№ 4201
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208041 по описа за 2022
година
Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Д. Г. В., ЕГН **********, чрез адв. И. М., срещу заповед за
задържане за срок до 24 часа рег. № 614/16.06.2022 г., издадена от Д. А. А., разузнавач, IV
степен, 05 група „Криминална полиция“ - Витоша на сектор „ПКП“ към 06 РУ-СДВР.
В жалбата се твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, неправилна и
издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се предхождащата
издаването на заповедта хронология по призоваване на жалбоподателя за разпит в 06 РУ-
СДВР, и се поддържа, че не са посочени конкретните фактически основания, обосноваващи
прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което прави заповедта немотивирана.
Прави се искане да бъде отменена.
За проведеното на 31.10.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят В. се представлява от адв. М., а ответникът - от юрк. А..
В дадения ход по същество адв. М. моли жалбата да бъде уважена по изложените
съображения. Акцентира, че по делото не се е доказало, че доверителят му е бил задържан
по приложеното в препис ДП № 230 ЗМК 961/20222 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. №
19969/2022 г. по описа на СРП. Прави искане заповедта да бъде отменена и в полза на
доверителя му да бъдат присъдени направените във връзка с производството разноски за
адвокатско възнаграждение. Счита, че правото на свобода на доверителя му е било
необосновано засегнато, доколкото е бил фактически лишен от свобода.
Юрк. А. оспорва жалбата и застъпва становище за законосъобразност на атакуваната
1
заповед. Поддържа, че последната не страда от сочените процесуални пороци, като е
мотивирана и съдържа фактическото и правно основание за задържането. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и в полза на СДВР да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение и моли да бъде намалено до установения
минимум, съгласно Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
прие за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.06.2022 г. на основание чл. 212, ал. 3 НПК било образувано ДП № 230 ЗМК
961/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 19969/2022 г. по описа на СРП, за това, че на
21.04.2022 г. и 23.04.2022 г. от търговски обект „***“, находящ се на адрес гр. София, „***“
№ 214, са отнети чужди движими вещи - хранителни стоки на обща стойност 701, 84 лв., от
владението на И. С. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат
присвоени - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Във връзка с проведените по повод цитираното досъдебно производство оперативно-
издирвателни мероприятия, на 16.06.2022 г. жалбоподателят Д. В. бил призован в 06 РУ-
СДВР, където в 11:00 ч. ответникът Д. А. А., разузнавач, IV степен, 05 група „Криминална
полиция“ - Витоша на сектор „ПКП“ към 06 РУ-СДВР, издал спрямо него заповед за
задържане за срок до 24 часа рег. № 614/16.06.2022 г. Като мотиви, обуславящи
необходимостта от задържането, било посочено „във връзка с извършена кражба от магазин
по преписка 230000-7561/22 г.“, а като правно основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Извършен бил обиск на задържаното лице и били разяснени правата му, произтичащи
от задържането. Снето му било писмено обяснение и били предприети действия по
участието му в извършване на процесуално-следствено действие по разпознаване, за което
обаче В. отказал да даде съгласие за участие. Предвид това за времето от 15:25 ч. до 15:35 ч.
на 16.06.2022 г. било извършено разпознаване на лица по снимков материал, което било
обективирано в протокол за разпознаване на лица по снимки. Впоследствие, на 16.06.2022 г.
в 09:40 ч., В. бил освободен.
От удостоверение рег. № 513р-63428/08.07.2022 г., издадено от Отдел „Човешки
ресурси“ СДВР, се установява, че със заповед № 513з-772/29.01.2016 г. инспектор Д. А. А. е
преназначен на длъжност разузнавач IV степен в 05 група „Криминална полиция“ - Витоша
на сектор „ПКП“ към 06 РУ-СДВР, която длъжност е изпълнявал и към 16.06.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като
еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Обстоятелствата по задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта се
2
изясняват посредством информацията, съдържаща се в писмените доказателствени
източници. Посредством последните се установят и оперативните действия и действията по
разследване, проведени по време на задържането на В., а именно приобщаване на писмени
доказателства, провеждане на разпити на свидетели и действия по разпознаване, с оглед
установяване евентуалната му съпричастност към извършване на деянието, предмет на ДП,
и снемането от лицето на обяснения с оперативен характер. В тази връзка съдът кредитира
приложените в заверен препис материали по ДП № 230 ЗМК 961/2022 г. по описа на 06 РУ-
СДВР, пр. пр. № 19969/2022 г. по описа на СРП досежно факта на извършване времето на
провеждане на съответните действия /в рамките на задържането на В. за срок от 24 часа/, без
да се позовава на конкретното им съдържание, което е недопустимо, предвид факта, че са
депозирани по друго производство, респективно би бил нарушен принципът за
непосредственост.
Заеманата от ответника А. длъжност към момента на издаване на процесната заповед
се изяснява от удостоверение рег. № 513р-63428/08.07.2022 г., издадено от Отдел „Човешки
ресурси“ СДВР.
Що се отнася до писмените доказателства, представени във връзка със заеманата от
инспектор Д. К. длъжност, съдът прецени, че макар обективни и достоверни, се явяват
неотносими към издаването на процесната заповед, предвид което и не ги взе предвид при
формирането на фактическите си и правни изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК,
от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за
задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата
и часът на задържането, ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото да обжалва
пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане. Жалбоподателят е задържан
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради наличието на данни за съпричастност към
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Фактическото основание за задържането е
ясно, конкретно и подробно описано, при което жалбоподателят още от този начален момент
е бил наясно с фактическите му параметри, с оглед на което възраженията в съответната
насока са неоснователни. Досежно мотивната част на заповедта, относима е и константната
съдебна практика, обективирана в ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г.
на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 г. на ВАС. При това настоящият съдебен състав прецени, че
процесуални нарушения при издаването на атакуваната заповед не са допуснати,
респективно, че е процесуалноправно законосъобразна.
Заповедта за задържане освен това е издадена и в съответствие с изискванията на
материалния закон.
3
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира хипотезата на задържане за срок
до 24 часа при наличие на данни за извършено престъпление. За да се приложи тази норма, е
достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. Понятията „данни“ по смисъла на ЗМВР и „достатъчно данни“ по
смисъла на чл. 207 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно
производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да
обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на
мярката „задържане до 24 часа“ по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно
производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има
съпричастност към извършването на съответното престъпление. В случая това изискване на
закона е изпълнено, с оглед събраните по делото доказателства, от които е видно, че при
задържането на В. органите на 06 РУ-СДВР са разполагали с информация, съдържаща
сведения в насока евентуална негова съпричастност към извършване на деянието, предмет
на ДП № 230 ЗМК 961/2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 19969/2022 г., във връзка
с което са били извършени и съответните оперативни действия в срока на задържането.
На следващо място, задържането като принудителна административна мярка се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да
не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Също така, целта по чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР е да се предостави възможност на органите на МВР да реализират
законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на
престъпления. В настоящия случай задържането е извършено във връзка с изясняване на
обстоятелствата, касаещи евентуална съпричастност на В. към цитираното в заповедта
престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал. 1 НК, при което принудителната
административна мярка, приложена от административния орган, действащ в условията на
оперативна самостоятелност, в случая е била изцяло съобразена както с целта на закона,
така и с практиката на ЕСПЧ относно принципа за прилагането на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС.
Доводите в обратна насока са неоснователни.
Поради това оспорената заповед е законосъобразна, не са налице основания за
отмяната й по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство. Същата следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 100 /сто/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Д. Г. В., ЕГН **********, чрез адв. И. М., срещу заповед за
задържане за срок до 24 часа рег. № 614/16.06.2022 г., издадена от Д. А. А., разузнавач, IV
степен, 05 група „Криминална полиция“ - Витоша на сектор „ПКП“ към 06 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „***“, бл. ***, вх. 6, ет. 6,
ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в
размер на 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
пред настоящата инстанция процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя Д. Г. В., на адв. И. М. и на ответника Д. А. А..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5