№ 4
гр. Ботевград, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20211810102084
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “А.” ООД, гр. С. твърди, че с Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение No 1 към него от
01.12.2020 г. “В.к.” ООД му е прехвърлило вземането си, произтичащо от Договор за
паричен заем No 5541736 от 31.07.2019 г., сключен между това дружество като
заемодател и ответника В. К. С. като заемател. “В.к.” ООД е упълномощило ищцовото
дружество от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия, като с исковата молба ищецът прилага и уведомление за извършената цесия от
името на “В.к.” ООД за връчването му на ответника.
Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 1500.00 лв., под формата на паричен заем. С
подписване на договора ответникът е удостоверил, че е получил от заемодателя
заемната сума от 1500.00 лв. Ответникът се е задължил да ползва и върне заемната
сума, съгласно условията на договора, като заплати сума в размер на 2606.78 лв., ведно
с договорена лихва, на 22 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 118.49
лв. (включваща първоначална главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Излага, че в процесния договор страните са се съгласили, че със
сключването му ще се рефинансира текущ заем на ответника по Договор за паричен
заем No ******* от 16.04.2019 г. в размер на 511.64 лв., като страните са направили
изрично изявления за прихващане на насрещни изискуеми задължения. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора, за което е подписан
разходен касов ордер No 62 от 31.07.2019 г. Поддържа, че към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 1383.65 лв. Излага, че за ползване на предоставената
заемна сума по процесния договор ответникът дължи договорна лихва в посочен в
1
договора размер, като начислената договорна лихва е в размер на 236.15 лв. за периода
от 14.08.2019 г. - датата на първата вноска, до 03.06.2020 г. – датата на настъпване на
падежа на договора.
Поддържа, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 03.06.2020 г. –
последната падежна дата, като от тогава до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение сроковете по всички падежи са изтекли, а ответникът
продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължи и
обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 80.73 лв. от 04.06.2020
г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска на парични заем до датата
на подаване на заявлението – 25.06.2021 г. Сочи, че по подадено от него заявление по
чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като
длъжникът е възразил срещу същата, поради ищецът предявява установителен иск за
вземанията си .
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че ищецът има
вземания срещу ответника по Договор за паричен заем No 5541736 от 31.07.2019 г.,
както следва: за сумата от 1383.65 лв. – непогасена главница; сумата от 236.15 лв. –
непогасена договорна лихва за периода 14.08.2019 г. до 03.06.2020 г.; сумата от 80.73
лв. - лихва за забава върху непогасената главница за периода от 04.06.2020 г. до
25.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на дължимите суми. Претендира и направените разноски.
Ответникът- В. К. С. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор
и не е взела становище по исковете.
С исковата молба, както и с молба вх. No 6875/09.12.2022 г., депозирана преди
съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави
искане за постановяване на неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира
следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата
молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил
представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – частно
гражданско дело No 1589/2021 г. по описа на РС- Ботевград, заверени копия на
Договор за паричен заем No 5541736 от 31.07.2019 г. с Разходен касов ордер от същата
дата, Тарифа на “В.к.” ООД, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., Извлечение от Приложение No 1/01.12.2020 г. към рамковия
договор, Потвърждение за сключена цесия, Пълномощно за уведомяване и
Уведомление до длъжника за извършената цесия, съдът намира исковете с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
2
чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени,
като бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземанията на ищеца към него, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д.
No 1589/2021 г. по описа на РС- Ботевград, произтичащи от Договор за паричен заем
No 5541736 от 31.07.2019 г., сключен между “В.к.” ООД, гр. С. като заемодател и
ответника В. К. С. като заемател, и които вземания са прехвърлени от кредитодателя на
ищцовото дружество с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016 г. съгласно Приложение No 1/01.12.2020 г. към него, както следва: за
сумата от 1383.65 лв., представляваща непогасена главница по кредита, сумата от
236.15 лв., представляваща непогасена договорна лихва за периода 14.08.2019 г. до
03.06.2020 г., сумата от 80.73 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 04.06.2020 г. до 25.06.2021 г., както и законна лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, без решението да се мотивира по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство, то
направените от ищеца разноски в заповедното производство се явяват дължими от
ответника, а именно разноски за държавна такса в размер на 34.01 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо разноски в
заповедното производство в размер на 84.01 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 221.33 лв., от които 121.33 лв. за държавна такса и 100.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на
вземанията на “А.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. “П.в. №**, етаж *, към В. К. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Ботевград,
ул. “Р.д.” №**, за които е издадена Заповед No 528/20.08.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1589/2021 г. по описа на РС-
Ботевград, както следва: за сумата от 1383.65 лв. /хиляда триста осемдесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем No
******* от 31.07.2019 г., сумата от 236.15 лв. /двеста тридесет и шест лева и
петнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 14.08.2019 г. до
03.06.2020 г., сумата от 80.73 лв. /осемдесет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.06.2020 г. до
25.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2021 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до
окончателното й изплащане.
3
ОСЪЖДА В. К. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Ботевград, ул. “Р.д.”
№**, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “А.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “П.в. №**, етаж *, сумата от 221.33 лв.
/двеста двадесет и един лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени
разноски в настоящото производство, както и сумата от 84.01 лв. /осемдесет и четири
лева и една стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No 1589/2021 г. по описа на РС- Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4