№ 82
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Калина Ст. Пенева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600133 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба против определение от
разпоредително заседание, с което е отказано прекратяване на съдебното
производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
С частната жалба, подадена от упълномощения защитник на подс. КР. П.
ГР., се правят оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното
определение на първата инстанция. Защитникът счита, че съдът неправилно е
отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора
за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени
процесуални нарушения, които ограничават правата на подсъдимия, защото
внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2
от НПК и Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Твърди, че по
повод обвинението за престъпление по чл.211 вр. чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209
вр.чл.26, ал.1 от НК в обстоятелствената част на обвинителния акт не са
изложени факти за предварителното сговаряне на двамата подсъдими за
извършване на престъплението, както и за лични действия на обв. К.Г. по
възбуждане и поддържане на заблуждението при сключването на
предварителните договори. Изтъква, че в обвинителния акт липсват факти,
които да установяват дори познанство на обв. Кр. Г. с посредниците М. А. М.
и Дж. Ч., въпреки че според обвинението до сключването на договорите се е
стигнало чрез фирмите на посочените лица. Изразява становище, че тезата на
прокурора относно личното участие на обв. Кр. Г. в деянието е неясна и
1
противоречива, защото не е ясно значението на дружеството „Солт Лейс
Кънтри Клаб България“ ООД, след като според обвинителния акт договорите
са сключени не от това дружество, а от друго – „Солт Лейк Кънтри Клаб
Лимитед“ с адрес в Република Панама. Заявява, че изложените в
обвинителния акт факти за сключване на договорите при посредничеството
на физически и юридически лица, без подсъдимите да са контактували пряко
с твърдяните пострадали, са в противоречие с обвинението за лично
извършителство на измамата – лично възбуждане и поддържане на
заблуждение у пострадалите. Намира тезата на прокурора за неясна и
противоречива поради това, че не са изследвани задълженията на фирмите на
двамата посредници, с които обв. Ал. Г. е контактувал. Обръща внимание, че
в обвинителния акт не са описани конкретно и поотделно действията на всеки
от обвиняемите по възбуждане и поддържане на заблуждението у
пострадалите, в резултат на което същите да са подписали предварителните
договори. Твърди още липса на изложени факти относно квалификацията на
деянието по чл.210, ал.1, т.2 от НК – при предварителен сговор между
подсъдимите, която правна характеристика изисква предхождащо съвместно
решение на обвиняемите да осъществят конкретно престъпно деяние, като
фактите в тази насока следва да предхождат самото изпълнително деяние и да
са различни от действията по осъществяването на основния състав. Като
твърди липсата на пълно, ясно и точно формулирано обвинение, което
накърнява правото на защита на обвиняемия, доколкото същият не би могъл
да се защити пълноценно, моли въззивният съд да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по
частната жалба, в което нейният представител заявява, че счита жалбата за
допустима, но неоснователна. Намира за правилен извода на
първоинстанционния съд, според който обвинителният акт отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК. Счита, че прокурорският акт е съобразен и с
Тълкувателно решение №2/2002г. на ВКС. Изтъква, че в обстоятелствената
част на акта са описани пълно и ясно действията на обвиняемите, изпълващи
съставите на вменените им престъпления. Подчертава, че на обвиняемите не е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 от НК – за
предварително сговаряне между тях, а спрямо обв. Кр. Г. е повдигнато
2
обвинение за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26,
ал.1 от НК – като помагач, който е улеснил обв. Ал. Г. при извършване на
процесната измама. Не открива неясноти или противоречия в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно съставомерните
признаци на двете престъпления. Смята, че липсват противоречия между
обстоятелствената и диспозитивната част на акта. Намира, че фактическите
рамки на обвинението и предмета на доказване са ясно очертани, като при
изготвяне на обвинителния акт са били изпълнени указанията, дадени с
отменителното решение по ВНОХД №97/2016г. на БАС. Заявява, че няма
допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемите, поради невъзможност да разберат в какво
са обвинени, предлага въззивният съд да приеме, че частната жалба е
неоснователна, а определението на първата инстанция, като законосъобразно
и обосновано, да бъде потвърдено.
Настоящата частна жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по
чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК от защитник на подсъдимия, който
има право на такава против постановеното определение, с което е отказано
прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната
фаза съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това
частната жалба е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частната жалба на
защитника оплаквания срещу атакуваната част на първоинстанционното
определение и съобрази становището на прокурора от въззивната
прокуратура, направи следните констатации:
С обвинителен акт от 02.03.2020г, втори по ред по настоящото наказателно
дело, на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, обв. Кр. Г. е обвинен в
осъществяване на престъпления по чл.211 вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 вр.
чл.26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а обв.
Ал. Г. е обвинен в извършване на престъпления по чл.211 вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
В проведеното по посоченото дело на 08.06.2021г. по реда на чл.247а от
НПК разпоредително заседание състав на първостепенния съд оставил без
уважение исканията на защитника на подс. Ал. Г. и на самия подс. Кр. Г. за
3
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора
за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза, в частност в обвинителния
акт, съществени процесуални нарушения. В мотивите към определението си
съдът е приел, че с повторно внесеният в съда обвинителен акт са били
изпълнени дадените с отменително решение №207 от 23.01.2017г. по ВНОХД
№97/2016г. на Апелативен съд – Бургас указания касателно фактическото
съдържание и формулировката на обвиненията по чл.211 и чл.253, отразени в
обвинителния акт. Приел още, че в обвинителния акт са посочени конкретно
всички фактически обстоятелства, на които се базират обвиненията. Не
установил противоречия между обстоятелствена и диспозитивна част на
прокурорския акт. Изразил становище, че преценката на съда по въпроса,
посочен в чл.248, ал.1, т.3 от НПК, касае единствено процесуалната
законосъобразност и годност на обвинителния акт да изпълни
предназначението си чрез ясно, недвусмислено и изчерпателно очертаване на
инкриминираните от прокурора факти, като в разпоредително заседание
съдът не следва да преценява фактическата обоснованост и доказателствената
обезпеченост на обвиненията. Счел, че поставените от защитата въпроси
досежно обвинението по чл.211 от НК са такива, които касаят доказването на
престъплението и подлежат на решаване в хода на съдебното следствие.
Направил извод за липса на неясно обвинение, поради което отказал връщане
на делото на прокурора.
Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи
следните правни изводи:
Настоящата частна жалба е неоснователна и като такава не следва да се
уважава.
Проверяваното определение, с което първоинстанционният съд е отказал
да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза
съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на
прокурора за отстраняването им, е правилно и законосъобразно. Същото е
постановено в пълно съответствие с процесуалните норми на чл.246 ал.2 и
ал.3, чл.219, ал.3, т.3, чл.248, ал.1, т.3 и чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Възражението за некачествен обвинителен акт е неоснователно.
Конкретният процесуален инструмент, сезирал първоинстанционния съд,
отговаря на всички изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и съдържа
всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на
4
ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи
фактите, обуславящи съставомерността на деянията и участието на
обвиняемите в тях, цитирани са изричните правни норми от Особената част
на НК, под които се субсумират деянията на обвиняемите – по чл.211 вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4 вр. чл.26, ал.1 от НК за обв. Кр. Г., по чл.211 вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК за обв. Ал. Г., както и по
чл.253, ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за двамата обвиняеми. В
обстоятелствената част на обвинителния акт подробно и последователно е
изложена фактическата обстановка. Изрично са посочени релевантните за
спора обстоятелства – времето, мястото, механизма на извършване на
деянията, отразени са конкретните действия на всеки от обвиняемите,
пояснено е в какво се е изразила ролята на обв. Кр. Г. като помагач при
осъществяване на престъплението по чл.211 от НК, изложени са факти
досежно начина, по който той е улеснил извършването на деянието от обв.
Ал. Г., посочени са както имената на пострадалите от престъплението по
чл.211 от НК лица и размера на причинените им имуществени вреди, така и
начинът на възбуждане и поддържане на заблуждение, посочени са имената
на посредниците при сключване на инкриминираните предварителни
договори, доколкото въпросното престъпление е извършено при условията на
посредствено извършителство, като този институт изрично е аргументиран. В
обвинителния акт е отразена банковата сметка, по която са били превеждани
парите за „закупуване на бъдещите вили“, цитирани са банковите операции,
извършени от всеки от подсъдимите, чрез които те са се разпоредили с
изпратените им от кандидат-купувачите пари.
Подробно описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
предварителни договори, техните клаузи, начинът им на сключване,
съконтрахентите по тях, контактите между обвиняемите и чуждестранните
фирми - посредници по сделките са достатъчни и очертават в пълнота
фактическата рамка на обвинението по чл.211 от НК, като го правят ясно и
разбираемо и позволяват на подсъдимите пълноценно да се защитава в
съдебната фаза. Въпрос на доказване в съдебното следствие от прокурора ще
бъде дали наистина подс. Ал. Г. е възбудил и поддържал у пострадалите
заблуждение, дали тези лица са били мотивирани от него посредством
представителите на фирмите – посредници за да сключат инкриминираните
предварителни договори, да преведат определени парични суми по указани
5
им банкови сметки и в резултат на това да претърпят имуществени вреди.
Също въпрос на доказване в съдебната фаза ще бъде заявената от прокурора
дейност на обв. Кр. Г. като помагач и дали същата е улеснила обв. Ал. Г. в
реализиране на престъплението по чл.211 от НК.
В мотивната част на обвинителния акт освен фактическата обстановка,
прокурорът е изложил и своите съображения, с които е аргументирал
наличието на всички обективни и субективни признаци и квалифициращи
елементи на вменените престъпления, посочени са и са анализирани накратко
доказателствените източници, които според прокурора установяват
разследваните деяния, тяхната обективна и субективна съставомерност и
участието на обвиняемите в тях. В обвинителния акт са описани писмените и
гласните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
разследването, които според прокурора доказват конкретната престъпна
деятелност и авторството й в лицето на обвиняемите Кр. Г. и Ал. Г..
Срещу обвиняемите не е повдигнато обвинение за престъпление по чл.210,
ал.1, т.2 от НК – измама, извършена след предварително сговаряне, поради
което и не е необходимо в обвинителния акт да се излагат факти досежно
този квалифициращ елемент.
По изложените съображения въззивната инстанция прие, че процесният
обвинителен акт е изготвен в съответствие с предписанията на чл.246 от
НПК, съдържа ясни и точно формулирани обвинения и подкрепящите ги
доказателства, което позволява на обвиняемите да узнаят в какви
престъпления са обвинени и да се защитават успешно в съдебното
производство.
В заключение, проверяваното първоинстанционно определение, с което е
отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати на
досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила, е
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на
6
08.06.2021г. по НОХД №287/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което е
отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати на
досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила
Връща делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7