№ 75
гр. Бургас, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20222001000164 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „СОК
К***“ ЕАД срещу решение № 45 от 10 март 2021 г., постановено по т. д. №
345/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати на въззиваемия „СИСТЕРА Т***“ ЕООД сумата 187 093.55
лв., от които: по договор № 47/12.01.2018 г.: 8 953.92 лв. с ДДС - главница по
фактури №№ 817/01.11.2018 г., 837/03.12.2018 г., 849/02.01.2019 г и 13 000 лв.
от общо 65 007.25 лв. - частичен иск за неустойка; по договор №
1050/19.01.2018 г.: 95 220.94 лв. - главница и 9 522.09 лв. - неустойка за
периода 11.09.2018 г. до 30.06.2019 г., частично от 35 324.75лв; по договор №
1061/04.05.2018 г.: 54 906 лв. с ДДС - главница и 5 490.60 лв. - неустойка за
периода 08.09.2018 г. до 30.06.2019 г., частично от 109 81.20лв., както и
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба -
08.07.2019 год. до датата на окончателното плащане на главниците, ведно с
направените разноски по делото в размер на 29 300.60 лв.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано.
Твърди се, че е нарушено правото на въззивника на участие в процеса,
като връчването на исковата молба било извършено по реда на чл. 50, ал. 2
ГПК. По този начин не били допуснати поисканите от въззивника
1
доказателства, за които се иска събиране пред въззивната инстанция при
условията на чл. 266, ал. 3 ГП и чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК. Поради неуважаване
на искането по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за отговор
въззивникът бил лишен напълно от възможност да докаже твърденията си.
Във връзка с предявените от „СИСТЕРА Т***“ ЕООД обективно
съединени искове и в частта, в която са уважени, с въззивната жалба са
въведени следните възражения за неоснователност:
По договора № 1061/04.05.2018 г. било налице пълно неизпълнение от
страна на ищеца „СИСТЕРА Т***“ ЕООД , поради което за „СОК К***“ ЕАД
не е възникнало задължение да заплати претендираните суми. Твърди, че
няма приемане на изпълнението, като оспорва истинността и верността на
представените от ищеца в тази връзка протоколи от 31.08.22018 г.
Инсталацията на софтуеъра, ексчейнч сървъра, уеб базираното приложение и
дисковите масиви не била изпълнена във вид, обем и степен на
функционалност, позволяващи ползването им от служителите на въззивното
дружество. Подробно излага съображения в такава насока, като изтъква, че
въззиваемия - ищец, като изпълнител по договора не е спазило уговорения
срок от 90 дни, считано от датата на подписване на този договор. Твърди се,
че изпълнението има недостатъци, за които изпълнителят е поел задължение
за гаранционно обслужване -поддържане и коригиране на възникнали
проблеми, но след отправената покана за това е отказало, поставяйки условие
за извършване на следващо плащане по договора.
Твърди се на следващо място, че няма реално приемане на
изпълнението по договора, като приемо-предавателните протоколи са
подписани от лице - „системен администратор“, което не е било
оправомощено за това от изпълнителния директор на дружеството.
Въпросният служител - Х.Х. е подписал протоколите за приемане в период,
след подадено от него предизвестие за напускане. След изтичане срока на
предизвестие същият служител е напуснал и е постъпил на работа в
„СИСТЕРА Т***“ ЕООД. Твърди се, че посоченият служител е действал
умишлено във вреда на въззивното дружество, като поради напускането му
въззивното дружество не е имало възможност да ангажира отговорността му
по КТ за така извършените действия.
Твърди се, че в протокола за приемане е посочен ден за прехвърляне на
2
базата данни, в който не се е работило със софтуеъра и базата данни не е
прехвърлена. В тази връзка се оспорва изводът на първоинстанционния съд за
проведено главно и пълно доказване от ищеца на твърденията за изпълнение
на възложената работа.
След действителното узнаване за предявения иск, въззивникът отправил
до „СИСТЕРА Т***“ ЕООД изявление с нотариална покана от 21.10.2020 г.за
прекратяване на договор № 1061/04.05.2018 г., поради неизпълнение,
съгласно чл. 6.2, гл. IX от ДР на същия договор. Настоява се, че този факт е
новонастъпил и се иска да бъде взет предвид при преценката за
основателност на предявените искове.
Оспорва наличието на задължение за плащане по фактура №
1031/29.08.2018 г., поради липсата на реално изпълнение, като изтъква, че е
издадена на дата, на която не е имало изпълнение и не е било налице
основание то по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС във вр. с чл. 6 ЗСч за издаването й. Такава
фактура не била получена от въззивника и до момента. Позовава се на
съдебна практика относно доказателствената стойност на осчетоводяването
на фактурата от двете дружества - страни по сделката, по аргумент от
противното на което твърди, че не е доказано изпълнение. Цитира съдебна
практика. Твърди, че по делото не са представени доказателства за
изпращането и получаването на фактурата от въззивника, с оглед на което не
са настъпили предвидените в договора - чл. 1.2 от гл. VII условия за плащане.
Твърди, че извършеното авансово плащане надхвърля дължимото за реално
престираното изпълнение. Оспорва наличието на доказателства за извършено
осчетоводяване на фактурата от ищеца и в неговата счетоводна отчетност не
била приложена кореспонденция между страните за осчетоводяване на
вземането. Оспорва доказателствената стойност на извършеното авансово
плащане.
Твърди се, че съдът е допуснал нарушения в доклада по делото относно
договор № 1061/04.05.2018 г., като не била указана и разпределена
доказателствената тежест.
Настоява се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения, с
оглед на които се иска събирането на доказателства пред настоящата
инстанция, чрез назначаване на СТЕ за установяване изпълнението на
предмета на договор № 1061/04.05.2018 г. и др.; ССЕ за установяване на
3
данните по издаването и осчетоводяване на процесните фактури; представя
писмени доказателства; иска допускането на разпит на двама свидетели;
допускане на справка от НАП за регистрирани трудови доходи на служителя
на „СОК К***“ ЕАД - Х.Н.Х.
Оспорва се претенцията за неустойка с оглед нейния акцесорен
характер, като твърди, че размерът й е необоснован съгласно уговорките в
договора.
Оспорва неустойката като нищожна, поради уговарянето и в
противоречие с добрите нрави.
Твърди, че се претендира два вида обезщетение за едно и също
неизпълнение - неустойка и лихва за забава, което било недопустимо.
Позовава се на посочена в жалбата практика.
Във връзка с уважените претенции по договор № 47/12.01.2018 г.
оспорва извода на съда, че по делото е доказано изпълнението му от страна на
„СИСТЕРА Т***“ ЕООД въз основа на представените три фактури - №
817/01.11.2018 г.; № 837/03.12.2018 г. и № 849/02.01.2019 г.
Твърди, че договорът не е влязъл в сила и не е породил валидно
правоотношение между страните, т. к. посочената в него дата на действие -
31.12.2016 г., е по-ранна от датата на съставянето му.
Във връзка с този договор ищецът не е извършвал абонаментно сервизно
обслужване на закупеното оборудване. След монтаж на СОТ системата в
комплекса на въззивното дружество били установени множество неработещи
и нуждаещи се от подмяна компоненти. След отправена покана от
„СИСТЕРА Т***“ ЕООД не била представена придружаващата СОТ
системата документация. Поддържат се твърдения, че „СИСТЕРА Т***“
ЕООД като изпълнител по този договор е неизправна страна, поради което за
въззивника не е възникнало задължение да извърши претендираните и
уважени с обжалваното решение плащания.
Поради неизпълнението въззивникът не е осчетоводил представените от
възизваемия фактури, като след узнаване от страна на „СОК К***“ ЕАД за
съдебните претенциии на „СИСТЕРА Т***“ ЕООД, с изявление в отправената
нотариална покана от 21 октомври 2020 г. договорът бил прекратен. Оспорва
се факта на получаването на процесните фактури от въззивника.
4
Поддържа се, че при извършването на доклад по делото относно
претенциите по договор № 47/12.01.2018 г. съдът допуснал нарушения, като
не отдели спорното от безспорното и не била указана и разпределена
доказателствената тежест на страните.
Настоява се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения, с
оглед на които се иска събирането на доказателства пред настоящата
инстанция чрез допускане и назначаване на СТЕ.
Претенцията за неустойка по този договор се оспорва с оглед нейния
акцесорен характер, определяне на размера в несъответствие с уговореното по
договора, както и като нищожна, поради уговарянето й в противоречие с
добрите нрави.
По договора № 1050/19.01.2018 г. не било налице пълно изпълнение от
страна на ищеца „СИСТЕРА Т***“ ЕООД, като била доставена само част от
договореното оборудване за трите обекта: Помпена станция, напорно
изравнителен резервоар НИП и централен диспечерски пункт като за всеки от
тези подобекти има три вида възложени работи - доставка монтаж и
провеждане на изпитания и настройки на оборудването. От така възложените
работи била извършена само доставка. От страна на въззивника било
направено авансово плащане в размер на 147 186.46 лв. без ДДС, което
покрива и надвишава цената на доставеното оборудване от 140 424.79 лв. Не
бил извършен монтаж и съответно изпитание и настройка на оборудването.
Подчертава се, че самият ищец твърди, че вторият етап на изпълнението е
недовършен и не е актуван.
Оспорват се представените от ищеца протоколи от 27 юли 2018 година
и от 23-ти август 2018 година. Твърди се, че няма реално извършен монтаж на
оборудването. Твърди се, че не е представена и предадена документация за
оборудването. Твърди се, че липсва приемане на извършеното по този
договор. Твърди се, че по този договор приемането в представените
протоколи извършено от служителя Христо Христов като системен
администратор, без да има правомощия за това, като този служител е
съставил документи с невярно съдържание и е действал с намерение да
увреди своя работодател - въззивника.
Твърди се, че друг служител на въззивното дружество - инженер
Станчев е констатирал некачествено и неточно изпълнение през пролетта на
5
2018 година, за което били отправени уведомления чрез електронна поща на
17 април 2018 година. Поради неизпълнение от страна на въззиваемия се е
наложило въззивникът да възложи неизпълнената част от работата на трето
лице - „Р*** 96“ ООД с договор сключен на 11 април 2019 година. Твърди се,
че изпълнението по договора е престираното това трето лице, като съдът
също така не взел предвид че второто плащане което се търси от въззиваемия
е авансово - преди започването на втори етап.
Твърди се, че съдът е допуснал процесуални нарушения при
извършването на доклад относно претенциите по този договор, като не е
указана и разпределена доказателствената тежест.
След узнаване от страна на въззивника за съдебните претенции на
въззиваемия с нотариална покана от 21 октомври 2020, връчена на втори
ноември 2020 година и този договорът бил прекратен.
Във връзка с изложеното по-горе се твърди, че не се дължи плащане по
фактура № 1030 от 23 август 2018 година, поради липсата на реално
изпълнение. Относно доказателствената й стойност навежда същите доводи и
аргументи изложени по-горе относно фактурите по първите два договора.
Твърди се, че не са настъпили условията за дължимост на втората
вноска по третия договор както и, че фактурата за това плащане не е била
изпратена и получена от въззивното дружество.
С оглед посочените нарушения по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК се иска
допускането на доказателства, а именно съдебно-счетоводна експертиза и
представя писмени доказателства.
Относно претендираната по този договор неустойка са въведени същите
възражения аналогични с възраженията за претендираните неустойки по
първите два договора.
Претендират се разноски.
В срока по член 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия -
„СИСТЕРА Т***“ ЕООД, в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Изразено е мнение, че оплакванията за допуснати процесуални нарушения се
изключват взаимно - от една страна за неправилно отхвърляне на искането за
възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 ГПК а от друга - за непълнота в
доклада на съда. Наведени са доводи за надлежното връчване на съдебните
6
книжа по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК предвид вписания по партидата на
въззивника адрес на управление и условията, при които е организирана
охраната на сградата на адреса. Подчертава се, че относно наличието на
предпоставки за възстановяване на срока за отговор на исковата молба и за
посочване на доказателства са влезли в сила Определение № 280 от 18 май
2020 година по ч. т. д. № 88 от 2020 година на Апелативен съд Бургас и
Определение № 281 от 18 май 2020 година, по ч. т. д. № 92 от 2020 година на
Бургаски апелативен съд, постановени по частни жалби на въззивника срещу
определения на Бургаски окръжен съд по т. д. № 345 от 2019 година.
Счита, че въззивникът като ответник не може да се позовава на
възражения за неуказана на ищеца доказателствена тежест.
Като общи възражения по оплакванията срещу трите договора е
изразено мнение, че оплакванията спрямо служителя Христо Николаев
Христов, са неверни.
Оспорват се възраженията за антидатирани и невярно съдържание на
протоколите за приемане на възложената и изпълнена от „СИСТЕРА Т***“
ЕООД работа по трите договора, като се поддържа, че е недопустимо
оспорването на тяхното съдържание, тъй като същите не се ползват с
обвързваща доказателствена сила. При липсата на спор относно лицето, което
ги е подписало, счита, че няма основание за оспорване на тяхната
автентичност. Счита, че са представени достатъчно доказателства относно
верността на посочените в протоколите дати за съставянето им.
Оспорват се възраженията за нищожност на неустойките поради
уговарянето им в противоречие с добрите нрави в трите.
Изцяло като неоснователно се оспорва оплакването относно
претендираната законна лихва за забава, като с решението на окръжния съд
тази претенция била отхвърлена.
Относно договор № 1061 от 4 май 2018 година въззиваемият се
позовава на представените протоколи за извършено обучение на персонала
като платежните документи са били връчени повторно. Изрично е било
посочено, че са били депозирани при въззивника с писмо с вх. № 44 от 31-ви
август 2018 година. В отговор с писмо от 16 януари 2019 година
възложителят отправил забележки по работата на разработени и внедрен
7
софтуер, в отговор на което от въззиваемия с писмо от 22 януари 2019 година
били направени възражения и е представен оптичен диск с качени материали
от обучението на служителите.
Относно възраженията по издадената проформа фактура № 1031 29-ти
август 2018 година, която е депозирана на 31 август 2018 година при
въззивника, се поддържа, че същата цели единствено поставяне на длъжника
в забава и не установява изпълнение по договора.
Като голословно се оспорва и твърдението, че въззиваемият е отказал
гаранционно обслужване.
Относно договор № 47 от 12 януари 2018 година се твърди, че относно
датата 31 декември 2016 година е налице техническа грешка, като нямало
спор, че фактурите по договора са за месеците януари и октомври 2018
година и са платени и самият възложител в свои писма е посочил, че срокът
за изпълнение до 31 декември 2018 година.
Оспорват се твърденията относно предмета на този договор. Изразено е
в условията на евентуалност становище по представените с въззивната жалба
доказателства, за които се иска допускането им на основание чл. 266, ал. 3
ГПК
По договор № 1050 от 19 януари 2018 година се поддържа, че е налице
изпълнение изцяло по етап едно и частично по етап две, като се позовава на
представените приемо-предавателни протоколи. Възраженията на въззивника
се оспорват като голословни. Подчертава се, че още на 23-ти август 2018
година въззиваемият е завел при въззивникът двата оспорени от него приемо-
предавателни протоколи акт обр. 19 и проформа фактура за плащане по този
договор като въпросните отчетни платежни документи били представени
повторно с електронни Писма от 10-ти септември 2018 година.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Оспорват се исканията на въззивника за събиране на доказателства и в
условията на евентуалност при допускането им се иска допускане на описани
в осем пункта писмени доказателства, както и допускане на гласни
доказателства. Претендират се разноски.
Постъпила е и частна жалба от „СОК К***“ ЕАД срещу постановеното
по чл. 248, ал. 1 ГПК определение по т. д. № 345/2019 г. като се твърди, че са
8
налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 ГПК, като не била налице фактическа и
правна сложност по делото и адвокатските възнаграждения са прекомерни.
Определението се атакува и като необосновано.
В депозирания отговор по чл. 276 ГПК частната жалба е оспорена като
неоснователна. Наведени са доводи, че заплатеното възнаграждение не е
прекомерно и като възражението в тази връзка е несвоевременно въведено от
въззивника - ответник.
В с. з. за въззивника се явява представител по пълномощие – адв. Ч.,
която поддържа въззивната жалба по изложените в нея възражения. Настоява,
че са допуснати процесуални нарушения от съда относно размяната на
съдебни книжа и призоваването на въззивника като ответник, поради които
подновява искането за събиране на представените и посочени с въззивната
жалба доказателства. Поддържа становище, че въззиваемият не е доказал
изпълнението на задълженията си по процесните договори като основание на
предявените искове. Прави искане по чл. 78, ал. 5 ГПК – за намаляване
размера на възнаграждението на въззиваемия до минималните размери по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
За въззиваемия се явява пълномощника – адв. А., който оспорва
въззивната жалба и частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК като поддържа
становището по нея изразено в депозирания отговор. Оспорва възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение като излага съображения за
необходимост от актуализацията му съобразно протеклите от 2016 г. до
момента инфлационнии процеси в страната, както и фактическата и правна
сложност обусловена от обема на доказателствата по обективно и
кумулативно съединените искове.
Бургаски апелативен съд с определението си от 18.08.2022 година,
постановено по чл. 267 ГПК намери, че въззивната жалба е допустима, като
по основателността й приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, в която връзка не се
констатират пороци, обосноваващи постановяването на решение в хипотезите
на чл. 270 ГПК.
По правилността на решението в обхвата на повдигнатите с въззивната
9
жалба въпроси, Бургаски апелативен съд съобразява следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по исковата молба на
въззиваемия - „СИСТЕРА Т***“ ЕООД, с която предявява против „СОК
К***“ ЕАД в условията на обективно и кумулативно съединяване осъдителни
искове за заплащане на суми в общ размер от 200 150.50 лв., от които: по
договор № 47/12.01.2018 г.: 8 953.92 лв. с ДДС – главница по фактури №,№
817/01.11.2018 г., 837/03.12.2018 г., 849/02.01.2019 г.; 501.58 лв. – лихва за
забава за периода от 11.1.2018 г. до 30.06.2019 г. и 13 000 лв. от общо 65
007,25 лв. – частичен иск за неустойка; по договор № 1050/19.01.2018 г.:
95 220.94 лв. – главница, 8 040.88 лв. – лихва за забава за периода 31.08.2018
г. до 30.06.2019 г. и 9 522.09 лв. – неустойка за периода 11.09.2018 г. до
30.06.2019 г., частично от 3 5324.75 лв.; по договор № 1061/04.05.2018 г.: 54
906 лв. с ДДС – главница; 4 514.49 лв. – лихва за забава за периода 08.09.2018
г. - 30.06.2019 г.; 5 490.60 лв. – неустойка за периода 08.09.2018 г. до
30.06.2019 г., частично от 10 981.20лв., както и законна лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2019 год. до
датата на окончателното плащане на главниците, ведно с направените
разноски по делото.
С решението си окръжният съд е отхвърли предявените искове за
заплащане на законна лихва върху претендираните суми за главница като
обезщетение за забава за периода до подаване на исковата молба, в които
части решението не е обжалвано, влязло е в сила и тези претенции не са
предмет на въззивното производство.
Предявените искове по чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл.
266 от ЗЗД, както и по чл. 92 ЗЗД се основават в исковата молба на следните
твърдения:
По силата на договор № 47/12.01.2018 г. „СОК К***“ ЕАД, като абонат,
възложил на „СИСТЕРА Т***“ ЕООД да извършва абонаментно сервизно
обслужване на оборудване, закупено и експлоатирано от абоната, посочено в
приложение № 1. Годишният абонамент бил платим на равни месечни вноски
от по 2 984.64 лв. с ДДС на 10-то число на следващия месец. Твърди се , че
ответното дружество не изпълнило задълженията си за месеците октомври,
ноември и декември 2018 г., за които били издадени фактури, както следва: №
817/01.11.2018 г. - за м. октомври 2018 г. - 2 984.64 лв. с ДДС, №
10
837/03.12.2018 г. - за м. ноември 2018 г. - 2 984.64 лв. с ДДС, №
849/02.01.2019 г. - за м. декември 2018 г. - 2 984.64 лв. с ДДС, или общо
дължима главница от 8 953.92 лв. с ДДС.
Твърди се, че ответното дружество неустойка по чл. 5.2 вр. чл. 4.1 от
договора общо в размер на 65 007.25 лв., както следва: по ф-ра №
817/01.11.2018 г. за периода от 11.11.2018 г. до 30.06.2019 г. (за 232 дни) в
размер на 24 928.40 лв.; по ф-ра № 837/03.12.2018 г. за периода от 11.12.2018
г. до 30.06.2019 г. (за 202 дни) в размер на 21 704.90 лв.; по ф-ра №
849/02.01.2019 г. за периода от 11.01.2019 г. до 30.06.2019 г. (за 171 дни) в
размер на 18 373.95 лв.
Страните са сключили и договор № 1050/19.01.2018 г. с предмет
доставка на необходимото оборудване и изграждане на Електро и КИП и А на
обект „Довеждащ водопровод и технологични съоръжения за термална вода
от тръбен кладенец Р 70 край с. Близнаци” с оборудване Сименс и
интегриране към BMS на ДОЛ Радуга на базата на количествено стойностна
сметка - Приложение № 1 от договора (етап 1) и инсталация на доставено
оборудване и пускане в експлоатация (етап 2). Срокът на договора бил
съгласно линеен график, приложен към исковата молба. Цената на договора
била в размер на 353 247.50 лв. с ДДС, от които: 248 992.95 лв. с ДДС за етап
1 и 104 254.54 лв. с ДДС за етап 2, платими за всеки етап както следва: 50 %
авансово в срок до пет работни дни от подписване на договора, 40 % в срок от
5 работни дни след подписването на приемно-предавателен протокол за
съответния етап, остатъкът от 10 % в срок до тридесет дни от датата на
приемо-предавателния протокол за въвеждане в експлоатация.
За дължимите суми въззивникът – ищец издал фактура №
725/01.02.2018 г., по която е получил авансово плащане за двата етапа в
размер на 50 % от цената - 176 623.75 лв. с ДДС. Етап 1 бил изцяло завършен
в срок на 23.08.2018 г. - видно от подписаните от страните приемо-
предавателни протоколи от 27.07.2018 г. и от 23.08.2018 г., и от акт 1 от
23.08.2018 г., съгласно образец 19. За етап 1, след приспадане на авансовото
плащане от 124 496.47 лв. с ДДС за етап 1 (50 % от стойността му), твърди, че
е дължима сумата от 95 220.94 лв. в срок от 5 работни дни след доставката и
издаване на фактурата (40 % от стойността му), за което била издадена и
изпратена на ответника проформа фактура с номер 1030/23.08.2018 г., но не
11
била платена и до момента.
За етап 2 ответникът заплатил по фактура № 725/01.02.2018 г.
авансовото плащане в размер на 50 % от стойността или 52 127.27 лв. с ДДС.
В срок били извършени строително-монтажни работи, подробно описани в
Количествено-стойностна сметка за извършените, но неактувани работи на
стойност в размер на 46 726.40 лв. с ДДС. Поради липсата на плащания от
страна на ответника етап 2 не бил завършен, респективно нямало как да бъде
подписан приемо-предавателен протокол, както и окончателен приемо-
предавателен протокол за привеждане в експлоатация.
Поради липсата на плащане в уговорения срок по т. 1.2. от раздел VIII
„Цени и начин на плащане” от договора се претендира за заплащане следните
суми по проформа фактура с номер 1030/23.08.2018 г.: главница в размер на
95 220.94 лв.; лихва за забава в размер на 8 040.88 лв. за периода 31.08.2018 г.
до 30.06.2019 г.; неустойка по т. 2 от раздел XI.2 „Отговорност при
неизпълнение” във вр. с т. 1.2. от раздел VIII „Цени и начин на плащане”
частично от 35 324.75 лв., в размер на 9 522.09 лв. за периода 11.09.2018 г. до
30.06.2019 г.
Страните сключили и трети договор № 1061/04.05.2018 г. с предмет
разработване и внедряване на WEB базирано приложение мениджърска
система за нуждите на СОК К***, доставка и пускане в експлоатация на
сървър за разработения софтуер, дисков масив с криптиране на информацията
и ексчейнч сървър, съгласно техническо задание - приложение №1 от
договора, и обучение на техническия персонал на възложителя за работа и
поддръжка на разработения софтуер и изградените съоръжения. Цената на
договора била 109 812 лв. с ДДС, платими както следва: 50 % авансово в срок
до пет работни дни от подписване на договора и 50 % в срок до 5 работни дни
след подписването на приемно-предавателен протокол и предоставената от
изпълнителя фактура. Ответното дружество заплатило авансово 54 906 лв. с
ДДС. Договорът бил изцяло изпълнен в срок, за което страните подписали
приемо-предавателен протокол на 31.08.2018 г. На 30 и 31 август 2018 г. било
проведено обучение на персонала на възложителя, за което бил съставен
протокол от 31.08.2018 г. и издадена проформа фактура № 1031/29.08.2018 г.
за остатъка от дължимата сума в размер на 54 906 лв. с ДДС. Плащането
следвало да се извърши не по-късно от 7.09.2018 г., но такова не било
12
извършено.
По проформа фактура с номер 1061/04.05.2018 г. се претендират
следните суми: главница в размер на 54 906 лв. с ДДС и неустойка по т.2 от
раздел XI „Отговорност при неизпълнение“ вр. т.1.2. от раздел VII „Цени и
начин на плащане“ в размер на 5 490.60 лв. за периода от 08.09.2018 г. до
30.06.2019 г.
Преписи от исковата молба и доказателствата, представени с нея, са
изпратени за връчване на „СОК К***“ ЕАД на вписания по партидата на
дружеството в Търговския регистър адрес на управление – гр. Бургас, ул.
„И***“ № 3, ет. 10. Връчителят е отразил в съобщението невъзможността за
връчване на посочения адрес, като по сведения на охраната на сградата
дружеството е непознато на адреса, като не е открито лице, което да получи
съдебните книжа. Въз основа на това, на входната врата на сградата е
залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, но в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК –
изтекъл на 23.08.2019 г. не се е явил представител за получаване на книжата и
в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба съдът е предоставил
възможност на ищеца да подаде допълнителна искова молба, като с молба от
14 октомври 2019 година пълномощникът на „СИСТЕРА Т***“ ЕООД – адв.
А., е заявил, че поради липсата на отговор в срока по чл. 367 ГПК няма да
прави изменения и допълнение по предявената искова молба.
С определение № 1331 от 4 ноември 2019 година съдът на основание чл.
374 ГПК е предявил проект за доклад по делото, който в първото съдебно
заседание е изменен съобразно уточненията от адв. А..
За насроченото на 2-ри декември 2020 г. открито съдебно заседание
освен до адреса на управление на дружеството призовка е изпратена и на
адрес за кореспонденция в гр. София така, както е посочен в последния от
трите процесни договори - договор № 1061 от 04.08.2018 г., но връчването е
било невъзможно поради непълнота на адреса, съгласно извършеното
удостоверяване от връчителя.
В проведените открити съдебни заседания на 02.12.2019г. и на
16.12.2019 год. не се е явил представител на ответника, като съдът е
приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
13
С Определение № 214 от 20.02.2020 год. съдът е оставил без уважение
съдържащото се в молбата ответника искане да се отмени дадения ход по
същество по т. д. №345/2019 год. по описа на БОС и връщането му във фаза
по размяна на съдебни книжа. Срещу определението е била подадена частна
жалба, която е оставен от Апелативен съд – Бургас без разглеждане с
определение № 281 от 18.05.2020 г. по ч. т. д. № 88/2020 г., потвърдено с
определение № 406/15.10.2020 год. по ч. т. д. № 1394/2020 г. на ВКС, по
съображение, че от ответника не е налице искане чл. 64, ал. 2 ГПК за
възстановяване на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК.
При липсата на надлежно искане за възстановяване на срока, в
изпълнение на задълженията си Бургаски апелативен съд извърши проверка
за допуснати процесуални нарушения относно връчването на съобщения и
призоваването, които да са препятствали участието на въззивника в
първоинстанционното производство, като от данните по делото се установява
следното:
По подадената на 13 януари 2020 г. молба от въззивника – ответник
„СОК К***“ ЕАД и за изясняване на твърденията за злоупотреба с права от
страна на „СИСТЕРА Т***“ ЕООД, на основание чл. 253 ГПК съдът е
отменил определението си от 16.12.2019 г., с което е приключено съдебното
дирене и указал възможността за представяне на доказателства за
установяване на твърденията за нередовност на връчването на кинжата. В
изпълнение на указанията с молба от 27 януари 2020 година е поискано
събирането на гласни доказателства. В проведеното на 3 ти февруари 2020 г.
съдебно заседание е допуснат до разпит водения свидетел – Т.М., от чиито
показания се установява, е работи като главен експерт „вътрешна сигурност и
контрол“ при „СОК К***“ ЕАД. Посочил е, че в офисът на дружеството в гр.
Бургас, ул. „И***“ № 3 няма постоянно представител, няма пощенска кутия.
В сградата се осъществява 24 – часов пропускателен режим с жива охрана на
единствения вход, но дружеството няма уговорка с охраната за получаване и
предаване на съобщения. Свидетелят посещава понякога офиса, но не е
забелязал залепени съобщения.
От така депозираните показания, наред с надлежно извършеното
удостоверяване от връчителите за невъзможността на адреса на управление и
тоз – за кореспонденция, да се връчват съобщения и призовки, както и от
14
надлежно удостовереното залепяне на съобщенията по чл. 47, ал. 1 ГПК се
налага изводът, че връчването на книжа и съобщения за „СОК К***“ ЕАД в
първоинстанционното производство е осъществявано съобразно изискването
на чл. 50, ал. 4 ГПК. В тежест на дружеството е да осигури възможността за
получаването им на вписания в ТР адрес на управление, за което не е била
положена грижата на добрия търговец. В заключения БАС приема, че липсва
допуснато от първоинстанционния съд нарушение при извършване на
преценката за настъпила преклузия за въззивника – ответник по смисъла на
чл. 370 ГПК.
Предвид горното в предмета на делото съдът следва да разгледа
предявените искове с оглед представените от ищеца доказателства в
изпълнение на надлежно извършеното разпределение на доказателствената
тежест с определението по чл. 374 ГПК, от анализа на които се установява
следното:
Страните са сключили договор № 47/12.01.2018 г., съгласно който
„СОК К***“ ЕАД, като абонат, възложил на изпълнителя „СИСТЕРА Т***“
ЕООД да извършва абонаментно сервизно обслужване на оборудване,
закупено и експлоатирано от абоната, посочено в приложение № 1.
Годишният абонамент бил платим на равни месечни вноски от по 2 984.64 лв.
с ДДС на 10-то число на следващия месец.
Видно от приложения договор № 47/12.01.2018 г. – чл. 2.2 изпълнителят
е следвало да извършва годишно минимум един профилактичен преглед на
оборудваната и комуникационна структура, което включва профилактика и
upgrade на софтуеъра и се извършват при абоната. Дейностите по
абонаментното обслужване са прецизирани в разпоредбите на чл. 2.3 – 2.6, за
извършването на които съгласно чл. 2-7 от договора е следвало да издава
протокол в два еднакви екземпляра – за всяка страна по договора.
Въпреки изрично указаната доказателствена тежест, разпределена
съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, въззиваемият - изпълнителя „СИСТЕРА Т***“
ЕООД, не е представил по делото нито един протокол, предвиден в договора
като начин на удостоверяване на извършването на дейностите по чл. 2 от
същия договор. Представени са издадените фактури №,№ 817/01.11.2018 г.,
837/03.12.2018 г., 849/02.01.2019 г., които обаче не доказват изпълнението по
договора и не представляват основание за заплащане на претендираните
15
месечни вноски. От момента на сключването на договора – 12.01.2018 г., до
датата на издаване на последната фактура е изминал период от една година, в
рамките на който и съгласно чл. 2.2 от договора изпълнителят е следвало
извърши минимум един път дейностите по профилактика, за което е следвало
и да издаде протокол в два екземпляра, съгласно чл. 2.7 от договора. Предвид
изрично уговорената форма за доказване по договора и при липсата на
представени протоколи, следва да се приеме, че въззиваемият - ищец
„СИСТЕРА Т***“ ЕООД не е доказал изпълнение по договор № 47/12.01.2018
г. Не са представени и доказателства изпълнителят да е уведомил или
поканил възложителя да приеме работата съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, поради
което не е налице произтичаща от чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция за приемане
на работата по възложените дейности, поради което по делото не е доказано
възникването на задълженията на въззивника като възложител по чл. 266, ал.
1 ЗЗД да заплати претендираните вноски до края на едногодишния период по
договора за минимално възложения обем от дейности – чл. 2.2.
Съответно, не се доказват и възникване на акцесорното задължение за
заплащане на неустойка по чл. 5.2 вр. чл. 4.1 от договора общо в размер на
65 007.25 лв. - по ф-ра № 817/01.11.2018 г. за периода от 11.11.2018 г. до
30.06.2019 г. (за 232 дни) в размер на 24 928.40 лв.; по ф-ра № 837/03.12.2018
г. за периода от 11.12.2018 г. до 30.06.2019 г. (за 202 дни) в размер на
21 704.90 лв.; по ф-ра № 849/02.01.2019 г. за периода от 11.01.2019 г. до
30.06.2019 г. (за 171 дни) в размер на 18 373,95 лв., от които по делото се
търси част в размер на 13 000 лв., порази което и този иск е недоказан и
неснователен.
Между страните е сключен втори договор № 1050/19.01.2018 г., с
предмет доставка на необходимото оборудване и изграждане на Електро и
КИП и А на обект „Довеждащ водопровод и технологични съоръжения за
термална вода от тръбен кладенец Р 70 край с. Близнаци” с оборудване
Сименс и интегриране към BMS на ДОЛ Радуга на базата на количествено
стойностна сметка - Приложение № 1 от договора (етап 1) и инсталация на
доставено оборудване и пускане в експлоатация (етап 2). Срокът на договора
бил съгласно линеен график, приложен към исковата молба. Цената на
договора била в размер на 353 247.50 лв. с ДДС, от които: 248 992.95 лв. с
ДДС за етап 1 и 104 254.54 лв. с ДДС за етап 2, платими за всеки етап както
16
следва: 50 % авансово в срок до пет работни дни от подписване на договора,
40 % в срок от 5 работни дни след подписването на приемно-предавателен
протокол за съответния етап, остатъкът от 10 % в срок до тридесет дни от
датата на приемо-предавателния протокол за въвеждане в експлоатация.
Видно от представените по делото и подписаните от страните приемо-
предавателни протоколи от 27.07.2018 г. и от 23.08.2018 г., и от акт 1 от
23.08.2018 г., съгласно образец 19 етап 1 е бил изцяло завършен в срок на
23.08.2018 г. В срок били извършени строително-монтажни работи, подробно
описани в Количествено-стойностна сметка, но неактувани работи на
стойност в размер на 46 726.40 лв. с ДДС, като поради липсата на плащане
съгласно условията на раздел VIII от договора етап 2 не бил завършен.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане съгласно условието на
чл. 1, т. 1.2 от раздел VIII следва да се приеме, че въззивникът като кредитор
е в забава и са налице предпоставките на чл. 96 ЗЗД, според които следва да
понесе последиците от забавата си – респективно – да заплати частично
престираното изпълнение по етап 2, от което задължение същият не се
освобождава, предвид липсата на доказателства за забава от страна на
въззиваемия като изпълнител.
За задълженията въззиваемият – ищец е издал фактура № 725/01.02.2018
г. и получил авансово плащане за двата етапа в размер на 50 % от цената -
176 623.75 лв. с ДДС. За етап 1, след приспадане на авансовото плащане от
124 496.47 лв. с ДДС за етап 1 (50 % от стойността му), за въззивника –
ответник е възникнало задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати сумата
95 220.94 лв. в срок от 5 работни дни след доставката и издаване на фактурата
(40 % от стойността му), по издадената и изпратена проформа фактура с
номер 1030/23.08.2018 г., което задължение не е изпълнено.
Страните сключили и трети договор № 1061/04.05.2018 г. с предмет
разработване и внедряване на WEB базирано приложение мениджърска
система за нуждите на „СОК К***“ ЕАД, доставка и пускане в експлоатация
на сървър за разработения софтуер, дисков масив с криптиране на
информацията и ексчейнч сървър, съгласно техническо задание - приложение
№1 от договора, и обучение на техническия персонал на възложителя за
работа и поддръжка на разработения софтуер и изградените съоръжения.
Цената на договора е 109 812 лв. с ДДС, платими както следва: 50 % авансово
17
в срок до пет работни дни от подписване на договора и 50 % в срок до 5
работни дни след подписването на приемно-предавателен протокол и
предоставената от изпълнителя фактура. Ответното дружество заплатило
авансово 54 906 лв. с ДДС. Изпълнението на възложеното по договора се
установява от представените и подписани приемо-предавателен протоколи, с
което и на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за въззивника е възникнало
задължението за плащане по договора. На 30 и 31 август 2018 г. било
проведено обучение на персонала на възложителя, за което бил съставен
протокол от 31.08.2018 г. и издадена проформа фактура № 1031/29.08.2018 г.
за остатъка от дължимата сума в размер на 54 906 лв. с ДДС. Плащането
следвало да се извърши не по-късно от 7.09.2018 г., но такова не било
извършено. По проформа фактура с номер 1061/04.05.2018 г. за въззивника е
възникнало на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД задължение за заплащане на
следните суми: главница в размер на 54 906 лв. с ДДС и неустойка по т.2 от
раздел XI „Отговорност при неизпълнение“ вр. т.1.2. от раздел VII „Цени и
начин на плащане“ - в размер на 5 490.60 лв. за периода от 08.09.2018 г. до
30.06.2019 г.
Въз основа на гореизложеното се налага от правна страна изводът, че
въззивната жалба е частично основателна, поради недоказването на
предпоставките по чл. 266, ал. 1 вр. чл. 264 ЗЗД за заплащане на
претендираните суми по договор № 47/12.01.2018 г., в която част предвид
различния извод, до който е достигнал първоинстанционния съд, решението
следва да се отмени, като следва да се потвърди в останалата – осъдителна
част, предвид наличието на доказателства за престираното изпълнение като
предпоставка за задължението на въззивника като възложител да плати
уговореното възнаграждение.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, претенцията
претенцията на въззиваемия за репариране на сторените разноски е
основателна съразмерно на уважената част от предявените искове. Съгласно
чл. 36 ЗАдв възнаграждението следва да се определи в справедлив размер
съобразно фактическата и правна сложност, обоснована с обективното и
кумулативно съединяване на множеството искове и обема от доказателства,
като следва да се съобрази и периода на продължителност на делото,
наложила се във връзка с процесуалния спор относно настъпилата преклузия
18
за въззивника – ответник по чл. 370 ГПК, да предяви в срока по чл. 367, ал. 1
ГПК всички свои възражения и да представи доказателствата за тях, като е
изгубил възможността да стори това на по-късен етап от делото.
Във връзка с горното, съдът намира, че подадената частна жалба на
основание чл. 248, ал. 3 ГПК е неоснователна. Присъдените за първата
инстанция разноски следва да се намалят само с оглед преценката за
неоснователност на исковете за заплащане на суми по договор №
47/12.01.2018 г. – до размера от 25 862.41 лв. Правилно в тази връзка с
обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК е отчетена липсата на
възражение до приключване на устните състезания, като следва да се
съобразят изложените по-горе изводи относно редовното призоваване на
въззивника съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК.
Своевременно обаче Пред въззивната инстанция е въведено
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от 9 800 лв., което е и основателно, предвид предоставената
правна помощ в рамките на изготвения отговор по въззивната жалба и
осъщественото процесуално представителство само в едно съдебно заседание
пред настоящата инстанция. Адвокатското възнаграждение съобразно това
следва да се намали до размера от 6 853.43 лв., представляващ минималното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, увеличено с 30 %.
Съответно за настоящата инстанция на въззиваемия е дължимо съразмерно
възнаграждение за сумата от 6 049.23 лв.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба, претенцията на
въззивника за репарация на сторените по настоящото дело разноски е
основателна за сумата от 425.84 лв., представляваща част от заплатените за
въззивното производство държавни такси, съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК и платежните документи, удостоверяващи
плащането им.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45 от 10 март 2021 г., постановено по т. д. №
19
345/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд В ЧАСТТА, с която „СОК
К***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„И***“, № 3, ет. 10, представлявано от Н.Г.Н. чрез адв. Б. Ч. от АК – Бургас, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Х***“ № 32, ет. 2 Е ОСЪДЕНО да заплати на
„СИСТЕРА Т***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „В***“ № 99, вх. В, ет. 2, ап. 34, представлявано от управителя
В.П.Б., чрез адв. К. А., АК - София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „С****“
№ 24, ет. 3, офис 7, сумата, представляваща разликата над размера от
165 139.63 лв. до размера от 187 093.55 лв., която разлика представлява
сбора от сумата 8 953.92 лв. с ДДС – главница по фактури №№ 817/01.11.2018
г., 837/03.12.2018 г., 849/02.01.2019 г и сумата 13 000 лв. – частичен иск за
неустойка от общо 65 007.25 лв. претендирани по договор № 47/12.01.2018 г.,
заедно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 08.07.2019 год. до датата на окончателното й изплащане, като и в
частта, с която в полза на „СИСТЕРА Т***“ ЕООД са присъдени сторените от
това дружество деловодни разноски пред първоинстанционния съд над
размера от 25 862.41 лв. до присъдения размер от 29 300.60 лв. като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СИСТЕРА Т***“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В***“ №99, вх. В, ет. 2, ап.
34, представлявано от управителя В.П.Б., чрез адв. К. А., АК - София, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „С****“ № 24, ет. 3, офис 7 против „СОК К***“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „И***“,
№ 3, ет. 10, представлявано от Н.Г.Н. чрез адв. Б. Ч. от АК – Бургас, с адрес:
гр. Бургас, ул. „Х***“ № 32, ет. 2 искове за сумата, представляваща
разликата над размера от 165 139.63 лв. до размера от 187 093.55 лв. ,
която сума представлява сбор на претендираната сумата 8 953.92 лв. с ДДС –
главница по фактури № 817/01.11.2018 г., № 837/03.12.2018 г. и №
849/02.01.2019 г., както и сумата 13 000 лв. – частичен иск за неустойка от
общо 65 007.25 лв., претендирани по договор № 47/12.01.2018 г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
08.07.2019 год. до окончателното й изплащане, като недоказани и поради това
- неоснователни.
20
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 10 март 2021 г., постановено по т.
д. № 345/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд в останалите части, в
които е обжалвано.
ОСЪЖДА „СОК К***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „И***“, № 3, ет. 10, представлявано от Н.Г.Н. чрез
адв. Б. Ч. от АК – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Х***“ № 32, ет. 2 да
заплати на „СИСТЕРА Т***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „В***“ № 99, вх. В, ет. 2, ап. 34, представлявано
от управителя В.П.Б., чрез адв. К. А., АК - София, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „С****“ № 24, ет. 3, офис 7 сторените пред въззивната инстанция
деловодни разноски в размер на 6 049.23 лв. (шест хиляди, четиридесет и
девет лева и 23 ст.) част от заплатено адвокатско възнаграждение, след
намаляването му на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и съразмерно на уважената
част от исковете .
ОСЪЖДА „СИСТЕРА Т***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „В***“ № 99, вх. В, ет. 2, ап. 34,
представлявано от управителя В.П.Б., чрез адв. К. А., АК - София, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „С****“ № 24, ет. 3, офис 7 да заплати на „СОК
К***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„И***“, № 3, ет. 10, представлявано от Н.Г.Н. чрез адв. Б. Ч. от АК – Бургас, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Х***“ № 32, ет. 2 сумата 425.84 лв. (четиристотин,
двадесет и пет лева и 84 ст.), представляваща част от заплатените държавни
такси във въззивното производство, съразмерно на частта, за която е
основателна въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК,
подадена от „СОК К***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „И***“, № 3, ет. 10, представлявано от Н.Г.Н. чрез
адв. Б. Ч. от АК – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Х***“ № 32, ет. 2 против
постановеното на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 260312 от по т.
21
д. № 345/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22