Присъда по дело №649/2021 на Районен съд - Ихтиман

Мотиви по НОХД № 649/2021 г. по описа на Районен съд – и, Трети състав.

РП- и е внесла обвинителен акт срещу ВЛ. Д. Б. за това, че за времето от
01.10.2020г. до 01.05.2021г. включително, в гр.и, обл.Софийска, след като е бил осъден
с влязло в сила Решение № 161/ 2018г. на иския районен съд по гр.д. № 890 /2018г. по
описа на съда, влязло в законна сила на 15.10.2018г., да издържа свои низходящи - да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева на Г. ВЛ. Б.,
роден на 30.06.2010г. и на В. ВЛ. Б., родена на 28.03.2015г., действащи чрез тяхната
майка и законен представител Г. Г. М., действайки в условията на продължавано
престъпление, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно - 8 (осем) месечни вноски за всяко едно от децата
поотделно, възлизащи общо в размер на 2 400,00 лв. (две хиляди и четиристотин лева),
както следва:
На малолетния си син Г. ВЛ. Б., 11 годишен 8 /осем/ бр. месечни вноски в
размер на 1 200,00 /хиляда и двеста/ лева и
На малолетната си дъщеря В. ВЛ. Б., 6 годишна 8 /осем/ месечни вноски в
размер на 1 200,00 /хиляда и двеста лева - престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
В хода на производството в качеството на частни обвинители са конституирани
Г.Б. и В.Б., действащи чрез своята майка и законен представител Г.М..
В хода на съдебните прения представителят на РП- и поддържа повдигнатото по
отношение на подсъдимия обвинение. Пледира, че в хода на съдебното следствие се е
установило, че подсъдимият е заплатил дължимата сума, поради което следва да бъде
приложен чл. 78а от НК.
Частните обвинители, чрез своята майка и законен представител Г.М., заявяват,
че за тях е без значение какво ще постанови съдът.
Подсъдимият в личната си защита заявява, че за него е без значение какво ще
постанови съдът. В последната си дума също заявява, че за него е без значение какво
ще постанови съдът.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият В.Б. и свидетелката Г.М. заживели на съпружески начала през
2010година. От съвместното им съжителството се родили двете им деца – Г. ВЛ. Б.,
роден на 30.06.2010г. и В. ВЛ. Б. родена на 28.03.2015г.
През 2018година отношенията между обв.Б. и св.М. се влошили и те решили да
се разделят. Г.М. заедно с двете си малолетни деца се преместила да живее в дома на
майска си св. С.М. в гр.и, ул.“Шипка“ № 31, където сама полагала грижи за тях.
Същата година обвиняемият В.Б. и св.Г.М. постигнали споразумение относно
издръжката за децата и режима на лични контакти , което било утвърдено с Решение №
161 от 15.10.2018г. на иски районен съд по гр.дело № 890 по описа за 2018г. , влязло в
законна сила на 15.10.2018г.. С цитираното решение упражняването на родителските
права по отношение на двете малолетни деца Г.Б. и В.Б., били предоставени на майката
Г. Г. М..
Със същото Решение № 161/2018г. на ИРС , обв. В.Б. бил осъден да издържа
1

своите низходящи, а именно: да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца
Г. ВЛ. Б., ЕГН ********** и В. ВЛ. Б., ЕГН ********** в размер по 150 /сто и
петдесет/ лева ежемесечно за всяко едно от тях, чрез тяхната майка и законна
представителка Г. Г. М..
След влизане в сила на съдебното решение, обв. В.Б. не изпълнявал редовно и в
срок своите задължения, заради което бил осъден с Присъда № 260009/31.05.2021г. на
иски районен съд по НОХД № 551/ 2020г., влязла в законна сила на 16.06.2021г. за
извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че не е изпълнил задължението
си към двете си деца за месеците октомври, ноември и декември 2019г. и месец
септември 2020година, възлизащи на сумата от 1150лева /хиляда сто и петдесет лева/.
Б. бил признат за виновен, но не му било наложено наказание на основание чл.183, ал.3
от НК, поради изплащане на дължимите суми до постановяване на присъдата.
В периода до постановяване на присъдата обвиняемият В.Б. е продължил да не
изпълнява задълженията си, като не е изплатил ежемесечната издръжка на децата си в
периода от 01.10.2020г. до 01.05.2021г. включително. Същият не е изпълнил
задълженията си за изплащане на ежемесечна издръжка в размер 8 месечни вноски за
всяко едно от децата си, общо 16 месечни вноски, на обща стойност 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева. Това е станало причина св. Г.М. отново да сезира органите на
досъдебното производство.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на
събраните по делото доказателства, доказателствени средства – показанията на
свидетелите Г.М. и С.М., разписка за получена сума от 1200лв., справка за съдимост,
решение №161/15.10.2018г. по гр.д. №890/2018г. по описа на РС- и, справка от
централна база КАТ, справка за собственост на МПС, справки във връзка с трудова
ангажираност, справка от ДСИ, заповед за прекратяване на ТД, справка и уведомление
до НАП, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.М. (в СФ и в ДП) и С.М. (дадени
на ДП и приобщени по реда на чл. 281 от НПК поради по- ясния спомен и по- голяма
конкретика) - същите са еднопосочни и непротиворечиви по отношение на основните
факти от значение за делото и не се оборват от останалия доказателствен материал.
Двамата свидетели чрез показанията си установяват, че подсъдимият баща на двете
деца, че е осъден с влязло в сила решение да заплаща съответната месечна издръжка и
не е изпълнявал това свое задължение в размер на 8 месечни вноски в периода от
01.10.2020г. до 01.05.2021г..
Писмените доказателства по делото не бяха оспорени от страните или оборени
от останалия доказателствен материал, поради което и те се кредитират от съда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При тези факти се налага извод, че обвиняемият е осъществил състав на
престъпление по чл.183, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като за времето от 01.10.2020г. до
01.05.2021г. включително, в гр.и, обл.Софийска, след като е бил осъден с влязло в сила
Решение № 161/ 2018г. на иския районен съд по гр.д. № 890 /2018г. по описа на съда,
влязло в законна сила на 15.10.2018г., да издържа свои низходящи - да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева на Г. ВЛ. Б., роден на
2

30.06.2010г. и на В. ВЛ. Б., родена на 28.03.2015г., действащи чрез тяхната майка и
законен представител Г. Г. М., действайки в условията на продължавано престъпление,
съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски, а именно - 8 (осем) месечни вноски за всяко едно от децата поотделно,
възлизащи общо в размер на 2 400,00 лв. (две хиляди и четиристотин лева), както
следва:
На малолетния си син Г. ВЛ. Б., 11 годишен 8 /осем/ бр. месечни вноски в
размер на 1 200,00 /хиляда и двеста/ лева и
На малолетната си дъщеря В. ВЛ. Б., 6 годишна 8 /осем/ месечни вноски в
размер на 1 200,00 /хиляда и двеста лева.
От субективна страна престъплението в извършено при форма на вината пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да плаща
издръжка, разбирал е, че с бездействието си да изпълни това свое задължение
накърнява правата на своите деца и целенасочено е искал да настъпят тези
общественоопасни последици.
В случая се касае за неизплащане на издръжка на две лица, поради което за
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е приложим и чл. 26 НК. Макар действително
две лица да се пряко ощетени от извършеното деяние, престъплението по чл. 183 НК не
попада в групата на престъпленията против личността на различни граждани, спрямо
които прилагането института на продължаваното престъпление е изключен съгласно
чл. 26, ал. 6 НК. Причината е систематичното място, което обсъжданият престъпен
състав заема в НК, съответно - обществените отношения, закриляни посредством тази
разпоредба. Процесното престъпление систематично се намира в Глава IV от особената
част на НК, касаеща престъпните деяния с обект на посегателство не личната
неприкосновеност и интегритет на отделния индивид (както при престъпленията
против личността), а правата на последния през призмата на семейните отношения и
брака. В тази връзка константна е съдебната практика, че забраната за приложение на
чл. 26 НК спрямо деяния, насочени срещу няколко отделни субекта, е обвързана
единствено с престъпленията против личността по Глава II на НК. Изложеното налага
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на продължавано
престъпление (в този смисъл Решение № 424 от 22.12.2014 г. по н. д. № 1345/2014 г., I-
во н. о. на ВКС и Решение № 419 от 04.04.2017 г. по н. д. № 4482 / 2016 г. на НО IV
въззивен състав на СГС).
Евентуалните финансови затруднения на подсъдимия не се отразяват на
съставомерността на деяниято поради заложената в чл. 143, ал. 2 от СК презумпция, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” до една година или пробация.
Независимо, че инкриминираното задължение за издръжка е било своевременно
внесено не следва да бъде облекчавано за втори път ("повторно") наказателноправното
положение на подсъдимия чрез прилагане спрямо него на благоприятната разпоредба
на чл. 183, ал.3 НК, тъй като видно от справката за съдимост същият веднъж се е
ползвал от тази привилегия по НОХД №551/2020г. по описа на РС- и.
Налице са обаче материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а
от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
3

административно наказание, тъй като за престъплението е предвидено лишаване от
свобода до 1 година или пробация, подсъдимият не е осъждан, не е бил освобождаван
от наказателна отговорност и е възстановил причинените от престъплението
имуществени вреди.
Двете деяния (настоящото и това по НОХД №551/2020г. по описа на РС- и) не
следва да бъдат разглеждани като "множество престъпления" по смисъла на
цитираната ограничителна разпоредба, тъй като за едното не е била реализирана
никаква юридическа отговорност и на практика подсъдимият не е бил наказан по
силата на чл. 183, ал.3 НК. В този смисъл е и Решение № 1362 от 08.12.2016 г. по н. д.
№ 1156 / 2016 г. на НО V въззивен състав на Софийски градски съд, в което е прието,
че липсата на наказание по своите последици съставлява и липса на осъждане,
независимо, че съгласно чл.6 от Наредба № 8/26.02.2008 г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост, и "ненаказването" по смисъла на
чл. 183, ал.3 НК се отразява чрез съставяне на бюлетин за съдимост. Щом не е било
наложено наказание, лицето не може да бъде третирано като осъдено за престъпление
от общ характер и обратното - "под осъждане се разбира присъда, с която е наложено
наказание" (р.19/74-ОСНК) - теза, поддържана еднопосочно от доктрината (И., Р.,
"Реабилитацията по българското наказателно право", С., Сиби, 2015, с. 89-90 и М., Д,
"Проблеми на наказателното право. Обща част", С., Сиела, 2007, с. 1053-1054). В
горния смисъл и
При определяне на размера на санкцията съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства сравнително малкия брой на неплатени месечни вноски и
изплащането им от подсъдимия преди приключване на производството пред съда.
Чистото съдебно минало веднъж вече е отчетено за приложението на чл. 78а от
НК и поради това не може да се взема предвид при определяне размера на наказанието.
Съдът намери, че справедливият размер на административната санкция, която
следва да понесе обвиняемият възлиза на 1000 лв. Същата би изиграла както
превантивна роля спрямо поведението на обвиняемия, така и върху останалите членове
на обществото.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Разноски по делото не са направени.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	2
Дата:	7 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Светозар Любомиров Георгиев

Дело:	20211840200649
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 ноември 2021 г.

Присъда по дело №649/2021 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите