Р Е Ш Е Н И Е  № 260395

29.06.2021 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на пети февруари 2021г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 2425 по описа за 2020 година.

 

В исковата си молба Л.С.Д. излага, че работи като учител по математика в СУ“Пейо Яворов“ в гр.Сливен, както и че със заповед на директора му й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Намира го незаконосъобразно и поради това предявява иск съда с решение да го отмени. На първо място сочи довод за отмяна на процесуално основание- тъй като според нея заповедта не съдържа всички необходими и присъщи й реквизити- липсвали мотиви за издаването й, а също и от съдържанието й не била в състояние да се ориентира в коя точно хипотеза на цитираната в нея норма на чл.187 т.10 от КТ й е наложено наказанието. Другото обстоятелство, на което ищцата акцентира е това, че не е извършила нарушението, дало повод на директора на учебното заведение да наложи дисциплинарното наказание. Доводът си развива с изложението, че  то й било наложено за това, че не е провела в сградата на училището присъствен час с ученика П. А. от 15.30ч. на 28.05.2020г., но твърди, че за това й задължение е била уведомена едва в 16.13ч. и то чрез електронния дневник на училището.

Ответникът своевременно депозира писмен отговор, в който оспорва иска. Счита, че заповедта не страда от пороците, твърдяни от ищцата, водещи до отмяната й на процесуално основание; отрича да са налични такива обстоятелства и по същество.

Впрочем, следва да се отбележи, че в хода на делото- изразените в първото съдебно заседание становища на страните по иска, както и в съдебното дирене, те сведоха или по-скоро обединиха усилията си и процесуалните си действия около последния наведен в исковата молба довод, а именно – кога и как е била съобщена заповедта на директора на ответното училище на ищцата за необходимостта тя да проведе присъствено занятие по математика с ученик от VІІ-ми клас. Това е и акцента в спора по делото. Тезата на ответника, изразена в писмения отговор, а и поддържана в съдебно заседание, се различава от тази на Д.. Според процесуалния представител на СУ“Пейо Яворов“, нарочната заповед на директора за провеждането на такива присъствени сесии е била съобщена своевременно на всички посочени в нея преподаватели, в т.ч. и на ищцата, по електронен път, тъй като всички те са имали уговорка да комуникират по това време помежду си, а и всеки учител с ръководството на учебното заведение, чрез Вайбър група, в която са били обединени. Твърди се също и че Д. е била уведомена за задължението й лично- на педагогически съвет, на който е присъствала.

 

Двете страни претендират разноски.

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, че ищцата работи като учител /старши/ по математика в СУ“Пейо Яворов“Сливен. Това се установява и от трудов договор № РД-07-15/ 12.09.2011г.

Със заповед № РД-09-1075/ 08.07.2020г. на директора на последното й е наложено дисциплинарното наказание „забележка“. В нея е посочено, че с нарочна заповед от м.май директора Д. П. е определила дните и часовете, в които да се проведе индивидуална терапевтична сесия по математика с ученици със специални образователни потребности, като на Д. е разпоредено да проведе присъствено- в сградата на учебното заведение, час по математика с ученика от VІІ-ми клас П. А., на 28.05.2020г. от 15.00ч. Посочено е, че тя не се е явила и не провела сесията, въпреки че била подканена за това и в разговор по телефона. 

Преди издаването на заповедта директора е изискала от Д., на осн.чл.193 от КТ, обяснения. Такива са дадени и са наречени отговор- лист № 7 от настоящото дело. В тях ищцата е записала, че съгласно заповед на директора, а и на министъра на образованието, обучението, което тя като учител провежда, е дистанционно- т.е., от дома й, чрез компютър. Също, че за нея е обидно и неприемливо в условията на пандемия и извънредна ситуация директора да й разпореди физически контакт, без това предварително да бъде съгласувано със самата нея.

