Решение по дело №468/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 34

        гр.Пловдив, 05.03.2020г.

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

      

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав                      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ   

                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА

                                                                     МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА         

 

 

        

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Виктор Янков, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева  ВНОХД № 468 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 45/10.05.2019г., постановена по НОХД № 1*5/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимите са признати за виновни в извършване на следните престъпления и осъдени както следва:

подсъдимият Р.Р.Р.

1. в това, че на 02.07.2017г. към 21:00 часа в гр.П., на ул.„Л.”, пред къща с административен адрес №*, по начин и със средство опасно за живота на мнозина, е извършил опит умишлено да умъртви повече от едно лице, между които и две малолетни лица, а именно - М. Р. И., Й.Р.А., А.Й.А., Р.А.А., М.П.А., Р. И. А., С.М.А. и Р.А.Н., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, т.6 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.58, б.„а” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, като е признат за невинен да е осъществил горното деяние по хулигански подбуди при условията на чл.116, ал.1, т.11, пр.1 от НК и е оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение;

2. в това, че на 02.07.2017г. към 21:00 часа в гр.П., на ул.„Л.”, пред къща с административен адрес №*, е държал огнестрелно оръжие - 1 бр. ловна пушка *-ти калибър /неустановени марка и модел/ и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 4 бр. ловни патрони, калибър *х*, без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл.339, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Р.Р.Р. е наложено едно общо,  най-тежко  наказание в размер на седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а” от ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на горната санкция е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 03.07.2017г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

подсъдимият Р.И.Р. - в това, че на 02.07.2017г. към 21:00 часа в гр.П., на ул.„Л.”, пред къща с административен адрес №*, е извършил опит умишлено да умъртви А.Ш.А., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.115 вр. чл.18, ал.1 вр.  чл.58, б.„а” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, които съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ” режим.

При изпълнение на горната санкция, на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 02.07.2017г. до 30.11.2017г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а според чл.59, ал.1, т.2 от НК е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 30.11.2017г. до влизане на присъдата в сила, като два дни домашен арест се зачита за един ден лишаване от свобода.

Първоинстанционният съд е взел отношение относно веществените  доказателства по делото.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените разноски по делото, както следва: 

подсъдимият Р.Р.Р. по сметка на ОД на МВР гр.П. разноските в хода на досъдебното производство в размер на 2693,97 лева, а по сметка на Окръжен съд гр.П. сумата от 1327,17 лева, разноски в хода на съдебното производство;

подсъдимият Р.И.Р. по сметка на ОД на МВР гр.П. сумата от 982,52 лева, разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив сумата от 1003,17 лева, разноски в хода на съдебното производство.

В тежест на подсъдимите са възложени и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от частните обвинители, както следва:

подсъдимият Р.И.Р. е осъден да заплати на А.Ш.А. разноски в размер на 2000 лева;

подсъдимият  Р.Р.Р. е осъден да заплати на Н.С.Р.  разноски в размер на 3000 лева, на А.Й.А. разноски в размер на 2000 лева, на Й.Р.А. разноски в размер на 2000 лева, на М.П.А. разноски в размер на 2000 лева.

Срещу присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив е постъпил протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив с оплакване за неправилност и необоснованост в частта относно подсъдимия  Р.Р.Р. за престъплението по чл.116 от НК, както и несправедливост относно двамата подсъдими. Прави се искане за отмяна на съдебния акт за подсъдимия Р.Р.Р. в частта, в която е оправдан по чл.116, ал.1, т.11, пр.1 от НК и признаване за виновен и по това обвинение. Иска се и изменение на присъдата, като се увеличат наложените наказания на двамата подсъдими, доживотен затвор за подсъдимия  Р.Р.Р. и двадесет години лишаване от свобода за подсъдимия  Р.И.Р..

Недоволни от съдебния акт са останали и подсъдимите Р.Р.Р. и Р.И.Р., които го обжалват чрез защитника си адв.Г.Д., като неправилен, незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Постъпила е жалба и от адв.С.П., повереник на частните обвинители А.Ш.А., М.П.А., Й.Р.А., А.М.Н., като майка и законен представител на Р.А.Н., и А.Й.А., с възражения за неправилност, незаконосъобразност,  необоснованост и несправедливост. Прави си искане за изменение на съдебния акт и увеличаване на наложените наказания на подсъдимите, доживотен затвор за подсъдимия  Р.Р.Р. и двадесет години лишаване от свобода за подсъдимия  Р.И.Р., както и признаване на подсъдимия Р.Р.Р. за виновен по възведеното обвинение по чл.116, ал.1, т.11, пр.1 от НК.

Присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив се атакува и от частните обвинители Н.С.Р., като майка и законен представител на С.М.А., и Р.А.А., чрез повереника им адв.Г.Р., като неправилна, незаконосъобразна, необоснована, несправедлива. Иска се отмяна на съдебния акт за подсъдимия Р.Р.Р. в частта, в която е оправдан по чл.116, ал.1, т.11, пр.1 от НК и признаване за виновен и по това обвинение. Прави се искане и за изменението му, като се увеличат наложените наказания на двамата подсъдими, доживотен затвор за подсъдимия  Р.Р.Р. и двадесет години лишаване от свобода за подсъдимия  Р.И.Р..

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста. Изразява становище, че жалбите са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение. Излага съображения в подкрепа на виждането си.

Частните обвинители А.Ш.А., Й.Р.А., и А.Й.А. не упражниха лично правото си на защита. Чрез техните повереници поддържат жалбата си и направените в нея искания. Пледират, че протестът на Окръжна прокуратура гр.Пловдив трябва да се уважи, а жалбите на подсъдимите да се оставят без уважение.

Частните обвинители М.П.А. и А.М.Н., като майка и законен представител на Р.А.Н., се присъединяват към изложеното от процесуалните им представители. 

Частните обвинители Н.С.Р., като майка и законен представител на С.М.А., и Р.А.А., лично и чрез техния повереник, поддържат жалбата си и направените в нея искания. Също намират, че протестът на Окръжна прокуратура гр.Пловдив следва да се уважи, а жалбите на подсъдимите да не се уважават. 

Защитникът на подсъдимите Р.Р.Р. и Р.И.Р. излага съображения, че протестът и жалбите на частните обвинители са неоснователни, необосновани и като такива трябва да се оставят без уважение. Моли за постановяване на присъда, с която подсъдимите се признаят за невинни и оправдаят за престъпленията по чл.116 и чл.115 от НК, тъй като са извършени при условията на неизбежна отбрана. Алтернативно предлага преквалифициране на деянията по чл.118 от НК и намаляване размера на санкциите.

Подсъдимият Р.Р.Р. сочи, че не е имал намерение да наранява никого. Търсил е съдействие от държавата, но не са били взети мерки. Спасил е баща си и дъщеря си. Иска справедлива присъда.

Подсъдимият Р.И.Р. не е желаел случилото се. Защитавал е сина си. Иска намаляване на наказанието.  

Пловдивският  апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и жалбите и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ И ЖАЛБИТЕ са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Р.Р. и Р.Р., които са син и баща, живеели в гр.П., на ул.„Л.” №* заедно със семействата си. На същата улица, но на №*, бил домът на частните обвинители и техните близки.

До 2015г. подсъдимите и пострадалите били в добри съседски взаимоотношения. Ходели си на гости и си помагали. През лятото на същата година подсъдимият Р.Р. бил обвинен, че бил в близки, интимни отношения с Н., снаха на свидетеля А.А. и жена на С. Й.А., поради което възникнал конфликт между двете фамилии. На подсъдимия Р.Р.  му било забранено да посещава къщата на ул.„Л.” №*. Отношенията между двете семейства още повече се влошили в началото на 2017г., когато в профила на С. А. във „Ф.” била публикувана снимка на свидетелката З. М., живуща на съпружески начала с подсъдимия Р.Р., придружена с коментар с обидни думи. За случая подсъдимият Р.Р. подал жалба до компетентните органи. Била образувана преписка и лицата били призовани за снемане на обяснения.

На 18.06.2017г. подсъдимият Р.Р. се прибирал към дома си с управлявания от него лек автомобил „М.”. Пред къщата на ул.„Л.” №* видял свидетелите М. А., П. А. и А.А., до които спрял с колата. Под влияние на алкохола и по повод публикуваната снимка на жена му в профила на С. А. във „Ф.”, започнал да ги обижда и псува. Свидетелите М. А., П. А. и А.А. не му обърнали внимание и не отвърнали на думите му. Ядосан от пренебрежителното им отношение, подсъдимият Р.Р. се прибрал в дома си, взел притежаваната от него ловна пушка, с неустановена марка и модел, и неустановено количество ловни патрони * калибър, за които нямал съответното разрешение, и се върнал обратно при тримата. Започнал да ги псува отново. Произвел няколко  изстрела с пушката във въздуха, без посока, без да засегне някого. Веднага бил подаден сигнал в Трето РУ на МВР гр.П.. Тъй като съдържал данни за употреба на огнестрелно оръжие, на адреса на ул.„Л.” №* бил изпратен полицейски патрул в състав служителите свидетеля Ж.Ж.,  П. Ч. и С.С., които след като не открили оръжие, предупредили лицата да не се саморазправят помежду си. Същата вечер свидетелят А.А. намерил на улицата една гилза, * калибър, с надпис „S.” */*, която скрил. На 20.06.2017г. свидетелят М. А. подал заявление в Трето РУ на МВР гр.П., в което описал случилото се. В хода на възложената проверка полицейският служител,  свидетелят С.А.снел обяснения от запознатите лица и приел от свидетеля А.А. намерената гилза.

След този случай отношенията между живущите на ул.„Л.”, на №* и №*, още повече се влошили.

На 02.07.2017г., около 20:00 часа, подсъдимият Р.Р. с управлявания от него лек автомобил, в който бил и синът му, минал покрай къщата, находяща се на ул.„Л.” №*, на път към дома си. Н. А., бивша свекърва на Н., която по това време била на улицата, хвърлила по колата на подсъдимия Р.Р. чехъл и започнала да го обижда. Той се ядосал и след като се прибрал, сигнализирал на органите на реда, на свидетеля Ж.Ж.. На адреса бил изпратен полицейски екип от Трето РУ на МВР гр.П. в състав свидетеля Ж.Ж., И.П.и П. Б., които отишли до дома на подсъдимите и разговаряли с подсъдимия Р.Р.. Последният им споделил, че бил псуван от живущите на ул.„Л.” №*. Бил предупреден да не се саморазправя с тях и му бил разяснен редът за подаване на жалба в полицейското управление. След това служителите на реда отишли на ул.„Л.” №* и предупредили Н. А. да не се саморазправя с подсъдимия Р.Р..

Действията на полицейските служители били непосредствено възприети от свидетеля А.А., който бил отишъл до къщата на ул.„Л.” №*, за да види живущите там свои роднини. Малко по-късно той тръгнал към заведението, собственост на чичо му свидетеля Й.А.А., за да си вземе кафе. На улицата погледнал към къщата на подсъдимите и видял подсъдимия Р.Р. отпред. Ядосан от идването на служителите на реда и отправените към близките му предупреждения, той извикал към подсъдимия Р.Р. да отиде при него и да се разберат като мъже. Подсъдимият Р.Р. му отвърнал, че няма да отиде, но ако иска нека свидетелят А.А. дойде при него. Майката на подсъдимия Р.Р., свидетелката М.Р.се обърнала към сина си и му казала да не обръща внимание. В това време пред дома на подсъдимите били свидетелите З. М., А.Н., М.Р., Т.М., Н.Р., С.С.с прякор „Г.”, М.Д., Р.Н.и други лица сочени с малки имена - Ш., Д., които чакали сестрата на подсъдимия Р.Р. да се върне от чужбина.

Свидетелят А.А. не тръгнал към дома на подсъдимите, а влязъл в заведението на чичо си. Взел си кафе, постоял около десет минути и излязъл на улицата, където били свидетелите Й.  Р.А., М. И., А.А., А. Ш., Р.Н. и Р.А., лица от неговия род, с които се заговорил.

В това време, около 21:00 часа, по улицата минал микробус „Ф.*” с рег. №***, управляван от подсъдимия Р.Р., в който пътувала и внучката му, свидетелката М. М., дъщеря на подсъдимия Р.Р.. Те се връщали от зеленчуковата борса в с.К., област П.. Свидетелят А.А. разпознал подсъдимия Р.Р. и спрял автомобила, в момента в който бил намалил поради поставения т.нар.„легнал полицай” на платното за движение. Приближил се от лявата страна на буса и казал на подсъдимия Р.Р., че не е хубаво, че синът му е извикал отново полицаи, които са притеснявали роднините му в дома им и са ги предупреждавали да се въздържат от незаконосъобразни действия. Подсъдимият Р.Р. през отворения ляв прозорец на вратата на МПС отвърнал, че щом трябва ще викат. Между двамата започнало пререкание, което било възприето от близките им.

Ядосан от думите на подсъдимия Р.Р., свидетелят Й.Р.А. взел един  прът и ударил с него предното стъкло на  буса, което се счупило. Това било видяно от близките на подсъдимите свидетелите З. М., М.Р., Н.Р., С.С., брат му Ш.,  М.Д. /Б./, А.Н., както и от Д., и Р.Н., които започнали да викат, че ги убиват. Подсъдимият Р.Р. чул това. Взел незаконно притежаваната от него ловна пушка, с неустановена марка и модел, * калибър и боеприпаси 5 бр. ловни патрони кал.*х*, както и неустановено количество саморъчно снарядени патрони, за които също нямал необходимото разрешение, които сложил в джоба на дънките си, след което  излязъл на улицата. Междувременно свидетелите З. М., М.Р., Н.Р., С.С., брат му Ш., М.Д. тръгнали към спрелия микробус, за да помогнат на подсъдимия Р.Р. и внучката му, като всеки от тях носел различни предмети - дървени и железни пръти, тухли, сопи, лопати и  бухалки.

В това време на свидетелката М. М., която се намирала на предна дясна седалка в автомобила, били нанесени няколко удара с юмруци в главата от свидетеля Й.Р.А., който отворил вратата й. Подсъдимият Р.Р. бил свален от буса на земята, където свидетелите А.А., Й.Р.А., А.А. и други техни близки му нанесли удари в гърба и главата, в резултат на които му били причинени разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилно слепоочна област на главата и кръвонасядане в дясната поясна област на гърба. Възползвайки се от създалата се суматоха, свидетелката М. М. успяла да избяга към дома си, като по пътя  се разминала с баща си.

Той се приближил на около 20 метра пред къщата на ул.„Л.” №*и без да се съобразява, че на улицата пред него освен мъже, има жени и деца, някои от които малолетни и непълнолетни, заредил пушката си. Подсъдимият Р.Р. насочил оръжието срещу тях и произвел изстрел. В това време свидетелят Р.Н., който бил малолетен, бил пред микробуса, разположен с лявото си бедро фронтално към подсъдимия Р.Р., поради което и бил прострелян в лявото бедро, след  което детето се скрило под каруца, оставена на улицата. От същия изстрел били причинени и увреждания на буса, ползван от подсъдимия Р.Р., в предната му част /предния капак/, където се образували осем броя дупки. След това подсъдимият Р.Р. насочил пушката си към тялото на свидетеля Й.Р.А. с прякор „Ю.” и произвел изстрел, от който последният получил шест огнестрелни наранявания в областта на лявото бедро, част от които засегнали левия уретер с хематом в задперитонеалното пространство, с развитие на уринозна фисула, а също и счупване на дъното /ацетабулума/ на лявата тазобедрена става. Частният обвинител Й.Р.А. паднал на земята, поради което свидетелят А.А. отишъл да му помага. Навел се и го хванал, за да го издърпа към двора на къщата на ул.„Л.” №*. На свидетеля Й.Р.А. тръгнали да помагат и сестра му, свидетелката М. И., и свидетелят А.А.. В това време свидетелката З.М.излязла на  улицата, за да види какво се случва.

Подсъдимият Р.Р. усетил, че покрай него вече няма никой от живущите на  ул.„Л.“ №* и станал от земята. Огледал се, видял, че свидетелят А.А. е с гръб към него, ангажиран да помага на свидетеля Й.Р.А., и решил лично да се саморазправи с него. В изпълнение на намисленото, подсъдимият Р.Р. отворил вратата на буса и взел от страничния й джоб ножа, който използвал на зеленчуковата борса. Приближил се към свидетеля А.А., който бил с гръб към него. Подсъдимият  Р.Р. замахнал с ножа към него и го пробол в горната лява половина на гърба, при което му причинил прободно-порезна рана, проникваща в гръдния кош, счупване на лява лопатка и счупване на четвърто ребро вляво. Свидетелят А.А. почувствал силна болка. Не можал да издърпа простреляния свидетел Й.Р.А., но с помощта на свои близки успял да влезе в двора на къщата им.

 Междувременно подсъдимият Р.Р., отново без да се съобразява с наличието на много хора, между които малолетни и непълнолетни деца, презаредил пушката и продължил да стреля към тях. Срещу него в този момент били свидетелите А.А. и М. И., които помагали на свидетеля Й.Р.А., а в близост до тях била свидетелката Р.А.. Докато го дърпали към къщата на ул.„Л.” №*, подсъдимият Р.Р. произвел изстрел, в резултат на който свидетелят А.А. усетил, че е прострелян в крака и изпитал силна болка. Огледал се и видял подсъдимия Р.Р. с рязана ловна пушка с две успоредни цеви, с която и  преди го бил виждал да стреля. Вследствие на прострелването му били причинени огнестрелни рани в областта на лявото бедро и лява подбедрица, счупване на външния кондил на лявата бедрена кост и оток на лявото коляно. От същия изстрел били засегнати свидетелката М. И., която получила множество огнестрелни рани по външната повърхност на гръдния кош вдясно и двата долни крайника, и свидетелката Р.А., която държала бебето си в ръце. На последната били причинени множество огнестрелни наранявания в областта на дясната половина на гръдния кош, както и по двата долни крайника в областта на бедрата и подбедриците.

Свидетелката М.А. чула първите изстрели и излязла на улицата, за да прибере сина си, свидетеля А. Ш., който играел навън. Видяла, че свидетелите А.А., Й.Р.А., М.  И. и Р.А. са ранени, а подсъдимият Р.Р. стрелял с пушка, като зад него вървели негови близки - сестра му, свидетелите С.С., брат му Ш., М.Д., А.Н. и лицето Д., които носели брадви, железа и сопи. Свидетелката М.А. извикала на сина си бързо да отиде при нея и го скрила зад себе си. В този момент подсъдимият Р.Р. произвел изстрел, в резултат на който тя получила огнестрелни наранявания в областта на главата, едно от които проникнало в лявата орбита, причинило й кръвонасядане и разкъсване на ириса, разкъсно-контузни рани по горния клепач и лигавицата на очната ябълка, кръвонасядане на лигавицата на очната ябълка, както и огнестрелни наранявания в областта на левия долен крайник и гръдния кош.

На улицата по това време била излязла и свидетелката Р. А., която била обърната с дясното си бедро към подсъдимия Р.Р., когато усетила удар в десния си крак. Погледнала и видяла сачма, след което близките й я прибрали в двора и затвори портите на къщата на ул.„Л.“ №*.

Междувременно в двора до вратата, фронтално разположен към улицата бил и С.М.А., на една година и шест месеца, който играел с други деца. Майка му, свидетелката Н.Р. чула, че се стреля и отишла да прибере сина си. В това време вече били затворили портите на къщата и тя чувала само викове и възприела, че се хвърлят буркани. Цяла нощ С.А. плакал. На сутринта като го съблекли, свидетелката Н.Р. и свекърва й видели, че има огнестрелна рана в лявата гръдна половина и наличие на оловна сачма. Същият бил незабавно откаран за лечение в спешното отделение на болницата, където сачмата била  отстранена оперативно.

Близките на двамата подсъдими започнали да хвърлят към живущите на ул.„Л.” №*различни предмети - камъни, бутилки, тухли и други. Последните им отвръщали, хвърляйки по тях такива вещи. При тази размяна на предмети на свидетелката Р.А. била причинена разкъсно-контузна рана на главата и повърхностна травма на други части на главата.

Подсъдимият Р.Р. *** и стрелял в обособения в нея магазин, ползван от свидетелката А.А.., майка на свидетелката М.А.. С приклада на пушката си започнал да чупи витрините му, като цевта на оръжието било насочено към тялото му. Пушката произвела изстрел, при който на подсъдимия Р.Р. била причинена огнестрелна рана в горната област на дясното бедро, с липса на тъкан, разкъсване на кожата, подкожие и  мускулни тъкани, с големина около 15 см и дълбочина около 3-4 см. Едва тогава всички от ул.„Л.” №* тръгнали да се прибират, като успели да съберат част от гилзите, останали след стрелбата на подсъдимия Р.Р.. Последният бил закаран в лечебно заведение от свидетелите П. А. и С.С., които го видели пред къщата му с кървяща рана на десния крак.

В 21:05:35 часа на 02.07.2017г. на ЕЕН тел.1* от телефон с № *, регистриран на Г.К., постъпил сигнал за случилото се. След това били приети обаждания и от други лица.

След оттеглянето на подсъдимите и техните близки, живущите на ул.„Л.” №*започнали да транспортират всички ранени до лечебни  заведения.

На местопроизшествието била изпратена дежурна група, която в 23:30 часа извършила оглед на местопроизшествие - къщата на горния адрес. При този оглед били намерени и иззети 3 бр. гилзи с надпис „*Р.”, 1 бр. дървен прът, кафяв на цвят с дължина 85 см и диаметър 4 см, 1 бр. метален прът с дължина около 1 м и диаметър около 2 см и 1 бр. дървена бухалка с дължина около 60 см. Сред пристигналите на място служители на реда бил и свидетелят И.П., който видял микробуса, спрян на улицата, както и множество колове, гилзи, дървета и камъни на земята. Полицейските служители провели беседи с лицата с цел установяване на случилото се. След като разбрали, че е имало стрелба с огнестрелно оръжие, започнали да обикалят и проверяват всички къщи, за да го намерят, но действията им не дали резултат.

На следващия ден бил извършен и допълнителен оглед на местопроизшествието.

Същият ден свидетелката М.Р.с протокол за доброволно предаване предала товарен автомобил „Ф.*” с peг. №***. При извършения оглед на последния били намерени 1 бр. гилза * калибър с надпис „S.” */* и 1 бр. детайл, с неправилна форма, сив на цвят. Било установено счуване на предното обзорно стъкло в паяжовидна форма в дясната част и 8 бр. дупки с неправилна форма по предния капак на МПС.

По-късно в джоба на панталона на подсъдимия Р.Р. бил намерен 1 бр. патрон * калибър, а от тялото му била извадена 1 бр. сачма, които по-късно били предадени на органите на МВР. От телата на другите пострадали лица били извадени неустановено количество сачми, между които били и 1 бр. сачма от свидетелката М.А., предадена на органите на МВР. На разследващите органи били предадени и дрехите на подсъдимия Р.Р. - 1 чифт черни маратонки „Н.”, 1 бр. мъжки сини, скъсани дънкови панталони с черен колан, 1 бр. мобилен телефон „Н.”, черен, със сив гръб, 1 бр. контактен ключ за лек автомобил и 1 бр. ръчен часовник с надпис на циферблата „S.”.

Подсъдимият Р.Р. бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на 02.07.2017г. , а подсъдимият Р.Р. на 03.07.2017г.

От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни  № 398/2017г. се установява, че при инцидента на 02.07.2017г. на А.Ш.А. е било причинено: прободна рана, проникваща в гръдния кош, наличие на въздух в гръдния кош, повече вляво и в средностението, наличие на въздух в меките тъкани на гръдния кош, счупване на лява лопатка, счупване на четвърто ребро вляво. Прободната рана, проникваща в гръдния кош и довела до наличие на въздух в него, е причинила нараняване, проникващо в гръдната кухина. Наличието на въздух в гръдния кош, повече вляво и в средностението, както и наличието на въздух в меките тъкани на гръдния кош по съвкупност се преценят като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на лявата лопатка е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, а счупването на четвърто ребро вляво до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с добре изразен остър връх, с или без режещ ръб и отговарят да са получени така, както се съобщава в материалите, приложени по делото - наръгване с нож. Посоката на описаното нараняване няма как да бъде определена с точност, тъй като в наличната медицинска документация не е описан раневият канал на получената прободна рана. Относно позицията на извършителя спрямо пострадалото лице, също не може да се даде категоричен отговор, тъй като е възможно нараняването да е получено при различно положение на извършителя спрямо пострадалия.

Съгласно заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 7/2018г. при инцидента на 02.07.2017г. на А.Ш.А. е било причинено: прободно-порезна рана, проникваща в гръдния кош, наличие на въздух в гръдния кош, повече вляво и в средностението, наличие на въздух в меките тъкани на гръдния кош, счупване на лява лопатка, счупване на четвърто ребро вляво. Прободно-порезната рана, проникваща в гръдния кош и довела до наличие на въздух в него, е нараняване, проникващо в гръдната кухина. Наличието на въздух в гръдния кош, повече вляво и в средностението, както и наличието на въздух в меките тъкани на гръдния кош по съвкупност се преценят като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на лявата лопатка е довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, а счупването на четвърто ребро вляво до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с добре изразен остър връх, с един или два режещи ръба и отговарят да са получени така, както се съобщава в материалите, приложени по делото - наръгване с нож. Касае се за една сляпо завършваща входна прободно-порезна рана по задната повърхност на лявото рамо. Изхождайки от локализацията на описаните увреждания, както и анатомичното устройство на тялото в тази област, може да се заключи, че най-вероятно раневият канал е с посока отзад-напред, отляво-надясно и леко отгоре-надолу. Възможно е травматичните увреждания да се получат при „наръгване” с нож в областта на лявото рамо. Това нараняване може да бъде причинено от всички позиции на извършителя спрямо пострадалия, при които ръката, държаща ножа, може да достигне описаната анатомична област, където се намира раната. Предвид анатомичната област на нараняването и ръста на подсъдимия Р.Р. и А.Ш.А. може да се направи извод, че е напълно възможно и най-вероятно същото да е получено, ако подсъдимият Р.Р. се е намирал зад гърба на пострадалия А. и леко вляво. В съдебното заседание експертът е уточнил, че дълбочината на раневия канал е не по-малко от 5-6 см, за да може да се достигне чисто анатомично в тази област до гръдната клетка.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 394/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на Й.Р.А. е било причинено: шест огнестрелни наранявания в областта на лявото бедро, част от които са засегнали левия уретер с хематом в задперитонеалното пространство, с развитие на уринозна фистула, а също и счупване на дъното /ацетабулума/ на лявата тазобедрена става. Установените травматични увреждания са причинени от действието на огнестрелно оръжие, снарядено с проектили във вид на сачми, каквото по своята характеристика може да бъде пушка и е възможно по начин и време да са получени, както се съобщава в материалите по делото - при стрелба с пушка. В оперативния протокол от пролежаването в болницата е записано, че всички рани са с дълбочина около 15 см. Налице е причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие /пушка/ и причинените травматични увреждания на пострадалия. Огнестрелното нараняване, засегнало левия уретер с наличие на кръв и урина в задперитонеалното пространство, представлява нараняване, проникващо в коремната кухина. Огнестрелното нараняване, засегнало дъното на лявата тазобедрена става и довело до счупването й, е причинило трайно затрудняване на движението на левия долен крайник. Развилата се уринозна фистула, наложила поставянето на стент, представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите огнестрелно наранявания, които са засегнали само меките тъкани, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК.

Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 395/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на М.П.А. са били причинени: огнестрелни наранявания в лявата половина на главата, едно от които проникващо в лявата орбита с кръвонасядане и разкъсване на ириса, с разкъсно-контузни рани по горния клепач и лигавицата на очната ябълка, кръвонасядане на лигавицата на очната ябълка и наличие на кръв в предна очна камера, огнестрелни наранявания в областта на левия долен крайник и гръдния кош. Установените травматични увреждания са причинени от действието на огнестрелно оръжие, снарядено с проектили във вид на сачми, каквото по своята характеристика може да бъде пушка и е възможно да бъдат получени така, както се съобщава в материалите по делото - при стрелба с пушка. В медицинската документация не е налична информация за точната дълбочина на огнестрелните рани. Налице е причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие и причинените травматични увреждания. Огнестрелното нараняване, проникващо в лявата орбита с кръвонасядане и разкъсване на ириса, с разкъсно-контузни рани по горния клепач и лигавицата на очната ябълка, с кръвонасядане на лигавицата на очната ябълка и наличие на кръв в предна очна камера, е довело до трайно отслабване на зрението на лявото око. Останалите огнестрелни наранявания, които са засегнали само меките тъкан, са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от HК.

От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 433/2017г. се установява,  че при инцидента на 02.07.2017г. на Р.А.А. са били причинени: множество огнестрелни наранявания в областта на дясната половина на гръдния кош, както и по двата долни крайника в областта на бедрата и подбедриците. Установените травматични увреждания са получени от действието на огнестрелно оръжие, снарядено с проектили във вид на сачми, каквато по своята характеристика може да бъде пушка и е възможно по начин и време да са причинени, както се съобщава в материалите по делото, а именно при стрелба с пушка. В медицинската  документация не е налична информация за точната дълбочина на огнестрелните рани, но видно от оперативния протокол същите са повърхностни. Налице е причинно-следствена връзка между стрелбата с огнестрелно оръжие /пушка/ и причинените травматични увреждания на пострадалата. Причинено й е било разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от HК.

Съгласно съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 399/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на С.М.А., на 1 година и 8 месеца, е било причинено: огнестрелна рана в лявата гръдна половина и наличие на оловна сачма в подкожието, отстраняване от подкожието на оловната сачма оперативно, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Оловната сачма е била разположена в подкожието на лявата гръдна половина и не е проникнала в гръдната кухина. Раната е била повърхностна. Описаното травматично увреждане е причинено от действието на огнестрелно оръжие и е възможно да възникне така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при стрелба с огнестрелно оръжие в лявата гръдна половина.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 400/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на Р.А.Н., на 9 години, е била причинена огнестрелна рана на лявото бедро, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Оловната сачма е била разположена в подкожието на лявото бедро и не е проникнала в дълбочина. Раната е била повърхностна. Описаното травматично увреждане е причинено от действието на огнестрелно оръжие и е възможно да възникне така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при стрелба с огнестрелно оръжие в лявото бедро.

Според заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни  № 396/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на М. Р. И. са били причинени огнестрелни рани по външната повърхност на гръдния кош вдясно и двата долни крайника, които, по отделено и в съвкупност, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Касае се за повърхностни наранявания. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на огнестрелно оръжие и отговарят да са получени така, както се съобщава в материалите по делото - при стрелба с огнестрелно оръжие.

От заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни   № 434/2017г. се установява, че при инцидента на 02.07.2017г. на Р. Р. А. е било причинено: разкъсно-контузна рана на главата, повърхностна травма на други части от главата, контузия на главата, които по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет от удар с или върху такъв и е възможно да възникнат така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при инцидента на 02.07.2017г.

Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 435/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на Р. И. А. е била причинена огнестрелна рана на дясното бедро, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Оловната сачма не е проникнала в дълбочина в дясното бедро и е изпаднала сама след това. Раната е била повърхностна. Описаното травматично увреждане е причинено от действието на огнестрелно оръжие и е възможно да възникне така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при стрелба с огнестрелно оръжие в дясното бедро.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни  № 397/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на А.Й.А. са били причинени: огнестрелни рани в областта на лявото бедро и лявата подбедрица, счупване на външния кондил на лявата бедрена кост и оток на лявото коляно, които по съвкупност се преценяват като довели до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник. Огнестрелните рани в областта на лявото бедро и лявата подбедрица, по отделно и по съвкупност, са причинили разстройство на здравето, извън случаите чл.*8 и чл.*9 от НК. От така описаното разположение на раните може да се посочи, че няма проникваща рана. От представената медицинска документация не може да се определи дълбочината и точното разположение на получените рани. Изключение прави раната/ните, причинила/и счупване на външия кондил, която/които е/са с по-голяма дълбочина и е/са разположена/и по външната повърхност на колянната става. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на огнестрелно оръжие и отговарят да са получени така, както се съобщава в материалите по делото - при стрелба с огнестрелно оръжие.

Според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на живо лице № 1358/2017г. при инцидента на 02.07.2017г. на Р.Р.Р. е било причинено: огнестрелна рана в горната област на дясното бедро, с липса на тъкан, разкъсване на кожа, подкожие и мускулни тъкани, силна кървяща, с големина около 15 см и дълбочина около 3-4 см. Установени са множество сенки с метална плътност /сачми/ в меките тъкани около горната част на дясното бедро. Касае се за огнестрелно нараняване по предно-страничната повърхност на дясното бедро от гладкоцевно огнестрелно оръжие, което е било заредено със сачми /от типа на ловна пушка или т.н. „пушка-помпа”/. Наличието на барутни частици от бездимен барут и продукти от изгаряне на барут по лявата и дясната ръка на Р.Р.Р. насочват към авторството на изстрела, т.е., че най-вероятно изстрелът с пушката е възпроизведен от самия него, както и че е напълно възможно същият да се е самопрострелял с пушката с оглед показанията на свидетелите и локализацията на огнестрелната рана по предно-страничната повърхност, в горната трета на дясното бедро. Не е констатирано нарушение във функцията на десния долен крайник. Настъпилите трайни промени в областта на травмата засягат повърхностни тъкани и са от естетичен характер. Оздравителният процес е завършил. Здравословното състояние на Р.Р.Р. позволява пребиваването му в условията на следствения арест.

От заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице  № 713/2017г. се установява, че при прегледа на Р.И.Р. е било констатирано: белег от разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилно слепоочна област на главата, кръвонасядане в дясната поясна област на гърба. Описаните травматични увреждани са причинени от удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както се съобщава от освидетелствания - нанасяне на удар с тьпата част на брадва в дясната теменно-тилно слепоочна област на главата и нанасяне удар с желязо в дясната поясна област на гърба. Белегът от разкъсно-контузна рана в дясната теменно-тилно слепоочна област на главата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.*8 и чл.*9 от НК. Кръвонасядането в дясната поясна област на гърба му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето.

В съдебното заседание вещото лице е посочило, че предвид обстоятелството, че е прегледал Р.И.Р. на 18.07.2017г., когато е имало само белег от рана, не може да се определи давността на увреждането точно, както и дали е причинено от тухла, камъни или предмет с ясно изразен ръб, както и с тъпото на брадвата, както е съобщил освидетелстваният.

Съгласно заключението на съдебнобалистичната експертиза - протокол № 754/06.11.2017г. представените за изследване 4 бр. гилзи /3 бр. с обозначения „В. 67 mm-2 5/8 11/0-9 Р. 00 В.-9 Р. Ǿ 8.6 mm” и 1бр. * калибър с надпис „S. */*”/ са части от стандартни ловни патрони кал.*x*, №11/0, предназначени за ловни оръжия * калибър. Същите са били снарядени с по 9 бр. метални сачми с диаметър Ǿ 8,6 мм, което отговаря на №13/0 по БДС. Три от гилзите, с червен пластмасов корпус с обозначения „В. 67 mm-2 5/8 11/0-9 Р. 00 В.-9 Р. Ǿ 8.6 mm”, са стреляни от едно и също оръжие. Възможно е гилзата с бял пластмасов корпус, също да е изстреляна от оръжието, с което са изстреляни 3 бр. гилзи, но липсата на частни признаци не дава възможност да се даде категорично заключение. Образуваните допълнителни следи, вследствие на формирането/изкривяването на гилзите в областта на венеца, не дава възможност да се даде категорично заключение дали гилзите са стреляни със стандартно или самоделно оръжие. Три от изследваните гилзи, с червен пластмасов корпус, са идентични по производител, обозначения, диаметър на снарядените сачми и калибър, с представения за изследване патрон кал.*x*. Представеният за изследване патрон е стандартен, заводски, с неударен запалителен капсул, с червен пластмасов корпус, с обозначения „В. 67 mm-2 5/8 11/0-9 Р. 00 В.-9 Р. Ǿ 8.6 mm”. Той е стандартен, ловен патрон, кал.*x*, №11/0 /снаряден с 9 бр. метални сачми, с диаметър Ǿ 8,6 мм и тегло на всяка една от тях от 3,641 гр. до 3,664 гр., което отговаря на 13/0 по БДС/, предназначен за ловни оръжия * калибър. Същият е технически изправен и годен да произведе изстрел и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ представлявал боеприпас. Сачмата, извадена от оперативната рана на подсъдимия Р.Р.Р., е с диаметър 3 мм и тегло 0,145 гр. Сачмата, извадена от окото на М.П.А., е деформирана, сплескана с максимални размери 2,5х4 мм и тегло 0,111 гр. Двете сачми не отговарят по диаметър и тегло на сачмите, които са били снарядени в четирите броя гилзи и предоставения за изследване патрон. Диаметърът и теглото на двете сачми отговарят приблизително по БДС, на сачми №5, предназначени на снарядяване на ловни патрони *-ти, 16-ти и 20-ти калибър. Оловният къс, иззет с протокол за оглед на веществени доказателства от товарен автомобил „Ф.” с per. №***, по тегло отговаря приблизително на сачми №*/0 или 13/0 по БДС, предназначени на снарядяване на ловни патрони *-ти, 16-ти и 20-ти калибър. Разликите в теглото на сачмите, които са снарядени в представения за изследване патрон кал.*x*, № 11/0 /от 0,699 гр. до 0,676 гр./, и теглото на оловния къс /2,965 гр./ не позволява да се даде категорично заключение, че оловният къс е бил снаряден в някоя от представените за изследване и описани по-горе 4 бр. гилзи, кал.*x*. Разликата в теглото може да се получи вследствие на деформацията след съприкосновение в твърда преграда и отнемането на материал от нея.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при саморъчно снарядени боеприпаси, лицето, което ги снарядява, решава какви сачми по размер и колко да сложи, което също може да обясни разликата в намерените  на местопроизшествието сачми.

Видно от заключението на физикохимична експертиза № 967/03.07.2017г. по обтривките, взети от лява и дясна ръка на Р.Р.Р., е установено наличие на барутни частици от бездимен барут и продукти от изгаряне на барут. Установените барутни частици по горните обекти са сходни помежду си по характеристичните им параметри - химични цветни реакции и хроматографски спектри. По останалите обтривки, взети от лицето на Р.Р.Р., и от двете ръце и лицето на Й.Р.А., не е констатирано наличие на барутни частици и продукти от изгаряне на барут.

В съдебното заседание експертът е обяснил, че при изстрел с ловна пушка, която не е автомат, боеприпасът е затворен и вероятността да се пръсне към лицето и там да останат частици е по-малка, докато при използване на револвер, както и при пистолетите, по лицето остават множество барутни частици.

Според заключението на съдебнобалистична експертиза - протокол № *4/15.02.2018г. предното обзорно стъкло на представения за изследване товарен автомобил „Ф.*”, бял на цвят, с peг. № ***, производство 1999г., е счупено в резултат на механично въздействие с твърд предмет. Осемте броя отвори /дупки/, разположени в предния капак на товарния автомобил, са причинени от оловни късове /сачми/,  които по тегло отговарят приблизително на сачми №*/0 или 13/0 по БДС, предназначени за снарядяване на ловни патрони *-ти, 16-ти и 20-ти калибър. Един от тези късове е иззет с протокол за оглед на веществени доказателства от горното МПС и е изследван в съдебнобалистична експертиза - протокол № 754/06.11.2017г. Отворите /дупките/, които имат приблизителен диаметър Ǿ 36 мм и Ǿ 40 мм, са причинени от близко съприкосновение с капака на две и три сачми, една до друга. Изследваните от съдебнобалистична експертиза - протокол № 754/06.11.2017г. 4 бр. гилзи, части от стандартни ловни патрони, ловен патрон кал.*x* и свидетелските показания дават основание да се направи извод, че 8 бр. дупки в предния капак са причинени при стрелба с ловна пушка, * калибър.

От заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява, че Р.И.Р. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ П. и не страда от психично заболяване. Физическото и психическото му състояние е съответно за възрастта и изживяванията му, не са констатирани  патологични изменения в психичните сфери. Към инкриминираната дата е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва в наказателни процес и да се защитава сам. Поведението на Р.И.Р. не покрива критериите на категорията „уплаха и смущение”. По време на случилото се е имал поведение, обусловено от спецификите на личността му. Бил е повлиян от установените във времето усложнени взаимоотношения, както и от стимули към момента. Качеството на волевите му актове е било съхранено. Вещите лица посочват, че уплахата е силен, непреодолим, интензивен, внезапно настъпващ страх, израз на инстинкта за самосъхранение. Наблюдава се вегетативен дисбаланс, неподлежащ на съзнателен контрол. Личността не е в състояние да прояви основните си характеристики. Поведението е инстинктивно, а не рационално, насочено към запазване на собствения живот. По делото не е описано освидетелстваният да е бил обездвижен, да е осъществил бягство или да е имал неконтролируема разрушителност в нито една от двете представени версии /уплаха или смущение/ към момента на деянието. Смущението се характеризира с пълна дезорганизация, водеща до нецелесъобразност, а поведението с невъзможен контрол. Възприемането на нападението или обстановката не е обективно. Действията са автоматизирани, а възприятията откъслечни.

Съгласно заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза подсъдимият Р.Р.Р. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в ЦПЗ П. и не страда от психично заболяване. Физическото и психическото му състояние е съответно за възрастта и за изживяванията му, не са установени патологични изменения в психичните сфери. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминираната дата. Може да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва в наказателния процес и да се защитава сам. Р.Р.Р. е реагирал адекватно на ситуитивните стимули и дразнители. Обсъдено е състояние, покриващо критериите на категорията „физиологичен афект”. Физиологичният афект е състояние, което се характеризира със силно, внезапно настъпващо, бурно протичащо, краткотрайно чувство, предизвикано от значими за личността силно травмиращи преживявания. То протича с ясно, но стеснено съзнание и се съпровожда с промени във възприятно представния и мисловния процес, мимична и жестова изразност, двигателна активност и с наличието на вегетативни промени, които могат да бъдат регистрирани от околните. Физиологичният процес потиска асоциациите, които му противоречат и стимулира онези, които му съответстват. Физиологичният афект е външно, видимо състояние, при което е характерно, че афективното отреагиране настъпва незабавно след стимула и е ограничено по време, което зависи от типа нервна дейност и темперамент. То действително настъпва при провокации, като стимулът трябва да е мощен, внезапен и да има характер на психотравма /тежка обида, клевета,  насилие/, така че да доведе до афективно стеснение на съзнанието, при което да се ограничи рационалния контрол и да позволи разгръщането на бурна агресивна реакция. Анализът на поведението на Р.Р.Р. не покрива критериите на физиологичен афект. Продължителността на деянието, около 10-15 минути, както и многократно повтаряните действия от страна на освидетелствания,  касаещи няколкократно презареждане на пушката, нямат отношение към краткотраен момент на импулсивност и неповлияност. Няма основание да се обсъжда състояние на патологичен афект, предвид липсата на помрачено съзнание, нереалистични изкривявания и нарушения на възприятията.

 Видно от заключението на  комплексната експертиза, с участието на съдебен медик, автоексперт и биолог, назначена от първоинстанционния съд, по предното стъкло на лекия автомобил „Ф.*”, с рег. №***, са нанесени два удара. Първият е нанесен по широчина в дясната половина на стъклото, а по височина около средата, а вторият удар е нанесен на горе и на ляво спрямо мястото на първия удар. В съдебно заседание вещите лица са уточнили, че описаните от тях удари е невъзможно да бъдат причинени от удар с човешки крайник. Ударът вероятно е нанесен с твърд, тъп предмет с ограничена повърхност, Възможно е да е с прът, но трябва да е с края му, като краят му трябва да е тъп, а не заострен. Уврежданията по стъклото могат да бъдат причинени от хвърлен камък, прът, тесла, тъпата част на брадва, като е невъзможно към датата на изготвяне на експертизата /повече от година след деянието/ да се определи точно от какъв предмет е причинено увреждането с оглед изтеклия период от време. Не може да е причинено от сачма. Страничните стъкла на вратите са цели, като се спускат и вдигат без затруднения с ръкохватки на вратите. През спуснатото стъкло на лявата врата може да се нанесе удар в областта на дясната теменно-тилно слепоочна област на главата на пострадалия. Дори и при отворена лява врата е невъзможно да се нанесе удар в дясната поясна област на гърба /под ляво и дясно се имат предвид посоките в лекия автомобил, съобразени от страната на водача/. Удар в дясната теменно-тилно слепоочна област на главата е възможен само, ако пострадалият е обърнат с цялото си тяло с гръб към отвореното странично стъкло и то най- вече, ако главата му е завъртяна максимално вдясно. Лице в лице такъв удар не може да се получи, както и при нормално положение на тялото като водач на автомобил. Средството, с което е нанесен ударът, е твърд, тъп предмет, който не може да се определи с категоричност, тъй като е белег от рана, остатъчна част от нея. При извършения на 02.10.2018г. оглед на лекия автомобил от гумена стелка на пода пред предна лява седалка е иззето червено-кафяво пластично вещество /обект №1/ и обтривки с марлени тампони от червено-кафяви петна, наподобяващи кръв - обекти с №2 и 3, по които е установено наличие на кръв. Не е възможно определяне на видовата принадлежност и кръвната група с използваните за изследване методи. По обект №1 е установено наличие на човешка кръв, суха. Определянето на кръвната група по еритроцитната кръвно-групова система АВ0 е предмет на допълнително изследване след предоставяне на сравнителен материал - течна кръв за определяне на кръвната група или документ, удостоверяващ кръвната група на лицето или лицата, които биха могли да я оставят на мястото, откъдето е иззета.

В съдебно заседание експертите са пояснили, че не може да се определи с каква давност е петното и дали и трите петна са оставени по едно и също време, тъй като това е трябвало да се направи при първоначалния оглед.

Според заключението на допълнителната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, назначена от първоинстанционния съд, подсъдимият Р.Р.Р. на инкриминираната дата не е бил в състояние на уплаха и смущение, тъй като при него не се наблюдават хаотични и дезорганизирани действия. Данните за съществуващ конфликт между двата рода, както и за предхождащи негативи, непосредствено преди деянието, изключват поведението му да отговаря на критериите за внезапност и неочакваност.  Съществуващите враждебни емоции, подхранвани междувременно, също  изключват да се покриват критериите за внезапно настъпил силен и непреодолим страх. Спецификите на неговата личностова структура - своенравност, доминантност, претенциозност, чувство на независимост, лидерство, стремеж към налагане на мнението и позицията си изключват в конкретната ситуация да е податлив на състояние на уплаха и смущение, още повече, че според обясненията му се касаело за нападение над баща му, поради което и не се е задействал инстинктът му за самосъхранение. Няма данни Р.Р.Р. да е изпаднал в паника, която да се превърне в дезорганизирана и неконтролируема агресивност и разрушителност или за автоматизирани действия. Действията му са били организирани и целенасочени, още повече предвид декларацията му за намерението да сплаши другите участници. В състояние на уплаха и смущение няма цел. Няма данни и за изпитвано безпокойство с вегетативен дисбаланс, които да не могат да бъдат съзнателно контролирани. Няма и данни поведението му да е било неподлежащо на рационален контрол или на неправилно възприемане на действителността. Психичното състояние на Р.Р.Р.  преди, по време и след инцидента /с оглед твърдението му за отправена му от А.А. реплика/ е било съответно на личностовите му особености и емоционалната му нагласа спрямо сложилата се ситуация и няма облик на особено състояние, излизащо извън рамките на обичайното. В създалата се ситуация не е бил в състояние, отговарящо на категорията „уплаха или смущение”, което да е намалило или ограничило възможността му да възприема и оценява действителната обстановка.

От заключението на допълнителната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, назначена от първоинстанционния съд, се установява, че състоянието на подсъдимия Р.И.Р. преди, по време и след инцидента, с оглед твърдението му, че е бил удрян от А.А. и други лица, е било присъщо за него и особеностите на личността  му, не е излизало извън рамките на обичайните за него поведенчески механизми. Преживяванията му, по време на случилото се, не са довели до качествени нарушения на психичното му състояние, респективно на психическия му статус. Личностовите му характеристики не са били фактор за нарушаване на нормално психичното му състояние и не е реагирал на външните стимули извън капацитета на личността си. Р.И.Р. не е бил в състояние, покриващо критериите на категорията „физиологичен афект”.

Посочената фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Трябва да се приеме и изградената  въз основа на тези доказателства фактическа обстановка.

Окръжен съд гр.Пловдив е подложил на внимателен анализ гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимите Р.Р. и Р.Р. и показанията на свидетелите, заключенията на съдебномедицинските, съдебнобалистичните, физикохимичната, комплексната, комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за доброволно предаване, фотоалбуми, протоколи за снемане на сравнителен материал,  приемо-предавателен протокол за МПС,  медицински документи, ситуационен план на УПИ, справка от НИМХ, справка от ЕЕН 1*, справки за съдимост,  характеристични справки, както и веществените доказателства - товарен автомобил „Ф.*” с рег. №***, свидетелство за регистрация на МПС,  2 бр. СД /дискове/, 1 бр. ръчен часовник с надпис на циферблата „S.”, 3 бр. гилзи с надпис „*Р.”,  1бр. гилза * калибър с надпис „S.” */*, 1 бр. патрон *-ти калибър, 2 бр. сачми, чифт черни маратонки „Н.”, 1 бр. мъжки сини, скъсани дънкови панталони с черен колан, 1 бр. мобилен телефон „Н.”, 1 бр. контактен ключ за лек автомобил, 1 бр. дървен прът, кафяв на цвят, с дължина 85 см и диаметър 4 см, 1 бр. метален прът с дължина около 1 м и диаметър около 2 см, 1 бр. дървена бухалка с дължина около 60 см и 1 бр. детайл, с неправилна форма, сив на цвят.

Пловдивският апелативен съд споделя изводите на първоинстанционния съд на кои от свидетелските показания следва да се даде вяра като обективни, последователни, логични и непротиворечиви с другите възприети доказателства.

Правилно е кредитирал показанията на свидетелката Т.М., тъй като не се опровергават от другите възприети гласни доказателства, от заключенията на съдебномедицинските и комплексната експертизи. Тя не е в роднински отношения с нито една от двете фамилии, живущи на ул.„Л.” №*и №*, поради което не съществуват съмнения в нейната безпристрастност, и е очевидец на част от събитията. Свидетелката Т.М. е видяла пристигането на служителите на реда и посещението им на горните два адреса, отправеното предизвикателство от свидетеля А.А. към подсъдимия Р.Р. да отиде да се разберат, спирането на микробуса от свидетеля А.А., излизането на улицата на близки на последния, които са удряли по МПС, удрянето на стъклото от свидетеля Й.Р.А. с предмет, свалянето на подсъдимия Р.Р. от буса от свидетеля А.А., както и на внучката му, свидетелката М. М., скупчването на много хора около подсъдимия Р.Р. след повалянето му на земята, тръгването на свидетелите Н.Р., М.Д., М.Р., З. М., С.С., Д. и Р.Н. към товарния автомобил, излизането на подсъдимия Р.Р., виковете му, че ще убият баща му и дъщеря му. Свидетелката Т.М. е чула изстрели. Видяла е, че подсъдимият Р.Р. е ударен в главата и тече кръв, нараняването на подсъдимия Р.Р. и течащата му кръв. Твърденията й, че живущите на ул.„Л.” №*са затворили вратите на дома си, след което са хвърляли камъни, тухли и буркани по роднините на подсъдимите, не се оборват от тези на свидетелите, живущи на ул.„Л.” №*, както и от свидетелката А.Н..

Обосновано първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетелката Л. А., въпреки роднинските й връзки по сватовство с подсъдимите, в частта, в която същата излага факти относно посещението на полицейските служители на ул.„Л.” и причината за това, спирането на микробуса, отправените удари от свидетелите Й.Р.А. и А.А. по стъклото му и подсъдимия Р.Р. и свидетелката М. М., излизането на подсъдимия Р.Р. и неговите близки на улицата и тръгването им към МПС, наличието на изстрели, носенето на сопи, тояги, лопати от живущите на двата адреса, размяната на обиди между тях. В тази им част твърденията й кореспондират с обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Т.М., А.Н., С.С., З. М. и Н.Р.. Правилно не е прието посоченото от свидетелката Л. А., че единият изстрел е бил нагоре, а другият надолу, тъй като няма непосредствени възприятия, а гради заключение от поведението на присъстващите лица. 

Законосъобразен е изводът на Окръжен съд гр.Пловдив, че следва да се даде вяра на показанията на свидетелката А.Н. относно публикуваната във Ф. снимка с обиден коментар на свидетелката З. М., отношението на съпруга й, подсъдимия Р.Р. по този повод, пристигането на служителите на реда, повода за това и предприетите от тях действия, репликите на свидетеля А.А. към подсъдимия Р.Р., спирането на микробуса, свалянето на подсъдимия Р.Р. и нанасянето на удари по него и по предното стъкло на МПС от свидетелите Й.Р.А. и А.А., както и от други техни близки, нараняванията на подсъдимия Р.Р., виковете на подсъдимия Р.Р., тъй като намират опора в обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Т.М., Л. А., З. М., Н.Р., заключенията на съдебномедицинската и комплексната експертизи. Твърденията на свидетелката А.Н., че е отишла до подсъдимия Р.Р. заедно с други нейни близки, че подсъдимият Р.Р. е стрелял към свидетеля Й.Р.А. и към буса се потвърждават от показанията на свидетелите Й.Р.А. и А.А., от заключенията на съдебномедицинската, съдебнобалистичните и физикохимичната експертизи.  Показанията на  свидетелката А.Н., че живущите на ул.„Л.” №*са затворили вратата и са хвърляли камъни, буркани, керемиди по роднините на подсъдимите, не се опровергават от тези на свидетелите, живущи на ул.„Л.” №*, както и от свидетелката Т.М..

Първоинстанционният съд с основание е възприел показанията на свидетеля Т.Г., който като охрана на УМБАЛ „Св.Г.”***, е видял идването на пострадалите лица, живущи на ул.„Л.” №*, които са негови близки - свидетелите Й.Р.А., А.А., М.А., Р.А. и А.Н., тъй като кореспондират напълно с показанията на визираните лица и свидетеля М. А., заключенията на съдебномедицинските експертизи. По реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК са включени в доказателствената съвкупност и твърденията на свидетеля Т.Г.,  депозирани в хода на досъдебното производство, че е бил уведомен от сестра си, свидетелката Ф.Р., майка на частния обвинител Й.Р.А., че последният е пострадал, както и за причината за конфликта между двете фамилии.

Първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетеля Т.И., че на инкриминираната дата не е бил на мястото на инцидента, тъй като са в унисон с тези на свидетелите М.Д., Т.М., А.Н., обясненията на подсъдимия Р.Р..

Обосновано е кредитирал  показанията на свидетелката М.Д., че с други близки на подсъдимите са били  пред къщата им, че след като е видяла чичо си, подсъдимия Р.Р. окървавен, заедно са тръгнали към къщата на ул.„Л.” №*, след което й е станало лошо и е загубила съзнание. Твърденията й, че свидетелят Т.И. го е нямало намират опора в тези на последния и на свидетелите Т.М., А.Н., в обясненията на подсъдимия Р.Р..*** е подложил на критичен анализ показанията на свидетелката М.Р., която като съпруга на подсъдимия Р.Р. и майка на подсъдимия Р.Р. се явява заинтересована от изхода на делото. Правилно е дал вяра на тази част от тях, в която възпроизвежда собствените си възприятия и се подкрепят от други доказателства, но не и в частта, в която преразказва позицията на подсъдимите, като се имат предвид показанията й, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, според които, след като е видяла, че мъжът й е в кръв, й е прилошало и е припаднала.

Обосновано са възприети показанията на свидетелката Ф.Р., майка на частния обвинител Й.Р.А., относно телесните увреждания на последния, счупените прозорци на къщата на ул.„Л.“ №*, хвърлените на двора камъни, буркани, обаждането до брат й, свидетеля Т.Г., тъй като кореспондират с показанията на свидетелите Й.Р.А., Т.Г., протокола  за оглед на местопроизшествие, заключението на съдебномедицинската експертиза.

Първоинстанционният съд се е доверил с основание  на показанията на свидетеля Ж.Ж., тъй като са обективни, последователни, не влизат в противоречие с другите възприети  доказателства. Същият като полицейски служител е взел отношение преди инцидента, предупреждавайки представители на двете семейства да не се саморазправят и да решават спорните въпроси по предвидения в закона ред, както и при такъв от 18.06.2017г., за който е имало данни, че подсъдимият Р.Р. е стрелял с огнестрелно оръжие, което не е било намерено.

Следва да се кредитират и показанията на свидетелката А.О., според които роднините на подсъдимите са носели железа, подсъдимият Р.Р. е стрелял, роднините на подсъдимите са  чупели стъклата на магазина на свидетелката А.А.., хвърляли са шишета по къщата им, относно затварянето на портите и предходен конфликт между двата рода, при който подсъдимият Р.Р. е стрелял, тъй като не  са изолирани от другите доказателства.

Първостепенният съд е анализирал внимателно показанията на свидетеля М. А., баща на пострадалия малолетен С.А., дадени в двете фази на наказателното производство. Правилно е дал вяра на твърденията му, че подсъдимият Р.Р. е стрелял с огнестрелно оръжие пушка пред къщата, находяща се на ул.„Л.” №*, на инкриминираната дата и две седмици по-рано, че на 02.07.2017г. е затворил вратите на къщата, за да не влязат този подсъдим и неговите роднини, че синът му е бил ранен от подсъдимия Р.Р. при произведените от него изстрели, че подсъдимият Р.Р. и свидетелят А.А. са разговаряли след спиране на микробуса, както и, че подсъдимият Р.Р. е наръгал с нож свидетеля А.А.. Законосъобразно при констатиране на противоречия в показанията му по реда на чл.281, ал.4 и ал.5 от НПК са възприети тези, които е потвърдил, както  и тези, които намират опора в другите доказателства.

 Окръжен съд  гр. Пловдив е обсъдил и показанията на свидетеля Й.А.А.. Доверил се е на възприятията му относно произведените изстрели от подсъдимия Р.Р., вида на пушката и как я зарежда, отправените закани от него и близките му към живущите на ул.„Л.” №*, че подсъдимият Р.Р. е стрелял в магазина на свидетелката А.А... Правилно не са приети като достоверни твърденията му, че подсъдимите не са били наранени и е нямало кръв по тях, тъй като се опровергават от заключенията на съдебномедицинските експертизи и гласните доказателства. Споделя се и преценката, че обстоятелството, нанесени ли са щети по заведението му, е извън предмета на доказване, тъй като няма качеството на пострадал.   

Законосъобразно са кредитирани и показанията на свидетелката Р.А. относно произведените от подсъдимия Р.Р. изстрели, ранените й близки, действията на подсъдимия Р.Р. и описанието на ножа, с който е наранил свидетеля А.А., появата на близките  на подсъдимите и хвърляните от тях предмети. За твърденията й в хода на съдебното следствие, че подсъдимият Р.Р. е бил сам в буса, което влиза в противоречие с това от досъдебното производство, правилно е възприето това от първата фаза на наказателното производство, тъй като е подкрепено от показанията на свидетелите З. М. и М. М.,  обясненията на подсъдимите.

Първоинстанционният съд обосновано е дал вяра на показанията на свидетелката А.А.., в частта, в които посочва кои нейни близки са пострадали при произведените от подсъдимия Р.Р. изстрели, че близки на подсъдимите са отишли пред тях и са хвърляли предмети, че са затворили вратите на къщата. Не е приел твърденията й, че подсъдимият Р.Р.  не е спрял пред т.нар. „легнал полицай” на пътя пред техния адрес, а е продължил към дома си, тъй като остават изолирани от доказателствената съвкупност.

Правилно решаващият съд не е игнорирал показанията на свидетелката А.А.., която е видяла, че дъщеря й, свидетелката М.А. е ранена в окото, поради което е отишла в магазина си, за да вземе нещо, за да спре кръвта и в този момент е възприела подсъдимия Р.Р. да „чупи” оръжието, което носел, и да стреля срещу нея, тя се е навела и в стената е станала голяма дупка, че близките на подсъдимите са хвърляли по тях камъни, шишета и тухли, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите М.А., А.О., Р.А., заключението на съдебномедицинската експертиза, протокола за оглед на местопроизшествие.

Първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетелката Н.Р., сестра на подсъдимия Р.Р. и дъщеря на другия подсъдим, в частта относно възникналия конфликт между двете фамилии, сезирането на органите на реда от брат й, отправените от тях устни предупреждения да не се саморазправят помежду си, причинените от свидетеля А.А. увреждания на баща й в областта на главата, свалянето му от микробуса и нанесените удари в областта на главата и кръста, причинените увреждания от свидетеля Й.Р.А. на стъклото на буса, както и че тя заедно със свидетелите С.С., З. М., А.Н., М.Д. са тръгнали към подсъдимия Р.Р., тъй като  намират опора в показанията на визираните свидетели и свидетеля Ж.Ж.. Правилно не е прието твърдението й, че при нанасяне на удара от подсъдимия Р.Р. на свидетеля А.А. двамата са били очи в очи, защото се опровергава от заключението на комплексната експертиза.

С основание са кредитирани показанията на свидетелите П. А., И.Г.и С.С.за здравословното състояние на подсъдимия Р.Р. след инцидента, на който те не са очевидци, и отвеждането му от тях до лечебно заведение, тъй като съответстват на  заключението на съдебномедицинската експертиза.

Правилно Окръжен съд  гр.Пловдив е дал вяра на показанията на свидетеля А.Ш.., че свидетелят А.А. е спрял на пътя микробуса, управляван от подсъдимия Р.Р., че са разговаряли помежду си, че свидетелят А.А. е казал да не вика полиция, че подсъдимият Р.Р. е извадил нож и е нанесъл удар с него в гърба на свидетеля А.А. в момент, когато той е помагал на свидетеля Й.Р.А.,  че роднините на свидетеля А.А. са внесли в двора на къщата него и другите ранени, затворили са вратите, за произвеждането на изстрели с пушка от подсъдимия Р.Р., уврежданията причинени в магазина на свидетелката А.А.., предходния инцидент, при който подсъдимият Р.Р. също е стрелял с пушка, тъй като са обективни и последователни.

Като достоверни са преценени показанията на свидетеля С.А.,  че между подсъдимите и лицата, живущи на ул.„Л.” №*, е съществувал конфликт и  са подавали жалби едни срещу други, тъй като се подкрепят от събраните по делото писмени /жалби/ и гласни доказателства.

Обективни са и показанията на свидетеля И.П., също служител на Трето РУ на МВР гр.П., който е посетил местопроизшествието и с негови колеги е извършвал оперативни мероприятия за намиране на огнестрелното оръжие, с което подсъдимият Р.Р. е стрелял, които обаче не дали резултат.      

Обосновано са възприети показанията на свидетелката Р.А., че подсъдимият Р.Р., след като е разбил с приклада на пушката прозорците на магазина, ползван от свидетелката А.А.., е произвел към помещението няколко изстрела, за чукането по вратата от него и лица от неговия род - свидетеля С.С.и брат му, появата на подсъдимия Р.Р. в момента, в който баща му е наръгал свидетеля А.А., призивите му да излязат навън, за причинените на другите пострадали наранявания, тъй като намират опора в твърденията на свидетелите А.А.. и А.Ш.., заключенията на съдебномедицинските експертизи, протокола за оглед на местопроизшествие.

Първоинстанционният съд е подложил на дължимия анализ показанията на свидетелката М. М., която като дъщеря на подсъдимия Р.Р. и внучка на другия подсъдим, се явява заинтересована от изхода на делото. Правилно са кредитирани твърденията й, че е била с дядо си, подсъдимия Р.Р. в микробуса, че са били спрени от свидетеля А.А., че е имало размяна на реплики, че са свалили дядо й на земята и са го ритали, за идването на баща й, за удрянето от свидетеля Й.Р.А. по стъклото на автомобила с желязо, поради което то се е счупило, тъй като кореспондират с показанията на свидетелите Т.М., А.Н., З. М., Н.Р.. Законосъобразно са игнорирани твърденията на свидетелката М. М., че баща й не е носил пушка на инкриминираната дата, не е стрелял, отишъл е сам, че тя се е прибрала с дядо си и баща си, защото влизат в противоречие с доказателствения материал.

Първостепенният съд е дал вяра на показанията  на свидетеля Р.Н., тъй като са достоверни и последователни. Той е видял, че подсъдимият Р.Р. е стрелял срещу него и близките му и го е прострелял, след което се е скрил под каруца, намираща се на улицата. Твърденията му са в унисон с показанията на свидетелите А.Н., Й.Р.А., А.А., заключението на съдебномедицинската експертиза.

Решаващият съд се е доверил на показанията на свидетеля А. Ш., в които описва спирането на подсъдимия Р.Р., разговора му със свидетеля А.А., появата на подсъдимия Р.Р. с пушка и хората от рода му с камъни и буркани, затварянето на портите на ул.„Л.” №*от него и свидетелите М. А. и А.А., хвърлянето на  буркани и тухли от двата рода едни срещу други, нанасянето на удар с нож от подсъдимия Р.Р. на свидетеля А.А., произвеждането на няколко изстрела с пушка от подсъдимия Р.Р.,  зареждането й с патрони, които се намирали в джоба му, удара с приклада по магазина на свидетелката А.А.., произвеждането на изстрел и самопрострелването му. Обосновано не са възприети твърденията на свидетеля А. Ш., че подсъдимият Р.Р. е слязъл сам от буса, след като подсъдимият Р.Р. е прострелял свидетеля Й.Р.А. и свидетелят А.А. е отишъл да му помага, тъй като се оборват от обясненията на подсъдимия Р.Р., показанията на свидетелите Т.М. и А.Н., от заключението на комплексната експертиза, според която телесните увреждания на подсъдимия Р.Р. не могат да бъдат причинени докато е бил седнал вътре в буса.

Окръжен съд гр.Пловдив е анализирал внимателно показанията на свидетелката З. М., която като живуща на съпружески начала с подсъдимия Р.Р., също се явява пристрастна към изхода на делото. Правилно, като обективни, са кредитирани твърденията й относно нанесените удари по буса от свидетеля Й.Р.А., докато в него са били свекърът й, подсъдимият Р.Р., и дъщеря й, свидетелката М.  М., нанесените удари с юмрук в главата на дъщеря й, отправянето на обиди от свидетеля А.А. към подсъдимия Р.Р., дърпането на последния от автомобила и свалянето му на земята от свидетеля А.А. и нанесените му удари, виковете на  жените от рода на подсъдимите, че ги убиват, появата на подсъдимия Р.Р. с пушка и, че е стрелял,  сигнализирането на органите на реда от мъжа й, подадената жалба във връзка с публикуваната й снимка във Ф., че лице от техния род с име Ш. е бил с тръба в ръката, когато са тръгнали към буса. Обосновано не е дадена вяра на показанията на свидетелката З. М., че подсъдимият Р.Р. е видял главата на баща си в кръв, че свидетелят Й.Р.А. е посегнал към подсъдимия Р.Р. с тръбата, която е носел и той тогава е стрелял по него, че лица от рода на подсъдимите не са хвърляли предмети по живущите на ул.„Л.” №*, тъй като намират опора само в обясненията на подсъдимите и се опровергават от другите гласни доказателства.

Първоинстанционният съд правилно се е доверил на показанията на свидетеля А.А. в частта, че на инкриминираната дата подсъдимият Р.Р. е извикал служители на реда, които са отишли в къщата на ул.„Л. №*и са предупредили Н. А. да не се конфронтира с него, че е разговарял с подсъдимия Р.Р., докато е бил в микробуса, в който е била и внучката му, че  подсъдимият Р.Р. е стрелял с ловна пушка, произвеждайки няколко изстрела и зареждайки с патрони от джоба си, един от които е улучил буса на баща му и свидетеля Й.Р.А., на който е отишъл да помогне, че докато е бил в гръб към подсъдимия Р.Р., последният му е нанесъл удар с нож в плешката, че пред  къщата на ул.„Л.” №*са били отишли голяма част от рода на подсъдимите - свидетелите М.Р., З. М., С.С., брат му, че произведените от подсъдимия Р.Р. изстрели са причинили телесни увреждания на свидетелите Й.Р.А., М.А., А.А. и Р.  Н., че всички по-късно са влезли в къщата и са затворили портите й, че през тях близките на подсъдимите са хвърляли керемиди, камъни и други предмети. В тази им част твърденията на свидетеля А.А. се подкрепят от тези на свидетелите Ж.Ж., С.С., Т.М., Й.Р.А., М.А., А.А., Р.Н., обясненията на подсъдимите, заключенията на съдебномедицинските експертизи. Не са възприети показанията на свидетеля А.А., че не се е карал с подсъдимия Р.Р., че не го е удрял, че последният го е заплашил със сина си, като е отчетено желанието на свидетеля да оправдае неправомерното си  поведение, довело до възникване на инцидента.

Първостепенният съд обосновано е оценил показанията на свидетелката М.А. като обективни и последователни, кореспондиращи с писмените и гласните доказателства, със заключенията на вещите лица. Тя сочи, че подсъдимият Р.  Р. е стрелял и е причинил телесни увреждания на свидетелите Й.Р.А., А.А., М. И. и Р.А., че са дошли близките на подсъдимите и са хвърляли по тях бутилки.

Правилно са кредитирани показанията на свидетеля Й.Р.А. относно произведените изстрели от подсъдимия Р.Р., че с първия изстрел е уцелил микробуса на баща си и него, проведения разговор между свидетеля А.А. и подсъдимия Р.Р., изваждането на ножа от тялото на свидетеля А.А. от страна на подсъдимия Р.Р., скриването на свидетеля Р.Н. под каруцата. Не са приети твърденията на свидетеля Й.Р.А., че не е държал тръба в ръцете си и не е причинявал с нея увреждания, защото се опровергават от показанията на свидетелите Т.М., Л. А., обясненията на подсъдимия Р.Р., заключенията на съдебномедицинската и комплексната експертизи.

Окръжен съд гр.Пловдив е дал вяра на показанията на свидетелката З.М.за нараняването на свидетеля Й.Р.А., произведените от подсъдимия Р.Р. изстрели с пушка по магазина, ползван от свидетелката А.А.., произведения изстрел докато е чупел стъклата на магазина й с приклада на пушката, при което се е самопрострелял, ударите и изстрелите по портите на къщата, извеждането на ранените до лечебно заведение. Тези възприятия е придобила докато е била скрита до една от каруците на улицата, след затварянето на вратите на къщата на ул.„Л.” №*.

Доверил се е на показанията на свидетелката Н.Р., майка на пострадалия С.А.. От същите се установя причината за възникналия конфликт между страните, предходния инцидент, при който подсъдимият Р.Р. е стрелял, че на инкриминираната дата синът й е бил прострелян, че тя не е видяла точно кой е стрелял, но е видяла останалите свои роднини и тяхното състояние, оправените заплахи от страна на близките на подсъдимите, хвърляните през оградата предмети.

Първоинстанционният съд е възприел като достоверни, обективни и последователни и показанията на свидетеля А.А., според които подсъдимият Р.Р. е прострелял него и другите лица, за причиненото увреждане на свидетеля А.А. и момента, в който това се е случило, затварянето от него и свидетелите А. Ш. и М. А. на вратите на къщата, за предходен случай, при който подсъдимият Р.Р. отново е стрелял с пушка срещу тях, намерената и предадена от него гилза на органите на реда, обстоятелството, че е чул няколко изстрела, описанието на оръжието на подсъдимия Р.Р., хвърлянето на различни предмети от близките на подсъдимите към тяхната къща след затваряне на вратите й. Визираните твърдения на свидетеля А.А. се потвърждават от свидетелите М. А., А. Ш., А.А., заключенията на съдебномедицинските експертизи, протокола за доброволно предаване, частично от обясненията на подсъдимия Р.Р. относно стрелбата и пушката.

Правилно първостепенният съд е ползвал за изясняване на фактическата обстановка по делото и показанията на свидетелката Р. А.. Тя свидетелства за идването на подсъдимите към дома им, както и на техните близки със сопи и тояги, произвеждането на изстрели от подсъдимия Р.Р. с пушка, с която бил стрелял и преди това, затварянето на портата и последващите изстрели по вратата и магазина на свидетелката А.А.., причиненото й телесно увреждане в дясното бедро. Твърденията й се подкрепят от показанията на свидетелите С.С.и А.А.., частично от обясненията на подсъдимия Р.Р., от заключението на съдебномедицинската експертиза.

Не са налице основания да не се кредитират показанията на свидетелката А.Н., според които на инкриминираната дата е било причинено телесно увреждане на сина й, свидетеля Р.Н., което е наложило приемането му в лечебно заведение, тъй като намират опора в тези на свидетелите Р.Н., А.А., Й.Р.А., заключението на съдебномедицинската експертиза.

Горният извод се отнася и за показанията на свидетелката М. И., от които се установява, че е била простреляна от подсъдимия Р.Р., стрелял с огнестрелно оръжие пушка, телесните й увреждания, затварянето на портите на къщата на ул.„Л.” №*, чупенето на стъклата на магазина на свидетелката А.А.., транспортирането на всички ранени лица в болнично заведение. Твърденията й кореспондират с тези на другите пострадали от стрелбата лица, частично с обясненията на подсъдимия Р.Р., показанията на свидетелката З.М., със заключенията на съдебномедицинските експертизи.

Въззивният състав споделя виждането на решаващия съд, че показанията  на свидетелите Р.И. и Е.А.не допринасят за разкриване на обективната истина по делото.

Обосновано Окръжен съд гр.Пловдив се е доверил на показанията на свидетелката Д.Г.относно публикуването на снимка на свидетелката З. М. в Интернет и обидния коментар под нея поставен от лице, живущо на ул.„Л.” №*, с малко име С., реакцията на подсъдимия Р.Р. по този повод, притежавания от последния газов пистолет, тъй като са в унисон с твърденията на свидетелката З. М. и подсъдимия Р.Р., с писмените доказателства /жалба/.

Първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля С.С.като обективни, логични и достоверни, съответстващи на тези на свидетелите Т.М., А.Н., З. М. и Н.Р., на обясненията на подсъдимия Р.Р.. Свидетелят С.С.е видял, че подсъдимият Р.Р. е бил предизвикан от свидетеля А.А. да се разберат, спирането на буса, в който са били подсъдимият Р.Р. и внучката му, ударите по предното стъкло на автомобила, след което той и други близки на подсъдимите са тръгнали да им помагат, но докато стигнат подсъдимият Р.Р. е бил свален от превозното средство и удрян, в резултат на което главата му е била окървавена, че подсъдимият Р.Р. е произвел изстрели с пушка, хвърлянето на камъни от представители на двата рода.

Внимателно следва да се обсъдят и показанията на свидетелката Н.Б., живуща на съпружески начала със свидетеля С.С., която твърди, че е наблюдавала случващото се. Сочи, че е възприела спирането на микробуса с подсъдимия Р.Р. и внучката му от свидетеля А.А., удрянето на подсъдимия Р.Р. по главата от свидетеля А.А. с брадва, свалянето на подсъдимия Р.Р., с кръв по главата, от автомобила от свидетелите А.А. и Й.Р.А., ударите по стъклото на МПС от последния с железен предмет, че е завела чичо си, подсъдимия Р.Р., до дома му и го е оставила да седне пред вратата, защото му е било лошо и не е можел да стои прав. Свидетелката Н.Б. не може да посочи кои от живущите на ул.„Л.” са били на улицата, както и какво е станало със свидетелката М. М. и буса. Не е видяла подсъдимия Р.Р., както и подсъдимият Р.Р. да удря някого и да е удрян след слизането от превозното средство.  Не е чула изстрели.

Въззивният съд намира, че ако свидетелката Н.Б. е била на разстояние около три метра от микробуса, както твърди, би възприела и други случили се събития. Показанията й относно нараняването на подсъдимия Р.Р., като механизъм, локация и брой на уврежданията, момент на причиняването им, последващото му поведение, влизат в противоречие със заключенията на съдебномедицинската и комплексната експертизи, с показанията на свидетелите очевидци, с обясненията на подсъдимите Р.Р. и Р.Р. в кредитираната част. Ето защо съдът счита, че свидетелката Н.Б. възпроизвежда не свои непосредствени наблюдения, а предава чутото от нея за инцидента с цел да обслужи защитната позиция на подсъдимите. Поради това показанията й не трябва да се ценят с доверие.

Правилно първостепенният съд е възприел заключенията на съдебномедицинските, съдебнобалистичните, физикохимичната, комплексната, комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.

Окръжен съд гр.Пловдив е подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимите. Съгласно правната доктрина и съдебната практика те /обясненията/ са не само доказателствено средство, но и средство за защита. Преценейки ги, отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, правилно е кредитирал само тази част от тях, която се подкрепя от другите доказателства. В останалата им част, която е в противоречие с възприетата доказателствена съвкупност, законосъобразно разглежда като израз на правото на защита на подсъдимите.

Законосъобразно е приел, че обясненията на подсъдимия Р.Р., в частта в която посочва датата на деянието, че се е прибирал с микробуса заедно с внучката си, свидетелката М. М. от борсата, че е бил спрян от свидетеля А.А. ***,  който му е казал синът му да не вика повече полиция, че е наръгал с нож, взет от буса, свидетеля А.А., че синът му, подсъдимият Р.Р. е стрелял, че е бил свален от МПС от свидетеля А.А., който го е хванал за ризата, след което той и свидетелите Й.Р.А. и А.А. са започнали да го бият, нанасяйки му удари в гърба, намират опора в кредитираната доказателствена съвкупност - показанията на свидетелите Т.М., А.Н., С.С., обясненията на подсъдимия Р.Р., заключението на съдебномедицинската експертиза. 

Първоинстанционният съд е изследвал противоречията в твърденията на подсъдимия Р.Р., дадени в двете фази на наказателното производство, констатирани по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК. Правилно е заключил, че не съответства на житейската логика позицията, че ножът, с който е увредил свидетеля А.А., е бил в джоба му, успявайки да го сложи там при свалянето му от буса. 

Обосновано не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия Р.Р., дадени в хода на съдебното следствие, че свидетелят А.А. го е ударил с брадва, тъй като се разминават с тези от досъдебното производство, според които това е сторил свидетелят А.А., а свидетелят  А.А. му е нанесъл удари с юмруци в лицето.

Относно механизма на причиняване на увреждането на последния, как са били позиционирани един спрямо друг, законосъобразно са взети предвид обясненията на подсъдимия Р.Р., депозирани в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК, че свидетелят  А.А. е бил с гръб към него и е вървял към дома си, че той е замахнал с дясната си ръка и го е пробол в гърба, тъй като се подкрепят от заключението на съдебномедицинската експертиза и гласните доказателства. Застъпената теза, че е дал тези обяснения под влияние на разследващия орган - „полицайката” звучи несериозно и следва да се разглежда като израз на правото му на защита. Като такива трябва да се ценят и твърденията му, че свидетелят Й.Р.А. е тръгнал срещу подсъдимия Р.Р. с желязо, а свидетелят А.А. с брадва, тъй като остават изолирани и целят да обслужат неговата защитна версия и тази на сина му. 

Решаващият съд е обсъдил с нужното внимание и обясненията на подсъдимия Р.Р., съпоставяйки ги с другите доказателства. Правилно е оценил с доверие частта от тях за влошените отношения между живущите на двата адреса, публикуването на снимка на жена му във Ф. с обиден коментар под нея, удрянето с чехъл от Н. А. по колата му, отправените обиди и закани и уведомяването от него на служители на реда, които дошли на място и предупредили лицата да не саморазправят. Тези му твърдения кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, с показанията на свидетелите З. М., Д.Г., М.Р., Ж.Ж., С.А..

Като обективни и хронологично последователни са приети и обясненията на подсъдимия Р.Р., че свидетелят А.А. *** и го е предизвикал да отиде при него да се  „разберат”, че около спрелия бус на баща му са се били събрали свидетелите М.А., М. И., Й.Р.А. с прът в ръка, А.А. с дървена тояга и А.А., както и че  свидетелят Й.Р.А. е счупил предното стъкло на превозното средство.

Първостепенният съд правилно е кредитирал даденото от подсъдимия Р.Р. описание на използваното оръжие - ловна пушка, рязана, с две успоредни цеви, тъй като не се оборва от показанията на възприелите я свидетели.

Обосновано е дадена вяра на твърденията му, че е стрелял за първи път, когато баща му е бил извън буса, че след това е насочил оръжието към свидетеля Й.Р.А., който е бил на няколко метра от него и го е уцелил в крака и той е паднал, че е видял дъщеря си да тича към дома им, след като един път вече е бил стрелял, ударите  по баща му, след като е бил на земята, стрелбата при която е засегнал буса, произведените от него няколко изстрела и, че в джоба му е останал един патрон, тъй като намират опора в показанията на свидетелката М. М. и обясненията на подсъдимия Р.Р., протоколите за оглед на местопроизшествие, на веществени доказателства, за  доброволно предаване, веществените доказателства - гилзи, патрон, сачми, оловен къс, товарния автомобил.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Пловдив не се е доверил на обясненията на подсъдимия Р.Р., че първият път е стрелял във въздуха, че свидетелят Й.Р.А. е тръгнал с насочена към него тръба, поради което го е прострелял, че свидетелят А.А. също е тръгнал срещу него с брадва, поради което и подсъдимият Р.Р. го е наръгал с нож в гърба, че след това някой го прострелял и нищо не помни, че последният изстрел е по керемидите, за да спрат да хвърлят оттам, че никой от неговите близки не е ходил до къщата на ул.„Л.” №*, че с действията си е целял да защити себе си, баща си и дъщеря си, тъй като влизат в противоречие с възприетите гласни доказателства, протоколите за оглед на местопроизшествие, заключенията на съдебномедицинските експертизи.

Неоснователни са възраженията в протеста на Окръжна прокуратура гр.Пловдив и в допълнението към въззивната жалба на частните обвинители, представлявани от адв.С..П., относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Същият е изяснил правнозначимите обстоятелства за инкриминираните деяния. Уточнил е времевите и пространствените характеристики на престъпното посегателство, механизма на неговото осъществяване, използваните средства и причинения вредоносен резултат. Фактическите констатации за обективната и субективната съставомерност на инкриминираната дейност на подсъдимите са направени след обстоен анализ на събраните по делото гласни, писмени, веществени доказателства и професионална оценка на приетите експертизи. Първостепенният съд е изследвал съществуващите противоречия за хронологията на събитията и поведението на участващите в тях лица между условно очертаните две групи гласни доказателствени източници. От една страна са свидетелските показания на роднините на подсъдимите, подкрепящи лансираната от тях защитна версия, целяща  оневиняването им, а от друга твърденията на живущите на ул.„Л.” №*и техните близки, част от които са пострадали от престъпното посегателство и са конституирани като частни обвинители в наказателния процес. Несъответствията в доказателствената маса, обясними с тенденциозност и заинтересованост на процесуалните участници, липсата на логическа последователност и езикова издържаност на изложенията, обусловени от социалния статус и интелектуалното ниво на разпитаните лица, са преодолени с юридически усет при приложения критичен подход в преценката на тяхната достоверност и при обстойната им проверка чрез съпоставяне със съвкупния доказателствен материал.

Не се споделя упрекът в протеста, че в приетата от решаващия съд фактическа установеност са намерили място отношенията между двете фамилии през годините. За техния характер са изложени факти в обвинителния акт /ОА/, който определя рамките на обвинението, предмета на доказване, ангажирани са доказателства от прокуратурата. Изследването им е от съществено значение за разкриване на обективната истина, за изясняване на мотивационния механизъм на деянията.

Некоректно се визират гласни доказателства за местонахождението на свидетеля А.А. при спиране на микробуса на подсъдимия Р.Р.. Според показанията на свидетелите А.А. и Й.Р.А. в този момент свидетелят А.А. е бил на улицата. Според последния е бил на вратата на административния си адрес, не отрича, че е имал възприятия от случващото се на улицата.

Непонятни са и оплакванията на държавното и частното обвинение относно спирането на буса на подсъдимия Р.Р. от свидетеля А.А. и разменените реплики между двамата, уврежданията по МПС, вида на използвания „прът” като материал, форма, повърхност, положение спрямо предното стъкло на автомобила, извършеното от подсъдимия Р.Р. деяние. Подобни факти са изложени и в обвинителния акт /л.5 от ОА/, дори се сочи „размяна на удари” /л.6 от ОА/, споменават се „пръти бухалки”, както и нанасяне на удари по микробуса и на подсъдимия Р.Р.  /л.6 от ОА/. На л.6 от ОА е прието, че „От един от ударите предното стъкло на колата се напукало”. Възприетият в мотивите на атакувания съдебен акт механизъм на увреждане на свидетеля А.А., включително и като времеви порядък /след прострелване на свидетеля Й.Р.А., в момент когато свидетелят А.А. му е помагал/, не е в колизия с посоченото на л.7 от ОА, нито с изводите, изложени в жалбата на адв.С.П..

Вещите лица, изготвили комплексната експертиза, са уточнили в съдебно заседание, че ударът върху предното стъкло на лекия автомобил „Ф.*” може да бъде нанесен от твърд, тъп предмет, в предната си част, като камък, прът, тесла, чук, тъпата част на брадва. Поради изминалото време и тъй като стъклото не е в оригиналния си вид не са в състояние да  посочат с какъв точно тъп предмет е нанесен ударът. Експертното заключение не оборва гласните доказателства, че свидетелят Й.Р.А. е ударил с прът предното стъкло на МПС, което се е счупило.

Преценейки поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото Окръжен съд гр.Пловдив е посочил кои от тях кредитира, на какво основание, за изясняването на кои факти допринасят.

Неправилно се интерпретират в протеста показанията на свидетеля Й.Р.А. дали е възприел съдържанието на разговора между подсъдимия Р.Р. и свидетеля А.А. и какво точно е чул. При внимателно проследяване твърденията на свидетеля Й.Р.А. се установява, че същият отрича да е чул разговора, но в същото врече цитира разменени реплики от него. Показанията му относно неговото поведение се оборват от други доказателства, обсъдени по-горе. Тези противоречия  в доказателствената маса са изяснени правилно. Не следва да се пренебрегне и обстоятелството, че свидетелят Й.Р.А. не е длъжен да уличава себе си в престъпление и се явява заинтересован от изхода на делото като частен обвинител.

Първоинстанционният съд не е приел в мотивите си, че свидетелят А.А. е ударил с брадва подсъдимия Р.Р., както се сочи в жалбата на повереника адв.С.П.. 

Първостепенният съд е посочил кой къде е бил ситуиран в отделните моменти. По делото безспорно е установено, че подсъдимият Р.Р. и внучката му са били обект на нападение, факт който е станал достояние на техните близки. В тази насока са събрани гласни доказателства, които намират опора и в заключенията на съдебномедицинската и комплексната експертизи.  

Тезите в протеста и допълнението към въззивната жалба на част от частните обвинители относно поведението на подсъдимия Р.Р., стреляйки срещу мъже, жени и деца, за намеренията му, обективирани в неговите действия, не се разминават с изводите на Окръжен съд гр.Пловдив за фактите и правната квалификация на извършеното, с всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна. Използването на огнестрелно оръжие срещу намиращите се на улицата лица, нито е игнорирано, нито е омаловажено, както се твърди от адв.С.П.. 

Горното важи в пълна степен и за деятелността на подсъдимия Р.Р. и неговите намерения. Изложената позиция от визирания повереник влиза в противоречие с изводите на първоинстанционния съд, които са пресъздадени некоректно. Подсъдимият Р.Р. е признат за виновен за опит за убийство, който е възможен само при пряк умисъл.

Пловдивският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Р.Р. е извършил престъпление чл.116, ал.1, т.4 и  т.6 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този  престъпен състав.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Пловдив е стигнал до извода, че подсъдимият Р.Р. е направил опит да лиши от живот свидетелите М. И., Й.Р.А., А.А., Р.А., М.А., Р. А., Р.Н. и С.М.А.. Причинявайки им огнестрелни рани с ловна пушка е въздействал върху организма им по начин да предизвика биологичната им смърт, която обаче не е настъпила по независещи от волята му причини. Въпреки, че изпълнителното деяние е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици благодарение на оказаната помощ на пострадалите и успешните медицински интервенции.

Обосновано първоинстанционният съд е постановил, че подсъдимият Р.Р. е извършил деянието при по-тежко квалифициращи обстоятелства. Първото от тях е свързано с особености на непосредствения обект на посегателство. Пострадали са повече от едно лице, общо осем лица, две от които са малолетни /Р.Н. и С.М.А./. 

Другото по-тежко квалифициращо обстоятелство е с оглед начина на осъществяване и поради използваното средство - такива, опасни за живота на мнозина.

Подсъдимият Р.Р. е използвал метод, който е създал опасност за живота на повече от едно лице. Тази опасност е реална с  оглед броя на пострадалите и намиращите се наоколо лица. Използвал е огнестрелно оръжие. Насочил го и е стрелял срещу намиращите се на улицата хора, без оглед на тяхната възраст и пол. Прострелял е и лице, което е било в двора - С.М.А..

Огнестрелното оръжие /ловна пушка/, което е ползвал, само по себе си не е средство, опасно за живота на мнозина. Но като се има предвид, че се характеризира със значителна поразяваща сила и широк обсег на действие, фактора място - на публично място, на улица в присъствието на много хора, начина по който е стреляно, броя на изстрелите и тяхната насоченост в жизненоважни области, разстоянието спрямо пострадалите и другите лица, реакцията на последните и техните близки, скривайки се и прибирайки се при започналата стрелба, въззивният съд също счита, че е съществувала реална, а не предполагаема опасност за живота на мнозина, не само за пострадалите, но и за други лица.  

Правилно първостепенният съд е приел, че от субективна страна престъплението по чл.116 от НК е осъществено при пряк умисъл, с целени и ненастъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Р.Р. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното /знаейки, че е от естество да увреди човешкия живот/, предвиждал е неговите общественоопасни последици /настъпването на смъртта/  и  е искал този резултат. Съдържанието на прекия му умисъл се извлича от начина и средството, с които е осъществено деянието, разстоянието, от което е стреляно, вида и броя на уврежданията на пострадалите,  интензивността на посегателството, мястото на нараняванията, уязвимостта на тези части от човешкото тяло.

Подсъдимият Р.Р. е имал съзнанието за намерението си да умъртви повече лица, по едно и също време и на едно и също място, че някои от тях са малолетни. Умисълът за това е възникнал непосредствено след посегателството на първия пострадал.

Умисълът му е обхващал и квалифициращото обстоятелство наличие на опасност за живота на мнозина, както и че тя произтича от използваните начин и средство.

Настоящата инстанция споделя виждането на Окръжен съд  гр.Пловдив, че престъплението по чл.116 от НК не е осъществено при по-тежко наказуемото обстоятелство хулигански подбуди, поради което законосъобразно подсъдимият Р.Р. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.116, ал.1, т.11, пр.1 от НК. Той не е целял да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и човешката личност. Не е извършил хулигански действия, които са предхождали или съпровождали опита за убийство, които са го мотивирали и подтикнали към посегателство и на човешкия живот. В случая между дееца и пострадалите лица са налице изострени и обтегнати отношения. Съдебната практика е категорична, че убийството по хулигански подбуди предполага отсъствие на лични отношения, като вражда, завист и други подобни, между субекта и жертвата. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд подсъдимият Р.Р. е спазвал установения в страната правов ред и норми на законосъобразно поведение, търсейки многократно съдействие от органите на реда, включително и непосредствено преди деянието.

Подсъдимият Р.Р. не е предаден на съд за престъпление по чл.116, ал.1, т.9 от НК с квалифициращ признак предумисъл, за да се обсъждат доводите на повереника адв.С.П., че деецът е обмислил решението си да умъртви пострадалите предварително,  преди инкриминираната дата /на 20.06.2017г./, след обсъждане на мотивите за и против извършване на деянието. 

Пловдивският апелативен съд намира, че при горната фактическа установеност подсъдимият Р.Р. е осъществил и признаците на престъпление по чл.339, ал.1 от НК с форма на изпълнителното деяние държане. Той е упражнявал фактическа власт върху 1 бр. ловна пушка *-ти калибър, с неустановени марка и модел, и 4 бр. ловни патрони, калибър *х*. Същите представляват огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Подсъдимият Р.Р. е имал вещноправна връзка с предмета на деянието, която е фактическо състояние, достатъчно за съставомерността на престъплението. Не е разполагал с разрешително за притежанието им.

Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че от субективна страна деянието по чл.339 от НК е осъществено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Р.Р. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал  настъпването им.

Правилно е виждането на решаващия съд, че общият брой на държаните боеприпаси е пет, но поради липса на обвинение, подсъдимият Р.Р. е признат за виновен за държане на четири броя боеприпаси.

Не се споделя позицията на частното обвинение, че подсъдимият Р.Р. е разполагал с девет или дванадесет патрона, тъй като е произвел толкова изстрели. Първо няма възведено такова обвинение. На следващо място, тя не намира опора в обективните находки по делото - веществените доказателства /гилзи, патрон, сачми, оловен къс, лекия автомобил „Ф.*”/, в заключенията на съдебнобалистичните експертизи. По делото са приобщени сачми и оловен къс, с диаметър и тегло, различни от тези, с които са снарядени четирите броя гилзи и патрона.  Вещото лице е пояснило на какво може да се дължи разликата в теглото на тези веществени доказателства, както и практиката при саморъчно снарядени боеприпаси броят и размерът на сачмите да зависи от преценката на лицето, което ги снарядява. За последното няма убедителни доказателства по делото, поради което недопустимо е да се борави с предположения за броя на патроните, респ. броя на изстрелите, както и въз основа на тях да се правят изводи за подбудите на подсъдимия Р.Р..

Въззивният съд също счита, че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Р.Р. е извършил престъпление чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този  престъпен състав.

Подсъдимият Р.Р. е направил опит да лиши от живот свидетеля А.А.. С хладно оръжие /нож/ му е нанесъл силен удар от близко разстояние в областта на лявото рамо. Нанасяйки му прободно-порезно нараняване в жизненоважна област /гръдния кош/ и причинявайки му редица травматични увреждания, е въздействал върху организма му по начин да предизвика биологичната му смърт, която не е настъпила по независещи от волята му причини. Изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици поради оказаната висококвалифицирана медицинска помощ на пострадалия и успешните медицински интервенции.

Законосъобразно Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението по чл.115 от НК е извършено при пряк умисъл, с целени и ненастъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Р.Р. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното /знаейки, че е от естество да увреди човешкия живот/, предвиждал е неговите общественоопасни последици /настъпването на смъртта/  и  е искал този резултат. Съдържанието на прекия му умисъл се извлича от средството, с което е осъществено деянието /нож/, позицията му спрямо пострадалия /в гръб/, разстоянието /близко/, от което е нанесъл удара, неговата сила, посока и дълбочина, мястото на нараняването, уязвимостта на тази част от човешкото тяло.

Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на защитата, че подсъдимите са били в състояние на неизбежна отбрана. Приложението на този институт изисква наличието на пряко и непосредствено нападение, насочено към увреждане. Нападението е човешка проява, която застрашава правнозащитен интерес. То трябва да е насочено към увреждане, в случая на личността. Нападението по смисъла на чл.*, ал.1 от НК е всяко действие, което поставя в опасност живота или здравето на нападнатия или на другиго. Неизбежна отбрана не се допуска при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.

Подсъдимият Р.Р. и неговата внучка, свидетелката М. М., са били обект на нападение от страна на свидетелите Й.Р.А., А.А. и А.А.. Подсъдимият Р.Р. обаче не е видял в какво точно се изразява това нападение. Чувайки виковете на своите близки, че са застрашени, е взел пушката си, незаконно притежавана, и боеприпаси за нея и е излязъл на улицата, т.е. налице е предварителна подготовка. Според съдебната практика, когато деецът предварително се въоръжи и подготви да посрещне нападението на пострадалия, не може да се позовава на неизбежна отбрана и на превишаване на нейните предели /Решение № 2/1986г., І н.о., Решение № *2/11.04.1989г. по н. д. № 4/1989г., I н. о./. 

Преди да стреля срещу пострадалите подсъдимият Р.Р. се е разминал с дъщеря си, т.е. нападението спрямо нея е било преустановено и тя вече не е била застрашена. При стрелбата баща му също не е бил обект на пряко и непосредствено нападение, защото в противен случай също би получил огнестрелни наранявания. Подсъдимият Р.Р. не отрича, че е стрелял срещу свидетеля Й.Р.А. от близко разстояние /няколко метра/. Обясненията му, че е бил застрашен от него с тръба и от свидетеля А.А. с брадва не се кредитират. Последният няма огнестрелно нараняване. Свидетелят А.А. е прострелян, помагайки на свидетеля Й.Р.А.. Подсъдимият Р.Р. е увредил и други лица, между които и две малолетни, които с нищо не са застрашавали него или неговите близки. 

Подсъдимият Р.Р. също не следва да се позовава на неизбежна отбрана. Той е пробол с нож свидетеля А.А. в гръб, когато последният е помагал на свидетеля Й.Р.А.. В този момент подсъдимият Р.Р. не е бил обект на пряко, непосредствено или предстоящо нападение. То е било вече завършило. Свидетелят Й.Р.А. е бил ранен. Свидетелите А.А. и А.А. са били ангажирани с прибирането му в двора. Свидетелите Й.Р.А., А.А. и А.А. са били преустановили нападението и не са представлявали повече заплаха за подсъдимия Р.Р., нито за внучката му или сина му. Не са имали и намерение да го възобновяват. То е било окончателно прекратено и имало външен израз на това. Въпреки това подсъдимият Р.Р. е пробол в горната лява половина на гърба свидетеля А.А.. Твърденията му, че е сторил това, тъй като в този момент свидетелите А.А. и Й.Р.А. са били тръгнали към сина му, не намират опора във възприетата доказателствена съвкупност. 

Според постоянната практиката на ВКС в тези случаи няма неизбежна отбрана, тъй като нападението е прекратено /Постановление № */29.11.1973г. по н. д. № 11/1973г. на Пленум на ВС, Решение № 95/26.*.1986г. по н. д. № 88/1986г. на ОСНК, Решение № *2/11.04.1989г. по н. д. № 4/1989г., I н. о., Решение № 20/14.02.1990г. по н. д. № 633/1989г., ІІ н.о./.

След като не са налице предпоставките на чл.*, ал.1 от НК, не може да има превишаване пределите на неизбежната отбрана. Съгласно съдебната практика няма неизбежна отбрана, когато нападението е било отблъснато или прекратено, щом пострадалият обективно не може да продължи посегателството, независимо по какви причини. В такава ситуация липсва и необходимост да се бранят правнозащитени интереси. В този смисъл са Решение № 158/16.05.2008г. по н. д. № 98/2008г., ІІ н.о., Решение № 134/21.04.2010г. по н. д. № 62/2010г., ІІ н.о., на ВКС.

Поради липса на института на неизбежната отбрана не следва да се претендира и за особено психическо състояние на дейците, породено от уплаха или смущение. Такова не е и установено видно от заключенията на комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи.

Не е налице и опит за убийство, извършено в състояние на силно раздразнение съгласно чл.118 от НК. За да се приложи този привилегирован състав е необходимо деецът да е изпаднал в такова състояние, при което съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата, че поведението му се определя предимно от тях. Липсват доказателства подсъдимите да са били в такова душевно състояние.  

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият Р.Р. не е взел внезапно решението за извършване на убийство. Преди да излезе на улицата той се е подготвил, взимайки пушката и боеприпаси за нея, т.е. касае се за спокойно обмислено и контролирано поведение, а не за стремителна и бурна нервна реакция. Подсъдимият Р.Р. се е въоръжил преди да е възприел противозаконното действие спрямо неговите близки. Съгласно съдебната практика „деецът може да иска приложението на чл.118 от НК само ако преди извършването на деянието се е убедил по един положителен и безспорен начин, че е било … упражнено насилие или друго тежко противозаконно действие спрямо неговите близки” /Решение № 721/1973г., ІІ н.о./.

Видно от заключенията на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и допълнителната такава при подсъдимия  Р.Р. не са наблюдават външни признаци на физиологичния афект. Продължителността на деянието, около 10-15 минути, многократно повтаряните от него действия, свързани с няколкократно презареждане на пушката, са несъвместими с краткотрайния момент на импулсивност и неповлияност, характерни за този афект. Поведението на подсъдимия Р.Р. не отговаря на критериите за внезапност и неочакваност поради съществуващия конфликт между двата рода и възникналата ситуация преди деянието. То не покрива и тези за внезапно настъпил силен и непреодолим страх. Не е изпаднал в паника. Действията му са били организирани и целенасочени. Не е изпитвал безпокойство с вегетативен дисбаланс. Психичното му състоянието е било  съответно на личностовите му особености и емоционалната му нагласа. Не е имало характеристиките на особено състояние, излизащо извън рамките на обичайното. Не е бил с намалена или ограничена възможност да възприема и оценява действителната обстановка поради „уплаха или смущение”.

 Обосновано е виждането на първостепенния съд, че подсъдимият Р.Р. също не е бил в особено състояние, покриващо изискванията на чл.118 от НК. Действията му са били контролирани и подредени. Съобразил е, че около него няма лица от другия род, че разполага с нож, който може да използва, за да лиши от живот свидетеля А.А., че същият е с гръб, взел е ножа и е нанесъл силен удар в жизненоважна област.

Според заключенията на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза и допълнителната такава поведението на подсъдимия Р.Р. е било присъщо за него и особеностите на личността му. Не е излизал извън рамките на обичайните за него поведенчески механизми. Не е бил в състояние, покриващо критериите на категориите „физиологичен афект” и „уплаха и смущение”. Липсват външни признаци на тези особени състояния. 

Поради изложените съображения неоснователно е искането на защитника на подсъдимите за субсумиране на деятелността на последните под нормата на чл.118 от НК.

При така посочените правни квалификации и съобразно изискванията на специалната и на генералната превенция, Окръжен съд  гр.П. е приел, че за горните престъпления на всеки от подсъдимите следва да се наложи наказание лишаване от свобода. При тяхната индивидуализация като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Р.Р. е отчел чистото съдебно минало, дадените обяснения относно огнестрелното оръжие /пушка/ и произведените с него четири изстрела, безукорното му процесуално поведение, сезирането на органите на реда на инкриминираната дата за разрешаване на спора,  обстоятелството, че е бил провокиран от свидетеля А.А. след тръгването на полицейските служители, упражненото насилие спрямо баща му и дъщеря му, характера и вида на причинените увреждания на пострадалите лица /пет от тях с леки телесни повреди, трима със средни телесни повреди/, че деянието по чл.116 от НК е  спряло в стадия на опита, а като отегчаващи отговорността обстоятелства за престъплението по чл.116 от НК високата степен на обществена опасност, която обаче не е изключително тежка, броя на квалифициращите го признаци и на пострадалите лица, за престъплението по чл.339 от НК използването на огнестрелното оръжие на публично място в присъствието на много хора, че е причинил с него увреждания, че две седмици по-рано отново го е използвал.

 За подсъдимия Р.Р. като смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид чистото съдебно минало, признанието на извършеното, безукорното му процесуално поведение, утежненото здравословно състояние, възрастта, нанесените му удари от свидетелите А.А. и Й.Р.А. преди осъществяване на деянието, че то е останало във фазата на опита. Отегчаващи обстоятелства не са установени.

Ръководейки се от степента на обществена опасност на деянията по чл.116 и чл.115 от НК и дейците, подбудите за извършване на престъпленията и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, степента на осъществяване на намеренията и причините, поради които престъпленията против личността са останали недовършени, първоинстанционният съд е определил вида и размера на наказанията. Преценил е, че за подсъдимия Р.Р. от трите алтернативи, предвидени в санкционната част на чл.116, ал.1 от НК, най-подходяща е лишаването от свобода. Обсъждайки въпроса за възможността да се приложи чл.58, б.„а” от НК, и за двамата подсъдими е стигнал до извода, че в случая и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и е налице хипотезата на чл.58, б.„а” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и следва да се наложи лишаване от свобода под предвидения от законодателя минимум.

За престъплението по чл.339 от НК, извършено от подсъдимия  Р.Р., първостепенният съд е съобразил изброените налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, конкретната степен на обществена опасност на деянието и е счел, че санкцията  трябва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства под средния размер.

След този мисловен и оценъчен процес Окръжен съд гр.Пловдив е наложил на подсъдимите следните наказания:

на подсъдимия Р.Р. 

- по чл.116, ал.1, т.4 и т.6 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК - седем години лишаване от свобода;

- по чл.339, ал.1 от НК - четири години лишаване от свобода;

на подсъдимия Р.Р. - по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК -четири години лишаване от свобода.

Пловдивският апелативен съд намира, че така индивидуализирани по вид и размер санкциите на подсъдимите са справедливи и не се налага тяхното коригиране.

Първоинстанционният съд не е пропуснал нито едно от  отегчаващите отговорността обстоятелства. Не е надценил смекчаващите, в кръга на които следва да се включат и семейното положение на подсъдимите, подсъдимият Р.Р. има три малки деца, трудовата им заетост, макар и не постоянна.  

Неоснователно е възражението на Окръжна прокуратура гр.П. и на частното обвинение, че неправилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени упражненото насилие над подсъдимия Р.Р. и внучката му, както и степента на увреждане на пострадалите. Визираните  факти задължително трябва да се обсъждат при цялостната комплексна оценка на всички смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства, значими за индивидуализация на наказанието. Относно насилието некоректно в протеста се цитират изводите на първостепенния съд, изложени при обосноваване липсата на института на неизбежната отбрана. Законодателят в чл.18, ал.2 от НК е категоричен, че при опит при определяне на наказанието се вземат предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Некоректно в допълнението към въззивната жалба на частните обвинители, представлявани от адв.С.П., се визира като  отчетено смекчаващо отговорността обстоятелство „пререканията между двете фамилии в месеците назад”. Като такова правилно е съобразено това, че подсъдимият Р.Р. е сезирал органите на реда на инкриминираната дата за разрешаване на конфликтна ситуация.

Доводите на същия повереник относно заключенията на  комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи и допълнителните такива за психичното състояние на подсъдимите подлежат на анализ при решаване на въпроси, по които съдът трябва да се произнесе преди тези за наказанието. В чл.301, ал.1 от НПК законодателят е посочил последователността на въпросите, на които съдът следва да отговори при постановяване на крайния си съдебен акт. Тези за санкцията са на трето място съгласно чл.301, ал.,1, т.3 от НК, след тези за деянието и правната му квалификация. 

Възрастта на някои от пострадалите, използваните начин и средство за извършване на престъплението по чл.116 от НК са квалифициращи признаци и не могат да се разглеждат като отегчаващи обстоятелства съобразно чл.56 от НК.

Настоящата инстанция не споделя и оплакването на представителите на държавното и частното обвинение, че първостепенният съд не е взел предвид, че подсъдимите са укрили използваните оръжия, подсъдимият Р.Р. пушката, а подсъдимият Р.Р. ножа. Обстоятелството, че подсъдимите не дават обяснения за местонахождението на въпросните предмети не отегчава отговорността им съгласно чл.103, ал.3 от НПК. Те имат право да дават обяснения, да представят доказателства съобразно виждането им за осъществяване на линията им на защита, но не и да съдействат за събиране на уличаващи ги доказателства.

Относно процесуалното им поведение не може да не се отчете, че дават обяснения в различните фази на наказателното производство и съдействат за разкриване на обективната истина. Трябва да се прави разлика между поведението им в наказателния процес и сезирането на компетентните органи за разрешаване на конфликтни ситуации преди инкриминираната дата.

За подсъдимия Р.Р., при избора на една от алтернативно предвидените санкции в чл.116 от НК, избраната от Окръжен съд гр.Пловдив лишаване от свобода най-пълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното, на личността на този деец, на особеностите на случая, на целите на чл.36 от НК, на степента на осъществяване на намеренията и причините, поради които деянието по чл.116 от НК е останало недовършено.

Въззивният съд не споделя виждането в протеста и в жалбите на частните обвинители, че наложеното наказание на подсъдимия Р.Р. за престъплението по чл.116 от НК не съответства на обществената опасност на деянието и неговата личност и следва да се замени с доживотен затвор. 

Съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Според правната доктрина и съдебната практика преценката за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор, разкриващи особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърлящи значително тези на обикновените случаи на същото престъпление. Освен белезите на „тежко престъпление” по чл.93, т.7 от НК, трябва да са налице и други допълнителни факти, които придават „изключителност” на извършеното престъпление /Решение № 315/28.06.20*г. по н. д. № 961/20*г., I н. о., Решение № 277/01.07.2013г. по н. д. № 774/2013г., III н. о., Решение № 234/16.01.2017г. на ВКС по н. д. № 808/2016г., II н. о./.

Настоящият случай не е такъв. Не се характеризира с наличието на допълнителни обстоятелства, които повишават обществената опасност и й придават особено висока степен. При определяне на лишаването от свобода, като най-подходящата по вид от алтернативно предвидените санкции,  първоинстанционният съд е отчел степента на обществена опасност на престъплението по чл.116 от НК, изведена от квалифициращите обстоятелства, от стадия на престъпна дейност, от причинения вредоносен резултат, от предшестващите престъплението събития, от социалния отзвук на засегнатите правнозащитени блага - живота, телесната неприкосновеност на човека. Съобразил е данните за личността на дееца. Подсъдимият Р.Р. е с чисто съдебно минало, семеен, с три деца, трудово ангажиран, частично признава стореното. Съчетанието на няколко квалифициращи елементи, както и техните степени не характеризират деянието като изключително тежко, като несравнимо по-тежко от обикновения случай на квалифицирано убийство по чл.116 от НК. Не го отличават драстично по тежест от други престъпления от същия вид.

Според константната съдебна практика „… броят на квалифициращите признаци от състава и/или броят на пострадалите лица поначало са фактори, обуславящи особено завишена обществена опасност и морална укоримост на деянието. Наслояването на квалифициращи признаци и числеността на пострадалите обаче не следва да се абсолютизират като задължителни условия за квалификация на престъплението като изключително тежко. Изключителността на извършеното престъпление се определя във всеки отделен случай изцяло в зависимост от особеностите на конкретния казус.” /Решение № 234/16.01.2017г. на ВКС по н. д. № 808/2016г., II н. о./.

Целите на наказанието могат да се постигнат чрез лишаване от свобода, а не чрез принудително изолиране на подсъдимия Р.Р. до края на живота му. Така отмерено по вид и размер, то покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане на визираните в чл.36 от НК цели, предписващи обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Поради това не се налага да се увеличи, каквото е искането на държавното и частното обвинение.

Това важи в пълна степен и за наказанието, наложено на подсъдимия Р.Р. за престъплението по чл.339, ал.1 от НК.  Изменението на същото до предвидения максимален размер от осем години не би покрило изискванията за съответствие, тъй като би игнорирало смекчаващите отговорността обстоятелства, което е недопустимо.

Размерът на санкцията лишаване от свобода, определена на подсъдимия Р.Р. за деянието по чл.115 от НК, също кореспондира с изискванията на очертаната в закона индивидуална и генерална превенция, поради което липсват основания за нейното изменение, като се увеличи, както се предлага в протеста и жалбите  на частните обвинители, или намали, както се иска от този деец. С оглед здравословното състояние на подсъдимия Р.Р., възрастта му, наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода би се идентифицирало с изолирането му на практика до живот.

Подсъдимите не са личности с трайно утвърдени престъпни навици и асоциално поведение, незачитащи установения правов ред в страната. Не се налага да бъдат откъснати за по-дълъг период от време от нормалната им житейска среда, за да бъдат активирани процесите по поправяне и превъзпитание. Така наложените им наказания са съответни на тежестта на престъпленията и личността на дейците и в достатъчна степен удовлетворяват целите, визирани в чл.36 от НК. Определеният период на изолация на двамата подсъдими в пенитенциарно заведение от една страна ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието им, а от друга ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото.

Не може да се приеме възражението в протеста на Окръжна прокуратура гр.Пловив и в жалбата на повереника адв.С.П., че първостепенният съд е пренебрегнал генералната превенция, която „има определящо значение за наказанието”. Според съдебната практика „Съображенията за генералната превенция не могат да имат доминиращо значение при определяне от съда на вида и размера на наказанието.” /Решение № 190/1971г. на ВС, III н. о./.

Неоснователен е и доводът на частното обвинение, че за престъплението по чл.116 от НК санкцията на подсъдимия Р.Р. е определена при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито не са налице. Окръжен съд гр.Пловив е изпълнил задължението си да прецени възможността да се приложи чл.58, б.„а” от НК. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл.58, б.„а” от НК предвижда друго основание за приложението на  чл.55  от НК - да се касае за опит поради недовършеността на престъплението, като се съобразят обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК. Не се изисква да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /Решение 513/1980г. на ВС, I н. о., Решение № 83/1982г. на ВС, I н. о./. Дори да се приеме тезата на частните обвинители неналичието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не е пречка да се приложи чл.58, б.„а” от НК.

Удовлетворяването на исканията на държавното и частното обвинение за налагане на наказания доживотен затвор и лишаване от свобода в максимален размер би означавало „да се създаде равенство между довършеното деяние и деянието, което е спряло в стадия на опита” /Решение № 609/21.*.1977г. по н. д. № 627/1977г., на ВС, II н. о./, да се неглижират правилата на главата V от НК „Определяне на наказанието” за индивидуализация на наказанието.

Подсъдимият Р.Р. е извършил двете деяния, за които е признат за виновен, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Те се намират в условията на съвкупност. Законосъобразно на основание чл.23, ал.1 от НК първостепенният съд е наложил от определените за всяко едно от престъпленията наказания едно общо най-тежко наказание, а именно седем години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.„а” от ЗИНЗС.

В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението им е приспаднато времето, през което е бил задържан по НПК, ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 03.07.2017г. до влизане на присъдата в сила,  като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимия Р.Р. правилно е прието, че за реализиране целите на чл.36 от НК не е необходимо прилагане на чл.24 от НК и увеличаване на определеното общо най-тежко наказание.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено подсъдимият Р.Р. да изтърпи санкцията четири години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим.

Съгласно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението им е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по НПК, ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 02.07.2017г. до 30.11.2017г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

Според чл.59, ал.1, т.2 от НК при изпълнението им е приспаднато и времето, през което същият е бил  с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 30.11.2017г. до влизане на присъдата в сила, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Пловдивският апелативен съд намира, че така определени наказанията на подсъдимите, като вид и размер, са справедливи. Съответстват на степента на обществена опасност на деянията и на дейците. С тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенции. Не се налице основания за тяхното коригиране, като се намалят или увеличат. Съгласно чл.35, ал.3 от НК справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението. Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели, както е сторил първоинстанционният съд.

Окръжен съд гр.Пловдив се е произнесъл относно веществените доказателства по делото. Постановил е както следва:

- свидетелството за регистрация на МПС - товарен автомобил „Ф.*” с рег. № ***, част I, в оригинал, и товарен автомобил „Ф.*” с рег. № ***, на съхранение в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.П., да се върнат на собственика им М. А. Р., след влизането на присъдата в сила;

- 2 бр. СД /дискове/ да останат по делото до неговото унищожаване;

- 1 бр. ръчен часовник с надпис на циферблата „S.” да се върне на Р.И.Р. след влизане на присъдата в сила;

- 3 бр. гилзи с надпис „*Р.”,  1 бр. гилза * калибър с надпис „S.” */*, 1 бр. патрон * калибър, 1 бр. сачма, залепена с лейкопласт на стъклена подложка с надпис „682 М.А.-35г., изх.№1678 от 03.07.2017г.” и 1 бр. пластмасов прозрачен контейнер, съдържащ 1 бр. сачма, да се унищожат по предвидения в закона ред след влизането на присъдата в сила;

- 1 чифт черни маратонки „Н.”, 1 бр. мъжки сини, скъсани дънкови панталони с черен колан, 1 бр. мобилен телефон „Н.”, черен със сив гръб, 1 бр. контактен ключ за лек автомобил да се върнат на собственика им Р.Р.Р., след влизането на присъдата в сила;

- 1 бр. дървен прът кафяв на цвят с дължина 85 см и диаметър 4 см, 1 бр. метален прът с дължина около 1 м и диаметър около 2 см, 1 бр. дървена бухалка с дължина около 60 см и 1 бр. детайл с неправилна форма, сив на цвят,  да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.

Съобразно нормата на чл.189 от НПК в тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. Подсъдимите са осъдени да заплатят направените разноски по делото, както следва: 

подсъдимият Р.Р. по сметка на ОД на МВР гр.П. разноски в хода на досъдебното производство в размер на 2693,97 лева, а по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив сумата от 1327,17 лева, разноски в хода на съдебното производство;

      подсъдимият Р.Р. по сметка на ОД на МВР гр.П. сумата от 982,52 лева, разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд гр.Пловдив сумата от 1003,17 лева, разноски в хода на съдебното производство.

      В тежест на подсъдимите са възложени и разноските за адвокатско възнаграждение, направени от частните обвинители, както следва:

      подсъдимият Р.Р. е осъден да заплати на А.Ш.А. разноски в размер на 2000 лева;

подсъдимият  Р.Р. е осъден да заплати на Н.С.Р.  разноски в размер на 3000 лева, на А.Й.А. разноски в размер на 2000 лева, на Й.Р.А. разноски в размер на 2000 лева, на М.П.А. разноски в размер на 2000 лева.

Пловдивският апелативен съд счита атакуваната присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна и изменение,  поради което трябва да се потвърди. Протестът и жалбите срещу нея, като неоснователни, следва да се оставят  без уважение.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК  съдът

     

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 45/10.05.2019г., постановена по НОХД № 1*5/2018г. по описа на Окръжен съд гр.Пловив.

     

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен  срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

              

 

 

       

        2.