Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 415 29.10.2019г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански
състав
На двадесет и девети октомври
две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното
от Симеон Михов
дело по несъстоятелност
номер 115 по описа за 2019
година.
Производството
по делото е образувано по повод молба с правно основание чл.625 и сл. от
Търговския закон от “Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Драган Цанков №
37, представлявано от Орлин Георгиев Ваташки и Николай Цеков Печев като
пълномощници на банката и Диана Пашова – юрисконсулт за откриване производство
по несъстоятелност против “Евими“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Болярска № 16,
представлявано от управителя Е.Д.Н. поради неплатежоспособност на дружеството,
да определи 07.03.2017 г. за първоначалната дата на неплатежоспособността и да
насрочи първо събрание на кредиторите, както и да присъди направените по делото
разноски. В подкрепа на отправеното искане са представени и ангажирани писмени
доказателства.
В открито съдебно
заседание, пълномощник на банката изрази становище, че ответното дружество
следва да бъде обявено в несъстоятелност.
В съдебно
заседание представител на дружеството – длъжник не се яви, не изрази становище
по подадената искова молба, не представи доказателства, не направи искания.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените от молителя
доводи и искания, представените по делото доказателства и като взе предвид
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Твърди се в молбата, по повод на която е образувано
настоящото производство, че ищцовата страна към датата на депозиране на последната
има изискуеми вземания против ответното дружество в общ размер на
1 337 485.72 евро по договор за кредитна линия от 27.03.2008г. и
1 291 556.07 лв. по договор за кредитна линия за банкови гаранции от
17.03.2011 г. Тези задължения са възникнали въз основа на посочените договори и
анексите към тях (приложени по делото). Незаплатените суми са видни и от
приложените заповеди за изпълнение на парично задължение и издадените
изпълнителни листи.
Справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел показва, че ответното дружество е надлежно регистрирано.
От заключението на приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установи, че дълготрайните активи през 2014
г. са били 57 хил.лева, през следв. години са с нулеви стойности. Дружеството е
разполагало към 31.12.2018г. с краткотрайни активи от 5 192 хил.лева, от
които 5129 хил.лева вземания от клиенти и доставчици. Счетоводните записвания
по баланса към 31.12.2018г. разкриват текущи загуби от 1227 хил.лв., като са
записани 3472 хил.лв. неразпределена печалба – цифра, която обаче почти не се е
променяла през последните 5 години. Към същата дата декларираните активи са на
обща стойност 4005 хил.лв. Записани като касова наличност към 31.12.2018г. суми
няма. Според вещото лице, не е известно дали дружеството все още осъществява
търговска дейност, макар да има осчетоводени плащания по 2 фактури към „Веди“
ООД за сумите от 586.40 лв. и 621.58 лв. към м.април 2019 г. Коефициентите за
състоянието на дружеството разкриват следните цифри. Коефициентите за
капиталовата структура (собствен капитал/ общ капитал; привлечен капитал/ общ
капитал) за 2018 г. са 0.24; 0.76, без
съществени промени пред предходните 4 години. Показателите за рентабилност включват
коефициента на рентабилност на приходите от продажби (за 2014 и 2015г. с нулеви
стойности, за 2016 е бил -0.012, за 2017г. 0.01, за 2018г. е бил – 204.5), за
рентабилност на реалните активи (за 2014 и 2015 г. с нулеви стойности; за 2016
е бил -0.005, за 2017г. 0.01, за 2018г. е бил – 0.24), за рентабилност на
собствения капитал (за 2014 и 2015 г. с нулеви стойности; за 2016 е бил -0.002,
за 2017г. 0.02, за 2018г. е бил – 0.56). Доколкото за последните години са отрицателни величини, коефициентите показват
степен на декапитализация на предприятието.
Коефициентите на обща и бърза ликвидност (или първият още коефиц. на
покритие) за 2014г. е 2.18, за 2015г. – 2.29, за 2016г. – 2.32, за 2017 г. е
1.45 и за 2018г. – 1.32, при приемливи стойности между 1,2 и 2. Коефициентите
за незабавна и абсолютна ликвидност: за 2014г. е 0.16, за 2015г. – 0.18, за
2016г. – 0.20, за 2017г. и за 2018г. – 0, при приемливи стойности между 1 и
1,2. Съотношението за рентабилност на паричния поток показва следните
стойности: за 2014г. – 0.01, за 2015 и 2016 г. е 0, за 2017г. – 0.089 и за
2018г. – 0. Цифрите са ликвидността на паричния поток за същите години са
изключително сходни. Като извод от това вещото лице е дало заключение, че
дружеството не може да покрие с наличните си парични средства текущите си
задължения, а тенденцията е трайна и води до фалит. Впрочем към 31.05.2019 г.
дружеството не разполага с налични стоки (л.165).
Безспорно е, че задълженията към кредиторите са нараснали
значително през последните 2 години поради необслужването им от страна на
дружеството и начислените наказателни лихви и неустойки. Т.е. финансовото
състояние на дружеството се е влошило още повече. В подкрепа на горното е и
липсата на доказателства за търговска дейност на дружеството след 01.01.2016
г., което води до извода, че не може да се очаква подобряване финансовото
състояние на дружеството.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския
закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане, т.е. при наличието на трите предвидени в цитираната
правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на
неплатежоспособност. В конкретния случай ищцовата страна твърди, че са налице
парични задължения на ответното дружество към нея в посочения в молбата размер,
произтичащи от неизпълнение по сключени търговски договори. Това съдът счита за
доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства.
В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че
ответникът дължи на банката 3 070 636 лева (л.162), представляваща
незаплатени суми по договор за кредити. В този смисъл следва да се отбележи, че
е без значение обстоятелството, дали тези вземания на ищеца са осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество. Поради липсата на ангажирани
доказателства, от които да се установява по безспорен и несъмнен начин, че след
настъпването на съотв.падежни дати за връщане на сумите, респ.предприемане на
действия за удовлетворяване на кредиторите по издадените изпълнителни листи, по
които е установено задължение на ответника към ищеца в горния размер, са
извършени каквито и да са плащания по възникналите между страните отношения.
Поради презумпцията на чл.608 ал.2 от Търговския закон,
спирането на плащанията предполага изпадане на длъжника в състояние на
неплатежоспособност и това е една оборима презумция, установена в полза на
кредитора – последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не
неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията.
Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в
обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три
категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество.
Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от
пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност,
защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние
на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното
е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това,
спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен
процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин и по-специално
от заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа
експертиза, че ответното дружество изобщо не е плащало на ищеца, дори част от
дължимите суми. По делото се установява, че заведените в баланса на ответника
вземания са в общ размер на 4005 хил. лева към 31.12.2018г., като част от активите,
но без дълготрайни такива или наличност
на пари в касата на дружеството. Към тази дата коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност са 0, като това показва невъзможност ответното дружество
да погасява текущите си задължения с наличните парични ресурси. Същевременно,
коефициентът на задлъжнялост отчита ненадежност собствения капитал да покрие
натрупаните пасиви, тъй като капиталът към края на 2018г. е бил 2190 хил.лева,
а пасивите са 9198 хил.лева. и показва пълна зависимост от кредиторите.
В този смисъл съдът приема, че конкретното спиране на
плащанията към ищеца се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на неговите
парични задължения и липса на възможност за плащане, в смисъла включително на
липса на парични средства. След като това е така, то и безспорно по отношение
на ответника, следва да намери приложение презумпцията на чл.608 ал.2 от
Търговския закон. Ответникът е спрял плащанията, респ.изобщо няма доказателства
да е извършвал такива към банката, много преди депозиране на молбата, по повод
на която е образувано настоящото производство и поради това именно
обстоятелство следва да се приеме, че неплащането на задължението към ищеца е
съпроводено с трайни икономически затруднения на ответното дружество с
ограничена отговорност, при положение, че липсват каквито и да са доказателства
той да погасява другите си задължения.
Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и
общините или такова по частно държавно вземане. Освен това, не е необходимо
нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай при съобразяване на факта, че
дружеството търпи значителни финансови загуби още от 2014 г. (в размер на
повече от 12 000 хил.лева) и през последните 2 години не е известно дали
извършва търговска дейност, за начална дата на неплатежоспособността следва да
се приеме 01.01.2018 г. Макар датата на последното извършено от ответника
плащане да е през м.април 2019 г., същите са за незначителни суми и не доказват
развитие на търговска дейност. Тези изводи съдът прави въз основа на
приложените по делото доказателства и пълното бездействие на ответника. В тази
насока следва да се вземе предвид и заключението на експерта, основано на
изследваните от него документи, че ответникът няма доказателства да е извършвал
търговска дейност през последните 2 години, както и че последният е в
невъзможност да погасява текущите си задължения и е напълно зависим от своите
кредитори.
При горните доводи и събраните по делото доказателства,
съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е възникнало
към 01.01.2018 г., поради което и именно тази дата следва да бъде обявена за
начална дата на неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе, по силата на
презумпцията по чл.608 от Търговския закон следва извода, че ответното
еднолично дружество с ограничена отговорност е в състояние на
неплатежоспособност. Затова съдът приема, че са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
При съобразяване на събраните по делото доказателства,
съдът заключава, че следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския
закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.
Съобразно чл.632 ал.1 от Търговския закон, съдът следва да се увери, че
продължаването дейността на длъжника би увредило неговото имущество, било
защото е небрежен търговец или поради друга безспорна причина. В конкретния
случай се установи, че предприятието на ответника не би могло да бъде
окачествена като действащо, работещо, въпреки изнесеното от вещото лице за
плащания по две фактури към м.април 2019г., по които сумите обаче са
незначителни. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от това, че
производството по несъстоятелност е провокирано от молбата на един кредитор, то
е предназначено да удовлетвори интересите на всички кредитори, поради което и
възможността за плащане следва да бъде преценена с оглед възможността за
погасяване на задълженията към всички кредитори. При това тази възможност
следва да бъде преценява с оглед единствено стойността на краткосрочните
активи, а не с цялото имущество, т.е. за да не бъдат поставени в опасност
интересите на кредиторите, имуществото, с което могат да се погасят
задълженията, трябва да бъде извън дълготрайните активи на предприятието –
длъжник (към разпродажба на тези активи
ще се стигне само в производството по несъстоятелност). При това положение и
след като налични парични средства изобщо не се установиха, то и не биха могли
да се покрият разноските по производството по несъстоятелност, а освен това за
извършване на всички последващи действия по издирване на евентуалното имущество
на ответника, възнаграждението на синдика и всички останали разходи също се
изискват налични парични средства, които да ги покрият. Същевременно, кредиторите
не са заявили готовност и не желаят да предплатят необходимата и определена от
съда сума от 17 000 лв., което мотивира съда да приеме, че са налице
предпоставките на чл.632 ал.1 от Търговския закон.
След като са налице материалните предпоставки, ответното
дружество следва да бъде обявено за неплатежоспособно, като освен това и
предвид посоченото относно стойността на активите му и липсата на данни за
съществуване на друго имущество, той следва да бъде обявен и направо в
несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно при условията на
чл.632 ал.1 от Търговския закон.
В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис
от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Ето защо и по изложените съображения и на основание
чл.632 ал.1 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Евими“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.Болярска № 16, представлявано от управителя Е.Д.Н..
ОПРЕДЕЛЯ 01.01.2018 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност по отношение на “Евими“ ЕООД, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.Болярска № 16, представлявано от управителя Е.Д.Н..
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на “Евими“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Болярска № 16, представлявано
от управителя Е.Д.Н..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
“Евими“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.Болярска № 16, представлявано от управителя Е.Д.Н..
ОБЯВЯВА “Евими“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Болярска № 16,
представлявано от управителя Е.Д.Н. в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото дело по
несъстоятелност № 115/2019 година по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА “Евими“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Болярска № 16,
представлявано от управителя Е.Д.Н. да заплати в полза на “Първа инвестиционна
банка“ АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.Драган Цанков № 37, представлявано от Орлин
Георгиев Ваташки и Николай Цеков Печев като пълномощници на банката и Диана
Пашова – юрисконсулт сумата от 250 (двеста и петдесет лева) лв., представляваща
държавна такса за водене на делото, както и сумата от 570 (петстотин и седемдесет)
лв. направени разноски.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на
Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: