Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на eдинадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1271 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът - НАП
твърди, че с решение № 210 от 29.01.2020г. постановено по т.д. № 2629/2019 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-6 е обявена на основание чл.
632, ал.1 от ТЗ неплатежоспособността на „Е.Б.Б.Д.“ ООД, открито е производство
по несъстоятелност спрямо търговеца. В ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството е
обявен списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в
който са включени и предявените публични такива от НАП с молба с изх. №
26-00-90/10#22/11.03.2019г. - публични вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски в общ размер на 288 791,13 лева, от които 147 199,45 лева -
главница и 141 591,68 лева - лихви, начислени до 02.03.2020г. Посочените
вземания са претендирани от НАП в производството по несъстоятелност с поредност
на удовлетворяването по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, като обезпечени с издадено по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с постановление с изх.
№ С180022-022-0105224/15.12.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП -
София. Излагат се доводи за наложено обезпечение на публичните вземания на
държавата срещу дружеството, посредством горепосоченото постановление. Наложен
е запор върху наличните и постъпващи суми, банкови сметки, депозити, вложени
вещи в трезори, включително и съдържанието на касети и суми за доверително
управление, находящи се в “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД. Запорът е вписан в
Централния регистър на особените залози под № 2020022601772. В срока по чл. 690 ТЗ НАП е депозирала възражение с изх. № 26-00-90/10#23/09.04.2020г. срещу
предвидената поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ за
публичните вземания и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 288
791,13 лева, вместо претендираната поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С
окончателно определение компетентният да се произнесе съд е оставил
възражението без уважение, като съдебният акт е вписан в ТРРЮЛНЦ под №
202000626153422. Излага доводи, че неправилно съдът по несъстоятелността е
приел, че за привилигировани вземания следва да се считат само обезпечените с
учреден залог или ипотека, каквито не се явяват вземанията на държавата, с
оглед приложимия ред в производството на универсално принудително изпълнение.
Оспорва доводите в мотивната част на определението на съда по несъстоятелността
относно вписването на запора по постановлението в ЦРОЗ след датата на откриване
на производство по несъстоятелност срещу длъжника, като счита, че вписването не
се явява елемент от фактическия състав по налагането на обезпечителната мярка.
Претендира да бъде призната за установена поредността на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.1, от ТЗ на публични вземания в размер на 288 791,13 лева, от
които 147 199,45 лева - главници и 141 591,68 лева - лихви, начислени до
02.03.2020г., включени в списък с приети вземания на кредиторите на „Е.Б.Б.Д.“
ООД /н./ в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, с оглед наложени обезпечителни мерки с
постановление на публичния изпълнител. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба /становище/ в
установения за това срок от адв. Р.Т. - синдик на „Е.Б.Б.Д.“ ООД - в
несъстоятелност.
В отговора си синдика в производството по несъстоятелност – Р.Т., оспорва
изложените от ищеца доводи относно възникване на правните последици на
обезпечаването със самото му налагане, като твърди, че недопустимо е вписване
на обезпечителните мерки след откриване производството по несъстоятелност.
Излага доводи, че за да възникне привилегията на кредитора, е необходимо
обезпечителната мярка да е била вписана. Счита за основателни доводите в
определението на съда по възраженията срещу списъка на приети вземания. Сочи,
че с оглед вписването на запора в Централния регистър на особените залози под №
2020022601772 - след датата на откриване на производството по несъстоятелност
/29.01.2020г./, същият не обезпечава посочените вземания на кредитора в
приложение разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ. Излага доводи, че
съгласно чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ с привилегия по тази поредност се ползват не
вземанията, които са обезпечени със запор, а само тези вземания,
обезпечителната мярка на които е вписана в Централния регистър на особените
залози, следователно по смисъла на закона вписването е необходимо условие за
възникване привилегията на кредитора, а вписването по реда на ЗОЗ има конститутивно
действие. В тази връзка поддържа, че привилегията се счита за възникнала към
момента на вписването, а не към налагането на запора с постановление на НАП.
Не е постъпил писмен отговор на исковата молба от другия ответник в
производството – „Е.Б.Б.Д.“ООД /н./.
По делото не е постъпила допълнителна искова молба в установения за
това срок, както и допълнителен отговор по реда на чл. 373 ГПК.
Предявени са от Национална агенция за приходите против
„Е.Б.Б.Д.“ ООД /н./ и Р.П.Т. – синдик на „Л.Г.Р.“АД при условията на обективно
и субективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, във вр. чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съдът, като разгледа представените по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С
молба с изходящ № 26-00-90/10#22
от 25.01.2019г. от Национална агенция за приходите /НАП/ са били предявени
публични вземания в производството по несъстоятелност срещу „Е.Б.Б.Д.“ООД по
т.д. № 2629/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, на основание чл. 685, ал.
1 и чл. 687, ал. 2 ТЗ, в общ размер на главниците от 147 199.45 лв. и
начислени върху тях лихви за забава в размер на 141 591.68 лв., с основание за
възникването им – публични вземания за данъци по подадени от длъжника декларации
по реда на ЗДДС, ЗДФЛ и ЗКПО и следните влезли в сила ревизионни актове –
Ревизионен акт № Р-2217-1405865-091-02/06.01.2015 г. на ТД на НАП София;
Ревизионен акт № Р-2217-1404891-091-01/13.01.2014г. на ТД на НАП София.
По
делото е представено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изходящ
номер от 15.12.2018г., от което се установява наложен запор върху наличните и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в „Юробанк И Еф Джи България“АД, с цел
обезпечаване събирането на вземането по изп.д.№ 22150025369/2015 г. по описа на
ТД на НАП София.
Видно
от представения по делото Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите
в производството по несъстоятелност на „Е.Б.Б.Д.“ООД, в частта по предявени от
кредитора НАП са индивидуализирани следните вземания – 1. Публични вземания за
данъци на основание Ревизионен акт №
Р-2217-1405865-091-02/06.01.2015 г. на ТД на НАП София; Ревизионен акт №
Р-2217-1404891-091-01/13.01.2014г. на ТД на НАП София, и 17 броя декларации
обр. 6 за периода – м. 09.2009г. – м. 12.2015г., в общ размер на сумите от 103 017.18
лв., както и начислената законна лихва върху главницата за периода до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност /29.01.2020 г./ - в
размер на сумата от 109 706.52 лв.; законна лихва върху главницата за
периода 30.01.2020 г. – 02.03.2020 г. в размер на сумата от 944.40 лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019г. до окончателното й
изплащане; - 2. Публични вземания за задължителни осигурителни вноски по 77 бр.
декларации обр. 6 за периода м. 09.2009г. – м. 07.2016 г. в общ размер на
главницата от 44 182.27 лв.; законна
лихва върху главницата за периода до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност /29.01.2020 г./ - в размер на сумата от 30 535.72
лв.; законна лихва върху главницата за периода 30.01.2020 г. – 02.03.2020 г. в
размер на сумата от 405.40 лв., както и законната лихва върху главницата,
считано от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане. Посочена е поредност на
удовлетворяване на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.
Постъпило
е възражение по реда на чл. 690 ТЗ от кредитора НАП срещу реда на
удовлетворяване на предявените от него вземания предвиден в списъка на приети
такива в производството по несъстоятелност на „Е.Б.Б.Д.“ООД, като е заявил
искане да бъде посочен такъв по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с оглед обезпечаването
на публичните вземания за главници и лихви чрез наложен запор с Постановление с изходящ номер от 15.12.2018г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – София, вписано в Централния регистър на особените
залози под № 2020022601772.
По
постъпилото възражение съдът в производството по несъстоятелността е постановил
определение от 26.06.2020 г., с което същото е оставено без уважение. Изложени
са мотиви, че вписването на запор като обезпечение по ЗОЗ има за последица
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор,
в чиято полза е учреден в по-късен момент залог върху запорираното имущество.
Вписването на запора не създава привилегия за взискателя да се удовлетвори
предпочтително от запорираното имущество, като такова право не може да има и
кредиторът в производството по несъстоятелност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 694 ТЗ е предвиден, за да
гарантира установяване в отделно съдебно производство съществуването, респ.
несъществуване на вземане, което е било включено в изготвения от синдика в
производството по несъстоятелност списък на приети, респ. неприети вземания. За
да възникне правният интерес за ищеца да предяви иска, е необходимо да е била
проведена процедура по разглеждане на депозирано възражение срещу списъка по
чл. 688, ал. 1 ТЗ. В този смисъл предпоставките за основателност на иска са :
вземането предмет на установяване в производството да е било предявено в
производството по несъстоятелност; включването на вземането в списъка на
приети, респ. неприети вземания; постъпило възражение срещу включването на
вземането в списъка изготвен от синдика и произнасяне на съда по
несъстоятелността по възражението, с което възражението да е било прието за
неоснователно.
В
разпоредбата на чл. 722, ал. 1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на
приетите вземания в производството по несъстоятелността, като в отделните точки
във възходяща степен са посочени вземанията в реда на предпочтителното им
удовлетворяване. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, първи по ред на погасяване
са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и подлежащи на
удовлетворяване с получената сума при реализацията на обезпечението. Нормата
предвижда редът на привилегията само по отношение на вземанията, вписани в ЦРОЗ
и то преди датата на постановяване на решението за откриване на производството
по несъстоятелност. Тълкуването на разпоредбата в този смисъл е съобразно
установената в чл. 638, ал. 4 ТЗ забрана за налагането на обезпечителни мерки
по реда на ГПК и ДОПК върху имущество на длъжника и след откриване
производството по несъстоятелността.
По
делото е безспорно, че издаденото в
производството пред публичния изпълнител по изп.д.№ 22150025369/2015 г. по
описа на ТД на НАП София Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изходящ номер от 15.12.2018г. за наложен запор върху наличните и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в „Юробанк И Еф Джи България“АД, с цел обезпечаване събирането на
вземането на несъстоятелния длъжник, е било вписано след постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност от 29.01.2020г. В
подкрепа на това са и представените по делото писмени доказателства, сред които
Удостоверение за вписвания по името на длъжник в ЦРОЗ от 26.02.2020 г. При тези
съображения, така извършеното вписване не създава привилегия за удовлетворяване
в проведеното универсално принудително изпълнение в производството срещу
несъстоятелния длъжник, като касае единствено правото при реализиране на
имуществото по наложената обезпечителна мярка да бъде удовлетворено
обезпеченото с него вземане на държавата при открито производство по
несъстоятелност. В този смисъл вписването на обезпечителната мярка дава право
на участие на кредитора в разпределението по реда на ЗОЗ и в приложение
разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ЗОЗ. С това са свързани последиците от
вписването на запора по реда на ЗОЗ, а именно противопоставимостта на
обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е бил учреден
залог в по-късен момент и което произхожда пряко от приложение нормата на чл.
12, ал. 2 ЗОЗ. При вписването на запора по този ред заложният кредитор
придобива качеството на хирографарен, а не на обезпечен такъв.
Спорен е въпросът относно фактическия състав по налагане
на обезпечителните мерки и завършването му спрямо датата на постановяване
решението за откриване на производството по несъстоятелност, за да породи
правните последици във връзка с привилегията.
Съгласно нормата на чл. 202 ДОПК, налагането на запор върху вземания на
длъжника към банки се счита за осъществено към момента на получаването на
запорното съобщение от съответната банка. Налагането на запора обаче не води
автоматично до възникване на привилегията за обезпечения кредитор.
В разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ изрично е предвидено, че
възникването на привилегията е свързано с вписването на обезпечителния запор по
реда на ЗОЗ. В този смисъл вписването на обезпечителните мерки в ЦРОЗ не е
обвързано с тяхното налагане, а с противопоставимостта на обезпеченото вземане
спрямо трети лица.
В случая, безспорно се установи вписването на процесните
обезпечителни мерки в момент по-късен от този на постановяване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, поради което и обезпеченият
кредитор не разполага с правото да се ползва от предоставената с тях привилегия
по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в хода на универсалното принудително
изпълнение в производството по несъстоятелността.
Предявените установителни искове по чл. 694 ТЗ се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Относно
разноските: В приложение
нормата на чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса за производството предварително не
се внася, като ищецът не дължи такава на основание чл. 84, т. 1 ГПК, въпреки
изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, с
адрес – гр. София, бул. „Княз Дондуков“№ 52, против „Е.Б.Б.Д.“ООД /н./,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и синдика в производството
по несъстоятелност на „Е.Б.Б.Д.“ООД
/н./, ЕИК ******* – Р.П.Т., искове с правно основание чл. 694 ТЗ, за
признаване за установено привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение
на публични вземания в размер на 288 791,13 лева, от които 147 199,45 лева -
главници и 141 591,68 лева - лихви, начислени до 02.03.2020г., включени в
списък с приети вземания на кредиторите на „Е.Б.Б.Д.“ ООД /н./ в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, с основание за възникването им –данъци по подадени от длъжника
декларации по реда на ЗДДС, ЗДФЛ и ЗКПО и следните влезли в сила ревизионни
актове – Ревизионен акт № Р-2217-1405865-091-02/06.01.2015 г. на ТД на НАП
София; Ревизионен акт № Р-2217-1404891-091-01/13.01.2014г. на ТД на НАП София, обезпечени с издадено по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК) с постановление с изх. №
С180022-022-0105224/15.12.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2- седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му на
страните.
СЪДИЯ
: