№ 16440
гр. С, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110150728 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Й. Я. Д с ЕГН
**********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правна квалификация
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав, както следва:
650,70 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№
ххх, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до
окончателното плащане, 99,86 лева – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 13.03.2023г., 31,43 лева – такса
за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.04.2023г. до окончателното плащане, 5,60 лева – мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответницата, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител е
депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че е
налице облигационно правотоношение, както и че е собственик/ползвател на
процесния недвижим имот.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
1
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав.
Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период
ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх.
По делото са налице писмени доказателства - молба за присъединяване на
ответника към топлопреносното предприятие от 1985г., в която е посочено, че
същият желае имота му да бъде присъединен, подадена от лицето Й И Д. В
приетите и приложени като писмени доказателства по делото - два броя
отговори от С., р-н “К п” -от 21.01.2020г. и от 03.12.2019г., адресирани до
ищеца, се установява, че процесният недвижим имот е бил продаден на Й и В
Р, като последните заменят през 1986г. същия недвижим имот с друг, а
процесният недвижим имот става ведомствен имот на Б.та Н., като липсват
данни за последващо отчуждаване и същият представлява държавна
собственост. Посоченото в двата писмени отговора изцяло съответства на
приетия като доказателство по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот от 15.02.1970г., от който е видно, че действително имотът е
бил продаден на В В Р и на Й М Р, като липсват доказателства процесният
имот да е придобиван от други лица. По делото е представено и прието като
писмено доказателство, издадено от АГКК Удостоверение от 20.02.2014г.,
съгласно което на посочения в исковата молба адрес, се намира имот с
идентификатор ххх, по КККР на гр. С, със стар адрес ххх, представлява
многофамилна жилищна сграда с три отделни входа, с адрес: ж.к. ххх. От така
събраните по делото писмени доказателства, за настоящата съдебна инстанция
не се формира по достатъчно ясен и категоричен начин, извода за наличието
на качеството “потребител на топлинна енергия” у ответницата за процесния
топлоснабден недвижим имот, за който се твърди, че е потребено количество
топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение през исковия период.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на
вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на приетото по -горе,
по отношение на липсата на достатъчно доказателства, от които по достатъчно
категоричен начин да се установява, че ответницата притежава право на
собственост/ограничено вещно право конкретно върху недвижимия имот,
посочен в исковата молба, то съдът намира, че не се доказва, че същата се
явява “клиент” на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим
имот, находящ се в гр. ххх, аб.№ ххх., по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ,
поради което предявените искови претенции срещу нея следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските.
Процесуалният представител на ответника е отправил изрично изявление за
присъждане на сторените по делото разноски. Същият е представил договор
2
за правна защита и съдействие, сключен с ответника, както и доказателства за
изплатено възнаграждение. Предвид гореизложеното и с оглед на изхода от
настоящия правен спор, в полза на ответника възниква правото на разноски,
като такива следва да му се присъдят в размер на 400 лв., с оглед изрично
отправеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, като при
определяне на размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази
материалния интерес по производството, както и относително ниската му
фактическа и правна сложност.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. С, ххх, срещу Й. Я. Д с ЕГН **********, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№19445/2023г. на СРС, 140 състав, както следва: 650,70 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за
топлоснабден имот, намиращ се в гр. ххх, аб.№ ххх, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното плащане,
99,86 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.08.2021г. до 13.03.2023г., 31,43 лева – такса за предоставена
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2023г. до окончателното
плащане, 5,60 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2020г. до 13.03.2023г., като неоснователни и недоказани.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №19445/2023г. на СРС, 140 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление гр. С, ххх, да заплати на Й. Я. Д с ЕГН **********,
сумата от 400 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на “Н И” ООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3