Р Е Ш Е Н И Е №260009
гр. Пазарджик, 22.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря Ана Ннчева, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
гр. д. N 896 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е реда на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобитото имущество /ЗПКОНПИ/. Делото е образувано по повод внесеното в съда
мотивирано искане по чл. 153 от този закон, което има действие на искова молба.
Искането е направено от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане
на незаконно придобитото имущество наричана по-долу за краткост „Комисията” или
„КПКОНПИ“ и отговаря, както на общите изисквания за редовност на искова молба,
така и на произтичащите от разпоредбите специалния закон условия за
разглеждането му от съда.
Местната
компетентност на Пазарджишкия окръжен съд се свърза с факта, че сред
имуществото, чието отнемане се иска има недвижими имота, от които този с
най-висока данъчна оценка е с местонахождение в с. Г., община обл. Пазарджик.
Като
ответници в производството участват Б.В.П., ЕГН **********, с чиято престъпна
дейност се свързва придобито лично от него имущество, както и съпругата му П.А.П.
и „ПИ ИЕСТ БИ” ЕООД – гр. А., в което тя е едноличен собственик на капитала и
управител. Обстоятелствата на, които се основа искането за отнемане на
имущество от проверяваното лице, съпругата му и контролираното от нея дружество
са изложени в определението за насрочване на делото и в доклада в първото
съдено заседание.
Иска
се отнемане на недвижими имоти, лек автомобил, паричната сума, получена при
отчуждаването на друг автомобил и на парични суми.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от двамата ответници, които правят
възражения, подробно изложени в определението за насрочване на делото и в
доклада в първото съдено заседание. Представят писмени доказателства, с които
целят на установят законните източници на доходи, с които били придобили
имуществото през проверявания период.
Представителят
на ответника твърди, че представения предварителен договор е неотносимо
доказателство, защото е сключен за други идеални части,от недвижимия имот в гр.
А., а не за тези, които за закупени с нотариален акт и които се иска да бъдат
ответи в полза на държавата. Оспорва и доказателствената му сила като частен
свидетелстващ документ за отразените в него факти относно плащането на цената и
нейния размер.
След
преценка на събраните и относими към предмета на спора доказателства и
обсъждане доводите и възраженията на двете страни, съдът прие за установено
следното:
От
условията, с които законът свързва отнемането в полза на държавата на имущество
придобито от престъпна дейност се установиха по безспорен начин първите
две: че ответникът Б. П. е признат за виновен и му е наложено
наказание с определение на наказателния съд за одобряване на споразумение по
НОХД № 247/2018 г. на П.ския окръжен за извършени от него на престъпления,
попадащи в обхвата на чл.108,ал.1т.25 от ЗПКОНПИ и че през проверявания период той,съпругата
му П.А.П., последната лично и чрез и
контролираното от нея дружество „ПИ ИЕСТ БИ” ЕООД – гр. А., са придобили имущество, при
което е налице значително несъответствие между неговата стойност и нетния
доход на посочените лица, надхвърлящо 150 000 лв. за целия проверяван период. Проверявания
период е 21.02.08-21.02.2018
г. за осъденото лице, а за ответницата П. и дружеството, съответно от сключване
на гражданския брак между ответниците на
08.08.2010 г. до 21.02.2018 г.
Тук е
мястото да се отбележи, че при преценка за стойността на имуществото, съдът
изхожда не от посочената при сключване на сделките за придобиване на
конкретните имоти цена, а от действителната пазарна стойност на всеки имот към
момента на придобиването му.
Фактът на
придобиването на всеки един от процесните недвижими имоти и леки автомобили
през проверявания период не се оспорва, а е и установен със съответните писмени
доказателства, подкрепящи направеното от Комисията искане.Същото се отнася и за
сумите, постъпили по банкови сметки и влогове на ответниците по делото.
С помощта на
заключения на вещи лица, които бяха изслушани и приети в открито съдебно
заседание се установи стойността на всеки от процесните недвижими имоти и лещи
автомобили към датата на неговото придобиване, като общата стойност на тези
активи, влезли в патримониума на ответниците през проверявания период е
20 547,40 лв.
През същия
период към имуществото им са прибавени значителни по размер суми по банкови
сметки и влогове, в това число – 100 530, 41 лв. от вноски от тях самите
по банкови сметки, подробно описани в искова молба в размер на и вноски,
направени от трети лица в общ размер на 137 615,06 лв.
Доходите на
лицата /ответниците/ от безспорно установени законни източници на средства през
проверявания за всяко от тях период възлизат на 33 915,45 лв., като тази
сума се получава при сборуване размерите на доходите от различните източници,
посочени в последната колона „ОБЩО“ от таблицата на л. 961 от делото, част от
заключението на вещото лице М.Л.. Т. нар „приходи от трети лица“ не следва да
се прибавят към установените доходи на ответниците от законни източници,
доколкото не се установи основанието, на което тези суми са превеждани по
съответните банкови сметки, за да може се прецени евентуално дали се касае за
законен източник, по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗПКОНПИ.Ето защо така
преведените от трети лица средства следва да се прибавят към стойността на
придобитото имущество, но не и към доходите от закони източници.
По този
начин общата стойност на придобитото имущество за периода възлиза на 258 692,87
лв. и при установения размер на доходите от безспорно законни източници и
приспадане на обичайните и извънредните разходи, също установени с помощта на
експертизата, е налице едно значително несъответствието между придобитото през
проверявания период имущество и нетния доход на ответниците по делото. /пар.
1,т.3 от ЗПКОНПИ/.
Ответниците
са направили възражения в срока за отговор на исковата молба, които се
основават на твърдения за законни източници на доходи през периода, с които
били закупили имотите /извън безспорно установените от заключението на вещото
лице/, съответно – законни източници на паричните средства, внесени в банковите
сметки и влогове.
За част от
обстоятелствата, посочени в отговора не са посочени никакви доказателства,
годни да ги установят. Не се представя документ за сключване на договора за
заем,твърдян в исковата молба, съответно – за неговото изпълнение от
заемополучателя през проверявания период, а става дума за факти, за които
законът изисква писмен акт, като форма за доказване /чл. 164, ал.1,т.3 ГПК/.
Твърденията
на ответника П. за работа в чужбина и реализиране на значителни доходи от
такава пред проверявания период не са подкрепени с каквито и да било
доказателства.
За периода
от 03.11.10 до 19.02.2012 г. ответникът П. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ и следователно не имал възможност да реализира трудови доходи. Същото
наказание е изтърпявал и от 1995 г. до 2008 г.
Представеният
с отговора на исковата молба предварителен договор не е годен да докаже плащане
на цената за придобиване на имота извън проверявания период, защото става дума
за частен документ, който не носи подписа на другата страна по делото и
следователно, по отношения на нея той няма достоверна дата и обвързваща
доказателствена сила за осъществяване на фактите, за които свидетелства –
плащане на цената и нейни размер. Също така, предмет на предварителния договор
от 2007 г. са 21/189 ид. ч. от един недвижим имот, а на нотариалния акт от 2011
г.- други ид. ч. от същия, при което е по-логично да се приеме, че предметът на
двете сделки е различен, поради което е без значение, че първата от тях е
сключена преди проверявания период. Това не отменя задължението на ответниците
да докажат законните източници на средствата за придобиване на съответните
идеални части през 2011 г.
Що се отнася
до твърденията, че майката на ответницата П. е работила в Г. и преведените от
нея суми по банковите сметки на ответниците били дарение от нея, като с част от
тях е закупен имота в землището на с. Т.В., съдът приема следното:
Годишния
доход на С.С. за годините от проверявания период е посочен на последната
страница на представената, вкл. в превод на български език „сметка на осигурено
лице“ която е официален документ,
издаден от българските власти.Размерът на тези доходи не е достатъчен, за да
обоснове законни източник на средства на това лице, които да му позволят на
преведе сумите, посочени в т. 4.1.17. от заключението на вещото лице, след като
се приспаднат разходите за собствената му издръжка в Г.. Освен може би сумата
от 1 000 евро, преведена през 2010 г., за която може да се допусне, че
майката е отделила за дарение на своята дъщеря /ответницата/. Нелогично е обаче
да счита, че това доказва наличието на средства за закупуване на недвижимия
имот в землището на с. Г. през 2012 г. /ако възражението се отнася за неговото
придобиване, но е сгрешено името на селото в отговора, където се сочи Т.В./. На
първо място, периодът от получаване на сумата по банковата сметка до сделката е
твърде голяма, на второ – пазарната стойност към момента на придобиването му е
значително по-висока и което е най-същественото, в този период съпрузите П.не
са установили други законни източници на средства, с които е било възможно да
покриват обичайните разходи за своята издръжка, така че да им остават пари за
придобиване на имота, дори да се приеме, че преводът от 1 000 евро през
2010 г. от С.С. са доходи за тях от законен източник.
В допълнение
следва да се отбележи по повод на този паричен превод от трето лице, че дори да
се прибави към посочената по-горе сума на доходи от законни източници, това не
би променило извода за значителното несъответствие по смисъла на пар. 1,т.3 от
ЗПКОНПИ.
Третото
условие, което следва да е налице, за да постанови съдът отнемането в полза на
държавата на конкретно имущество, е да може да се направи връзка – пряка или
косвена между придобиването на имуществото и конкретната престъпна дейност.В
конкретния случай не се твърди пряка връзка, поради което е необходимо да се
изследва въпроса за наличието на косвена такава, при това е достатъчно да има
основания да се направи едно обосновано предположение за съществуването й на
база на всички обстоятелства по делото
Според
практиката на ВКС тази цялостна преценка се прави като се вземе предвид от една
страна вида и характера на престъпленията, броя им и възможността чрез нея да
бъде генерирар доход. В случая две престъпленията, за които е признат за
виновен ответника П. са за засяване и отглеждане на 79 бр. растения от рода на
конопа и за държане на високорискови наркотични вещества на стойност
27 122, 04 лв. към дата 19.08.2017 г. Количествата на забранените за
отглеждане растения и на държаните наркотични вещества и техния паричен
еквивалент дават основание да се приеме, че от този вид престъпна дейност може
да бъде реализиран доход за извършителя й.
Вярно е,
имуществото, чието отнемане се иска, е придобито преди разкриване на
конкретните престъпления, за които е осъден ответника, но с основание може да
се приеме, при недоказване на законни източници за това, че има връзка между това придобиване и престъпна
дейност от същия вид. Това е така, защото за целите на настоящото производство
/за т. нар. „гражданска конфискация“/ не е необходимо да се доказва причинна
връзка между конкретното престъпление, за което има влязла в сила присъда и
придобиването на имущество от страна на осъденото лице. Акцентът се поставя
върху изясняване на въпроса имало ли е това лице, съответно неговия съпруг и
контролираните от тях дружества, през периода на придобиване на имуществото
достатъчно доходи от законни източници, чийто размер да съответства на
стойността на придобитото, след приспадане на разходите за издръжка на
семейството им.Само така може да се постигне ефективно целта, предвидена в
чл.2,т.3 от ЗПКОНПИ “предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на
имущество и разпореждането с него.
Тежестта за доказване на законните източници лежи върху ответната страна и това
беше указано от съда в доклада по делото в първото съдебно заседание.
Необходимо
е да се изследва наличието или липсата на законни източници на доходи, спрямо действителната
пазарна стойност и момента на придобиване на всяка едно конкретно имущество,
както и факта за наличността, липсата или неговата трансформация към края на
проверявания период, за да се произнесе съдът за правото на държавата бъде
отнето то или евентуално-паричната му равностойност.
1.Недвижимото имущество, находящо се в гр.А., чието отнемане се иска, представлява
идеални части от два различни имота, придобити чрез покупко-продажба с купувач
- П.П. на 20.05.2011 г. и намиращи се в патримониума на двамата съпрузи и до сега.
Стойността на така закупените от нея ид. части от всеки от двата имота е 535,50
лв., според заключението на вещото лице Б.Г.. Въпреки ниската стойност на това
имущество, ответниците не успяха да докажат, че за придобиването му са вложени
средства от законни източници. Доходите им от такива през същата година и през
трите, предхождащи я, са били твърде ниски и недостатъчни дори да покрият обичайните
им разходи за издръжка.
От началото
на проверявания период до датата на придобиване на имота има данни за внесени
суми от самите ответници или от трети лица по банкови сметки, но без
доказателства за основанието, на което им ги внасят /предоставят третите лица/
и без такива за законния произход на средствата, с които те самите захранват
сметките си. От тук следва и извода за липса на законен произход на средствата,
с което е придобито това имущество и за основателност на иска на Комисията за
неговото отнемане на осн. чл. 142,ал.1т.1 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ.
2.Недвижимият
имот, находящ се н с. Г. е придобит от
контролиранато от съпругата П.П. дружество „ПИ ЙЕСТ БИ“ ЕООД на 22.05.2012 г.,
като неговата пазарна стойност към онзи момент е 11 712,40 лв. Възражение,
че дружеството е разполагало с тези средства, за да придобие имота, не е
правено, поради което следва да се приеме въз основа на данните от проверката и
твърденията в исковата молба, че не е разполагало с такива и съответно – налице
е обосновано предположение за придобиването му със средства, нямащи доказани
законни източници. Всъщност да целия проверяван период е установено, че е
декларирано извършването на дейност и печалба в размер на 505 лв. само през
2010 г. През останалите години няма декларирана, дейност, приходи и печалба.
Ето защо
очевидно може да се предположи, че е налице косвена връзка между
осъществяваната от Б.П. престъпна дейност и придобитото от контролираното от
съпругата му дружество имущество през проверявания период и това имущество
следва да бъде отнето на осн. чл. 145,ал.2 във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ.
3.Лекият
автомобил „Нисан“, който се твърди, че е придобит от двамата съпрузи, на
основания покупко-продажба от 06.03.2012 г. е с установена стойност към този
момент 5 035 лв. Той е закупен по време на брака им от Б.П. и е продаден
на 10.12.12 г. на трето лице, като предвид краткия период между двете сделки
вещото лице не е установило разлика в стойността му към момента на
отчуждаването. За цялата 2012 г. съпрузите имат приходи от рента в размер на
266 лв. и от „помощи и издръжка“ в размер на 1 200 лв. и съответно -
11 867,30 лв. са установените обичайни разходи за издръжката им за същата
година. Очевидно е, че доходите от безспорно установените законни източници не
са достатъчни дори за покриване на обичайните разходи за издръжка, изчислени на
база статистическите данни, използвани от вещото лице Л. и няма как тези лица
да са имали на разположение свободни средства, за които да не се предположи
незаконен източник, с които да е закупен автомобила.През същата година, както и
през целия проверяван период, те са имали вноски в значителен размер по
сметките си от трети лица, без уточнено и доказано основание за придобиването
им, поради което тези суми неследва да се причисляват към доходите от законни
източници.
Ето защо
искът за отнемане на сумата в размер на 4 900 лв., която се претендира
като получена при отчуждаването на лекия автомобил „Нисан“, подробно описан в
исковата молба и в определението за насрочване на делото, следва да бъде уважен
на основание чл.151 във вр. с чл. 141,л.2,т.2 и чл.141 ЗПКОНПИ.
4.Лекият
автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, чието отнемане се иска, е закупен от П.П.
на 10.11.2014 г. чрез покупко-продажба и към настоящия момент представлява СИО
между нея и съпруга й Б.П.. Стойността му към момента на придобиването е била
2 729 лв.
Следва се
има в предвид, че през 2014 г. П.П. е имала доходи от трудово правоотношение в
размер на 4 970 лв. , от помощи и издръжки – 6 389,55 лв. и „от трети
лица“ – 14 790 лв. Обичайният разход за издръжка на домакинството е
изчислен от вещото лице в размер на 14 118,31 лв. През 2014 г.
най-голямата сума по сметка на П.П. е внесена от А.С.– 9 770 лв. Комисията
твърди в исковата молба, че в хода на проверката е установено, че лицето е леля
на ответницата и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „А.Ф.Ф.“,
което от възникването си през 2011 г. до 2015 г. ежегодно е реализирало печалба
от търговската си дейност. Прави впечатление, че най-голяма е печалбата през
2013 г и 2014 г., съответно – 13 000 лв. и 16 000 лв. Очевидно
контролираното от това лице дружество е осъществявало дейност, реализирало е
печалба, която подлежи на разпределяне в края на всяка година, но поради
едноличния характер дружеството тази печалба е получавана именно от А.С.,
превеждаща сумите по сметката на П.. Проверката е установила, че именно изтеглената
от тази сметка сума от 2 300 лв. на 03.10.2014 г. е послужила за
закупуване на лекия автомобил
“ Ланчия“. Какви са били вътрешните отношения между третото лице,
превеждало суми по сметката на ответницата не се установи по делото, но може да
се предположи законно основание като дарение или заем, като се има в предвид
близката роднинска връзка между лицата и факта, че през същата година е родено
детето на ответниците.
Убеждението на съда е, че независимо от
недоказването на конкретното основание, на което А.С. е превела през 2014 г.
сумата от 9 770 лв. по сметката на ответницата, те могат да се причислят
към доходите й от законен източник, които при това са послужили за закупуването
на лекия автомобил и за допълване на нуждите от издръжка на семейството през
същата година, при наличието на доказаните доходи от други законни източници. Посочените
обстоятелства изключват обоснованото предложение за незаконен източник на
средствата за придобиването на автомобила „Ланчия“ и за връзка между
престъпната дейност на Б.П. и придобиването на тази движима вещ.
До
тук изложеното налага извода, че лекият автомобил „Ланчия“ не подлежи на
отнемане на соченото от ищеца основание., тъй като макар да е закупен от
съпругата на Б.П. през проверявания период, то бяха установени законни
източници на средства лично – доходи на купувачката П., както и печалба от
търговска дейност за А.И.С., която е превеждала суми по сметката на П. през същата
година, от която сметка последната е направила теглене един месец преди да
закупи автомобила.
5.По
отношение на искането за отнемане на парични суми, от банкова сметки на
проверяваното лице Б.В.П., а именно: 7 060 лв. /внесени лично от него/ и
12 970 лв./внасяни от трети лица/ по Разплащателна сметка IBAN ***, ищецът твърди, че те „не са
преобразувани в друго имущество“. За бъдат отнети обаче, на първо място следва
да се установи, че са били в неговия патримониум в края на проверявания период,
а не само да са преминали през него. В този смисъл е актуалната практика на
ВКС, видно от редица актове, с които се запозна решаващия състав / напр.Определение
№ 60685 по гр. д. № 1612/21 г./.
За
тези суми самият ищец излага обстоятелства, че са теглени, заплащани са стоки с
тях чрез пост-терминал, плащани за банкови такси и пр. иска отнемането им на
основание чл. 151 от ЗПКОНПИ, което съдържа признанието, че не се касае за
налични парични суми, а за „паричната равностойност“ на липсващи парични суми.
Ето защо искането за отнемане на тези суми от проверяваното лице не може да
бъде уважено.
Все
пак, за да обсъди в пълнота и останалите доводи на ищеца и другите
предпоставки, при които биха могли да се отнемат тези суми, ако бяха налични в
края на проверявания период, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Законен
източник на средствата, внесени по тази сметка лично от титуляра през 2010 г. в
размер на 7 060 лв. не се установи. Както бе отбелязано по-горе,
последните два месеца от същата година той е пребивавал в затвора, бракът му с П.П.
е сключен едва пред август същата година, но за съответната част от
проверявания по отношение на двама им период, който би имал отношение към
придобиването на сумата, не се установи законен източник на средства в
посочения размер.
Другата
сума от 12 970 лв. е сбор от вноските, направени от няколко различни лица
в периода 210-2013 г. ,за които проверяваното лице не твърди да е имало каквито
и да било правоотношения, които биха могли да се свържат със законен източник
на получените от тях средства.
6.Изложеното
по-горе важи в пълна степен за по-голямата част от сумите, които се иска да бъдат
отнети от двамата ответницат П.П. и е представлявало пари, преминали през
сметки и влогове на името на съпругата през проверявания период. Тук отново се
твърди, че тези пари не били „преобразувани в друго имущество“ и се иска
отнемането им на осн. чл. 151 ЗПКОНПИ, т.е признава се, че те липсват, но се
иска да бъде отнета равностойността им.
След
внимателен прочит на обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът
установи, че ищецът сам признава за наличност само на една малка част от
сумите, които се иска да бъдат отнети, а именно: 3 306, 84 евро – крайно салдо
към 31.01.2018 г. в спестовен влог в евро с IBAN *** П. В.П., 94,02 лв. – крайно салдо към
същата дата в спестовен влог в лева IBAN ***, 73,23 лв. – крайно салдо към същата
дата в банкова сметка *** ***,
130,16 лв. – крайно салдо в разплащателна сметка в лева IBAN
***.
За всички останали суми, които се искат да бъдат отнети,
се установява, че са част от внесени по описаните в исковата молба сметки и
влогове на името на съпругата на проверяваното лице през проверявания период,
но не са налични към завеждане на иска. Подборно се описва кога са закрити
някои от сметките, кога са извършени преводи в други сметки и влогове, както и че
останалите средства /извън крайното салдо/ са използвани за плащане на банкови
такси, плащане на пост терминал или просто са изтеглени преди края на
проверявания период без да е установено да са трансформирани в друго имущество,
което да може да бъде отнето. Според практиката на ВКС след изтеглянето им
банковите сметки, незаконно придобити пари биха могли да се отнемат само, ако
са били укрити и се намерят в хода на проверката. Подобни твърдения липсват по
делото, поради което съдът не може да постанови отнемане на паричните средства,
които не са налични по установените в хода на проверката сметки.
Ето
защо следва да се постанови отнемане на гореизброените суми с изрично посочване
на сметките с титуляр П.П., където е установена наличността им, а искът за
отнемане на парични суми от двамата съпрузи следва да бъде отхвърлен в
останалата му част, вкл. за третата сума от 199, 51 лв., която се представя
като „начислени лихви върху суми по банкови сметки, подлежащи на отнемане в
полза на държавата“, защото не се установи такива суми, натрупани от лихви да
са налични към релевантния момент в сметките, извън вече посоченото като
установено „крайно салдо“ по всяка от тях.
По
изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
По
искането на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество – гр. София, с адрес за призоваване по делото: гр. П.,
бул.Санк Петербург” № 67, ет. 4 ПОСТАНОВЯВА:
ОТНЕМА
В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА имуществото, притежаваното от ответниците Б.В.П., ЕГН ********** и П. А.П., ЕГН **********:
1. Идеални части от недвижими имоти,
придобити по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижими
имоти №8, том ІІ, рег.№ 1417, дело №192/20.05.2011 г., вписан в Службата по
вписванията гр. А. с вх.рег.№1977 от 26.05.2011 г., акт №142, том 7, дело
№1093/2011 г., както следва:
- 10/163
идеални части от Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. А., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес: гр.А., ул. ***, с площ 163 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
номер по предходен план: имот ***, кв.***, парцел ***, при граници ПИ № ***, ***, ***, ***, *** и
- 10/189
идеални части от Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр. А., обл. П. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, с адрес гр. А., ул. ***, с площ 189 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: имот ****,
кв. ***, парцел ***, при граници ПИ № ***,
***, ***, ***., 1.2.Лек автомобил
марка „Ланчия”, модел „Либра” с рег. №***, дата на първа регистрация –
31.07.2003 г., цвят сив металик, рама № ***, двигател № ***, с пазарна стойност на автомобила към настоящия
момент - 1 500 лв.
ОТНЕМА
В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА имуществото, притежавано от ответника „ПИ ИЕСТ БИ“
ЕООД-гр.А., ЕИК *********, представлявано
от П.А.П.:
1.Поземлен имот придобит с нотариален акт за покупко -
продажба на недвижими имоти № 80, том ІІ, рег.№ 3225, дело
№ 255/22.05.2012 г., вписан в Службата по вписванията гр. Пазарджик с
вх.рег.№4430 от 22.05.2012 г., акт №136,
том 18, дело №1615/2012 г., с № ***,
масив ***, парцел ***, находящ се в местността „***” в землището на с. Г.,
ЕКАТТЕ ***, област П., целият с площ 24,922 дка, с начин на трайно
предназначение „Храсти”, пета категория на земята, при граници и съседи: №***–
отводнителен канал на община Пазарджик – В землищна граница и № ***– напоителен
канал на община Пазарджик – В.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА налични
суми по спестовни влогове и банкови сметки с титуляр П. А.П.,
ЕГН
**********:
- 3 306, 84 евро – крайно салдо към 31.01.2018 г. в
спестовен влог в евро с IBAN ***,
-94,02
лв. – крайно салдо към същата дата в спестовен влог в лева IBAN
***,
73,23
лв. – крайно салдо към същата дата в
банкова сметка *** ***
-130,16
лв. – крайно салдо в разплащателна сметка в лева IBAN ***.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКАНЕТО за отнемане от П.А.П. на парични суми, които не са налични или за разликата до по-големия
претендиран размер - общо до 136 770,70 лв., в това число: 37 758,68
лв., кята направени от нея вноски
по банкови сметки, 98 812,51 лв. -постъпили
по банковите сметки суми от трети лица и 199,51
лв.-начислени лихви по банкови сметки.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА от ответниците Б.В.П., ЕГН ********** и П.
А.П., ЕГН **********:
1.Сумата в размер на 4 900 лв.,
претендирана като получена при
отчуждаването на незаконно придобито имущество - лек автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“ Р20Д2“ с рег.№ ***.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА на имущество притежавано от Б.В.П.,ЕГН ********** и П. А.П., ЕГН **********:
1.Лек автомобил марка
„Ланчия”, модел „Либра” с рег. № ***,
дата на първа регистрация 31.07.2003 г., рама №***, двигател № ***., закупен от П.А.П.
на 10.11.2014 г. с Договор за покупко-продажба на МПС от 10.11.2014 г.,
с продавач М.И.А..
2.Парични
суми, които не са налични по банковите сметки с титуляр Б.В.П.:
- сума в общ в размер на 7 060
лв., представляваща вноски
от титуляра по банковите сметки и
- сума в общ размер на 12 970
лв., представляваща вноски по банкова сметка ***щество
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: