Решение по дело №1064/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1685
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20227050701064
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………2022 г.                                                                               гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на двадесет и първи ноември 2022 г.,

в следния състав:     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело №1064 по описа за 2022 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на К.Д.К. и Т.И.К. против „Констативен протокол“ от 08.04.2022 г. на Началник отдел ООС при Община Аксаково, с който на К. са даадени задължителни предписания „1. Да се извърши почистване на имот ******, местност „Мъзгите“ гр. Игнатиево от депонираните земни маси и отпадъци. 2. Да се представят документи за предаване на земни маси и отпадъци в регламентирано място.“

С определение от 07.06.2022 г. производството по делото беше прекратено по отношение на К.Д.К., тъй като той не е адресат на задължителните предписания.

В жалбата се сочи, че задължитените предписания са нищожни, а в условията на алтернативност незаконосъобразни. Излагат се съображения за виновно поведение от страна на Община Аксаково, която е допуснала землището на гр. Игнатиево да бъде превърнато в незаконно сметище за строителни отпадъци. Твърди се, че в имота на жалбоподателката няма депонирани строителни отпадъци. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответната страна, редовно призована се явява лично и се представлява в съдебно заседание ю.к.Ю. Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като процесното предписание не подлежи на обжалване. По същество оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Жалбоподателката е собственик на имот ******, местност „Мъзгите“ гр. Игнатиево. На 14.12.2021 г. служители на Община Аксаково извършили оглед на местността „Мъзгите“ землище гр. Игнатиево, при който установили, че върху площ от над 80 дка. са депонирани строителни и други отпадъци. За горните действия бил съставен констативен протокол от същата дата. През януари 2022 г. по поръчка на Община Аксаково „ГЕОАКСТ – Димитър Д.“ ЕООД извършило геодезическо заснемане на „незаконно сметище“, при което било установено, че последното засяга площ от 84659 кв.м. и е разположено върху множество имоти в кв.25, включително и имот ****** собственост на К.. На 26.01.2022 г. бил съставен нов констативен протокол, който установил идентична фактическа обстановка, с тази от 14.12.2021 г.

На 30.03.2022 г. К. била поканена да се яви на 08.04.2022 г., в сградата на общината за да представи документи, удостоверяващи цел на извършеното деяние и получени разрешения за това по съответния ред, респективно да й бъде издаден АУАН за извършено от нея административно нарушение.

На 08.04.2022 г. срещу К. бил съставен АУАН №132/08.04.2022 г. за нарушение на чл.17 ал.1, т.4 от Наредба за обществения ред на територията на Община Аксаково, затова, че е „допуснато извозване и депониране на земни маси и отпадъци без документ, разрешаващ такъв вид дейност.“, в имот ******.

На същата дата бил съставен Констативен протокол в който била обективирана проверка на представени от К. документи – копие от нотариален акт и скица. В заключителната част на протокола са дадени задължителни предписания, предмет на настоящото производство. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че „Констативен протокол“ от 08.04.2022 г. на Началник отдел ООС при Община Аксаково, с който на К. са дадени задължителни предписания „1. Да се извърши почистване на имот ******, местност „Мъзгите“ гр. Игнатиево от депонираните земни маси и отпадъци. 2. Да се представят документи за предаване на земни маси и отпадъци в регламентирано място.“ е незаконосъобразен, по следните съображения:

Относно допустимостта на жалбата. Още в съдебно заседание, съдът мотивира решението си за приемане на жалбата за допустима, но за прецизност намира за необходимо да изложи допълнителни мотиви и в настоящото решение. С обжалвания констативен протокол са дадени задължителни преписания, които под заплаха от административно наказателна отговорност указват на К. определено поведение – да извърши почистване и да представи документи за това. Съгласно легалната дефиниция на понятието „индивидуален административен акт“, дадена в чл.21 от АПК, такъв е всяко изрично волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. След като с процесните предписания се създават задължения за К., те представляват индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване. Тъй като процесните предписания са дадени в хода на административнонаказателно производство, съдът приема, че същите имат характера на „принудителна административна мярка“ по смисъла на чл.22 от ЗАНН. В посочения текст е предвидено, че ПАМ могат да се издават за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. ПАМ подлежат на обжалване по реда на АПК, поради което съдът намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

На първо място, процесните задължителни предписания са издадени в нарушение на процесуалния закон. Изискванията към формата и съдържанието на всеки индивидуален административен акт са изведени от законодателя в чл.59 от АПК. В алинея първа на чл.59 е посочено, че всеки акт издаден от администрацията трябва да бъде мотивиран. В процесния констативен протокол липсват мотиви, от които да е видно защо административния орган е решил, че трябва да наложи ПАМ. В ал.2 на чл.59 от АПК са изброени изискванията към съдържанието на актовете. Освен всичко останало, в т.4 е възведено изискването акта да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт не са посочени правни основания, нито за издаването му, нито за налагането на задължителни предписания.

Горните нарушения лишават съда от възможност да изследва мотивите на административния орган, както и да направи преценка дали същите кореспондират със закона. Тези нарушения са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

На следващо място, съдът намира, че наложените задължителни предписания са незаконосъобразни и на още едно основание.

В чл.23 от ЗАНН е посочено, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Както беше посочено по-горе, в обжалвания КП не е посочено правното основание за налагането на процесната ПАМ, поради което съдът, респективно жалбоподателят, само могат да гадаят за основанията дали право на органа да даде задължителни предписания. Ако се кредитира защитната теза на органа, изложена в съдебно заседание, че тези предписания са част от административнонаказателното производство, следва да се приеме, че предписанията са дадени на основание Наредбата за обществения ред на територията на Община Аксаково. Вярно е, че в чл.52, ал.2 от Наредбата е предвидена възможност на контролните органи, при констатирано нарушение на наредбата да съставят АУАН и/или да дават задължително предписание с определен срок в констативен протокол. Този текст обаче не е достатъчен за да изпълни изискването на чл.23 от ЗАНН, тъй като Наредбата не е нито закон, нито указ. На следващо място не е посочен вида на мерките, съгласно изискването на чл.23 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваният акт е незаконосъобразен. При издаването му са допуснати нарушения на материалноправни норми, поради което жалбата следва да се уважи, а атакуваният акт да бъде отменен.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ „Констативен протокол“ от 08.04.2022 г. на Началник отдел ООС при Община Аксаково, в частта с която на  Т.И.К. са даадени задължителни предписания „1. Да се извърши почистване на имот ******, местност „Мъзгите“ гр. Игнатиево от депонираните земни маси и отпадъци. 2. Да се представят документи за предаване на земни маси и отпадъци в регламентирано място.“акт №1010/19.03.2009 г. на младши инспектор към Дирекция „Осигуряване и опазване на обществения ред” при Община Варна за налагане на принудителна административна мярка „Преместване на ППС”, като незаконосъобразен.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: