№ 6523
гр. София, 11.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.К.Г
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20231110120377 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 29.05.2023 г. (на
лист 20 от делото), на Ф. С. С. срещу „У.“ АД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи на дружеството 1250 лева – частично от 1319,99 лева –
падежирала главница, ведно със законната лихва от 17.11.2018 г. до
окончателното плащане; 15 544,36 лева – обявена за предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва от 17.11.2018 г. до окончателното
плащане; 1213,34 лева – мораторна лихва, както и 1063,56 – разноски в
съдебното дело – задължения на ищеца по изпълнителен лист от 19.11.2008 г.
по частно гражданско дело № 1200/2008 г. на Районен съд – Търговище към
„ЦКБ“ АД, вземанията на която били прехвърлени на ответника през 2009.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
19.11.2008 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, ответникът
образувал изпълнително дело № 320/2009 г. на частен съдебен изпълнител
(ЧСИ) А.З. Твърди се, че по делото не са извършвани изпълнителни действия
от 2009 г. до 2023 г., поради което вземането било погасено по давност на
02.06.2014 г.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „У.“ АД, с
който предявеният иск се оспорва, като се твърди, че в изпълнителното дело
ответникът бил поискал изпълнителни действия срещу други длъжници, като
имало спор дали това водело до перемпция по делото. Поради това давността
била прекъсвана и искът следвало да се отхвърли. Иска делото да се спре до
произнасяне по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК,
като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото
на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
1
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че срещу ищеца в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 19.11.2008 г. по частно гражданско дело № 1200/2008 г.
на Районен съд - Търговище; че ответникът е образувал срещу ищеца
изпълнително дело № 320/2009 г. на ЧСИ А.З на 01.06.2023 г. с редовна молба
до ЧСИ.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба; изискване на изпълнителното
дело от 2009 г.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 143 ГПК на ищеца С. да посочи:
1. част от кои точно вземания по изпълнителния лист претендира, че
не се дължат;
2. банкова сметка, по която евентуално да се платят разноски, а ако ще
сочи друг начин на плащане и по обичая си посочи в брой – да посочи точен и
пълен (с подробно описание) адрес на мястото, където приема плащания, в
кои дни от седмицата и в какво часово време.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да
се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 65987 по описа за 2023 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 13
март 2024 г. от 15:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу ищеца има
допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се уважава, ако
от издаването на този титул са изминали повече от пет години (според двете
страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с
предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че срещу ищеца в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист от 19.11.2008 г. по частно гражданско дело № 1200/2008 г.
на Районен съд - Търговище; че ответникът е образувал срещу ищеца
изпълнително дело № 320/2009 г. на ЧСИ А.З на 01.06.2023 г. с редовна молба
до ЧСИ.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
2
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: предприемане на изпълнителни способи, с които е прекъснал
теченето на давностния срок.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК публичен орган – частен
съдебен изпълнител А.З с район на действие – Окръжен съд – Търговище, да
представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението следните
намиращи се у него документи: препис от изпълнително дело № 320/2009 г.
УКАЗВА на длъжностното лице, че при неизпълнение на наложеното
от съда задължение, съдът може да им наложи глоба на трето лице на
основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91 ГПК в размер до 300
лева (триста лева).
ДА СЕ УВЕДОМИ ЧСИ за задължението и последиците при
неизпълнение!
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – Ф. С. С., че ако не
изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи
уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата
молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на
ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за
отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, като ответникът
да се призове и по телефон от отговора на исковата молба, а ищецът – в
ЕПЕП!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от
съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3