РЕШЕНИЕ
№. 37
гр. Пловдив, 09.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и
участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2434 по описа на
съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „АС Лъки Ойл“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Лъки,
област Пловдив, ***, представлявано от управителя – А. Х. С., срещу решение № 81
от 22.07.2022 г., постановено по а.н.д № 268 по описа за 2022 г., на Районен
съд – Пловдив, II – ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № МН-ЮЦБ-21- 052/06.04.2021г. на
Началника на РО „Южна централна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ към Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания: 1. На основание чл. 85,
ал.2, вр. с ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/ – „имуществена санкция“ в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 44, т.4, във вр. с чл. 39, ал.1 и чл. 43,
ал.1 от Закона за измерванията, във вр. с чл. 432а от НСИКПМК и вр. с чл.3,
ал.3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.;
2. На основание чл. 85, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИ – „имуществена санкция“ в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 44, т.4, във вр. с чл. 43, ал.1 от ЗИ; 3.
На основание чл. 85 ал.2, вр. с ал.1 от ЗИ – „имуществена санкция“ в размер на
200 лв.
за нарушение по чл. 44, т.4, във вр. с чл. 43, ал.1 от ЗИ.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че процесното деяние не разкрива белезите на „маловажен случай“.
Твърди се, че незабавно след придобиване на търговския обект през 2019 г. от
страна на дружеството са били подадени заявления до контролните органи за извършване
на проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване, но такава не била
проведена по причини в самата администрация. Поради бездействието на
контролните органи дружеството в условията на крайна необходимост по смисъла на
чл. 13 Наказателния кодекс било принудено да извършва търговската си дейност
без да е преминало метрологичен контрол. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ДАМТН, в отговор на жалбата поддържа становище за основателност на оспорването и
моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни
разноски и възразява срещу размера на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № МН-ЮЦБ-21- 052/06.04.2021г. на Началника на
РО „Южна централна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ към ДАМТН. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 1814ПД от 22.01.2021 г., съставен
от Б. И. Й. – на длъжност главен инспектор в РО „Южна централна България“ на ГД
„Метрологичен надзор“ към ДАМТН.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: При извършена на планова надзорна проверка
на 06.01.2021г., около 11:30 часа, в
обект – Бензиностанция № 1, стопанисвана от „АС Лъки Ойл“ ЕООД, намираща се в
гр. Лъки, ***, контролни органи при ДАМТН установили, че дружеството използва
за измервания, свързани с определяне на държавни вземания и с търговските
плащания в случаите по чл. 5 от ЗИ, измервателни системи без надлежни знаци за
проверка на средството за измерване в употреба по чл. 43 ал.1 от ЗИ.
Проверяваното дружество имало качеството на лице, което извършва продажби на
течни горива в търговски обект за течни горива и използва електронна система за
фискална памет. В обекта се използвали следните средства за измервания: 1.
Нивомерна измервателна система /НИС/, тип NAX-121, с фабричен номер 1204013,
вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване под номер 4967, без знак от първоначална проверка по чл. 39
ал.1 от ЗИ и без знак за последваща проверка на средството за измерване в
употреба по чл. 43 ал.1 от ЗИ; 2.
Модулна бензиномерна колонка тип SK 700 6/3/ Е , фабр. № 558548, без знаци от последваща
проверка на средства за измерване в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Липсвала
пломба със знак за проверка, ограничаваща достъпа до електронния и блок, а
наличната върху коронката марка била със знак за извършена проверка през 2015
г., чиято валидност е изтекла през 2016 г. 3. Колонка за втечнен въглеводороден
газ, без данни за тип и фабричен номер, без знаци за последваща проверка на
средството за измерване в употреба по чл. 43 ал.1 от ЗИ. Липсвали пломби за
проверка, ограничаващи достъпа до електронния и блок и до устройствата за
регулиране на разходомера, а наличната върху колонката марка за залепване била
със знак за извършена проверка през 2009 г., с вписана в нея валидност до месец
декември 2009 г.
При горната обстановка
било прието, че посочените средства за измерване се използват без наличието на валиден знак за проверка (първоначална
или последваща) на средствата за измерване в употреба, с което дружеството
реализирало съставите на административни нарушения по 44, т.4, във вр. с чл.
39, ал.1 и чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията, във вр. с чл. 432а от
НСИКПМК и вр. с чл.3, ал.3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г.; и по 44, т.4,
във вр. с чл. 43, ал.1 от ЗИ.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 85, ал 2 вр. ал. 1 от ЗИ
наложил на нарушителя три имуществени санкции, всяка в размер на 200 лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушенията да бъдат квалифицирани като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Страните
не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и
по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат
повторно възпроизвеждани.
Нормата
на чл. 44, т. 4 ЗИ въвежда императивна забрана за използване на средства за
измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1. Отделно законът
в т. 3 на същата правна норма поставя и задължение за лицата, които използват
средства за измерване да ги заявяват и представят за последваща проверка в
Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за
проверка.
В случая не седи
спор по факта, че дружеството – жалбоподател, в качеството на лице, което
извършва продажби на течни горива в търговски обект за течни горива и използва
електронна система за фискална памет, е извършило нарушение на поставената от
закона забрана като е оперирало със средства за измерване без наличието на
валидни знаци за проверка. Обстоятелството, че нарушителят през 2009 г. е
изпълнил задължението си да заяви за проверка наличните в обекта му средства за
измерване не се явява смекчаващо по отношение на процесните деяния. Това, че
задълженото лице е изпълнило едно свое задължение, но е извършило друго административно
нарушение като е пренебрегнало императивна забрана, не води до извод за особена
специфика в настоящия случай, нито за уникална казуална причинно следствена
връзка, която да е с поставила нарушителя в условията на крайна необходимост.
Бездействието на контролните органи не води след себе си отпадане на
нормативните императиви, нито обосновава правна възможност за задължения субект
да пренебрегва установения ред на държавно управление. Подобна хипотеза е
мислима единствено при изрично предвидена от законодателя приложимост на
института на „мълчаливо съгласие“ (арг. чл. 58, ал. 4
Административнопроцесуалния кодекс), каквато в настоящия случай липсва. За да
охрани интересите си нарушителят е имал възможността да инициира
административен съдебен контрол, но не и основанието да извършва дейността си в
противоречие с поставеното от закона правило за поведение. Нанесените вреди от
незаконосъобразно бездействия на административните органи върху имуществото на жалбоподателя
са могли да бъдат компенсирани по реда на Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди, поради което настоящият случая не разкрива състава на чл.
13 НК.
Обстоятелството, че нарушението е
първо също не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото
същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Наложените на нарушителя наказания
са съобразени по вид и размер с правилото на санкционната норма, който
размер е приложен в предвидения минимум,
поради което не може да търпи допълнителна корекция.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 22.07.2022 г., постановено
по а.н.д № 268 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, II – ри
наказателен състав.
ОСЪЖДА „АС Лъки Ойл“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. Лъки,
област Пловдив, ул. „Хайдушки поляни“ № 5, представлявано от управителя – А. Х.
С., да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.