Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр.Варна, 15.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание, проведено на 22 януари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ и секретаря ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 94 по описа на ВАпС за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на
чл.313 и сл. от НПК и e образувано по
·
протест
на прокурор при ОП Варна и
·
въззивни
жалби от защитниците на подсъдимия К.Т.Т., ЕГН ********** против присъда № 75/16.12.2019г.,
постановена от състав на ВОС по НОХД № 110 по описа за 2019 г.
Предмет на въззивна проверка е присъда № 75/16.12.2019г., постановена от
състав на ВОС по НОХД № 110/2019 г., с която подс. К.Т.Т. е бил признат за
виновен по предявеното му обвинение по чл.330,
ал.3, пр.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК, тъй като
на 30.04.2017 г. в гр. Варна, като непълнолетен, но като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, запалил имущество
със значителна стойност - лек
автомобил "Порше Кайен" с peг. № В 5253
ВА, собственост на "Факт Имидж" ЕООД, стопанисван от Ирена Симеонова
Шуманова, на стойност 38 610 лева, като е имало опасност пожарът да се
разпростре и върху други имоти и са последвали значителни вреди, от които - 38
610 лева на лек автомобил "Порше Кайен" с per. № В 5253
ВА; 428,04 лева на лек автомобил
„Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ; 1 255,14 лева на лек автомобил „Волво V60" с per. № В 3775 ВМ; 160,17 лева на „Мазда 121" с per. № СС 0556
АМ; 400,20 лева на лек автомобил
„Ауди А4 Авант" с per. № В 1138 ВМ; 347,00 лева на движимо имущество, собственост на Илия Велев И. и имоти в жилищна сграда в гр. Варна,
ул. Д-р „Борис Окс“ 6, а именно:; 1 104,51 лева на магазин за
хранителни стоки на партерния етаж; 448,00 лева на апартамент № 3, ет.1; 362,70
лева на апартамент №7, ет.2; 123,40 лева на апартамент № III-4, ет.З;
648,00 лева на апартамент №15, ет.4, всичко на обща стойност 43 887,16 лева, поради което и на
основание чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК, вр. чл. 54 от НК ВОС му е наложил
наказание – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което на
основание чл.69 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ДВЕ години.
На основание чл.25, ал. 1, вр. чл.23
от НК първостепенният съд е групирал настоящото
наказание с наказанията, наложени на
подс.К.Т. по НОХД № 3735/2019 г. по
описа на ВРС, НОХД 3012/2019 г. по описа на ВРС, като е определил за изтърпяване
на най-тежкото, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, което на основание чл.69 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от
ДВЕ години.
На основание чл.67 ал.3 от НК ВОС е определил
пробационна мярка по чл.42а ал.2, т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ през изпитателния срок.
По реда на чл.25, вр. чл.23
ал.2 от НК първостепенният съд е присъединил към общо наказание и наложеното по
НОХД № 3124/2019 г. по описа на ВРС
наказание „Обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез Кметството по
местоживеене;
Съдът се е произнесъл по веществените
доказателства, а сторените по делото разноски са възложени за заплащане от
подсъдимия Т..
Срещу
съдебния акт е подаден порест от
прокурор при ОП Варна, с който се навеждат доводи за несправедливост на
наложеното наказание. Иска се изменение на присъдата и увеличаване размера на
наказанието „Лишаване от свобода“, както и отмяна приложението на чл.69 от НК и
постановяване на ефективното му изтърпяване.
Постъпили
са и въззивни жалби от защитата на подс.К.Т.:
В
своята бланкетна жалба адв.Б.Б. сочи, че атакуваната присъда е неправилна,
необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Иска се въззивната
инстанция да я отмени и да постанови нова, с която да признае подс.Т. за
невинен и да го оправдае по предявеното обвинение.
Адв.Д. – също излага доводи за незаконосъобразност на
присъдата на ВОС, тъй като изводите на съда били необосновани, немотивирани, а
множество от обстоятелствата останали неизяснени. Твърдят се допуснати
нарушения на процесуалните правила при събиране и анализ на доказателствата по
делото – доказателствата били събирани избирателно, а за част от изводите си
съдът се позовал на негодни доказателства – докладни записки и оперативни
беседи, на свидетелски показания, дадени под натиск и въздействие (св.Алекс
Куртев), в нарушение на чл.6 ал.3 б.Д от ЕКПЧ; защитата оспорва експертните
заключения по лицево-идентификационната експретиза, иска се потворен разпит на
част от свидетелите, както и назначаването на тройна лицево-идентификационна
експертиза. Безалтернативно се иска от въззивната инстанция да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подс.К.Т.
за невинен и да го оправдае по предявеното обвинение по чл.330, ал.З, пр.1 вр.
ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.2 от НК.
В съдебно заседание участващият във въззивното
производство прокурор при Апелативна прокуратура Варна поддържа протеста на
изложените в него основания. По отношение на жалбите на въззивника изразява
становище за тяхната неоснователност.
В
съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си – адв.Б.Б., поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се оплакване за необоснованост
на изводите на ВОС за наличието на достатъчно годни доказателства, които да
установяват по несъмнен начин авторството на деянието, приписвано на подс.К.Т..
Иска се неговото оправдаване.
В
последната си дума подсъдимият К.Т. заявява, че иска справедливо решение.
Въззивните жалби и протест са процесуално допустими, подадени
са в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и са приети за
разглеждане по същество.
Въз основа на
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства
настоящият въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
През 2017г. св.Ирена Симеонова Шуманова и св.Петър С.М.
живеели във фактическо съжителство в апартамент, собственост на М. ***.
Жилището се помещавало в жилищната кооперация на кръстовището, образувано от
ул. „Д-р Борис Окс“ и ул. „Д-р Параскев Казаски“. Входът на сградата бил откъм
ул. „Д-р Борис Окс".
На партера, помещение от 23,51 кв.м., собственост на
„Строител“ ЕООД, собственост на св. Цветко Гецов, било отдадено под наем на „Люба
– 72“ ЕООД, представлявано от св. Илия Велев И., които развивал стопанска
дейност като магазин за хранителни стоки. Магазинът работел вечер до 21.30
часа. Пред него, на тротоара имало хладилни витрини, собственост на дружеството
на св.И.. във вътрешността имало друго оборудване и стоки както следва: климатик „Арткол";
хладилна витрина „Каменица" - двойна вертикална с 4 рафта, обем 836 л;
хладилна витрина „Каменица" - единична, с 5 рафта, 516 куб.; хладилна
витрина „Шуменско пиво" - единична, с 5 рафта; 2 бр. хладилни витрини
„Кока кола" - вертикални, с по 5 рафта, марка „FRIGOREX"
с вместимост 663 л;
хладилна витрина „Кока кола" - вертикална, с 5 рафта, марка „FRIGOREX"
с вместимост 778 л;
хладилна витрина на Девин с 5 рафта, марка „UGUR",
модел „USS374DTKL"
с вместимост 345 л;
хладилна витрина вертикална с размери 2 х 1,2 х 1 м, с две врати; хладилна
витрина хоризонтална с размери 2 х 0,8 м; фризер за сладолед на „Нестле" „PROFIL GLASS"
- хоризонтален, с размери
1,5 х 1 х 0,6 м; фризер хоризонтален „Либхер" с размери 1,6 х 0,6 х 1 м; 5
бр. вертикални стелажи с по 4 рафта с ширина 1,5 м, височина 1,8 м, дълбочина
долу 0,6 м и дълбочина горе 0,3 м; 1 бр. метален стелаж с 4 рафта с размери 1,5
х 0,9 х 0,3 м; 1 бр. дървен стелаж с 4 рафта с размери 2,1 х 1,6 м х 0,9 м долу
и 0,3 м горе; 1 бр. дървен Г-образен стелаж с 4 рафта; 2 бр. метални вертикални
стелажа с по 5 рафта с размери 1,6 х 0,45 м; 2 бр. метални вертикални стелажа с
по 6 рафта с размери 1,6 х 0,45 м; 1 бр. метален вертикален стелаж с 5 рафта с
размери 0,5 х 0,4 х 1,2 м; 1 бр. метален стелаж с 2 долни големи рафта и с 3
стъпаловидни рафта отгоре с размери 1,8 х 0,6 х 0,5 м; 1 бр. метален стелаж с 4
рафта с размери 1,5 х 0,5 х 0,4 м; 1 бр. метален стелаж -арматура за
безалкохолни напитки с 12 рафта по 3 клетки с размери 1,6 х 0,4 х 0,15 м; 1 бр.
дървен стелаж с 4 рафта с размери 1,5 х 1,7 х 0,7 м; 1 бр. стелаж с 6 рафта
метална арматура с надпис „Марети" с размери 1,5 х 0,4 х 0,3 м; компютърна
система от 2 бр. компютъра, 2 бр. монитори, 2 бр. клавиатури и 2 бр. мишки;
касов апарат „ZEKA - М"; кантар;
радиокасетофон „Сони" с диск и тонколони; микровълнова фурна; принтер;
ъглов кожен диван; дървена масичка и дървено шкафче за облекло./
Над хранителния магазин, на първия жилищен етаж, се
намирал апартамент №3, собственост на св. Милчо Кръстев Каленов. Над имота на
св. Каленов, на втория жилищен етаж -
апартамент №7, собственост на св. Георги И. Попов. На трети жилищен етаж, се
намирал апартаментът, собственост на св. Петър М.; на четвърти жилищен етаж -
апартамент №15, собственост на св. Свилен Костадинов Петков.
През 2017 г. св.Шуманова управлявала лек автомобил
„Порше Кайен" с peг. № В 5253 ВА, бял на цвят; собственост на „Факт Имидж“
ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител св.Нора Кавлакова.
Последната била предоставила лекия автомобил за ползване на Шуманова и М. чрез
изрично пълномощно.
Св. Петър М. към края на месец април 2017 г. бил в
чужбина. На 29.04.2017 г. вечерта, около 21,20 часа, св.Шуманова паркирала л.а.
„Порше Кайен", peг. № В 5253 ВА, на обичайното място - на ул. „Д-р
Параскев Казасов", точно пред ъгловата част на хранителния магазин на св. И..
Л.а. бил разположен перпендикулярно спрямо улицата, предницата му била към търговския
обект, като предните му две гуми били на тротоара и отстояли на 2 метра от
стената на магазина. Свидетелката заключила МПС-то и се прибрала в апартамента
си.
На същата дата вечерта, св. Стефан Илийчев С.
паркирал л.а. „Мазда 121" с per. № СС 0556
АМ отляво на МПС на св. Шуманова, на 2,5 метра от него. Автомобилът му бил
разположен в дясната част на пътното платно, успоредно на бордюра, ориентиран
със задната си част към л.а. „Порше Кайен" на Шуманова. Св. С. управлявал
колата с пълномощно, собственик бил св. Т.С. Кондов.
В непосредствена близост до МПС на св.Шуманова, вдясно
спрямо него, на ул. „Д-р Параскев Казасов" бил паркиран автомобилът на св.
Илия Велев И. - „Мерцедес Е 200" с peг. № В 4333
РВ. Този л.а. бил разположен пред хранителния магазина, на пътното платно,
успоредно на тротоара. Св. Велев го бил оставил там няколко дни по-рано, без да
го мести.
След колата на св. Велев на ул. „Д-р Параскев
Казасов" бил паркиран л.а. „Форд Фиеста"
с peг. № В 6070 ВВ, собственост на св. С.Т. Кондов, успоредно
на тротоара, паркиран изцяло на пътното платно, с предната част към л.а. „Порше
Кайен" на Шуманова и на разстояние 6,00 метра от него. След МПС на св.
Кондов, на отстояние 0,8 метра, била паркирана колата на св. Алекси Алеков
- „Волво V60"
с peг. № В 3775
ВМ.
На същата дата св. Силвия Гочева паркирала л. а. „Ауди
А4 Авант“, peг. № В 1138 ВМ, вляво от кооперацията, на разстояние
около 10 метра от този на св. Шуманова. Колата била СИО- нейна и на съпруга й Д.
Гочев.
На
29.04.2017 г. през деня подс.К.Т. *** със свои приятели, сред които бил и
св.Алекс Куртев. Вечерта двамата посетили заведението „Мода бар“, намиращо се
на бул. „Владислав Варненчик" № 108 в гр.Варна. Докато били там, подс.Т. споделил
със св. Куртев, че трябвало да свърши една работа, която му била възложена от
негов познат - Николай „Чирпанския" – да запали един автомобил марка
„Порше Кайен". Предложил на Куртев да го придружи. Последният се съгласил.
Разговорът им не станал достояние на останалите лица от компанията. Т. и Куртев напуснали „Мода бар" след полунощ,
вече на 30.04.2017 г.
Двамата
се отправили пеш към бензиностанция „Бенита“ на бул.„Цар Освободител" № 76
А /в близост до сградата на МБАЛ „Св. Анна - Варна"/. По пътя се отбили в
магазин, неустановен по делото, от който Куртев си взел храна, а подс.Т. купил
безалкохолна напитка „Алое вера“ в пластмасова бутилка с вместимост 2.0 литра.
Когато двамата излезли от магазина, подс.Т. излял съдържимото от бутилката и
двамата продължили към бензиностанцията. Когато стигнали автобусната спирка на
линия № 13 на ул.“Битоля“, разположена точно срещу бензиностанция „Бенита“,
Куртев останал да изчака приятеля си на спирката, а подс.Т. се отправил сам към
бензиностанцията, носейки празната
бутилка.
Действията
му по-нататък били фиксирани от охранителни камери на бензиностанцията. В
00:57:05 часа на 30.04.2017 г. подс.Т. влязъл в обхвата на стационарната
охранителна камера № 6, чието периметър на заснимане обхващал района на колонки
за зареждане на гориво 7/8.
В
00:57:16 часа подс.Т. навлязъл в обхвата на стационарна охранителна камера № 9,
снимаща към колонки 1/2. От колонка 2 Т. напълнил в пластмасовата бутилка 1,010
литра гориво - дизел. След това отишъл до колонка 3, от която в същата бутилка
напълнил 1,00 литра гориво - бензин А95Н. Подсъдимият оставил пластмасовата
бутилка с горивото до колонката и влязъл вътре в търговската част на
бензиностанцията и се насочил към касата, където заплатил 3.89 лева, видно от
приобщеното по делото писмено доказателство.
През
цялото време св. Куртев наблюдавал приятеля си, докато зарежда гориво от
различните колонки на бензиностанцията. Това направило впечатление и на свид. В.Д.–
служител на бензиностанцията, който бил отвън и обслужвал колонките. Затова той
попитал подс.Т. за какво му е тази смес от горива. Св. М.К., която обслужвала
касата, също забелязала, както че горивото е в бутилка, така и че е смес от дизел
и бензин. Подс.Т. и на двамата обяснил, че е „за разпалки“, както и че „така
гори по -лесно". След като платил, Т. взел пластмасовата бутилка с
горивото и отишъл при св.Куртев. Обяснил му с какво е напълнил бутилката, както
и че е платил 4 лева за него. С такси двамата отишли до спирка Почивка, в
посока, указана от подс.Т.. Слезли на спирката, от страна на булеварда в посока
- КК „Зл.пясъци“ и през подлеза тръгнали пеша в посока ІV ЕГ „Фредерик Жолио -
Кюри". Малко след това се разделили - св. Куртев останал на място, близо
до бул. „Княз Борис I", а подс.Т. тръгнал нагоре по улиците към
вътрешността на жилищната част на квартала.
Подсъдимият
сам отишъл до жилищната кооперация, разположена на ъгъла на улиците „Д-р Борис
Окс" и „Д-р Параскев Казаски". Наоколо нямало хора, като Т. излял
горивото от пластмасовата бутилка върху предната лява част на купето на л.а.
Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА и запалил течността. Веднага побягнал
обратно, като преминал тичайки по улица „Д-р Борис Окс", улица „Василаки
Пападополу".
За
времето от 02:03:06 часа до 02:03:08 часа охранителна камера, поставена на
жилищна кооперация „Евъргрийн", намираща се на № 49 заснела фигура на бягащ човек. Качеството на записа
от същата е установено, че не позволява идентификация.
Подс.Т.
продължил покрай Регионален телевизионен център Варна, по ул. „Христина Хранова“, хотел „Импала“ и излязъл на мястото, където
го чакал св. Куртев, носейки със себе си празната пластмасова бутилка. Когато
отишъл при св.Куртев, подсъдимият му казал че е запалил един автомобил „Порше
Кайен", бял на цвят. След това двамата се върнали по същия път, през
пешеходния подлез от другата страна на бул.„Княз Борис I“. По пътя подс.Т.
изхвърлил празната бутилка от горивото. Двамата продължили към Морската градина
през Пантеона, след което се разделили. Свид.Куртев си взел такси и се прибрал
вкъщи.
Подс.Т.
останал още известно време в района. В 02:47:07 часа на 30.04.2017 г., от използвания
от него мобилен телефонен номер ********** е регистриран интернет трафик с
продължителност 28 секунди, осъществен в обхвата на клетка на Мтел - гр.Варна,
Търговски център Салтанат, до Шел - Пикадили. За времето до 02:56 часа на
30.04.2017 г. телефонът, използван от Т. бил в обхвата на мобилни клетки,
разположени в района на кв. „Чайка“, гр. Варна, като в 02:56 часа е
регистрирано изходящо повикване към „Триумф такси“. Подс.Т. ***, в 03:01 часа.
В същото
време пламналият огън по колата се разгорял, а пламъците и димът били
забелязани от живущи в съседство. В 02:10 часа на 30.04.2017 г. бил подаден
сигнал на тел.112 и през него в 01 PC ПБЗН - Варна. За времето от 02:08 часа до 02:21
последвали още няколко обаждания на тел. 112. В
02:07 часа на мобилния телефон на св. Илия Велев – собственик на от хранителния
магазин, позвънил съсед и му казал, че е запален автомобила на св.Шуманова. Тъй
като св. Велев знаел, че този автомобил е паркиран пред магазина, веднага
отишъл на мястото. Видял, че л.а. „Порше Кайен" бил обхванат целия в
пламъци и че неговото МПС е в непосредствена близост и има опасност също да се
запали. Затова веднага влязъл в автомобила си и го изместил на около 50 метра
надолу по ул. „Д-р Параскев Казаски", като така препятствал засягането му
от огъня. Св. И. взел от своето МПС пожарогасителя си, за да загаси пожара. Св.
Свилен Петков също видял горящия л. а. „Порше Кайен" и с маркуч от апартамента си започнал през терасата да пръска върху колата. Въпреки
това, резервоарът на запаленото МПС се спукал и горивото започнало да изтича по
улицата и да се стича по наклона в посока към ул. „Д-р Борис Окс".
Изтичащото гориво се възпламенило и достигнало до паркираните наоколо автомобили.
Така огънят засегнал л.а. „Форд Фиеста" с per. № В 6070
ВВ и л.а. „Волво V60" с per. № В 3775 ВМ. Пламъците обхванали и намиращото се пред
магазина на св. Велев имущество - 30 бр. пластмасови амбалажни касетки
/празни/, хладилна витрина и вертикален фризер, както и външната стена,
дограмата, външното осветление на самия магазин.
В 02:16 часа на мястото на пожара пристигнал екип на
01 PC ПБЗН - Варна с пожарен автомобил „Ивеко Дейли" с per. В 4878 НХ
и трима души личен състав, ръководен от св. Дарин Дончев. Пожарникарите
констатирали горящия л.а.„Порше Кайен", горящите пред него хладилна
витрина и фризер, разположени на тротоара пред хранителния магазин и горяща
дограма на първи жилищен етаж на жилищната кооперация. Пламъкът бил висок и вече
обхващал горните етажи на жилищната сграда, температурата била много висока. Паркираният
в непосредствена близост до „Порше Кайен" лек автомобил „Мазда" с per. № СС 0556
АМ също бил засегнат от пожара. Пожарникарите започнали да гасят първо
жилищната сграда, веднага след това л.а. „Порше Кайен" „Форд Фиеста"
с per. № В 6070 ВВ и л.а. „Волво V60"
с per. № В 3775
ВМ. Пожарът бил потушен изцяло в 03:00 часа.
Пристигнал и екип на
Пето РУ при ОД на МВР - Варна. Бил извършен оглед, съставен съответен протокол,
с фотоснимки към него, както и с участието на вещо лице, което впоследствие
изготвило и пожаро-техническата експертиза.
От
заключенията на приобщените по делото Пожаро-техническа
и допълнителна пожаро-техническа експертизи се установява, че съобразно
обективните находки, оглед на място и анализ на писмените материали, че
възникналият на 30.04.2017 г. в гр. Варна, ул. „Д-р Параскев Казаски“ пожар се
дължи на предварително излята лесно запалима течност/ЛЗТ/ върху предната лява
част от купето на лек автомобил „Порше Кайен" и възпламенена с открит
огнеизточник. Горящата течност се е стекла по предния капак на автомобила,
започнало е бързо и бурно горене в лявата страна - предната броня, левите фар и гума, под
предния капак на двигателния отсек. Първоначалното огнище на пожара е било в
предната лява част на автомобила - предна броня, капак, фар и гума. При
горенето се създава конвективен топлообмен - движение на гъст и задушлив дим с
висока температура, който започва да се движи отвътре /от купето и двигателния
отсек/- навън и наоколо, както и от долу - нагоре /по височина на северната
фасада от съседната жилищна сграда/; тъй като лекият автомобил е паркиран на
тротоара и площадката пред хранителния магазин, хладилните витрини и
пластмасовите щайги, разположени точно под остъклените тераси и холните
прозорци на жилищната сграда, пожарът се разраства много бързо, обхванал е
двете хладилни витрини и 30 бр. пластмасови щайги, които се намират на 0,8
метра пред горящия автомобил /поради това е паднала мазилката на стената зад
тях и са нанесени щети на предното панорамно стъкло на л.а. „Ауди А4
Авант" с peг. № В 1138 ВМ/. От разпространението на пожара върху купето на
автомобила са се се издигнали пламъци нагоре по височина, при горенето най -
вече на двигателния отсек, гумите и тапицерията се развила висока температура,
резервоарът се е спукал и от него изтича гориво надолу по асфалта по протежение
на бордюра. При неговото възпламеняване
- под паркираните л. а. „Форд Фиеста" с per. № В 6070 ВВ и л. а. „Волво
V60" с per. № В 3775 ВМ, им нанася щети, засегнат е и л. а. „Мазда
121" с per. № СС 0556 АМ.
Силно е
опушена по височина до последния етаж северната фасада на жилищната сграда в
този участък над горящия автомобил; вследствие на издигащите се пламъци и димни
газове с висока температура са засегнати прозорците на ап.З, ап.7, ап.11 и
ап.15.
Като
резултат- предната част на л. а. „Порше
Кайен" с per. № В 5253 ВА е изцяло
изгоряла и стопена, по - съществено в лявата страна, тотално стопени са
металните части, детайли и предната лява джанта.
Няма
данни за техническа неизправност, високо преходно съпротивление и късо
съединение по медните проводници от ел. инсталацията на автомобила и
акумулаторната батерия.
Вещото
лице заключава, че пожарът е могъл да се разпростре върху други имоти - МПС и
апартаменти, намиращи се в жилищната кооперация на ул. „Д-р Борис Окс" №6,
като освен потенциална опасност е налице и реално разпростиране на пожара върху
такива имоти.
Подробно
посочени в заключението на допълнителната пожаро -техническа експертиза са
опасностите за други имоти.. Пожарът е могъл да се разпростре и върху:
- л. а. „Мазда 121" с per. № СС
0556 АМ, собственост на св. Т.С. Кондов, стопанисван от св. Стефан Илийчев С.;
- л. а. „Мерцедес Е 200" с per. № В
4333 РВ, собственост на св. Илия Велев И.;
- л. а.„Форд Фиеста" с per. № В
6070 ВВ, собственост на св. С.Т. Кондов;
- л. а. „Волво V60" с per. № В 3775
ВМ, собственост на св. Алекси Кирилов Алеков;
- л. а. „Ауди А4 Авант" с per. № В
1138 ВМ, собственост в СИО на Дамян Йорданов Гочев и неговата съпруга св.
Силвия Любенова Гочева;
- магазин за хранителни стоки, намиращ
се на партерния етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" №6, собственост на св. Цветко Димитров Гецов, стопанисван от
св. Илия Велев И.;
- апартамент №3, намиращ се на ет.1 в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6,
собственост на св. Милчо Кръстев Каленов;
- апартамент №7, намиращ се на ет.2 в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6,
собственост на св. Георги И. Попов;
- апартамент №111-4, намиращ се на ет.З
в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6,
собственост на св. Петър С.М.;
- апартамент №15, намиращ се на ет.4 в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6,
собственост на св. Свилен Костадинов Петков.
Пожарът
се е разпрострял и е засегнал освен л. а. „Порше Кайен" с per. № В 5253 ВА
и горепосочените имоти /МПС и жилища/, с изключение само на л. а. „Мерцедес Е
200" с per. № В 4333 РВ - изместен своевременно от неговия собственик.
Установените
в хода на разследването щети, причинени на л. а. „Ауди А4 Авант" с per. №
В 1138 ВМ, съгласно заключението на вещото лице, са при чинени при горенето на
пластмасовите щайги, които са били струпани над паркирания л. а. „Порше
Кайен" с per. № В 5253 ВА, вляво, до тотално изгорелите хладилна витрина и
фризер, в самия край на горната плоча до магазина и металния парапет. Откритите
точки и грапавини са от паднали стопени пластмасови частици, получени от
изгорелите щайги над автомобила.
Съгласно
заключението на вещото лице, не е имало опасност за живота на обитателите на
апартаментите от северната страна на жилищна сграда с административен адрес гр.
Варна, ул. „Борис Окс" № 6.
Според
вещото лице, изслушано от съда в с.з. е
възможно ЛЗТ да е представлявала смес от дизел и бензин, излят на капака,
поради следните характеристики на пожара- няма находки от които да се направи
извод, че е било счупено стъкло и вътре е подхвърлена течност, бензинът бързо
„бухва“ и изгаря и се изпарява, а дизела -
бавно се разпалва, но задържа горенето. Тази комбинация е ефикасна,
особено в съотношение 1:1 , тъй като няма опасност за запалващия да бъде опърлен/както
е при бензина/, поддържа дълго време горенето. Спомогнало е допълнително, че
резервоарът е достатъчно голям, с обем от 65 литра и при пръскането от високата температура
горивото в него е започнало да тече
надолу по стръмната улица. Действително
липсва стопилка от която да се направи извод за точния вид на ЛЗТ / които са
към 134 на бр./, но характеристиките на пожара съответстват на смес от бензин и
дизел. Достатъчно е било количество от
около литър, литър и половина от ЛЗТ, за да се разгори по този начин, но в
никакъв случай само смес от 200-300 грама.Този извод се прави поради развилото
се много бързо горене и стопяване от високата температура на детайли от
предната част на купето.
За
крайното състояние на МПС е помогнало и развилата се висока температура от
изкуствената материя на седалките, и при наличие на много изпарения се е развила висока температура.
От
заключенията на приобщените по делото СОЕ и комплексна СОЕ се установява ,че щетите,
причинени на горепосочените МПС и апартаменти от жилищна сграда с
административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" № 6 са както следва:
- лек автомобил „Порше Кайен" с
per. № В 5253 В А - стойността на МПС към инкриминираната дата възлиза на 38
610,00 лева, причинена щета - 38 610,00 лева;
- л. а. „Мазда 121" с per. № СС
0556 АМ - причинени щети: обгорени - задна
броня, 2 бр. задни стопове, капак на багажника, заден десен калник, - всичко на
обща стойност 160,17 лева. Стойността на автомобила към инкриминираната дата е
1 575,00лева.;
- л. а. „Мерцедес Е 200" с per. № В
4333 РВ - няма причинени щети, стойност на МПС към инкриминираната дата - 4
403,00 лева;
- л. а. „Форд Фиеста" с per. № В
6070 ВВ - причинени щети: обгорени - гума с размер 175/65R 14 Йокохама, гума с
размер 175/65R 14 Пирели, преден датчик за спирачната система, заден датчик за
спирачната система, предна броня, задна броня, преден десен подкалник, преден
десен фар за мъгла, преден десен фар, дясно странично огледало, заден десен
подкалник, дясна странична лайсна, дръжка на дясната варта, преден десен
калник, задна дясна лайсна, решетка на преден десен халоген, казанче за вода с
капачка, на обща стойност 428,04 лева. Стойността на автомобила към
инкриминираната дата е 2 421,00 лева.;
- л. а.
„Волво V60" с per. № В 3775 ВМ - причинени щети: обгорени - предна дясна
гума 205/R16 неустановена марка, джанта, преден десен фар, преден десен калник,
подкалник, предна броня, на обща стойност 1 255,14 лева. Стойността на МПС към
инкриминираната дата възлиза на 21 318,00 лева.;
- л. а. „Ауди А4 Авант" с per. № В
1138 ВМ - причинени щети: увредено предно панорамно стъкло - 400,20 лева.
Стойността на автомобила към инкриминираната дата е 30 774,00 лева.;
- магазин за хранителни стоки, намиращ
се на партерния етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул.
„Борис Окс" № 6, собственост на св. Цветко Димитров Гецов - причинени
щети: алуминиева дограма със стъклопакет 4 кв. м, лампа плафон, крушка, 15 м
кабел, напукана мазилка с размери 1,9 х 1,9 м традиционна с шпакловка, 10 бр.
полирани мраморни плочи 60 х 30 х 2 см, мазилка на тераса с размери 1,6 х 0,6 м
и 1 х 0,6 м външна пръскана и външна декоративна - минерална, на обща стойност
1 104,51 лева;
- движимо имущество на св. Илия Велев И.,
намиращо се пред хранителния магазин и обгорено вследствие на пожара - 30 бр.
пластмасови амбалажни касетки /празни/, хладилна витрина и вертикален фризер,
на обща стойност 347,00 лева.
- апартамент №3, намиращ се на ет. 1 в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6,
собственост на св. Милчо Кръстев Каленов - причинени щети: обгорени -
петкамерна ПВЦ дограма с 4 бр. стъклопакета с размери 160 х 70 см, дебелина 24
мм, стъклопакет 80 х 40 см, на стойност 448,00 лева;
- апартамент №7, намиращ се на ет.2 в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6, собственост
на св. Георги И. Попов - причинени щети: обгорени - стъклопакет с размери 616 х
1445 см, стъклопакет с размери 785 х 1500 см, ПВЦ дограма с размери 1450 х 730
см, ПВЦ дограма с размери 1450 х 690 см, на обща стойност 362,70 лева;
- апартамент №111-4, намиращ се на ет.З
в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6,
собственост на св. Петър С.М. - причинени щети: обгорени - дограма прозорец
Рехау и външна ролетна щора, на обща
стойност 123,40 лева;
- апартамент №15, намиращ се на ет.4 в
жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Окс" №6,
собственост на св. Свилен Костадинов Петков - причинени щети: увредени
стъклопакет 80 х 40 см и 2 бр. огъната ПВЦ дограма 110 х 50 см, на обща стойност
648,00 лева.
Стойността
на намиращото се в хранителния магазин, стопанисван от св. Илия Велев И.,
движимо имущество - оборудване, върху което също е била налице опасност да се
разпростре пожарът, възлиза на 9 046,00 лева. В търговския обект имало и стока -
различни видове хранителни продукти, нехранителни стоки, перилни и почистващи
препарати и т.н. Към инкриминираната дата св. И. не бил правил ревизия на
стоката в магазина, тъй като сам работел в него и не считал за необходимо да
ревизира стоковата наличност. Поради това не може да индивидуализира по вид,
марка и брой съответните артикули, което от своя страна прави невъзможно
изготвянето на оценка и включването им в обвинението.
В рамките на
досъдебното производство е била назначена и изготвена видеотехническа
експертиза на видеозапис от охранителните камери, поставени на бензиностанция
„Бенита“ в гр.Варна, бул. „Цар Освободител" №76А, както и видеотехническа
и лицево - идентификационна експертиза на видеозапис от охранителна камера,
разположена в двор на жилищна кооперация „Евъргрийн" в гр.Варна, ул.
„Василаки Пападополу" №49. Съгласно заключенията на тези експертизи,
видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху
твърдия диск на видео - охранителната система. Не се установяват следи от
манипулация /намеса върху записаната информация. Експортирани са снимкови кадри
от действията на заснетото лице и са приложени като неразделна част от
заключенията на вещите лица, които са били анализирани и съпоставени с
останалите доказателства по делото при установяване в цялост на фактическата
обстановка. Експертите не могат да извършат идентификация на лицето, тъй като
считат, че записът е с ниска резолюция.
В хода на
проведеното пред първата инстанция съдебно следствие е била назначена повторна
лицево-идентификационна експертиза с предмет на изследване видеозапис от
охранителните камери, поставени на бензиностанция „Бенита" в гр. Варна,
бул. „Цар Освободител" №76А. За вещо лице е бил определен майор В.В.. За
нуждите на изследването експертът е ползвал снимков материал - актуални снимки
на подсъдимия, такива, които са предоставени от неговата майка и защитник - Д.,
както и снимки от криминалистичната му регистрация по чл.68 от ЗМВР, направена
през октомври 2017г., т.е. няколко месеца след инкриминираната дата. Съпоставяйки
тези източници със съдържанието на записа от бензиностанция „Бенита“, вещото
лице В. достига до извод, че на посочените фотокопия е заснето едно и също лице
К.Т.Т., ЕГН ********** (л.351 –л.391 т.1, НОХД № 110/19 ВОС).
До тези
заключения експертът е достигнал след като файловете са били прегледани с
професионален видеоредактор и специализирани криминалистически програмни
продукти за видео обработка Avid Xpress\dTective.
След извличането на снимковите файлове, същите са били прегледани обработени и
допълнително подобрени за повишаване на качеството им с помощта на редактор за
растерни изображения Photoshop CS56,
представени на приложение, подредени в хронология.
Установено е, че
видеофайловете са с резолюция 352Х258 пиксела, която се съдържа в метаданните
на записа. Тя не е HD,
нито е добра резолюция, всъщност точно както се твърди и в първоначалната
експертиза, но със същественото уточнение – от какво разстояние е било заснето лицето
– в случая то е преминало точно пред камерата, което е позволило и да се
установят индивидуалните белези.
Вещото лице е
пресъздало фактите, фиксирани на видеозаписа – в 00:57:49 се наблюдава лице от
мъжки пол, светло горнище, държи в ръка предмет, подобен на бутилка за течност,
с преметната през рамо чанта; на следващата камера- №6 няма годен за идентификация
обект; на камера №9, до бензино колонката се вижда лицето , което разговаря със
служител на бензиностанцията, докато зарежда МПС; след това се вижда, че пълни
от колонката гориво. Отразено е отправянето на това лице към търговската зала,
към касова зона. Вижда се добре, че държи портфейл и плаща с три броя монети.
Напуска залата, отправя се към колонката и от земята взема бутилката с течност
в 00:59:31ч. От този запис са извлечени снимкови кадри, допълнително
обработени. Експертизата посочва описание на лицето – видима възраст 18-21
години, къса черна коса, атлетично тяло, височина около 175-180 см. Дадено е
описание на облеклото. При отчитане на разликата в ракурса на сравнителните
изображения и тези, извлечени от видеофайловете, се установяват, че може да се отличат частни
признаци, годни за идентификация на лицето. При сравнителното изследване са
описани детайлно единадесет признака, които разкриват сходство/ стр.
365, т.2 от съд.дело/
За
да кредитира с доверие заключението на вещото лице В. първата инстанция е
отчела като значими няколко фактора. На първо място експертът е свалил сам и
сравнителни образци, съпоставими спрямо изображенията, представени за
изследвани като положение на лицето и ракурс на заснимане. Вярно е, че те са
статични, докато тези на изображенията са динамични и затова ракурсът е
приблизителен, като нещото лице е подчертало невъзможността да се постигне
пълно съвпадение. На следващо място вещото лице аргументирано и изчерпателно е
дало отговор на всички въпроси на защитата, включително и на субективни
твърдения като напр. за плешивина на лицето, фиксирано на изображенията, че
това, което защитата вижда, изобщо не е лицето, че не се коментирали очните
дъна и пр. и пр./
адв. Б. в с.з. на 05.11.19г.:“… вещото лице описва дрехите, ние твърдим, че
такива дрехи нямаме и това лице не сме ние.“/.
Всъщност вещото лице дава аргументиран отговор за това как е стигнал до
крайното си заключение и е посочил и съпоставил частните индивидуализиращи
признаци – форма на глава, форма на лице, коса, линия на косата, чело, вежди,
нос, височина на горна устна и т.н. Това е
не просто един или два признака, а комплекс от такива. Вещото лице е
било категорично, че теглото не се отчита, тъй като се касае само за лицева
идентификация, а теглото не е такъв компонент.
В хода
на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие бе назначена и
изслушана тройна лицево-идентификационна експертиза, арбитражна по своя
характер –Протокол № 330-БНТЛ от 12.11.2020 (л.107 – 118 ВНОХД № 94/20). Заключението
на вещите лица С.С., Ц.Ц. и Г.Ж. потвърждава обосноваността и правилността на
заключението на единичната експертиза на в.л. В.. Вещите лица и по арбитражната
експертиза достигат до заключението, че при сравнително изследване на изображенията на лицето от видим мъжки пол, на
възраст около 20 години, с атлетично, добре развито и оформено тяло, облечено
със светлосини дънки с изсветляване на различни места и модно разкъсване на
ляво коляно, бяла фланела с висока яка и цип отпред, с преметната през ляво
рамо и висяща встрани от дясно малка черна мъжка чантичка, тъмни спортни обувки
и късо подстригана тъмна коса от извлечените от видеофайловете кадри с
изображенията на лицето от сравнителния материал се установиха съвпадения в
някои от идентификационните признаци които дават основание да се направи извод,
че заснетото на видеофайловете лице най-вероятно
е лицето К.Т.Т. ЕГН ********** от представения сравнителен материал.
Въззивната
инстанция кредитира с доверие заключенията на именно тези две заключения, тъй
като експертите успяха убедително да защитят изводите си и пред въззивната
инстанция и да дадат ясен и аргументиран отговор на оспорващите правилността им
въпроси на защитата. И пред въззивната инстанция защитата на подс.К.Т. не
изостави линията на субективно интерпретиране на белезите на лицето, фиксирано
на коментираните видео файлове и отричане на сходство с тези на подсъдимия.
Вещите лица и по тройната експертиза ясно и недвусмислено посочиха, че белези
като охраненост на тялото, точен ръст не са от значение при извършеното лицево
идентифициране, което се базира на трайни характеристики на човешкото лице –
като форма на лице, на очи, вежди, линия на косата, форма на ухо и др. И тези
вещи лица са отрили сходство в 11 общи признака, което им е позволило да
заключат, че най-вероятно лицето, фиксирано на видео файловете от
бензиностанция Бенита е подс.Т..
Първата
инстанция е назначила СТЕ (протокол за извършена експертиза № 2019/ИКУ – 231 от
13.11.2019 г. НИК МВР София, л.422, т.2 от НОХД) по отношение на съдържанието
на мобилен телефон на подсъдимия /иззет по друго наказателно производство, но
негова собственост и ползван от него към датата на деянието/ и приобщен като ВД
по настоящето дело. Обекти на изследване на експертизата са били мобилния
телефон и сим-карта към него. Поради липса на съответния цифрово буквен код за
декриптиране на информацията /подсъдимият твърди, че не го помни/ експертите са
направели снимки на наличното съдържание на потребителската информация –
снимки, кореспонденция, контакти и др. Експертите са установили, че един от
въведените телефони в паметта на сим-картата- под № 3 в раздел 7.1.2.7. / л.
425/ е „Nikolay Chir“ , който съвпада с този на св.Николай Спасов Тошев,
„Чирпанския“, който и в последния си разпит като свидетел пред първата
инстанция е заявил, че именно това е бил неговия мобилен номер към
инкриминирания момент. Други находки, които да се отнасят към твърдения на
подсъдимия и неговия баща, че е имало
записани различни клипове на запалената кола и пр. няма установени.
Изготвена
е комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на К.Т.. Видно от
нейното заключение, подсъдимият не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата - психоза. Налице са данни за психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на комбинираната употреба на психоактивни вещества -
канабиноиди и кокаин. Налице е несоциализирано разстройство на поведението. Към
момента на извършване на деянието на 30.04.2017 год. Т. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си -
неговото психическото и физическото състояние позволява да възприема правилно
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Паметовите
възможности на подс.Т. са в рамките на средно към горно ниво в норма както за
кратковременната, така и за дълговременната памет. Не са констатирани признаци
на разстройство на паметта - отслабване или амнезия. Поради изведения тип на
темперамент /приоритетно холеричен/ и констатираното състояние на вътрешно
напрежение и неспокойствие, Т. може относително да владее своите реакции и
постъпки в ежедневни ситуации, но в ситуации на фрустрация може да бъде
непредсказуем, импулсивен и екстрапунитивен /външно агресивен/. Т. демонстрира
психическа зрялост, самочувствие на голям и възрастен човек, но в
действителност той не е достатъчно психически зрял, т.е. неговата зрялост не е
равностойна на неговата календарна възраст. Непрогнозируемо е внушаем. От една
страна, е с видимо високо самочувствие и има потребност да се изявява, да прави
впечатление, за да го поддържа, но от друга страна, е променлив, неустойчив и
поради тази причина може да бъде по - лесно внушаем, като е в състояние и да
внушава на другите около него своите намерения и желания. Емоциите са
неустойчиви, променливи, импулсивни, непредсказуеми. Има склонност и към
фантазиране - компенсация /защитна реакция/ за поддържане на самочувствие и
самооценка. Неговите постъпки могат да бъдат мотивирани от желанието му да се
наложи, да затвърди самочувствието си, да бъде център на внимание, да се
покаже. Тези изводи по СППЕ са съществени, доколкото разкриват вътрешната мотивация
на подсъдимия, за да осъществи деянието, плод на неговата основна мотивационна
линия на поведение за себеизява и утвърждаване.
Видно от
изложеното и въззивната инстанция възприема за установена сходна фактическа
обстановка и се солидаризира с изводите на първата инстанция по фактите. Тя е
била извлечена от ВОС въз
основа на анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства:
·
частично
обясненията на подсъдимия,
·
показанията
на свидетелите Алекс Калоян Куртев, дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство с протокол за разпит от 24.10.2017 г. (л.171, т.1 дп) и приобщени към
доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК,
·
показанията
на Любомир Галинов Ганев дадени пред първата инстанция (л.173 НОХД) и на
досъдебното производство пред орган на досъдебното производство с протокол за
разпит от 30.10.2017 г. (л.165-л.166
т.1, ) и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК
·
показанията
на М.К., дадени пред първата инстанция (л.169-170 НОХД), както и тези, дадени
пред разследващ полицай на досъдебното производство с протоколи за разпит от
18.05.2017 г. и от 08.09.2017 (л.154 и
л.155 т.1 дп) и приобщени на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК
·
показанията
на В.Досев, дадени пред състава на първата инстанция (л.226 НОХД)
·
показанията
на собствениците на повредените МПС и недвижими имоти
·
показанията
на пожарникарите
·
както и
заключенията на вещите лица.
Въззивният прочит на
посочените по-горе доказателствени източници позволя да бъдат споделени
изводите на съда по отношение на установеността на всички значими за предмета
на доказване обстоятелства - авторството на деянието, времето и мястото на
извършването му и предмета на престъпление. Първостепенният съд е направил
детайлен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като се е
спрял на всеки един от тях и е изложил разумни и аргументирани съображения по
отношение на това кои от тях следва да бъдат ползвани с доверие, кои не и
поради какви причини. Решаващата съдебна инстанция е спряла вниманието си на гласните
доказателствени средства, от които е откроила показанията на свидетелите Алекс
Куртев, Любомир Ганчев, на М.К.и В.Досев, на пострадалите, на служителите на
противопожарната охрана, както и на полицейските служители Пантев и Мустафа,
тъй като с основание е приела чрез тях се установяват безпротиворечиво
основните факти по делото – запалването на л.а. „Порше Кайен“, разпростирането
на огъня върху околните МПС и сграда, механизма на запалването и авторството на
деянието. Показанията на тези свидетели са достоверен източник на информационни
факти по отношение на действията по снабдяване на подсъдимия К.Т. на
инкриминираната дата със смес от два вида течни горива – бензин и дизел,
присъствието му в непосредствена близост до мястото на пожара.
Правилно първата инстанция е подходила критично към
обясненията на подсъдимия, отхвърляйки ги като опровергана защитна теза. Основната
версия на подсъдимия К.Т. се свежда до това, че той просто е споделил една
журналистическа информация във варненски сайтове за палежа, което видите ли
стои в основата на неговото осъждане. На първо място следва да се посочи, че подобно
твърдение не е залегнало сред инкриминираните от прокуратурата факти, нито е
било установено от първата инстанция. Подобни твърдения се съдържат в
показанията на свид.Петър М., но те в нито един момент не са били възприети за
установени. Свидетелят М. свидетелства за свое собствено „разследване“, за
собствените си предположения и догадки, за проведени от него неформални
разговори и добита информация, които обаче в нито един момент не са залегнали в
обвинението, нито биха могли да бъдат коментирани като годни доказателства. Те
по скоро имат характер на слухове и не намират опора в събраните доказателства.
Не на последно място следва да се отбележи отново, че вещите лица, изготвили
СППЕ са категорични относно психо-соматичните особености на подсъдимия -
постъпки, мотивирани от желанието да се
наложи, да бъде център на внимание, възможност за лична изява. Същевременно вещите
лица не намират за вероятно подсъдимият да си хареса събитие, към което няма
отношение, и да го преразказва като преживяно от него. Този извод подкрепя
твърденията както на Л.Ганчев, така и на А.Куртев по отношение на участието на
подсъдимия в палежа, изключващо просто преразказване на впечатляващо събитие,
публикувано в мрежата.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на
свидетеля Алекс Куртев, дадени в рамките на досъдебното производство по реда на
чл.223 от НПК за сметка на заявеното от него в съдебното производство. Това
първата инстанция не е сторила с лека ръка, а след като е положила значителни
усилия, за да провери тезата на свид.Куртев, че първоначалните му показания
били дадени под натиск, оказан му от полицейските служители и разследващия
полицай. След като е разпитал оперативните работници Пантев и Мустафа, изискал
е документацията от V РУ на МВР Варна относно задържането на свид.Куртев по
реда на ЗМвР, разпитал е неговите родители и класния му ръководител, съдът е
достигнал до логичния извод за недостоверност на заявеното от него пред съда за
оказан полицейски натиск.
По
делото е установено, че към датата на провеждането на разпита пред съдия –
24.10.2017 г., свид. Алекс Куртев е бил пълнолетен, макар и ученик в 12 клас на
СУЕО „Ал. С. Пушкин“ Варна, т.нар. „руско“ училище.
Свидетелят
е бил отведен за разпит от училище от свидетелите – Мустафа и Панчев.
Полицейските служители първо са разговаряли с Директора на училището и с
нейното съдействие свид.Куртев е бил извикан в кабинета на директора. Там му е
било обяснено, че ще бъде отведен за разпит до 5 РУ на МВР Варна. Директорът
заявил на полицейските служители, че трябва да уведоми родителите, че синът им е
отведен от училище. Свид.Панчев отговорил, че няма никакъв проблем, както и че
могат да му занесат вода и храна.
След
това Алекс Куртев бил качен в служебния автомобил и там му било обяснено, че
поводът за отвеждането му е палеж, извършен от негов приятел – К.. Алекс Куртев
попитал дали може да се обади на родителите си и след като получил утвърдителен
отговор, той изпратил съобщение на майка си. Пред свид.Мустафа свид.Куртев
потвърдил, че има приятел К., както и че знае, че той е запалил едно Порше Кайен.
Нещо повече заявил, че е бил с него, когато това се е случило. Това по думите
на К. му било възложено от Чирпанския, който му платил и сума пари на следващия
ден – около 4 000 лв. Пристигайки пред сградата на 5 РУ на МВР Варна, там
вече били родителите му – свидетелите – Калоян Куртев и Димова.
След
въвеждането на Алекс Куртев в сградата на 5 РУ на МВР бил извършен личен обиск
и той бил задържан за 24 часа по ЗМвР.
Алекс
Куртев е бил разпитан на досъдебното производство от разследващ полицай на
24.10.2017 г. от 11.40 ч. до 12.20 ч. – л.168-169 т.1, дп.
Алекс Калоян
Куртев е бил задържан по ЗМвР в 10:30 ч. на 24.10.2017 г. и освободен на същата
дата в 14.05 ч., видно от приложения по делото заверен препис на Заповед за
задържане на лице рег.№ 395/24.10.2017 г. на инспектор ОД МВР Варна V РУ Варна.
(л.223 НОХД).
Въз
основа на така приетите за установени факти, въззивната инстанция намира, че по
делото не са налице обективни доказателства, които да потвърждават твърденията
на свид.Алекс Куртев за оказана му натиск – психологически или физически от
когото и да било на 24.10.2017 г. и неговите показания, дадени на тази дата да
са негов резултат. Безспорно по отношение на личността на свидетеля е била
упражнена принуда, но тя е в рамките на закона (ЗМвР) и е преследвала
легитимната цел по разследване на тежко умишлено престъпление. Тази принуда не
е надхвърлила и необходимото и към момента на провеждането на неговия разпит
пред съдия в сградата на Окръжен съд, е била преустановена. Нещо повече,
свидетелят е бил наясно, че неговите двама родители са били уведомени за случващо
се с него – въпреки неговото пълнолетие, както и че те двамата го очакват пред
сградата на РУ и след това – пред тази на съда. Логично е свидетелят да бъде
притеснен от първия си досег с право-охранителните органи, но това притеснение
не е било предизвикано от противоправно поведение на полицейски служители или
разследващи органи, а е произлизало от съпричастността на свидетеля с
разследваните събития и евентуалните негативни последици за него.
На
същата дата е проведен в сградата на Окръжен съд Варна и разпит пред съдия,
започнал в 15.00 ч. и приключил в 15:40ч.- л.171-172 от том 1 дп. Към този
момент свидетелят свободно и по собствени подбуди е разказал за събитията,
развили се на 29/30.04.2017 г., като е добавил и детайли, които не са били
отразени в разпита му пред разследващия полицай. Свидетелят е сторил това след
като е бил уведомен за правата си, вкл. и това по чл.121 от НПК и в нито един
момент не е споделил за свои притеснения или оказан му натиск. Едва две години
след провеждането на разпитите на досъдебното производство, свидетелят Алекс
Куртев заявява тази теза и отрича достоверността на разказаното от него.
Въззивната инстанция възприема тази промяна в позицията на свид.Куртев като
неуспешен опит да помогне на приятеля си – подс.К.Т. да избегне отговорност за
стореното. Опитът е неуспешен, не само защото не се подкрепят твърденията за
оказан натиск, а и защото по делото са налице други доказателства – преки и
производни, които потвърждават истинността на първоначално заявеното от Куртев.
В тази насока са показанията на служителите на бензиностанция Бенита,
видеозаписите от същия обект, показанията на Любомир Ганчев, показанията на
полицейските служители, данните от мобилните оператори и др.
В
допълнение на аргументите на първостепенния съд, следва да се посочи, че с
поставянето на показанията на свид.Куртев в основата на доказателствената база,
формирала вътрешното убеждение на съда, не е допуснато нарушение на чл. 6, § 3,
б. "d" КЗПЧОС, каквото оплакване се съдържа в жалбата на адв.Д.. На
първо място следва да се посочи, че към момента на провеждането на оспорения
разпит – 24.10.2017 г., наказателното производство е било водено срещу
неизвестен извършител. Именно дадените показания на свидетеля Куртев и
останалите, събрани впоследствие, доказателства са дали основание на
разследващите органи, да приемат, че са налице условията, посочени в нормата на
чл.219, ал.1 от НПК, и да привлекат в качеството на обвиняем К.Т. на 12.02.2018
г.
На
следващо място правото на справедлив процес на подс.К.Т. по смисъла на 6, § 3
(d) на ЕКЗПЧОС да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на
обвинението, и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата
да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението, в
конкретния случай не е било нарушено. Използването като доказателства на
изявления, направени в досъдебната фаза на процеса, според практиката на ЕСПЧОС
не е несъвместимо с чл. 6, § 3 (d) от Конвенцията, ако на обвиняемия е
предоставена пълноценна и своевременна възможност да оспори твърденията и да
постави въпроси на свидетел, който дава показания срещу него, било то в
първоначалния момент или на по-късен етап от производството. Такъв е и
настоящия случай, доколкото св. Алекс Куртев е разпитан непосредствено в
съдебно заседание и подсъдимият и защитата му са участвали в
съдебно-следственото действие. Именно в този разпит, свидетелят се е отрекъл от
първоначалните си уличаващи подсъдимия показания и е депозирал различни по
съдържание твърдения, поради което резонно защитата настоява именно тези
доказателствени средства да бъдат поставени в основата на заключенията по
фактите. Също така принципно в практика на ЕСПЧОС е изведено и друго положение
- използването като доказателство на показания, дадени на досъдебното
производство, не нарушава Конвенцията, но то може да доведе до осъждане, само
ако те са подкрепени от други доказателства. В този смисъл и практиката на ВКС
на РБ - Решение № 267 от 19.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1014/2018 г., I н. о.,
НК, Решение № 239 от 27.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 694/2019 г., III н. о., НК.
Затова и разнопосочното съдържание в
показанията на св. Алекс Куртев е предмет на обсъждане и от настоящата
инстанция по фактите. Осъдителните изводи не почиват единствено на тези показания,
дадени от Алекс Куртев на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.
281, ал. 1, т.1 от НПК. ВОС убедително е защитил извода си за тяхната
достоверност, съпоставяйки ги и с други доказателствени източници - показанията
на св. К.и св.Досев, изготвените по делото експертизи, приложените касови
бонове и справки от трафични данни. В
тази категория следва да бъдат добавени и показанията на свидетелите-
полицейски служители Панчев и Мустафа. Макар и да се касае за данни с
производен характер, те дават достатъчно основания за проверка на първичните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. Алекс Куртев, а оттам - и за
достоверност на заявеното от него на досъдебното производство, така както
правилно е подходил при оценката им първата инстанция. По изложените
съображения и въззивната инстанция не може да удовлетвори искането на защитата
да изключи от доказателствата, върху които гради вътрешното си убеждение
показанията на св.Ал.Куртев, дадени на досъдебното производство.
По отношение твърдението на защитата, че К.Т. не е
имал никакъв мотив да извърши деянието, първата инстанция по настояване на
защитата е положила значителни доказателствени усилия да установи взаимоотношенията
между св.М., неговия брат и св.Николай Тошев „Чирпанския“. Дали свид.Тошев е
поръчителя на палежа на л.а. „Порше Кайен“ в конкретния случай е ирелавентно и
излиза извън предметните предели на доказване, тъй като подобно обвинение в
нито един момент не е било повдигнато. От основно значение по делото не е
въпросът защо подсъдимият е запалил лекия автомобил, а дали той е авторът на
деянието. Именно това е централният спорен въпрос по настоящото дело. Отговорът
е - от обективна страна всички признаци на състава на чл.330, ал.3 от НК са
доказани, вкл. и авторството на подсъдимия. От субективна страна – подсъдимият
заливайки предницата на л.а. със смес от бензин и дизел и възпламенявайки я,
очевидно е съзнавал че въздейства върху вещта по начин, годен да предизвика не
само нейното опожаряване, но и на всички вещи (движими и недвижими) намиращи се
в близост до нея. Горното сочи, че е действал при пряк умисъл, което е
достатъчно за субективната съставомерност на деянието по предявеното обвинение.
При така направения анализ на доказателствата, напълно
споделяем е извода на ВОС, че подсъдимият е извършил деянието, за което е
обвинен, поради което и въззивната инстанция не може да удовлетвори искането на
защитата за оправдаване на подс.Т. по предявеното обвинение.
По протеста:
Настоящият
състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на
наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ОС Варна
не е допуснал нарушение на закона.
Определеното
от първоинстанционния съд наказание от една година лишаване от свобода не е занижено
– то е над минимума и под средния размер, установен след редукцията по чл.63,
ал.1, т.2 от НК, и е съобразено с обществената опасност на деянието и данните
за личността на подсъдимия – лице с чисто съдебно минало към датата на деянието,
ученик, спортист. В този кръг обстоятелства следва да се включи и значителния
период от време, изминал от деянието до момента на постановяване на
първоинстанционната присъда – близо три години. Нито една от коментираните
по-горе характеристики на деянието и личността на дееца обаче не може да се
разглежда като изключителна или като многобройни в количествен план.
От друга
страна, първата инстанция е отчела всички характеристики на деянието и правилно
е възприела завишената обществена опасност на деянието като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Друго обстоятелство, което да говори за
необходимост от по-строго санкциониране не е налице по делото. Затова
въззивната инстанция намира размера на наказанието „Лишаване от свобода“ за
отмерен в съответствие със справедливостта и закона. Въпросът обаче за
освобождаване от изтърпяването му е следвало да бъде решен окончателно след
извършеното групира по реда на чл.25 от НК, така както изисква нормата на
чл.25, ал.4 НК.
Определеното
наказание от една година „Лишаване от свобода“ е в отношение на реална
съвкупност с наказанията, наложени на подс.К.Т. по НОХД № 3735/2019 г. по описа
на ВРС, НОХД 3012/2019 г. и НОХД № 3124/2019 г по описа на ВРС. С цитираните
съдебни актове подсъдимият Т. е бил санкциониран за доста разнообразна
престъпна деятелност – грабеж на 9 861 лв., кражба на 5 589.07 лв. и
държане на високорисково наркотично вещество 1.12 гр. кокаин, всички
осъществени през 2017 г. Горното сочи на извод, че подсъдимият, въпреки крехката
си възраст, само за няколко месеца (от 30.04.2017 г. до 20.12.2017 г.) е
осъществил множество тежки умишлени деяния, част от които са нанесли сериозни
имуществени вреди. Горното сериозно разколебава извода за наличието на втората
кумулативно изискуема предпоставка по чл.66, ал.1 от НК – целите на наказанието
и преди всичко поправянето на осъдения да са постижими без изолирането му от
семейната среда. Безспорно нормата на чл.60 от НК поставя акцент върху
превъзпитаването и подготовка на непълнолетните лица за обществено полезен
труд. Безспорно семейството и личността на подсъдимия разполагат със значим
ресурс – социален, интелектуален и културен, който обаче не е бил достатъчен
щото да формира у подсъдимия К.Т. устойчиви морални корективи за поведение,
съобразено с общо възприетите стандарти за добро и зло. Затова и въззивната
инстанция счита за необходимо превъзпитанието на подс.К.Т. да се осъществи чрез
пенитенциарно третиране, тъй като всяко друго наказание би се разчело като
безнаказаност както от обществото, така и от самия подсъдим.
Затова и
въззивната инстанция намира протеста за частично основателен, поради което и
следва да упражни правомощието си по чл.337, ал.2, т.2 от НПК и да измени
проверяваната първоинстанционна присъда като отмени освобождаването от
изтърпяване на наказанието по реда на чл.69, вр.чл.66 от НК, както и свързаната
с това пробационна мярка по чл. 42а ал. 2, т. 2 от НК „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ през изпитателния срок. На основание чл.57 ал.1,
т.3 от ЗИНЗС наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година следва да
се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим.
При
служебната проверка на присъдата, на основание чл. 313 от НПК, въззивният съд
не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват
съществени по смисъла на НПК и да налагат връщане на делото за ново разглеждане
на от друг състав на съда.
По изложените съображения настоящият
състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва
да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.337,
ал.2, т.2 от НПК от НПК,
въззивният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №
75/16.12.2019г., постановена от състав на ВОС по НОХД № 110/2019 г. като ОТМЕНЯ освобождаването от изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от една година по реда на чл.69,
вр.чл.66 от НК, както и свързаната с това пробационна мярка по чл. 42а ал. 2,
т. 2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ през
изпитателния срок.
На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от една година да се изтърпи от подсъдимия К.Т.Т. при
първоначален общ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
15-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.