О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2207 13.11.2018 г.
Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав
На тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1370 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1348 от 21.06.2018г. постановено
по гр.д.№786 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е разрешен спор по
чл.127, ал.2 СК между С.С.М. *** и Я.С.С. ***, като са постановени следните
мерки, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката
и личните отношения с малолетното им дете Боян Стефанов М.:
Упражняването на родителските
права спрямо детето е предоставено на майката, при която е определено и
местоживеенето на детето. На бащата е определен режим на лични отношения с
детето, както следва: 1/ до навършване на шестгодишна възраст- всяка първа и
четвърта събота от месеца от 10ч. до 18ч., без присъствието на майката; десет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и на
рождения му ден за времето от 17,30ч. до 19,30ч.; 2/ след навършване на
шестгодишна възраст - всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца от 10ч.
на съботния ден до 17ч. на неделния ден, с преспиване в дома на бащата, в
рамките на който режим да се осъществяват и личните контакти на бабата по
бащина линия; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; всяка четна година по време на Коледните празници и вряка нечетна
година по време на Новогодишните празници; в деня, следващ рождения ден на
детето, за времето от 17,30ч. до 20,30ч., а ако е почивен ден- от 10ч. до 17ч.
Бащата е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от 12.03.2018г. до настъпването на основания за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й плащане, като искът за издръжка е отхвърлен за
горницата над уважения размер до претендирания от 450 лв. месечно. Бащата е
осъден да заплати на детето и сумата от 1265 лв. неплатена издръжка за периода
от 9.05.2017г. до 12.03.2018г., ведно със законната лихва от 12.03.2018г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над уважения
размер до претендирания от 4500 лв.
С оглед изхода на детето М. е
осъден да заплати държавна такса в размер на 338 лв.
Решението е съобщено на страните както
следва: на С.М.- на 9.07.18г.; на Я.С.-***- на 3.07.18г.
На 24.07.2018г. срещу решението е
постъпила въззивна жалба от адв.В.П. като пълномощник на С.М.. С нея решението
е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението на районния съд е
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и в драстично противоречие със съдебната
практика. Според него съдът подходил формално и повърхностно при решаването на
делото.
На първо място са изложени
оплаквания, че въззивникът бил лишен от възможността да организира защитата си
по делото и да представи необходимите доказателства за установяване на тезата
му. Съдът отказал да отложи делото въпреки наличието на всички предпоставки за
това, включително смяна на процесуалния представител на страната и необходимост
от запознаване с материалите по делото, наред с доказателства за заболяване на
въззивника. Поради това и въпреки засиленото служебно начало не били събрани
необходимите доказателства за установяване интересите на детето. В разрез с
разпоредбата на чл.59, ал.6 СК не било проведено изслушване на родителите,
което не можело да бъде заместено от повърхностното изслушване по повод
производството по привременните мерки. Въззивникът не бил предварително
запознат с доклада на Д“СП“, но въпреки това съдът го приел. Въззивникът също
така бил лишен от възможност да вземе становище по изменението на иска за
издръжка, прието в негово отсъствие, както и от възможността да вземе становище
по новия доклад по делото, направен в с.з. на 22.05.18г. така били нарушени
интересите на въззивника и детето на страните.
На второ място са изложени
оплаквания за липса на доказателства, които да обосновават решението на БРС,
което според въззивника е немотивирано. Липсвал изцяло анализ на родителския
капацитет на страните. При наличието на два социални доклада, същите не
съдържали информация за емоционалната връзка между бащата и детето. Въведени са
оплаквания, че социалните работници тотално игнорирали от социалното проучване
бащата и връзката му с детето, което било в нарушение на „Указанията за
изготвяне на социален доклад до съдебен орган при спор относно упражняването на
родителски права, режим на лични контакти, разрешение за излизане в чужбина“, утвърдени
от ДАЗД и АСП. Липсвала и информация относно отработването на регистрираните
сигнали до ОЗД- Созопол, касаещи липсата на съдействие от страна на майката,
възпрепятстване на контактите на бащата с детето. От тях щяло да стане
очевидно, че бащата изобщо не бил допуснат от социалните до детето, не било
взето предвид неговото становище и поведението на майката било описано
абсолютно безкритично. От ДАЗД неколкократно установявали нарушения в работата
на ОЗД- Созопол, давани били указания по повод компрометирани социални доклади
по дела между страните, но последните отново не били изпълнявани. Намира, че
ОЗД не са направили необходимото, което ги компрометирало и правело изложеното
от тях тенденциозно и невярно. От социалния доклад от 8.06.17г. било видно, че
още преди произнасянето на съда по ЗЗДН, в нарушение на ЗЗД и ППЗЗД ОЗД-
Созопол реално отказал да съдейства на бащата, като не му била предоставена
законовата възможност да бъде включен в социалната услуга. Сочи, че жалбите от
бащата и бабата на детето по бащина линия не били отразени в докладите, нямало
и отговори на всички жалби и сигнали. Счита, че цялостната дейност на ОЗД-
Созопол била насочена към ограничаване участието му в каквито и да било форми
на социални услуги и съдействие в отношението му с детето, което реално водело
до отчуждаването на последното. Според него от установяването на тези
обстоятелства щял да се направи извод за възпитателските качества на родителите.
Изводът на съда че „категорично следва да се отдаде предпочитание на Я.С.“,
което се налагало поради възрастта и емоционалното развитие на детето, бил
клиширан, не намирал опора в указанията на ВКС и закона. Този извод бил
направен при липса на доказателства за отношенията между бащата и детето, при противоречие между показанията на бабите
на детето, които следвало да бъдат преценени в съвкупност с всички останали данни,
включително за наличието на сигнали до социалните за възпрепятстване отношенията
между бащата и детето, установеното в социалната услуга и другите допуснати
свидетели. При наличието на противоречиви данни за доходите на бащата в двата
социални доклада съдът не си направил труда да ги изясни, а увеличил издръжката
без да мотивира становището си и при липса на доказателства за имотно
състояние. По-нататък са изложени оплаквания, че от приетите доказателства във
връзка с твърденията за осъществено домашно насилие, съдът не извел необходимия
анализ дали този акт се е отразил на емоционалната връзка дете- родител. В тази
връзка са изложени аргументи за наличие на противоречие между служебната
бележка от ЦОП, данните от социалните доклади и обясненията на майката.
Анализирана е доказателствената стойност на служебната бележка, която според
въззивника не е допустимо и коректно доказателство. На следващо място е
посочено, че никъде в решението не било анализирано изключително важното
обстоятелство, че за възрастта си детето не следвало да има никакви говорни
проблеми, като майката и институциите /социалните, ЦОП/ не предприели нищо за
осигуряване логопед на детето, а това било съществено обстоятелство по смисъла
на §1, т.5 от ППЗЗД- „пренебрегване“. Анализирани са и доказателствата във
връзка със здравословното състояние на детето, като се акцентира, че съдът не
обсъдил становището на въззивника за това, че детето не може да пътува поради
„фебрилитет“, както и останалите му доводи, изложени в писмената защита.
Същевременно се изтъква, че в социалния доклад по данни на майката детето е здраво,
без данни за специални потребности и нужди.
На трето място са изложени доводи
във връзка с оплакванията на въззивника за неправилност на решението. Отново се
изтъква, че решението е постановено при дефицит на доказателства, а освен това
според въззивника дори въз основа на приетите, но необсъдени доказателства,
съдът следвало да достигне до различно решение. Анализирани са обстойно всички
събрани по делото доказателства, процесуалното поведение на въззиваемата, което
според въззивника било индиция за нагласата ѝ да препятства отношенията
му с детето. Изтъква се, че при преценката на кого от родителите да предостави
упражняването на родителските права съдът не бил обсъдил пола и възрастта на
детето, по-добрите възможности за развитие на детето като семейна и социална
среда, по-добрите училища и достъпна среда след основното образование. Необоснован
бил и в противоречие с констатацията на съда, че не трябва да се омаловажава
ролята на бащата, постановения ограничен режим на лични отношения, макар към
момента да не са налице пречки за ограничаване на контактите на неотглеждащия
родител. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на
въззивника, цитирана е съдебна практика.
На следващо място са изложени
оплаквания във връзка с определената издръжка. Не било ясно мотивирано защо за
издръжката на детето, което било здраво и липсвали други съпътстващи разходи,
например за транспорт, били необходими 350 лв. Не били отчетени възложените на
бащата неимоверни разходи за пътни, хотели, престой във връзка с отредените му
няколко часа лични срещи с детето. Акцентира на това, че пътуването до дома на
бащата в Пловдив с нов лек автомобил би бил спестил тези разходи, като
същевременно това би дало възможност детето да познава дома на неотглеждащия го
родител и разширеното семейство, а това според въззивника е пряко свързано с
най-добрия интерес на детето, дефиниран в §1, т.5 ЗЗД и ППЗЗД.
Моли решението да бъде отменено и
вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което предявените от
въззивника искове бъдат уважени, както следва: родителските права да бъдат
предоставени на бащата, като се определи режим на лични отношения на майката с
детето, подробно описан в жалбата, а майката да бъде осъдена да заплаща
издръжка на детето в размер на 150 лв. месечно. При условията на евентуалност,
ако родителските права бъдат предоставени на майката, бащата да бъде осъден да
заплаща на детето издръжка в размер на 150 лв., а режимът на лични отношения да
бъде реципрочен на поискания за майката и съобразен с гр.д.№6061/17г. на БРС,
но във формата на първа и четвърта седмица от месеца за седмичния режим. Претендира разноски по делото.
Направени са доказателствени
искания: за разпит на двама свидетели; за изискване на досието на детето от
ОЗД- Созопол, а от ЦОП- Созопол на протоколите за проведените срещи с детето по
социалната услуга и междинните или крайните доклади към нея; да се изиска от
личния лекар на детето, или да се издаде съдебно удостоверение, за снабдяване с
етапна епикриза от личния лекар на детето; да се изиска от ОЗД „Здравец“
Созопол депозирано от бащата заявление от м.ноември 2017г., ведно със
становището на градината ако има такова; за допускане на съдебно психологична
експертиза на детето. Тези искания са мотивирани с препращане към разпоредбите
на чл.266, ал.2 и 3 ГПК.
Приложени са и 9 бр. документи,
изброени в края на жалбата, за които няма направено искане за приемане като
доказателство към делото, нито са посочени обстоятелствата, поради които се
представят пред въззивната инстанция.
По делото своевременно е постъпил
отговор от страна на въззиваемата Я.С.. Същата оспорва жалбата като
неоснователна, както и твърденията в нея. Счита, че районният съд не е допуснал
сочените от въззивника процесуални нарушения, не е лишил страните от правото на
защита, разгледал е задълбочено поотделно и в съвкупност всички събрани по
делото доказателства, направил е правилни правни изводи и е постановил
обоснован, мотивиран, правилен и законосъобразен съдебен акт. Развити са
подробни съображения в подкрепа на становището на въззиваемата, че правилно районният
съд не е отложил делото по искане на въззивника, тъй като приложения болничен
лист не е отговарял на изискванията на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза, а от друга страна са липсвали доказателства за служебна
ангажираност на новоупълномощения адвокат на въззивника. Въззивникът бил
уведомен за проекто-доклада на съда, допуснал е доказателствата, включително
свидетелите, уведомил е въззивника за последиците ако не води допуснатите
свидетели. Въпреки дадените му указания въззивникът не взел становище по доклада
на съда и не предприел извършването на каквито и да било процесуални действия.
Твърди се също, че процесуалното поведение на въззивника във водените между страните
производства е сходно, същият злоупотребява с процесуалните си права и бави
делото чрез неоснователна смяна на адвоката, чести боледувания и пр. На
следващо място се сочи, че предвид липсата на процесуални нарушения от страна
на съда цитираната в жалбата съдебна практика по този въпрос е неотносима. Не
била нарушена и разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК, тъй като съдът изслушал
страните в с.з. на 16.03.18г.
На следващо място въззиваемата
намира за неоснователни оплакванията за липса на доказателства, които да
обосновават съдебното решение и за неговата немотивираност. Сочи се, че са
приети всички представени писмени доказателства от въззивника, налице е
произнасяне по всички доказателствени искания на въззивника, поради което
намира за несериозно оплакването, че делото не е попълнено с доказателства.
Изложени са доводи, че въззивникът е подложил на натиск служителите от
социалните служби и детската градина, обсипва ги с безчетни становища, сигнали,
искания и прочее оплаквания от тяхната работа, под заплаха, че е журналист,
като по този начин се стреми да ги принуди да не изпълняват задълженията си по съвест
и убеждение, а да обслужват неговите интереси. Акцентира, че тези жалби са
неоснователни, понеже не е имало конфликт между страните. Неоснователни според
нея са и твърденията на въззивника, че той и разширеното му семейство били
лишени от участие в различни форми на социална услуга, както и от информация за
детето. Развити са подробни съображения.
Във връзка с определения режим на
лични отношения между бащата и детето се сочи, че той /наред с режима на бабата
по бащина линия/, разгледано като почивни дни в края на седмицата, е по-широк
отколкото този на майката и бабата по майчина линия. Оспорва твърденията в
жалбата във връзка с представен заложен билет, като сочи, че е направила това
по искане на въззивника, понеже парите не им стигали. В тази връзка изтъква, че
при съвместното си съжителство страните нямали семеен бюджет, понеже
въззивникът покривал само своите разходи, настоявал сметките и консумативите за
жилището да се поделят от двамата, а тя следвало да покрива всички свои и на
детето разходи със средствата от майчинството и такива, с които е била
подпомагана от майка си. В заключение са развити подробни съображения в
подкрепа на становището на въззиваемата, че в интерес на детето е упражняването
на родителските права да бъде предоставено на нея, местожителството на детето
да бъде определено при нея, а на бащата да се определи подходящ режим на лични
отношения с детето. Моли решението да бъде потвърдено, а жалбата да се остави
без уважение, като ѝ се присъдят разноски.
Противопоставя се да бъдат приети
нови писмени доказателства като преклудирани. Не възразява да бъде прието
удостоверението за доходите на въззивника. Намира листовката с описания на
автомобил за неотносима, понеже не кореспондира с предмета на правния спор.
Сочи, че в случай, че бъдат допуснати свидетели на въззивника, с оглед
осигуряване на равнопоставеност да ѝ бъдат допуснати също двама
свидетели, с които ще опровергава твърденията в жалбата. Твърди също, че
свидетелите ще установяват различни обстоятелства от тези, за които са
свидетелствали предходните. Намира за преклудирано и неотносимо искането за
допускане на експертиза.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Предвид обстоятелството, че съдът
следи служебно за интересите на ненавършилото дете на страните, следва да се
допуснат доказателствените искания на въззивника за изслушване на двамата
родители от въззивния съд; за разпит на двама свидетели; за издаване на
удостоверение са снабдяване с етапна епикриза от личния лекар на детето. Следва
да бъде уважено искането за изготвяне на съдебно психологична експертиза на
детето, след разпита на свидетелите. По искането за изискване на пълно копие от
досието на детето от ОЗД- Созопол съдът ще се произнесе след като страните
вземат становище по отговора на въззивната жалба от страна на Д“СП“- Созопол.
Искането за изискване на документи, намиращи се в ЦОП- Созопол и ОЗД „Здравец“-
Созопол е такова по чл.192, ал.1 ГПК, а по делото не са представени необходимите
писмени молби до третите лица, поради което на този етап не са налице
предпоставките за уважаването му. Следва да се уважи и искането за разпит на
нов свидетел за въззиваемата за опровергаване на твърденията на въззивника в
жалбата.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА проекто-доклада на въззивната
жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената
част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва да
се явяват лично в с.з. на 19.11.2018г. за изслушване от въззивната инстанция.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели
за въззивника и един свидетел за въззиваемата, които следва да бъдат водени от
тях за разпит в съдебното заседание на 19.11.2018г.
ДОПУСКА съдебно- психологична експертиза с участието на
двамата родители, която да отговори на въпросите, поставени от въззивника в т.6
от въззивната жалба. Експертизата да се изпълни след разпита на свидетелите и
след представяне на доказателства от страна на въззивника за внесен депозит в
размер на 200 лв. по сметката на Бургаския окръжен съд. Експертизата да се
изпълни от в.л. ДИМИТРИНКА МАРИНЧЕВА ЖЕЛЯЗКОВА – образование висше, специалност
– психология, социална психология, професионална квалификация – психолог
/социален психолог/.
УКАЗВА на въззивника да представи молби по
чл.192 ГПК за връчване на ОДЗ „Здравец“ гр.Созопол и ЦОП- гр.Созопол, във
връзка с исканията му за изискване на намиращи се в тези трети лица документи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от
въззивника съдебно удостоверение за снабдяване с етапна епикриза на детето Боян
Стефанов М., след представяне по делото на квитанция /или друг платежен
документ/на д.т. от 5 лв. по сметката на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на въззивника, че следва
да формулира доказателствено искане, в случай, че иска документите описани като
приложения от 1 до 9 в жалбата да бъдат приети като доказателство по делото.
УКАЗВА на страните, че следва да
вземат становище по отговора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Созопол в
с.з. на 19.11.2018г., а въззивника да заяви дали поддържа искането си за
изискване на пълно копие от досието на детето, доколкото в отговора се съдържат
данни за постъпилите сигнали от бащата и бабата, както и изявление, че Д“СП“-
гр.Созопол не е получила указания от ДАЗД по повод на тези сигнали.
Да се уведомят страните,
въззивника и на посочения електронен адрес /л.197/: ********@***.**.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.