№ 19
гр. Плевен , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Мариан В. И.
като разгледа докладваното от Румен П. Лазаров Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20214400600021 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивни жалби от адвокат В.И. – процесуален
представител на подсъдимите Е. Б. М. от град Плевен и Т. И. М. от гр.
Плевен, подадени срещу присъда № 260019 от 14.10.2020 г., постановена по
нчхд № 1187/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимата Е. Б. М. за виновна в това, че на 09.06.2020 г. в гр. Плевен, пред
бл. *** в ж.к. „***“, казала нещо унизително за честта и достойнството на П.
Л. М. от гр. Плевен в негово присъствие – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК,
но на основание чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност и й е
наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Съдът е признал подсъдимия Т. И. М. за невинен в това, че на 09.06.2020
г. в гр. Плевен, пред бл. *** в ж.к. „***“, казал нещо унизително за честта и
достойнството на П. Л. М. в негово присъствие и го е оправдал по
обвинението по чл. 146, ал. 1 НК.
1
Съдът е осъдил подсъдимата Е. Б. М. да заплати на П. Л. М. от гр.
Плевен сумата 1000 лева за претърпените в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от
09.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като гражданския иск в
останалата част, до размера на сумата 2000 лева е отхвърлил, като недоказан.
Съдът е отхвърлил предявения от П. Л. М. от град Плевен граждански
иск срещу подсъдимия Т. И. М., за претърпените в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като
неоснователен.
Съдът е осъдил подсъдимата Е. Б. М. да заплати в полза на Районен съд-
гр. Плевен държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в
размер на 50 лева, а на П. Л. М. – направените от него разноски по делото в
размер на 413 лева.
Във въззивната жалба на подсъдимата Е. Б. М. се съдържат оплаквания
за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановената
присъда. Твърди се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както и
че основният съд е извършил превратно тълкуване на доказателствата по
делото, за да стигне до извода за виновността на М.. Прави се искане за
отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда.
Във въззивната жалба на подсъдимия Т. И. М. се съдържа оплакване на
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че
М. е оправдан, но въпреки това решаващият съд не е осъдил частния тъжител
да му заплати направените по делото разноски. Прави се искане за изменение
на присъдата.
Въззивните жалби се поддържат в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивните жалбоподатели Е. Б. М. и Т. И. М. - адвокат В.И..
Процесуалният представител на заинтересованата страна П. Л. М. –
адвокат В.П., изразява становище, че въззивната жалба на Е.М. е
неоснователна, а въззивната жалба на Т.М. е процесуално недопустима.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
2
във въззивните жалби, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба на подсъдимата Е. Б. М. е подадена от легитимна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1
НПК и отговаря на условията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Въззивната жалба на подсъдимия Т. И. М. е процесуално недопустима.
Поради това тя следва да се остави без разглеждане, а съдебното
производство, в тази част, да се прекрати.
Плевенският районен съд е приел, че свидетелите Г.Й., В.К., С.Г. и М.Ц.,
както и тъжителят П.М., се познават и живеят в ж.к. „***“, бл. ***, вх. „Г“ в
град Плевен. Техен съсед е и свид. И.Н., който живее в същия блок, но във вх.
„В“.
Подсъдимата Е.М., живее в ж.к. „***“, бл. ***, вх. „Д“, заедно с нейната
майка, свид. М.Н.. Двете отглеждат малолетното дете на М..
Подсъдимият Т.М. живее в ж.к. „***“, бл. ***, вход „Б“ и поддържа
приятелски отношения с подсъдимата М. и нейната майка.
Между Е.М. и майка й и свид. Г.Й. от години съществуват влошени
съседски отношения. По повод на тези отношения през месец август 2017 г. и
на 10.06.2020 г. свид. М.Н. депозирала две жалби срещу Й. в Районна
прокуратура-Плевен, за оказван от него психически и физически тормоз над
нея и дъщеря й. Районна прокуратура-Плевен извършила проверки по
жалбите и отказала да образува наказателно производство.
Подсъдимата Е.М. също депозирала до Районна прокуратура-Плевен три
жалби срещу Г.Й. и П.М.. Проверката по едната жалба приключила с отказ да
се образува наказателно производство, а другите две жалби били обединени и
работата по тях продължава и в настоящия момент.
Подсъдимата Е.М. и свид. М.Н. не се ползват с добро име сред съседите
си. Неразбирателствата между тях, свид. Г.Й. и подсъдимия Т.М. започнали
след смъртта на бащата на Н., с когото всички поддържали много добри
3
отношения. Според М. и Н., причината за това бил произходът на
подсъдимата, чиито баща е нигериец, както и това, че тя има по-тъмна кожа.
Тези факти съседите им „използвали“, за да обиждат и унижават М. в
продължение на дълги години. Според съседите на подсъдимата обаче,
основната причина за конфликтите бил сприхавият и заядлив характер на
двете жени.
Тъжителят П.М. се ползва с добро име в жилищния блок, както и в
квартала. Той е уважаван от съседите си, винаги и с готовност помага на
нуждаещите се с каквото може.
На 09.06.2020 г. свидетелите Г.Й., В.К., И.Н. и тъжителят П.М. седели в
беседка, разположена пред вх. „Г“ на бл. *** в ж.к. „***“, и си говорели.
Около 18.00 часа на същата дата подсъдимата решила да изведе детето си, за
да покара велосипед. С нея били свид. М.Н. и подсъдимият Т.М.. Тримата
стояли пред вх. „Д“ на същия блок. По същото време свид. С.З., с когото
подсъдимата имала интимни отношения, й се обадил по телефона, уведомил
я, че е паркирал автомобила си пред вх. „Б“ на блока и я помолил да иде при
него, за да се видят. На път към вх. „Б“ М. минала край беседката, в която се
намирали Й., К., Н. и М., който бил обърнат с гръб към междублоковото
пространство. Гледайки тъжителя, подсъдимата започнала да псува: „Ще ви
еба майката! Педерасти! Аз ще ви еба майката, ще ви свърша!“.
Едновременно с това М. размахвала ръце и направила жест, наподобяващ
среден пръст, по адрес на тъжителя. М. направил й забележка да си върви по
пътя и да не се занимава с тях. Подсъдимата казала, че ще се обади в
полицията и позвънила на телефон 112. Междувременно пред блока
пристигнал и свид. М.Ц., който чул от разговора единствено това, че М. ще
звъни на телефон 112.
На място бил изпратен полицейски патрул – служителите К.М. и С.И..
Двамата установили група от хора, струпани в беседката. Встрани седели
подсъдимата, майка й и още един мъж. М. и И. извършили проверка на
сигнала, която завършила с изготвяне на предупредителен протокол за М..
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Г.Й.,
4
В.К., И.Н., М.Ц., К.М., С.И., М.Н., С.З. и С.Г., както и със събраните по
делото писмени доказателства.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА Е. Б. М.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Противно на твърденията, съдържащи се в жалбата, присъдата не е
необоснована, обвинението срещу подсъдимата Е. Б. М. е доказано по
несъмнен начин, а събраните по делото доказателства не са тълкувани
превратно.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 76 от 23.04.1991 г. по наказателно надзорно дело №
100/91 г., Военна колегия на ВС, присъдата е явно необоснована, когато
въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от съда за
установени или когато събраните доказателства са в явно противоречие с
приетите за установени факти, което изключва възможността да се направи
извода, че те са настъпили.
В разглеждания случай присъдата е обоснована, тъй като фактическите
положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.
В мотивите към атакуваната присъда основният съд е посочил какви
обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са
подробни фактически и правни съображения защо обясненията на
подсъдимата Е.М. и показанията на свидетелите С.З., С.Г. и М.Н. са
изключени от доказателствената съвкупност, а показанията на свидетелите
Г.Й., В.К. и И.Н. са приети за достоверни. Тези съображения са правилни и
законосъобразни, поради което се споделят и от настоящия състав на
въззивната инстанция.
Обективната истина по делото е разкрита. По начало, за да е нарушен
принципът на разкриване на обективната истина, следва да е налице
5
едностранчиво кредитиране на доказателствата, при наличието на съществени
противоречия в тях. Основно задължение на съда е да изясни обективната
истина по делото, като събере и провери всички доказателства по делото,
както уличаващите, така и оневиняващите дееца. По конкретното дело
правните изводи на съда имат за основа доказателствени факти, събрани и
проверени по реда на чл. 106 и чл. 107 НПК. Не са нарушени основните
правила при проверката на доказателствата. Доказателствените източници са
пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за правилността на
възприетата фактология, респективно – за верността на правните изводи.
Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната взаимна връзка
и обусловеност – контролираният съд е обсъдил защо дава вяра на едни и
отхвърля други доказателства, когато между тях има противоречия относно
главните факти по делото. Първоинстанционният съд е изпълнил
процесуалните си задължения по член 13 и чл. 107 НПК, като е събрал всички
доказателства за относимите обстоятелства, както и процесуалното си
задължение по чл. 305, ал. 3 НПК, по начина, по който е предписан в тази
правна норма.
Първостепепният съд е направил цялостна и обоснована оценка на
доказателствения материал. Липсват допуснати нарушения при събиране и
проверка на доказателствата, както и във връзка с оценката им – за да изгради
извода си за вината на подсъдимата и за авторството на престъплението,
съдът се е позовал на техния действителен смисъл.
Обстоятелството, че подсъдимата Е.М. отрича да е извършила
престъплението, а основните свидетели са в близки отношения с частния
тъжител П.М., не е пренебрегнато от съда, а решението му да се довери на
техните свидетелски показания, подкрепящи обвинителната теза, е основано
на цялостния доказателствен материал. Право на подсъдимия е да отрича
авторството на престъплението или да дава обяснения, каквито намери, с
оглед на приетата от него защитна позиция, но когато обясненията му се
опровергават по един несъмнен начин от събраните гласни и писмени
доказателства – както това е и в разглеждания случай, не може да се приеме,
че е нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно
авторството на деянието.
6
Извършеното престъпление и неговото авторство са доказани по
безспорен начин от свидетелските показания на Г.Й., В.К., И.Н. и М.Ц.. Тези
показания са последователни, непротиворечиви, еднопосочни, детайлни,
задълбочени и убедителни. Затова правилно са приети за достоверни от
контролирания съд. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че съобразно
константната практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 156
от 07.06.1995 г. по н.д. № 562/94 г., І н. о., достоверността на гласните
доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други
доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой
ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА Т. И. М.
С жалбата се иска частният тъжител П. Л. М. да бъде осъден да заплати
на оправдания подсъдим Т. И. М. направените от него разноски по делото в
размер на 400 лева.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
С обжалваната присъда решаващият съд обаче е пропуснал да се
произнесе по въпроса на кого да бъдат възложени разноските, направени от
оправдания подсъдим Т.М.. Поради това жалбата на М. е процесуално
недопустима – в разглеждания случай липсва постановен от контролирания
съд акт, подлежащ на обжалване пред въззивната инстанция. Поради това
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство,
в тази част, да бъде прекратено.
Пропускът на основния съд следва да бъде отстранен по реда на
член 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Заинтересованата страна П. Л. М. е направил разноски по делото – пред
въззивната инстанция, в размер на 400 лева – за упълномощаване на
7
процесуален представител.
При този изход от процеса подсъдимата Е. Б. М. следва да запрати на
частния тъжител П. Л. М. направените от него разноски по делото в размер на
400 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260019 от 14.10.2020 г., постановена по
нчхд № 1187/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Е. Б. М.
да заплати на частния тъжител П. Л. М. направените от него разноски по
делото в размер на 400 лева.
ОСТАВЯ въззивната жалба на подсъдимия Т. И. М. без разглеждане
и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по внчхд № 21/2021 г. по описа на
Окръжен съд-гр. Плевен в тази част.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9