Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 1560 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени: Главен установителен
иск по чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. Чл. 27 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр.
чл. 26 ЗПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Евентуални
осъдителни искове по чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 27 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 26 ЗПК и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД
Предявени са обективно и субективно съединени искове от ******, ЕИК ******,
гр. София, чрез пълномощника си, ю.к., срещу М.В.В., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата
на Договор за стоков кредит № 2774238/17.06.2017 год., сключен с третото лице
УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД,
ответникът е получил кредит в размер на 2157,18 лв., от които 1900 лв.
за закупуване на избрана стока от търговец и 257,18 лв. – застрахователна
премия по сключена застраховка. Сумата по кредите ответникът е следвало да
върне, заедно с договорената лихва на 36 месечни вноски от по 91,58 лв., в срок
от 07.07.2017 год. до 07.06.2020 год.
Ответникът не е заплатил нито
една вноски, поради което първоначалният кредитор е обявилцялото вземане за
предсрочно изискуемо и с Приложение № 1/17.01.2018 год., към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.01.2018 год., към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 год., го е
цедирал на ищеца, за което на ответника било изпратено уведомление.
За това по заявление на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 800/2019 на ЛРС, връчена на
ответника при условията на чл. 47 ГПК и
съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено, че ответникът, като кредитополучател по Договор за стоков
кредит № 2774238/17.06.2017 год., сключен с тратото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ ЕАД дължи на ищеца, следните суми, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 800/2019 год. на ЛРС:
- 2157,18 лв. главница от неплатени месечни
погасителни вноски с падежни дати за периода 07.07.2017 – 07.06.2020 год.,
- 372,50 лв. – договорна лихва за периода от
07.07.2017 год. до 17.01.2018 год. –
датата на цесията
- 313,37 лв. – лихва, обезщетение за забава за периода 07.07.2017 – 02.04.2019 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
В условията на евентуалност
се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца горните суми.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. Оспорва се цесията, а от там – и
правото на ищеца.
По отношение на останалите
фактически твърдения в исковата молба не е изразено становище в отговора на
ответника. Следователно те не са спорни между страните.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща процесуален представител. С писмена молба пълномощникът му поддържа
исковете и моли да бъде уважен предявеният главен установителен иск като
основателен и доказан.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. Ц. П., МАК, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК, който поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 800/2019 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на Заповед № 573 от 30.04.2019 год. за изпълнение на
парично задължение на осн. чл.410 ГПК, в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника М.В.В. за
сумата от 2843,05 лв., представляваща: 2157,18 лв. – главница – 36 неплатени
погасителни месечни вноски за периода 07.07.2017 – 07.06.2020 год., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост по Договор за стоков кредит №
2774238/17.06.2017 год., сключен с третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ
ЕАД, както и 372,50
лв. – възнаградителна лихва за периода 07.07.2017 – 17.01.2018 год. и 313,37 лв. – обезщетение за забава за периода 07.07.2017 – 02.04.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 02.04.2019 год. /датата на подаване на
заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 256,86 лв., направени по
заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 09.07.2019 год. е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
следващата се държавна такса.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 17.07.2019 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /в първия работен ден следващ 17.08.2019
год./.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се
установява, че между ответника и третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, на 17.06.2017 год. в гр. Монтана е бил
сключен Договор за стоков
кредит № 2774238/17.06.2017 год., по силата на който третото лице е предоставило
потребителски кредит в размер на 1900 лв., както и застраховка "Живот и
безработица" на стойност 257,18 лв., които ответникът се е задъжил да върне заедно с
уговорените лихви на 36 месечни вноски от по 91,58 лв., с падеж 7-мо число на месеца в срок до 07.06.2020
год.
Посочено е, че общо заетата сума е
2157,18 лв., а общо дължимата сума по кредита е 3296,88 лв., без да е уточнено дали
сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен е 34,49 % ГПР и 30,00%
лихва (без уточяване за какъв период).
Приложено е и копие от фактура, от
която се установява, че ответникът е получил избраните стоки от магазин на
търговската верига ТЕХНОМАРКЕТ в гр. Монтана.
В исковата молба се
твърди, че ответникът
е в
пълно неизпълнение.
С Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 год. първоначалният
кредитор, УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД е прехвърлил свои вземания към ответника на настоящия
ищец,
описани в допълнително подписани индивидуални договори. На 17.01.2018 год.
между същите страни е сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), като в Приложение № 1/17.01.2018. (под № 15
в списъка-приложение към договора за цесия – вземанията си по Договор за стоков кредит №
2774238/17.06.2017 год. в размер на 2157,18 лв. главница и 403,16 лв. –лихва
или общо 2560,34 лв.
По делото е приложено и потвърждение от
цедента, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да извърши уведомяването
на длъжниците от името на първоначалния кредитор и уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне, което на 05.02.2018 год. е върнато в цялост с отбелязване, че
лицето се намира в чужбина,
поради което съдът приема, че това е сторено с подаване на заявлението по чл.
410 ГПК.
По принцип с иска по чл. 422 ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването
му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това
производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е
изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на
изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита,
че не дължи претендираната сума.
Към момента на приключване на съдебното дирене уговореният
между страните срок по Договор
за стоков кредит № 2774238/17.06.2017 год е бил изтекъл – на 07.06.2020
год., поради което и съдът приема, че вземането е изискуемо.
По делото е доказано, че сумата по кредита
е усвоена от ответника – т.е, кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че
срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.
Не
се констатираха очевидно неравноправни клаузи, за които съдът е длъжен да следи
служебно в договора, сключен с
потребителя (по смисъла на чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП),
на които се основават претендираните суми.
Неоснователо е и възражението за липса на валидно уведомление
до длъжника за прехвърлянето на вземането.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от пълномощника/ищец за прехвърляне на вземането /л. 30/ по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника с нея и съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участва
в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не
настъпват последниците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не може да се направи единствено
от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал. 6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици.
В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при
връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на
процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за
извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на
правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето
защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на
него, а не на стария кредитор.
Ответникът не релевира други възражения.
За това съдът приема за
доказано, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на първоначалния
кредитор, а след прехвърлянето на вземането – и на ищеца, в качеството му на
цесионер, следните суми, основани на Договор за стоков кредит №
2774238/17.06.2017 год., сключен с третото лице УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ
ЕАД:
- 2157,18 лв. главница, формирана от неплатени
месечни погасителни вноски с падежни дати за периода 07.07.2017 – 07.06.2020
год.,
- 372,50 лв. – договорна лихва за периода от
07.07.2017 год. до 17.01.2018 год. –
датата на цесията
- 313,37 лв. – лихва, обезщетение за забава за периода 07.07.2017 – 02.04.2019 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
За тези суми е издадена Заповед № 573 от 30.04.2019 год. за
изпълнение на парично задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 800/2019 г. по описа на Ломския районен съд.
За това искът за главница следва да се
уважи в предявеният размер като основателен и доказан.
Съдът намира, че претенцията за лихви за
забава също е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо
главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник,
съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните
задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. Лихвата за забава
също е уговорена по размер между страните в Договора. В този смисъл искът следва да се уважи в предявения размер.
В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че ищецът предявява осъдителната
претенция в случай, че съдът приеме, че съобщаването на цесията не може да бъде
зачетено по установителния иск.
Това условие не
се е осъществило, тъй като
съдът прие, че съобщаването на цесията следва да бъде зачетено и по
установителния иск на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, предвид което не се дължи
произнасяне по евентуално предявеният осъдителен иск.
При този изход
на спора и на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът дължаи на ишеца и разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 1015,30 лв., от които 256,86 лв. по заповедното
производство, 129,43 лв. – довнесена държавна такса и 429,01 лв. –
възнаграждение за особен представител и 200 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение.
Тези разноски следва да се
възложат върху ответника предвид изхода от делото.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ******, ЕИК ******,
гр. София срещу М.В.В., ЕГН **********,***, за сумата
от 2843,05 лв. (две хиляди осемстотин
четиридесет и три лева, 05 ст.), от които:
- 2157,18 лв. главница по Договор за стоков кредит №
2774238/17.06.2017 год., сключен с УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София,
- 372,50 лв. – договорна лихва за периода от
07.07.2017 год. до 17.01.2018 год. –
датата на цесията
- 313,37 лв. – лихва, обезщетение за забава за периода 07.07.2017 – 02.04.2019 год. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2019
год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 573 от 30.04.2019 год. за изпълнение на парично
задължение на осн. чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 800/2019
г. по описа на Ломския
районен съд.
М.В.В., ЕГН **********,***
да заплати ******, ЕИК ******, гр. София сумата
от 1015,30 лв., представляваща
разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№ 800/2019 г. по описа на Ломския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: