обработваеми площи, материална и техническа обезпеченост за добива на лавандулов цвят, количества на преаботен
дестилат, транспортиране, съхранение и т.н. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че нито едно от тези дружества не е регистрирано като
производител на земеделска продукция, респ. липсват каквито и да е преки или
косвени данни, че същите в процесния периода са
осъществявали дейност по отглеждане на лавандула, съответно да са придобивали лавандулово масло от производители. В тази насока не са
полезни и събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания,
които дават светлина по етапа на получаване на стоката в склада на ревизираното
лице в с. Лозен, но не и относно нейния произход.
При съвкупната си преценка съдът не изключва
доказателствата за плащането по фактурите, отразяването им в справките –
декларации и дневниците по ЗДДС, редовно воденото от ревизираното лице
счетоводство, реализацията на продукция от лавандулово
масло чрез ВОД, съответно и данните за счетоводното изписване на стока от склад
на „М.ЕООД. Тези обстоятелства са потвърдени и от съдебната експертиза, чиито
изводи съдът не поставя под съмнение, но предвид спецификата на настоящия казус,
последните не са достатъчни да обосноват извод за реалност на доставките. Каза
се доказателствата за реалността на
доставките следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да
следват хронологията на осъществяване на сделките, т.е. да са безспорни, а не
да почиват на предположение /така Решение №14770 от 29.11.2018г. по адм. дело № 7375/2018 г. на ВАС/. Трайно е възприето
в практиката на съдилищата, че осчетоводяването и плащането на цената по
фактурите, респ. последващата реализация могат да бъдат
само косвено доказателство за реалността на доставките, но нямат водещо
значение за признаване правото на данъчен кредит. Макар и документално оформени
в счетоводството нереалните доставки не пораждат права за данъчно задълженото
лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци.
Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични
регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на
осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред
формата е въздигнат в законовата норма на чл.4, ал.1, т.5 от Закона за
счетоводството. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не
привидното й представяне във формални актове. При последващ
контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна
точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред
тяхната форма. Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за
определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко доказателства
за реалност на доставката, по начина, по който същата е обективирана
в съставените първични счетоводни документи, а след това и за правилното й
счетоводно отразяване. В тази насока е и практиката на СЕС, която приема, че
доставката подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя
съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в
рамките на което се разменят конкретни взаимни престации.
В т. 29 на решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 L. R. d`Or
СЕС напомня, че борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на
данъци и евентуална злоупотреба е призната и насърчавана от Директива
2006/112/ЕО цел и води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не
отразяват икономическата действителност и са създадени с цел получаване на
данъчно предимство. Отчитането на действителното икономическо и търговско
положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС
(т.42 от решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11).
При липсата на убедителни дозактелства за
реалността на доставките, установените от органите по приходите обстоятелства
относно липсата на материална и техническа обезпеченост на доставчика допълват
основанието за отказ на правото на данъчен кредит. След като от данните по
делото се установява, че няма реално осъществени доставки на стоки, респ.
ревизираното лице да е действало добросъвестно и да е взело всички мерки, които
могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от
него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама, то
включването на процесните фактури в дневника за
покупките за съответния данъчен период и в справката – декларация и
упражняването на право на приспадане по тях, следва да се третират като извършване на данъчна измама /в този смисъл
Решение № 11051/20.10.2016г., по адм. дело №
4257/2016г. на ВАС; Решение № 8655/05.07.2017г., по адм.
дело № 2927/2017г. на ВАС/. При това положение, след като не е доказана
реалността на процесните доставки, при съобразяване
на приложимото национално и европейско законодателство, правилно и обосновано
органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчния кредит по
фактурите от „М.ЕООД за данъчни периоди м.09 и м.10.2017 г. общо в размер на 63
379,98 лв. и са определили прилежаща лихва за забава.
VI. За разноските:
26. Съобразно изхода на делото на данъчна
администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно
от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер
на 2431,40 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Л.“ еоод, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя С. И.М., чрез
адвокат Г.М., против Ревизионен акт
№ Р-16002417007282-091-001/11.05.2018 г., издаден от Г.Н.Ч.на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и П.Г.Д.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 445/25.07.2018 г. на Директора
на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, при
Централно управление на Националната
агенция по приходите в частта, с който на оспорващия за период м.09 и
м.10.2017г. по 6 бр. фактури от „М.ЕООД, ЕИК *********, е отказан данъчен
кредит в общ размер на 63 379,98 лева ведно с прилежаща лихва.
ОСЪЖДА “Л.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано от
управителя С. И.М., да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция
по приходите, сумата от 2431,40 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и един лева и
четиридесет стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/