 

Със заповед № РД -748/ 13.03.2020г. директора на СУ“Пейо Яворов“ е разпоредила педагогическите специалисти да осъществяват онлайн/дистанционно обучение на учениците, като учителите задължително работят с платформата на „Школо“ и попълват електронния дневник. Указано им е, че освен тази платформа могат да ползват и други, както и онлайн средства и начини за провеждане на обучението. Също, че всеки ден трябва да попълват доклад относно проведеното онлайн обучение за деня със съответната паралелка и предмет и да го изпращат на електронната поща. Със заповедта е забранен достъпа на ученици, родители и външни лица  до сградата на училището, а и е препоръчано комуникацията с и между служителите да се осъществяват по телефон, ел.дневник, социални мрежи и др.

 

Видно от документите, представляващи листи №№25-27вкл. от делото, до директорите на всички образователни институции в Сливенска област са сведени, с писмо от 14.05.2020г. на РУО Сливен, Указания за завършване на учебната година на ученици със специални образователни потребности и Алгоритъм за организиране на индивидуални терапевтични сесии на такива деца. Съгласно същите, директора на съответното учебно заведение трябва да издаде заповед за създадената организация на провеждане на индивидуалното консултиране на ученици със специални образователни потребности. В тази връзка е посочено, че при присъствено индивидуално консултиране в училището, то следва да се осъществява в индивидуално помещение. Сесията трябва да е с продължителност до 30 минути на ден, като се осъществява само между двама човека в помещението, детето и терапевта. Предвидено е също, че индивидуалните терапевтични сесии могат да се случват само след заявление от родителя на детето за това и оценка на индивидуалните му потребности.

 

Със заповед № РД-06-942/ 19.05.2020г. директора на ответното учебно заведение /л.28/ е утвърден графика за провеждане на индивидуални терапевтични сесии с ученици. Сред тях е П. П. А., за който освен другите е предвидено и провеждане на такава по математика, която да се осъществи с учителя Л.Д. в стая 105, в четвъртък от 15.00ч. Лисват доказателства- въобще, а и от съдържанието на заповедта,  тя да е връчена лично на ищцата или друг нейн колега. Впрочем, такъв факт и не е твърдян. За установяването, респ. опровергаването му, страните прибегнаха до гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Г. Й. Г., Р. С. М.- осигурени за исковия процес от ищцата и М. Н. Н. и Р. П. Д., водени от ответната страна. Те по групи- първите две от една страна, и третата и четвъртата, от друга, дадоха противоречащи си, взаимно изключващи се показания, по основния спорен по делото въпрос-  кога и как е била уведомена А.за необходимостта да проведе на 28.05.2020г. от 15.00ч. терапевтична сесия със споменатия по-горе ученик, по математика, присъствено, в сградата на ответното учебно заведение.

 

     От документът, представляващ листи №№ 44 и 45 от делото-протокол №8, се установява, че на 13.05.2020г. е проведено он-лайн заседание на Педагогическия съвет в училището, както и че то е било предварително планувано. Съдът приема, че ищцата е присъствала, тъй като на хартиения носител, на който е възпроизведено съдържанието му, е отбелязан само един отсъстващ- М. К., която е била в платен отпуск. Документът налага и извода, че освен всичко друго, учителите са били запознати с писма от РУО и МОН относно работата с деца със специални образователни потребности, според които ще е възможно такива ученици да бъдат индивидуално консултирани от съответен учител, в сградата на училището, като за ученици от начален етап това ще се осъществи в периода от 18.05.2020г. до 29.05.2020г.

Съдът приема, че ученик с такива потребности е и П. П. А., от 7-ми „б“ клас- в тази връзка заповед № РД-06-56/ 16.09.2020г. на директора на СУ“Пейо Яворов“. С нея, за него, е сформиран екип от учители за личностна подкрепа, в който е включена и Л.Д., като учител по математика. 

Няколко дни след он-лайн заседанието, директора на ответното учебно заседание е издала заповед № РД-06-942 от 19.05.2020г., с която е утвърден график за провеждане на индивидуални терапевтични сесии. Планирани са две с ученика П. А.- една по БЕЛ /което е съкращение не от Белгия, а  от Български език и литература/ - за вторник от 15.00ч. и една по математика, която да се проведе в четвъртък от 15.00ч., от учителя Л.Д. в стая 105. Ищцата твърди, че този график/за тази терапевтична сесия, е уведомена в деня, в който е трябвало да се проведе- 28.05.2020г., в 16.10ч., чрез електронния дневник на училището. Твърдението на ответната страна обаче е, че графика е бил съобщен, на всички учители, посочени в заповедта, сред които и Л.Д., няколко дни по-рано – чрез обща група /във Вайбър/ и устно-на Педагогически съвет, на който е присъствала и ищцата.  Явно е, че е налице съществено противоречие в заетите от двете страни позиции. По тяхно искане, както вече се спомена по-горе, за изясняването на обстоятелствата бяха събрани гласни доказателствени средства- чрез разпита на по двама свидетели. За съжаление, чрез тях разминаването не само не бе преодоляно, но и се задълбочи. Така е, защото се оказа, че каквито твърденията на страните по делото, такива и показанията на свидетелите- съвсем противоречиви.

От отговорите на всички свидетели стана ясно, че след въведеното през м.март 2020г. извънредно положение в РБългария във връзка с епидемиологичната обстановка, породена от коронавируса Ковид-19, в СУ“Пейо Яворов“Сливен се е преминало на дистанционно/он-лайн обучение, като както учениците, така и учителите, са си у дома. Това е несъмнено, тъй като в този смисъл е и заповед на директора на ученото заведение- № 748/ 13.03.2020г.- т.1 от нея. Съгласно т.2, учителите задължително следва да работят с платформата на „Школо“ и да попълват електронния дневник в съответствие с утвърденото седмично разписание. Дистанционното обучение ще трябва да се организира чрез възможностите на ел.дневник „Школо“, други безплатни платформи и чрез възможностите на социалните мрежи чрез групите на класовете, а също и вайбър-групи на класовете. Също единодушни бяха свидетелките, че след въвеждане на извънредното положение в училището се е получило писмо от министъра на образованието, с което се указва необходимостта от въвеждане на организация за провеждане на индивидуални терапевтични сесии с ученици, които имат нужда от това.

Показанията на свид. М. Н. и Р.Д. насочват да се приеме, че всички издавани заповеди, документи и съобщения в ответното учебно заведение, от началото на извънредното положение, са били публикувани/качвани във Вайбър групата, като за тези организация и начин на общуване всички учители са били уведомени на Педагогически съвет от директорката на СУ“Пейо Яворов“. Също, че нейни членове са били всички учители, с изключение на един, но това не е ищцата. Също, че точно там е била поместена и заповедта на директорката на СУ“Пейо Яворов“, с която е бил определен графика на провеждане на индивидуални сесии, присъствено, в училището, с деца със специални образователни потребности. Показанията на тези свидетелки предизвикват извода, че заповедта с графика е била публикувана във Вабър-групата седмица преди деня, в който е трябвало да се проведе сесията с ученика П./ от свидетелката Н.- по БЕЛ и от ищцата- по математика/. Двете свидетелки са категорични, че от самото начало на въвеждане на извънредното положение тази Вайбър-група е била основния начин за провеждане на кореспонденция. Обаче свидетелките Г. Г.и Р.М., макар също да заявяват, че в училището е имало Вайбър-група, казват нещо съвсем различно- че не всички учители са били нейни членове, както и че този канал е служел предимно за съобщения кой учител или ученик отсъства, но официалния начин на комуникация между учителите е била платформата „Школо“. Пак там- в „Школо“, са били качвани заповедите на директора на училището, а ако все пак такива заповеди са били публикувани във Вайбър-групата, това не е било официално и както твърде образно се изразяват свидетелките- са били чернови на заповедите.

При това положение съда е в безизходица- показанията на двете групи свидетелки са взаимно изключващи се и за съдията –докладчик не остава нищо друго, освен да  не основава решението си на свидетелски показания. Всъщност, остава и особения привкус /направо горчилка/, че две от свидетелките са излъгали, като неприятното усещане е породено не толкова от факта на лъжесвителстването, а че то е осъществено от учители!

 

Със заповед РД-06-62/ 15.09.2020г. на директора на ответното учебно заведение е разпоредено комуникацията на училищния екип да се осъществява и в електронна среда- във Вайбър групите и в електронния дневник SHKOLO, като проследяването на спуснатата информация и изпълнението на задачите, в тях, е задължително за педагогическия персонал. С нея ищцата е запозната на същата дата, видно от поставен подпис в списък-приложение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с неналична в нормативната уредба на РБългария правна квалификация. Все пак той представлява трудов спор- по смисъла на чл.357 от Кодекса на труда КТ/. Претендира се да бъде отменена заповед, с която работодателя е наложил на служител дисциплинарно наказание. В случая то е най-лекото по вид, предвидено в КТ- „забележка“- чл.188 т.1. Поради това и тъй като не е поставяно като въпрос, съда няма да се занимава с това съответства ли то на допуснатото от служителя, който в случая е учител, нарушение на трудовата дисциплина. По-скоро и всъщност важно за делото, е допуснато ли е от ищцата нарушението. Тя отрича това, а дори намира, че са налице основания, които сочи конкретно в исковата си молба, заповедта на директора на ответното учебно заведение, с която е наложено наказанието, да бъде отменена само на т.н. процесуално основание. По това съда вече изложи- в първото съдебно заседание, с доклада по делото, мнението си, че не споделя нито един от доводите на Д. в тази връзка.

По същество- както вече се спомена, страните съсредоточиха своите усилия в това да докажат кога е било съобщено и по какъв начин, на ищцата, че трябва да проведе индивидуална сесия по математика, присъствено в училището, с ученика от 7-ми „б“ клас П.. В тази връзка те „заложиха“ основно на свидетелски показания. Както обаче се коментира от съда по-горе, те са така противоречиви, че са взаимно изключващи се. Съдът няма причина, аргумент да даде предпочитание на някои от тях. Поради това не  е възможно те да бъдат основата на настоящото решение. Всъщност, това не е съвсем точно казано, защото все пак една от страните черпи изгода от така създалото се положение и това е ищцата- защото в производства като настоящото не работника/служителя-ищец, трябва да доказва, че  не е допуснал нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание /тъй като това са отрицателни факти/, а работодателя-ответник е длъжен да докаже, че нарушението е допуснато. При това доказването трябва да е несъмнено. В случая такова доказване ответната страна не проведе- дали въобще или само чрез свидетелите. Така е, защото нарушението на трудовата дисциплина, за което със заповед директора на учебното заведение е наложила дисциплинарно наказание на учителката-ищца се състои в това, че тя не е провела задължителна сесия/индивидуално обучение, присъствено – в сградата на училището, на 28.05.2020г. от 15.30ч. Всъщност, Л.Д. не отрича това, но твърди извинителна за поведението си причина- че е била уведомена за деня и часа на сесията четиридесет минути по-късно от началния й час- в 16.10часа.

В тази връзка може да се приеме тезата й, че Вайбър-групата е станала задължителна/официална едва със заповедта от м.09.2020г.- защото тя-Вайбър- групата, не е посочена като официална/задължителна нито в заповедта на директора, издадена в самото начало на извънредното положение- №748/ 13.03.2020г., нито пък е направено такова съобщение/изявление на педагогическия съвет, проведен на 13.05.2020г., за който е съставен протокол №8. В последният е посочено, че формулярите на избираеми учебни часове и декларациите за включване в  група по целодневно обучение са на разположение в „Школо“. Така също, съобщено е било на съвета, че ще бъде изготвен график за посещения за индивидуални сесии в училището на всеки ученик, който има нужда от това, но не е дадена информация къде ще бъде публикуван. Щом не е указано изрично друго, а на съвета са дадени указания, че подобни актове, документи- като формуляри за заявления и декларации, са в сайта „Школо“, то би трябвало да се допусне, че пак там ще бъде публикуван и графика. Т.е., от „Школо“ е трябвало да се уведомят учителите, вкл. и ищцата, за него.

Изложеното до тук означава, че не е издържала нито една от двете защитни тези на ответника- от доказателствата по делото не може да се приеме, че ищцата е била уведомена на Педагогически съвет за деня и часа, в който трябва да проведе присъствена сесия с ученика от 7-ми „б“ клас П.-тъй като графика тогава все още не е бил изготвен, а и тя не е трябвало, не е била длъжна да проверя за този график във Въйбър-групата на учителите, защото това не е бил официалния/задължителен канал за общуване; такъв е била платформата „Школо“. При това положение съда приема, че защитната теза на Л.Д., заета в исковата молба, не е оборена успешно от ответника и поради това ще уважи иска й.

Впрочем, необходимо е да се подходи  и с известно разбиране в случая- защото не са съвсем избледнели в съзнанието ни спомените от объркването, дори паниката, която създаде у хората, при това не само в България, но и в Европа и света, появата на коронавируса Ковид-19. Логично е при това положение всички предприемани в тази връзка и като начин за защита от него действия, организация на работа и т.н. да са нови, непознати или поне неползвани до него момент. Ето защо не бива да се изисква от всички граждани, работници, служители съвсем стриктно и безпроблемно да се пригодят и заработят в новите условия още от самото начало. В този ред на мисли не само правната, но и нормалната житейска логика подсказват в случая да се подходи с известно разбиране и снизхождение спрямо действията на ищцата, поставени на разглеждане в това дело.

С оглед изхода на делото ще се разреши и въпроса за разноските, а такива се търсят и от двете страни. Съгласно чл.78 ал.1 от КТ ищеца право на разноски съразмерно уважената част от исковете. Тъй като съда уважава иска на Д. ,то и й се следват направените от нея разноски в пълен размер, а той е 500лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника й-адвокат. По аргумент за противното от ал.3 на чл.78 от ГПК, на СУ“Пейо Яворов“ не се дължат разноски.

Тъй като иска, предмет на делото, представлява трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, ищцата е освободена от заплащането на следващата се за него държавна такса- чл.359 от КТ и чл.83 ал.1 от ГПК. С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.6 от ГПК тя ще бъде възложена върху ответника. Тъй като иска е неоценяем се дължи таксата, предвидена в чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът я определя на 50лв.

 

           Водим от изложеното, Сливенски районен съд

                                             Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, заповед № РД-09-1075/ 08.07.2020г. на директор на СУ “ПЕЙО ЯВОРОВ“ гр.СЛИВЕН, с която на Л.С.Д. с ЕГН: **********,*** и със съдебен адреса*** е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

ОСЪЖДА СУ “ПЕЙО ЯВОРОВ“ гр.СЛИВЕН да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на Л.С.Д. с ЕГН: **********, направените от последната разноски по делото - 500лв. /петстотин лева/.

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователно искането на СУ “ПЕЙО ЯВОРОВ“ гр.СЛИВЕН да бъде осъдена  Л.С.Д. с ЕГН: ********** да му заплати разноски по делото.

 

ОСЪЖДА СУ “ПЕЙО ЯВОРОВ“ гр.СЛИВЕН да заплати на осн.чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза на СлРС за държавна такса за уважения иск, предмет на делото, сумата 50лв. /петдесет лева/, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното събиране на това вземане съда издаде изпълнителен лист, както и държ.такса от 5лв. ако на ищцата бъде издаден изпълнителен лист за присъденото й с това решение парично вземане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: