Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.07.1219 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното съдията гр.д. №15631/
2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Прилагат се разпоредбите на общото исково производство при отчитане на
спецификите на специалния закон – ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- Б.М.Д. с
ЕГН **********,***, чрез адвокат И.М.Л. – САК, твърди, че на 11.11.2016г. СГП внася обвинителен акт срещу него за това, че
за времето от 05.10.2011 г. до 09.03.2012 г. без надлежно разрешително е
разпространявал с колетни пратки чрез Български пощи ЕАД и куриерска фирма А.,
рисковото наркотично вещество гама - Бутиролактон,
което вещество присъства в Списък 3- Рискови вещества от приложение 3 към чл.3,
т.3 от Наредба за реда за квалифициране на растенията и вещества като наркотични
- престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, предл. 1, във
вр. с ал. 1 предл.4, алт. 1
от НК. Посочва, че с присъда №164/15.06.2017г. на СГС по НОХД №5469/2016г. е
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, която присъда е потвърдена с
Решение №570, постановено по ВНОХД
1104/2017г. по описа на САС, което образувано по протест на СГП. Ищецът излага,
че нарушението на човешките му права е продължило цели 2 години, през които
търпял истински съкрушения, унижения и мъки. Засегнат бил целият му живот -
личният, семейният и професионалният. Животът му се превърнал в кошмар, бил
унизен от привличането му като подсъдим и силно притеснен за изхода на делото.
Твърди, че от незаконосъобразно повдигнатото и поддържано от П.обвинение са му
причинени значителен дискомфорт, силен стрес, срам,
неудобство и унижение, накърняване на честта и достойнството му. Предвид това
намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск като
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2016г.
до окончателното и изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- П.НА Р.Б., гр.
София, бул. ******, оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между процесното наказателно производство и
твърдените вреди, както и вида и размера на твърдените вреди. Моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди направените дово/ди и
прецени доказателствата по делото в съответствие с изискванията на разпоредбата
на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.
С представените по делото, неоспорени и приети писмени
доказателства, съдържащи се в приобщените по делото НОХД №5469/2016г. по описа на
СГС, ведно с ВНОХД 1104/2017г. по описа
на САС - се установяват фактическите
твърдения, изложени от ищеца в ИМ, воденото срещу него наказателно преследване,
оправдателна присъда, потвърдена от по-горестоящите
инстанции.
За установяване на неимуществените
вреди са събрани гласни доказателства.
Свидетелката
П.Д.Д.познава Б.Д. повече
от 10 години, приятели са. Знае, че преди 7-8 година той направил собствена
фирма за почистващи препарати за автомобили. Бил много горд с новия си бизнес,
с всичко, което започва ново, радостен, след което бил арестуван. Сочи, че след
като излязъл от ареста, видяла промяната в него. Станал много затворен, съвсем
различен човек, непрекъснато се тревожел някакви неща. Особено тревожен бил,
когато течали делата срещу него. Потиснат, оплаквал
се от безсъние, не излизал с приятели, съвсем различен начин на живот започнал
да води.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
Искът срещу П.с
правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е основателен.
От приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в
приобщените по делото НОХД №5469/2016г. по
описа на СГС, ведно с ВНОХД 1104/2017г.
по описа на САС, се установява твърденията, изложени в исковата молба, че срещу
ищеца е водено наказателно преследване, което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда.
Тези фактически констатации са достатъчни да ангажират
отговорността на посочения ответник, който
дължи да обезщети ищеца, срещу който нак. преследване е било приключило с оправдателна присъда.
Възраженията на ответника срещу размера на претенцията на
ищеца са основателни. За съда обаче остава задължението да съобрази критерия по
чл.52 от ЗЗД, защото в ЗОДОВ няма разпоредба, дерогираща общото правило, че
размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. За прилагане на този критерий съдът съобразява от една страна
доказаните по делото неимуществени вреди и от друга – общото икономическо
състояние в държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като
еквивалентността при обезщетяване на неимуществени вреди е изключена/ съпоставката
между страданията и парите. По делото се установи от свидетелските показания, че
ищецът тежко преживял воденото срещу
него наказателно производство. Наказателното производство срещу него е
приключило в един сравнително недълъг
срок. Съвкупната преценка на изброените по-горе обстоятелства, както и
обстоятелството, че САС винаги увеличава определените от настоящия съдебен
състав обезщетения, мотивира съда да приеме, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 5 000 лв., в
който размер искът следва да се уважи, а за разликата – да се отхвърли като
неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение
основателна е и претенцията за обезщетение за забавено изпълнение от 07.02.2018г.
– на тази дата с влязла в сила
оправдателна присъда по отношение на ищеца е
приключило нак. преследване, а според нормата
на чл.2, т.3 от ЗОДОВ оправданието е
елемент от състава, от който възниква правото на обезщетение. От моментта на влизане в сила на оправдателната присъда и предвид характера на
отговоронстта по ЗОДОВ – деликтна/
длъжникът е в забава по правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в
размер законната лихва – чл.86 ,ал.1 от ЗЗД. В този смисъл неоснователна е
претенцията за зак. лихва на ищеца от датата на
повдигане на обвинението—11.11.2016г.
Ищецът има право
на разноските по делото съразмерно на уважената част от иска 350.50лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
представлявана от Г. п., гр.София, бул.”*****, Съдебна палата, да заплати
на Б.М.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.М.Л. – САК сумата 5 000 лв / пет хиляди лева/, заедно със
законната лихва върху тази сума от 07.02.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5
000лв/ пет хиляди лева / до пълния предявен размер от 100 000/сто хиляди / лева, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
му заплати и направените разноски по делото в размер на 350.50 лв.(триста и
петдесет лева и петдесет стотинки).Отхвърля претенцията за присъждане на зак.лихва относно периода от 11.11.2016г.
до 07.02.2018г. като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: