№ 1061
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500406 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на ответника Н. Р. К.
срещу Решение на СГС, І-10 състав от 29.10.2021г. по гр.д.№ 1147/2018г., с
което е отхвърлен главният иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД и е уважен евентуалният
по чл. 31, ал. 1 ЗЗД , като е унищожен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане , сключен с нотариален акт №
175, том1, рег.№ 6721, дело № 158/2008г. на нотариус Ц. С., СРС, като
сключен от прехвърлителя Ц. А. К. без да разбира свойството и значението на
постъпките си.
Въззивникът Н. Р. К. иска атакуваното решение да бъде обезсилено, а
производството по делото - прекратено, като твърди, че атакуваното от него
решение е недопустимо. Счита, че не е налице абсолютна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск към момента на образуването
на делото – процесуалната дееспособност на ищцата Ц. А. К.. Процесуалната
правоспособност дефинира като призната от закона способност на
правоспособно лице да извършва валидни процесуални действия,
респективно лично спрямо него да се предприемат такива действия. Исковата
1
молба била подадена на 26.01.2018г. от Ц. А. К., чрез адв. Д. П.. В самата
молба било описано, че ищцата страда от продължително влошаване на
психичното състояние с тридесет годишна давност и наличното състояние е
довело до психотично мотивирано поведение, което създава опасност за
близките и за нея самата. В същата молба се твърдяло, че ищцата страда от
психични заболявания и не може да ръководи действията си. На 06.03.2018г.
постъпила нова молба от адвокат П., с която е представено пълномощно от
ищцата К. за него, като с молбата е уведомил съда за заведеното от втората
ищца С.И. иск за поставяне под запрещение на Ц. А. К.. Счита, че
предявените искове от ищцата са недопустими, доколкото липсва абсолютна
процесуална предпоставка за упражняването на правото ни иск – процесуална
дееспособност на ищцата. Твърди, че същата е процесуално недееспособна,
тъй като пълномощника и твърди сам в исковата молба, че тя не разбира
значението на действията си и на предприетите процесуални действия.
Твърди, че по същата причина всички извършени от тази ищца процесуални
действия са недействителни, включително и упълномощаването на адв. П..
Счита, че първоинстанционния съд не е предприел необходимите
процесуални действия да укаже на ищцата, че иска следва да се предяви от
нейния настойник или попечител или да и назначи особен представител, а
също и да спре производството на основание чл. 229 ал.1 т.3 от ГПК.
Действията на ищцата не можели да бъдат валидирани с обратна сила, тъй
като тя починала на 05.03.2018г. Счита, че последващото конституиране на
нейните наследници няма действие, след като искът не е бил редовно
предявен и липсва валидно възникнало процесуално правоотношение.
Счита също така, че ищцата С. Н. И., посочена в исковата молба, като
единствен наследник и жив роднина на ищцата , също не е имала право да
предяви иска, тъй като не е процесуално легитимирана да предяви чужди
права и няма правен интерес от предявяването на иска.
Моли въззивния съд да обезсили постановеното решение, като
недопустимо и да прекрати производството по подадената искова молба.
Въззиваемите С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. оспорват въззивната жалба на
ответника. Твърдят, че съда е ограничен да се произнесе само по наведените
основания за недопустимост на решението, а не и по неговата правилност,
след като няма жалба в тази част. Подали са насрещна въззивна жалба срещу
2
решението в частта, с която искът им по чл. 26, ал.2 ЗЗД е отхвърлен, като
твърдят, че в хипотеза, като установената в атакуваното решение, когато
сделката е сключена от формално дееспособно лице, което към датата на
сключването и трайно не е могло да разбира свойството и значението на
постъпките си по причина душевна болест или старческо слабоумие, липсва
съгласие т.е. сделката е нищожна, а не унищожаема.
Ответникът оспорва насрещната въззивна жалба.
В откритото с.з. жалбоподателят -ответник, редовно призован не се
явява и не се представлява.С писмено становище поддържа подадената
жалба. Представя списък на разноските.
Жалбоподателите по насрещната въззивна жалба, представлявани от
адв. П., оспорват жалбата и молят решението за бъде потвърдено.
Претендират разноски по представен списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Доколкото въззивния контрол е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания от страна на жалбоподателя, настоящата инстанция следва да
ограничи въззивната проверка до валидността и допустимостта на решението,
а тъй като не се изложени оплаквания за неговата неправилност от
първоначалния жалбоподател не следва да се произнася по такава.
Единствено съдът следва да разгледа оплакването в насрещната
въззивна жалба за неправилност на постановеното решение.
По допустимостта на иска и надлежната процесуална легитимация на Ц.
А. К.:
Към момента на предявяване на иска ищцата Ц. К. е била процесуално
дееспособна и е можела редовно да сезира съда с посочения иск.
Процесуалната дееспособност на лицата е най-общо ограничена от
пълнолетието и поставянето на лицата под пълно или ограничено
запрещение. Първата предпоставка е обективна и се преценя съобразно
възрастта на лицата. Втората, доколкото представлява ограничаване на
дееспособността въз основа на съдебно решение, което действа само занапред
е обусловена от наличието на влязло в сила решение за поставяне на лицето
под запрещение. До момента на влизане в сила на такова решение, лицето
разполага с пълна дееспособност, включително и процесуална такава, макар и
3
това лице да страда от психично заболяване.
При твърденията наведени в исковата молба, че ищцата Ц. К. страда от
психично заболяване, в резултат на което не е в състояние да се грижи за себе
си и за интересите си е следвало първоинстанционният съд да спре
производството и да извърши необходимото за иницииране на производство
по поставяне на ищцата под запрещение, като същевременно спре
производството по делото на основание чл. 229 ал.1 т.3 от ГПК. Тъй като
подадената искова е молба е била в процес на отстраняване на нередовности,
пълномощникът на ищцата е информирал съда с молба от 06.03.2018г., че
срещу ищцата е вече образувано дело за поставянето и под запрещение – гр.д.
№ 14054/2017 по описа на СГС. В срока за отстраняване на нередовности на
исковата молба, ищцата Ц. К. е починала на 05.03.2018г. и производството за
поставянето и под запрещение е било прекратено на 02.04.2018г. На нейно
място са били конституирани наследниците и по закон – ищците С. Н. И., П.
В. П. и К. В. А.. Тъй като ищцата С. Н. И. е била конституирана на друго
основание, като ищца, съдът не е продължил указанията си за посочване а
правен интерес от страна на тази ищца за предявяване на иска по чл. 26 от
ЗЗД.
Изложеното обосновава извода за надлежна процесуална легитимация
на ищцовата страна и съответно за допустимост на постановеното решение.
Въпреки състоянието на ищцата Ц. К. тя е била легитимирана да предяви иск,
доколкото нейната процесуална дееспособност не била надлежно ограничена
с влязло в сила решение по поставянето и под запрещение. Ако не бе
настъпила смъртта и в хода на исковото производство, след евентуалното
поставяне под запрещение, в производството по делото, след възобновяването
му, същата би се представлявала от нейния настойник или съответно
попечител, според вида на запрещението на основание чл. 28 от ГПК. Тъй
като до нейната смърт не се е стигнало до ограничаване на нейната
процесуална дееспособност, то искът е бил надлежно предявен. Съответно,
след смъртта и са конституирани надлежно процесуалните и субституенти и
не е нарушавана активната процесуална легитимация на ищцовата страна.
Без значение са и изложените доводи за липса на правен интерес за
ищцата С. Н. И., тъй като в хода на производството тя е конституирана и на
основание чл. 227 от ГПК.
4
Тъй като доводите във въззивната жалба на ответника касаят
единствено допустимостта на решението, съдът не следва да се произнася по
неговата правилност по жалбата на ответника. Въпреки това, в изпълнение на
задължението си по т. 1 от ТР Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, констатира, че при неговото
постановяване не са нарушени императивни материално-правни норми.
По възражението в насрещната въззивна жалба за неправилност на
решението, поради отхвърляне на главния иск по чл. 26 от ЗЗД и уважаване
на иска по чл. 31ал.1 от ЗЗД:
Решението е правилно в тази си част.
На първо място е наведен довод за нищожност на постановеното
решение, поради липса на воля, тъй като нотариалния акт не е бил подписан
лично от ищцата Ц. К.. От събраните доказателства – съдебно-графическа
експертиза и свидетелските показания на свид. Л. М. се установява по
безспорен начин, че Ц. К. е присъствала пред нотариуса при сключването на
договора и е подписала нотариалния акт собственоръчно. Предвид
изложеното, процесният договор не е нищожен на това основание.
Към момента на постановяване на обжалваното решение, съдебната
практика не е била единна по въпроса дали договорът сключен от формално
дееспособно лице което към момента на сключването му е било в трайна
невъзможност да разбира и ръководи действията си (отговарящо на
критериите за поставяне под запрещение) е нищожен поради липса на
съгласие на основание чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД или унищожаем на основание
чл. 31 ал.1 от ЗЗД. В хода на настоящото производство е прието от ОСГТК,
Тълкувателно решение № 5/30.05.2022г. по т.д.№ 5/20 на ВКС , в което е
прието, че Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а не нищожен.
Като е отхвърлил главния иск на това основание за нищожност и уважил
евентуалния такъв за унищожаване на договора, СГС е постановил
законосъобразно решение.
По основателността на иска: правилно са преценени събраните
доказателства, като е прието, че поставената на Ц. К. диагноза по време на
стационарното й лечение по времето на сключването на договора
5
(„Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен епизод с психотични
симптоми“) обуславя невъзможността на прехвърлителката в момента на
сключване на сделката да разбира свойството и значението на постъпките си,
тъй като психичните й функции са били дълбоко увредени. Прието е въз
основа на заключението на вещото лице, че няма точна информация дали
след първите два психотични пристъпи от 2006 г. и 2007 г. е настъпила
пълноценна ремисия, но е налице информация, че независимо от терапията,
Ц. К. е диагностицирана халюцинаторна продукция с коментиращи и
заповедни сетивни измами. След следващите три хоспитализации през 2008 г.
не е постигната пълноценна ремисия, като след пролетта на 2008 г. трайно не
е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. В периода, в
който е сключена процесната сделка, прехвърлителката е страдала от
психично разстройство, което обуславя недееспособност. На 19.03.2008 г. Ц.
К. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. При този тип заболяване по принцип не се
наблюдава помрачено съзнание, не е задължително когнитивните функции да
са нарушени (памет, интелект, внимание), а определящо е съдържанието на
мисловния процес, Ц. К. е чувала гласове, виждала е предмети и др. Това
според вещото лице изключва възможността едно лице да разбира свойството
и значението на постъпките си, особено що се отнася до конкретния случай.
При тези констатации, първонистнационният съд е направил правилен
извод за наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 31 ал.1 от
ЗЗД, а именно, че към момента на сключването на процесния договор той е
сключен от дееспособно лице, като то при сключването му е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си,
следователно същият е унищожаем и следва да бъде постановено неговото
унищожаване.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На жалбоподателя Н. Р. К. не следва да се присъждат разноски поради
неоснователността на жалбата му.
На ответниците по жалбата С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. следва да се
присъдят разноски за адвокатска защита в размер на 1500лв. Заплатеното от
6
тях възнаграждение е в размер на 3000лв. , като в договора а правна помощ е
записано, че то е общо за защита по жалбата и за защита по насрещната
въззивна жалба. Тъй като насрещната въззивна жалба е неоснователна,
разноските следва да се присъдят в половин размер.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 29.10.2021г. по гр.д.№ 1147/2018г. на
СГС, І-10 състав, с което е отхвърлен предявения главен иск по чл. 26, ал.2
пр. 2 от ЗЗД, предявен от С. Н. И. ЕГН **********, П. В. П. ЕГН **********
и К. В. А. ЕГН**********, като правоприемници на починалата в хода на
производството ищца Ц. А. К. ЕГН ********** срещу Н. Р. К. ЕГН
********** и е уважен евентуалният иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД , като е
унищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане , сключен с нотариален акт № 175, том1, рег.№ 6721, дело
№ 158/2008г. на нотариус Ц. С., СРС, като сключен от прехвърлителя Ц. А. К.
без да разбира свойството и значението на постъпките си.
ОСЪЖДА Н. Р. К. ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“, блок ***, вх.
*, ет.*, ап. ** да заплати на С. Н. И. ЕГН ********** от с. ***, общ. ***, ул.
„***“№ **, П. В. П. ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № **, ет.*, ап. ** и
К. В. А. ЕГН********** от гр. *** ж.к. „***“ бл. ***, вх. *, ет.*, ап. ** сумата
1500лв.(хиляда и петстотин лева) разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на странит
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7