№ 130
гр. П., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №1021/19.11.2021г., постановено по гр.д.№20215220101731
е признато за установено, на основание чл.422 от ГПК по отношение на „ОТП
Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, гр.С., р-н О. седалище и адрес бул.„К.А.Д.” №19,
ет.2, че за М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.А.” №63, ет.4, aп.12, чрез
адв.Т.В. съществува вземане, за което е издадена заповед за изпълнение от
18.12.2020г. по ч.гр.д. №60236/20г. по описа на СРС за сумата от 575,30лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 01.12.2020г. до изплащане на вземането.
Осъден е „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, гр.С., р-н О. седалище и
адрес: бул.„К.А.Д.” №19, ет.2, да заплати на М. Б. Б., ЕГН ********** от
гр.П., ул.„С.А.” №63, ет.4, aп.12, чрез адв.Т.В. сторените в заповедното
производство разноски в размер на 325лв., от които 300лв.- адвокатски
хонорар и 25лв.- ДТ и сторените в настоящото производство разноски
съразмерно уважената част от иска в размер на 554,75лв.
Осъден е М. Б. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.А.” №63, ет.4, aп.12,
да заплати на „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, гр.С., р-н О. седалище и
1
адрес: бул.„К.А.Д.” №19, ет.2 сторените в настоящото производство разноски
съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 7,93лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „ОТП Ф.Б.” ЕАД,
чрез процесуалния му представител юриск.Л.А.- П. в неговата уважителна
част.
Твърди се в същата, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушаване на материалноправните норми.
Сочи се, че неправилни са мотивите на първоинстанционният съд, че е
налице непозволено увреждане, тъй като в имуществената сфера на ищеца са
нанесени вреди.
Счита се за неправилно и това, че при решаване на въпроса за
разноските е ирелевантно, дали с поведението си е дал повод за образуване на
делото или не.
Твърди се, че изпълнителното производство по изпълнително дело
№52/2017г. по описа на ЧСИ З.Д.Х., с район на действие- РС- Пловдив е
образувано правилно и законосъобразно, тъй като взискателят при
завеждането му е разполагал с изпълнително основание- заповед за
изпълнение въз основа на документ, с която му е присъдено вземане,
разполагал е и с изпълнителен лист за това вземане. Съответно към датата на
образуване на изпълнителното дело, изпълняемото право е съществувало,
респ. вземането не е било погасено чрез плащане преди датата на образуване
на изпълнителното производство.
Впоследствие изпълнителният лист е обезсилен и изпълняемото право е
отпаднало с обратна сила. В този аспект се сочи, че съдът погрешно е
намерил, че този факт е обусловил прекратяването на делото и дължимостта
на сторените разноски от страна на длъжник.
Визира се, че впоследствие с влязло в сила Определение
№1461/14.06.2017г., с което е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед №6199/27.06.20212г., издадена по ч.гр.д.
№9904/2012г. на РС- Пловдив и е обезсилен изпълнителния лист въз основа
на издадената заповед по отношение на М.Б..
Счита се, че образуваното изпълнително дело, преди да е влязло
Определение №1461/14.06.2017г., с което е отменено разпореждането за
2
незабавно изпълнение не съставлява противоправно поведение на кредитора,
съответно изпълнителния процес не е заведен без правно основание.
Твърди се, че ищецът по делото не се е позовал на влязлото в сила
Определение №1461/14.06.2017г. чрез изявление отправено извънсъдебно до
кредитора в тази насока и той е бездействал, като тогава би се осъществил
съставът на деликтната отговорност и причинната връзка би била налице.
Приема се, че тогава от конкретното поведение на взискателя,
претендираните вреди не биха настъпили. Ищецът от своя страна би
ангажирал адвокат за защита на своите законни интереси.
Налице е противопоставяне на твърдението на първоинстанционния съд,
че адвокатското възнаграждение следва да се определи, съгласно чл.10, т.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и да се изчисли по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата. Приема се, че сумата от 575,30лв.
адвокатски хонорар за защита по изп.дело №52/2017г. по описа на ЧСИ З.Д.
за прекомерен и несъобразен с Наредба №1.
Твърди се, че подаването на молба не е действие с голяма фактическа и
правна сложност, което да обоснове присъждането на такова по размер
възнаграждение.
Счита се, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на
максимум 50лв.- минималният адвокатски хонорар, съгласно чл.6, т.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за
изготвяне на молба
Искането е да се отмени изцяло Решение №1021/19.11.2021г.,
постановено по гр.д.№1731/2021г. по описа на РС- П. и се отхвърли
предявения от М.Б. иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 от ГПК.
В условия на евентуалност, в случай, че се счете, че за ищеца все пак
съществуват реализирани вреди, то се моли да се отмени
първоинстанционното решение, като вместо него се постанови друго, като се
приеме, че тези вреди са в размер на максимум 50лв.- минималният
адвокатски хонорар, съгласно чл.6, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на
молба, каквато е действителната фактическа обстановка по изпълнителното
дело.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
3
разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- М. Б. Б., чрез пълномощника му адв.Т.В. от АК- П..
Счита се в него, че РС- П., правилно е преценил събраните по делото
доказателства, като постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Поддържат се изцяло изложените доводи в исковата молба и в
съображенията изложени в хода по същество по делото пред РС- П.,
отразяващи анализ на събраните по делото доказателства.
Приема се, че подадената въззивна жалба е недоказана и неоснователна,
и в тази връзка се моли същата да се отхвърли и се потвърди
първоинстанционното решение изцяло.
В тази насока са изложени подробни съображения
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят „ОТП Ф.Б.“
ЕАД, редовно призован, представител не се явява. Не се явява и
процесуалния му представител юриск. Аризанов- П.. От страна на последната
е постъпило писмено становище, в което се поддържа подадената въззивна
жалба. Моли се същата да бъде уважена. Претендират се разноски.
Ответникът по въззивната жалба- М. Б. Б., редовно призован не се явява.
Не се явява и пълномощникът му адв.Т.В.. От страна на последният е
подадена молба, в която се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба,
като се потвърди обжалваното решение изцяло. Претендират се разноски.
Прави се възражение за прекомерност.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
съдът намира, да установено следното:
Производството по делото е образувано по подадената искова молба от
М. Б. Б., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„С.А.” № 63, ет. 4, aп. 12, чрез адв.
Т.В., против „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, гр.С., р-н О. седалище и адрес
бул.„К.А.Д.” № 19, ет.2, с която е предявен иск с правно основание чл.422,
във вр. с чл.415 от ГПК.
Твърди се в исковата си молба от страна на ищецът, че ответникът е
образувал срещу него изп.д.№52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., peг.№829, р-н
4
на действие ОС- П- Пловдив, XIV гр.с., за сумата от общо 20686.60 лв., от
които 18796,74лв.- главница, 1493,16лв.- редовна лихва за периода от
15.12.2011г. до 26.06.2012г. и 396,70лв.- санкционираща лихва за периода от
15.12.2011г. до 26.06.2012г., ведно със законната лихва, считано от
26.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Визира се, че след депозирана от него частна жалба срещу
разпореждане за незабавно изпълние по ч.гр.д.№9904/2012г. на PC- Пловдив,
било образувано в.ч.гр.д.№1442/2017г. по описа на ОС- Пловдив, VI гр. с. и с
Определение №1461/14.06.2017г. било отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед №6199 от 27.06.2012г. и бил обезсилен
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист по отношение на М. Б.
Б..
Сочи се, че от страна на ищецът е депозирана молба по изп.дело с
искане за прекратяване на същото предвид постановения съдебен акт.
Твърди се, че в хода на изп.дело, последният е направил разноски в
размер на 700лв. заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по изп.д.№52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., peг.
№829, р-н на действие ОС- Пловдив. В тази връзка счита, че следва да му
бъде възстановена процесната сума, представляваща обезщетение за
имуществени вреди- направени разноски в производството по изп.д.
№52/2017г., по описа на ЧСИ- З.Д., peг.№829, р-н на действие ОС- Пловдив.
Налице била и причинна връзка, тъй като разноските били направени именно
по производство, образувано по инициатива на ответното дружество, което
производство впоследствие било прекратено.
Искането е да се постанови решение, с което се приеме за установено,
че „ОТП Ф.Б.“ ЕАД му дължи сумата от 700лв., представляваща обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди- направени разноски по изп.д.
№52/2017г., по описа на ЧСИ З.Д., peг.№829, р-н на действие ОС- Пловдив,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски от настоящото
производство.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е
подаден писмен отговор. В него се оспорва иска.
Твърди се, че на 25.02.2008г. бил сключен договор за кредит за текущо
5
потребление между „Банка ДСК“ ЕАД- кредитор и П.А.К., ЕГН **********-
кредитополучател за сумата в размер на 20000лв. и срок на издължаване 120
месеца. На същата дата бил сключен и договор за поръчителството с К.И.Ч. и
М. Б. Б..
Като неразделна част от договора за кредит за текущо потребление от
25.02.2008г., били общите условия и погасителния план.
На 27.06.2012г. в полза на Банка ДСК ЕАД /първоначалния кредитор на
ищеца/ по ч.гр.д. № 9904/2012 по описа на ПРС бил издаден изпълнителен
лист срещу П.А.К., К.И.Ч. и М. Б. Б. по договора за кредит за текущо
потребление от 25.02.2008г.
По силата на договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от
17.09.2012г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/, „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК
********* /цесионер/ било придобило вземането срещу кредитополучателя
П.А.К., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други
принадлежности.
Горното се потвърждавало и от приложеното копие към настоящия
отговор на искова молба извлечение от приемо- предавателен протокол към
договора за цесия от 17.09.2012г., в който било включено и процесното
вземане.
Видно било приложеното и заверено копие към настоящия отговор на
искова молба потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за
прехвърляне на вземанията съгласно договора за покупко- продажба на
вземания от 17.09.2012г.
На базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, цесионерът
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД изпратил от името на цедента уведомително писмо за
цесията на ищеца, получено на 05.11.2012г.- лично.
По силата на договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД и
като такъв се ползвал от издадените заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Затова за събиране на задължението „ОТП Ф.Б.“ ЕАД образувало на
13.01.2017г. срещу П.А.К. в качеството й на кредитополучател и срещу К.И.Ч.
и М. Б. Б.- в качеството им на поръчители- изпълнително дело №52/2017г. по
описа на ЧСИ- З.Д.- Х., с peг.№829 на КЧСИ, с район на действие ОС-
6
Пловдив.
Твърди, че отговорността по чл.49 ЗЗД била гаранционно-
обезпечителна отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. В конкретният случай, изпълнителното производство по
изпълнително дело №52/2017г. по описа на ЧСИ- З.Д.- Х., с peг.№829 на
КЧСИ, с район на действие ОС- Пловдив било образувано правомерно и
законосъобразно, тъй като взискателят при завеждането му разполагал с
изпълнително основание- заповед за изпълнение въз основа на документ, с
която му било присъдено вземане, разполагал е и с изпълнителен лист за това
вземане. Съответно към датата на образуване на изпълнителното дело,
изпълняемото право е съществувало, респ. вземането не било погасено чрез
плащане преди датата на образуване на изпълнителното производство.
Едва впоследствие имало влязло в сила определение
№1461/14.06.2017г., с което било отменено разпореждането за незабавно
изпълнение, обективирано в заповед 6199/27.06.2012г., издадена по ч.гр.д.
№9904/2012г. на PC- Пловдив и бил обезсилен изпълнителния лист въз основа
на издадената заповед по отношение на М. Б. Б..
Затова образуването на изпълнителното дело не съставлявало
противоправно поведение на кредитора, съответно изпълнителният процес не
бил заведен без основание. Противоправност при образуване на
изпълнителното дело ще е налице, когато кредиторът е недобросъвестен и
злоупотребява с правото си на принудително изпълнение, когато е предприел
такова изпълнение, въпреки че са му известни възраженията на длъжника. В
случая такова поведение от страна на ответника не било налице нито към
момента на образуване на изпълнителното дело, нито след влязлото в сила
определение.
Не били налице предпоставките на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, нямало и вреда,
претърпяна от ищеца, т.к. съгласно предоставения договор за правна защита и
съдействие страните са договорили възнаграждение помежду си, което е по-
високо от предвиденото Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молби. Процесуалният
представител депозирал по делото две молби- за прекратяване на делото и
молба за възстановяване на суми събрани от принудително изпълнение. Тези
молби не следвало да служат като основание в полза на ищеца да бъде
7
установено присъжданото обезщетение за вреди, представляващи адвокатско
възнаграждение.
В условие на евентуалност се моли да се приеме, че тези вреди биха
били в размер на максимум 50лв.- минималният адвокатски хонорар съгласно
чл.6, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за изготвяне на молба.
Приема се, че претендираният в размер на 700лв. адвокатски хонорар за
защита по изпълнително дело №52/2017г. по описа на ЧСИ З.Д.- Х., с peг.
№829 на КЧСИ, с район на действие ОС- Пловдив е прекомерен и
несъобразен с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, доколкото процесуалното представителство на
адвоката по изп.дело №52/2017г. се е изразило само в запознаване с
изпълнителното дело и впоследствие депозиране на молба за прекратяване на
същото и молба за възстановяване на суми, събрани от принудително
изпълнение.
Искането е да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от материалите по ч.гр.д.№60236/2020г. по описа на СРС
образувано по повод на заявление на М. Б. Б. по чл.410 от ГПК се установява,
че е издадена заповед за изпълнение срещу ответното дружестство. Съгласно
същото е разпоредено да заплати на заявителя сумата от 700лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законнната лихва от 01.12.2020г. до изплащане на вземането, както и
сторените разноски в размер на 325лв., от които 300лв. адвокатски хонорар и
25лв. ДТ. Заповедта е надлежно връчена на длъжника, постъпило е от него в
срок възражение, по повод на което е образувано настоящото дело.
Установява се, че по заявление на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД по чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№9904/12г. по описа на РС- Пловдив е издадена заповед за
изпълнение, вкл. и срещу М. Б. Б., ЕГН **********, като е разпоредено
същият да заплати на заявителя сумата от 20686,60 лв., от които 18796,74лв.-
главница, 1493,16лв.- редовна лихва за периода от 15.12.2011г. до
26.06.2012г. и 396,70лв.- санкционираща лихва за периода от 15.12.2011г. до
26.06.2012г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2012г. до
8
окончателното изплащане на сумата.
Няма спор по делото, че изпълнителното производство по изпълнително
дело №52/2017г. по описа на ЧСИ З.Д.- Х. с рег.№829 н на КЧСИ, с район на
действие ОС- П. е образувано по инициатива на жалбоподателя в качеството
му на взискател по издадена в полза на същия Заповед №6199/27.06.2012г. за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№9904/2012г. на РС-
Пловдив против длъжниците П.А.К., М. Б. Б. и К.И.Ч..
Категорично се установява, че с Определение №1461/14.06.2017г.
постановено по в.ч.гр.д.№1442/2017г. по описа на ОС- Пловдив,
Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в посочената
Заповед №6199/27.06.2012г. е отменено, а издадената въз основа на него
Изпълнителен лист- обезсилен, поради неустановеност на обстоятелството
относно наличие на уведомяване за обявяването на предсрочна изискуемост
на кредита, във връзка с който са предявени вземанията по Заявлението на
основание чл.417 от ГПК. В изпълнение на отменителното по отношение на
допуснатото незабавно изпълнение определение на въззивния съд
образуваното към момента на неговото постановяване, изпълнителното
производство по изп.д.№52/2017г. е прекратено по отношение на длъжниците
М. Б. Б. и К.И.Ч. с Постановление за прекратяване от 07.09.2017г. на
основание чл. 433, ал.1, т.3 от ГПК. Впоследствие, с Постановление за
прекратяване от 29.06.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
изпълнителнотопроизводство е прекратено изцяло, с мотиви, че взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия по изпълнителното
дело в продължение на две години.
Не е спорно, че в хода на изпълнителното производство, ищецът е
представляван от адв.Т.В. и за оказаната правна защита и съдействие е
заплатил сумата в размер на 700лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото,
съдът стига до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно, допустимо и
9
правилно, като последната споделя изцяло изложените в мотивите му
съображения.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
В конкретният казус, в последната се излагат възражения които са
изложени и пред първоинстанционния съд, на което последния е дал
обоснован отговор, относно тяхното неприемане, като основателни.
Съгласно чл.79, ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно
чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда. В този смисъл е Решение
№640/04.10.2010г. по гр.д.№920/2009г., IVг.о.
В случая, настоящата инстанция приема, че в полза на ищецът М. Б. Б.
са възникнали предпоставките и правната възможност за ангажиране
отговорността по чл.49, във връзка с чл. 45 ЗЗД против взискателя „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД. Основанието за тови извод, са нанесени вреди в имуществената
му сфера, произтичащи от необходимостта за ищецът да ангажира правна
защита и други във връзка с образуваното и водено срещу него изпълнително
производството, представляващи направени разноски за това. Така
установеното е в пряка причинна връзка с извършените от взискателя
процесуални действията по принудителното изпълнение, основанието за
които впоследствие е било отменено с цитираното по- горе определение на
ОС- Пловдив.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че няма противоправно
поведение от страна на кредитора то следва да се посочи, че ангажирането на
отговорността за разноски по исков ред се реализира, на основание чл.49 във
връзка с чл.45 ЗЗД, която се основава на извъндоговорен източник за
облигационното правоотношение и принципно, като уредената в
разпоредбите на чл.78 и чл.79 ГПК е обективна и безвиновна.
Фактическият състав по отношение на отговорността за разноски по
чл.78, ал.2 ГПК включва принципно установяване на правнорелевантния факт
относно това, коя страна е дала повод за иницииране на съдебното
производство, като отговорността за разноски в изпълнителното
производство по чл.79, ал.1 от ГПК урежда изключване отговорността на
10
длъжника при инициирано принудително изпълнение от взискателя, което в
случая е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.
Не следва да се приема за основателно възражението за недоказаност на
размера на иска до 575,30лв. с оглед прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство за изпълнителното
производство и несъответствието му с визираните минимални адвокатски
възнаграждения по НМРАВ, което се счита, че следва да се определи на
50лв.- за изготвяне на молба.
От една страна следва да се посочи, че към момента на образуване на
изпълнителното производство не е бил предвидим обемът на процесуалните
действия във връзка с реализиране процесуалното представителство по
защитата интересите на длъжницата. Съответно от друга, определянето на
адвокатско възнаграждение е по чл.10, т.2 от НМРАВ, както правилно е приел
районния съд. В този смисъл, няма основание да се ревизират изложените
доводи на първоинстанционния съд относно материалния интерес за
удовлетворяване на паричните вземания, предмет на изпълнителното дело.
Предвид на това, няма основание определеното адвокатско
възнаграждение, включено в направени разноски от ищеца за изпълнителното
производство, да се приеме прекомерен по правилата на чл.10, т.2 НМРАВ, а
предявеният и уважен в рамките на сумата от 575,30лв. иск, следва да се
приеме за доказан по основание и размер.
По така изложените съображения, споделяйки крайните правни изводи
на първоинстанционния съд, жалбата като неоснователна следва да се остави
без уважение, а решението в неговата обжалвана уважителна част, като
правилно и законосъобразно се потвърди.
В останалата му отхвърлителна част, същото не е обжалвано от
страните по делото решението и като необжалвано от страните е влязло в
законна сила.
В тази връзка, в тежест на жалбоподателят следва да се присъдят
направените от въззиваемата страна разноски заплатени пред въззивната
инстанция- адвокатски хонорар в размер на 300лв. В случая, относно така
определеното възнаграждение, настоящата инстанция не намира основание за
неговото намаляване, тъй като не е налице прекомерност на същото.
На основание гореизложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1021/19.11.2021г., постановено по гр.д.
№202152201001731/2017г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б.” ЕАД, ЕИК *********, гр.С., р-н О. седалище и
адрес: бул.„К.А.Д.” №19, ет.2, да ЗАПЛАТИ на М. Б. Б., с ЕГН **********
от гр.П., ул.„С.А.” №63, ет.4, aп.12, сторените в настоящото производство
разноски- адвокатски хонорар в размер на 300лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12