Р E Ш Е Н И Е
№ 575
гр.Плевен, 08.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №357 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба от М.В.И. ***, чрез адв. Р.Р. ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ №21-0293-000048/19.04.2021г. на Началник РУ-Левски при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е
издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на
закона. Сочи се, че предпоставките за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП са две: правоспособен водач да управлява МПС и да откаже да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества. Твърди
се, че в случая тези предпоставки не са налице в условията на тяхната кумулативност. Твърди се, че оспорващият не е управлявал процесното МПС, като същото е било управлявано от З.. Описва се фактическата обстановка при
извършване на проверката, такава каквато е според оспорващия, и се сочи, че е
подал възражение по съставеният му АУАН, в което описал случилото се, и че е
станал жертва на произвол от страна на служители на Жандармерията. В заключение се моли за отмяна на оспорената
заповед за налагане на принудителна административна мярка и се претендират
разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата.
При представяне на административната преписка от
ответника е изразено становище за неоснователност на подадената жалба.
В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява
се от адв.Р., която поддържа депозираната жалба и
навежда доводи, аналогични на изложените в нея. Моли заповедта да бъде отменена
и претендира присъждане на разноски.
За ответника в съдебно заседание не се явява
представител.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 28.04.2021г. лично на оспорващия,
а жалбата е подадена на 07.05.2021г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН серия GA №305484 от 19.04.2021г., съставен от Г.К.Г. – полицейски инспектор при РУ Левски
към ОД на МВР-Плевен, на М.В.И. са вменени нарушения по чл.174 ал.3 пр.2,
чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП за това, че на 19.04.2021г. в 18:40часа
в гр.Левски, на кръстовището образувано от ул. „Малчика“ и ул.“Васил Априлов“, с посока на движение към ул.“Никола Вапцаров“,
като водач управлява собствения си лек автомобил ***** с рег.№*****и отказва да
му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози
с техническо средство Дрегер Дръг
Тест 5000 с фабр.№ARHJ-0005 с тестови комплект Дрегер
Дръг Тест 5000 STK 7 с REF:8323157, LOT: ARNB-0505, издаден талон за медицинско изследване с №0036155;
издадени осем броя холограмни стикери за валидност и
сигурност на пробата с №А 028076; непредставя СУМПС и контролен талон към него;
непредставя СРМПС част втора. С АУАН са отнети 2бр. регистрационни табели с
№ЕН6007КТ. АУАН е подписан от нарушителя, като е отразено – имам възражения.
Във връзка с горното, на 19.04.2021г. от Началник РУ
към ОД на МВР-Плевен, РУ-Левски, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0293-000048,
с която е разпоредено временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса с отговорността,
но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че
19.04.2021г. в 18:40часа в гр.Левски, на кръстовището образувано от ул.
„Малчика“ и ул.“Васил Априлов“, с посока на движение
към ул.“Никола Вапцаров“, като водач управлява собствения си лек автомобил *****
с рег.№*****и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000 с фабр.№ARHJ-0005 с тестови комплект Дрегер
Дръг Тест 5000 STK 7 с REF:8323157, LOT: ARNB-0505, издаден талон за медицинско изследване с №0036155;
издадени осем броя холограмни стикери за валидност и
сигурност на пробата с №А 028076; непредставя СУМПС и контролен талон към него;
непредставя СРМПС част втора. Посочено е, че отказва да бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества и техни аналози, което представлява
нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
По делото са приложени Протокол от 19.04.2021г. за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, от
който се установява че М.И. е отказал да му бъде извършена проверка, и Талон за
изследване от 19.04.2021г., издаден на И., който последният не е използвал.
По делото е приложен и Протокол от 19.04.2021г. за
доброволно предаване на СУМПС от И..
По делото е приложена и Справка за нарушител, от който
се установяват нарушенията извършени от М.И. по ЗДвП, както и че на водача са
отнети общо 32 контролни точки.
По делото е приложен Протокол от 19.04.2021г. за
извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни
средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, от който се установява, че
в л.а. ***** с рег.№******, управляван от М.И., не са
открити вещи и предмети, представляващи интерес за МВР. Протоколът е подписан
от М.И. без възражения.
Установява се от доказателствата по делото, че на
31.03.2021г. М.И. е закупил от А. П. процесния лек
автомобил ***** с рег.№*****.
Установява се също, че въз основа на АУАН серия GA №305484 от 19.04.2021г. е издадено
НП №21-0293-000236 от 26.04.2021г. на Началник
РУ Лeвски при ОД на МВР Плевен, с което за нарушение на чл.174
ал.3 предл.2, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на М.И. са наложени глоба в размер на 2000лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24месеца; глоба в размер на 10лева и глоба
в размер на 10лева. Наказателното постановление е обжалвано и с Решение
№73/06.08.2021г. по НАХД №169/2021г. на РС-Левски е отменено, като решението е
влязло в законна сила на 23.08.2021г.
По делото като свидетели са разпитани З. И., Г.К.Г. /актосъставител/
и П.Х.С. /свидетел по акта/. Св.И. сочи, че с оспорващия се познават от
детските години. Заявява, че на датата на проверката /19.04.2021г./ той е
управлявал автомобила на М.И., тъй като последният не се чувствал добре. Заявява,
че били тръгнали да се разходят. Описва фактите по проверката, така както са
изложени в жалбата. Сочи, че когато са дошли служители на Жандармерията за
проверка, М. е бил на шофьорското място, до него е бил Р.С., а той /свидетелят/
е бил отзад, като двигателят на автомобила бил изгасен. Твърди, че въпросната
вечер М. не е управлявал автомобила.
Св.Г. заявява, че работи като автоконтрольор
в РУ Левски и познава М.И. от работата си. Твърди, че е бил извикан от
служители на Жандармерията за проверка на лице за употреба на наркотични
вещества. Твърди, че лицето отказало да му бъде извършена проверка като сочело,
че не е управлявал той автомобила. Сочи, че не е свидетел на факта дали лицето
е управлявало автомобила, а се е отзовал за съдействие на органите на
Жандармерията. Твърди, че когато отишъл всички лица са били извън колата, като
заедно с оспорващия са били още две лица.
Св.С. заявява, че работи като старши полицай в Зонално
жандармерийско управление Плевен. Твърди, че не познава оспорващия. Твърди, че
на въпросната дата са работили на територията на гр.Левски и при обход на града
са забелязали лек автомобил – *****, зелен, с три лица в него. Заявява, че решили да спрат автомобила и да
го проверят, поради което тръгнали след него. Сочи, че автомобилът спрял зад
бившата баня и тъй като се усъмнили в поведението на лицата, решили на направят
проверка на автомобила и да проверят водача за употреба на упойващи наркотични
вещества, за което извикали за съдействие екип на Пътна полиция. Твърди, че
водачът си дал документите и казал, че се казва М.. Сочи, че след спирането поведението
на водача ги накарало да искат проверка за употреба на наркотични вещества.
Заявява, че е абсолютно сигурен, че М. е управлявал автомобила. Твърди, че няма
лично отношение към оспорващия. Сочи, че няма спомен какво е било времето при
извършване на проверката. Отново твърди, че М. е бил на шофьорското място по
време на управление на автомобила, а до него е бил З. И..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с
която Началниците на РУ при ОД на МВР Плевен са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно
описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е
посочен АУАН серия GA №305484 от 19.04.2021г. По делото е представен този АУАН, станал основание
за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от
нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй
като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното.
В производството по издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното
производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това
процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило
правата и законните интереси на И.. Поради специфичната функция на мярката,
изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване
на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е
задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му
не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на
издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването
на М.И. за започване на производството
не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта,
за да се осъществи функцията, за която е предназначена.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно
която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсилогично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В тази връзка
следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази
хипотеза по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е необходимо водачът да е отказал по един
от всичките алтернативно изброени в нормата начини да бъде проверен за употреба
на наркотинчи вещества или техни аналози.
Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ
са, че М.И. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000. От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, а и жалбоподателят не спори за това, че на
19.04.2021г. при проверка от контролни органи е отказал да бъзе изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, което представлява нарушение
на чл.174 ал.3 предл. 2 от ЗДвП, за което му е
съставен АУАН. Както се посочи и по-горе, този акт е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На
основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен
от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени
разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство
не подлежи на преценка съставомерността на посоченото
като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата
валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение
по ЗДвП досежно отказа да бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В АУАН не е
направено конкретно възражение по повод установената фактическа обстановка, а
именно управление на МПС и отказ да бъде извършена проверка за наркотични
вещества или техни аналози. Възражения в писмен вид по АУАН не са представени
по делото нито като част от административната преписка, нито от страна на
оспорващия, въпреки че му е дадена възможност да представя допълнителни
доказателства за твърдяните в жалбата факти и
обстоятелства. Съгласно чл.189 ал.2
от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена
сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка различна от тази по АУАН лежи върху
оспорващия. В хода на съдебното производство от страна на М.И. не са
представени доказателства и не са оборени по надлежния ред фактите по АУАН,
респ. заповедта за прилагане на ПАМ, поради което съдът приема, че са налице
предпоставките за прилагане на мярката по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в
настоящето производство съдът намира за доказан фактът, че М.И. е управлявал процесното МПС преди момента на фактическото извършване на
проверката, а именно е управлявал на кръстовище образувано от ул.“Малчика“ и
ул.“ Васил Априлов“ с посока на движение към ул.“Никола
Вапцаров“, когато е бил забелязан от служителите на Жандармерията и е бил
последван от тях. В тази връзка съдът кретидира с
доверие свидетелските показания на актосъставителя и
свидетел по акта, които кореспондират с писмените доказателства, а не възприема
твърденията на св.И., доколкото същият е в приятелски отношения с оспорващия
още от деца и е заинтересован от изхода на делото. Също така следва да се
посочи, че фактът, че в производството пред РС Левски е отменено НП №21-0293-000236 от 26.04.2021г. поради
недоказаност на нарушението не е в противоречие с възприетото от съда по-горе,
тъй като районният съд е приел, че е налице разминаване между часът на
проверката, посочен в АУАН и този посочен в протокола за проверка на лични
вещи, както и неточности в показанията на св.С. и св.Р., който не е разпитван
като свидетел в настоящето съдебно производство. РС е приел още, че не е
посочена коя хипотеза от правната норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП е нарушена, и че
не е доказано нарушението, но не се коментира въпросът дали М.И. е бил водач на
МПС по смисъла на закона. Също така следва да се посочи, че за настоящето
производство е без значение дали въз основа на АУАН е издадено наказателно
постановление и какъв е резултатът от неговото обжалване, тъй като
административно-наказателното производството и настоящето административно
производство имат различен предмет и цел. За разлика от реализирането на
административно-наказателната отговорност за извършено административно
нарушение, ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането
на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно
наказание.
В разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай
от данните по делото се установява, че въпросът с отговорността на М.И. към
настоящия момент е вече решен – влязло в сила на 23.08.2021г. съдебно решение
за отмяна на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, с което И.
е лишен от право да управлява МПС за срок от 24месеца. Съобразно разпоредбата
на чл.142 ал.1
от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява към момента на неговото издаване и към 19.04.2021г. са били налице
предпоставките за прилагане на ПАМ, като с отмяната на НП на практика се
прекратява действието на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Следователно в случая
решаването на въпроса с отговорността е юридически факт от категорията на правопрекратяващите, относим към
действието на заповедта и на наложената с нея ПАМ, а не правоизключващ
такъв досежно основанието за възникването на
публичното право на административния орган да наложи ограничението по чл.171 т.1
б."б" от ЗДвП към момента на неговото упражняване. Решаването на въпросът с отговорността след
издаване на обжалваната заповед не заличава с обратна сила основанието за
налагането на ПАМ и съответно не води до незаконосъобразност на издадената
заповед по чл.171 т.1
б."б" ЗДвП поради липса на материалноправна
предпоставка, а има за последица прекратяване действието на ограничението по
приложената временна ПАМ.
По изложените по-горе съображения жалбата на М.И. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.И. ***, чрез адв. Р.Р. ***, против Заповед за
прилагане на ПАМ №21-0293-000048/19.04.2021г. на Началник РУ-Левски при ОД на
МВР-Плевен.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ
от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/