№ 769
гр. Варна, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110105019 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от **** със
седалище и адрес на управление: гр. ****, бул."****" № 51Д, сл. адрес тр.
****, бул.**** вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания,
****, представлявано от **** и ****-изпълнителни директори, чрез
процесуалния представител на дружеството юрк. ****, против М. В. Г., ЕГН
**********, адрес гр. Варна, ул. **** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за
постановяване на решение, с което бъде прието за установено, че М. В. Г..
ЕГН **********. дължи на **** сумата от 1920.39 лева (хиляда деветстотин
и десет лева и тридесет и девет стотинки), представляващи заплатена, от
застрахователя сума за обезщетяване по застраховка "****" на МПС, със
застрахователна полица № ****, със срок на действие от 30.11.2015 г. до
29.11.2016 г., за която сума застрахователят има право на регрес срещу
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявление по чл.410 ГПК – 26.07.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №6447/12.11.2021г. по
ч.гр.дело 16295/2021г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че на 28.07.2016 г, около 18.20 часа, в
гр. Варна на бул. ****, в посока ул. **** при управление на лек автомобил
„****", модел „****" с per. №****, М. В. Г., реализира ПТП при което
1
причинява щети на два автомобила: на спрелият пред него лек автомобил с
per. № ****, който от удара блъска намиращия се пред него лек автомобил с
per. №****. Твърди се, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие е
изготвен протокол за ПТП **** от 27.07.2016 г., като на виновния водач - е
съставен акт и е издадено наказателно постановление от което е видно че
виновния водач М. В. Г. е управлявал МПС без да е правоспособен и е
напуснал местопроизшествието.
Твърди се, че към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил „****", модел „**** Сценик" с per. №****, е застрахована по
застраховка "****" в Застрахователна компания „****" АД, застрахователна
полица № ****, със срок на действие от 30.11.2015 до 29.11.2016 г. Твърди се,
че в резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното
произшествие са причинени имуществени щети на собствениците на
увредените автомобили per. № **** и №****. В съответствие с установените
щети, по силата на сключения договор за застраховка ГО на 31.11.2016 г. е
изплатено обезщетение на собственика на лек автомобил**** и на 29.11.2016
г на **** - собственик на лек автомобил с per. № ****. Твърди се, че с
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка
"****" на основание чл.274, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането,
Застрахователна компания „****" АД придобива право на регрес срещу
виновния водач М. В. Г. до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение от 1920.39 лева, явяващо се сбор от 1410.06 лева, изплатени по
щета № **** и 510.33 лева по щета № 0003-5060-16-304527.
Твърди се, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение,
получено в Районен съд Варна на 26.07.2021г.**** е поискало издаване на
Заповед за изпълнение на парично вземане, като във връзка с подаденото
Заявление е образувано ЧГД № 16295/2021 по описа на Районен съд Варна и е
издадена Заповед за изпълнение №6447/12.11.2021г., с която в полза на
заявителя е разпоредено ответникът да заплати сума в размер 1920,39
лв./хиляда деветстотин и двадесет лева и тридесет и девет
ст./,представляваща застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданка отговорност”, на МПС, застрахователна
полица № ****, със срок на действие от 30.11.2015 г. до 29.11.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
2
26.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в размер на 88,50лв. /осемдесет и осем лева и
петдесет ст./, представляваща държавна такса от 38,50 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв.
Приема се, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. В. Г., чрез процесуален
представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва твърденията, че
ответникът е управлявал МПС без необходимата правоспособност, както и че
той е управлявал процесното МПС.
С оглед изложеното се настоява за отхвърляне на предявения по чл. 422
ГПК установителен иск.
В съдебно заседание ищецът депозира писмено становище, в което
поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
В издадени от служители при ОДМВР-Варна протокол за ПТП
№1662651/28.07.2016г., Акт за установяване на административно нарушение
**** и Наказателно постановление № ****/24.11.2016г. е отразено, че на на
28.07.2016 г. около 16:50 чеса в гр.Варна на бул.**** като Неправоспособен
Водач на **** **** Сценик с peг. № ****, държава България при
обстоятелства: в гр.Варна по бул. **** посока ул. **** управлява л.а. ****
собственост на **** и на пешеходна пътека на **** поради движение с
несъобразена скорост със интензивността на движението, блъска спрелият
пред него л.а. ****, който от удара се блъска в спрелия пред него л.а. ****.
Възниква ПТП със средни материални щети. Водачът след ПТП го напуска
без да спре за установяване на щетите и последеците от него. Водачът не
притежава свидетелство за управление на мпс -неправоспособен. Водача не
носи СРМПС част-2.
От събраните писмени доказателства се установява, че лек автомобил
3
„****", модел „****" с per. №**** е МПС от категория М1, като за
управление на МПС от категория Ml е необходимо водача да притежава
правоспособност за категория „В“- чл.150а,ал.2,т.6 от ЗДвП.
От Протокола за ПТП, АУАН и НП е видно, че вината за настъпване на
пътно транспортното произшествие е на М. В. Г., както и че по време на
настъпване на произшествието същият е управлявал л.а. „****" без да
притежава валидно свидетелство за управление на МПС и е напуснал ПТП.
Ответникът лично е получил Акт за установяване на административно
нарушение **** и не е вписал в него възражения и забележки във връзка с
вменените му административни нарушения, в това число и управление на
МПС без надлежна правоспособност, както и че е напуснал
местопроизшествието.
Съдът приема за безспорно установено, че ищцовото дружество е
страна по задължителна застраховка „****" на автомобилистите, полица №
****, покриваща отговорността на водача на л.а. **** **** Сценик с peг. №
**** към датата на ПТП, както и че същото е изплатило на собственика на
пострадалия л.а. **** и на собственика на пострадалия л.а. ****
застрахователно обезщетение в общ размер от 1920,39 лева.
Предвид извършеното плащане ищцовото дружество е придобило
правото на регрес срещу ответника М. В. Г..
Ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД № 16295/2021г. по описа
на Районен съд Варна и е издадена Заповед за изпълнение №6447/12.11.2021г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ застрахователят има право
да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното
превозно средство е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон. Съдът приема, че доколкото са били значителни
нанесени вреди на повече от едно МПС е не е била изяснена вината за
настъпването на ПТП ммежду водачите на участваите автомобили, то
4
ответникът е бил длъжен да изчака идването на служителите от МВР.
Съгласно нормата на чл. 500, ал.2 от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно
средство без свидетелство за управление на МПС и/или с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимите по закон норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Нормата на чл. 45 ЗЗД определя, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като в общия случай, за успешно провеждане
на иск за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане е необходимо да
се установи противоправност на извършеното деяние, претърпените
имуществени вреди и пряката причинна връзка между поведението на
ответника, и увреждането.
Настоящият съдебен състав приема, че основания за регресната
отговорност по чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ са налице в конкретния случай,
т.к. водачът е напуснал ПТП и няма придобита правоспособност за
управление на МПС за съответната категория. В тези случаи водачът на МПС
няма качеството на застрахован по смисъла на чл. 257, ал.2 от КЗ, тъй като не
би могъл да ползва МПС на законно основание и именно поради това
разпоредбите на чл.493, ал.2, т.1, б.“б“ от КЗ изрично предвиждат изплащане
на застрахователно обезщетение за вреди, причинени от тези лица, със
съответната регресна отговорност.
Съдът приема за безспорно доказано, че към датата на ПТП-28.07.2016г.
отв.Г. не е притежавал свидетелство за управление на МПС, отнасящо се за
категория М1, от каквато е управлявания от него в този момент лек
автомобил **** **** Сценик с peг. № ****.
Съдът приема за безспорно, че именно ответникът е управлявал ****
**** Сценик с peг. № **** на 28.07.2016г. и е причинил ПТП с двата
пострадали овтомобила.
Освен това протоколът за ПТП има характер на официален
свидетелстващ документ в частта отразяващ констатациите на
актосъставителя за наличието на валидна застрахователна полица, поради
5
което съдът приема за установено, че към датата на ПТП – 28.07.2016г. за
управлявания от ответника автомобил е бил налице сключен договор за
застраховка „****”.
Предвид основателността на предявения иск по чл.415 от ГПК за
сумите по заповедта, на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските
сторени по заповедното производство в съответен на уважената искова
претенция размер от 88,50 лева, съгласно т.12 от Тълкувателно решение
4/2013г. на ОС на ГК и ТК.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски като съобразно уважената част от иска и
доказателствата за размера им му се следват разноски в размер на 503,50 лева
, от които ДТ-38,50лв., депозит за особен представител – 365лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 100лв. Същите на основание чл.78, ал.1
от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от **** със седалище и
адрес на управление: гр. ****, бул."****" № 51Д, сл. адрес тр. ****, бул.****
вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ****,
представлявано от **** и ****-изпълнителни директори, че ответникът М. В.
Г., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. **** дължи на **** сумата от
1920.39 лева (хиляда деветстотин и десет лева и тридесет и девет
стотинки), представляващи заплатена, от застрахователя сума за
обезщетяване по застраховка "****" на МПС, със застрахователна полица №
****, със срок на действие от 30.11.2015 г. до 29.11.2016 г., за която сума
застрахователят има право на регрес срещу ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявление по
чл.410 ГПК – 26.07.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №6447/12.11.2021г. по ч.гр.дело 16295/2021г. по описа
на ВРС, на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на **** със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул."****"
6
№ 51Д, сл. адрес тр. ****, бул.**** вписано в Търговския регистър на
Агенцията по вписвания, ****, представлявано от **** и ****-изпълнителни
директори сумата от 88,50лв. /осемдесет и осем лева и 50 стотинки/,
представляващи сторени от ищеца по ч.гр.д. № 16295/2021г. по описа на ВРС,
49-ти състав съдебно-деловодни разноски, както и сумата от
503,50лв./петстотин и три лева и 50 стотинки/ – сторени от ищеца разноски
по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете,на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му страните пред Варненски окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7