РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Благоевград, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20211200100465 по описа за 2021 година
В исковата си молба ищецът твърди, че на 25.06.2020 г. около 09.30 ч., на
улица „Христо Силянов“, в гр. Благоевград е претърпял ПТП.
Предприемайки маневра „Завиване наляво“ от улица „Христо Чернопеев“ към
улица „ Христо Силянов“ с посока на движение от „Джамията“ към река
Бистрица на пешеходна пътека тип „ЗЕБРА“, намираща се на улица „Христо
Силянов“ и обозначена с пътна маркировка „М8.1“, водачът на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № Е8031МН С.И.К. е отнел
предимството на ищеца като пешеходец и го е блъснал с управляваният от
него лек автомобил. Водачът на лекият автомобил е блъснал ищеца в лява,
явяваща се лента за насрещно движение, като от удара същият паднал на
земята. Посочва, че свидетели на инцидента - работници в Общинско
Дружество „ВИК - Благоевград“, които отстраняваха авария на
водопроводната мрежа в близост до мястото на инцидента по същото време
помогнали на ищеца да се изправи, сложили са го да седна на стол и са
сигнализирали за инцидента на Бърза Помощ и КАТ - Пътна Полиция
посредством телефон 112. С линейка на СПО - Благоевград ищецът е бил
транспортиран до „Спешно Приемно Отделение“ към МБАЛ - Благоевград,
1
където са били обработени получените от удара с лекият автомобил
охлузвания и натъртвания. След обстоен преглед и ренгенова снимка се
установило, че в следствие от инцидента е получил счупване на левият крак в
областта на коляното, което е наложило приемането му в отделението по
„Ортопедия и Травматология“ към МБАЛ - Благоевград, а на по- късен етап и
оперативна намеса за възстановяване на счупванията и имплантирането на
метална шина, която да спомогне за успешното възстановяване на костта.
Посочва, че след изписването му от отделение по „Ортопедия и
Травматология“ на 01.07.2020 г. е продължил лечението си в дома, като по
препоръка на лекуващият лекар д-р Пиринчиев е провел два контролни
прегледа, съответно на 08.07.2020 г. и на 15.07.2020 г. Ищецът твърди, че след
25.06.2020 г. и последвалата оперативна намеса на 26.06.2020 г. на практика е
бил напълно обездвижен. Ставането от леглото и придвижването му били
невъзможни както поради опасността от разкъсване на шевовете, така и от
неописуемата болка в областта на лявото коляно. Дискомфорта му бил
допълнен от главоболие, отпадналост, а на по- късен етап и от болки и
схващания на мускулите от продължителното му лежане и обездвиженост.
Сочи, че в продължение на около два месеца бил принуден да извършва
естествените си физиологични нужди в памперси, а хигиените му нужди били
ограничени до освежаване с мокри кърпи. Посочва, че през целия този период
е бил денонощно подпомаган и обслужван от съпругата му К.Б., която се е
грижела за нуждите му. Сочи, че в случаите когато е трябвало да стана от
леглото, за да посети лекуващият му лекар бил принуден да моли за помощ
приятели и съседи, които го вдигали на ръце и го сваляли от 4-и етаж на
кооперацията, в която живее. След посещението му при лекаря същите го
вдигали отново и го качвали по стълбите в дома му, където отново лягал
обездвижен в леглото си. Посочва, че следващият етап от лечението му бил
раздвижването на крака му от физиотерапевт, който посещавал в
продължение на около месец, но левият му крак не се е възстановил напълно.
Към днешна дата ищецът продължава да изпитва болки в областта на
коляното, придвижва се бавно и с помощта на бастун, а при продължително
стоене прав кракът му се зачервява и се подува. Сочи, че според лекуващият
му лекар отока и зачервяването са в следствие от невъзможността на
организма му да приеме чуждото тяло- метална пластина, която е
2
имплантирана в крака му с цел правилно заздравяване на крака. Това
наложило нова операция за отстраняването на въпросната метална пластина
веднага след вдигането на забраната за изпълняване на планови операции,
наложена от Министъра на Здравеопазването във връзка с влошаването на
епидемиологичната обстановка породена от разпространението на Ковид-19.
Ищецът твърди, че през целият период на лечение и възстановяване
шофьорът на лекият автомобил, отговорен за възникването на ПТП, г-н С.К.
не го е търсил, не му е съдействал и не му е предлагал оказване на каквато и
да е помощ, подкрепа или извинение. При престоя си в отделението по
„Ортопедия и Травматология“ бил посетен от г-н К., който просто записал
присъствие, без да му предложи помощ или поне извинение.
Посочва, че запознавайки се с материалите по досъдебното
производство ищецът разбрал, че в обясненията си за възникване за ПТП-то
шофьорът на лекият автомобил г-н С.К. твърди, че не той е виновен за
инцидента, а че ищецът се е ударил в притежаваният и управляван от него лек
автомобил Опел Вектра с ДКН Е8031МН, като в резултат от този удар
ищецът се е самонаранил. Посочва, че абсурдните твърдения на г-н С.К. били
опровергани както от свидетелите на инцидента, така и от назначените по
досъдебното производство авто-техническа и медицинска експертизи. Това
поведение на г-н С.К. подтикнало ищеца да се конституира като граждански
ищец и частен обвинител по НОХД 231/2021 г. по описа на Районен Съд-
Благоевград и да предяви сумата от 3975.11 лева като претенция за
обезщетение за нанесените само имуществени вреди от датата на инцидента
до 09.03.2021 г. Ищецът посочва, че след тези негови действия г-н С.К. е
сменил показанията си, признал е вината си и на 2 вноски е изплатил
имуществени вреди, като тези обстоятелства са обективирани от PC-
Благоевград в Протокол от открито съдебно заседание, проведено на
29.04.2021 г. по НОХД № 231/2021 г. Посочва се, че лекият автомобил Опел
Вектра с ДКН Е8031МН, управляван по време на инцидента от г-н К. е бил
застрахован по полица Гражданска отговорност номер BG/23/119002230239
издадена от ЗДА „ОЗК З. АД.
Посочва се, че на 28.10.2020 г. упълномощения от ищеца адв. А.С. е
посетил офиса на ЗАД „ОЗК З“ АД в гр. Благоевград и е попълнил
уведомление за изплащане на застрахователно обезщетение с вх.
3
№1542/28.10.2020 г., като заедно с уведомлението е представил на
застрахователя копие от пълномощно, констативен протокол за ПТП,
епикриза и удостоверение за левова банкова сметка на пострадалото лице
Л.Б., по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. С писмо с
изходящ номер ЦУ 99-7983/05.11.2020г. г-жа Ж.Д. - Експерт „Ликвидация
ИЗ“ към ЗАД „ОЗК З „ АД е уведомила ищеца, че заведената щета е под
номер 0411-175-0004-2020 г. и е поискала да приложат допълнителни
документи към заведената застрахователна претенция. С Молба вх. № ЦУ 99-
8080/11.11.2020 г., адресирана до г-жа Ж.Д. - Експерт „Ликвидация ИЗ“ към
ЗАД „ОЗК З„ АД ищецът е предоставил следните документи: Копие на
протокол за разпит на г-н Б., Копие на протокол за уведомяване на пострадал
от престъпление , съгласно чл.6 ал.1 от ЗПФКПП; Копие от автотехническа
експертиза номер 2889/29.09.2020 г.; Копие на писмо с изх.номер 2096.2020
г., с което г-н Б. е конституиран като пострадало лице от наблюдаващият
прокурор. След няколко месечно мълчание е получил отказно писмо с изх. №
ЦУ 99-9707/28.01.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение, като
в мотивите си застрахователят се позовава на не представени от страна на
ищеца документи. На 02.02.2021 г. е входирал молба с вх. № ЦУ 99-
9803/02.02.2021 г. за преразглеждане на отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение като повторно е изпратил всички предоставени
до момента документи, включително и копие на молба с вх. № ЦУ 99-
8080/11.11.2020 г., адресирана до г-жа Ж.Д. - Експерт „Ликвидация ИЗ“ към
ЗАД „ОЗК З „ АД, с която ищецът е предоставил изисканите от
застрахователната компания документи. Посочва, че след като не е получил
отговор на молбата си за преразглеждане на отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение на 26.03.2021 г. в офиса на ЗАД „ОЗК З „ АД в
гр. Благоевград е входирал нова молба за изплащане на застрахователно
обезщетение с вх. № 423/26.03.2021 г, като отново е приложил всички
предоставени до момента документа и Копие на Обвинителен Акт на г-н С.К.
и Протокол за оглед на местопрестъплението и Фото Албум. На 08.04.2021 г.
е получил писмо от ЗАД „ОЗК З“ АД с изх. № 99-11177/06.04.2021 г., с което
застрахователя признава претенцията за основателна и предлага сключване
извън съдебно споразумение срещу обезщетение от 8000 лева, което било
почти четири пъти по- малко от претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение. Посочва, че с Молба с вх. № 481/08.04.2021 г., входирана в
4
офиса на застрахователната компания в гр. Благоевград отново се е обърнал
към застрахователя да уважи исканата сума като застрахователно
обезщетение за неимуществените вреди, но още на 15.04.2021 г. със свое
писмо с изх. № 99- 11394/15.04.2021 г. застрахователя е потвърдил
предложението си и отказа по- високо застрахователно обезщетение.
Посочва, че от представените към исковата молба писмени документи се
установява, че е реализирано противоправно деяние от страна на водача на
моторно превозно средство С.К., който е нарушил разпоредбите на ЗДП,
посочени в споразумението по НОХД № 231/2021 г. по описа на PC -
Благоевград и което споразумение има характер на влязла в сила присъда,
считано от 29.04.2021 г., задължителна на основание чл.300 ГПК за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието.
Моли да се постанови решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество ЗАД „ОЗК З. АД да изплати на ищеца Л.. К. Б. сумата от 40 000
лева /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 25.06.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Моли, да бъдат присъдени и сторените съдебни и деловодни разноски в
настоящото производство, включително и заплатено адвокатско
възнаграждение.
От страна на ответното застрахователно дружество е постъпил писмен
отговор, с който оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди
- по основанието им и с оглед предявения им размер, който счита за
недължим и прекомерно завишен. Твърди, че в конкретния случай не са
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността му за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД „ОЗК - З. АД искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна
вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - З. АД МПС - С.И.К..
Оспорва и представеният в исковата молба механизъм на процесното
ПТП. Посочва, че от представените към исковата молба доказателства става
5
ясно, че непосредствено преди мястото на процесното събитие, по ул. „Сава
Михайлов", се е намирал багер, поради провежданите към момента ремонти
на ВиК мрежата. Счита, че последният е ограничил видимостта на водача към
пешеходците.
Посочва, че от данните по делото става ясно, че лекият автомобил се е
намирал непосредствено преди мястото на произшествието, като тепърва е
потеглял. Следователно, пешеходецът е имал ясна възможност да възприеме
превозното средство и да се съобрази с него. Последното категорично
противоречи и на дадените показания от ищеца, че при оглеждане не е имало
коли нито вдясно, нито вляво. Ето защо, счита, че ако пострадалият бе
положил необходимата грижа за опазване здравето и живота си, като
съобрази поведението си с другия участник на пътя, то вредоносен резултат
въобще не би настъпил. От изложеното следва да се направи обоснован извод,
че ПТП и съответно вредоносният резултат са настъпили при голям процент
на съпричиняване.
Твърди, че в конкретния случай пострадалият е създал реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от
своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания.
Оспорва исковете и по размер, като ги намира за неоснователно
завишени и прекомерени, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението
следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва и началния момент, от
който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен,
от момента, от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - З.
АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за
неимуществени вреди.
Моли съдът да вземе предвид, че отговорността на застрахователя е
договорна, а не деликтна.
Моли да бъдат присъдени сторените разноски по делото, както и
6
адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна
установи следното:
Не са спорни по делото обстоятелствата, че по отношение на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № Е8031МН към момента на
ПТП е била налична валидна застраховка с ответното дружество „ГО“, както
и че преди предявяване на иска ищецът е заявил претенция за обезщетяване
пред застрахователното дружество.
Виновният за настъпилото ПТП водач С.К. е подписал споразумение по
НОХД № 231/2021 г. по описа на РС – Благоевград, с което се признава за
виновен за това, че на 25.06.2020 г. около 09,30 часа, в гр. Благоевград, на
улица Христо Силянов, предприемайки маневра „Завиване наляво“ от улица
Христо Чернопеев към улица Христо Силянов в посока на движение от
„Джамията “ към река Бистрица, на пешеходна пътека тип „Зебра“, намираща
се на ул. Христо Силянов и обозначена с пътна маркировка „М8.1“, при
управление на МПС лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. Е
8031 МН, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, като не е пропуснал пресичащия пътното платно на улица Христо
Силянов в посока на движение от дясно наляво спрямо посоката на движение
на автомобила, пешеходецът Л.. К. Б., с ЕГН ********** и по
непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на външния кондил на лявата подбедрица, реализирало медико-
биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на левия крайник“
и деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл.343, ал. 3,
предложение последно, б. “а“, предложение второ във вр. чл. 343, ал. 1, б.“б“,
предложение второ във вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
Назначената съдебномедицинска експертиза потвърждава, че вследствие
на блъскане на пешеходна пътека от движещ се лек автомобил ищецът Б. е
получил счупване на големия шиловиден израстък на големия пищял на
лявата подбедрица.Не са засегнати други сегменти на коляното. Приложено е
7
било оперативно лечение, включващо наместване на костните фрагменти и
фиксирането им в правилното положение със заключваща метална плака.
Клиничната пътека 217 има изискване да е провеждано минимум шестдневно
болнично лечение, след което в рамките на един месец да бъдат извършени
два контролни прегледа. Първият от контролните прегледи съвпада с времето,
което е необходимо да бъда свалени конците от оперативните шевове. По
данни на Б., същият е спазил изискването и дадените препоръки от лекуващия
лекар, като е посетил лекар травматолог за два контролни прегледа. Вещото
лице посочва, че по делото не се съдържат данни за проведена
рехабилитация. Посочва, че проведеното оперативно лечение е протекло без
усложнения и фиксира добре костните фрагменти на правилното място. Нито
вида на счупването, нито проведеното лечение налагат пълно обездвижване
на тялото. Счупването на външен голям туберкул на големия пищял
затруднява движенията на крака за около 3 месеца. През този период
самостоятелната походка е затруднена и придвижването може да се
осъществява с помощни средства – първоначално с патерици или проходилка
за около едни, два месеца, за да не се натоварва крайника до калцифициране
на счупването, а впоследствие, ако се налага с бастун или самостоятелно.
Експертът посочва, че при възрастните хора оздравяването на счупването е
забавено, което води до удължаване на периода на възстановяване. При
определяне срока на възстановяване на движенията на крайника – 3-4 месеца
предвид възрастта на пострадалия.
В съдебно заседание вещото лице д-р А. посочва, че болките с голям
интензитет са били първите 3 до 4 седмици, като първата една –две седмици е
и спонтанно, в другите случаи при извършване на активни или принудителни
пасивни движения, ако някой му премества крайника и то не при всяко
положение на движенията, а при определено положение, когато се натовари
мускулната група, чийто залавни места са на този шиловиден израстък, те
опъват този костен фрагмент и той го усеща като болка, след което
постепенно болката отшумява и е възможно след това при по-голямо
натоварване, при продължително натоварване, ищецът да изпитва болка в
този крайник.
Съдът кредитира изцяло заключенията на медицинската експертиза,
която е изготвена въз основа на материалите по делото и основана на
знанията и квалификацията на експерта.
8
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза също дава
заключение на основание събраните по делото доказателства, включително и
от представените документи в наказателното производство, че водачът на
лекия автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ С.К. предприемайки маневра
„Завиване наляво“ не е пропуснал и е реализирал ПТП с пресичащия пътното
платно на улицата на пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходецът Л.. К.
Б..Според поясненията на вещото лице и в съдебно заседание,водачът на
МПС е могъл чрез своевременно задействане на спирачната уредба да
предодврати ПТП.Водачът се е движил със скорост около 18 км.ч.,но като не
е задействал своевременно спирачната уредба е осъществил съприкосновение
с пешеходеца,който е паднал на уличното платно и се е увредил.Според
вещото лице,показаният на скицата обект „багер“ е могъл да ограничи
видимостта,но пак според експерта, о т момента на задвижване на
автомобила до момента на удара ,водачът е имал видимост,като
своевременно не е задействал спирачната уредба.Вещото лице очертава
механизма на ПТП,като сочи,че в момента на удара, ищецът е бил вече на
пешеходната пътека и е изминал известно разстояние от нея.Би могъл да
предодврати удара,ако започне да тича.
Свидетелката К.К.Б. – съпруга ищеца, в показанията си сочи, че Л.Б. е
имал силни болки, целият крак го е болял, имал е оток около ходилото в
началото. След изписването от болницата съпругът й трудно се е придвижвал,
с инвалидна количка с помощта на приятели и съседи са го сваляли от
четвъртия етаж. Посочва, че почти един месец е бил неподвижен на легло, на
памперси и тя се е грижила за него. Твърди, че и сега състоянието му не е
добро, ходи бавно, накуцва, че кракът му оттича непрекъснато като седи на
стол или стои прав.
При така установеното от фактическата страна,от правна съдът прие
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ . С оглед разпоредба на чл.432 КЗ,
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата.
Същевременно, съгласно чл.429 ал.1 КЗ, застрахователят по договора за
9
застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.Отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното
ПТП- 25.06.2020г. на валидно застрахователно правоотношение между водача
С.К. и ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Съгласно общото правило, обективирано в нормата на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, а според алинея 2, водачите на ППС са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
10
Съгласно чл.119 ал.1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали
скоростта или спре.
Според съда противоправното поведение на водача е установено по
безсъмнен начин,защото то не се вмества само в рамките на
административното нарушение,но и е постигнато споразумение в
наказателното производство,имащо характер на присъда,която е
задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК относно това дали
е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.//н.о.
х.д.№231/21 на РС Благоевград/. Според съда е установена и връзката, която е
пряка и причинна между противоправното поведение и настъпилите вреди за
ищцата-счупване на външния шиловиден израстък на лявата подбедрица чрез
назначените експертизи.
Не е спорно и наличието на договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона,
може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
11
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В настоящия казус поведението на ищеца Б. не може да се подведе под
горните изисквания/ трайно наложени в практиката на съдилищата/ за да се
приеме,че има причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат.Установено е,че ищецът е изминал известно
разстояние на пешеходната пътека,когато,поради несвоевременно
задействане на спирачната уредба ,водачът на МПС е осъществил
съприкосновение с него,макар и с малка скорост,при което Б. е паднал на
уличното платно и е получил увреждането,разглеждано по настоящето дело-
счупване на шиловиден израстък на големия пищял на лявата подбедрица.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза е докладвало,че е било
възможно да се избегне съприкосновението,но само ако пешеходеца се
затича,за което той безспорно няма задължение,защото пешеходецът следва
да избере подходящата за него скорост,а в случая се касае и за лице в
напреднала възраст. Пешеходецът е бил навлязъл в пешеходна пътека,в който
случай има предимство пред МПС и не е бил длъжен в случая да се
огледа,както се е поддържало от ответника.Дали се е огледал или не не е
установено по делото.По изложените съображения,съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В практиката на ВКС : №
749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.
д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.;
12
№ 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава.
С оглед изложеното съгласно чл.52 ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние,както и битови неудобства. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съдът по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 25
000 лева. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания-счупване на външен шиловиден
израстък на лявата подбедрица-причинило на пострадалия трайно
затруднение на движенията за срок по-дълъг от 30 дни,като с оглед възрастта
на ищеца ,възстановяването е в рамките на 3-4 месеца.През този период
особенно в началото ищецът е търпял силни болки.Бил е трудно
подвижен,зависим битово от помощ от други лица,което е възможно с оглед
възрастта му и психическата нагласа на отделния индивид.Съпругата на
ищеца дава показания,че в продължение на 1 месец не се е решавал да стане
от леглото,макар,че вещото лице е посочило,че травмата не изисква
абсолютно обездвижване,а може до отзвучаването й да се ползват помощни
средства-патерици и др.Безспорно травмата е ограничила и възможността за
социални контакти и разходки на ищеца.По данни на свидетелката Божурска ,
апартаментът им се намира на 4 етаж,без асансьор. Възрастта на пострадалият
към датата на ПТП е 73 г., което не е благоприятстващ възстановяването
фактор. Съобразиха се и последиците в психологичен план /всеки претърпян
13
пътен инцидент е свързан с негативни преживявания в психоемоционален
план, които са установени и от свидетелските показания-че ищецът се е
чувствал некомфортно заради залежаването си, използването на памперси и
грижата на неговата съпруга за период около един месец, изнервеност и
трудно преживяване на случилото се. Съдът съобрази също така липсата на
остатъчна инвалидност или дефицит в движенията, обстоятелството, че
оздравителния процес е приключил, макар да е възможно при по голямо
натоварване, продължително натоварване да изпитва болки в този крайник.
При тези обстоятелства и по справедливост съдът определя сумата от 25 000
лв.,като обезщетение за болките,страданията и неудобствата за
ищеца,претърпени в резултат на ПТП.Съобразно горното исковата претенция
за неимуществени вреди е основателна в посочения размер.
В чл.498 ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се
предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на
застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя. Следователно, за да са допустими и да
се приемат за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е необходимо ищецът
да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно
обезщетение по реда и че е изтекъл срока по чл.498 ал.3 вр.чл.496 КЗ.
(Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о.,
ТК) .В случая тези предпоставки се установяват, доколкото на лист 67 от
делото е представено и прието като доказателство Уведомление за щета по
застраховка „ГО“ с нанесени имуществени и неимуществени вреди, заведено
от застрахователя с вх. № 1541/28.10.2020 г., съдържащо искането на Л.Б.,
действащ чрез пълномощника си адв.С./л.67/. Застрахователят е поискал
представяне на допълнителни документи, които са представени от ищеца с
молба,входирана от 11.11.2020г.. Получено е отказно писмо с изх. № ЦУ 99-
9707/28.01.2021 г. с мотиви, че не са представени от страна на ищеца
документи. Ищецът Б. чрез адв. С. е входирал молба на 02.02.2021 г. пред
застрахователя за преразглеждане на отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение като повторно е приложил всички документи. Получено е Писмо
14
на 08.04.2021 г. от ЗАД „ОЗК З“ АД, с което е предложено извънсъдебно
споразумение за обезщетение в размер на 8 000 лева. С Молба от 08.04.2021
г. ищецът е поискал застрахователното дружество да уважи исканата от
ищеца сума, но същия с писмо от 15.04.2021 г. е потвърдил предложението си
и е отказала по-високо застрахователно обезщетение.
От заявяване на претенцията пред ответника до предявяване на иска на
13.05.2021 г. е изминал тримесечен срок, което прави предявената претенция
допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016 г. / .
Съгласно чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и заплатил в по-краткия срок от 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3
2. изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106 ал.3.
Според съда,с молбата от 11.11.2020г. ищецът е представил всички
необходими документи,с които е разполагал,поради което за определяне на
датата ,от която започва да тече законната лихва за забава е 27 .11.20г. т.е.
прилага чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
Ищецът претендира лихва от деня на застрахователното събитие
25.06.2020г.,но в случая се прилагат специалните разпоредби от КЗ,посочени
по-горе.
На всяка страна следва да се присъдят разноски,съобразно уважената и
отхвърлена част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗДА „ОЗК З“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район в., ул. С. С. № *, ет. *, представлявано заедно от А.
П. Л. – изпълнителен директор и Р.К. Д.изпълнителен директор да заплати на
Л.. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. З. С. № *, ет.* сумата от 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
15
вреди, претърпени в резултата на ПТП от 25.06.2020 г., при маневра
„Завиване наляво“ на пешеходна пътека на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № Е 8031 МН, управляван от С. И. К., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020г. до окончателното й
изплащане, както и направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 1468лв.
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 40 000
лева.,както и за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение
,считано от 25.06.2020г.
ОСЪЖДА Л.. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. З. С. № *, ет. *
да заплати на „ОЗК З“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Со., район в., ул. С.С. № * ет. * сумата от 1440 лв.,направени по делото
разноски,съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С, район в., ул. С. С. № *, ет. *, представлявано заедно от А. П.
Л. – изпълнителен директор и Р. К. Д. изпълнителен директор да заплати по
сметка на ОС Благоевград д.т. от 1000 лв.,както и разноски в размер на 630
лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
16