РЕШЕНИЕ
№ 1922
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110100453 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. П. Т. ЕГН
**********, адрес:гр.******* и С. Т. Ж. ЕГН **********, с адрес:
гр.************** срещу И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН
********** и двамата с адрес гр.*******.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр.******* не са собственици въз основа на изтекла в тяхна
полза погасителна давност на ПИ с идентификатор ******* по КККР на
гр.Варна.находящ се в гр.******* *******, целия с площ 1552кв.м., трайно
предназначение на територията:урбанизирана, н-н на трайно ползване:за друг
вид застрояване,номер по предходен план *******, при съседи: *******,
*******, *******, *******, *******, *******.
Искане по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност, вписан в СВ Варна с
№***,том ***, дело *******г.
Искане по чл.17, ал.2 от ГПК за упражняване на косвен съдебен
контрол върху решение №22/12.07.2023г. на ОСЗ Варна, постановено по
преписка №34***/14.04.1992г. на ПК –Варна.
В исковата и уточнителната молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
1
Ищците твърдят, че са наследници по закон на К. Н. А., поч. на
23.02.1988г. като с решение №2*/12.07.2023г. на ОСЗ Варна, постановено по
преписка №34***/14.04.1992г. на ПК -Варна е признато правото на
собственост на наследници на К. Н. А. на нива с площ 5дка, находяща се в
терен по §4 от ППЗСПЗЗ, землище кв.***, попадащ в стар имот **** по ПКП
към ПНИ на с.о."*******,*******, *******", целия с площ от 7,4 дка, при
граници на целия имот:пл.№****,****,**** и път.
Решението, от което ищците черпят права е постановено при
редакцията на чл.14 ал.1 т.З от ЗСПЗЗ с изм., бр. 88 от 1998 г., бр. 68 от 1999
г.,съгласно която при признаване на правото на собственост при условията на
§ 4 - 4л в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали
земеделските земи, с която разп. е въведена двуфазна процедура за
възстановяване на собственост, която Завършва със Заповед на Кмета на
Общината по реда на §4 от ППЗСПЗЗ. Реституционната процедура не е
приключила.
В границите на признатия за възстановяване имот попада процесния
имот, съставляващ ПИ с идентификатор ******* по КККР на
гр.Варна.находящ се в гр.Варна,р-н Приморски,п.к.9000, кв.***,
с.о."*******",*******", целия с площ 1552кв.м., трайно предназначение на
територията :урбанизирана, н-н на трайно ползване:за друг вид застрояване,
номер по предходен план ****,при съседи:
*******;*******;*******;*******;*******.
Твърди се, че ответникът се е снабдил с нотариален акт по давност
№***, том ***, дело *******г.
Твърди се, че по отношение на собствениците, заявили права върху
имота по реституция давността е започнала да тече от постановяване на
решението за признаване правото на собственост върху процесния имот през
2023г., тъй като до този момент те не са разполагали с правна възможност да
защитят правата си. Дори да приемем , че давност върху имота е текла, тъй
като същия не е бил възстановен на никого, то тогава имота би бил земя по
чл.19 от ППЗСПЗЗ, която е общинска собственост по силата на закона. ПНИ
за м-стт е одобрен през 2008г., т.е. от 2008г. имота е индивидуализиран, но
давност върху същия не е текла предвид съществуващата забрана, а след това
мораториум за придобиване на имоти общинска собственост до 08.03.2022г.
Поради това в полза на ответниците не би могла да тече придобивна
давност.
На гореизложените основания се иска уважаване на предявения иск и
присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответната страна.
В него тя излага, че ищците нямат правен интерес от прядявените
искове поради неприключилата реституционна процедура.
2
Оспорват всички твърдения в исковата молба.
Твърдят, че са собственици в резултат на изтекла в тяхна полза
придобивна давност на процесния имот.
Процесният имот никога те е влизал в ТКЗС, друга селскостопанска
организация, нито е бил отнет неправомерно, поради което са налице пречки
за реституция по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Наследодателят на ищците не е притежавал имот, идентичен с
процесния преди коопериране на земеделието, поради което и ответниците
възразяват срещу правото да бъде реституиран в полза на наследниците на К.
Н. А. имот с площ от 5 дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о. *******, заявен с пореден
№ ** от заявление вх. № ****/14.04.1992 год. и установен с декларация по чл.
12, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Имотът от 5 дка, по отношение на който на ищците е признато право на
собственост не е идентичен на заявения по преписката за реституция вх. №
****/14.04.1992 год. имот.
Съдът следва да упражни косвен съдебен контрол над представеното по
делото Решение № 2*/12.07.2023 год. на ОСЗ - Варна, тъй като ответниците не
са ползватели на имота, изкупили по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито
правоприемници на такива лица, поради което не са обхванати от
ограничението на TP № 9/2012 год., а и също така твърдят пречки за
реституция по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ, а именно, че имота не е бил отнеман,
поради което не е обхванат от приложното поле на ЗСПЗЗ. Ответниците
твърдят също, че заявеният имот не е идентичен с имота, предмет на Решение
№ 2*/12.07.2023 год., както и че нито ищците са реституирани собственици,
нито ответниците - ползватели, следователно и спрямо страните в настоящото
производство не намира приложение TP 9/2012 год.
Релевират възражения за материална незаконосъобразност на
индивидуалния административен акт - решение за признаване на правото на
собственост по ЗСПЗЗ с твърдения, че е имало пречка за иницииране на
производство по реституция.
Ответниците са придобили процесния недвижим имот чрез
осъществяване на явно, непрекъснато и несмущавано от никого давностно
владение за периода от 2007 год. до настоящия момент включително, за което
през 2019 год. са се снабдили с Констативен нотариален акт №*** от
**.**.****г.
Твърдят, че не са налице пречки за придобиване по давност на
процесния имот.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдено заседание ищците чрез процесуалния си представител
поддържат предявения иск. Ответната страна чрез процеусалния си
представител моли за отхвърлянето на предявения иск на аргументите
3
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение №**, том *, рег.№***, дело №** от 2019г., възражение с
рег.№АУ006756**_01ВН/07.03.2019г., служебно изискана от Нотариус Л. Т.
преписка по нотариално дело № **, рег.№ ***, акт **/**.**.2019 г. на
Нотариус Р. Т., рег.№ *** на НК, район на действие РС – Варна се установява,
че И. Б. И. е подал молба до нотариус Р. Т. през 2019г. за извършване на
обстоятелствена проверка за собственост по отношение на процесния ПИ с
идентификатор № *******. Към молбата е приложил Удостоверение от
19.04.2019 г. на Кмета на Община Варна видно, от което поземлен имот,
представляващ ПИ ид. №******* е част от ПИ № **** ( стари имотни
граници по ПКП към ПНИ на с.о. „*******" ), и от имот с № **** (по КП на
м. „*******" - 1989г.). За този имот няма съставен АДС до 01.06.1996г., няма
извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и
др. /д.в. 6р.15/1992г./.
Във връзка с извършено уведомяване по АПК, е постъпило възражение
от Т. П. Т. и Е. П. Д. ( като н-ци на К. Н. А. ), в което твърдят, че имотът е
тяхна собственост, получена по наследство от П. Т. П., който е наследник на
К. А..
Във връзка с установяване на постъпили реституционни претенции по
ЗСПЗЗ е изискано от Общинска служба по Земеделие - Варна, да удостовери
наличие на заявления за признаване или възстановяване правото на
собственост, за което е получен отговор с писмо изх. № АУ 006756 ВН-011
ВН/21.02.2019г. Представено е решение № 58*/21.01.1999г., за признаване и
възстановяване правото на собственост, на н-ци К. Н. А., по заявление вх. №
****/1992г. в ПК. За имота няма издавана Заповед за възстановяване правото
на собственост. ПИ № ******* по КК, е идентичен на ПИ № ******* по ПНИ
на с.о. „*******". В регистъра на имотите към ПНИ, ПИ **** е записан на: н-
ци К. Н. А., без посочен документ за собственост. По КП към ПНИ, за ПИ
****, с НТП – залесена горска територия за собственик е записан Д. л. без
посочен документ за собственост.
След разпита на трима свидетели П. Н. К., Г. М. К. и М. К. Я. , нотариус
Р. Т. е съставила нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
по давностно владение №**, том *, рег.№***, дело №** от 20**г., с който
признава И. Б. И. за собственик въз основа на давностно владение на ПИ №
******* по КК, находящо се в гр.*******, *******“, с площ то 1552 кв.м.
От копие от преписка № 18103/03.12.2024 г. на ВРП се установява, че Т.
Т. и С. Ж. са подали жалба до ВРП с оглед на твърдения за извършено
престъпление лъжесвидетелстване на свидетелите П. Н. К., Г. М. К. и М. К. Я.
дали показания пред нотариус Р. Т., които са послужили за издаване на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
4
владение №**, том *, рег.№***, дело №** от 2019г. Преписката е приключила
с отказ на прокурор от ВРП да образува ДП предвид липса на данни за
извършено престъпление от общ характер, обективиран в постановление от
06.02.2025г. по пр.пр.18103/2024г. на ВРП.
От списък на имотите преди образуване на ТКЗС, графична извадка от
ЗМ на стари граници към ПКП на м.*******-с.о. *******, таблица за
изчисляване дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ на
м.*******-с.о. *******- извадка в частта на ПИ **** /стари имотни граници
по ПКП/, решение №2*/12.07.2023г. за възстановяване правото на собственост
на земи съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на ***, удостоверение за наследници изх. №АУ027632мл/23.03.2023г. на К. А.,
скица на поземлен имот №1*****/******г. с идентификатор *******,
преписка по заявление № ****/14.04.2992г. се установява, че с Решение № 2*
от 12.07.2023 г. на ОСЗ гр. Варна се е произнесла по заявление с вх.№
****/14.04.1992г. на П. Т. П. за възстановяване правото на собственост на
наследниците на К. Н. А. като на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ е
признала правото на собственост на наследниците на К. А. на нива с площ от 5
дка, находяща се в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ***,
*******“, попадаща в стар имот с пл.№ **** по ПКП към ПНИ на
со.“*******, *******“. Целия с площ от 7.400 дка при стари граници за целия
имот: пл.№ ****, ****, **** и път, заявен с пореден номер /** от заявлението
и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ. Записано е, че
възстановяването на правото на собственост върху имота ще бъде извършено
при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще бъдат
определени въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по
чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
К. А. е починала на 18.06.1977г., като е оставила за свои наследници
внук си ищеца по делото Т. Т., правнучка си ищцата по делото С. Ж. и други
низходящи от втори и трети ред.
В Таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците
към ПНИ на м. ******* – извадка в частта на ПИ **** от Община Варна е
посочено, че имот със стар пл.№ **** включва следните новообразувани
имоти ****, *****, ****, *****, *******, ****, ****, **** с площ в границите
на стария имот 5229 кв.м.
В списък на имотите преди образуване на ТКЗС имот с № ****
представляващ нива с площ 7400 кв.м. е записан на К. Н. А..
На 29.03.1992г. П. Т. П. подава заявление до ПК гр.Варна за
възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, принадлежали на
наследодателката му К. Н. А.. Със заявлението са заявени 11 броя имота, като
процесния имот е посочен под № * нива с площ от 5 дка, в *******“.
Със заявление от 14.04.1992г. до ПК гр.Варна за възстановяване на
собствеността върху земеделски имоти, П. Т. П. заявява за възстановяване на
собствеността върху земеделски имоти, принадлежали на наследодателката му
5
К. Н. А. 6 бр. имоти, като имот № * е посочен нива с площ от 5 дка, в
*******“.
Към заявленията е приложена и нотариално заверена клетвена
декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в която П. П. е посочил, че майка му К.
К. е имала описаните в нея ниви и лозя едно, от които е посочено в т.1 нива с
площ от 5 дка, в *******“.
ПК издава решение № 584/21.01.1999г. по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ -
за възстановяване на правото на собственост в границите на имот 433,434 по
кадастралния план изработен през 1956г. и решение № *007/13.12.2006г. за
определяне на правото на обезщетение за частта, която не може да се
възстанови от признатия за възстановяване имот в местността „****" по
отношение на лозе от 1,890 дка.
По останалите заявени за възстановяване земи няма постановени
решения.
Със заявление вх. № АУ-10-970/27.07.2018г. от Т. П. Т. (наследник на
заявителя П. Т. П.) е поискано от ОСЗ да бъдат издадени решенията по чл. 18
ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за останалите имоти по преписка № ****/14.04.1992г. В
отговор на искането с писмо АУ 05-48 14.03.2019г., ОСЗ изисква от заявителя
да индивидуализира заявените имоти, респективно да посочи номер на всеки
от имотите по плана на ***, действал към момента на тяхното обобществяване
и/или техните граници/съседи по този план.
Със заявление вх. № АУ 05-48-2/10.04.2019г. Т. Т. уведомява ОСЗ, че
признатият за възстановяване по решението постановено с протокол №
58**/21.01.1999г имот в местността „****" от 5 дка., се индивидуализира с
имот пл. № **** по плана на старите имотни граници съставна част на ПКП
към изработения, приет и влязъл в сила план на новообразувани имоти за СО.
,,*******".
С искане вх. № ПО 21-170/30.03.2022г. от С. Т. Ж. - наследник на К. Н.
А., ОСЗ гр. Варна отново се уведомява, че в плана на старите имотни граници
към ПНИ за СО. „*******" за ПИ с пл. № **** като собственик е записана К.
Н. А.. За целта, заявителката моли ОСЗГ да извърши пълна проверка по
постановените решения относно преписка 4***/14.04.1992г.
В отговор на писмо изх. № ПО-27-170-11/07.04.2022г. на ОСЗГ с молба
вх. № ПО - 21-198/11.04.23 г. С. Т. Ж. моли ОСЗ да постанови решение за
признаване правото на собственост в стари реални граници за стар имот ****
по ПКП към ПНИ на СО. „*******".
С молба от 30.05.2023г. в изпълнение на указанията на ОСЗ С. Т. Ж.
уточнява, че имотът заявен с клетвена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ в
м-ст **** съставлява стар имот **** по плана на старите имотни граници по
ПКП към ПНИ за СО. „*******", идентичен с Имот **** по КП от 1956г.
ОСЗ гр. Варна издава решение № 22 от 12.07.2023г., в което съгласно
чл. 14, ал. 1 т.3 от ЗСПЗЗ признава правото на собственост на наследниците на
6
К. Н. А. на нива с площ 5.000 дка находища се в терен по параграф 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, землище ***, местност „****". Решението не е влязло в сила, тъй като
е обжалвано от С. Ж. по отношение на площта на възстановения имот, като се
счита, че е нарушен чл.18ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ. По жалбата е образувано
гр.д.10859/2023г. на РС Варна, което след справка в ЕИСС се установи, че не е
приключило обявявано е за решаване в осз от 12.05.2025г.
По отношение на останалите имоти, с изключение на лозето в местност
„****“ заявени за възстановяване няма данни да са постановени решения на
ОСЗ, за тяхното възстановяване или да е отказано възстановяването им.
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че съгласно Решение №2*/12.07.2023г.
на ОСЗ Варна /лист 13 от делото/ се признава на н-ци на К. Н. А. - Нива с
площ от 5,000дка, находяща се в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земл. ***,
мест. „*******", попадащ в стар имот пл. № **** по ПКП към ПНИ на с.о.
„*******", целият с площ от 7,400дка при граници на целия имот: пл. № ****,
№ ****, № **** и път. Съобразно описаното в решението имотът е заявен с
пореден № ** от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.З от
ЗСПЗЗ per. № 12***/06.05.1992г. на А. Г. - Нотариус при PC-Варна /лист 239-
240 от делото/. Признатото право на собственост представлява идеална част от
имот № **** по помощния план на м. „*******". Не са описани в коя част се
намират признатите 5,00 дка от целия имот от 7,400 дка.
Съгласно Заявление - преписка №4***/14.04.1992г. (лист 227 от делото)
от П. Т. П., като наследник на К. Н. А. са заявени за възстановяване земи в
земл. ***, общ. Варна. По т.10 от заявлението е описана - нива от 5 дка в
местност „****" - клетв. д-ция. В заявлението не са описани граници и съседи.
По делото е приложено още едно Заявление - преписка
№4***/14.04.1992г. (лист 248 от делото). Заявлението е подадено от П. Т. П.,
като наследник на Н. Г. Я., зачеркнат и върху името ръкописно е изписано - К.
Н. А.. В това заявление по т.2 е описана нива от 5 дка в мест. „****". В
заявлението няма посочено основание (документ), както и няма описани
граници и съседи.
Съгласно Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ (лист 239-240 от делото)
П. Т. П., като н-к на майка си К. Н. К., декларира оставените от баща и Н. Г. Я.
земи в земл. ***, а именно в т.1 - нива в местност „****" - 5 дка. В
декларацията също не са описани граници и съседи на имота в „****"
Върху комбинирана скица вещото лице със зелен контур е посочила
границите на имот № **** по ПКП - стари имотни граници. С червен контур е
посочила границите на новообразуван имот №**** по ПНИ, идентичен на
имот с идентификатор *******.
Видно от скицата процесния имот с идентификатор ******* по КККР
на гр. Варна попада изцяло в границите на имота признат за възстановяване с
решение №2*/12.07.2023г. на ОСЗ Варна постановено по преписка
№34***/14.04.1992. на ПК -Варна на н-ци на К. А., отразен като имот № ****
7
по ПКП.
Процесният имот с идентификатор ******* попада в територия по
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в обхвата на План на новообразувани имоти на
селищно образувание с местно значение „*******".
Плана на новообразувани имоти на с.о. „*******" е одобрен със
Заповед №РД-08-7706-178/05.06.2008г. на Областен управител на област
Варна /лист 118-120 от делото/.
По данните за заявяване в преписките, съхранявани в ОСЗ Варна няма
описани граници на заявените имоти и съседи на реституираният имот, то е
невъзможно да се изследва идентичност по отношение на заявеният имот,
имота за който е признато право на собственост с Решение № 22/12.07.2023г.
на ОСЗ-Варна и процесния имот.
В Кадастрален план от 1956г. процесният имот е отразен като ПИ ****
/жълт контур/. В разписният лист имота е записан на И. С. А.. Вещото лице не
е открило имот в съседство на процесният, както и процесният да е записан на
К. Н. А.. Кадастралният план от 1956г. е използван за изработването на
старите имотни граници към помощният план на м. „*******". Имот **** по
плана от 1956г. съответства на имот № **** по старите имотни граници,
посочен със зелен контур на комбинирата скица.
Последващият план за територията на м. „*******" е кадастрален план
от 1989г. От извадката е видно, че в процесната територия не е отразен имот с
планоснимачен номер, а са посочени условни знаци за гора - ела и кипарис.
За изработването на кадастралният план към помощният план на м.
„*******, Бялата чешма, *******"' е използван кадастралният план от 1989г. и
в същия в процесната територия е генериран имот пл. №****, посочен със син
контур на комбинираната скица.
План на стари имотни граници към Помощен план на м. „*******" е
приложен на лист 11 от делото, където е посочен имот №**** записан на К. Н.
А..
На справка 1 - ортофото карта за периода 2010-2011г. със син контур и
цвят е посочен процесният имот с идентификатор *******.**** по действаща
кадастрална карта. Видно от същата в процесният имот се намират дървесни
видове.
На справка 2 - ортофото карта за периода 2016-2019г. със син контур и
цвят е посочен процесният имот с идентификатор *******.****. Видно от
ортофото изображението в процесният имот ******* представлява гора.
Към 2007 г. процесният имот не е включен в горскостопанската карта на
земл.*** /гр. Варна/.
Към 2017 г. процесният имот е включен в горскостопанската карта на
земл.*** и попада в отдел 156, ю 1.
8
При огледа на имота, проведен на 07.12.2024г., вещото лице
установило, че процесната територия представлява иглолистна гора,
пораснали са храсти и широколистни видове.
Не е откривала данни процесният имот с идентификатор ******* да е
отразен с материализирани граници на място /огради/. Имота е в ДГФ след
2017г. и представлява гора към настоящия момент.
От показанията на св.Я. – познат на семейството на ответника, чиито
показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото писмени доказателства се установява, че е помагал на
ответника И. И. преди повече от 5 години да чисти имота от боклуци и да
слага ограда тип мрежа, която след това била премахвана. В имота има борова
гора и големи храсти. Св.Я. знае, че ответника имал имота от преди 5-6
години.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр.******* не са собственици въз основа на изтекла в тяхна
полза погасителна давност на ПИ с идентификатор ******* по КККР на
гр.Варна.находящ се в гр.Варна,р-н Приморски,п.к.9000,кв.***, *******,
целия с площ 1552кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана,
н-н на трайно ползване:за друг вид застрояване,номер по предходен план
*******, при съседи: *******, *******, *******, *******, ********,
**********..
Искане по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност, вписан в СВ Варна с
№***,том ***, дело *******г.
В тежест на ищците е да докажат, че са наследници на К. А., на която е
възстановено правото на собственост върху нива нива с площ 5 дка, находяща
се в терен по §4 от ППЗСПЗЗ, землище кв.***, попадащ в стар имот **** по
ПКП към ПНИ на с.о."*******,*******, *******", целия с площ от 7,4 дка,
при граници на целия имот:пл.№****,****,**** и път, в който имот попада
имот ПИ с идентификатор *******, за който ответниците са признати са
собственици по давностно владение.
В тежест на ответницата е да докаже, че е собственик на процесния
имот въз основа на придобивна давност, че владението е било явно,
непрекъснато, необезпокоявано.
Налице е правен интерес у ищците от предявяване на настоящия иск,
въпреки, че реституционната процедура по отношение на процесния имот не е
приключила, предвид обстоятелството, че с Решение №2*/12.07.2023г. на ОСЗ
Варна е признато правото на собственост на наследниците на К. А. върху нива
с площ от 5 дка находяща се в терен по §4 от ППЗСПЗЗ, землище кв.“***“,
9
попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на с.о."*******,
*******.*******", тъй като процесния имот, на който ответникът се
легитимира като собственик е част от имота, върху който е признато правото
на собственост на наследниците на К. А.. Това се установява и от приетата по
делото СТЕ, според която процесния имот с идентификатор ******* по КККР
на гр. Варна попада изцяло в границите на имота признат за възстановяване с
решение №2*/12.07.2023г. на ОСЗ Варна постановено по преписка
№34***/14.04.1992. на ПК -Варна на н-ци на К. А., отразен като имот № ****
по ПКП. По този начин ищците бранят правото на собственост, което
предстои да им бъде възстановено с издаване на Заповед на кмета по §4к, ал.7
от ЗСПЗЗ.
От събраните по делото писмени доказателства, удостоверение за
наследници на К. А. ищците доказаха, че са наследници на К. А., като П. П. е
неин внук, а ищцата С. Ж. е нейна правнучка.
От реституционната преписка по заявление вх. № ****/14.04.1992 г. на
П. П., ищците доказаха, че той в качеството си на наследник на К. А. е заявил
за възстановяване земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ. Един от имотите
заявени за възстановяване пред ПК Варна е нива с площ от 5 дка, в *******“,
за който П. е представил нотариално заверена клетвена декларация по чл.12,
ал.3 от ЗСПЗЗ. След няколкократно давани указания от ОСЗ Варна на
наследниците на К. А. и уточнения от тяхна страна по отношение на стария
планоснимачен номер на имота - със заявление вх. № АУ-10-970/27.07.2018г.
от Т. П. Т., заявление вх. № АУ 05-48-2/10.04.2019г. Т. Т., искане вх. № ПО 21-
170/30.03.2022г. от С. Т. Ж., молба вх. № ПО - 21-198/11.04.23 г. С. Т. Ж.,
молба от 30.05.2023г. ОСЗ издава Решение № 22 от 12.07.2023 г. на ОСЗ гр.
Варна, с което признава правото на собственост на наследниците на К. Н. А.
на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ на нива с площ от 5 дка, находяща се в
терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ***, *******“, попадаща в
стар имот с пл.№ **** по ПКП към ПНИ на со.“*******, *******“ целия с
площ от 7.400 дка при стари граници за целия имот: пл.№ ****, ****, **** и
път, заявен с пореден номер 10 от заявлението и установен с Декларация по
чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Предвид направеното искане от страна на ответницата съдът да се
произнесе по отношение действителността и законосъобразността на така
постановеното решение от ОСЗ Варна по реда на инцидентния съдебен
контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, съдът ще извърши такъв контрол. Ответниците
не са страна по реституционната процедура и не са могли да обжалват
постановените актове по нея, поради това направеното искане е допустимо и
съдът следва да го обсъди по отношение неговата основателност. В
настоящото производство на ответниците се противопоставя Решение № 2*
от 12.07.2023 г. на ОСЗ гр. Варна, поради което съдът ще се произнесе и по
неговата материална законосъобразност. Постановеното Решение № 2* от
12.07.2023 г. на ОСЗ гр. Варна съдът намира за валидно. Решението е
постановено от компетентен административен орган ОСЗ Варна, въз основа на
10
валидното им сезиране със заявление от вх. № ****/14.04.1992 г. на П. П. за
възстановяване на земи по реда на ЗСПЗЗ. Комисията е сформирана от
надлежен състав началник и двама члена според правилата на чл.60, ал.4
ППЗСПЗЗ. Спазено е изискването за писмена форма и съдържание на
оспореното решение. Решението е подписано от издалата го комисия. Видно
от разпоредбата на чл.14, ал.1. т.3 от ЗСПЗЗ в решението за признаване
правото на собственост на земи при условията на § 4 - 4л се описват размерът
и местността, в която са се намирали земеделските земи, както е сторено в
случая. В това решение не следва да се индивидуализира по друг начин имота
по отношение, на който се признава правото на собственост или да се съдържа
някаква друга разпоредителна част, тъй като това се извършва с издаване на
заповед от кмета по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с която приключва
реституцоинната процедура по този ред и в която се описват
местоположението, границите, съседите на възстановените имоти, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. В случая
реституционната процедура по отношение на наследниците на К. А. не е
приключила.
ОСЗ Варна е признала правото на собственост върху имот със стар пл.
№ **** въз основа на писмени документи и декларация по чл.12, ал.3 от
ЗСПЗЗ. Видно от приетата по делото СТЕ процесния имот е част от имот със
стар пл.№ **** представляващ Имот **** по плана от 1956г. В регистрите на
имотите преди образуване на ТКЗС е записано, че имот стар пл.№ **** е
собственост на К. А..
Предвид това съдът намира, че Решение № 2* от 12.07.2023 г. на ОСЗ
гр. Варна е действително и законосъобразно като изключим съобразността му
с чл.18ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ, по която ще се произнесе съдът по
образуваното гр.д.10859/2023г. на РС Варна, обстоятелство служебно
известно на съда.
Понастоящем възстановеният имот попада в границите на
урбанизирана територия и върху него не са изградени законни сгради от трети
лица към 01.03.1991 г. Имотът е залесен с борова растителност, представлява
гора видно от ортофото картата от 2010-2011г., а към 2017 г. е включен в
горскостопанската карта на земл.*** и попада в отдел 156, ю 1. Поради това
не са налице пречките за възстановяване посочени в чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ.
Ответниците не успяха да докажат, че са придобили собствеността
върху процесния недвижим имот въз основа на придобивна давност.
Процесният имот не би могъл да се придобие по давност към момента на
издаване на кна 14.05.2019., нито към настоящ момент, тъй като давност не
тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. От коментираните по-
горе доказателства от реституционната преписка се установи, че още на
14.04.1992 г. П. П. е поискал възстановяване на имот, в границите на който се
намира процесния, установено от СТЕ. Ответниците са били наясно с това
видно от издаденото удостоверение от община Варна от 10.07.2018г., преди
11
снабдяването им с констативен нотариален акт, предвид направените
възражения от наследници на К. А. и записванията на имота в регистъра на
имотите на наследниците на Апостолова.
Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването
по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на
административната процедура по възстановяването на собствеността върху
земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена
индивидуализацията на имота (така – т. 1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на
ВКС, ОСГК, докладчик Н. З.). Считано от този момент е възможно и
прилагането на института на придобивната давност. При липсата на
индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на
фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и
демонстрирането на намерение за своене (animus).
Според чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. органът по
земеделската реституция се произнася с решение за признаване на правото на
собственост при условията на § 4 - 4л (в което се описват размерът и
местността, в която са се намирали земеделските земи), а самото
възстановяване (а за ползвателите по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ – придобиването)
на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със
заповед на кмета на общината (в която се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях), към която се прилага скица на имота. В тези случаи придобивна
давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на
общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая, заповед на кмета на
общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ все още не е издадена, съответно
процесния имот не би могъл да се придобие по давност от ответниците.
Предвид гореизложеното предявеният иск като основателен следва да
бъде уважен.
Според разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК подлежи на отмяна,
издаден охранителен акт, който засяга правата на трети лица, в случай, че по
исков ред се установи, че правата по охранителния акт са засегнали правата на
трети лица. В случая се доказа, че ответниците не са собственици на
процесния имот, тъй като дори и към настоящ момент предвид неиздаване на
заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, процесния имот
не би могъл да се давности. Издадения на ответника И. И. нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №**, том *,
рег.№***, дело №** от ****г., засяга правната сфера на ищците, тъй като се
отнася за собствения им имот, който предстои да им бъде възстановен.
Предвид горното искането на ищците се явява основателно и следва да бъде
отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение №**, том *, рег.№***, дело №** от ***г. на нотариус Р. Т.,
12
вх.рег.№ ***/**.**.****г., акт № **, том ****, дело № ****/****г. на АВ, СВ
гр.Варна.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждане на сторените
от тях разноски, но такива се следват само на ищцовата страна, с оглед изхода
на делото. Последната претендира заплащането на сумата от 3530 лева за
заплатен адвокатски хонорар, 361,97 лева за държавна такса по делото, 21
лева за заверени преписи, 36,12 лева за вписване, 484 лева – депозит за вещо
лице по СТЕ. За претендираните разноски в размер на по 40 лева за данъчната
оценка и скица не са представени доказателства, поради което те не следва да
се присъждат. На ищците се дължат общо разноски в размер на 4433,09 лева,
които следва да им бъдат присъдени предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. с чл.79,
ал. 1 от ЗС в отношенията между Т. П. Т. ЕГН **********, адрес:гр.******* и
С. Т. Ж. ЕГН **********, с адрес: гр.************** от една страна и И. Б. И.
ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.******* от
друга страна, че И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр.******* НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ въз основа на изтекла в
тяхна полза погасителна давност на ПИ с идентификатор ******* по КККР на
гр.*******, п.к.9000, кв.“***“, *******, целия с площ 1552 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, н-н на трайно ползване: за
друг вид застрояване, номер по предходен план *******, при съседи: *******,
*******, *******, **********, **********, *********.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №**, том *,
рег.№***, дело №** от ***г. на нотариус Р. Т., вх.рег.№ ***/**.**.****г., акт №
**, том ****, дело № ****/****г. на АВ, СВ гр.Варна, с който И. Б. И. ЕГН
********** е признат за собственик въз основа на давностно владение на ПИ
с идентификатор ******* по КККР на гр.*******, п.к.9000, кв.“***“, *******,
целия с площ 1552 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, н-н на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по
предходен план *******, при съседи: *******, *******, *******, *********,
*******, *******.
ОСЪЖДА И. Б. И. ЕГН ********** и Г. П. И. с ЕГН ********** и
двамата с адрес гр.******* ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. П. Т. ЕГН **********, адрес:
гр.******* и С. Т. Ж. ЕГН **********, адрес: гр.**********, сумата от общо
4433,09 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
13
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд, град Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14