Определение по дело №2729/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……….…./…………………..2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ирена Петкова

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Мариана Х.

        мл. с. Никола Дойчев       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев

въззивно гр.д. № 2729 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. 75095/15.11.2018г. от  „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК: ********* против Решение № 4223/24.10.2018г. по гр.д. 3537/2018г. на РС-Варна, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че В.Х.К. не дължи на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК сумата от 495,65 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 29.08.2016г. до 25.05.2017г., за обект, находящ се в гр. Добрич, бул. „Трети март“ 20, с аб. № 0102091, кл. № **********, за която е издадена фактура № ********** от 23.02.2018г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Твърди се, че е налице правно основание за възникване на вземането на въззивното дружество по силата на чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и че процесната сума представлява цената на доставена и потребена в обекта ел.енергия в размер на 3247 квч. В този смисъл се твърди, че сумата от 495,65лева се дължи от въззиваемата страна като насрещна престация по договора за доставка на ел.енергия и представлява левовата равностойност по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Формулиран е петитум за отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна В.Х.К..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна жалба с вх. 75095/15.11.2018г., подадена от „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК: ********* против Решение № 4223/24.10.2018г. по гр.д. 3537/2018г. на РС-Варна.

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2729/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  30.01.2019г.  от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

 

                                                                                    2.