№ 101
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503654 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 4862 от 11.08.2020 г. по гр.д. 5264/2019 г. по описа на СГС, I-22
състав, „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на основание чл.
432, ал. 1 КЗ на Г. Х. Г. с ЕГН: ********** сумата от 7000 /седем хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
28.09.2018 г. и на В. Н. К. с ЕГН: ********** сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/
лева обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от
26.01.2019 г. и във връзка с ПТП, реализирано на 09.06.2018 г. в гр. София, при което
те са пострадали. Исковите претенции са отхвърлени, както следва – за Г. Х. Г. за
сумата над 7000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. и за В. Н. К. за сумата над 2 500
лв. до 5000 лв. като неоснователни.При този изход в производството, двамата ищци са
осъдени да платят на застрахователя съдебно-деловодни разноски от 1 457.94 лв. върху
отхвърлената част от исковете, а на процесуалния им представител – адв. О. от САК е
присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв в размер на 966 лв.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищците Г. Г. и В. К. с
твърдения порочност на съдебния акт поради неспазване на материалния закон - чл. 52
ЗЗД. Счита се, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са необосновано
ниски, несправедливи, поради което се иска от САС да ги увеличи по претендираните с
исковата молба размери, съответно от 26 000 лв. да Г. Г. и от 5000 лв. за В. К..
Претендират се разноски, както и присъждане на възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за
процесуалния представител на въззивниците – адв. О. от САК.
Въззиваемата страна „ОЗК-Застраховане” АД оспорва жалбата с писмен
1
отговор като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно. Също
претендира разноски.
Пред апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства.
Видно от съдържанието на въззивната жалба и подадения отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК, както и от обстоятелството, че решението на СГС е влязло в сила в
неговите осъдителни части, то изводимо е, че между страните не се спори пред САС за
наличието на всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ –
противоправно поведение на застрахован по задължителната застраховка „ГО“ при
въззиваемия застраховател водач, вина на водача, наличие на неимуществени вреди,
причинно-следствена връзка между поведението на водача и настъпилите вреди,
валидно сключен договор по задължителната застраховка „ГО“ с „ОЗК-Застраховане”
АД за процесното превозно средство, увредило въззивниците, който е бил в сила към
датата на ПТП.
Няма спор, че исковете са основателни по принцип, а несъгласието с
първоинстанционния съдебен акт е само за размера на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди. Само по този въпрос САС трябва да се произнесе – така чл. 269,
изр.второ ГПК, тъй като обжалваното решение на градския съд е валидно и допустимо.
По спорния пред САС въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд,
както и казуалната практика на ВКС - напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011
г. на II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на II т.о. и други, е категорична,
че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със
съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени
вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с
всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката
между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер
на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д)
социално-икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта
– като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен
смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на
пострадалия/пострадалата и т. н. Това е така, защото обезщетението за неимуществени
вреди има компенсаторен характер-възмездява с парична сума претърпени болки и
страдания, които нямат материално измерение.
Затова значение имат датата на процесното застрахователно събитие –
09.05.2018 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на
застрахователите по сега действащия КЗ; б) възрастта на ищците към датата на
застрахователното събитие – на 74 год. Г. и 58 год. К.; в) икономическата обстановка и
конюнктура в страната през 2018 г.; г) брой, степен и характер на увредите, както и
отразяването им върху бита на пострадалите, включително и в дългосрочен аспект; д)
общият лечебен и възстановителен период след пътния инцидент, при който те са
2
пострадали; е) интензитета на претърпените от въззивниците болки и страдания
съобразно събраните по делото гласни доказателства и др.
По делото в СГС е прието заключение по изслушана КСМАТЕ,
изготвена от вещите лица д-р Е. И. и инж.В. П.. Тя установява, че при процесното ПТП
ищецът Г. Г. е получил следните травматични увреждания – мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана в лявата челна област, разкъсно-контузна рана на
дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, т.е. ЧМТ, изразяващо
се в мозъчно сътресение, което не е било тежко. Ищецът В. К. е получил – оток на
лявата мишница и масивно кръвонасядане на лявата мишница и предмишница по
задната им повърхност. Всички травматични увреждания отговарят да са получени в
условията на процесното ПТП. Според вещото лице възстановяването при ищеца В. К.
е за срок от около 25-30дни, а при Г. Г. за около 65 дни. Вещото лице е посочило, че
към момента на прегледа и двамата ищци са съобщили, че са в добро здравословно
състояние, без остатъчни симптоми от получените травми. Отразено е, че оплакването
на ищеца К. за болка в ляво рамо, изтръпване, изпускане на предмети от лявата ръка,
не може да бъде обяснено с получената травма на левия горен крайник във вида, в
който е описана – оток и масивно кръвонасядане. В обобщение е посочено, че не се
очаква в бъдеще и при двамата ищци да се проявят симптоми, свързани с получените
травматични увреждания от процесното ПТП. Налице е пълно възстановяване и при
двамата ищци.
Пак пред СГС е изслушана и приета съдебно-психологическа
експертиза, изготвена от в.л. К. К.. Вещото лице обобщава, че ищците са преживели
негативни емоции – тревожност, страх, но не е налице хронична психологична травма,
достигаща до ниво посттравматично стресово разстройство, разстройство в
адаптацията или до психично разстройство в смисъла на психична болест.
От събраните в първата инстанция гласни доказателства релевантни за
претърпените от въззивниците болки и страдания се явяват само показанията на св. Ю.
К. – брат на ищеца В. К., които следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, т.е. с
оглед възможната заинтересованост от изхода на спора. Този свидетел сочи, че видял
брат си след катастрофата на следващия ден. Ръката му била посиняла, като в
следващите дни все повече посинявала и не можел да я движи. Изпитвал болки, бил
изплашен. Възстановявал се поне петнадесет дни. Свидетелят твърди, че ищецът Г. бил
по-тежко пострадал, бил лекуван и в Пирогов. Наложило се да му помагат с брат му
при пазаруването. Твърди, че поне месец лично той му е пазарувал, тъй като живеел
сам.
Други релевантни доказателства за претърпените болки и страдания не се сочат
и не са събирани.
Обсъдените по-горе факти и обстоятелства дават основание на настоящия
състав на САС да приеме, че обезщетенията за неимуществени вреди са определени от
първостепенния съд в справедлив размер. Апелативният съд намира, че по-тежко е
пострадал Г. Г., при което правилно неговите страдания се обезщетяват и с по-висока
сума – 7000 лв. Най-сериозната травма при него е било мозъчното сътресение, но за
щастие то не е довело до сериозни последици за Г., като вещото лице-лекар сочи, че
възстановяването е пълно и е било в рамките на обичайното за подобен тип контузия.
Именно затова обезщетението не следва да се увеличава от вече присъдените седем
3
хиляди лева. По-леко е пострадал В. К., като получените при него охлузвания и
кръвонасядания не следва да се обезщетяват с по-висока от вече присъдената от
градския съд сума – 2500 лв.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а решението
на СГС ще трябва да се потвърди изцяло в обжалваната част. Право на разноски има
въззиваемото дружество и те са в размер на 2 380 /две хиляди триста и осемдесет/ лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС съгласно
доказателствата по делото. На процесуалния представител на въззивниците не се
дължи възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за настоящата инстанция предвид
неоснователността на изготвената от него жалба.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 4862 от 11.08.2020 г. по гр.д. 5264/2019 г. по описа на
СГС, I-22 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Х. Г. с ЕГН: ********** и В. Н. К. с ЕГН: ********** да
заплатят на „ОЗК-Застраховане” АД, ЕИК: ********* сумата от 2 380 /две хиляди
триста и осемдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС
за втората инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4